МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимият С.М.Ж.
*** за престъпление по чл.198, ал.1 от НК във вр. с чл. 63 ал.1 т.3 от НК.
Подсъдимият Ж. се признава за виновен по предявеното му обвинение, но дава
обяснения, които по същество не съдържат признание за действия осъществяващи
престъпният състав на чл. 198 от НК, за извършването на, каквото престъпление
подсъдимият е предаден на съд.
Защитника на подсъдимият пледира за приложение на чл. 66 ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура Пазарджик поддържа обвинението и пледира
за постановяване на осъдителна присъда.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и
при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:
На 04.06.2009 г.
около 13.00 ч. пострадалият Б. С. се прибирал от училище по ул. „*****” в гр.
Пазарджик. В близост до пощенски клон № 2 той бил настигнат от
подсъдимия С. Ж., който се представил с името „Л.” от гр. Пловдив. Подсъдимият попитал свидетеля Смиленов дали има в себе си мобилен телефон. Последният
отговорил утвърдително. Подс. Ж. го помолил да използва телефона, тъй като спешно
му
се налагало да се
обади на негов приятел.
Пострадалият се
съгласил, но подсъдимият казал, че не знае номера и за това трябвало да отидат
в находящо се на близо заведение, за да го получи от свой познат. Двамата
тръгнали по
посока на ул. „Рила”. В района на училище „*****” в близост
до пункт за изкупуване на
метални отпадъци подсъдимият Ж.
поискал пострадалия Смиленов да
му даде телефона. Смиленов не се съгласил и тогава подсъдимият
Ж. го бутнал на земята с
ръце, навел се и бръкнал в джоба на панталона на
свидетеля, като му взел
мобилния телефон марка „Сони Ериксон”, модел „Т-303”, след което
побягнал. Свидетелят С. не
посмял да го последва, тъй като подсъдимият го заплашил, че ако тръгне след
него ще събере няколко момчета и ще го набият. Св. С. се
прибрал в дома си и разстроен разказал на майка си за
случилото се. Св. Смиленова веднага отишла в РУ на МВР – Пазарджик и
подала жалба за
извършения грабеж.
От заключението
на приетата
по делото оценъчна експертиза се установява, че стойността на вещта
– предмет на престъплението - мобилен
телефон марка „Сони Ериксон”, модел „Т-303” възлиза на сумата от 130
лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията
на подсъдимия, показанията на свидетелите С., С., Ж., показанията на св. Г.,
прочетени по реда на чл. 282 ал.3 от НПК, експертното заключение, както и писмените
доказателства инкорпорирани в доказателственият материал по реда на чл. 283 от НПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият С.М.Ж. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците престъпния състав на чл.198, ал.1 във вр. с чл. 63
ал.1 т.3 от НК като на 04.06.2009 г. в гр. Пазарджик, ул. "Рила", в
близост до училище "*****" е отнел чужда движима вещ - мобилен
телефон, марка "Сони Ериксон", модел "Т-303" на стойност
130 лева от владението на Б. А.С. от гр.
Пазарджик, с намерение противозаконно да
го присвои, като е употребил за това
сила, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Подсъдимият се признава за виновен, но дава обяснения, които по същество
представляват защитна теза, целяща оневиняването му. Според твърденията му,
постр. С. дал доброволно телефона си за ползване от подсъдимият, след като
последният обещал да му го върне след известно време. Категорично отрича да е блъскал или заплашвал
пострадалият.
Тези обяснения са изолирани и не се
подкрепят от останалите доказателства по делото поради, което съдът не ги кредитира.
В противоречие на дадените от подсъдимият обяснения са показанията на
постр. С., от които се установява, че на инкриминираната дата по пътя към дома му бил настигнат от
непознато за него момче – подс. Ж., което се представило, че е от Пловдив и спешно
се нуждае да позвъни на свой познат. Свидетелят се съгласил да предостави
телефона си, но тъй като подсъдимият не
знаел номера, трябвало да отидат в близко заведение, за да го вземат. Според
депозираните от св. С. показания двамата се насочили към ул.”Рила”. След като
навлезли в глуха улица, подсъдимият го блъснал на земята и взел телефона от
джоба му. Свидетелят не последвал подсъдимият, тъй като бил заплашен от него, че
ще събере група момчета и ще го набият. За това веднага се прибрал в дома си и
разказал на майка си за случилото се.
В тази насока са и показанията на св. С. – майка на постр. С., която след
като разбрала за случилото се веднага сигнализирала в РУ на МВР Пазарджик.
Последната установява, че синът й бил видимо разстроен и уплашен, което
състояние било причинено от действията и заплахите на подсъдимият Ж..
Безспорно установено от показанията на св. Г. е, че именно подс. Ж. е
лицето извършило грабежа. Последният му разказал за действията си и предал отнетата вещ, която с протокол била
върната на пострадалият.
От проведената очна ставка по реда на чл.89 от НПК между св. С. и подс. Ж. се
установи, че подс. Ж. е блъснал постр. С.,
който паднал на земята, след което подсъдимият взел мобилният му телефон от
джоба на панталоните му.
С оглед на установеното съдът прие, че имуществото е отнето от св. С. без
съгласието на владелеца му с намерение за противозаконно присвояване и като
средство за осъществяване на отнемането и преодоляване съпротивата на пострадалият
подсъдимият Ж. е употребил сила.
В случая при грабежа насилието, като средство изпълнение на отнемането
деецът е осъществил, както с физическо въздействие върху личността на владеещият
имуществото, така и с употреба на сила, насочена към прекъсване на фактическото
държане на имуществото от владеещото го лице, защото за прекратяване на
съществуващото владение не е било достатъчно деецът да вземе вещите, а
извършването му е наложило принудителното преодоляване на връзката на пострадалият
с вещта и съответно сломяване на съпротивата му с повалянето му на земята,
чрез блъскане.
Подсъдимият е извършил деянието при пряк умисъл, съзнавайки елементите на
състава на престъплението и общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване, като макар и непълнолетен е могъл да ръководи постъпките си и е
разбирал свойството и значението на извършеното от него.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия С.Ж. за извършеното от него деяние съдът се ръководи от изискванията
на чл.36 от НК относно целите на наказанието.
Съдът отчете обществената опасност на грабежа, която е висока. Това са едни
от често срещаните тежки престъпления, заемащи голям дял сред ръста на обществената
престъпност в страната. Съдът прецени и обществената опасност на конкретното
деяние като висока, с оглед обстоятелството, че пострадалото лице е
непълнолетно, както и предвид настъпилата у него психическа.
Подсъдимият е личност с висока степен на обществена опасност, предвид негативните
характеристични данни и предходни осъждания.
Подбудите за извършване на престъплението се
коренят в желанието за неправомерно облагодетелстване на
подсъдимият и в незачитане на установеният в страната правов ред.
Като смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия съдът отчете ниският
социален статус.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете негативните
характеристични данни, множеството осъждания с влезли в законна сила присъди за
извършени престъпления от общ характер, включително и за грабеж, както и демонстрираната
от страна на подсъдимият липса на съзнание за високата обществената опасност на
извършеното от него деяние.
Предвиденото в закона наказание за извършеното от подсъдимият
престъпление, след редукцията по чл. 63 ал.1 т.3 от НК с оглед непълнолетието му
е до три години лишаване от свобода.
Съдът прие, че визираните горе обстоятелства, дават
основание на подсъдимият да бъде наложено наказание от две години лишаване
от свобода.
За
да бъде справедливо наказанието, трябва
да съответства на тежестта на престъплението, като едновременно с това и да
е възмездие за престъплението и средство
за постигане на целите по чл. 36 от НК. В преките си непосредствени впечатления
в хода на протеклото наказателно производство съдът установи, че е на лице една
оформена трайна престъпна нагласа у подсъдимият, по отношение на който
наложените до този момент множество и различни по вид наказания за извършени от
него престъпления от общ характер не са оказали никакво въздействие.
Предвид
горното, при отмерването на наложеното наказание, съдът отчете необходимостта
същото да постигне своя поправителен, превъзпитателен и предупредителен ефект
персонално върху подсъдимият и общо - върху останалите членове на обществото и
го определи в посоченият размер.
При
обсъждане на въпроса за начина на изтърпяване на наказанието съдът прие, че за
поправянето и превъзпитанието на подс. Ж. към спазване на закона и на добрите
нрави, както и за постигане на предупредително въздействие върху него и от
друга страна – за постигане на генералната превенция е наложително ефективно
изтърпяване, поради което и на основание чл. 46 б”б” от ЗИН определи
първоначален общ режим на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода.
На
основание чл. 301 ал. 1 т. 6 от НПК,
съдът постанови наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно в затворническо общежитие
от закрит тип.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК
в тежест на подс. Ж. бяха присъдени
сторените по делото разноски в размер на 30 лв. за експертизи.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си и
след като я обяви на страните, разясни
възможностите и сроковете за нейното обжалване и протестиране.
СЪДИЯ: