Решение по дело №2531/2017 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ _________

 

 

гр. В. _____________2017г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

           

Варненският административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                              

Административен съдия: ИСКРЕНА  Д.А

 

при секретаря Марияна Д.а, като разгледа докладваното от
съдията Искрена Д.а адм. дело № 2531 на Административен съд - В. по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.156, ал.4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр.чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Образувано е по жалба на „ДИНИПО“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. М. № ххх, бл.хх, вх., ет., ап., представлявано от управителя Д.Н.П., против Ревизионен акт /РА/ № МД – РА – 001/25.04.2017г. на органи по приходите при ТД на НАП – В., мълчаливо потвърден от кмета на Община – В., с който за 2013г. на дружеството е определено задължение за данък при възмездно придобиване на имущество по чл.44, ал.1, вр.чл.1, ал.1, т.4 от ЗМДТ в размер на 24 888,62лв. и лихви 9 333,30лв.

Жалбоподателят оспорва изцяло определените с РА задължения. Сочи, че данъкът при придобиване на имущество по възмезден начин е еднократен данък, съгласно чл.49, ал.2 от ЗМДТ се заплаща при прехвърляне на имота и съгласно чл.50 от ЗМДТ заплащането му е условие за извършване на сделката от нотариуса. В конкретния случай при изповядване на сделката данъчната основа по чл.46 от ЗМДТ е определена въз основа на Удостоверение за данъчна оценка № ДО009058/18.07.2013г. издадено от орган по приходите при Дирекция „Местни данъци“ при Община – В. – а именно в размер на 230 988,60лв., която оценка е приета от нотариуса и съдията по вписванията, от което следва, че дружеството е внесло дължимия данък при стриктно спазване на законовите разпоредби. Твърди, че РА е декларативен административен акт по смисъла на чл.21, ал.2 от АПК, с който се установяват вече възникнали права и задължения, а удостоверението за данъчна оценка е документ по смисъла на чл.88, ал.1 от ДОПК, като с РА е недопустимо да се определя нова данъчна оценка. В тази връзка твърди, че е налице „лишаване от собственост“ по смисъла на чл.1 от Протокол 1 към КПЧОС. Определеното с РА задължение не отговаря на изискванията на националното законодателство като в същия липсват мотиви относно фактите и обстоятелствата, на които се дължи разликата в оценките. Позовава се на решения на СЕО по дела С-460/07 и С-390/96.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Д.Т., която поддържа жалбата на изложените основания. Излага подробни съображения и в представени писмени бележки. В същите, в допълнение на жалбата сочи, че неправилно ответната страна се позовава на представената справка, т.к. същата не е доказателство и не може да замести липсващите констатации в акта, въз основа на които е определена по-висока данъчна основа. Независимо от това сочи, че различията в данните за имота по подадените от продавача и купувача декларации са неотносими към определянето на данъка по чл.44, ал.1 от ЗМДТ, т.к. съгласно чл.46, ал.1-3 от ЗМДТ, данъчната основа е данъчната оценка към момента на прехвърлянето на имота. Отделно, не се установяват различия в данните за имота, т.к. и в двете декларации имотът е деклариран като котелно помещение. По така изложените съображения иска отмяна на обжалвания ревизионен акт. Претендира присъждането на разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответната страна – кметът на Община – В., чрез процесуалния си представител юрк. Е. Д., оспорва жалбата. Позовава се на представената в съдебно заседание справка, която обосновава откъде произтича разликата в двете данъчни оценки. Счита, че задълженията по РА са определени в съответствие със закона. В представени по делото писмени бележки отново сочи, че разликата в двете данъчни оценки се дължи на различните данни за имота, декларирани от продавача и купувача, а именно, че от продавача е деклариран като „производствен обект – котелно помещение“, а от купувача – като „котелно помещение“. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и да се присъди в полза на Община – В. юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на изплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна, следното:

