Р Е Ш
Е Н И
Е
12.07.2021 год.
Номер 260342 /12.07. година
2021 Град Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишки
Районен съд III- ти наказателен състав
На 24 март Година
две хиляди двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Богдан Велев
Секретар : Наташа Динева
Прокурор :
Като разгледа докладваното от Председателя административен
характер дело № 00178/2021 година по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл.59-63 от ЗАНН .
Образувано е по жалба на И.А.И. против наказателно постановление №7049/17.11.2020
година, издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ ,Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ АПИ ,с което на основание чл. 53, ал.1,
т. 2, от Закона за пътищата му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв., за осъществен
състав на 20.10.2020 година на АМ
„Струма“ км. 30+700 ,на 200 метра след разклона за с. Боснек в посока
гр. Дупница - гр. Перник, на административно нарушение по чл. 26 ,ал.
2 ,т. 1, б. “а“ от Закона за пътищата,
вр. с чл. 37 ал. 1 т. 1 от Наредба № 11 /03.07.2001 година на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
Жалбоподателят И.А.И. е обжалвал наказателното постановление в
законоустановения срок.
В
жалбата, депозирана срещу него е изтъкнал доводи, че същото е неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде изцяло отменено.
В
съдебно заседание, редовно призован не се явява, не изпраща представител и не
доразвива доводите си, които е изложил в
жалбата.
Въззиваемата страна–Агенция „Пътна
инфраструктура“, редовно призована изпраща представител за съдебното заседание-
юк. М..
В съпроводителното писмо към административно наказателната преписка от представител
на въззиваемата страна е изразено становище, че наказателното постановление, издадено
от Началник
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ АПИ е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.
Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14 и чл.18 от НПК
намира за установено следното :
Жалбата е подадена в
законоустановения срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН от надлежно процесуално
легитимирано лице с правен интерес . Допустима е. Разгледана по същество се
явява е неоснователна.
От фактическа страна:
На 20.10.2020 година А.М.А. в
качеството на „инспектор дирекция АРОК“ при АПИ, упълномощен със Заповед
№РЗ-11-316/30.04.2020 година на Председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“
в присъствието на свидетеля по акта Е.Л.С. е съставил на И.А.И. акт за
установяване на административно нарушение № 0007907/20.10.2020 година в
обстоятелствената част на който описал, че в 11,07 часа на горепосочената дата
на АМ „Струма“ км. 30+700 на 200 метра
след разклона за с. Боснек в посока гр.
Дупница - гр. Перник управлявал моторно превозно средство –съчленено пътно
превозно средство с пет оси, моторно превозно средство с две оси марка „МАН“
модел „ТГА18.440 ЛЛС У“ с регистрационен номер № РК 9208 ВА и полурамарке с три оси с регистрационен
номер № РК 1866ЕЕ без разрешение за
дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от Агенция „Пътна
инфраструктура“.
В обстоятелствената част на акта за
установяване на административно нарушение е посочено, че при направено
измерване е установено, че измереното натоварване на задвижващата (2ра)
единична ос на ППС е 12,800т., при максимално допустимо настоварване
11.5т.,съгласно чл.7,ал.1,т.4, б“ А“ от Наредбата.
При
измерено разстояние между осите 1.32 метра, сумата от настоварването на ос на
тройната ос на полуремаркето е 34.600т., при максимално допустимо натоварване
24т.,съгласно чл.7,ал.1,т.3,б.“Б“ от Наредбата.
Измерванията са осъществени чрез :
техническо средство- ел. везна PW-10, № K0200007 и
ролетка 1302/18 (5 м.).
Цифрово
е посочено, че И. е нарушил разпоредбите на чл. 26 ал. 2 т.1 б. “а“ от Закона
за пътищата вр. с чл. 37 ал.1 т.1 от Наредба №11 /03.07.2001 година на МРРБ.
Съгласно чл.3,т.2 от процесната Наредба, при надвишаване на нормите по
чл.7 ППС е тежко.
От
друга страна,измерените параметри на ППС показват,че ППС е извънгабаритно по
смисъла на параграф 1,т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №11 от
03.07.2001г.на МРРБ, съответно тежко по чл.3,т.2 от Наредба №11.
Видно от съдържанието на АУАН е, че същият е
подписан от съставителя и от свидетеля по акта. Съставен е в присъствието на
нарушителя. Предявен му е и подписан от него на 20.10.2020 година. При
запознаване с констатациите по акта нарушителят не е направил възражения или
дал обяснения.
Възражения по съставения акт не са постъпили в законоустановения, тридневен
срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН пред административно наказателния орган.
Въз
основа на съставения акт Началник отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“ Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ АПИ, е издал наказателно постановление №
7049/17.11.2020 година, с което на И.А.И. на основание чл. 53 ал.1 т. 2 от Закона
за пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв., ,за
административно нарушение по чл. 26 ал. 2 т.1 б. “а“ от Закона за пътищата вр. с чл. 37 ал.1 т.1 от
Наредба №11 /03.07.2001 година на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства.
Горната фактическа
обстановка се установява от приложените
по административно наказателната преписка и събраните в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателства, както следва: Акт за
установяване на административно нарушение №0007907/20.10.2020 година– л.13-14, пътен лист № 0137285/20.10.2020
година- л.18, трудов договор № 00001037/29.09.2020 година, сключен между „ДЛВ“ ЕООД
и И.А.И.- л.19, Заповеди за компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган-л.20-23,данни
за годност на двете технически средства-ролетка и електронна везна/ л.39-л.69/
приложени по реда на чл. 283 от НПК вр.
с чл. 84 от ЗАНН като доказателства по делото
и цени като такива,данните от показанията на актосъставителя,който
поддържа констатациите от АУАН.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери,
че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото
въз основа на него наказателно постановление са издадени от компетентни лица в
кръга на техните правомощия.
И двата акта отговарят съответно на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Възраженията в тази посока са неоснователни, тъй като и в АУАН и в НП са налице
всички законоустановени реквизити, изискващи се съгласно разпоредбата на чл.42,
респ. чл.57 от ЗАНН.
Жалбоподателят е привлечен да отговаря по административнонаказателен ред
за това, че на посочените дата и място е управлявал ППС, без разрешение
/разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност от специалното
ползване на пътищата на администрацията, управляваща пътя (АПИ).
Като нарушена е визирана нормата на чл.26, ал.2, т.1, т. “а” от ЗП,
която предвижда, че “за дейности от специалното ползване на пътищата без
разрешение се забранява... в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия
....движението на извънгабаритни и тежки ППС...”.
Кои ППС са извънгабаритни и тежки
е дефинирано в разпоредбите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
В нея са разписани нормите
относно размерите, допустимата маса и натоварването на ос на ППС, като същите
са диференцирани в зависимост от вида и спецификите на превозните средства.
Поради това, при квалифициране на нарушението, сочената като нарушена
норма от ЗП следва да бъде обвързана със съответната норма от подзаконовия
нормативен акт.
В конкретния случай тя е обвързана
с нормата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, която
гласи, че “Във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и
АПИ спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно
превозно средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато
при проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се
извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл.14,
ал.3.
Съдът счита,от анализа на
сочените законови разпоредби,че абсолютна забрана за движение на извънгабаритни
и тежки автомобили по обществените пътища не съществува, но рамките и
условията, при които може да става това са посочени и детайлизирани в Наредба №
11/2001 г. на МРРБ.
От прочита на законовите
текстове, както и на тези от наредбата следва, че и двата вида превозни
средства - тежки и извънгабаритни /с легални дефиниции, дадени в чл.2 и чл.3 на
Наредбата/ могат да се движат по обществените пътища след съответното
разрешение от администрацията на пътя, за което се заплаща и съответна такса.
Съгласно чл.11, лицата,
които извършват превозите, носят отговорност за движението и съпровождането на
извънгабаритните ППС.
В чл.15, ал.3 от нея са определени
лицата, на които е възложено задължението да снабдят описаните превозни
средства със съответните документи и това са собствениците на извънгабаритни
и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, като е предвидено, че
същите са длъжни да подадат в Агенция “Пътна инфраструктура” или в съответното
областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото
разрешително по образец. Легална дефиниция за лица, които извършват превози е
дадена в §1, т.5 от ДР на Закона за автомобилните превози и според същата:
“Превозвач” е всяко физическо или юридическо лице регистрирано като търговец,
което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни
средства, предназначени за тази цел.
При буквално тълкуване на визираните за нарушени норми в чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" и чл.
53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата следва, че не всяко движение на
извънгабаритни и тежки превозни средства съставлява нарушение, а само това, което
се извършва без разрешение на администрацията на пътя.
На следващо място,в Закона за пътищата са регламентирани административно
наказателни разпоредби,които въобще не изключват възможността за ангажиране на административно
наказателната отговорност на водачите на пътни превозни средства,отделно от
възможността срещу превозвачите да бъде
образувано административно наказателно производство и налагане на съответна
административно наказателна санкция,което обстоятелство обаче,е следвало да
бъде отчетено при индивидуализацията на административното наказание,в който
смисъл съдът намира алтернативно дадения довод от защитата за основателен.
Не се касае за нарушение, което може да бъде определено като маловажно с
оглед липсата или незначителността на настъпилите вредни последици и на други
смекчаващи обстоятелства сравнено с обикновените случаи на административни
нарушения от този вид, поради обстоятелството, че с така извършеното нарушение
се засяга съществено и обществото като цяло.
При извършената служебна проверка на съставения акт за установяване на
административно нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно
постановление, съдът не констатира
съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи процесуалните права
на нарушителя и обосноваващи решение за отмяна на издаденото от Началник отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа“ АПИ наказателно постановление на процесуално основание.
И
актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни за това органи- „инспектор дирекция
АРОК“ при АПИ и Началник отдел „Контрол по РПМ“ АПИ.
Разпоредбата на чл. 26 ал. 2 т.1 б. “а“ от Закона за пътищата, посочена
като виновно нарушена и в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление забранява движението на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства в обхвата на
пътя и ограничителната строителна линия за дейности по специалното ползване на
пътищата, без разрешение. Дейностите по специалното ползване на пътищата са
дефинирани в т. 8 от параграф 1 на ДР на Закона за пътищата. В тези дейности
влиза и дейността по използване на пътищата за превозване на тежки и
извънгабаритни товари.
Административното
наказание, което е наложено на жалбоподателя е на основание чл. 53 ал. 1 т. 2
от Закона за пътищата. Административно наказващия орган е наложил на
жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. Това е
минималния размер на наказанието за осъществения от жалбоподателя състав на
административно нарушение. При определянето на същия административно наказващия
орган е преценил всички фактически обстоятелства по осъществяване на
нарушението, преценил е и събраните в хода на развилото се пред него
административно наказателно производство доказателства. Не на последно място е
взел предвид и данните за личността на жалбоподателя и добросъвестното му
процесуално поведение. Наложеното наказание е правилно, законосъобразно и
справедливо.
Предвид
изложеното и в същия смисъл на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН съдът :
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
7049/17.11.2020 година, издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа“ Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ АПИ с което на И.А.И.,
с ЕГН: ********** ***,, на основание чл. 53 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата му
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв., за извършено
административно нарушение по чл.26 ал.2 т.1 б. “а“ от Закона за пътищата вр. с чл. 37 ал.1 т.1
от Наредба № 11 /03.07.2001 година на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване на основанията, визирани в НПК
и по реда на глава 12-та от Административния процесуален кодекс пред Административен съд –гр. Перник в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните .
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