Р Е Ш
Е Н И Е
№………………/12.10.2022 г.
гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в публично заседание
на двадесет и втори март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело
№ 2209 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени обективно и субективно
кумулативно съединени искове по чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД от „К.м.”
ЕООД срещу Д.х. ООД и И. 90 ООД.
Ищецът „К.м.” ЕООД твърди, че е сключил с „Д.х.“ ООД, ЕИК ******** и „И. 90“
ООД, ЕИК ******** договор
за финансово посредничество от 03.12.2018 г., по силата на който се задължил да
извърши конкретно описани в договора финансови услуги и посредничество, с оглед
да се постигне банковото им кредитиране от „П.И.Б.“ АД, в размер на 820 000
лева, с цел строителство на жилищна сграда с подземни гаражи върху недвижим
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********“, ул. „********Излага, че
задълженията му за финансово посредничество, съгласно чл. 2 от договора се
изчерпвали с подписване от страна на ответниците на договор за банково
кредитиране с банката. Уговорено било възнаграждение за финансовата услуга в
размер на 3,50 % без ДДС от фиксираната по договора за кредит с банката
стойност, без авансово заплащане на част от сумата. Твърди, че вследствие на
надлежното му изпълнение по договора, банката одобрила ответника „Д.х.“ ООД за
финансиране за сумата от 820 000 лева, каквато цел била заложена и в договора
за финансово посредничество, в потвърждение на което между страните е подписан констативен
протокол № 1/21.03.2019 г. за приемане на изпълненото от страна на ищеца без
забележки. С оглед уговорката в чл. 3 на договора, възнаграждението от 3,5 % в
размер на 34 440 с ДДС следвало да бъде платено в тридневен срок от
подписването на договора с банката, т.е. не по-късно от 24.03.2019 г., но не му
било заплатено, включително до момента на предявяване на иска. Счита, че за
всеки просрочен ден върху уговореното възнаграждение му се дължи неустойка в
размер на 0,5 % или 143,50 лева на ден, като започва да се начислява след
изтичане на падежа - 24.03.2019 г., съгласно чл. 16 от договора. Поради това счита, че размерът на
дължимата неустойка е 29 704,50 лева, начислени за период от 206 дни, считано
от 30.03.2019 година. Претендира разноски.
С молба от 18.12.2019 г. ищецът е оттеглил претенцията си срещу „И. 90“
ООД, ЕИК ******** и производството, по отношение на този ответник, е прекратено
с определение 6892/ 20.12.2019 година.
Ответникът „Д.х.“ ООД оспорва
предявените искове. Счита, че не е в забава за изпълнение, тъй като не е
получил покана за доброволно изпълнение или друго искане от ищеца. Твърди, че
не е неизправна страна. Сочи, че констативният протокол констатира само първия
етап от дължимото изпълнение от страна на ищеца и последният е извършил само
две от уговорените услуги. Сочи се, че фактическият състав по изпълнението от
страна на ищеца по договора не се установява да е завършен с протокола. Видно
от номерацията, това е първият протокол от много други такива. Твърди, че
договорът е предварителен по своя характер, доколкото не е подписан от
представителя на ответника. Наред с това твърди, че е налице пълно неизпълнение
от страна на ищеца, при съпоставка с уговореното в чл. 1 от договора, за което
ищецът се е задължил да извърши. Счита претенцията за главница за
преждевременно поискана комисионна, доколкото се дължи едва при прехвърляне на
заемната сума по договора за заем. Отделно сочи, че договорът противоречи на
добрите нрави и търговския обичай, поради което е нищожен. Нямало извършени от страна
на ищеца финансови консултации и представени доказателства, че сключеният с
банката договор е при най-изгодни условия, поради което ищецът не е действал с
грижата на добрия стопанин и не е спазил уговорката в чл. 8 от договора. Не
дължал неустойка, тъй като все още не бил получил цялата заемна сума, а само
400 000 лева. Счита размерът на претендираната
неустойка за прекомерен.
С допълнителната искова молба ищецът поддържа твърденията, изложени в исковата молба и оспорва направените
възражения от страна на ответника. Сочи се, че предметът на договора между
страните е изпълнен с подписване на договора за кредитиране с банковата
институция от страна на възложителя. Поддържа се приложимостта на чл. 301 от ТЗ
в отношенията между страните, които са търговци и предвид наличието на последващи действия по приемане от страна на ответника на
сключения договор.
Ответникът е депозирал в срок отговор на допълнителната искова молба, с
който поддържа направените възражения и заявява, че както процесния
договор за финансово посредничество, така и
констативен протокол № 1, и протокола за постъпила молба за банков
кредит не са подписани от управителя Ч.А.. Поради това се поддържа, че по процесния
договор не дължи заплащане на възнаграждение за осъществени финансови услуги,
тъй като същият не е породил действие по отношение на ответното дружество. Наред
с това сочи, че фактът на подписване на документи от страна на един от
управителите, е проява на липса на представителна власт спрямо дружеството.
