Присъда по НОХД №3599/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта:	149
Дата:	20 октомври 2025 г.
Съдия:	Андон Вълков Вълков

Дело:	20242120203599
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 149
гр. Бургас, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА Н..ОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
СъдебниВАЛЯ ИВ. П.

заседатели:ПЕТЯ Г. НИКОЛОВА
при участието на секрет..я МИЛИЦА Т. Д.А
и прокурора Ж. П. М.
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Наказателно дело от общ
х..актер № 20242120203599 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
I. ПРИЗНАВА подсъдимия Т. Ш. С., роден на .... г., в гр. А...., б................: гр. А....,
ул. „Д... Ш....., с ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, на 22.07.2023 г., около 11:00 часа,
в гр. А...., на ул. „Ц.. А...“, пред дом № 15, се заканил с убийство на М. Ф. Х., с думите: „Ще
ви застрелям, ще ви убия, това няма да остане така“, размахвайки нож, който държал в
ръцете си, срещу нея и брат й Х. Ф. Ю., и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му у М. Ф. Х., поради което и на основание чл. 144, ал. 3, предл.
1, вр. ал.1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от 6 МЕСЕЦА, което на основание на основание чл. 66, ал. 1 от
НК, ОТЛАГА за изпитателен срок от 3 ГОДИНИ.

II. ПРИЗНАВА подсъдимия Т. Ш. С., роден на .... г. в гр. А...., б................: гр. А....,
ул. „Д... Ш....., ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на 22.07.2023 г., около 11:00
часа, в гр.А...., на ул. „Ц.. А...“, пред дом № 15, в условията на съвкупност с деянието по т. I,
чрез нанасяне на уд..и с метална бухалка по тялото на М. Ф. Х., й причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в кръвонасядания по двете мишници и по дясно бедро, болки в
седалището и двата горни и долни крайници, които н..анявания довели до болка, без
разстройство на здравето, като деянието е извършено в условията на домашно насилие,
поради което и на основание чл. 131, ал.1, т.5а, вр. чл.130. ал.2, вр. с чл. 23, ал.1 от НК, вр.
чл. 54, ал. 1 от НК, му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от
1

4 МЕСЕЦА, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА за изпитателен срок от 3
ГОДИНИ.

III. ПРИЗНАВА подсъдимия Т. Ш. С., роден на .... г. в гр. А...., б................: гр. А....,
ул. „Д... Ш....., с ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че нa 22.07.2023 г., за времето от
около 11:00 часа до около 19:30 часа, в гр. А...., при условията на продължавано
престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също
престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото, се заканил с убийство на Х. Ф. Ю., и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у Х. Ф. Ю.,
както следва:
1. На 22.07.2023 г., около 11:00 часа, в гр. А...., на ул. „Ц.. А...“, пред дом № 15, се
заканил с убийство на Х. Ф. Ю., с думите: „Ще ви застрелям, ще ви убия, това няма да
остане така“, размахвайки нож, който държал в ръцете си, срещу него и сестра му М. Ф. Х.,
и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у Х. Ф. Ю.;
2. На 22.07.2023 г., около 19:30 часа, в гр.А...., на ул. „Х..... Д.“, в близост до магазин
„Т М..кет“, се заканил с убийство на Х. Ф. Ю., с думите: „Ще ви убия, ще ви заколя, ще
видите“, като с жест с ръка посочил гърлото си, имитирайки нож, и това заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му у Х. Ф. Ю., поради което и на
основание чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал.1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК,
му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1 ГОДИНА, което
на основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА за изпитателен срок от 3 ГОДИНИ.

НАЛАГА, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, на подсъдимия Т. Ш. С., ЕГН:
**********, едно общо най-тежко наказание измежду определените му по-горе
наказания по т. I, II, III, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 1
ГОДИНА.
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 НК, изпълнението на така наложеното общо
най-тежко наказание „лишаване от свобода“ от 1 ГОДИНА за изпитателен срок от 3
ГОДИНИ.

ОСЪЖДА подсъдимия Т. Ш. С., ЕГН: **********, да заплати в полза на М. Ф.
Х., ЕГН: **********, и Х. Ф. Ю., ЕГН: **********, сумата в размер на 800 лв.,
представляваща възнаграждение за повереник.
ОСЪЖДА подсъдимия Т. Ш. С., ЕГН: **********, да заплати в полза на
държавата, по сметка на Районен съд - Бургас, разноски за вещо лице по делото в
размер на 50 лв, разноските за вещото лице, направени в хода на съдебното
производство, както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА подсъдимия Т. Ш. С., ЕГН: **********, да заплати по сметка на ОД МВР -
Бургас разноските по делото в размер на 117 лв., направени в досъдебното производство.
ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана и протестиране в 15-дневен срок пред
Окръжен съд - Бургас.
Председател: _______________________
2

Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 149/20.10.2025 г. по НОХД № 3599/2024 г. по описа
на Районен съд - Бургас, LI наказателен състав

Производството по делото е образувано по обвинение на Районна прокуратура -
Бургас срещу Т. Ш. С., ЕГН: **********, с което същият е обвинен за това, че:
I. На 22.07.2023 г., около 11:00 часа, в гр. А...., на ул. „Ц.. А...“, пред дом № 15,
се заканил с убийство на М. Ф. Х., с думите: „Ще ви застрелям, ще ви убия, това няма
да остане така“, размахвайки нож, който държал в ръцете си, срещу нея и брат й Х. Ф.
Ю., и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у
М. Ф. Х. - престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1 от НК;
II. На 22.07.2023 г., около 11:00 часа, в гр. А...., на ул. „Ц.. А...“, пред дом № 15,
в условията на съвкупност с деянието по т. I, чрез нанасяне на уд..и с метална бухалка
по тялото на М. Ф. Х., й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядания по двете мишници и по дясно бедро, болки в седалището и двата
горни и долни крайници, които н..анявания довели до болка, без разстройство на
здравето, като деянието е извършено в условията на домашно насилие – престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 23, ал. 1 от НК;
III. Нa 22.07.2023 г., за времето от около 11:00 часа до около 19:30 часа , в гр.
А...., при условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват
поотделно състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, се заканил с убийство на Х. Ф. Ю., и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му у Х. Ф. Ю., както следва:
1. На 22.07.2023 г., около 11:00 часа, в гр. А...., на ул. „Ц.. А...“, пред дом № 15,
се заканил с убийство на Х. Ф. Ю., с думите: „Ще ви застрелям, ще ви убия, това няма
да остане така“, размахвайки нож, който държал в ръцете си, срещу него и сестра му
М. Ф. Х., и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му у Х. Ф. Ю.;
2. На 22.07.2023 г., около 19:30 часа, в гр.А...., на ул. „Х..... Д.“, в близост до
магазин „Т М..кет“, се заканил с убийство на Х. Ф. Ю., с думите: „Ще ви убия, ще ви
заколя, ще видите“, като с жест с ръка посочил гърлото си, имитирайки нож, и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у Х. Ф. Ю. –
престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Производството по делото протече по общия ред.
В пледо..ията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изне...а в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в
хода на производството доказателства. Предлага подсъдимият да бъде признат за
виновен в извършването на престъпленията и да му се наложи едно общо най – тежко
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година с изпитателен срок от 3 години.
Частните обвинители и техния повереник молят за справедливо наказание.
Защитникът на подсъдимия, счита, че подзащитният му следва да бъде
оправдан.
Подсъдимият, редовно призован, не се явява, като делото е разгледано в негово
1

отсъствие по реда на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК, намери за
установено следното от фактическа страна.
Подсъдимият Т. Ш. С. е роден на .... г., в гр. А...., бълг..ин, бълг..ски гражданин, с
.....: гр. А...., ул. „Д... Ш....., с ЕГН: **********.
Подсъдимият Т. С. и св. М. Х. били съпрузи и имат две деца - св. О. С. и А. С..
Отношенията между съпрузите се влошили, като подсъдимият започнал физически и
психически да тормози св. М. Х., да вдига скандали, да й посяга физически, нанасял й
обиди, имал пистолет и се заканвал, че ще я убие, при което тя му споделила, че вече
не издържа и иска да се разделят.
На 21.07.2023 г., вечерта, в гр. А...., св. М. Х. и дъщеря й А. С. отишли в дома на
родителите й, находящ се на ул. Ц.. А... № 15, а подсъдимият и св. О. С. останал в
къщата на неговите родители в гр. А...., като се разбрали на следващия ден
подсъдимият да отиде да вземе А..
На 22.07.2023 г., около 11:00 часа, в гр. А...., на ул. Ц.. А... 15, подсъдимият Т. С.
пристигнал с колата заедно с брат си св. Т. С., ...а си св. О. и с малолетните си
племенници - Е... С. и Т.... С.. Подсъдимият слязъл от автомобила, а брат му и децата
останали вътре. Свидетелката М. Х., А. С. и св. Х. Ю. излезли навън пред къщата.
Свидетелят Х. Ю. попитал подсъдимия какво става, какъв е проблема и какво толкова
не могат да се разберат със сестра му, а подсъдимият в този момент взел от багажника
на колата метална бухалка и започнал на улицата да удря св. М. Х. по тялото, която
паднала на земята, а подсъдимият продължил да я удря с ритници. Свидетелят Х. Ю.
като видял това се опитал да спре подсъдимия, но той уд..ил и него с бухалката. След
което свидетелят Х. Ю. успял да вземе бухалката от ръцете на подсъдимия и я
захвърлил настрани. Тогава подсъдимия извадил нож, който започнал да размахва пред
св. М. Х. и св. Х. Ю., викайки „Ще ви застрелям, ще ви убия, това няма да остане
така“. От колата излязъл св. Т. С. и заедно с подсъдимия започнали да налагат св. Х.
Ю.. Още при идването на баща й А. С. изтичала уплашена в къщата и извикала за
помощ баба си и вуйна си - свидетелките А. Ю. и К. Ю., които излезли навън и също
станали преки очевидци на случилото се, опитвайки се да ги разтървават и да викат за
помощ. После от колата излязъл св. О. С. и след малко тримата отново се качили в
колата и си тръгнали.
На същия ден - 22.07.2023 г., около 19:30 часа, в гр. А...., по ул. „Х..... Д.“, св. Х.
Ю. управлявал автомобила си, в който била и съпругата му св. К. Ю.. Пред магазин „Т-
М..кет“ те видели подсъдимия, който посочил към тях с жест гърлото си, имитирайки
нож, и извикал „Ще ви убия, ще ви заколя, ще видите“. За случая св. Х. Ю. веднага
сигнализирал на полицията. След което подсъдимият бил задържан.
На 22.07.2023 г. св. М. Х. подала сигнал до МВР - А...., а на 25.07.2023 г. и жалба
в прокуратурата.
На 25.07.2023 г. св. М. Х., А. Ю., Ф. Ю. и Х. Ю. подали молба за защита от
домашно насилие в PC - А.... срещу подсъдимия, като на същата дата е издадена
заповед за незабавна защита.
От съдебномедицинските удостоверения и от заключението на вещото лице се
установява, че св. М. Х. е получила следните н..анявания: по външно страничната
повърхност на дясната мишница в горна към средна трета кръгловато кафеникаво
2

кръвонасядане с размер 2х1 см, до него ивичесто кафеникаво кръвонасядане с размер
6х0,3 см, по външно страничната повърхност на дясна мишница в долна трета
кръгловато ...каво кръвонасядане с размер 2х1 см, в горна трета на лява мишница по
задна повърхност кафеникаво кръвонасядане с кръгловата форма с размер 3х1 см,
петнисто бледо...каво кръвонасядане в горна трета на дясно бедро по външно
страничната повърхност с размер около 3х2 см, болки в областта на двете бедра,
седалището и двете ръце. Свидетелят Х. Ю. е получил следните н..анявания - на дясно
рамо наличие на - ...каво кръвонасядане 5х3 см, на дясна мишница- оток на меките
тъкани с болка при допир, по външната повърхност на ляво бедро – косо разположено
кръвонасядане, бледо ...каво 3х1 см с оток на меките тъкани и болка при натиск.
По доказателствата.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
както следва: от показанията на свидетелите М. Х. (л. 64 - 67 от делото), Х. Ю. (л. 67 -
69 от делото), А. М. (л. 69 - 70 от делото), Ф. Ю. (л. 70 - гръб - 71 от делото), С. С. (л.
71 - гръб - 72), А. Ю. (л. 73 - 74 от делото), К. Ю. (л. 89 - гръб - 91 от делото), частично
от показанията на свидетелите Т. С. (л. 74 - гръб - 75 от делото) и О. С. (л. 103 - 106 от
делото), както и частично от обясненията на подсъдимия (л. 76 - 77 от делото); от
справката за съд...ст, заявление и жалба (л. 23, л. 27 - 29 от ДП), заповед за незабавна
защита (л. 64 - 66 от ДП), протокол за предупреждение (л. 69), заповед за задържане
(л. 87), протокол за предупреждение (л. 88 от ДП), съдебномедицински удостоверения
(л. 30 - 32 от ДП) и удостоверения за раждане и семейно положение (л. 107, л. 269 -
270 от ДП); както и с помощта на съдебномедицинската експертиза (л. 171 - 172 от
ДП).
На първо място, съдът кредитира показанията на свидетелите М. Х. и Х. Ю.. От
показанията на св. М. Х. се установи, че действително подсъдимият е упражнявал над
нея продължителен психически и физически тормоз - докато са били в Германия я е
заплашвал, че ще я застреля, имал пистолет, казвал е че има 37 куршума, и че ще ги
застреля всичките, заплахи че ако го напусне няма да я остави да живее, дърпане на
косата, уд..и по гърба, стискане за ръцете, постоянно и правил проблеми за различни
неща, заплахи имало и когато се прибирали в Бълг..ия - щял да я застреля,
включително това се е случвало пред децата; когато пристигнал пред къщата на
родителите й, подсъдимият бил вид... ядосан и на улицата започнал да я удря по
тялото с метална бухалка; в този момент се намесил брат й св. Х. Ю., който също бил
уд..ен с бухалката, но все пак успял да я вземе и да я захвърли настрани; но след това
подсъдимият извадил нож, който размахвал пред тях и заплашвал, че ще ги заколи;
очевидци станали и майка й, снаха й, които излезли навън. Фактическата обстановка
се установява и от показанията на св. Х. Ю., а именно за постоянният тормоз, който е
осъществявал подсъдимият по отношение на сестра му; че той, сестра му и
племенницата му са били пред къщата; че подсъдимият е нанесъл уд..и с метална
бухалка по него и сестра му, вкл. и че св. Т. С. се е намесил и заедно с подсъдимия са
го налагали; че св. М. Х. е паднала на земята; че след намесата му металната бухалка
била изхвърлена настрани, но подсъдимият извадил след това нож, който размахвал и
с който се заканил да изколи всички; че от автомобила излезли Т. и О. С., а от къщата
майка му и жена му. Свидетелят Х. Ю. е очевидец и на случилото се по-късно през
деня, пред магазин „Т-М..кет“ в гр. А...., когато подсъдимият посочил с жест гърлото
си, имитирайки нож, и гласно се заканил с убийство.
В подкрепа на изложените факти са и показанията на сестрата, майката и
3

бащата на пострадалите М. Х. и Х. Ю. - свидетелите С. С., А. Ю. и Ф. Ю., както и
показанията на съпругата на Х. Ю. К. Ю.. Свидетелките А. Ю. и К. Ю. са възприели
непосредствено как подсъдимият държи бухалката и удря с нея св. М. Х. и Х. Ю.,
изваждането на ножа и заканите за убийство. Свидетелката А. Ю. е ставала свидетел
на скандал между съпрузите при който подсъдимият я е дръпнал за ръката.
Свидетелката К. Ю. е очевидец и на закана пред магазин „Т - М..кет“, как подсъдимият
клател глава и правел жестове, че ще ги заколи, ще ги убие. Свидетелката С. С. е
станала отчасти свидетел на случилото, тъй като е била в дома на родителите й по
това време. Тя останала в къщата с децата и като излязла на тераса видяла подсъдимия
да размахва нож и отправял закани за убийство срещу сестра й и брат й, както и
н..аняванията които получили след случилото се - „Сестра ми имаше червенини по
ръката, брат ми си свали тениската, имаше червенини по целия гръб“ (л. 72).
Свидетелят Ф. Ю. от своя страна установи пред съда, че подсъдимият е тормозел
физически и психически дъщеря му, налитал на бой, почнал да пие и да и посяга; по
време на случилото се той не си бил у дома, но съпругата му се обадила да се
прибира, тъй като подсъдимият дошъл и изк..ал бухалка и нож; след като се прибрал
вече разбрал, че подсъдимият е проявил агресия и е удрял ...а му и дъщеря му с
бухалка, съборил М. Х. на замята и я ритал; видял, че дъщеря му има ...ини по ръцете.
Практиката на касационната инстанция се е ориентирала във виждането, че
производните доказателства могат да послужат като средство за разкриване и проверка
на първичните доказателства или да ги заменят тогава, когато първичните
доказателства са недостъпни (Решение № 282/09.03.2017 г. по к. н. д. № 1222/2016 г., I
н. о. на ВКС, в този смисъл е и Решение № 113/23.06.2015 по дело № 93/2015 г., II н. о.
на ВКС, където също се приема, че липсва процесуална пречка производните
доказателства да бъдат използвани като средство за разкриване на първични
доказателства, за проверка на първичните доказателства и за замяна на първичните,
ако последните са недостъпни). Показанията на свидетеля Ф. Ю. действително в една
част не са в резултат на негови преки впечатления, а му е предадено от близките, но в
тези части показанията му са ценни от гледна точка на това, че възпроизвеждат
възприятията му непосредствено след инцидента. Съдът не намира основания да се
съмнява, че действително близките са му разказали за случилото се, което той
възпроизвежда, но това не води до извод за недостоверност на разказаното. Отделно от
това, както е прието и в Решение № 48/29.06.2020 г. по № 121/2020 г. на ВКС, III н.о.,
в правната теория и съдебната практика е еднозначно и последователно застъпено
становището, че е напълно допуст... осъдителна присъда да бъде постановена на базата
само на косвени доказателства и това да покрива станд..та, въведен в разпоредбата на
чл. 303, ал. 2 от НПК. Изискването е тези доказателства да представляват единна и
непрекъсната верига, от която да се направи единствено възможния извод за
виновността на дееца, като се изключат други възможни предположения (също и
Решение № 428/19.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1149/2015 г., I н. о.).
Съдът не намира причина да се съмнява в изложеното от свидетелите М. Х., Х.
Ю., С. С., А. Ю., Ф. Ю. и К. Ю., поради което и основава присъдата на техните
възприятия. Да, всички тези свидетели са от едно семейство, съпрузи и роднини, и
всеки един от тях има лична причина да излага фактите в най-изгодна позиция за
близките си, но в конкретния случай тези свидетели се явяват преки очевидци на
извършеното от подсъдимия и всички са категорични, че същият е причинил
въпросното телесно увреждане и отправил заканите. Показанията им са
последователни и логични, като не съществува вътрешно или помежду им съществено
противоречие. Нещо повече. Изложеното от тези шестима свидетели се подкрепя и от
4

показанията на св. А. М., която е видяла подсъдимия пред къщата да държи някакъв
предмет в ръката си, някаква тръба, чула, че нещо става на улицата, някаква врява,
чула някой да вика „Ще ви убия“ и предположила, че това е подсъдимия, тъй като
„Понеже видях Т.“, „Мисля, че бих разпознала Т. по гласа, защото ако Х. беше извикал
щях да бъда сигурна, че е той“; чула също А. да крещи „Качвайте се в колата и си
тръгвайте“, а С. казала „Внимавайте има нож“. Не са налице признаци на
пристрастност или заинтересованост у този свидетел. Показанията на свидетелите се
подкрепят и от приобщените по делото писмени доказателства. Поради гореописаните
причини съдът изцяло се доверява на показанията на тези свидетели и гради правните
си изводи на изложеното от тях.
По отношение на показанията на свидетелите Т. С. и О. С. съдът ги цени като
достоверни само в частта, в която заявяват, че и преди е имало скандали между
подсъдимия и св. М. Х.; на въпросната дата и място са пристигнали с подсъдимия,
заедно с децата Е... С. и Т.... С., като от автомобила първоначално слязъл само Т. С.,
след това слязъл Т. С. и хванал Х., и накрая излязъл О. С.; че подсъдимият по-късно
през деня е бил в магазин „Т -М..кет“, както и че по същото време Х. Ю. е минал от
там с колата си, както и че полицаите са пристигнали пред дома на подсъдимия. В тази
част те отгов..ят на събрания по делото доказателствен материал и запълват по един
естествен начин обстоятелствата по делото, давайки облика на цялата ситуация преди,
по време и след деянието.
Съдът обаче не кредитира показанията на Т. С. и О. С. досежно следните
твърдения: че първо св. Х. Ю. бутнал подсъдимия и започнал да го псува; че М. се
подхлъзнала и паднала сама; че подсъдимият не е удрял никой с бухалка или тръба; че
същият не е вадил нож; че не е правил жестове и не е отправял закани за убийство. На
първо място, изложената от св. Т. С. и св. О. С. версия около главния факт не отгов..я
на действителното положение, явявайки се в пълно противоречие със събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Показанията им са в противоречие с
показанията на кредитираните вече свидетели М. Х., Х. Ю., С. С., А. Ю., Ф. Ю. и К.
Ю.. Според изявленията на последните подсъдимият първо извадил бухалката, а след
като му била взета от ръцете, той извадил и нож, с който заплашил пострадалите. Това
се потвърди и от св. А. М., която е видяла подсъдимия да държи предмет в ръката си,
някаква тръба, както и е чула заканите с убийство и как С. казала „Внимавайте има
нож“. Логически неиздържана е и защитната позиция на свидетелите Т. С. и О. С., че
всички тези телесни н..анявания и по двете мишници, бедрото и болките в тазовата
част, бедрата и ръцете, са в резултат на самон..аняване. Експертизата е категорична, че
причинените увреди на здравето на М. са в резултат от действията на подсъдимия, а не
от падане на земята. Не отгов..я на истината и имплицитно съдържащата се в
показанията им защитна теза, че подсъдимият не е посягал на св. Х. Ю., тъй като от
казаното на последния се установи, че след като излязъл от колата св. Т. С. и
подсъдимият са започнали да налагат св. Х. Ю., в резултат на което същият е получил
и описаните в съдебномедицинското удостоверение увреждания. На второ място, е
налице и съществено противоречие в показанията на двамата свидетели и подсъдимия.
В хода на съдебното следствие св. Т. С. (л. 74 - гръб) посочи, че подсъдимия е слязъл
от колата за да вземе акт за раждане, а според подсъдимия актът за раждане е бил в
него, дори „Казах на брат ми да отвори жабката, да ми даде акта за раждане. Взех акта,
тръгнах към Х., казах му: „Здравей“, дай този акт за раждане на сестра ти“ и той
между уд.. и нещо агресивно дръпна акта за раждане…“ (л. 76 - гръб). Според св. О. С.
веднъж майка му отворила шофьорската врата и ритнала баща му (л. 103 от делото), а
5

в края на разпита си заявява, че тя е отворила неговата врата и е ритнала него в
ребрата, а не баща му (л. 105 от делото). Свидетелят О. С. заяви пред съда, че при
поискване от страна на майка му, подсъдимият казал, че ще й даде документите на
сестра му на другия ден, а подсъдимият изложи, че паспортите ги е дал веднага, а
актът за раждане обещал да го даде на другия ден. И на трето място, съдът намира, че
свидетелите се явяват заинтересовани от изхода на делото, доколкото единият е брат, а
другият е ... на подсъдимия, и по мнение на настоящия съдебен състав показанията им
сочат на субективност и пристрастност, както и лесно обясним стремеж и на двамата
да представят фактите в максимално изгодна светлина за подсъдимия. Пристрастното
отношение на св. Т. С. към това дело произтича не само от житейската човешка
реакция на същия да защити своя брат в тези семейни и наказателни отношения, но и
от това, че самият той има лично участие в разигралия се скандал, намесвайки се
физически при нападението над св. Х. Ю.. Очевидна е и защитната позиция на ...а на
подсъдимия - св. О. С., който е заел страната на баща си. И това е обясн... по две
причини. Първо, той живее заедно с подсъдимия в Германия и именно подсъдимият е
родителят до него в този момент, той се грижи за него и той осъществява
родителската, бащина подкрепа. От друга страна имаме проявена отдалеченост и
очевидна враждебност към родната му майка, което обяснява и защитното му
поведение в хода на процеса, излагайки твърдения в нейн ущърб. Нещо повече, самият
свидетел твърди, че е подал жалба срещу майка си в Германия - „Аз като се прибрах в
Германия пуснах жалба след този случай. Същевременно с тази жалба се обърнах към
защита на младите, че получавам тормоз от майка си“, което обстоятелство
затвърждава и горния извод.
Досежно обясненията на подсъдимия Т. С., същите се явяват средство за
защита, но в същото време са и доказателствено средство, като в случая няма причина
съдът да не се довери на обясненията на подсъдимия в онези техни части, които се
подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал и не кредитира
онези техни части, които остават изолирани от доказателствената съвкупност. В
подкрепа на изложената фактическа обстановка са обясненията на подсъдимия в
частта, че действително на въпросната дата той е бил на мястото на престъплението
заедно със ...а си, брат си и двете му деца, а след това и на магазин „Т-М..кет“. В
останалата част обаче - че св. Х. Ю. го бутнал пръв и започнал да го псува и заканва,
че М. се подхлъзнала и паднала сама, че не е посягал на никой, че не е носил бухалка и
нож, както и че не е правил жестове и не е отправял закани за убийство, обясненията
му не отгов..ят на действителното положение. Те се явяват защитна теза и опит да
бъде оневинен, които обаче не намират доказателствена упора, нито в показанията на
свидетелите, които съдът кредитира, нито в съдебномедицинската експертиза и
отговорите на вещото лице в съдебно заседание. Поради което и съдът не възприема
изложеното от подсъдимия, че не е нанесъл уд..и и не е отправял закани. Обясненията
му в тази част не само че са в противоречие с останалите доказателства, но и по един
безспорен начин се установи точно обратното, че се е заканил с убийство и
н..аняванията по пострадалата са в резултат на неговото целенасочено противоправно
поведение.
По възражението на защитата, че имало противоречие в свидетелските
показания, дадени в хода на съдебното следствие, с тези по гражданско дело №
563/2023 г на РС - А...., следва да се има предвид, че свидетелските показания, дадени
по друго дело, с оглед на принципните положения за устност и непосредственост (чл.
18 и 19 от НПК), не могат да бъдат ползвани в наказателното производство, освен в
6

изрично посочените случаи по чл. 281 от НПК. По настоящото дело обаче не е налице
нито една от двете хипотези на закона, тъй като защитата се позовава на свидетелки
показания, дадени по съвсем различно съдебно производство, което няма нищо общо с
наказателното преследване на подсъдимия. В тази ситуация не е налице възможност за
четене на показанията им по чл. 281 от НПК, респективно не е допуст... да се ползват
подобни изявления, дадени по гражданско дело, както и не е допуст... да се извършва
позоваване за противоречие на едните с другите. В тази връзка, както за страните не е
допуст... да градят своя доказателствен анализ на тази основа и да черпят права в своя
защита, така и ръководно-решаващият орган не може да се позовава на свидетелски
показания, които не са приобщени по реда на НПК. Независ... от горното и само за
целите на ..гументацията, съдът намира да отбележи и нещо друго. За настоящия
съдебен спор е без значение от къде е бил изваден ножът - дали от джоба или от
автомобила. Това обстоятелство е ирелевантно за правилното решаване на делото, тъй
като няма относим елемент както към главния доказателствен факт, така и за проверка
на обстоятелствата по дело или за проверка достоверността на свидетелските
показания. Важното в случая, е, категоричното установяване, че подсъдимият е
мА.стирал по един несъмнен начин притежанието на ножа и го е използвал в своята
престъпна дейност, да всее страх за осъществяване на заканата. По същия начин стои
въпроса и за бухалката - е ли е бухалка или не (палка, тръба). В конкретния случай
няма абсолютно никакво значение как ще се н..ече предмета с който са нане...и уд..ите.
По категоричен начин се доказа, че това е метално техническо средство, което стои в
причинно-следствена връзка с настъпилите увреждания, и всички свидетели са го
оприличили на бухалка.
Относно възражението на защитата, че бухалката не е била намерена в хода на
разследването, съдът намира, че това обстоятелство не променя направените по-горе
изводи, за наличието на такъв предмет по време и място на престъплението, и
съществуващата обективна причинна - връзка с настъпилите вреди именно от нейното
използване от страна на подсъдимия. А причините за неоткриването на бухалката
могат да са най - различни, както от субективно естество, така и от обективно, в това
число и свързани с нейното сигурно укриване, безвъзвратно унищожаване или
отчуждаване. Тези обстоятелства обаче не могат да повлияят на извода за обективното
наличие на вещта и нейната роля в престъпната дейност на дееца.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани св. Х. А. и св. З. Н., но в
показанията им не се съдържа относима към главния факт информация, а по скоро
изявленията им са свързани с личните отношения между А. и нейните родители,
поради което и съдът не анализира показанията им.
В хода на досъдебното разследване е било извършено и претърсване (л. 9 - 18 от
ДП), при което не са били открити вещи от значение за делото, които да налагат
обсъждането на този протокол от съда.
Съдът кредитира всички описани по-горе писмени доказателства по делото,
доколкото са изготвени по предвидения за това ред и форма.
По делото е назначена съдебномедицинската експертиза, която е изготвена по
предвидения за това ред, от вещо лице - специалист в съответната област, и от която се
установява, че пострадалата е получила въпросните н..анявания не от самон..аняване
(падане на земята), а от действието на твърди тъпи предмети с ограничена повърхност,
каквито са частите на човешкото тяло (ръце и/или крака) и метална тръба.
Заключението на вещото лице напълно кореспондира с останалия кредитиран вече
7

доказателствен материал, поради което и съдът му дава вяра изцяло. Всичко това, в
комбинация с кредитираните свидетелски показания, е напълно достатъчно за
настоящия състав, за да приеме, че подсъдимият е извършител на деянията.
По отношение на възражението на защитата, че медицинските прегледи са
извършени три дни след деянието, според съда, в това обстоятелството няма нищо
нелогично и по никакъв начин не препятства възможността да бъдат ползвани при
постановяване на присъдата. На първо място, въпросните н..анявания, като част от
действителността, като обективен факт, могат да бъдат установявани по различен
начин. В процесуалния закон няма ограничения телесните н..анявания да се доказват
само с писмени доказателства - медицинска документация, или с помощта на експерт,
това може да стане и със свидетелски показания. На второ място и във връзка с
горното, НПК не задължава пострадалото лице непременно да посети лек.. и да бъде
прегледано за фиксиране на н..аняванията в писмен документ (..г. и от чл. 144, ал. 2 от
НПК). Посещението при лек.., респ. специалист по съдебна медицина, е само по
преценка на пострадалия, но не и негово задължение. По кое време или при кого да
отиде, преценява пострадалия. В конкретния случай, престъплението е извършено в
почивен ден (събота), а прегледът е извършен във вторник, т.е. само след три дни,
което се явява достатъчно време за фиксиране на следите от деянието и няма нищо
необичайно в това обстоятелство. Самото вещо лице дори потвърди пред съда, че в
медицинската практика кръвонасяданията се отразяват в интервал от 1 до 7 дни. На
следващо място, при изготвяне на заключението вещото лице е отчело изминалото
време и в хода на съдебното следствие ясно заяви пред съда, че въпросните
н..анявания отгов..ят да са на 3-ти, 4-ти ден, тъй като не са ярки, а са кафеникаво-
морави с различен цвят (л. 88). На следващо място, по делото няма никакво съмнение
във въпросните увреждания и относно причинно-следствената им връзка с деянието.
Не са налице и твърдения или доказателствени факти, че уврежданията могат да са
причинени по друг начин, различен от настоящото престъпление, или казано с други
думи няма никакви данни по делото за привходящи фактори, които да доведат до
различен извод от горния. В този смисъл, според настоящия съдебен състав,
направеното възражение се явява голословно и неуспешен опит да се внесе съмнение
по този въпрос.
От правна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна
присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъпленията. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав
счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички
признаци от съставите на престъпленията.
На първо място, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1 от НК, по отношение
на М. Х..
Престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК - закана с убийство, е квалифициран
състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК - закана с престъпление. То се намира
в раздел V - "Принуда", а не в раздел I - "Убийство", от глава II от Наказателния кодекс
- "Престъпления против личността". Затова с чл. 144, ал. 3 от НК не се защитава
живота на гражданите, а личната им свобода. С извършване на престъплението се цели
промяна на поведението и действията на заплашения противно на волята му в
8

исканата от дееца насока. За осъществяване на това престъпление от обективната
страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо
определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен
страх за осъществяването й. От субективна страна деецът следва да съзнава
съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна
заплаха. Не е необход... лицето действително да се е изплашило, а само да съществува
основание, че заканата би могла да се осъществи (Тълкувателно решение № 53 от
18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК).
В конкретния случай изпълнителното деяние е осъществено чрез активно
поведение, изразяващо се в словесна закана с убийство на М. Ф. Х., с думите: „Ще ви
застрелям, ще ви убия, това няма да остане така“, както и с целенасочени действия -
размахване на нож, който държал в ръцете си. С оглед на конкретното съдържание на
заканата обосновано може да се приеме, че се касае за застрашаване на телесната
неприкосновеност и здраве на пострадалата, като ефектът от казаното е бил
допълнително усилен от действията на подсъдимия с размахването на ножа. Това
поведение на подсъдимия дава основание на съда да приеме, че заканата действително
е могла да предизвика основателен страх за осъществяването й.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина
пряк умисъл, като същият е съзнавал общественоопасния му х..актер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Конкретно -
интелектуалната страна на умисъла на подсъдимия включва съзнаване от същия, че
словесната закана към телесната неприкосновеност на М. и поведението му в
конкретната ситуация, са годни да възбудят у нея основателен страх за
осъществяването си, а от волева страна е искал настъпването на този основателен
страх у пострадалата.
На второ място, подсъдимият е извършил и престъплението по чл. 131, ал. 1, т.
5а, вр. чл. 130. ал. 2 от НК, тъй като на въпросната дата и място, чрез нанасяне на
уд..и с метална бухалка по тялото на М. Х., й причинил лека телесна повреда -
кръвонасядания по двете мишници и по дясно бедро, болки в седалището и двата
горни и долни крайници, които н..анявания довели до болка, без разстройство на
здравето, като деянието е извършено в условията на домашно насилие.
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия с активни действия,
изразяващи се в нанасяне на уд..и с метална бухалка по тялото на пострадалата. Както
от заключението на вещото лице, така и от писмените и гласни доказателства, се
установява, че в резултат на действията на подсъдимия пострадалата е получила
кръвонасядания по двете мишници и по дясно бедро, болки в седалището и двата
горни и долни крайници, които н..анявания довели до болка, без разстройство на
здравето. Съдебната практика (ППВС 3/1979 г.) посочва, че болката е краткотрайно
преживяване на неприятно усещане, произтичащо от физическо въздействие. Този
резултат следва да се квалифицира именно като телесно увреждане по смисъла на чл.
130, ал. 2 от НК. Констатираните н..анявания отгов..ят да са пол....ни точно по време и
начин, описани по-горе във фактическото изложение.
Деянието е извършено от подсъдимия и в условията на домашно насилие
спрямо М. Х., изразило се във физически и психически тормози над нея, с постоянни
скандали, физически посягания, нанасяне на обиди, както и със закани за убийство.
Разпоредбата на чл. 93, т. 31 от НК дава легално определение кога престъплението е
извършено в условията на домашно насилие - ако е извършено чрез упражняване на
9

физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа завис...ст,
принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е
осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има
дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или
лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство. От писмените и гласни
доказателства се установи, че подсъдимият и М. Х. са били съпрузи, живеели са
заедно и имат две деца. С оглед на това лицата са имали изискващата се от закона
семейна връзка - съпруг и лице, от което има две деца, за да може деянието да се
квалифицира в условията на домашно насилие. Настоящото престъпление е
предшествано от множество прояви на домашно насилие -физическо и психическо
такова.
И на трето място, с оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият
състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички
признаци от състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК, по отношение на Х. Ю., тъй като нa 22.07.2023 г., за времето от около
11:00 часа до около 19:30 часа, в гр. А...., при условията на продължавано
престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също
престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото, се заканил с
убийство на Х. Ю., и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му у него, както следва: около 11:00 часа, в гр. А...., на ул. „Ц.. А...“,
пред дом № 15, се заканил с убийство на Х. Ю., с думите: „Ще ви застрелям, ще ви
убия, това няма да остане така“, размахвайки нож, който държал в ръцете си, срещу
него и сестра му М. Х., и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му; както и около 19:30 часа, в гр. А...., на ул. „Х..... Д.“, в близост до
магазин „Т - М..кет“, се заканил с убийство на Х. Ю., с думите: „Ще ви убия, ще ви
заколя, ще видите“, като с жест с ръка посочил гърлото си, имитирайки нож, и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у Х. Ю..
За осъществяване на това престъпление се изисква обективиране, чрез думи
и/или действия, на закана на другиго с престъпление против неговата личност или ...т
или против личността или ...та на неговите ближни, която да е възприета от него и би
могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. Заканата с престъпление е
особена форма на неправомерно въздействие върху свободното протичане на
психичните процеси, при които се формира волята на човека, и изпълнителното й
деяние се изразява в обективиране на намерение за извършване на посегателство
срещу човешката личност или имуществото на пострадалия или против тази на негов
близък, от естество да възбуди основателен страх за реализирането му. (Решение №
37/31.I.1991 г. по н. д. № 876/90 г., I н.о).
В случая, изпълнителното деяние е осъществено чрез активно поведение,
изразяващо се в словесна закана на Х. Ю. с престъпление против неговата личност:
„Ще ви застрелям, ще ви убия, това няма да остане така“, както и с действия по
размахване на нож, както и с думите „Ще ви убия, ще ви заколя, ще видите“, като с
жест с ръка посочил гърлото си, имитирайки нож. С оглед конкретното съдържание на
заканата обосновано може да се приеме, че се касае за застрашаване на телесната
неприкосновеност и здраве на пострадалия, като ефектът от казаното е бил
допълнително усилен от целенасочените действия с ножа и жеста с ръката, както и от
ситуация и вза...отношенията между страните. Въпросните действия са напълно годни
10

