№ 2508
гр. София, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100501381 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Подадена е въззивна жалба от В. Ц. Ц. срещу решение № 11001/26.06.2023 г. по
гр.д. № 52944/2022 г. по описа на СРС, 167 състав, в частта, с която В. Ц. Ц. е осъдена
да заплати в полза на К. Б. К. сумите, както следва: на основание чл. 31, ал. 2 ЗС,
сумата в размер на 59,06 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на
ползване на 2/36 идеални части от съсобствен имот, представляващ апартамент № 67 с
идентификатор № 68134.207.63.1.67, находящ се в гр. София, ж.к. „******* с площ от
112,75 кв.м., за периода от 23.04.2018 г. до 15.07.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г., до окончателното
погасяване на вземането; на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сумата в размер на 9,44 лв.,
представляваща ползи за 2/36 ид. части от отдаването под наем на общата вещ -
апартамент № 67 с идентификатор № 68134.207.63.1.67, находящ се в гр. София, ж.к.
„******* с площ от 112,75 кв.м., за периода 29.09.2017 г. – 22.04.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г., до
окончателното погасяване на вземането; на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата в размер
на 241,60 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на 2/36
идеални части от съсобствен имот, представляващ апартамент № 67 с идентификатор
1
№ 68134.207.63.1.67, находящ се в гр. София, ж.к. „******* с площ от 112,75 кв.м., за
периода от 17.07.2019 г. до 26.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г., до окончателното погасяване на
вземането.
Подадена е въззивна жалба от В. С. М. срещу решение № 11001/26.06.2023 г. по
гр.д. № 52944/2022 г. по описа на СРС, 167 състав, в частта, с която В. С. М. е осъдена
да заплати в полза на К. Б. К. сумите, както следва: на основание чл. 31, ал. 2 ЗС,
сумата в размер на 59,06 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на
ползване на 2/36 идеални части от съсобствен имот, представляващ апартамент № 67 с
идентификатор № 68134.207.63.1.67, находящ се в гр. София, ж.к. „******* с площ от
112,75 кв.м., за периода от 23.04.2018 г. до 15.07.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. до окончателното
погасяване на вземането; на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сумата в размер на 9,44 лв.,
представляваща ползи за 2/36 ид. части от отдаването под наем на общата вещ -
апартамент № 67 с идентификатор № 68134.207.63.1.67, находящ се в гр. София, ж.к.
„******* с площ от 112,75 кв.м., за периода 29.09.2017 г. – 22.04.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. до
окончателното погасяване на вземането; на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сумата в размер
на 256,66 лв., представляваща ползи за 2/36 ид. части от отдаването под наем на общата
вещ - апартамент № 67 с идентификатор № 68134.207.63.1.67, находящ се в гр. София,
ж.к. „******* с площ от 112,75 кв.м., за периода 16.07.2018 г. – 16.07.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. до
окончателното погасяване на вземането; на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата в размер
на 241,60 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на 2/36
идеални части от съсобствен имот, представляващ апартамент № 67 с идентификатор
№ 68134.207.63.1.67, находящ се в гр. София, ж.к. „******* с площ от 112,75 кв.м., за
периода от 17.07.2019 г. до 26.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. до окончателното погасяване на
вземането.
Подадена е частна жалба от В. С. М. срещу определение № 33917/27.09.2023 г.
по гр.д. № 52944/2022 г. по описа на СРС, 167 състав, касаещо искане за изменение на
решението по делото в частта за разноските.
Жалбоподателят – В. Ц. Ц., твърди, че решението в частта, с която са уважени
предявените спрямо нея искове, е неправилно, поради което моли същото да бъде
отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Счита, че не е доказано ищецът да е бил
лишен от право да ползва процесния имот. Не е получила също така доход от наем от
имота. Твърди също така, че част от претендираните вземания са погасено по давност.
Претендира разноските.
2
Жалбоподателят – В. С. М., твърди, че решението в частта, с която са уважени
предявените спрямо нея искове, е неправилно, поради което моли същото да бъде
отменено по подробно изложени в жалбата мотиви и исковете да бъдат отхвърлени.
Счита, че не е доказано ищецът да е бил лишен от право да ползва процесния имот, а
освен това не е налице надлежна покана за предоставяне ползването на имота. Не е
доказано също така да е получен доход от наем в присъдения размер. Счита, че
присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ищеца е прекомерно, като
неправилно районният съд е отхвърлил искането за изменение на решенето в частта,
касаеща разноските. Претендира разноските.
Ответникът по жалбите – К. Б. К., оспорва жалбите, като счита, че обжалваните
решение и определение са правилни и моли същите да бъдат потвърдени. Претендира
разноските.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от К. Б. К. с обективно и пасивно
субективно съединени искове, както следва: искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС
за осъждането на всеки от ответниците В. С. М. и В. Ц. Ц. да заплати на ищеца поравно
и разделно сумата в размер на 225 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 30.09.2022 г., до погасяването, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване за периода от 29.09.2017 г. до 15.07.2018 г. на 2/36 идеални части
от имот с идентификатор № 68134.207.63.1.67, представляващ апартамент № 67,
намиращ се в гр. София, ж.к. *******, съединени при условията на евентуалност с
искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за осъждането на всеки от ответниците В. С.
М. и В. Ц. Ц. да заплати на ищеца поравно и разделно сумата в размер на 225 лв., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2022 г., до
погасяването, представляваща припадащите се на ищеца част от ползите, реализирани
от отдаването под наем за периода от 29.09.2017 г. до 15.07.2018 г. на съсобствения им
недвижим имот с идентификатор № 68134.207.63.1.67, представляващ апартамент №
67, намиращ се в гр. София, ж.к. *******; искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за
осъждането на всеки от ответниците В. С. М. и В. Ц. Ц. да заплати на ищеца поравно и
разделно сумата в размер на 499 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 30.09.2022 г., до погасяването, представляваща припадащите се на
ищеца част от ползите, реализирани от отдаването под наем за периода от 16.07.2018 г.
до 26.06.2020 г. на съсобствения им недвижим имот с идентификатор №
68134.207.63.1.67, представляващ апартамент № 67, намиращ се в гр. София, ж.к.
*******, съединени при условията на евентуалност с искове с правно основание чл. 31,
ал. 2 ЗС за осъждането на всеки от ответниците В. С. М. и В. Ц. Ц. да заплати на ищеца
3
поравно и разделно сумата в размер на 499 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 30.09.2022 г., до погасяването, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване за периода от 16.07.2018 г. до 26.06.2020 г. на
2/36 идеални части от имот с идентификатор № 68134.207.63.1.67, представляващ
апартамент № 67, намиращ се в гр. София, ж.к. *******.
С обжалваното решение № 11001/26.06.2023 г. по гр.д. № 52944/2022 г. по описа
на СРС, 167 състав:
В. Ц. Ц. е осъдена да заплати в полза на К. Б. К. сумите, както следва: на
основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата в размер на 59,06 лв., представляваща обезщетение
за лишаване от правото на ползване на 2/36 идеални части от съсобствен имот,
представляващ апартамент № 67 с идентификатор № 68134.207.63.1.67, находящ се в
гр. София, ж.к. „******* с площ от 112,75 кв.м., за периода от 23.04.2018 г. до
15.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 30.09.2022 г., до окончателното погасяване на вземането; на основание чл. 30,
ал. 3 ЗС, сумата в размер на 9,44 лв., представляваща ползи за 2/36 ид. части от
отдаването под наем на общата вещ - апартамент № 67 с идентификатор №
68134.207.63.1.67, находящ се в гр. София, ж.к. „******* с площ от 112,75 кв.м., за
периода 29.09.2017 г. – 22.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г., до окончателното погасяване на
вземането; на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата в размер на 241,60 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от правото на ползване на 2/36 идеални части от съсобствен
имот, представляващ апартамент № 67 с идентификатор № 68134.207.63.1.67, находящ
се в гр. София, ж.к. „******* с площ от 112,75 кв.м., за периода от 17.07.2019 г. до
26.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 30.09.2022 г., до окончателното погасяване на вземането.
Главният иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, предявен срещу В. Ц. Ц., е отхвърлен за
разликата от 59,06 лв. до пълния предявен размер от 225 лв. и за периода от 29.09.2017
г. до 22.04.2018 г., а евентуалният иск по чл. 30, ал. 3 ЗС, предявен срещу В. Ц. Ц. - за
разликата от 9,44 лв. до пълния предявен размер от 225 лв. и за периода от 23.04.2018 г.
до 15.07.2018 г.; главният иск по чл. 30, ал. 3 ЗС, предявен срещу В. Ц. Ц., е отхвърлен
изцяло, а евентуалният иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, предявен срещу В. Ц. Ц. - за разликата
от 241,60 лв. до 499 лв. и за периода от 16.07.2018 г. до 16.07.2019 г.
В. С. М. е осъдена да заплати в полза на К. Б. К. сумите, както следва: на
основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата в размер на 59,06 лв., представляваща обезщетение
за лишаване от правото на ползване на 2/36 идеални части от съсобствен имот,
представляващ апартамент № 67 с идентификатор № 68134.207.63.1.67, находящ се в
гр. София, ж.к. „******* с площ от 112,75 кв.м., за периода от 23.04.2018 г. до
15.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
4
молба – 30.09.2022 г., до окончателното погасяване на вземането; на основание чл. 30,
ал. 3 ЗС, сумата в размер на 9,44 лв., представляваща ползи за 2/36 ид. части от
отдаването под наем на общата вещ - апартамент № 67 с идентификатор №
68134.207.63.1.67, находящ се в гр. София, ж.к. „******* с площ от 112,75 кв.м., за
периода 29.09.2017 г. – 22.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г., до окончателното погасяване на
вземането; на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сумата в размер на 256,66 лв., представляваща
ползи за 2/36 ид. части от отдаването под наем на общата вещ - апартамент № 67 с
идентификатор № 68134.207.63.1.67, находящ се в гр. София, ж.к. „******* с площ от
112,75 кв.м., за периода 16.07.2018 г. – 16.07.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г., до окончателното
погасяване на вземането; на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата в размер на 241,60 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на 2/36 идеални
части от съсобствен имот, представляващ апартамент № 67 с идентификатор №
68134.207.63.1.67, находящ се в гр. София, ж.к. „******* с площ от 112,75 кв.м., за
периода от 17.07.2019 г. до 26.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. до окончателното погасяване на
вземането.
Главният иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, предявен срещу В. С. М., е отхвърлен за
разликата от 59,06 лв. до пълния предявен размер от 225 лв. и за периода от 29.09.2017
г. до 22.04.2018 г., а евентуалният иск по чл. 30, ал. 3 ЗС, предявен срещу В. С. М. - за
разликата от 9,44 лв. до пълния предявен размер от 225 лв. и за периода от 23.04.2018 г.
до 15.07.2018 г.; главният иск по чл. 30, ал. 3 ЗС, предявен срещу В. С. М., е отхвърлен
за разликата от 256,66 лв. до пълния предявен размер от 499 лв. и за периода от
17.07.2019 г. до 26.06.2020 г., а евентуалният иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, предявен срещу В.
С. М. - за разликата от 241,60 лв. до 499 лв. и за периода от 16.07.2018 г. до 16.07.2019
г.
Решението е обжалвано от ответниците в частта, с която са уважени предявените
спрямо тях главни и евенуални искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 30, ал.
3 ЗС.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е правилно.
Първоинстанционното решение съдържа подробни мотиви, които настоящата
съдебна инстанция споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Във връзка с доводите за неправилност на решението, релевирани във
въззивните жалби, съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени,
5
от деня на писменото поискване. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС представлява
извъндоговорен източник на облигация, основан на принципа за недопускане на
неоснователното обогатяване. Фактическият състав на вземането за обезщетение
включва следните факти: съсобственост върху вещта, ползване на вещта от единия
съсобственик за задоволяване на свои собствени нужди, и писмена покана за
заплащане на обезщетение.
Не се спори по делото, че в периода, предмет на делото, имотът е бил съсобствен
между страните, като ищецът К. Б. К. е притежавал 2/36 идеални части от имота, а
ответниците В. Ц. Ц. и В. С. М. – по 13/36 идеални части.
Ищецът се легитимира като собственик на имота, съгласно договор за продажба
на наследство от 29.09.2017 г., сключен със С.Л.К., вписан в СВ на 30.11.2017 г.
Вписването на договора за продажба на наследство не е след елементите, необходими
за настъпването на правния ефект на сделката, касаещ придобиването на правата,
предмет на договора, а създава единствено ефект на непротивопоставимост на правата,
придобити от трети лица до вписването (чл. 113 ЗС). Следователно, считано от
сключването на договора за продажба на наследство – 29.09.2017 г., ищецът е
придобил 2/36 идеални части от имота и има всички права на съсобственик, съгласно
ЗС.
Съгласно протокол от 19.04.2016 г., подписан от ответниците В. Ц. Ц. и В. С. М.,
същите, в качеството на съсобственици на процесния имот, притежаващи повече от
половината идеални части от имота, са взели решение – да се сменят входните
заключващи брави на жилището, да се постави сигнално-охранителна техника в
жилището, както и жилището да се отдаде под наем.
Съгласно нотариална покана, получена от представител на ответниците на
20.07.2016 г. (по който факт не е налице спор), праводателят на ищеца е поканил
ответниците да му предадат ключове от процесния апатамент и достъп до монтираната
алармена система, за да може да упражнява фактическа власт по отношение на имота,
или да му заплащат обезщетение. Посочената покана ползва ищеца, тъй като веднъж
отправена има действие докато трае ползването на съсобствения имот само от част от
съсобствениците, без да е необходимо за всеки следващ период да се отправя нова
писмена покана, включително и от правоприемници на неползващ съсобственик,
доколкото няма промяна във фактическото положение относно ползването на имота.
Съгласно констативен протокол от 25.08.2016 г., изготвен от помощник
нотариус С. С., е удостоверено изявление от страна на представител на ответниците, че
не може да бъде осигурен достъп до имота на другите съсобственици, тъй като същият
е отдаден под наем, като е изразена готовност да бъдат заплащани на другите
съсобственици ползите, от които са лишени.
Съсобственикът ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато упражнява
6
фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на другия
съсобственик и се ползва (или при необходимост може да се ползва) от нейните
полезни свойства съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или
потребности. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият
съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия, чрез действия,
осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което
безвъзмездно той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията
си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират – така ТР
№ 7/02.11.2012 г. по т.д. № 7/2012 г. на ВКС, ОСГК.
Следователно, за периода от 23.04.2018 г. до 15.07.2018 г. и от 17.07.2019 г. до
26.06.2020 г., ответниците дължат на ищеца обезщетение за лишаване от ползване на
процесния имот. С оглед посочените по-горе писмени доказателства се установява, че
същите владеят имот, считано от 19.04.2016 г., когато са взели решение за смяна на
ключа на входната врата и поставяне на сигнално-охранителна техника в жилището, с
което са ограничили достъпа на останалите съсобственици. Съгласно приемо-
предавателен протокол от 26.06.2020 г., ответниците са предали имота на трето за
спора лица, в резултат на реализирана публична продан на същия. За посочените по-
горе периоди не се установява да е извличана друга полза от имота под формата на
наем, тъй като първият договор за наем от 22.04.2016 г. е действал до 22.04.2018 г.
(съгласно т. 4 от договора), а вторият – от 16.07.2018 г. до 16.07.2019 г. (съгласно т. 4
от договора).
Следователно, ответниците дължат на ищеца за периода от 23.04.2018 г. до
15.07.2018 г. и от 17.07.2019 г. до 26.06.2020 г. поравно и разделно припадаща се част
от средния пазарен за ползване на имота. Няма спор, че същият възлиза на 770 лв., като
районният съд е присъдил за първия период в полза на ищеца общо сумата в размер на
118,12 лв., а за втория – 483,20 лв., дължими поравно и разделно от всеки от
ответниците. Във въззивните жалби не са налице доводи за неправилност на
решението, относими към неправилно определяне на размер на дължимото
обезщетение.
От посоченото следва, че решението в частта, с която исковете по чл. 31, ал. 2
ЗС са уважени, се явява правилно, поради което подлежи на потвърждаване.
Фактическият състав на правото по чл. 30, ал. 3 ЗС предполага получаване на
ползи от съсобствен имот само от един от съсобствениците, като отново се изхожда от
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване от съсобственик с ползи от
съсобствена вещ, които са в по-голям размер от дела на получилия ги съсобственик.
Видно от договор за наем от 22.04.2016 г., ответниците В. С. М. и В. Ц. Ц. са
отдали под наем процесния имот на трето за спора лице – П.В.Г.в, срещу месечен наем
в размер на 50 лв. Договорът е сключен за срок от 2 години, считано от 22.04.2016 г.,
7
като няма данни ползването на имота от страна на наемателя да е продължило след
този период, от което следва, че договорът е прекратил действието си с изтичане на
уговорения срок. Следователно, по исковете с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за
уважения период от 29.09.2017 г. до 22.04.2018 г. се установява, че ответниците са
отдавали под наем процесния имот срещу месечна наемна цена в размер на 50 лв.
Полученият наем за периода от 29.09.2017 г. до 22.04.2018 г. е в размер на 339,99 лв.,
от което следва, че ищецът има право на 2/36 части от него, или сумата в размер на
18,88 лв., като всяка от ответниците дължи на ищеца по ½ част от посочената сума, т.е.
по 9,44 лв.
Видно от договор за наем от 16.07.2018 г., ответникът В. С. М. е отдала под наем
процесния имот на „У.“ ЕООД, срещу месечен наем в размер на 770 лв. Както беше
посочено, договорът е сключен за срок от 1 години, считано от 16.07.2019 г., като няма
данни ползването на имота от страна на наемателя да е продължило след този период,
от което следва, че договорът е прекратил действието си с изтичане на уговорения
срок. Следователно, по иска с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, предявен срещу В. С.
М., за уважения период от 16.07.2018 г. до 16.07.2019 г. се установява, че ответницата
М. е отдавала под наем процесния имот срещу месечна наемна цена в размер на 770 лв.
Полученият наем за периода от една година е 9240 лв., от което следва, че ищецът има
право на 2/36 части от него, или сумата в размер на 513,33 лв.
Следователно, искът по чл. 30, ал. 3 ЗС, предявен срещу В. С. М., се явява
основателен за пълния размер от 499 лв., от което следва решението в обжалваната
част, с която искът е уважен за сумата в размер на 256,66 лв., се явява правилно.
Възражението за погасяване на вземанията по чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 30, ал. 3 ЗС
по давност е неоснователно. Както беше посочено, и двете вземания се основават на
фактическия състав на неоснователно обогатяване на ползващи имота съсобственици
за сметка на обедняване на неползващия съсобственик, от което следва, че за тях
приложение намира общата петгодишна давност.
С подаване на исковата молба на 29.09.2022 г. чрез куриер давностният срок е
прекъснат. Доколкото, процесният период е от 29.09.2017 г., то към момента на
подаване на исковата молба не е изтекъл период от пет години, с която се погасяват
вземанията по чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. чл. 30, ал. 3 ЗС.
При посочените мотиви решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
Частната жалба, предявена от В. С. М. срещу определение № 33917/27.09.2023 г.
по гр.д. № 52944/2022 г. по описа на СРС, 167 състав, касаещо искане за изменение на
решението по делото в частта за разноските, се явява неоснователно. Адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца за първоинстанционното
производство, което е в размер на 1200 лв., не е прекомерно, предвид фактическата и
8
правно сложност на делото. Касае се за дело, образувано по искова молба, с която са
предявени осем обективни и пасивно субективно съединени исковете срещу двама
ответници. Само посоченото предполага както фактическа, така и правна сложност на
делото, обосноваваща адвокатско възнаграждение по 600 лв. за защита по исковете
срещу всеки един от ответниците.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ответника по жалбите следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. за въззивното
производство. Възражението за прекомерност на същото е неоснователно, доколкото
адвокатското възнаграждение е под минималния размер, предвиден в НМРАВ, като се
взе предвид обстоятелството, че за защита по всяка една от двете въззивни жалби
дължимото минимално адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11001/26.06.2023 г. по гр.д. № 52944/2022 г. по
описа на СРС, 167 състав, в частта, с която В. Ц. Ц. е осъдена да заплати в полза на К.
Б. К. сумите, както следва: на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата в размер на 59,06 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на 2/36 идеални
части от съсобствен имот, представляващ апартамент № 67 с идентификатор №
68134.207.63.1.67, находящ се в гр. София, ж.к. „******* с площ от 112,75 кв.м., за
периода от 23.04.2018 г. до 15.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г., до окончателното погасяване на
вземането; на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сумата в размер на 9,44 лв., представляваща
ползи за 2/36 ид. части от отдаването под наем на общата вещ - апартамент № 67 с
идентификатор № 68134.207.63.1.67, находящ се в гр. София, ж.к. „******* с площ от
112,75 кв.м., за периода 29.09.2017 г. – 22.04.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г., до окончателното
погасяване на вземането; на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата в размер на 241,60 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на 2/36 идеални
части от съсобствен имот, представляващ апартамент № 67 с идентификатор №
68134.207.63.1.67, находящ се в гр. София, ж.к. „******* с площ от 112,75 кв.м., за
периода от 17.07.2019 г. до 26.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г., до окончателното погасяване на
вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11001/26.06.2023 г. по гр.д. № 52944/2022 г. по
9
описа на СРС, 167 състав, в частта, с която В. С. М. е осъдена да заплати в полза на К.
Б. К. сумите, както следва: на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата в размер на 59,06 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на 2/36 идеални
части от съсобствен имот, представляващ апартамент № 67 с идентификатор №
68134.207.63.1.67, находящ се в гр. София, ж.к. „******* с площ от 112,75 кв.м., за
периода от 23.04.2018 г. до 15.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. до окончателното погасяване на
вземането; на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сумата в размер на 9,44 лв., представляваща
ползи за 2/36 ид. части от отдаването под наем на общата вещ - апартамент № 67 с
идентификатор № 68134.207.63.1.67, находящ се в гр. София, ж.к. „******* с площ от
112,75 кв.м., за периода 29.09.2017 г. – 22.04.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. до окончателното
погасяване на вземането; на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сумата в размер на 256,66 лв.,
представляваща ползи за 2/36 ид. части от отдаването под наем на общата вещ -
апартамент № 67 с идентификатор № 68134.207.63.1.67, находящ се в гр. София, ж.к.
„******* с площ от 112,75 кв.м., за периода 16.07.2018 г. – 16.07.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. до
окончателното погасяване на вземането; на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, сумата в размер
на 241,60 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на 2/36
идеални части от съсобствен имот, представляващ апартамент № 67 с идентификатор
№ 68134.207.63.1.67, находящ се в гр. София, ж.к. „******* с площ от 112,75 кв.м., за
периода от 17.07.2019 г. до 26.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба – 30.09.2022 г. до окончателното погасяване на
вземането.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 33917/27.09.2023 г. по гр.д. № 52944/2022 г.
по описа на СРС, 167 състав, касаещо искане за изменение на решението по делото в
частта за разноските.
ОСЪЖДА В. С.ово М., ЕГН **********, и В. Ц. Ц., ЕГН **********, да
заплатят на К. Б. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер
на 600 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10
11