Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 335

                                                   гр. Сливен, 13.03.2020 година.

 

     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД, граждански състав в съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета  година , в състав:

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело  № 631 по описа на съда за 2019 година, за  да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по искова молба с която е предявен отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.                                       В исковата молба, подадена от адв. Т.Д. в качеството и на управител на ЕС на собствениците на  жилища и обекти в жилищна сграда  с адрес: гр. С., бул. Х. Д., № . се твърдят следните обстоятелства:  С решение № 473 от протокол № 28 от 25.12.1957 година на ИК на ГНС е отстъпил на жилищна кооперация „Динко Динев“ - Сливен за построяване на жилищна кооперативна сграда парцели с планоснимачни № 4548 и 4544. С последващо решение № 311 на МК на ГНС, по протокол № 17 от 06.08.1958 година е взето решение да бъде допълнено решение № 473 по протокол № 28/ 25.12.1957 година като е създадена съсобственост между ГНС - Сливен и ЖСК ”Динко Динев”, а именно - ГНС - Сливен става собственик на ¼  идеална част, а ЖСК- то - на ¾ идеални части от парцели № 4548 и 4544 по плана на гр. С.. Жилищната сграда била построена съгласно решението на ИК на ГНС. В съсобствения им имот е построена сграда известна като „магазин за цветя” с адрес бул. “Х. Д.“ № .. Твърди се, че по информация  на по - възрастните съседи от кооперацията сградата била изградена в периода около 1970 година. Нямало данни кой я е строил, както и дали е построена съобразно законовите изисквания. Твърди се, че едно обстоятелство било безспорно известно, а именно, че ЖСК не е давала съгласие като съсобственик на земята, за изграждането на цветарския магазин. През годините не веднъж собствениците възразявали пред Община Сливен против незаконното строителство на цветарския магазин и неговото разширение, както и са заявявали категорично, че считат кооперацията за съсобственик в него. Отправяни били няколко нотариални покани до Община Сливен, с които недвусмислено са заявявали собственическите си претенции. През 2008 година Общински съвет - Сливен направил опит за продажба на магазина, но същата била осуетена чрез поредната нотариална покана, с която се заявява, че Общински съвет - Сливен не можело еднолично да се разпорежда с имот, който бил съсобствен. Сочи се, че дълго време магазинът бил неизползван, когато през 2016 година бил проведен от Община Сливен търг с тайно наддаване за отдаване под наем на нежилищен имот (бивш магазин за цветя) с идентификационен № 67338.550.7.4. Изрично било посочено в обявата, че имотът е частна общинска собственост. Твърди се, че за проведеният търг от ЕС разбрали късно, след като започнала подготовка по почистването на бившия цветарски магазин, вероятно от спечелилия търга. Сочи се, че от изложеното, както и поради липсата на изрично изразено и учредено право на строеж или евентуално писмено съгласие в съответната форма от бившата ЖСК "Динко Динев" - Сливен на ГНС или Община Сливен (предвид неяснотата кога е построен магазинът), липсата на строителни книжа и документи, които били изискуеми към момента на изграждането на магазина, както и други предвидени от закона документи, водят до извода, че по отношение на построената в дворното място сграда, представляваща към настоящия момент едноетажна масивна сграда с идентификационен № 67338.550.7.4. (бивш цветарски магазин) приложение следва да намери установената в чл. 92 ЗС презумпция и да се приеме, че след построяването й правото на собственост принадлежи на всички съсобственици на дворното място. т.е. представляваната от нея ЕС (бивша ЖСК „Динко Динев“ - Сливен) е съсобственик в сградата. Сочи се, че съгласно чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е установено друго. Твърди се, че досегашните усилия да ни бъдат предоставени документи, от които да бъде установено друго положение не бяли увенчани с успех.                                                                                                         От съда се иска да постанови решение,  с което да се признае за установено по отношение на Община Сливен, че ¾ идеални части от  имот с идентификационен № 67338.550.7.4. (бивш цветарски магазин), представляващ едноетажна масивна сграда на адрес в гр. Сливен. бул.”Хаджи Димитър" №3 не са общинска собственост.

В законоустановения срок от ответната община Сливен е постъпил отговор на исковата молба, съгласно който предявеният иск се счита за  недопустим и неоснователен по следните съображения: Възразявайки срещу допустимостта на иска се изтъква, че Етажната собственост не била субект на правото, респ. не можела да придобива недвижими имоти и да предявява искове. Тя се създавала единствено за да управлява общите части на сграда в режим на етажна собственост, като всеки от собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти или на части от тях имали определени правата и задълженията на собствениците - аргумент чл. 1 Закон за управление на етажната собственост /ЗУЕС/. Сочи се, че, от момента в който лицата, членували в ЖСК - Динко Динев, придобили собствеността на апартаментите, чрез съставяне на нотариални актове за собственост, ЖСК - Динко Динев била прекратена. ЖСК се създавала единствено с цел изграждане на сграда и после придобиване на обекти от сградата, собственост на физическите лица, членове на ЖСК. Това обстоятелство било записано и в Решение на ИК на ГНС 473, взето по протокол 28/25.12.1957 година, абзац втори. Липсвала положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск.  Община Сливен била изключителен собственик на процесната сграда, с идентификационен № 67338.550.7.4. За имота бил съставен Акт за частна общинска собственост /АЧОС/ 3138/14.04.2014 година. Процесният имот бил държавна собственост, видно от Акт за държавна собственост 3595/20.11.1967 година. Имотът бил предоставен за ползване на СП „Градско благоустрояване“, което по-късно било променено СП „БКС“, като след разделяне на дейностите чистота, жилфонд, озеленяване и цветопроизводство магазинът се предоставяло на извънбюджетно мероприятие към ОбНС на стопанска сметка, под общо наименование „Комунални дейности“ - Решение 34/01.03.1989 година  на ИК на ОбНС. Сочи се, че правоприемник на „Комунални дейности“ бил „Комунални услуги“ ЕООД, в които активи се е намирал магазинът за цветя. След ликвидацията на дружеството, Общината като правоприемник приел останалото имущество. Сочи се, че с решение 1127/22.12.2010 година. Общински съвет гр.Сливен решил останалото след ликвидацията на „Комунални услуги“ ЕООД имущество да се предаде на Община Сливен. Към решението било приложено Приложение 1, в което бил описан крайния ликвидационен баланс. В раздел „сгради“ било записано - магазин за цветя - бул.„Х. Д.“. Сочи се, че  АЧОС 3138/14.04.2014 година бил съставен на основание чл. 56, ал. 1, ал. 2, ал. 1, т. 6 и чл. 58, ал. 5 от Закона за Общинска собственост /ЗОС/, във връзка с § 7, ал. 1, т. 6 от Законът за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и Решение 1127/22.12.2010 година на Общински съвет гр. Сливен. За общинските имоти се съставяли актове за общинска собственост по образци, утвърдени от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието. Имотът бил придобит от Общината при ликвидацията на търговско дружество с общинско участие - „Комунални услуги“ ЕООД, видно от разпечатка от Агенция по вписванията - Търговски регистър. Имотът бил отписан от актовите книги за държавни имоти, видно от писмо вх. № 0620-94(1)/26.05.2014 година, заедно с приложената Заповед РД-11-11-013/26.05.2014 година на Областен управител на област Сливен. Имотът е актуван и на още едно основание - § 7, ал. 1, т. 6 ЗМСМА - С влизане в сила на този закон преминавали в собственост на общините и следните държавни имоти: - 6. обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване. Общината е придобила собствеността на процесната сграда, по силата на закона, още с влизането му в сила. Прави се възражение при условията на евентуалност за изтекла в полза на Община Сливен придобивна давност по отношение на процесния имот от 5 /пет/ и повече години.

Оспорва изцяло предявения иск по основание и размер, сочейки, че общината е единствен и изключителен собственик на имот идентификационен № 67338.550.7.4. по КККР на гр.Сливен. Оспорва се и  твърдението на ищците, че са съсобственици в процесната сграда, изтъквайки, че Община Сливен е единствен собственик на имота, което било видно както от основанието, на което е съставен АЧОС 3138/14.04.2014 година, така и от представените по делото доказателства. От съда се иска исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от управител Т.Д.Д.,***,  надлежно упълномощена и в посоченото последно качество с пълномощно, инкорпорирано в протоколно решение от ОС на ЕС от 21.01.2019 година – т. 2, /лист 17 от делото. Представлява се и от адв. Р.К. ***, надлежно упълномощена с пълномощно от 22.05.2019 година. Предявеният иск се поддържа и се иска уважаването му. Съображенията си по съществото на спора излага в представена по делото писмена защита. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на  адв. Делян Пламенов Димов от АК – Сливен- пълномощник на Община Сливен, което обстойно е обосновано в представената по делото писмена защита.

Ответната страна в хода на производството е представлявана от старши юрисконсулт  в Отдел „Правно - нормативно обслужване” М.С., надлежно упълномощена с пълномощно № ОРД-01-280/26.03.2019 година, от А. Р. - К. – Началник „Правно - нормативно обслужване” при Община Сливен, както и от, надлежно преупълномощен с пълномощно без дата от адвокатско дружество „Димов и Христов”, последното надлежно упълномощено от ответната страна с пълномощно изх. № ОРД 01912/18.12.2019 година. Представителите на ответната страна оспорват исковите претенции по съображенията, изложени в отговора на исковата молба и пледират за отхвърлянето им. Претендира се за присъждане на направени по делото разноски , съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. Подробни съображения се излагат в представена по делото писмена защита.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор,че ищецът по делото - ЕС на собствениците на жилища и обекти в жилищна сграда с адрес : гр. Сливен , бул. "Х. Д.". № 3 е бившата ЖСК ”Динко Динев”, учредена на 08.10.1956 година.

С решение по протокол № 26/26.11.1956 година, ИК на ГНС утвърждава устава на жилищната кооперация и дава съгласие, в парцел IV - 4, кв. 270 по плана от 1910 година, собственост на Л. Н. Р. да се отстъпи право на строеж за жилищната кооперация.

Със Заповед № 1001/09.03.1957 година е одобрен нов кадастрален и регулационен план, в който имота на Л. Н. Р. вече е с пл. № 4548, в кв. 222.

С Решение № 473 по протокол № 2 8/25.12.1957 година, ИК на ГНС - Сливен решава имот пл. № 4548 и част от пл. №4544 да се отстъпи на ЖСК”Динко Динев” за построяване на жилищно кооперативна сграда, като ЖСК-то да заплати на досегашните собственици сумата определена в протокола от комисията, определяща оценката на имотите по чл. 67 от Правилник за прилагане на закона за плановото изграждане на населените места (ППЗПИНМ).

Комисията оценява имот пл. № 4548, кв. 222 , целия с площ 571.30 кв.м. със собственик Л. Н. Р. и част от имот пл. № 4544, кв. 222 с площ 231.60 кв.м. с решения  № 893/25.04.1958 година и решение № 1398/08.07.1958 година.

Съкооператорите на ЖСК ”Динко Динев” с посредничеството на ГНС - Сливен заплащат стойността на имотите на собствениците им.

С Решение № 311 по протокол № 17/06.08.1958 година на ИК на ГНС - Сливен, се допълва Решение № 473/25.12.1957 година в резултат на което се създава съсобственост между ГНС - Сливен  и ЖСК ”Динко Динев”, като ГНС - Сливен става съсобственик на 1/4 идеална част от имот пл. № 4548 и частта от имот пл. № 4544, кв. 222, а ЖСК ”Динко Динев” става съсобственик на 3/4 идеална част от имот пл. № 4548 и частта от имот пл. № 4544, кв. 222. Решението е мотивирано с  планувано построяване на партерен етаж с магазини. Плануваното мероприятие е реализирано и сградата е построена.

Със Заповед № 1566/02.09.1963 година Окръжна регулационна комисия одобрява сливането на парцели XI - 4548 и XII - 4547 в кв. 222 в един XI - 4548, 4547 за изграждане на нов цветарски магазин.

Заповед № 1566/02.09.1963 година е обжалвана от собствениците на ЖСК”Динко Динев”, но с решение № 391/14.10.1963 година на Окръжен съд Сливен тя е потвърдена.

Построяването на цветарския магазин от ГНС - Сливен е извършено в периода след влизане в сила Заповед № 1566/02.09.1963 година.

 Съставен е АДС № 3595/20.11.1967 година за цветарски магазин със застроена площ 32.30 кв.м. и кубатура 87 куб.м. Незастроена площ няма. В АДС е отразено още, че сградата е на един етаж с две помещения.

Със Заповед от 09.12.1967 година сградата - цветарски магазин е предоставен на СП ” Градско Благоустрояване“. Това Общинското стопанско предприятие в годините след посочената последна се преобразува последователно в СП “БКС“,  „Комунални дейности“, общинска фирма „Комунални услуги“ ООД, „Комунални услуги“ ЕООД до Решение № 1127 на Общинския съвет - Сливен за ликвидация му.

След ликвидацията на коментираното Общинското стопанско предприятие с акт АОС № 3138/14.4.2014 година имот идентификационен номер 67338.550.7.4 (бивш цветарски магазин) е актуван като общинска собственост.

Със Заповед № РД-11-11-013/26.05.2014 година Областният Управител на гр. Сливен деактува магазина, като държавен.

Процесната сграда - магазин за цветя е стопанисвана от Община Сливен. През 2013 година е отдадена под наем на „Евита-М-брокер“ ООД.

От 2017 година и до момента наематели  на обекта са „Флоранс-2009“ ООД,по силата на сключен на 09.01.2017 година договор за наем с Община Сливен.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства. На писмените доказателства бе дадена вяра, като допустими, относими и взаимнодопълващи се. Взе предвид и кредитира като достоверни показанията на разпитаните свидетели, тъй като свидетелстват за правно релевантни факти лично и непосредствено възприети от тях. Позова се  на експертното заключение, представено от вещо лице в чиято компетентност и добросъвестност съдът няма основание да се съмнява.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявеният отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на Община Сливен, че ¾ идеални части от имот с идентификационен № 67338.550.7.4. (бивш цветарски магазин), представляващ едноетажна масивна сграда на адрес в гр. С., бул.”Х. Д." № . не са общинска собственост  е допустим. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост Според ТР № 8/2012 година на ВКС на РБ е винаги  налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Пак там е казано, че в производство като настоящото, т.е при предявен отрицателен установителен иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. Разгледан по същество иска е основателен и като такъв следва да се уважи предвид следните аргументи и съображения.

Няма спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява като безспорен факт по делото, че ищцовата страна и Община Сливен са съсобственици на терена под жилищната сграда, а именно - имот с идентификазионен номер 67338.550.7. в съотношение 3/4 за ЕС и 1/4  за Община Сливен. Безспорен е и факта, че процесния магазин за цветя е построен през 1967 година.

Спорните обстоятелства, касаят правото на построяване на процесния обект, а от там и спорния факт на пълноправната собственост на Община Сливен върху него.

Отправният правно релевантния момент е съответен на моментът на построяването на обекта на спора  и действащата към този момент нормативна уредба.

По правилото на чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, освен ако е установено друго, т.е собствеността на терена се разпростира и върху намиращите се върху него постройки. Тази законова презумпцията се счита оборена, когато съсобственикът по реда на чл. 63 ЗС и при спазване на формата на чл. 18 ЗЗД, учреди право на другия съсобственик да построи върху общата земя своя сграда. По делото от ответната Община липсват доказателства в тази насока, респ. Презумпцията не се счита за оборена.

Презумпцията на закона може да бъде  оборена и  в хипотезата на чл. 56, ал. 3 ЗТСУ,в случай, когато съсобственик със заявление с нотариално заверен подпис отправено до Общинския народен съвет /тогава/ дава съгласие на другия съсобственик да извърши строежа. Доказателства за условия, изпълващи и тази хипотеза, очертаваща начин на учредяване на право на строеж в полза на ГНС, респ. Община Сливен не са представени.

Тъй като и според вещото лице липсват данни за наличие на одобрен архитектурен проект, разрешение за строеж не е възможно и оборването на законовото предположение на чл. 92 ЗС в хипотезата на чл. 58. ал. 1 ЗТСУ, според който строеж в съсобствен парцел може да се разреши от администрацията само на единия съсобственик без съгласие на другия, ако първият представи проект за цялостно застрояване на парцела, по който проект всеки от съсобствениците може да получи отделна сграда или отделно жилище.

 Към годината на построяване на процесния магазин за цветя  е бил в сила Законът за планово изграждане на населените места (ЗПИНМ) и Правилникът за прилагането на Закона за планово изграждане на населените места (ППЗПИНМ). При действието на ЗПИНМ по силата на чл. 189 ППЗПИНМ съгласието, дадено от съсобственика да се извърши строеж, само създава условия на другия съсобственик или съсобственици да се извърши строителството в чуждия имот, но даденото съгласие не учредява вещно право на строеж.

По силата на чл. 92 ЗС собственик на построеното става собственикът на земята.

Доказателствата по делото сочат,че от ищецът никога не е искано и ищецът  никога не е давал съгласие за извършване на строителството на процесния магазин в съсобствения на страните имот. Нещо повече, доколкото по времето на построяването на магазина през 1967 година не е имало закон, който да предвижда прехвърлянето на права или учредяване на вещно право на строеж чрез заявление, то е логично, че в полза на ГНС тогава не е могло да се учреди изобщо право на строеж.

 Презумпцията на чл. 92 от ЗС би могла да бъде оборена и при хипотеза на чл. 55, ал. 1 от ЗПИНМ (отм.), съгласно който строеж в съсобствен парцел може да се разреши и по искане само на един от съсобствениците, въз основа на надлежни планове за цялостно застрояване на парцела, които да предвиждат отделно жилище или жилищна постройка за всеки от съсобствениците, съответни на дела им в съсобствеността. По силата на § 200 от ППЗПИНМ (отм.), към който препраща чл. 55, ал. 2 от ЗПИНМ, при учредяване на право на строеж в съсобствен парцел по този облекчен ред, правото на всеки от съсобствениците се свежда до правото да построи и притежава жилищна постройка или жилище, съответни на частта му в дворното място. Касае се до изключение, както от общия ред на чл. 63 от ЗС, предвиждащ учредяване на суперфикция в нотариална форма, така и от специалните хипотези на § 189, ал. 2 от ППЗПИНМ (отм.), изискващ писмено съгласие, изразено в нотариално заверено заявление до общината, и на § 189. ал. 3 от ППЗПИНМ (отм.), предписващ, че за строеж в съсобствен имот е необходимо поначало съгласието на всички съсобственици. По смисъла и следвайки логиката на изложеното, се налага извод, че процесната сграда - магазин за цветя е станала съсобствена между Етажната собственост и ГНС (тогава) и то в обема на правата им върху дворното място. Иначе казано правото на собственост върху построеното, съобразно с цитираните § 200, ал. 2 от ППЗПИНМ (отм.) и чл. 55, ал. 1 от ЗПИНМ (отм.) е съответно на квотата от правото на собственост на всеки от съсобствениците върху дворното място, респ. в случая 3/4 за ищеца и 1/4  за ответника. Освен това, без позволителен билет и без строителни книжа, цитираните разпоредби на чл. 55 от ЗПИНМ (отм.) и чл. 200 от ППЗПИНМ (отм.) се явяват неприложими: от една страна, не се касае до жилищна постройка, а от друга страна, строежът не е извършен при условията и реда на посочения благоустройствен закон (липсва архитектурен проект, разрешение от техническата служба, както и съгласие от останалите съсобственици на дворното място, нито за него е налице учредяване на право на  строеж по общия ред.

С оглед изложените правни доводи  по категоричен и недвусмислен начин се извежда окончателния извод, че собствеността върху обекта - процесната сграда бивш магазин за цветя, следва собствеността на земята, върху която е изграден, по силата на чл. 92 от ЗС, чиято презумпция в настоящото производство не беше оборена.

След като не е имал правната възможност да строи, то и ГНС е изградил към онзи, а и настоящия момент, незаконен строеж, чиято собственост никога не е притежавал изцяло, а само в съответната идеална част правопропорционална на правото на собственост върху земята в случая 1/4 . Така, още към момента на завършването на строежа на процесния обект, по силата на чл. 92 от ЗС Етажната собственост е била собственик на 3/4 ид. ч. от него - пропорционално на притежаваните идеални части от правото на собственост върху земята.

Не се установява Община Сливен да  е собственик на спорните 3/4 ид. ч. от сградата нито по силата на § 7. ал.1. т.6 ЗМСМА,на който се позовава, нито по силата на придобивана давност.

 В социалистическото право е съществувал принципът на единство на държавната собственост - според чл. 15 от Конституцията на НРБ от 1971 година (отм.) държавната или общонародната собственост е съставлявала единен фонд. Държавните организации не са притежавали право на собственост или други вещни права върху имотите, предоставени им от държавата за извършване на тяхната дейност - по смисъла на чл.17 от Конституцията, чрез извършваното от тези организации стопанисване и управление на имуществата се е осъществявало правото на собственост на държавата (в случая от СП ,.Благоустройствени строежи). По време действието на тази Конституция е приет Указ № 56 за стопанската дейност, който за първи път е предвидил възможност за създаване на държавни фирми като самостоятелни правни субекти, които са притежавали собствено имущество. Видно от решение № 308 от 15.03.1990 година по ф.д.261/90 година по описа на СлОС и обявлението от ОС - Сливен по този ред е създадена и общинска фирма ,.Комунални услуги”

 В приетия през 1991 година Търговски закон, е регламентирана възможността за образуване и преобразуване на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество (чл. 62 от ТЗ). В този и последващите нормативни актове липсват разпоредби, изрично указващи какви са вещно - правните последици от преобразуването, респ.такива който да  посочват, че държавното имущество, внесено в новообразуваните или преобразуваните от държавни предприятия търговски дружества, става собственост на тези дружества. Първата нарочна уредба по този въпрос се съдържа в ПМС №201 / 25.10.1993 година за прехвърляне на вещни права върху имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, като се счита, че това ПМС има тълкувателен и разяснителен характер, като целта му е била да укаже изрично, че при преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия се прехвърля правото на собственост върху предоставените им от държавата имущества.

От представените по делото доказателства, представляващи извадка от фирмено дело №261 /1990 година се установява, че до март 1990 година „Комунални дейности“ е било извънбюджетно предприятие след отделянето му от СП ,.БКС‘ По силата на Указ № 56 се вписва в регистъра на Сливенски окръжен съд търговска фирма „Комунални услуги“, която след това с решение № 1189/27.03.1992 година на СлОС се преобразува в ЕООД. Няма категорични данни по делото, че предоставения за стопанисване и управление на СП „Градско блогоустрояване (според АОС 3595/20.11.1967 година) е преминал от дейността на извънбюджетното предприятие „Комунални дейности - Сливен“ в уставния фонд на новозаписаната през 1990 година Общинска фирма “Комунални услуги“, а от там и в капитала на „Комунални услуги“ ЕООД. Налага се извода, че имуществото на СП „Благоустройствени строежи” е станало собственост на самото дружество „Комунални услуги“ ЕООД, но не и общинска собственост.

От своя страна §7, ал.1, т.6 ЗМСМА, влязъл в сила от 02.06.1995 година, в своята ал.2. предвижда, че не преминава в собственост на общините имущество по ал. 1, което е включено в капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество.

Дори и да се приеме, че е процесния обект е бил изначално държавен анализът на тази разпоредба недвусмислено сочи, че е нормативно и практически невъзможно Община Сливен да е придобила собствеността върху процесния магазин само по силата на § 7, ал.1, т.6 ЗМСМА, тъй като този магазин е бил включен в баланса на дружеството, което потвърдиха и свидетелските показания.

Дори и при разделянето на собствеността на държавна и общинска с влизането в сила на 01.06.1996 година на Закона за общинската собственост и Закона за държавната собственост, чл. 2, ал. 4 (в първоначалната му редакция, сега ал.2) от ЗОбС и идентичния му текст от ЗДС гласи, че не са общинска, съответно държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества, дори ако Общината, респ. Държавата е била единствен притежател на вложеното в тях имущество. Следователно до момента на ликвидацията на „Комунални услуги“ ЕООД собствеността на вещите, включени в капитала на дружеството, е собственост на дружеството, респ. тези вещи никога не са били общинска собственост.

Доказателствата по делото сочат, че от построяването на магазина до настоящия момент етажните собственици никога не са преставали да заявяват собствеността си върху процесния магазин, включително и с отправянето на нотариални покани. Чрез тези си действия се заявяват изрично претенции за собственост от страна на ЕС, което  се третира като елиминиране на добросъвестността като съществена част от субективен елемент на намерението за владеене.

Началният момент от който може  да се приеме, че Общината проявява собственически намерения за своене на правото на собственост на магазина, е моментът, в който е отдала под наем магазина през 2013 година. От анализа на събраните по делото доказателства в това число и свидетелските показания  не може да се установи, че в полза на ответната община е изтекла придобивна давност – Нито кратката пет годишна  от вписването на АОС № 3138/14.04.2014 година, станало на 22.04.2014 година нито десет годишната, броена от 07.03.2011 година.

Налага се извода, че в конкретния случай следва да се приложат правилата на чл. 92 от ЗС като се приеме, че Община Сливен не е собственик  на процесния обект – магазин за цветя в пълният му обем.                                                                                                             Имайки предвид гореизложените правни изводи, съдът следва да постанови решение, с което да уважи предявения от ищеца отрицателен установителен иск.

С оглед изхода на процеса на ищеца се следват направените по делото разноски в размер на  1949,09 лева.

Ръководен от горното , съдът

 

                                                     Р   Е  Ш   И :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на ЕС на съсобствениците  в жилищна сграда  с адрес гр. С., бул. Х. Д., № . и Община Сливен, че 3/4 идеални части от имот с идентификационен № 67338.550.7.4 (бивш цветарски магазин) по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-31 / 19.04.2006  година на изпълнителния директор на АК - Сливен, последно изменение със Заповед КД-14-20-40/ 11.02.2010 година на началника на СГКК - Сливен, представляващ едноетажна масивна сграда с адрес - гр. С., бул.“Х. Д.”, №. със застроена площ от 39,00 кв.м. (тридесет и девет квадратни метра), брой етажи: 1 (един), предназначение: друг вид обществена сграда, разположена в поземлен имот с идентификационен № 67338.550.7 (шестдесет и седем хиляди точка триста тридесет и осем точка петстотин и петдесет точка седем), със съседи - 67338.548.35, 67338.550.8, 67338.550.6, 67338.550.3, 67338.550.2), НЕ СА ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ.

ОСЪЖДА Община Сливен, ЕИК *********, представлявана от Кмет С. Р. ДА ЗАПЛАТИ на ЕС на съсобствениците  в жилищна сграда  с адрес гр. С., бул. Х. Д., № ., представлявана от управител – адвокат Т.Д.Д. *** с ЕГН ********** сумата 1949,09 лева /хиляда деветстотин четиридесет и девет лева и девет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ  :