Ревизията на „ДИНИПО“ ЕООД е възложена със ЗВР № МД-Р-002/15.12.2016г. за срок до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта – 19.12.2016г., и е обхващала задълженията да данък при придобиване на имущество по дарение и възмезден начин за периода 01.01. – 31.12.2013г. Със ЗВР № МД- Р-002-1/14.03.2017г. срокът за извършване на ревизията е определен до 19.05.2017г. Посочените ЗВР са издадени от гл.инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ – К.Б., определена за орган по приходите, извършващ установяването, събирането и контрола на местните данъци и ТБО със Заповед № 0793/14.03.2016г. на кмета на Община – В. и за компетентен орган да възлага ревизии със Заповед № МД-ПО-02/04.06.2015г. на директора на Дирекция „Местни данъци“ при
Община – В.. В срока по чл.117 от ДОПК е съставен РД № МД – РД – 001/03.04.2017г., фактическите констатации в който, ведно с предложените за установяване задължения, са потвърдени с РА № МД – РА – 001/25.04.2017г. Същият е обжалван пред кмета на Община – В., който мълчаливо го е потвърдил.

В хода на ревизията е установено, че съгласно н.а. № 86, том І, рег. № 2981,
дело № 65/25.07.2013г. „ДИНИПО“ ЕООД е придобило възмездно от „РУСБЕЛПРОМСОЮЗ“ ООД – котелно помещение, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор10135.2560.420.2.2 – училищна сграда на Техникум по туризъм. Договорената между страните продажна цена била 80 000лв., а данъчната оценка съгласно удостоверение изх. № ДО009058/18.07.2013г. – представено при изповядване на сделката и описано в н.а. била 230 988,60лв. Жалбоподателят внесъл данък при придобиване на имущество по възмезден начин в размер на 6 005,70лв. (чл.34, ал.2 от Наредбата за определяне размера на местите данъци на територията на Община – В.), представляваща 2,6 % от данъчната оценка на имота.

В хода на ревизионното производство органите по приходите са определили данъчна оценка за процесния имот в размер на 1 118 243,00лв., която приели за данъчна основа по чл.46 от ЗМДТ.  Показателите, формиращи данъчната оценка на имота (ДО = БС х Км х Ки х Кх х Кв х Ко х ПЛ), са определени от органите по приходите както следва: БС – 18,70;
Км – 88,90; Ки – 0,93; Кх – 0,950; Кв – 1; Ко – 0,85; ПЛ – 951,78 или ДО = 18,7 х 88,9 х 0,93 х 0,95 х 1 х 0,85 х 951,78 = 1188243,00лв.

На това основание е определен данък в размер на 2,6% х 1118243 = 30 894,32лв., от които 24 888,62лв. за внасяне, след приспадане на внесения при изповядване на сделката данък, и лихви в размер на 9 333,30лв.

По делото като доказателства са приети декларациите по чл.14, ал.1 от ЗМДТ, подадени при придобиване на процесния обект, съответно от „РУСБУЛПРОМСОЮЗ“ ООД с вх. № ДК14011140/02.07.2011г. (л.34-43) и „ДИНИПО“ ЕООД с вх. № ДК *********/19.08.2013г. (л.54-61). Съпоставени данните по двете декларации, относими към изчисляването на данъчната оценка на обекта, са както следва:

 

Декларатор

Данни по Част ІІ

Данни по Таблица 3

обект

стоп. цел

РЗП, вкл.обсл части

висо-чина

Конструкция

Технически инфраструктура на обекта

год. на основ. ремонт

отопл инст.

клим. инст

лукс. догр

шумо/топло.изол.

спец.ппокр.покр

лукс. декор.елем. обл.

т.1 Предназн. на сградата

т.2 Общи х-ки на сградата

ПИ

ПМ

М1

М2

М3

Ел

Вод

Кан

ТЕЦ

Тел.

РУСБУЛПРОМСОЮЗ

Част от сграда - Котелно помещение - самостоятелен обект; Нежилищ. производствена/пром./

бр.ет., в т.ч. надземни - 1; без асансьор;

произв. обект

да

951,78

4

0

0

0

0

Х

Х

Х

Х

0

0

0

0

0

0

0

0

0

ДИНИПО

Самост. обект в сграда - Котелно помещ.  на етаж -1; Нежилищ.-производствена/пром./

бр.ет., в т.ч. надземни - 1; без асансьор;

произв. Обект - котелно помещение

да

951,78

4

0

0

0

0

Х

Х

Х

Х

0

0

0

0

0

0

0

0

0

 

Видно от представената справка, разликата в данъчните оценки по удостоверението, представено пред нотариуса и по ревизионния акт, се дължи на различните:
Км – коефициент за местоположение и Ки – коефициент за инфраструктура, като е определена данъчна оценка за имота в размер на 1 188 243,00лв.

Видно от констатациите в ревизионния доклад: Км (88,90) е определен съгласно чл.6, ал.1 от Приложение № 2 към ЗМДТ, Таблица № 3 и при съобразяване на решение на ОбС – В. по Протокол № 16 от заседание, проведено на 27.03.2013г., според което 18-ти подрайон на гр.В., попада в І-ва зона; Ки (0,93) е определен при значение на елементите А, Б, Е от колона 2 на Таблица № 5 – „има“, В – няма в обекта, но има в сградата от колона 4 на Таблица 5 и значение на елементите Г и Д – „няма“, съгласно получена информация от „ДИНИПО“ ЕООД с вх. № МД – Т17001510ВН_001ВН/14.03.2017г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.156, ал.5 от ДОПК
(РА е обжалван по административен ред пред кмета на Община – В. с жалба рег.№РД17009244ВН/12.05.2017г., като жалбата е подадена директно до решаващия орган. Съгласно чл.1хх, ал.1 от ДОПК, решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл.146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл.145 или от одобряване на споразумението по чл.154. По преписката няма данни на коя дата материалите по ревизията са изпратени от дирекция „МДТ“ на решаващия орган. Смятано от датата на подаване на жалбата по адм.ред, 60-дневният срок изтича на 11.08.2017г., а жалбата до съда е подадена на 14.08.2017г., т.е. в срока по чл.156, ал.5 от ДОПК), след изчерпване на задължителното административно обжалване и е ДОПУСТИМА.

При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява, че ревизията е възложена от компетентен орган и определя задължения по вид и за периода съгласно ЗВР. Ревизионният акт е издаден от органа по приходите, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията – каквото е изискването по чл.119, ал.2 от ДОПК, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци влечащи неговата нищожност.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Не се спори, че с нотариален акт № 86, том І, рег.№2981, дело № 65/25.07.2013г., вх.рег. № 16739/25.07.2013г., жалбоподателят е придобил със стопанска цел котелно помещение – производствен обект, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.2560.420.2.2, намиращо се в гр.В., район П., ул.Н. Г., разположено на етаж -1, кота -8,60, под ниско и високо тяло на училищната сграда на Техникум по туризъм, цялото със застроена площ 951,78кв.м., предназначение - инфраструктурен обект в сграда, конструкция - монолитна стоманобетонна, както и че е заплатил данък за придобиване на имота по чл.44 от ЗМДТ, изчислен по данъчна оценка на обекта съгласно представеното от продавача Удостоверение по чл.264, ал.1 от ДОПК
с изх. № ДО009058/18.07.2013г.

Спорът между страните е формиран по въпросите дали в рамките на ревизионно производство на купувача по приложението на ЗМДТ, органите по приходите могат да не се съобразят с данъчната оценка, представена при изповядване на сделката и да определят
по-висока такава на база декларирани впоследствие от купувача данни?

За разрешаване на така формирания спор между страните, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.44, ал.1 от ЗМДТ, обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин. Съгласно чл.45, ал.1 от ЗМДТ, данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото по чл.44. Основа за определяне на данъка при прехвърляне на недвижими имоти е уговорената цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка – по последната, съгласно Приложение 2 – чл.46, ал.2, т.1 от ЗМДТ. Данъкът се заплаща при прехвърлянето на недвижимия имот – чл.49, ал.2 от ЗМДТ.

Удостоверението за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК е акт, свързан с изповядване на сделка пред нотариуса и отразява вече определената данъчна оценка на деклариран недвижим имот и задължението за данък върху недвижимия имот, доколкото същият не е платен към датата на издаване на удостоверението. Това е удостоверителен акт, а не е акт установяващ размера на данъчната оценка и данъчното задължение - данък недвижими имоти за съответната година по реда на ЗМДТ.

По арг. от чл.264, ал.1 от ДОПК и чл.6, ал.1, буква „г“ от Правилника за вписванията, представянето на удостоверение за данъчна оценка от продавача е условие за изповядване на сделката – да удостовери, че прехвърлителят няма непогасени задължения, и е изискване за нейното вписване.

Съгласно чл.3, ал.1 от Приложение 2, данъчната оценка се определя от служителите на общинската администрация по местонахождение на имота в 2-седмичен срок от подаване на искане по образец. Удостоверение за данъчна оценка се издава за целите на облагането с данък върху наследствата и данък при придобиване на имущества, за определяне на държавните и нотариалните такси в производствата по Гражданския процесуален кодекс и в други предвидени от закона случаи – ал.2 на с.р.

В конкретния случай по искане на продавача „РУСБУЛПРОМСОЮЗ“ ООД (л.52) от Община – В., дирекция „Местни данъци“ е издадено Удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК изх. № ДО009058/18.07.2013г. (л.50), според което данъчната оценка на процесния имот: производствен обект – котелно помещение, е определена в размер на 230 988,60лв., спрямо която е изчислен и внесен от купувача „ДИНИПО“ ЕООД, данъка за придобиване на недвижимия имот по чл.44, ал.1 от ЗМДТ.

Основателно е оплакването на жалбоподателя, че в рамките на ревизионно производство на купувача, органите по приходите нямат право да оспорват размера на данъчната оценка, удостоверен от орган по приходите при дирекция „МДТ“ по реда на чл.264, ал.1 от ДОПК. Вярно е, че данъчната оценка се определя по декларираните от собственика данни, но в случай че продавачът е декларирал обекта неправилно, то този факт е следвало да се установи по реда на чл.103 или чл.104 от ДОПК, респ. в ревизионно производство на продавача по чл.108, ал.1 от ДОПК.

Всъщност, видно от констатациите в ревизионния доклад, ревизионния акт и справката към него /л.72/, органите по приходите не са направили никакъв анализ и обосновка на показателите, включени във формулата за изчисляване на данъчната оценка за процесния обект, респ. не се навеждат твърдения и липсва извод, че предишният собственик е декларирал обекта неправилно. Сочи се само, купувачът – „ДИНИПО“ ЕООД го е декларирал с различни характеристики, довели до промяната на Км и Ки и по-високата данъчна оценка за имота. Как обаче купувачът е декларирал закупеният имот няма отношение към данъка за придобиване по чл.44, ал.1 от ЗМДТ, а към данъка по чл.10, вр.чл.19 от ЗМДТ.

Отделно, съдът преценява, че с ревизионния акт неправилно е изчислена данъчната оценка за процесния недвижим имот.

Всички показатели, релевантни към изчисляването на данъчната оценка на сгради, в строителните граници, са регламентирани в чл.4 от Приложение № 2 към ЗМДТ.

Съгласно чл.4 данъчната оценка на сгради или на части от сгради се определя въз основа на базисната данъчна стойност за един квадратен метър, корекционни коефициенти и площта по формулата ДО = БС . Км . Ки . Кх . Кв . Ко . ПЛ, където ДО е данъчната оценка в левове, БС – базисната данъчна стойност на 1кв.м. в лв., Км – коефициент на местоположение, Ки – коефициент на инфраструктура, Кх – коефициент за индивидуални характеристики, Ко – коефициент за овехтяване и ПЛ – площта на сградата или част от нея.

Начинът, по който се определят/изчисляват съответните корекционни коефициенти също е изрично регламентиран в Приложение № 2.

В конкретния случай, видно от справката на л.72, спорни са Км – коефициентът за местоположение и Ки – коефициентът за инфраструктура.

Съгласно чл.6, ал.1 от Приложение 2, коефициентът на местоположение (Км) се определя по таблица № 3 или 4 и местонахождението на сградата.

По таблица № 3 се определя коефициентът за местоположение за всички сгради, с изключение на производствените и селскостопанските; когато не са определени зоните в населеното място и/или категориите на вилните зони, се прилагат коефициентите от колони 7 и 10:

 

 

По таблица № 4 се определя коефициентът за местоположение за производствените, селскостопанските и разположените върху същия имот(парцел) административни сгради към тях:

Категория	Местоположение
	благоприятно		неблагоприятно
	производствени	селскостопански	производствени	селскостопански
С.	23,4	16,4	17,3	10,8
В.	22,2	15,7	16,4	10,4

 

Съгласно чл.6, т.3, буква а) под производствени (промишлено производство) обекти се разбира – за производствени цели, включително и производство и разпределение на пара, сгъстен въздух и газове, производство, трансфер и разпределение на електроенергия, помпени и водопречиствателни станции, хангари, гаражи, депа, складове и навеси за съхранение на промишлена продукция.

Съгласно чл.6, т.3, буква в), сгради с благоприятно местоположение са тези, които отговарят на над 50 на сто от следните условия: сградата се намира в границите на населеното място; в близост (до 1 км) от републиканската пътна мрежа, жп гари и пристанища; обособени производствени (промишлени, търговски или селскостопански) зони.

Както е видно от съпоставката на декларираните от „РУСБУЛПРОМСОЮЗ“ ООД и „ДИНИПО“ ЕООД данни, всички показатели в част ІІ и Таблица 3 от декларацията, относими към определянето на данъчната оценка, са декларирани по идентичен начин – част от сграда – котелно помещение – самостоятелен обект, нежилищна – производствена /пром./ сграда, конструкция М3 и елементи на техническата инфраструктура – електрификация, водопровод, канализация.

За определяне на Км на производствените сгради – както е декларирана процесната и от двете дружества – продавача и купувача по сделката, е приложима Таблица 4 и т.к. няма спор между страните, че сградата, в която се намира процесния самостоятелен обект не отговаря на изискванията по чл.6, т.3, буква в) от Приложение 2, т.е. не е с благоприятно местоположение, а и това обстоятелство не е служебно нанесено на стр.6 от декларациите /л.40 и л.59/, Км = 16,4, колкото е коефициентът на местоположение, приложен при изчисление на данъчната оценка, представена при продажбата. Видно от справката на л.72, с ревизионния акт Км е определен в размер на 88,900, какъвто коефициент в Таблица 4 за гр.В. няма посочен. Определеният с РА коефициент на местоположение, кореспондира с Км по Таблица 3 – В., І-ва зона – в този смисъл констатациите на стр.3 от доклада (съгласно н.а. 86/25.07.2013г. процесният имот попада в 18-ти микрорайон на гр.В., който съгласно Решение № 912-8 на Общински съвет – В., по протокол № 16 от заседание, проведено на 27.03.2013г. –  публикувано на сайта на Общински съвет – В., в раздел „Архив“ - https://varnacouncil.bg/wp-content/uploads/2017/03/resh_16.pdf, попада в Първа зона), който обаче предвид изричното посочване в чл.6, ал.1, т.1 от Приложение 2 не се прилага за производствените и селскостопанските сгради.

Съгласно чл.7 от Приложение № 2 коефициентът за инфраструктура (Ки) се определя като към единица се прибави значението на елементите по таблица № 5.

 

Ки = 1 + А + Б + В + Г + Д + Е.

 

Елементи	Значение на елементите
	Има	няма	няма в сградата, но има в квартала
1	2	3	4
А. Водопровод	0,0	-0,05	-0,03
Б. Канализация	0,0	-0,05	-0,03
В. Електрификация	0,0	-0,07	-0,05
Г. Телефонизация	0,0	-0,02	-0,02
Д. Топлофикация	+0,06	0,00	0,00
Е. Улична мрежа	0,0	-0,08	-0,08

 

Като съгласно т.1 под улична мрежа се разбира улици, изпълнени с трайни
настилки.

Видно от подадените от „РУСБУЛПРОМСОЮЗ“ ЕООД и „ДИНИПО“ ЕООД декларации за сградата, в същите е посочено, че има само електрификация, водопровод и канализация, и липсват – телефонизация и ТЕЦ.

Така коефициентът на инфраструктура за процесната сграда е: Ки = 1 + 0 (А –водопровод) + 0 (Б –канализация) + 0 (В-електрификация) – 0,02 (Г – телефонизация) + 0 (Д – топлофикация) + 0 (Е - улична мрежа) = 0,98, колкото е коефициентът на инфраструктура, приложен при изчисление на данъчната оценка, представена при продажбата.

Установеният с РА Ки – 0,930 не кореспондира с декларираните от жалбоподателя показатели. Видно от стр.4 на ревизионния доклад, Ки е изчислен при следното значение на елементите: А /водопровод/, Б /канализация/, Е /улична мрежа/ от колона 2 на Таблица 5 „има“; В /електрификация/ - няма в обекта, но има в сградата от к.4 на Таблица 5, и значение на елементите Г /телефонизация/ и Д /топлофикация/ - „няма“, или: Ки = 1 + 0 (А) + 0 (Б) + 0 (Е) – 0,05(В) – 0,02 (Г) – 0 (Д) = 0,93.

При определяне на елементите за определяне на Ки е съобразен отговора на ревизираното дружество с рег. № МД-Т17001510ВН_001ВН/14.03.2017г., според който техническите характеристики на обекта са както следва: брой нива на обекта – по схема на самостоятелен обект в сграда и нот.акт, имотът е разположен на кота -8,60м., под сградата на ПГТ – В.; височина – 3,80м; електрификация – в помещението няма към момента изградена; водопровод – в района на обекта има изградена водопроводна мрежа;
канализация – в района на обекта има изградена канализация; телефонизация – няма. По отношение на елемента В /електрификация/, неправилно органите по приходите са съобразили стойността в к.4, т.к. дружеството не е посочило, че в сградата няма електрификация, а че в обекта няма към момента изградена, а в декларацията по чл.14 от ЗМДТ вх. № ДК14014032/19.08.2013г., таблица 3, к.17, дружеството изрично е посочило наличието на електрификация на сградата. Освен това, к.4 е „няма в сградата, но има в квартала“, а не както е прието от ревизиращите „няма в обекта, но има в сградата“, с което на практика са приложили нерегламентирано в закона значение на елементите, относими към определяне на Ки.

Дори да се приеме, че верният Ки е 0,930, а не 0,980, то данъчната оценка на имота би била в размер, както следва: ДО = 18,7 х 16,4 х 0,93 х 0,95 х 1 х 0,85 х 951,78 = 219 203,50лв., т.е по-малка, от тази, върху която е изчислен данъка по чл.44, ал.1 от ЗМДТ за придобиване на процесния обект.

По така изложените съображения, установените с РА задължения се явяват определени при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да се отменят.

Предвид изхода на спора, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са общо в размер на 1610лв., от които 50,00лв. за държавна такса и 1560лв. адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие № 231396/21.07.2017г. /л.7/. Възнаграждението е изплатено изцяло по банков път видно от фактура № 174/21.07.2017г. и авизо за получено преводно нареждане /л.74 и 75/.

Възражението на ответната страна за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно.

Съгласно чл.161, ал.1 от ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция, съразмерно уважената част от жалбата. Съгласно чл.161, ал.2 от ДОПК, при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В случая обжалваният материален интерес е 34 221,92лв. (главница 24 888,62лв. + лихви 9 333,30лв.). Съгласно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при интерес от 10 000 до 100 000лв., възнаграждението е 830лв. плюс 3% за горницата над
10 000лв. или в случая: 830 + 3 % 24 221,92 = 830+726,66 = 1 хх6,66лв. При така определения размер на минималното адвокатско възнаграждение, изплатеното в размер на 1 560лв. не се явява прекомерно, справедливо е и изцяло кореспондира с фактическата и правна сложност на спора.

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт /РА/ № МД – РА – 001/25.04.2017г. на органи по приходите при ТД на НАП – В., мълчаливо потвърден от кмета на Община – В., с който на „ДИНИПО“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр.В., ул.М. № ххх, бл.хх, вх., ет., ап., представлявано от управителя Д.Н.П., за 2013г. е определено задължение за данък при възмездно придобиване на имущество по чл.44, ал.1, вр.чл.1, ал.1, т.4 от ЗМДТ в размер на 24888,62лв. и лихви 9333,30лв.

 

ОСЪЖДА Община – В. да заплати на „ДИНИПО“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр.В., ул.М. № ххх, бл.хх, вх., ет., ап., представлявано от управителя Д.Н.П., разноски за производството в размер на 1610лв. (хиляда шестстотин и десет лева).

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                      

                                                                                   Административен съдия: