№ 185
гр. Пловдив, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. ДЖЕНЕВА
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20215330205609 по описа за 2021
година
взе предвид следното:
Обжалвано е НП № 16-003219/01.07.2021 г., издадено от *** на
Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Пловдив, с което „Астра Билдинг груп“
ЕООД, с ЕИК: ***, е санкциониран с административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 3000.00 лева за нарушение на чл. 3 от
Наредба РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Жабоподателят, „Астра Билдинг груп“ ЕООД, обжалва посоченото НП
и моли същото да бъде отменено, като се приеме, че нарушението се явява
недоказано. Претендират се и разноски.
Дирекция „Инспекция по труда”, оспорва основателността жалбата,
като моли обжалваното НП, да бъде потвърдено.
От фактическа страна се установява следното:
1
На *** г. *** от Дирекция „Инспекция по труда“ извършили проверка на
строителен обект „***“, находящ се в ***, ***. Поводът за проверката бил
настъпила злополука с лице, *** *** на обекта – Д.Е.М.. В хода на проверката
било установено, че съгласно сключен договор, премахването на склада се
извършвало от „Астра Билдинг груп“ ЕООД, а Д.М. *** на *** г. на обекта с
***. Във връзка с възникналия инцидент с пострадало лице било образувано и
ДП в РП-Пловдив. След извършената проверка от Дирекция „ИТ“, както и
след анализ на предоставените материали от РП-Пловдив, било установено,
че на *** г. на строителен обект с ***, ***, *** в качеството му на
работодател, е допуснало Д.М. да извършва работа *** с помощта на ***, без
да е бил инструктиран по правилата за здравословни и безопасни условия на
труд. За така констатираното нарушение бил съставен АУАН, а в последствие
въз основа на него било издадено и обжалваното НП, с което жалбоподателят
бил санкциониран с глоба в размер на 3000 лева за извършено нарушение на
чл. 3 от Наредба РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитания като свидетел *** – свид. Н.Б., който изцяло е потвърдил
отразение от него в АУАН фактически констатации. Съдът кредитира тези
показания като безпротиворечиви и съответни на писмените доказателства,
събрани и приобщени по делото, в това число изисканата от РП-Пловдив
документация от обарзуваното ДП във връзка с инцидента.
Като свидетел по делото е бил разпитан и свид. И.Ч. (***), както и ***
*** – свид. И.Х. (***). Според показанията на свид. Ч. в дружеството нямало
работници, които да работят без трудов договор, с изключение на група хора,
които в определен период от време, който съвпадал с датата на инцидента,
идвали на обекта, за да събират дървета. Свидетелят е посочил, обаче, че
освен за процесния обект, отговаря още за няколко, поради което на
процесната дата не е присъствал на обекта, респ. няма преки впечатления от
инцидента. Съдът кредитира тези показания, доколкото същите не се намират
в отношение на противоречие с други кредитирани доказателства. Така или
иначе, обаче, както самият свидетел е посочил с показанията си, същият не е
присъствал на процесния обект на датата на инцидента, поради което същият
няма възприятия от събитията, интересуващи настоящето производство.
2
Що се касае до другия свидетел – свид. И.Х., според него, докато
същият е *** на обекта на ул. „***“, всеки ден там са се правили инструктажи
за безопасност, за което се подписвали в специална книга. И този свидетел
дава показания за съобщената от свид. Ч. група хора, които идвали на обекта
в продължение на няколко дни, за да събират дърва. Посочва също така, че не
знае имената им, както и че докато същите пребивавали на обекта поняога
ползвали, понякога не ползвали каски, като не може да посочи дали на същите
се е заплащало за положен труд в полза на фирмата-работодател. И този
свидетел, обаче, няма възприятия от процесния инцидент, доколкото към
момента на настъпването му, същият е бил на обяд в закусваля в близост до
обекта. Когато се върнал на работа от обяд заварил на мястото полиция и
линейка. Разбрал, че е пострадал Д.М.. Посочва също така, че същия ден
сутринта около 9 ч. шефът е дошъл и казал на тази група от хора да не влизат
в самия обект, а да си събират дърветата отвън. Съдът подлага под съмнение
показанията на този свидетл, защото същият, подобно на свид. Ч. се намира в
служебна зависимост от дружеството-жалбоподател, което съдът оценя като
мотив да се дадат показания в подкрепа на защитната теза на жалбоподателя.
За разлика от показанията на свид. Ч., обсъдени по-горе, съдът намери, че
тази заинтересованост намира проявление при показанията на свид. Х., които
на няколко места се явяват противоречиви и очевидно обслужващи именно
тезата на дружеството-жалбоподател. Така свидетелят първо съобщава, че не
познава хората от групата, която е идвала, за да събира дървета, нито им знае
имента, но конкретно посочва името на *** работник. Изключително
конкретно, и то неколкократно посочва и че на тази група от хора постоянно
им се казвало да не влизат в самия обект. Последното буди съмнение,
доколкото свидетелят посочва, че е работел отделно от тези хора, които
стояли извън обекта, но по някаква случайност всеки път, когато шефът им
казвал да не влизат вътре в обекта, свид. Х. все се намирал наблизо, за да чуе
това указание. Под съмнение се поставя и обстоятелството, че всяка сутрин
на обекта се правели инструктажи за безопасност с подписи в специална
книга, която книга, обаче, въпреки декларациите на процесуалните
предствители, че ще бъде представена по делото, така и не бе. Като
подозрително за един *** съдът оцени и информацията му кой с какви права
се ползва на обекта, и по-конкретно кой има право да влиза в него. Предвид
тази верига от противоречия, съдът не кредитира показанията на свид. Х. в
3
коментирните по-горе части, като намира, че неговите показания пряко
обслужват единствено защитната теза на дружеството-жалбоподател и по
никакъв начин не допринасят за изясняването на обективната истина. Така
или иначе, както бе псоочено по-горе, и този свидетел не е пряк очевидец на
инцидента, така че показанията му не представляват ценност за настоящето
производство.
Като такава, обаче се оцениха събраните по делото писмени
доказателства – Протокол за разпит на свидетел, Договор за премахване на
сгради от 20.04.2021 г., в това число изисканата писмена документация от
РП-Пловдив – ДП 132/2021 г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив,
представляваща част от образуваното досъдебно производство. Видно е от
анализа на същата, че тя се намира в отношение на пълно съответствие с
изводите, до които е достигнал и наказващият орган, приемайки, че *** в
качеството му на работодател, е допуснало Д.М. да извършва работа *** с
помощта на ***, без да е бил инструктиран по правилата за здравословни и
безопасни условия на труд.
Тази фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
Според нормата на чл. 3 от Наредба РД-07-2 за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, работодателят не допуска до работа работник и
служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е
инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд.
В конкретния случай се установява, от анализираните по-горе
доказателства, че на посочените в НП дата и място *** в качеството на
работодател, е допуснало Д.М. да извършва работа *** с помощта на ***, без
да е бил инструктиран по правилата за здравословни и безопасни условия на
труд.
4
Този извод намира потвърждение както в показанията на разпитания
като свидетел актосъставител, които съдът кредитира изцяло по изложените
по-горе съображения, така и от приложените по преписката писмени
доказателства – Договор за премахване на сгради от 20.04.2021 г., видно от
който именно на „Астра Билдинг груп“ ЕООД е възложено да премахне
конкретно описан в договора обект, както и от Протокол за разпит на свид.
Д.М., видно от който *** е посочил обстоятелствата, при които е пострадал, в
това число, че му е било възложено именно от дружеството-жалбоподател
събаряне на сграда с помощта на ***, без да е бил инструктиран за
здравословни и безопасни условия на труд. В подкрепа на тези доказателства
се явяват и изисканата писмена документация от РП-Пловдив – ДП 132/2021
г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив, представляваща част от образуваното
досъдебно производство. Всичко гореизложено обуславя и извод, че правилно
в случая за така констатираното нарушение е била ангажирана отговорността
на „Астра Билдинг груп“ ЕООД. В тази връзка следва да се има предвид, че
макар *** Д.М. да не е бил *** на „***, същият изпълва принаците на
понятието „работещ“ по смисъла на Наредба РД-07-2, респ. „Астра Билдинг
груп“ ЕООД изпълва понятието „работодател“ по смисъла на наредбата,
според която всеки, който възлага работа носи цялата отговорност. По
несъмнен начин от доказателствата по делото се установява, че работата на
*** М. е била възложена именно от „Астра Билдинг груп“ ЕООД. Според ***
М. същият е извършвал действия по разрушаване на сградата, което му е било
възложено именно от дружеството-жалбоподател. Последното намира
подкрепа и в наличния по кориците на делото Договор за премахване на
сгради от 20.04.2021 г., видно от който именно на „Астра Билдинг груп“
ЕООД е възложено да премахне конкретно описан в договора обект. По
несъмнен начин се установява, че лицето Д.М. не е било инструктирано по
реда, предвиден в Наредба РД-07-2. В тази връзка отново следва да се посочи,
че по делото не бяха представени доказателства, които да опровергаят този
извод. Предвид всичко гореизложено следва да се сподели възприетия от
наказващия орган извод, че „Астра Билдинг груп“ ЕООД следва да понесе
отговорност за констатираното нарушение.
Съдът намира, че в конкретния случай, при съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки
5
за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството.
Съдът не намери основание за ревизиране на размера на наложената
санкция. Съгласно чл. 413, ал. 2 КТ, работодател, който не изпълни
задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно
лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10
000 лв. Видно е, че размерът на санкцията е определен към законоустановения
минимален размер, който съдът намира за съответен на обществената
опасност на деянието и вредните последици, които са настъпили от същото.
Ето защо НП следва да бъде потвърдено и в санкционната му част.
В случая не се констатираха основания за приложението на чл. 28
ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава със степен на обществена
опасност, различна от обичайната за съответния вид.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
жалбата, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а НП,
като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.
Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, 25 н.с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 16-003219/01.07.2021 г., издадено от *** на
Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Пловдив, с което „Астра Билдинг груп“
ЕООД, с ЕИК: ***, е санкционирано с административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева за нарушение
на чл. 3 от Наредба РД-07-2 за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
6
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7