№ 21129
гр. София, 14.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110128724 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.
На първо място следва да се отбележи, че възражението на ответника за
недопустимост на предявения иск от ищцовото дружество е неоснователно. В тази насока
все още не е постановено решение по т.д.№ 1/2023 г. на ОСНГТК на ВКС, но следва да се
има предвид, че Европейският съд по правата на човека приема, че за да бъдат ефективно
гарантирани правата по Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, в
полза на юридическите лица също следва да се присъжда парично обезщетение за
неимуществени вреди. Съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България,
международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в
сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство
пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. В решение №
29/1998 по к.д. № 28/1998 г. КС е отбелязал, че ЕКПЧ е „част от вътрешното право на
страната, а решенията на Европейския съд по правата на човека са задължителни за всички
органи в страната, включително и по тълкуването й по силата на чл. 46 от Конвенцията“.
На последно място следва да се отбележи, че с определение № 400/26.11.2013 г.,
постановено по ч.гр.д. №6155/2013 г., II г.о. на ВКС, съставът на съда в производството по
реда на чл.274 ал.3 ГПК приема, че "Разпоредбата на чл. 45 ЗЗД не съдържа ограничения
относно страните в правоотношението, възникнало от непозволеното увреждане - всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, в т.ч. и на юридическо лице
(ЮЛ). Липсва основание да се приеме изключване на възможността да се търси отговорност
за неимуществени вреди от ЮЛ и в последващите разпоредби в закона, вкл. и чл. 52 ЗЗД,
чрез предявяването на иск за неимуществени вреди, което поставя въпроса и за
осъвременяване на практиката ни в контекста на тази на ЕСПЧ (Европейският съд по
правата на човека) в тази насока."
Към исковата молба и писмения отговор са представени документи, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
1
Доказателствените искания и на двете страни - за събиране на гласни доказателства,
са относими и допустими към предмета на спора, но на основание чл.159, ал.2 ГПК до
разпит следва да бъде допуснат само по един свидетел на всяка страна.
Обективираното в отговора на исковата молба доказателствено искане за изискване
на документи от трети-неучастващи в спора лица, не отговаря на изискванията на чл.192
ГПК, тъй като не е представена нарочна молба, а и не са конкретизирани в достатъчна
степен /документите не са индивидуализирани/.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ обективираното в писмения отговор от ответника възражение за
недопустимост на предявения от „ПРОФИЛАКТИКА В ДЕНТАЛНАТА МЕДИЦИНА“ ООД
иск.
ПРИЕМА представените с исковата молба и писмения отговор документи по описи,
обективирани в същите, като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА на основание чл.159, ал.2 ГПК събиране на гласни доказателства по
делото чрез разпит на един свидетел общо за тримата ищци и един свидетел на ответника,
при режим на довеждане от страните в първото по делото открито съдебно заседание - за
установяване на посочените в исковата молба и писмения отговор обстоятелства.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.158, ал.1 ГПК срок за събиране на допуснатите
гласни доказателства – първото по делото открито съдебно заседание, след изтичането
на който делото ще се гледа без тях.
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.159, ал.2 ГПК доказателственото искане на страните за
допускане на още по двама свидетели за установяване на същите обстоятелства.
ПРЕДОСТАВЯ възможност на ответника в 1-седмичен срок от съобщението да
индивидуализира искането си по чл.192 ГПК – като опише подробно документите, както и
го приведе в съответствие с посочената правна норма – представи нарочна молба.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при неизпълнение на предоставената възможност,
доказателственото искане ще бъде отхвърлено.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 01.07.2025 г. от 14:00 часа, за която дата и
час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а
на ищците и препис от писмения отговор, приложенията към който ще бъдат изпратени
след представянето им от ответника /съгласно дадените с разпореждане №
76498/14.05.2025 г. указания/.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„ПРОФИЛАКТИКА В ДЕНТАЛНАТА МЕДИЦИНА“ ООД, С. Л. Г. и В. Ф. Ж. против Е. Х.
Д., с която са предявени субективно и обективно съединени искове за осъждане на ответника
2
да заплати на всеки един от ищците сумата от по 5 100,00 лева, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди в резултат от обидни и клеветнически твърдения по
отношение на ищците от страна на ответника.
В исковата молба се твърди, че в 4 броя писма от ищеца, изпратени по електронната
поща до общ имейл на Българския зъболекарски съюз /БЗС/, с многоброен брой получатели,
включително всички 37 члена на УС на БЗС, членовете на Контролната комисия и членовете
на Комисията по професионална етика /над 50 човека/, ответникът навел клеветнически
твърдения, че ищцовото дружество „ПРОФИЛАКТИКА В ДЕНТАЛНАТА МЕДИЦИНА“
ООД е създадено „с една единствена цел ДА ПАПКА“ от организираната почти всяка година
от Министерството на здравеопазването обществена поръчка по силанизиране на първите
постоянни молари на деца, финансирани със средства от Национална програма за
профилактика на оралните заболявания при деца от 0 до 18 години в България, че
дружеството включва в управлението си поставени лица, а именно председателя на БЗС –
***********, който е „акционер под прикритие“ в дружеството, че на дружеството се
„осигурява служебна победа, тъй като се явява единствен кандидат и няма как да не спечели
ОП“, че дружеството подписва индивидуалните договори с подизпълнителите си – лекари
по дентална медицина само в „един екземпляр, който остава само за фирмата…“, че
дружеството „ползва наготово всеобхватната организация, ръководен екип, изпълнители и
обучители“ на БЗС, за да изпълни обществената поръчка, че д-р Г., в качеството си на
мажоритарен съдружник в ищцовото дружество е лице, което е в „ярък конфликт на
интереси“. В исковата молба се поддържа, че ищцовото дружество има дългогодишен опит
при осъществяването на дейности в областта на общественото здраве, като години наред
успешно изпълнява дейности по Националната програма за профилактика на оралните
заболявания при деца от 0 до 18 години в България. Така през 2021 г. и 2024 г. дружеството
отново е било избрано за изпълнител по обявено от МЗ обществени поръчки с посочени в
исковата молба наименования. Във връзка с новообявената обществена поръчка ответникът
предложил на БЗС да участва в процедурата, което предложение е включено за разглеждане
в дневния ред на УС на БЗС. С оглед на това ответникът изпратил няколко писмо да
членовете на ръководните органи на БЗС, в които настоявал, че съюзът като съсловна
организация следва „да се сдобие с парите“ от обществената поръчка, а не частна фирма –
дружеството-ищец в настоящото производство. Според ищците, с изпратените писма
ответникът навежда неистински и позорящи твърдения /описани по-горе/, които накърняват
доброто име и репутация на дружеството и двамата ищци – д-р С. **** – съдружник и д-р В.
Ж. – съдружник и управител на същото. Поддържа се още, че с клеветническите си
твърдения ответникът изгражда на ищците образ на неправомерни печалбари и измамници,
а по отношение на ищците-физически лица изявленията на ответника са и обидни, довели до
силен стрес, безпокойство и здравословни проблеми По изложените в исковата молба доводи
и съображения, ищците обуславят правния си интерес от предявените искове и молят за
тяхното уважаване. Претендират и сторените в хода на производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът изразява становище
за недопустимост на предявения иск от първия ищец – юридическо лице, а по същество за
3
неоснователност на исковите претенции. Оспорва всички изложени в исковата молба
фактически твърдения, наличието на причинна връзка между посочените в исковата молба
писа и претърпените от ищците неимуществени вреди, размера на претендираните
обезщетения. Поддържа се, че ответникът е узнал от трети лица, че договорите с лицата –
участници в програмата на ищцовото дружество, са съставяни само в един екземпляр, което
обстоятелство можело да се докаже със свидетелски показания. Твърди се още, че ищецът Г.
и Председателя на УС на БЗС и бивш съдружник в „ПРОФИЛАКТИКА В ДЕНТАЛНАТА
МЕДИЦИНА“ ООД, са близки приятели, поради което е налице конфликт на интереси.
Оспорват се твърденията, че ответникът е изложил клеветнически твърдения с израза „…
създадено с единствена цел да папка…“, тъй като търговските дружества са създадени с цел
да формират печалба и да носят доходи на съдружниците в тях. Несъстоятелни били и
доводите, че се прави опит да се внуши, че дружеството не е създадено с цел формиране на
печалба чрез участие в Националната програма за профилактика на оралните заболявания
при деца, доколкото още при учредяването на дружеството това е залегнало като основна
част от предмета на дейност. По отношение на твърденията относно наличие на конфликт на
интереси по отношение на ищеца Г. се изразява становище, че същото по-скоро
представлява морална оценка, отколкото обвинение за извършване на нещо незаконно. По
изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове
като неоснователни. Претендират се разноски.
Предявени са субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.45,
ал.1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищците, че тяхна е тежестта да докажат при условията на пълно и главно
доказване наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а
именно: че ответникът е осъществил противоправни действия, настъпилите вреди и
причинната връзка между поведението на ответника и вредите, както и размера на
последните.
Вината на ответника се предполага – чл.45, ал.2 ЗЗД, като опровергаването на тази
презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, с която ще спестят време и разходи.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5