РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Първомай, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20235340100348 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД срещу Туристическо дружество „Драгойна“ за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 7372,62 лв.
– допълнително начислена ел. енергия за минал период от 25.01.2017 г. до 25.04.2017 г.
за обект на потребление Туристическа хижа „Сини връх“, представляващ
четириетажна масивна сграда с идентификатор ***, находящ се в ***, с клиентски №
********** и ИТН: 1066958, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.05.2023 г., до окончателното изплащане
на вземането, и 2075,82 лв. – обезщетение за забава за периода 04.08.2020 г. –
04.05.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 122/12.05.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 220/2023 г. по описа на РС
Първомай.
В исковата молба се твърди, че страните били обвързани от договор за
продажба на ел. енергия, сключен при общи условия. По силата на Общите условия
ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на
ответника с ИТН: 1066958, находящ се в местността ***, представляващ Туристическа
хижа „Сини връх”. От своя страна, ответникът като ползвател на имота се задължил да
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в
сроковете и по начините, определени в Общите условия. Посочено е, че на 25.04.2017
г. служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД (с настоящо
наименование „Електроразпределение Юг“ ЕАД) извършили проверка на
горепосочения обект на ответника. За извършената проверка бил съставен Констативен
протокол № 323946 от 25.04.2017 г. По време на същата електромерът бил подменен за
1
извършване на метрологична експертиза, като бил поставен в платнена безшевна
пломбирана торба. При извършената метрологична проверка, за което е съставен
Констативен протокол № 653/15.06.2020 г. на БИМ, било установено, че е
осъществяван достъп до вътрешността на електромера, като на електронната платка
един от превключвателите, разположен под бутона за визуализация на показанията, е
закъсен с тинол. Във вътрешността му към електрическата схема допълнително е
присъединено електронно устройство, непринадлежащо към схемата на електромера.
Имало изменение на електрическата схема, което не съответства на одобрения тип. В
заключение било посочено, че електромерът не съответства на метрологичните
характеристики и технически изисквания. На основание установената манипулация и
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от КЕВР, на
клиента били начислени допълнително 52163 kWh за период от 25.01.2017 г. до
25.04.2017 г., които съгласно съставената справка за коригиране сметката за
електроенергия са на стойност 7372,62 лв. Поради забава в заплащане на
горепосоченото задължение ищецът претендира обезщетение за забава в размер на
2075,82 лв. за периода 04.08.2020 г. – 04.05.2023 г. Поддържа се още, че за посоченото
вземане било налице влязло в сила Решение № 56/10.10.2022 г. по гр. д. 371/2020 г. по
описа на РС Първомай, с което бил отхвърлен предявеният от ищеца отрицателен иск
за установяване на недължимостта на допълнително начислената електрическа
енергия. Посочено е, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
за тези суми, което било уважено изцяло. Тъй като длъжникът подал възражение, на
основание чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът предявил иск за установяване на вземането си.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Туристическо дружество „Драгойна“, с който изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Не се спори, че ищецът притежава недвижим
имот в местността ****, в който е разположен действащ туристически обект –
Туристическа хижа „Сини връх” (четириетажна масивна сграда с идентификатор ***).
Посочено е, че хижата била присъединена към електрическата мрежа, а ищецът бил
доставчик (краен снабдител) на потребяваната в този обект ел. енергия. Твърди се, че в
края на м. юли 2020 г. ответникът получил писмо, с което ищецът го уведомявал за
извършена корекция на сметката за ел. енергия за периода 25.01.2017 г. – 25.04.2017 г.,
като била допълнително начислена сума в размер на 7372,62 лв., за което била
издадена фактура № **********/23.07.2020 г. Ответникът подал възражение пред
електроснабдителното дружество, а след отказа му да го уважи и спирането на
електроснабдяването на обекта, депозирал жалба против тези действия пред Комисията
за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Също така предявил и отрицателен
установителен иск срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. На 21.10.2020 г.
КЕВР постановили Решение № Ж-664, с което уважили изцяло жалбата на ответника и
за разрешаването на спора дали указания да се анулират в седемдневен срок
начислените количества електрическа енергия за обект – Туристическа хижа „Сини
връх“ в *** с ИТН 1066958, както и издадената фактура № **********/23.07.2020 г. В
тази връзка ищецът изпратил на ответника уведомително писмо и издал кредитно
известие № **********/29.10.2020 г. към фактура № **********/23.07.2020 г., от
които било видно, че сумата за начисленото количество ел. енергия по констативен
протокол за обект с номер на измервателната точка (ИТН) 1066958 в с. Новаково, хижа
„Сини връх“ не се дължи. Счита, че по този начин с влязъл в сила индивидуален
административен акт въпросът относно незаконосъобразността на действията на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД по коригиране на сметката за обект Туристическа
хижа „Сини връх” бил разрешен. Излага съображения, че исковата претенция е
2
неоснователна и недоказана, тъй като произтича от извършените от ищеца
незаконосъобразни действия по коригиране на сметката на ответника и съставените за
тях и анулирани (оттеглени) през м. октомври 2020 г. документи, а не от други
настъпили след това релевантни факти и обстоятелства, или съставени документи. По
тези съображения моли да бъдат отхвърлени предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното ч. гр. д. № 220/2023 г. по описа на РС Първомай се установява,
че в полза на ищеца е издадена Заповед № 122/12.05.2023 г. за изпълнение на парично
вземане по чл. 410 ГПК против ответника за следните суми: 7372,62 лв. – стойност на
допълнително начислена ел. енергия за период от 25.01.2017 г. до 25.04.2017 г. за обект
на потребление Туристическа хижа „Сини връх“, представляващ четириетажна
масивна сграда с идентификатор ***, находящ се в ***, с клиентски № ********** и
ИТН: 1066958, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 09.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането,
2075,82 лв. – обезщетение за забава за периода 04.08.2020 г. – 04.05.2023 г., и 238,97 лв.
– разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК ищецът е предявил иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземането
си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Страните не спорят, а и от събраните доказателства се установява, че
ответникът е потребител на електрическа енергия, предоставяна от ищеца за имот,
находящ се в ***, представляващ Туристическа хижа „Сини връх“ с идентификатор
***, с клиентски № ********** и ИТН: 1066958, както и че ищцовото дружество е
начислило допълнително сумата в размер на 7372,62 лв. за корекция сметката за ел.
енергия на ответника за периода 25.01.2017 г. – 25.04.2017 г.
Не е налице спор, че за извършената корекция ищецът е издал Фактура №
********** от 23.07.2020 г. за сумата от 7372,62 лв. По повод подадена от ответника
жалба Комисията за енергийно и водно регулиране се е произнесла с Решение № Ж-
664/21.10.2020 г., по силата на което са дадени задължителни указания на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД да анулира начислените на основание „Справка за
коригиране на сметката за електроенергия към Констативен протокол № 653/15.06.2020
г.“ от 16.07.2020 г. количества електрическа енергия за обект – Туристическа хижа
„Сини връх“, находящ се в ***, с ИТН: 1066958. Също така е указано на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД да анулира Фактура № ********** от 23.07.2020 г.
и при липса на други дължими суми да възстанови доставката на електрическа енергия
в обекта. За да уважи депозираната жалба, КЕВР е приела, че са нарушени
процедурните правила, тъй като „Електроразпределение Юг“ ЕАД не било спазило 7-
дневния срок за преизчисляване на количествата електрическа енергия и уведомяване
на Туристическо дружество „Драгойна“ и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. В
изпълнение на решението на КЕВР ищцовото дружество е издало кредитно известие №
********** от 29.10.2020 г. към Фактура № ********** от 23.07.2020 г.
Горепосоченото решение на КЕВР е обжалвано от „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД и „Електроразпределение Юг“ ЕАД, като с Решение № 4531 от 07.07.2021 г. по
адм. д. № 11286/2020 г. по описа на Административен съд София-град, потвърдено с
Решение № 3656 от 18.04.2022 г. по адм. д. № 11989/2021 г. по описа на Върховен
административен съд, жалбата е отхвърлена.
3
С Решение № 56 от 10.10.2022 г. по гр. д. № 371/2020 г. по описа на РС
Първомай, влязло в сила на 03.11.2022 г., е отхвърлен предявеният от Туристическо
дружество „Драгойна“ срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че Туристическо дружество
„Драгойна“ не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата от 7372,62
лв. – стойност на допълнително начислена електрическа енергия за обект на
потребление Туристическа хижа „Сини връх“, представляващ четириетажна масивна
сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на ***, с ИТН: 1066958, за периода
от 25.01.2017 г. до 25.04.2017 г. В мотивите на съдебния акт е посочено, че в резултат
на външна нерегламентирана намеса във вътрешността на монтирания в обекта на
ответника Туристическо дружество „Драгойна“ електромер с фабр. идентификационен
№ 04175946 била изменена електрическата му схема, така че да не измерва част от
изразходваната ел. енергия. След извършен анализ на писмените доказателства и
заключението на съдебно-техническата експертиза е прието, че за Туристическо
дружество „Драгойна съществува изискуемо договорно задължение да заплати цената
на начислената електроенергия на насрещната страна. Обстоятелството, че с Решение
№ Ж-664/21.10.2020 г. на КЕВР били дадени задължителни указания на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД да
анулират корекцията на сметката и Фактура № **********/23.07.2020 г. не променяло
така формирания краен извод, тъй като основание за възникване на вземането била
отговорността на потребителя на енергийни услуги за договорно неизпълнение.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно константната съдебна практика да се отхвърли отрицателен
установителен иск е равнозначно на това да се уважи положителен установителен иск
относно същото право, предявен от ответника по отрицателния установителен иск. В
този случай отхвърлянето на отрицателен установителен иск за конкретно посочени
права формира сила на пресъдено нещо, че именно ответникът по този иск е носител
на тези права и в последващо производство между същите страни съдът е длъжен да
зачете установеното със сила на пресъдено нещо съществуване на тези права (така
Решение № 32/10.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4741/2015 г., II г. о.). Следователно с
отхвърляне на предявения от ответника в настоящото производство отрицателен
установителен иск е формирана сила на пресъдено нещо досежно дължимостта на
стойността на допълнително начислената електрическа енергия. В тази насока е
необходимо да се съобрази разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК, която предвижда, че
решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото
основание. От това следва, че е допустимо след отхвърляне на отрицателен
установителен иск, ответникът по този иск да предяви осъдителен иск за правото, на
което е носител срещу ищеца. Решението по такъв иск съставлява изпълнително
основание по смисъла на чл. 404, т. 1 ГПК и въз основа него ищецът може да се снабди
с изпълнителен лист за присъденото му вземане. В случая следва да се отчете, че и
действието на съдебното решение за уважаване на иска по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е
идентично по последици с осъдителното решение за същото вземане. С уважаване на
предявения по реда на чл. 422 ГПК иск издадената заповед за изпълнение се
стабилизира, като въз основа на нея се издава изпълнителен лист за вземането, т. е.
постига се ефект аналогичен на този от уважаването на осъдителен иск за вземането,
предявяването на какъвто безспорно е допустимо при липсата на доброволно
4
изпълнение на вземането, предмет на отхвърления отрицателен установителен иск.
Поради всичко изложено и тъй като решението по отрицателния установителен иск,
макар да съдържа извод, че ищецът е носител на вземането по корекционна процедура,
не може да служи за изпълнителен титул на дружеството, съдът приема, че
предявеният в настоящото производство иск е допустим.
По тези съображения и с оглед обстоятелството, че в рамките на предходното
исково производство с влязло в сила решение е отхвърлен искът за недължимост на
сумата от 7372,62 лв. – стойност на допълнително начислена електрическа енергия за
периода от 25.01.2017 г. до 25.04.2017 г., следва, че със сила на пресъдено нещо в
отношенията между страните е установено, че ответникът Туристическо дружество
„Драгойна“ дължи на ищеца „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД процесната
сума. В този смисъл за съда в настоящото производство не съществува възможност да
преразгледа извода за наличието на основание за възникване на вземането за
заплащане на тази сума. Не може да бъде пререшаван и въпросът относно размера на
вземането. Всички възражения на ответника в тази връзка са преклудирани с
приключването на производството по предявения от него отрицателен установителен
иск. Допустимо би било разглеждането единствено на възражения, основани на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене. В случая такива не са направени,
поради което съдът не би могъл да преразгледа извода за дължимостта на сумата от
7372,62 лв.
Що се отнася до позоваването от страна на ответника на влязлото в сила
Решение № Ж-664/21.10.2020 г. на КЕВР, това възражение е разгледано от съда при
постановяване на решението по гр. д. № 371/2020 г. по описа на РС Първомай, като е
прието, че е без значение за дължимостта на процесната сума. За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е
доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена
енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално
дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална
правна уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за
продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен
принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. От това следва, че
неспазването на седемдневния срок за издаване на справка за коригиране на сметката
за ел. енергия не може да лиши ищеца от правото му да иска заплащане на стойността
на доставената, но неизмерена електрическа енергия на основание договора за
продажба на ел. енергия.
Следователно предявеният главен иск следва да бъде уважен като основателен
и доказан.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е обусловена от
съществуването на вземането по главния иск, както и настъпването на изискуемостта
му. В случая действително издадената Фактура № **********/23.07.2020 г. е
анулирана, но същата и изпратеното писмо с изх. № 6950335-1/23.07.2020 г. до
ответника, с които ищецът го уведомява за допълнително начислената сума в размер
на 7372,62 лв., представляват по своята правна същност покана за изпълнение. Като
съобрази, че в отговора на исковата молба ответникът признава, че е получил
горепосочените документи в края на м. юли 2020 г., по аргумент от разпоредбата на чл.
84, ал. 2 ЗЗД съдът приема, че е изпаднал в забава за заплащане на главницата с
изтичането на посочения от ищеца срок – т. е. от 04.08.2020 г. Без значение в
настоящата хипотеза е, че ищецът е анулирал издадената фактура, защото, от една
5
страна, това е било сторено в изпълнение на задължително за него решение на
държавен орган, а от друга – в хода на воденото между страните гр. д. № 371/2020 г. по
описа на РС Първомай той е продължил да претендира заплащането на сумата. Тъй
като ответникът не е погасил дължимата сума в определения от кредитора срок, е
изпаднал в забава и дължи заплащане на обезщетение в размер на законната лихва.
Съдът, съобразявайки определения от БНБ основен лихвен процент за съответния
период, с нормативно установената надбавка от 10 пункта, установи, че дължимата
законна лихва за периода 04.08.2020 г. – 04.05.2023 г. върху сумата от 7372,62 лв.
възлиза на 2092,20 лв. Поради това и с оглед принципа на диспозитивното начало
искът за заплащане на законната мораторна лихва върху главницата следва да бъде
уважен за сумата от 2075,82 лв. Също така следва да се присъди и законната лихва
върху главното притезание от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
09.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, разноските, сторени в
заповедното производство, следва да се присъдят с решението по исковото
производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. В хода на
заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 238,97 лв. за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство е
извършил разноски в размер на 188,97 лв. за държавна такса, като е бил защитаван от
юрисконсулт. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. От своя страна, нормата на чл. 37 ЗПП
препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25, ал. 1
предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 180 лв., а в исковото
– от 100 до 360 лв. Предвид вида и характера на извършените процесуални действия,
съдът определя на ищеца възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лв. за
заповедното и 150 лв. за исковото производство. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното производство
разноски в размер на 238,97 лв., както и тези, направени в хода на настоящото
производство, които възлизат на 338,97 лв.
Така мотивиран, РС Първомай
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на
Туристическо дружество „Драгойна“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
***, че дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, следните суми: 7372,62 лв. – допълнително начислена ел.
енергия за минал период от 25.01.2017 г. до 25.04.2017 г. за обект на потребление
Туристическа хижа „Сини връх“, представляващ четириетажна масивна сграда с
идентификатор ***, находящ се в ***, с клиентски № ********** и ИТН: 1066958,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 09.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, и 2075,82 лв. –
обезщетение за забава за периода 04.08.2020 г. – 04.05.2023 г., за които суми е издадена
Заповед № 122/12.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
6
ч. гр. д. № 220/2023 г. по описа на РС Първомай.
ОСЪЖДА Туристическо дружество „Драгойна“, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 238,97 лв. – разноски в
заповедното производство, и сумата от 338,97 лв. – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РХ/ВХ
Съдия при
Районен съд – ____________п___________
Първомай:
7