№ 3305
гр. София, 31.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110206516 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. И. Д., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление (НП) № 24-4332-005880/20.03.2024 г., издадено от началник
сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание чл.179, ал. 2
пр. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Твърди се, че при
издаване на НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя, тъй
като той е бил лишен от възможността да възрази срещу приетите в АУАН
факти. Поддържа се, че АНО не е изяснил действителната фактическа
обстановка, поради което и неправилно е издадено НП. Твърди се, че приетата
в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря на действителната, като се
излага, че жалбоподателят се движел по бул. ***“ и изведнъж вдясно от него
идвайки от Околовръстния път другият водач опитал да се включи в пътната
лента, в която се движил жалбоподателят, изпреварил го от дясната му страна,
поради което задната лява част на автомобила ударила предната дясна част на
1
автомобила на жалбоподателя. Поддържа, че ако ПТП се дължеше на
неспазване на дистанция от негова страна, то ударът щеше да настъпи в
централната част на двата автомобила. Застъпва тезата, че няма вина за
реализираното ПТП. Иска от съда да отмени обжалваното наказателно
постановление и да му присъди сторените разноски.
В последното по делото съдебно заседание жалбоподателят – Д. Д. не се
явява, не се явява и упълномощеният му процесуален представител адв. Д. С..
В постъпила по делото молба адв. С. моли за разглеждане на делото в негово
отсъствие и за отмяна на НП по изложените в жалбата съображения.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна – началник сектор в ОПП- СДВР редовно призован
не се явява и не изпраща процесуален представител. В постъпили писмени
бележки се твърди законосъобразност на издаденото наказателно
постановление и се иска от съда то да бъде потвърдено. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и взаимна връзка намери за установено от
фактическа страна следното:
На 07.03.2024 г. в гр. София жалбоподателят Д. И. Д. управлявал товарен
автомобил марка „***“ с рег. № ****, движейки се по бул. ***“ с посока на
движение към бул. „Владимир Вазов“. Жалбоподателят се движил в
четвъртата пътна лента, считано от ляво надясно спрямо посоката му на
движение . В същата пътна лента пред жалбоподателя, но леко вдясно от него
се движил автомобил марка „***“ с рег. № ******, управляван от Е. И. К.. На
около 30 метра след пътния възел за Околовръстен път поради неспазване на
достатъчно дистанция от намиращия се пред него и леко вдясно автомобил
жалбоподателят ударил отзад лек автомобил марка „***“ с рег. № ******.
Ударът настъпил в предната дясна част на товарния автомобил и задната лява
част на лекия автомобил.
На място бил повикан екип на ОПП-СДВР, част от който бил и
свидетелят Е. К. К., заемащ длъжността младши автоконтрольор. Свидетелят
разпитал водачите относно обстоятелствата, при които е настъпило ПТП и
съставил протокол за ПТП, в който отразил констатираните от него щети по
двете превозни средства, както и скица на ПТП. Свидетелят К. счел, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, поради което
на същата дата съставил срещу него акт за установяване на административно
нарушение № 39444/07.03.2024 г. Актът бил предявен за запознаване на
жалбоподателя, който го подписал, без да изложи възражения и получил
екземпляр от него. Възражения не постъпили и впоследствие.
Въз основа на така съставения АУАН началник – сектор в отдел „Пътна
полиция“ издал обжалваното наказателно постановление, препис от което бил
връчен на жалбоподателя на 09.04.2024 г., а на 16.04.2024 г. била депозирана и
жалбата срещу него.
2
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно
показанията на свидетеля Е. К. К., както и приобщените по надлежния ред на
чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства: протокол
за ПТП № 949127 от 07.03.2024 г. и скица към него, справка „Картон на водач“
за жалбоподателя Д. Д., заповед № 513з-5073/21.07.2015 г. на директора на
СДВР, копие от заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи и акт за встъпване, копие от заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Показанията на свидетеля Е. К. са в значителна степен детайлни,
подробни и последователни, поради което съдът им се довери. Свидетелят е
посетил местопроизшествието и от показанията му се установява мястото на
настъпване на ПТП /около 30 метра след пътния възел за Околовръстен път/,
участващите водачи /мъж и жена/, автомобилите, които те са управлявали.
Свидетелят подробно пресъздаде пред съда действията, които той и колегата
му са извършили във връзка с изпълнение на служебните си задължения, като
посочи, че тъй като ударът е бил в задната част на лекия автомобила, а самите
водачи твърдели, че са се движели в една и съща пътна лента е извършил
измерване и установил, че на мястото на ПТП пътната лента е с достатъчна
ширина, че двата автомобила да са се движили един зад друг и
съприкосновението между тях да е настъпило на мястото, на което са
установени щети. Свидетелят посочи също така къде са констатирани щетите
по двата автомобила, а именно по лекия автомобил в задна лява част, а по
товарния – в предна дясна. В подкрепа на показанията на свидетеля е и
протокола за ПТП, видно от който щетите по автомобилите са в областта на
задната броня и левия стоп на лекия автомобил и дясна степенка и бомбето
около десен фар на товарния автомобил. Именно тези щети водят до извод, че
товарният автомобил се е движил зад лекия.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото - приложените
заповеди установява компетентността на актосъставителя и АНО- първият да
съставя АУАН на ЗДвП, а вторият - да издава наказателни постановления.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна, депозирана е в
закотоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши
проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е
обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр.
с чл.84 от ЗАНН.
3
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи -
видно от т. 2.1 вр. 1.3.1. от представената по делото заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи актосъставителят, в
качеството си на младши автоконтрольор при СДВР е бил компетентен да
съставя АУАН на ЗДвП.
По силата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП министърът на вътрешните работи
има правото за делегира правомощието си по издаване на наказателни
постановления за нарушения на ЗДвП на определени от посочения орган
длъжностни лица, което е било извършено с цитираната заповед, съгласно
която компетентен да издаде обжалвания акт /видно от т. 3.6 / е и началникът
на сектор „Административно обслужване“ към ОПП при СДВР. От
представената заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност е видно, че към 20.03.2024
г. издателят на наказателното постановление *** е заемала именно тази
длъжност. Действително в самото наказателно постановление е отразена като
длъжност на издателя единствено „началник сектор“ без да е посочено кой е
секторът, но тази непрецизност при изготвяне на НП не го опорочава, тъй като
от приетите доказателства се установи безспорно наличието на материална
компетентност на неговия издател. При съставянето на АУАН и издаването на
НП не са нарушени сроковете по чл.34, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН- АУАН е съставен
в деня на извършване на нарушението, а НП е издадено по-малко от месец по-
късно.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН реквизити. Нарушението е описано ясно и конкретно, като му е
дадена съответстваща на описанието правна квалификация.
Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗАНН освен възраженията при съставяне на
акта в 7-дневен срок от подписването му нарушителят може да направи и
писмени възражения по него. Дори и да се приеме, че на жалбоподателя е било
заявено, че поради особеностите при съставяне на АУАН няма как в него да
бъдат отразени възраженията му, то същият е разполагал с допълнителен срок
/който освен това няма преклузивен характер/, в който е могъл да подаде
такива. Именно възможността за депозиране на допълнителни писмени
възражения води до извод, че правото на защита на жалбоподателя не е било
накърнено.
Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП изисква от водачите да управляват
пътните превозни средства на такова разстояние от движещото се пред тях
друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то
намали скоростта или спре рязко. Установи се, че жалбоподателят Д. Д. е
нарушил това изискване, тъй като очевидно не се е движил на достатъчно
разстояние от движещото се пред него и леко вдясно МПС, като е реализирал
4
ПТП с него, удряйки го в задната лява част. На практика жалбоподателят не
отрича участието си в ПТП, но в жалбата поддържа друг механизъм на
реализирането му, а именно, че другият участник му е отнел предимството,
тъй като идвайки от Околовръстния път се включил в неговата пътна лента
пред него. Въпреки че поради обективни причини /а именно дългосрочен
болничен поради бременност/ другият участник в ПТП не беше разпитан като
свидетел в хода на производството, то заявеният от жалбоподателя механизъм
не се потвърди, а напротив, той се опроверга от установените по двата
автомобила щети и по-конкретно мястото, на което те са локализирани. Вярно
е, че щетите не са в централната предна и задна част на участващите в ПТП
автомобили, както се сочи в жалбата, но това е така, тъй като двата
автомобила не са се движили един зад друг в права линия, а лекият автомобил
се е намирал в дясната част на пътната лента, пред товарния автомобил, но
леко вдясно от него, поради което логично и обяснимо щетите вследствие на
удара са именно в задната лява част на лекия автомобил. Следва да се посочи,
че ако ПТП се дължеше на преминаване на лекия автомобил в съседната пътна
лента пред товарния автомобил и ударът настъпи преди завършване на
маневрата, то щетите по двата автомобила биха били в страничната им част,
тъй като именно там би било съприкосновението.
Нарушението е извършено при форма на вина небрежност, тъй като
жалбоподателят не е съзнавал, че разстоянието, на което се движи от
намиращия се пред него автомобил не би му позволил да избегне удар при
намаляване на скоростта от негова страна, но е бил длъжен и е могъл да
съобрази това обстоятелство. В показанията си свидетелят К. посочи, че
жалбоподателят обяснявал на другия участник, че се е намирал в т.нар.
„мъртва зона“ тоест, че на практика не го е видял. Ако обаче жалбоподателят
беше избрал да се движи на по-голямо разстояние от другия автомобил, то
последният не би попаднал в т. нар. „мъртва зона“ на жалбоподателя и той би
могъл да го възприеме и да избегне удара при намаляване на скоростта от
страна на лекия автомобил.
Липсват данни - смекчаващи отговорността обстоятелства, от които да
се направи извод, че извършеното от жалбоподателя нарушение разкрива
значително по-ниска степен на обществена опасност от обичайните такива
нарушения, поради което и извършеното от жалбоподателя деяние не може да
се квалифицира като маловажен случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП който поради движение
с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1
причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв.,
ако деянието не съставлява престъпление. По делото се установи, че причина
за реализираното ПТП е именно неспазването на дистанция от страна на
жалбоподателя, поради което правилно на същия е била наложена глоба в
абсолютния предвиден в закона размер от 200 лева. Размерът е фиксиран,
поради което съдът не може да го изменя. С оглед изложеното наказателното
постановление е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
5
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна
на представителя на въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на
СДВР разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4
ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ в размер на 80 лева, съобразявайки фактическата и правна сложност на
делото, вида и количеството на извършената от процесуалния представител
дейност, изразила се единствено в депозиране на писмени бележки.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 от ЗАНН и чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-
005880/20.03.2024 г., издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция“
при СДВР, с което на основание чл.179, ал. 2 пр. 2 от Закона за движението по
пътищата на жалбоподателя Д. И. Д., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. И. Д., ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция
на вътрешните работи /СДВР/ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от
АПК пред Административния съд - София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6