Излага, че дружеството е разбрало за договора едва с исковата молба и моли
съдът да приеме, че още с отговора се е възпротивил на извършеното от негово
име действие, съгласно чл. 301 от ТЗ. Поддържа основателността на възражението
за нищожност за уговорката за неустойка поради нравствена недопустимост.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа страна:
По
делото е представен договор за финансово посредничество от 03.12.2018 г.,
сключен между ищеца „К.м.” ЕООД и „Д.х.“ ООД и „И. 90“ ООД, по силата на който
възложителите „Д.х.“ ООД и „И. 90“ ООД са възложили на изпълнителя „К.м.” ЕООД
да извършва срещу възнаграждение финансово посредничество и обслужване.
Съгласно чл. 1 от Договора за финансово посредничество изпълнителят следва: да консултира
възложителите относно начина на кредитиране – възможности за получаване на
кредит, видове кредит, цел на кредити и
др.; изготвяне на финансови анализи и бизнес планове с цел получаване на кредит
от страна на възложителя; да договори всички условия по договора за
кредитиране, а именно инвестиционен кредит в размер на 820 000 лв., като
представлява възложителя пред „П.И.Б.“ АД; целта на кредита е строителство на
жилищна сграда с подземни гаражи, находяща с в гр.
София,ж.к. „********“, ул. „********управление на финансови активи и
икономически консултации. Съгласно чл. 2 от Договора изпълнение се извършва
ежедневно до момента на подписване на договор за кредитиране от възложителя с
банкова институция, с което предмета на договора се счита за изпълнен и
възнаграждението за дължимо от страна изпълнителя. Възнаграждението е в размер
на 3,50% /без ДДС/ от стойността, фиксирана в договора за кредит с банковата
институция. Съгласно чл. 4 от договора възложителят се е задължил да изплати на
изпълнителя уговорено възнаграждение в тридневен срок след подписване на
договора за кредитиране. Уговорена е неустойка за забава в размер на 0,5% за
всеки просрочен ден върху размера на уговореното възнаграждение, в случай, че
възложителят на заплати възнaграждение
в пет работни дни от уговорени срок по чл. 4 от договора (чл. 16 от
договора).
От
името на възложителя Д.Х. ООД договорът е подписан от А. Б. и Ч.А..
Представен е и протокол за постъпила
молба за кредит от 12.02.2019 г., като подписан от служител на „К.М.“ ЕООД/в
качеството му на посредник/ - Р.Р., от служител на
банката „П.И.Б.“ АД, и от клиента „Д.Б.Х.“ ЕООД.
По делото е приета кореспонденция в
периода 21.01.2019 г. – 07.03.2019 г., осъществена между Р.Р.
от името на К.м. ЕООД и А.В., за която в приложените към електронните писма е
посочено, че е представител на И.90 ООД. Предмет на (subject) на електронната
кореспонденция е уточняване на записванията във финансовите отчети на Д.х. ООД.
В писмото от 07.03.2019 г. от Р.Р. от името на К.м. ЕООД уведомява получателя с електронен
адрес ********* за параметрите
на договора за кредит и „К.М.“
ЕООД изисква представянето на документи във връзка с отпускане на кредита.
На
21.03.2019 г. между страните „К.м.” ЕООД и “Д.х.” ООД, ЕИК ******** е подписан
констативен протокол № 1 за извършена услуга към договора за финансово
посредничество от 03.12.2018 г., съгласно който възложителят е приел от
изпълнителя следните услуги по силата на договора, без забележки – финансови
консултации по възможности за кредитиране относно кредит в размер на
820 000 лв. за строителство на „Жилищна сграда с подземни гаражи“, находяща се в гр. София, ж.к. „********“, ул. „********и
финансово посредничество при договаряне на условия по подписан договор за
кредит между „Д.х.” ООД, ЕИК ******** и П.И.Б. АД в размер на 820 000 лв.
за на „Жилищна сграда с подземни гаражи“, находяща с
в гр. София,ж.к. „********“, ул. „********.
Изпълнението
на услугите е посочено, че се приема без забележки. В протокола е посочено, че
услугата е извършена според изискванията и в уговорения срок предвид условията
на договора.
С нотариален акт за учредяване на вещно
право на строеж върху недвижим имот № 33, том II, рег. № 11556, нот.д.
№ 186/2018 г., учредителят К.Л.К.е учредил вещно право на строеж на „Д.Х.“ ЕООД
за построяване на жилищна сграда с подземни гаражи, находяща
с в гр. София,ж.к. „********“, ул. „********.
По делото е представен договор за банков
кредит № 00LD-S-001206/21.03.2019
г.,
подписан на 21.03.2019 г., между „П.И.Б. АД“ от една страна и „Д.х.“ ООД,
кредитополучател и А.В.Б. и Ч.К.А., съдлъжници.
Съгласно договора банката предоставя на кредитополучателя банков кредит в
размер на 820 000 лв. за изграждане на жилищна сграда с подземни гаражи“, находяща с в гр. София,ж.к. „********“, ул. „********. За
обезпечаване на кредита е сключена на ипотека върху вещно право на строеж на
следните обекти, находящи се в жилищна сграда с
подземни гаражи“, находяща с в гр. София,ж.к. „********“,
ул. „********. В договора е уговорено, че срокът за усвояване на кредита е до
20.03.2021 г., като се осъществява на етапи: кредитополучателят може да усвоява
сумите от кредита до общо 430 000 лв. до достигане на етап за завършване
на жилищна сграда на „груб строеж“, като остатъкът от кредита се усвоява след
представяне на удостоверение за завършеност на жилищна сграда на „груб строеж“,
като банката финансира 57% от стойността на всяка фактура без ДДС, останалите
47% и ДДС по фактурата се осигуряват предварително от кредитополучателя по
сметката за обслужване на дълга.
От „П.И.Б.“ АД са представени служебно
заверени копия на движения и наличности по сметка на ответника „Д.Х.“ ООД за
периода от 21.03.2019 г. – 23.10.2019 година.
По делото е изготвена съдебна - почеркова експертиза от вещото лице М.М.
, съгласно която подписите в графа „ Възложители“, позиция „2“, над текста „Ч.К.А.“ и в долната лява част на всеки лист
на договор за финансово посредничество от 01.12.2018 г. между „К.м.“ ЕООД и „Д.х.“
ООД и „И.90“ ООД са положени от Ч.К.А..
Във връзка с оспорването на заключението
на вещото лице М. по СПЕ, по искане на ответника е допуснато изготвянето на
заключение на повторна съдебно - почеркова
експертиза. В заключението на повторната СПЕ вещото лице И.П. сочи, че подписът
в долния десен ъгъл на П.страница от договор за финансово посредничество от
03.12.2018 г. е положен от Ч.К.А.. Подписът в долния десен ъгъл на втора
страница от договор за финансово посредничество от 03.12.2018 г. е положен от Ч.К.А..
Подписът в долния десен ъгъл на страница трета от договора за финансово
посредничество е положен от Ч.К.А.. Подписът за „възложители 2. Ч.К.А. /“Д.Х.“
ООД/ на четвърта страница от договор за финансово посредничество е положен от Ч.К.А..
С оглед оспорване на заключението на
вещото лиcе
по повторната СПЕ, доколкото
вещото лице е изготвило същата без да се ползва сравнителен материал - образци от подписа на изследваното лице,
взети в присъствието на вещото лице (по причина на неоказване на съдействие от
страна на ответника изследваното лице да осъществи контакт с вещото лице), по
делото е допуснато изслушването на нова повторна СПЕ. Заключението на втората
СПЕ е изготвено от вещото лице Г.М.. Вещото лице М., след анализ на приложените
документи по делото, представени о
ответника документи – препис от нотариални актове и експериментални образци,
снети в присъствие на вещото лице с протокол от 20.01.2022 г., и представен сравнителен материал, - образци
о т подписа на лицето Ч.А. в заявления
за издаване на документи за самоличност, разписка за получаване на
документи от МВР, е направило извод, че
подписите в графа „възложител“ над текста Ч.К.А. и в долните бели полета
на всеки лист в представения за изследване договор за финансово посредничество
от 03.12.2018 г. не са положени от Ч.К.А..
Във връзка с противоречивите резултати
на трите единични СПЕ, и по искане на ответника, е допуснато изслушването на
тройна СПЕ.
Заключението на вещите лице П.Т., Д.Д. и Д.В., след като са работили върху свободни образци,
условно –свободни образци и експериментални образци – документи, представени в
МВР-БДС, намиращи се по делото, предоставени от страните и взети в присъствието на вещите лица, е, че
подписите в графа „Възложител“ над текста „Ч.К.А.“ и вторите подписи в долния
ъгъл на първи три листа в представения за
изследване договор за финансово посредничество от 03.12.2018 г. не са положени
от Ч.К.А..
На базата на изготвените по делото три
единични и една тройна СПЕ, като взе предвид условията, при които са изготвени
същите, Съдът намира, че следва да се кредитира заключението на втората
повторна и тройната СПЕ, доколкото тези четири вещи лица са работили въз основа
на всички необходими образци, включително и свободни експериментални образци от
подписа на изследваното лице. Доколкото вещото лице И.П. не е работило по такъв
вид образци, използването на които е стандарт при изготвяне на подобни
заключения, съдът намира, че следва да не кредитира нейното заключение.
Следва да се отбележи, че Съдът отчита
дадените разяснения от вещото лице П., че този вид експериментални образци са с
най – ниска графическа, идентификационна стойност. Дори и при тази
характеристика, доколкото четири от вещите лица (вещото лице Г.М. и вещите лица
по тройната СПЕ), работили по поставените задачи, са използвали подобни образци
при изготвяне на експертизите си, това сочи на извод, че са работили по
допълнителни документи, поради което и изводът, който са направили в своите заключения се явява максимално
обоснован и достоверен. Следва да се отбележи и, че страните не са оспорили
заключението на тройната СПЕ.
По делото са изготвени и представени
основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в която вещото лице Ц. посочва, че
общо усвоените кредитни средства по договор за банков кредит № 00LD-S-001206/21.03.2019 г. към датата на
исковата молба са в размер на 422 997,12 лева. Посочва, че останалата част
от сумата до 430 000 лв. може да бъде усвоена до достигане на сграда до
груб строеж. Размерът на дължимото възнаграждение е в размер на: 28 700
лв. – ако се изчислява върху фиксираната в договора за банков кредит сума от
820 000 лв.; 14 804,90 лв. – ако се изчислява върху усвоените суми по
кредита към датата на исковата молба. Неустойката е в размер на 30 278,50
лв., ако се приеме, че възнаграждение е в размер на 28 700 лв. за периода
от 30.03.2019 г. до 23.10.2019 г. или в размер на 14 804,90 лв., ако се
приеме, че възнаграждение е в размер на 14 804,90 лв. за периода от
30.03.2019 г. до 23.10.2019 година. Заключенията не са оспорени от страните и
Съдът ги кредитира изцяло.
По делото е разпитан свидетелят Е.К.Т.,
който посочва, че познава г-н А. от 2018 г., като от оттогава датирал договора
за финансово посредничество. Виждал А. редовно в офиса на ищеца „К.М.“ ЕООД.
Виждал го е и в банката, в която са водени преговори за условията. Споделя, че
веднъж А. ползвал неговите очила. Имал е кореспонденция с г-н и г-жа А..
Присъствал е на подписването на договора за ипотека и на констативния протокол.
Посочва, че е работил в „К.М.“ ЕООД, като изпълнявал много неща – спедиторска
дейност и всякаква друга работа. Споделя за предишни сделки между „К.М.“ ЕООД и
г-н А.. Вече не работи в „К.М.“ ЕООД.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от
правна страна:
С оглед изложените твърдения в исковата
молба, предявените от ищеца искове следва да се квалифицират като искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 51 от ТЗ,
чл. 92 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По
предявения иск по чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр чл. 51 от ТЗ
В тежест на ищеца е да докаже: 1)
валидното сключване на договора за посредничество с твърдяното от него
съдържание; 2) изпълнението на задълженията си по договора; 3) размерът на
своето вземане по договора.
Както е посочено в решение № 54 от
10.09.2010 г. по т. д. № 267/2009 г., ТК, ІІ ТО на ВКС посредничеството следва
да се разглежда като чиста фактическа дейност, която се изразява в съдействието
на търговския посредник за сключването на сделки. Съгласно понятието за "търговски
посредник" в чл. 49 от ТЗ търговския посредник е търговец, който по
занятие посредничи за сключване на сделки. Това характеризира престацията на посредника като съдействие за сключване на
определени търговски сделки, но позволява да се приеме, че се касае до дейност,
упражнявана по занятие от търговец, който е специализиран в осъществяване на
определени сделки или на сделки с определени обекти от гражданския оборот. За
разлика от търговския представител, в чиито професионални качества и умения
стои основанието за упълномощаването му за осъществяване на пряко, респ.
косвено представителство на търговеца, посредникът не участва в сключването на
сделката.
В конкретния случай, първият спорен
въпрос по делото е дали има сключен валиден договор за посредничество между
страните по делото.
От вписванията по партидата на ищцовото
дружество в ТР се установява, че същото има за основен предмет на дейност кредитиране,
търговско и финансово посредничество, финансови, счетоводни и икономически
консултации, консултантски услуги за управление на финансови активи,
консултантски услуги по финансиране и кредитиране..
Ответникът Д.Х. ЕООД прави възражение,
че процесният договор не го обвързва, тъй като не е
подписан от двамата управители, които представляват дружеството Д.Х. ЕООД заедно.
Както е посочено и в ТР № 3 от
15.11.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГТК на ВКС органното представителство на юридическите лица е начин на волеобразуване и волеизявяване,
тъй като органът е част от ЮЛ, а проявата на действията на органа към трети
лица, е проява на самото ЮЛ. Органният представител
извършва действия съобразно дадената по закон компетентност, упражнява
представителни функции, като част от правомощията си на орган на юридическото
лице. Органният представител, чрез който ЮЛ влиза в
правоотношения с трети лица, е част от организационната структура на
юридическото лице. Той прави не свое волеизявление, като отделен правен субект,
а волеизявление, принадлежащо на ЮЛ. Във външните действия органният
представител представлява ЮЛ, но волята, която изразява, не е собствена, на
субект, различен от ЮЛ, а е волята на самото ЮЛ. Външно изразената от органния представител воля спрямо третите лица, е функция,
част от законовата компетентност на органите на ЮЛ.
Също така в решение № 18 от 04.04.2014 г. по т. д. № 24/2013 г., ТК, І ТО на ВКС е
посочено, че съгласно съдебната практика чл. 301 ТЗ установява презумпция за
мълчаливо съгласие на търговеца със сключената без представителна власт сделка,
ако не се е противопоставил веднага след узнаването й. Извод за липсата на
противопоставяне от страна на търговеца за извършените без представителна власт
действия би могъл да бъде направен при наличие на данни за отразяване на
издадената фактура по договора в счетоводството на дружеството, включването й в
дневника за покупко-продажби по ДДС, ползването на данъчен кредит и др.
Прието е, че за разлика от
облигационното право, при което сделката сключена без представителна власт или
извън представителната власт на представителя се намира във висяща
недействителност така и ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК на ВКС) и не може да породи
действие докато не бъде потвърдена от лицето, от името, на което е сключен
договора (чл. 42, ал. 2 ЗЗД), търговецът, от името на когото е сключен договор
без представителна власт или при превишаването й, следва да се противопостави
изрично след узнаването й. Или при възникнало търговско правоотношение по повод
договор, сключен от името на търговеца от лице без представителна власт или при
превишаването й, действието на това лице поражда правен ефект за търговеца, но
той може да може да отпадне с обратна сила, ако търговеца се противопостави
веднага след узнаването за сключване на договора. Съгласно цитираното решение
това правило е относимо и към представителството,
осъществявано по отношение на акционерното дружество и свързаните с отношенията
на вписаните в търговския регистър негови органни
представители. След като, с оглед приложението на чл. 301 ТЗ, лице без
представителна власт може да обвърже валидно дружеството, то действията по
сключване на договор на единия от двамата представляващи акционерното дружество
също го обвързват по аргумент от по-голямото основание. Този извод е обоснован
и с обстоятелството, че за разлика от потвърждаването, което за да породи
правно действие би изисквало изричното изявление и на двамата представители,
при противопоставянето, каквото действие съдържа обсъжданата норма на чл. 301 ТЗ е достатъчно единия от тях да изрази несъгласие със сделката от което следва
че обща воля за запазване действието на сделката не може да бъде формирана.
Като съотнесе
тази практика към данните по делото, Съдът намира следното:
Видно от вписванията по партидата на
ответното дружество Д.Х. ООД, в процесния период
дружеството се представлява от управителите Ч.А. и А. Б. „заедно“.
Установява се по делото, че договорът за
финансово посредничество е подписан от управителя А. Б., като с оглед приетото,
не се установява, че подписът положен за
възложител на четирите страници и на
последна страница от името на дружеството Д.Х. ООД принадлежи на Ч.А..
Следователно, договорът не е подписан от волеобразуващия орган на дружеството – възложител – двамата
управители заедно.
Като цени в съвкупност събраните по
делото доказателства – разменената в периода 21.01.2019 г. – 07.03.2019 г.
електронна кореспонденция, с участието на единия управител на дружеството, който е подписал и договора А.
Б., както и от счетоводителя на дружеството по повод сключване на договор за
кредит с параметрите, уговорени в договора за финансов посредничество като сума
и банка, което се установява и от сключения след това договор за банков кредит
от 21.03.2019 г. при параметри,
съответстващи на първоначалните преговори, от протокола за отпускане на кредит
от 12.02.2019 г., което е осъществено в присъствието на Р.Р.
като управител на К.м. ЕООД – посредник, видно от който дружеството Д.Б.Х. ЕООД
е представило на П.И.Б. АД молба за кредит, като е било представлявано от
двамата управители - Ч.А. и А. Б. (доколкото подписите на същите не бяха
оспорени своевременно и с оглед формалната доказателствена
сила на документите – чл. 180 от ГПК) и от констативен протокол 1/21.03.2021
г., с който възложителят Д.Х. ООД приема изпълнението на договора за финансово
посредничество от 03.12.2018 г., като дружеството – възложител Д.Х. ЕООД е било
представлявано от двамата управители - Ч.А. и А. Б. (доколкото подписите на
същите не бяха оспорени своевременно и с оглед формалната доказателствена
сила на документите – чл. 180 от ГПК), Съдът намира, че се установява по
делото, че най-късно на 21.03.2021 г. дружеството ответник Д.Х. ООД, чрез
двамата управители, включително и Ч.А., е узнало за сключване на посочения
договор за финансово посредничество, и до датата на предявяване на иска
(23.10.2019 г.) няма данни двамата управители да са се противопоставили на
договора за финансово посредничеството.
Доводите на ответното дружество, че
електронната кореспонденция е водена между други дружества, са неоснователни.
Установява се, че тези електронни писма касаят информация за отпускания кредит
и са свързани със събиране на информация за финансовото състояние на ответното
дружество -давани са разшифровки
от счетоводителя за записвания във финансовите отчети, публикувани в ТР по
партидата на дружеството Д.Х. ООД. Кореспонденцията е водена и с участието на
счетоводителя на дружеството, както и на единия управител А. Б. (след
отразената промяна във фамилното името на управителя А.В.). Съдът отчита и
обстоятелството, че част от електронните писма са изпращани до електронен
адрес, принадлежащ на другото дружество – възложител по силата на договора -И.90 ЕООД, но се установява, че това
дружество се представлява също от А. Б., като тя и Ч.А. са съдружници
вИ.90 ЕООД. Следователно, с оглед всички данни по
делото, и съдържанието на размерната електронна кореспонденция, следва да се
приеме, че тази кореспонденция засяга процесния
договор за финансово посредничество, насочен към сключване на договор за кредит
с ПИБ АД, което е осъществено на 21.03.2019 година.
Също така, с оглед подписването на
констативния протокол от 21.03.2019 г., в който изрично страните са цитирали
договора за финансово посредничество от 03.12.2018 г., несъстоятелни са
доводите на ответника, че управителят Ч.А. не е знаел какви са параметрите на
договора за финансово посредничество.
При съгласие, че са изпълнение задълженията на посредника по договор,
следва логичния извод, че възложителя е
наясно с параметрите на договора, който приема за изпълнен.
В допълнение, този извод – за узнаване
за договора за финансово посредничество още в периода на подписването му,
съответно най-късно при отпускане на кредита на 21.03.2019 г. от ПИБ АД, се потвърждава
и от показанията на разпитания свидетел Т.. Съдът отчита обстоятелството, че
този свидетел е бил служител на ищцовото дружество,
но не намира основания да изключи свидетелските му показания, а цени същите
съобразно правилото чл. 172 от ГПК, особено с оглед факта, че свидетелят вече
не е служител на дружеството. Свидетелските показания са логични,
последователни и се потвърждават от целия събран доказателствен
материал.
По изложените съображения, Съдът намира,
че по делото се доказа сключване на договора за финансово посредничество от
03.12.2018 г., и обвързване на двете
страни по делото със същия, доколкото липсва своевременно противопоставяне от
дружеството, което бе е било надлежно представлявано при сключване на договора,
тъй като е следвало да се представлява от двамата управители заедно. С оглед
липсата на противопоставяне веднага след узнаване – най-късно на 21.03.2019 г.,
следва да се приеме, че търговецът е потвърдил действията, извършени от единия
управител при сключване на договора от 03.12.2018 година.
Установява се по делото, че предмета на
договора за финансово посредничество е изпълнен – така както е уговорен в чл. 2
от договора и в чл. 4 от договора, което
следва и от констативния протокол от 21.03.2019 година.
Противно на изложеното от ответника,
предмет на договора за финансово посредничество е осъществяване на съдействие
за подписване на договор за кредитиране с банкова институция в размер на сумата от 820 000 лева за
строителство на описаната жилищна сграда.
Договорът за банков кредит е консенсуален договор съгласно легалната дефиниция в чл. 430 ТЗ, за разлика от договора за заем по чл. 240 ЗЗД, тъй като кредиторът по него
е правен субект, за чието възникване и дейност е налице специална уредба, която
изключва приложението на общите правила на гражданския закон в частта относно
договорите за заем. Реалното предоставяне на сумата по кредита не е елемент от
сключването му, а действие по изпълнението му от страна на банката.
Поради това и договорът за финансово
посредничество от 03.12.0281 г. е изпълнен с подписване на договора за банков
кредит 000LD-S-001206/21.03.2019 г. между
ответника Д.Х. ООД като кредитополучател
и ПИБ АД, като такива са и условията на договора за финансово
посредничество (чл. 3 от договора). Реалното отпускане, т.е усвояване на сумите
по кредита се регламентира от условията на самия договор за банков кредит и
зависи от различни обстоятелства, но не влияе върху изпълнението на
задълженията на изпълнителя да заплати договореното възнаграждение по договора
от 03.12.2018 година.
Като тълкува в съвкупност разпоредбите
на договора за финансово посредничество – чл. 1, чл. 2 и чл. 3, с оглед
правилото на чл. 20 от ЗЗД, приложимо и относно този договор, Съдът намира, че
страните не са постигали съгласие за конкретни действия, услуги, дължими от
изпълнителя, свързани с реалното усвояване на кредита. От начина на уговаряне
на възнаграждението 3.5 % от “фиксираната
сума по договора за кредит”
и срокът за плащане – “три
дни след подписване на договора за кредит”, следва, че страните са приели, че
посредническата и консултантска дейност по договора от 03.12.2018 г. се състои
именно в осигуряване на най-благоприятни условия за сключване на договор за
банков кредит и сключване на същия в основните посочени параметри, а не в
съдействие при усвояването на сумите по същия.
Действително, в чл. 16 от договора се
сочи, че неустойката се дължи при „успешно усвоен договор за кредит“, като тази
уговорка следва да се тълкува съобразно правилото на чл. 20 от ЗЗД, заедно с останалите разпоредби на договора, и с общия смисъл на
договора. В текста на същия член е посочено, че срокът за изпълнение на
задължението за заплащане на възнаграждението е „в срок от 5 работни дни от
уговорения между страните срок в чл. 4 “, а според чл. 4 от договора от
03.12.2018 г. „Възложителят се задължава да заплати на изпълнителя уговореното
в чл. 3 възнаграждение в срок до три дни
след подписване на договор за кредит с банкова институция“. Поради това,
Съдът намира, че задължението за заплащане на възнаграждението по чл. 3 от
договора от 03.12.2018 г. е изискуемо в срок от 3 дни след подписване на
договора с банкова институция, и не е свързан с реалното усвояване на
договорения кредит.
В допълнение, с констативния протокол
от 21.03.2019 г. страните са приели
пълно и точно изпълнение на задълженията на посредника, което е в изпълнение на
задължението по чл. 7 от договора, съгласно който възложителят е длъжен да
приеме извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение.
Поради това и възражението на ответника,
че дори и да се дължи възнаграждение, то следва да е върху реално усвоената
сума, е неоснователно.
За пълнота следва да се отбележи
следното:
Усвояването на договорения размер на
кредита в цялост зависи от поведението на ответника като кредитополучател,
видно от условията на договора за банков кредит от 21.03.2019 г. – чл. 6.
Именно кредитополучателят е поел задължение за изгради посочените обекти и да
достигне определен етап на строителството в посочения времеви отрязък. Поради това и с оглед срока за усвояване на
кредита в цялост, посочен в договора за банков кредит – 20.03.2021 г., би следвало да се приеме, че е налице
хипотезата на чл. 25, ал.1, изр. 2 от ЗЗД и в отношенията между страните по
договора за финансово посредничество да се приеме, че е настъпила изискуемостта
на задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, дори и ако същото
се дължи на базата на усвоената част от кредита (което настоящия съдебен състав
не споделя), доколкото сбъдването на условието зависи от активното поведение на
възложителя, по договора за банков кредит – кредитополучател – изграждане на
сградата до определен етап, представяне на съответните документи –протокол
образец19 за СМР, фактура/РОД.
Ответникът не ангажира доказателства, че
кредитът не е усвоен за сумата над 422 997,19 лева (съгласно заключението
на вещото лице това е размерът на усвоения кредит до 02.09.2019 г.) до размер
на сумата от 820 000 лева – договорения размер на кредита, поради причини
извън него.
Неоснователно е възражението и, че
липсва точно изпълнение. Противното се установява както от съдържанието на
договора за банков кредит – договорът, за сключването на който е подписан
процесния договор за финансов посредничество е подписан на 21.03.2019 г., при
параметрите, посочени в договора от 03.12.2018 година. Твърденията, че ищцовото дружество като консултант не е осигурявало услуги
как и къде да се вложат парите, са неотносими към
предмета на договора. Видно от същия е, че целта на получаване на банковия
кредит е да се получат парични средства, с цел „строителство на жилищна сграда с подземни гаражи, находяща
се в гр. София, ЖК ******** , ул. В.17, с РЗП 1950 лева. “, а не свободни
парични средства, за които да е необходимо да се търси съдействие за
инвестиране (чл. 1, т.4 от договора за финансово посредничество от 03.12.2018
година).
Доводите, че не се доказвало, че
банковия кредит е отпуснат при най -благоприятните условия, също са
неоснователни. С констативния протокол от 21.03.2019 г. възложителят Д.Х. ООД е
приел, че има точно изпълнение на задълженията по договора от 03.12.2018
година.
Доводите за нищожност на договора за
финансово посредничество нищожност
поради противоречие с добрите нрави и търговския обичай са бланкетни,
без конкретика, поради което и неоснователни.
Неоснователно е възражението, че липсва показа
за заплащане на възнаграждението. Съгласно чл.84 от ЗЗД когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му.
В
конкретния случай е надлежно уговорен срок за изпълнение – 3 дни след сключване
на договора за банков кредит между възложителя и банковата институция, поради
което и за изпадане на длъжника по задължението за заплащане на уговореното
възнаграждение по договора за финансово посредничество от 03.12.2018 г. не е
необходима покана.
С оглед съдържанието на договора за
финансов посредничество, констативния протокол от 21.03.2019 г. и предвид
обстоятелството, че договорът за банков кредит е подписан между Д.Х. ООД като
кредитополучател и А. Б. и Ч.А. като съдлъжници, и
ПИБ АД като кредитор, Съдът намира, че страните по договора за финансово
посредничество са постигнали съгласие уговореното възнаграждение по този
договор да се дължи от този от възложителите, с когото се сключи договора за
банков кредит, при условията, посочени в договора за финансово посредничество,
съответно, че ако договорът за кредит е отпуснат и на двете дружества, е налице
солидарна отговорност на възложителите за заплащане на уговореното възнаграждение.
С
оглед изложеното, и предвид уговорената дата за изискуемост на задължението за
възнаграждение по договора за финансов посредничество – три дни след подписване
на договора за банков кредит, т.е от 24.03.2019 г., на изпълнителя – ищец по
делото се дължи възнаграждение в размера, посочен в чл. 3 от договора от
03.12.2018 г. – 3,5 % без ДДС от сумата по договора за банков кредит, т.е от
сумата от 820 000 лева, т.е сумата от 28 700 лева без ДДС - 34 440 лева с ДДС.
Поради това и искът е основателен за
предявената сума.
Относно иска по чл. 92 от ЗЗД за сумата
от 29 704,50 лева – неустойка по чл. 92 от ЗЗД по чл. 16 от договора – 0,5
% върху дължимата сума за всеки ден просрочи за периода 30.03.2019 г. –
23.10.2019 година.
В тежест на ищеца е да докаже: 1)
сключен с ответника договор за финансово посредничеството; 2) изпълнение на
задължението му да предостави услугите; 3) настъпилата изискуемост на
задължението за заплащане на възнаграждението; 4) валидна уговорка за
неустойка.
По делото се доказаха посочените предпоставки
за основателност на иска.
Налице е уговорка за неустойка – чл. 16
от договора, който съдът прием, че обвързва страните – 0,5 % върху дължимата
сума за възнаграждение, дължима в срок от 3 календарни( чл. 4) и 5 работни дни
след “успешно
усвоен кредит“ – чл. 16 от договора от 03.12.2018 година.
Следва да се отбележи, че съдът намира
за основателно възражението на ответника, че уговорката за заплащане на
неустойка е свързана с надлежното усвояване на отпуснатия кредит, т.е
получаване на средствата от кредитополучателя, доколкото по изложените вече
съображения, разпоредбата на чл. 16 от договора в частта относно посочения
израз „в случай, че при успешно усвоен кредит“ се отнася именно до пораждане на
право за начисляване на неустойка във връзка с неизпълнение на договорното
задължение за заплащане на възнаграждение, за разлика от възникване на
задължението за заплащане на възнаграждение и съответно изискуемостта на
същото, които са свързани със сключване на договора за банков кредит.
Т.е страните са предвидили, че вземането
за неустойка възниква при 1) неизпълнено задължение за заплащане на уговореното
възнаграждение по договора за финансово посредничество и 2) при реално
усвояване на кредита;
Доколкото в исковия период 30.03.2019 г.
– 23.10.2019 г. е усвоена част от кредита – сумата от 422 997,19 лева, без да е
настъпил срокът за устояване на цялата сума по договора за банков кредит (чл.
6), т.е не е приложима разпоредбата на чл. 25, ал.1,изр. 2 от ЗЗД, то и
размерът на неустойката за този период според съда следва да се изчисли
пропорционално върху тази част.
Ответникът прави възражение за нищожност
на уговорката за неустойка като
нарушаваща добрите нрави.
Както е посочено в практиката на ВКС и
следващо и от т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави следва да
почива единствено на извод за надхвърляне на присъщите на договорната неустойка
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции
като нормативно закрепен в чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД коректив на недопускане тя
да бъде използвана като средство за несправедливо обогатяване на кредитор. За
тази преценка следва да бъдат съобразявани конкретни факти по всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора - размера на задължението,
изпълнението на което се обезпечава с неустойка, дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог,
ипотека и др., съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните
от неизпълнение на задължението вреди и др.
В конкретния случай, е уговорена
неустойка за забава за изпълнение на парично задължение, с определен падеж. В
договора не е предвидено друго обезпечение на изпълнението на възложителя.
Касае за парично възнаграждение за извършена услуга, без длъжникът – ответник
по делото да е заплатил при подписване на договора каквато и да е част от същото, а ищецът има право на
възнаграждение само при изпълнение в цялост на договорното си задължение –
сключване на договор за банково
финансиране на възложителя/възложителите.
Съдът отчита определения в конкретния
случай размер на неустойката и че няма определен краен срок за начисляване на
неустойката, но не намира, че дори и при тези уговорки неустойката в конкретния
случай надхвърля присъщо предвидените й характеристики.
Както е посочено и в решение № 66 от
23.08.2019 г. по т. д. № 2131/2018 г., ТК, І ТО на ВКС „накърняване на добрите
нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД
винаги се проявява в нарушаване на правен принцип, който може законодателно
дори да не е изрично закрепен, но спазването му да е проведено чрез създаване
на други разпоредби, представляващи част от действащото право. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските правоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване - аргументи от чл. 63 ЗЗД, чл.чл.
302, 307 и 289 ТЗ. При съобразяването им, критерият за преценка на
съответствието на клаузата за неустойка с добрите нрави, посочен в посоченото ТР
1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, като съотношение между
размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението, следва
да се прилага по начин, който няма за резултат абсолютна аритметична съпоставка
помежду им, а схваща вредите на плоскостта на кредиторовия
интерес от изпълнението и така неустойката да се преценява като обезщетяваща
вреди над обичайните или изпълняваща наказателна функция.
Поради това и не следва да се абсолютизира липсата на краен предел за начисляване на
неустойката, и от това да се прави извод, че тази уговорка накърнява добрите
нрави, доколкото може да се приеме, че това разбиране води до индиректно
стимулиране на длъжника към виновно неизпълнение на договорните си задължения.
В конкретния случай следва да се отчете
от една страна размерът на уговорената неустойка (0,5 % на ден) и обстоятелството,
че в конкретния случай няма предвиден краен срок за начисляването й, но от
друга страна е начинът, по който се изчислява тази неустойка – само спрямо
реално усвоената част от кредита, независимо, че възнаграждението се дължи
върху сумата, за която е отпуснат кредита, както и че се начислява неустойка само
при забавено изпълнение на парично задължение, и то при пълно насрещно изпълнение
на задължението на изпълнителя, прието от възложителя, и при липса на други
обезпечения, включително и дори частично авансово плащане.
При съпоставяне и анализ на конкретни
уговорки, Съдът намира, че уговорената неустойка по чл. 16 от договор не е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Същата не излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции, с
допустим превес на санкционната функция.
Поради това, и с оглед заключението на
допълнителната ССчЕ Съдът намира искът за основателен
за сумата от 15 618,17 лева.
До пълния претендиран
размер от 29 704,50 лева следва да се отхвърли като недоказан.
Относно разноските
С оглед този изход на делото, на ищеца
се дължат направените разноски за заплатена държавна такса, депозити за вещи лица
и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
На ответника следва да се присъдят
разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
Водим от горното и на основание чл. 235
от ГПК, Съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.Х. ООД, ЕИК ********, съдебен
адрес:г***, офис 33, адв. И.П. да заплати на К.М.
ЕООД, ЕИК ********, съдебен адрес: ***, офис 9 адв. Г.И.,
по иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.
51 от ТЗ сумата от 34 440
лева с ДДС – възнаграждение по чл. 3 от договор за финансово посредничество от
03.12.2018 г., по иск по чл. 92 от ЗЗД сумата от 15 618,17 лева –
неустойка по чл. 16 от договор за финансово посредничество от 03.12.2018 г.,
заедно със законната лихва върху сумите от 23.10.2019 г. до окончателното
заплащане и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 9 051,42 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.М. ЕООД, ЕИК ********,
съдебен адрес: ***, офис 9 адв. Г.И. срещу Д.Х. ООД,
ЕИК ********, съдебен адрес:г***, офис 33, адв. И.П. иск по чл. 92 от ЗЗД за сумата от
15 618,17 лева – неустойка по чл. 16 от договор за финансово посредничество
от 03.12.2018 г. до пълния предявен размер от 29 704,50 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА К.М. ЕООД, ЕИК ********, съдебен
адрес: ***, офис 9 адв. Г.И. да заплати на Д.Х. ООД,
ЕИК ********, съдебен адрес:г***, офис 33, адв. И.П.
на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 906 лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: