Решение по дело №593/2022 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 декември 2022 г.
Съдия: Поля Павлинова Иванова
Дело: 20223520100593
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 332
гр. Попово, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Поля П. Иванова
при участието на секретаря Десислава Н. Банкова
като разгледа докладваното от Поля П. Иванова Гражданско дело №
20223520100593 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от М. И. М. от с. Л., общ. О.,
чрез пълномощник: адв. Ц. Х. от АК – Т., против А. И.а М. от с. Л., общ. О., иск за развод по
чл. 49, ал. 1 от СК.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е подадена писмена молба от адв. Н. Г. Т. -А.
от АК – Т., като пълномощник на ответницата А. А. М., в която същата заявява, че с
ищцовата страна са сключили споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК, във връзка с което моли
производството да бъде трансформирано и споразумението да бъде утвърдено.
В първото по делото съдебно заседание, след представено от страните писмено
споразумение по чл. 51 от СК и изразено становище в посочения смисъл, производството е
трансформирано в такова по реда на чл. 330 от ГПК, с правна квалификация на молбата – по
чл. 50 от СК – РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
Съдът, след анализ и преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Страните са съпрузи от 07.07.2018 г., когато в гр. О., обл. Т., са сключили граждански
брак, за което е съставен акт за граждански брак № 26/07.07.2018 г. (видно от приложеното
по делото заверено копие на удостоверение за сключен граждански брак – дубликат).
Предбрачното фамилно име на съпругата е О., като при сключването на гражданския брак
същата е приела да носи фамилното име на съпруга си – М..
В съдебно заседание за ищеца се явява адв. Ц. Х. от АК – Т., а за ответницата се явява
адв. Н. Г. Т. -А. от АК – Т. – и двете пълномощници с изрични пълномощни, с нотариална
заверка на подписите на упълномощилите ги лица. Страните чрез пълномощниците си
1
категорично заявяват пред съда желанието си за развод. Заявяват, че желаят производството
да бъде трансформирано в развод по взаимно съгласие и молят съда да утвърди подписаното
споразумение, в което са уредени предвидените в закона лични и имуществени отношения
помежду им.
Съдът, като се запозна с представеното от страните споразумение, като взе предвид,
че същото урежда предвидените в чл. 51 от СК въпроси и като изслуша становищата на
страните, изразени чрез пълномощниците им, прецени, че са налице основанията на чл. 321,
ал. 5 от ГПК и трансформира производството по делото от развод по исков ред, в развод по
взаимно съгласие – по чл. 50 от СК.
По силата на споразумението:
От брака си страните нямат родени или осиновени деца.
По време на брака си страните не са придобивали недвижими имоти и МПС.
Всички движими вещи, придобити по време на брака, са поделени доброволно и
извънсъдебно, като изключителната собственост върху тези вещи е в полза на владелеца им
към момента на прекратяване на брака.
Страните нямат влогове по време на брака си и нямат съвместно участие в търговски
дружества.
Към момента на прекратяване на брака съпрузите не притежават семейно жилище по
смисъла на § 1 от ДР на Семейния кодекс.
Страните не претендират за издръжка един към друг.
След прекратяване на брака съпругата А. А. М. ще носи предбрачното си фамилно
име: О..
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна, че предвид постигнатото в хода на делото споразумение между съпрузите,
трансформацията на производството по реда на чл. 321, ал. 5 от ГПК, както и предвид
обстоятелството, че съгласието на съпрузите да се разведат, е сериозно и непоколебимо, са
налице основанията на закона за допускане на развод по взаимно съгласие, без съдът да
издирва мотивите на съпрузите за прекратяване на брака.
След преценка на представеното споразумение, съдът намира, че същото урежда
предвидените в закона въпроси относно личните и имуществените отношения между
съпрузите, не противоречи на закона и добрите нрави, поради което и съдът го утвърждава
изцяло така, както е постигнато.
Съдът счита, че държавната такса за допускането на развода следва да бъде
определена в размер на 40.00 лв. (четиридесет лева 00 ст.), вносими поравно от страните, на
основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
Водим от изложените съображения съдът
2
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между М. И. М., ЕГН **********, от с. Л., общ. О., обл. Т.,
ул. ***** и А. А. М., ЕГН **********, от с. Л., общ. О., обл. Т., ул. *****, СКЛЮЧЕН с
акт за граждански брак № 26/07.07.2018 г., съставен в гр. О., обл. Т., ЧРЕЗ РАЗВОД ПО
ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ, на основание чл. 50 от СК.
УТВЪРЖДАВА споразумението по чл. 51 СК, както следва:
По време на брака си страните не са придобивали недвижими имоти и МПС.
Всички движими вещи, придобити по време на брака, са поделени доброволно и
извънсъдебно, като изключителната собственост върху тези вещи е в полза на владелеца им
към момента на прекратяване на брака.
Страните нямат влогове по време на брака си и нямат съвместно участие в търговски
дружества.
Към момента на прекратяване на брака съпрузите не притежават семейно жилище по
смисъла на § 1 от ДР на Семейния кодекс.
Страните не претендират за издръжка един към друг след прекратяване на брака.
След прекратяване на брака жената А. А. М. ще носи предбрачното си фамилно име:
О..
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН **********, от с. Л., общ. О., обл. Т., ул. *****, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Поповския районен съд,
сумата 20.00 лв. (двадесет лева 00 ст.) – държавна такса за допускане на развода, на
основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА А. А. М., ЕГН **********, от с. Л., общ. О., обл. Т., ул. *****, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Поповския районен съд,
сумата 20.00 лв. (двадесет лева 00 ст.) – държавна такса за допускане на развода, на
основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
3