№ 6705
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20241100514167 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 11725/14.06.2024г., постановено по гр. д. № 19525/23г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 124 състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
за признаване за установено, че М. С. Д. дължи сумата от 164,88 лева (сто шестдесет и
четири лева и 88 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот с аб. № 371453, представляващ
търговски обект № 4, находящ се в гр. София, УЛ.ГОЛАШ 28, вх.Б за период от
01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 18.04.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 26,57 лева (двадесет и шест лева и 57 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 31.12.2019 г. до 11.04.2022 г., 18,84лева
(осемнадесет лева и 84 стотинки), представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 31.10.2020 г., ведно със
законна лихва за период от 18.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 3,84 лева
(три лева и 84 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2019 г.
до 11.04.2022 г., с които суми ответникът се е обогатил за сметка на ищеца и за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
03.06.2022 г. по ч.гр.д. № 20703 г. по описа на СРС, 124 състав. Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца - „Директ“
1
ЕООД, ЕИК: *********.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца
Топлофикация София ЕАД, в която се атакува изцяло по съображения, че е
незаконосъобразно и необосновано. Конкретно се сочи, че неправилно било прието, че
не било доказано топлоснабдения имот да е приобщен към сградната инсталация за
отопление и подаване на топла вода, които изводи почивали на неправилна
интерпретация на заключението по приетата СТЕ, от което се установявало, че през
процесния период била начислена топлинна енергия само за сградна инсталация.
Топлоснабденият имот бил в сграда в режим на ЕС, съответно била дължима
извършената услуга за дялово разпределение. Сочи се, че между страните не бил
подписван договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправената покана,
поради което длъжникът се обогатил неоснователно за сметка на дружеството. Моли
за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба. С
писмена молба от особения представител по същество на делото се оспорва въззивната
жалба.
Третото лице – помагач не е взело становище.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно
по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Топлофикация София“
ЕАД срещу М. С. Д. положителни установителни искове с правно основание чл.415,
ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №20703/2022г. на СРС, 124 състав.
Съставът на чл.59, ал.1 от ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на
друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно
основание за това имуществено разместване в отношенията между субектите.
2
Тежестта за доказване на посочените факти е за ищеца.
В настоящия случай в тежест на ищеца е да докаже, че е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която ответникът се
обогатил, тъй като е ползвал доставената топлинна енергия в процесния имот и за
процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил задължението си към ищеца.
Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ потребител на енергия за стопански нужди, респ.
небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди,
като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ .
Ищецът основава претенциите си на твърденията за липса на сключен писмен
договор, т.е. наличието на неоснователно обогатяване от ответника. Не се спори, че
между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия (вкл. се
установява, че с писмо от 25.05.2016г. ответникът е бил поканен за сключване на
договор, така и е даден 7дн срок от получаване на писмото да изплати претендирани
задължения за ТЕ и за ДР преди процесния период). Установява се от събраните по
делото доказателства (нотариален акт за продажба на недвижим имот №151, том IV,
рег. №20104, дело №894/2000г.), че ответникът е придобил собствеността на Търговски
обект № 4, находящ се в гр.София, ул. ****.
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл.59 от ЗЗД ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е
ползвал имота през процесния период, респ. доставената в него топлинна енергия, като
по този начин се е обогатил чрез спестяване на разходи, които е следвало да направи за
заплащане на цената на доставената от ищеца топлинна енергия, а последният се е
обеднил, тъй като не е получил цената на доставената топлинна енергия т.е. да е
налице обогатяване без основание за чужда сметка, като обогатяването на ответника и
обедняването на ищеца да произтичат от един и същи факт.
От кредитираното заключение на вещото лице по допусната ССчЕ се
установява, че търговските книги на въззивника са водени редовно, за процесния
период няма извършвани плащания от ответника, начислената сума за ДР е 18.84лв., а
за ТЕ 164.88лв., при сума за възстановяване -9.49лв., като законната лихва върху
главниците е 30.40лв. /26.56лв. върху главницата за ТЕ, съответно 3.84лв. върху
главницата за ДР/.
От кредитираното заключение на вещото лице по допусната СТЕ се установява,
че в топлоснабдения имот за процесния период не е имало монтирани отоплителни
3
тела, съответно разпределители. Процесният имот представлявал търговски обект, в
сграда етажна собственост, до която имало АС, поради което за имота била начислена
топлинна енергия за сградна инсталация според отопляемия обем по проект, която
сума се равнявала на 155.50лв /след изравняване/. ТЕ за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/. В случая е установено от заключението на СТЕ, че
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, в която се
намира процесният търговски обект, се измерва чрез общия топломер и общото
количество топлинна енергия са разпределя между всички абонати, като
разпределението е извършвано съгласно действащите нормативни разпоредби от
третото лице-помагач, съобразно договор, сключен с етажните собственици на
топлоснабдената сграда. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители. Според
заключението, в процесния период в имота на ответника не е ползвана топлинна
енергия за отопление на имот, нито за БГВ и такава не е била начислявана от ищеца.
Сградната инсталация е обща собственост на етажните собственици и чрез нея се
затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на
имотите, подове, тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се
повишава температурата на цялата сграда. Поради това всички собственици на имоти в
сграда в режим на ЕС участват в разпределението на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва
за отопляване на собствения им имот. Задължението за заплащане на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на
топлинна енергия в собствените на етажните собственици имоти. Оттук съдът
намира, че ответникът се е обогатил със стойността на така доставената топлинна
енергия възлизаща в размер, изчислен от вещото лице по допуснатата и приета СТЕ,
съответно дялово разпределение в размер, изчислен от вещото лице по допуснатата и
приета ССчЕ, спестявайки разходите, които е следвало да направи за заплащане на
цената на енергията, отдадена от сградната инсталация и стойността на дяловото
разпределение, респективно ищецът е обеднял, неполучавайки стойността на услугата,
като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат от едни и същи
факт.
Исковете за мораторни лихви са неоснователни, доколкото с оглед характера на
претенциите (почиващи на неоснователно обогатяване) не са приложими общите
условия (уреждащи изискуемост съответно изпадане в забава за главните вземания),
поради което, за да бъдат уважени е необходимо отправяне на покана по чл.84, ал.2
ЗЗД, каквато в случая относно процесния период липсва.
4
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и доколкото ответникът е представляван от особен
представител, с право на разноски разполага само ищецът, както следва:
По ч.гр.д. № 20703/2022г. са доказани сторени разноски в общ размер на 75лв.,
по гр.д. № 19525/2023г. съответно в размер на 1 175лв. (75лв. за д.т., 600лв. депозити
за експертизи, 100лв. юрк.възнаграждение, 400лв. възнаграждение за особен
представител), а пред настоящата инстанция в размер на 325лв. (25лв. за д.т., 100лв. за
юрк възнаграждение, 200лв. за особен представител). С оглед частичната
основателност на исковете (при уважаване 81.5% от претенциите) има право на
разноски по заповедното в общ размер на 61,13лв., за исковото пред първата
инстанция - 957,63лв., а пред въззивната - 264,88лв. или общо 1 283,64лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 11725/14.06.2024г., постановено по гр. д. № 19525/23г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 124 състав, в частта, в която са отхвърлени
предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Ястребец“ 23Б, по реда на чл.422 ГПК искове с правно основание чл.59 ЗЗД за
признаване за установено, че М. С. Д., ЕГН: **********, гр. ****, дължи сумата от
155.50лв., представляваща стойност на доставена без основание от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот с аб. № 371453, представляващ търговски
обект № 4, находящ се в гр. София, УЛ.ГОЛАШ 28, вх.Б за период от 01.11.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 18.04.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 18.84лв, представляваща стойност на извършена без основание
услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 31.10.2020 г, ведно със
законна лихва за период от 18.04.2022 г. до изплащане на вземането, като вместо това
постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК искове
с правно основание чл.59 ЗЗД, че М. С. Д., ЕГН: **********, гр. ****, дължи на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, сумите:
155.50лв., представляваща стойност на доставена без основание от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот с аб.№371453, представляващ търговски
обект № 4, находящ се в гр. София, УЛ.ГОЛАШ 28, вх.Б за период от 01.11.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 18.04.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 18.84лв, представляваща стойност на извършена без основание
услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 31.10.2020 г., ведно със
законна лихва за период от 18.04.2022 г. до изплащане на вземането, за които вземания
5
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
03.06.2022 г. по ч.гр.д. № 20703 г. по описа на СРС, 124 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11725/14.06.2024г., постановено по гр. д. №
19525/23г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 124 състав, в частта, в която са
отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София,
ул. „Ястребец“ 23Б, искове за признаване за установено, че М. С. Д., ЕГН: **********,
гр. ****, дължи разликата над 155.50лв. до пълния претендиран размер от 164.88лв.,
представляваща доставена без основание от дружеството топлинна енергия, какво и
частта, в която са отхвърлени исковете за сумата 26,57 лева (двадесет и шест лева и 57
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.12.2019 г. до 11.04.2022 г.,
както и за сумата 3,84 лева (три лева и 84 стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 01.07.2019 г. до 11.04.2022 г.
ОСЪЖДА на основание на чл. 273 вр. чл.78, ал.1 от М. С. Д., ЕГН: **********,
гр. ****, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Ястребец“ 23Б, разноски по делото в общ размер на 1 283,64лв.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „Директ“ ЕООД, ЕИК: *********.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6