да възбудят основателен страх от осъществяването им. С изваждането на ножа
подсъдимият цели да убеди заплашения, че заканите, отправени с думи, не са
голословни, а напълно осъществими. Демонстрацията на оръжие е своеобразно
надграждане на отправените вербални закани, целящо да въздейства допълнително на
психиката на заплашения и да го убеди в сериозността на казаното. Достигането до
съзнанието на заплашения, че деецът е въоръжен с нож, а преди това с бухалка, по
мнение на настоящия състав, прави отправените заплахи напълно реални и
достоверни. Не е необход... у извършителя да е било оформено решение да осъществи
заканата, което значи, че обективираната с действия закана, насочена към конкретното
лице, трябва само да е била възприета от него и да се съзнава и желае от дееца да бъде
оценена като реална, за да възбуди основателен страх от осъществяването й, т. е. да е
мА.стирана по начин, време, със средства и конкретна обстановка, при които е в
състояние да породи страхови изживявания у пострадалия. Посоченото по-горе
Тълкувателно решение е категорично, че за съставомерността на престъплението по
чл. 144, ал. 3 от НК не е необход... деецът към момента, в който отправя заканата да
има предв..ително оформено решение да извърши убийство и да действа в
осъществяване на това решение. Важното в конкретния случай е, че думите на
подсъдимия, съдържащи в себе си заплаха с убийство, в конкретната обстановка, в
която са били изречени и съпроводени с изваждане на нож, са напълно достатъчни да
обосноват извода за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, доколкото са
напълно годни да възбудят страх у всеки човек, за тяхното осъществяване. На
доказване не подлежи страхът от заканата, а единствено възможността за неговото
възникване у пострадалия, като обективен критерий от състава на престъплението
(Решение № 294/10.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 1231/2016 г., I н. о.), който в случая е
налице. Поради изложеното настоящият състав не споделя изводите на защитата.
Описаните по-горе две деяния, осъществяват поотделно състав на едно и също
престъпление - закана с убийство, извършени са през непродължителен период от
време (в рамките на един ден), при една и съща обстановка и при еднородност на
вината - пряк умисъл, при което последващото деяние се явява от обективна и
субективна страна продължение на предходното, поради което извършените деяния се
квалифицират като едно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК.
Подсъдимият е действал умишлено при форма на вината пряк умисъл.
Интелектуалната страна на умисъла на подсъдимия включва съзнаване от същия, че
словесната закана към телесната неприкосновеност на пострадалата и поведението му
в конкретната ситуация, са годни да възбудят у пострадалия основателен страх за
осъществяването си, а от волева страна е искал настъпването на този основателен
страх у пострадалия.
По вида и размера на наказанието.
По отношение на престъплението по чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1 от НК, с
пострадал М. Х., законът предвижда наказание лишаване от свобода до 6 години.
При индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 от НК, тъй като намери, че в
случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да водят до приложението на чл. 55 от НК. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчете чистото съдебно минало на дееца.
Отегчаващите обстоятелства са, че се касае за престъпление, което е извършено в
условията на домашно насилие (това обстоятелство не е отчетено от обвинението при
11

квалификация на деянието), на публично място и в присъствието на много хора, вкл. и
на няколко деца. Съдът отчете това последно обстоятелство, защото децата са
възприели случващото се и по същността си представлява психическо и емоционално
насилие и върху тях, и подсъдимият е съзнавал крехката им психика и въпреки това е
демонстрирал пълно несъобразяване с правовия ред в страната. С оглед на това, съдът
определи наказанието лишаване от свобода за срок от 6 месеца. Така наложеното
наказание се явява справедливо и с него ще бъдат постигнати целите, предвидени в
чл. 36 от НК.
Към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият не е бил
осъждан и наложеното наказание е 6 месеца лишаване от свобода, поради което по
отношение на същия са налице предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК.
За поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е наложително наложеното
наказание лишаване от свобода да се търпи ефективно, поради което на основание чл.
66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението му за срок от 3 години, считано от влизане
в сила на настоящата присъда.
За деянието по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, с пострадал М. Х.,
НК предвижда наказание лишаване от свобода до 1 година или пробация.
В случая е неприложима разпоредбата на чл. 78а от НК по отношение на
подсъдимият, защото съгласно чл. 78а, ал. 7 от НК, разпоредбите, регламентиращи
освобождаването на едно лице от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание не се прилагат при множество престъпления. Съгласно
Тълкувателно решение № 2/21.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 2/2010 г., ОСНК,
множество престъпления е такава особена форма на престъпна дейност, при която
деецът извършва едновременно или последователно, не едно, а две или повече
престъпления.
Настоящият състав счита, че в случая не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства относно подсъдимия, които да оправдаят
приложението на чл. 55 от НК, поради което размерът на наказанието лишаване от
свобода е определен от съда съобразно чл. 54, ал. 1 от НК. В тази връзка съдът отчита,
че подсъдимият, към датата на извършване на престъплението, не е бил осъждан. Така
посоченото смекчаващо обстоятелствo съдът не определи като изключително, което да
налага приложението на чл. 55 от НК при индивидуализация на наказанието. Като
отегчаващи обстоятелства съдът отчете отново, че това е станало достояние на много
хора и в присъствието на техните деца и племенници.
Горното мотивира съда да приеме, че адекватно наказание спрямо подсъдимия
се явява лишаване от свобода в размер на 4 месеца. Така наложеното наказание е под
средния размер, но над минимума, предвиден от законодателя и в пълнота отгов..я
както на степента на обществена опасност на конкретно извършеното престъпление,
така и на самия деец. Съдът прие, че именно поради обстоятелствата при които е
извършено конкретното престъпление, наказание "пробация" се явява прекомерно леко
и не би изиграло нужната превъзпитателна роля.
Наложеното наказание е справедливо и с него ще бъдат постигнати целите,
предвидени в чл. 36 от НК. По отношение на изпълнение на наказанието в случая
съдът приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и отложи изпълнението на
наказанието за срок от 3 години.
За престъплението по чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1 от НК, с пострадал Х.
Ю., законът предвижда наказание лишаване от свобода до 6 години.
12

Тук отново не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл. 55 от НК, поради
което и съдът приложи чл. 54, ал. 1 от НК.
Към датата на извършване на престъплението подсъдимият не се води осъждан.
Отегчаващите обстоятелства са, че се касае за две деяния, извършени в рамките на
един ден, което сочи на една по-голяма трайност (упоритост) в престъпна дейност,
които завишават личната обществена опасност на дееца; на две различни публични
места, в присъствието на множество граждани; и не на последно място телесните
н..анявания, които е получил пострадалия Х. Ю..
С оглед на изложеното съдът определи наказанието лишаване от свобода в
размер на 1 година, което се явява справедливо и с него ще бъдат постигнати целите,
предвидени в чл. 36 от НК.
По отношение изпълнението на наказанието лишаване от свобода в случая
съдът приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и отложи изпълнението на
наказанието за срок от 3 /три/ години. Към датата на извършване на престъплението
подсъдимият не е бил осъждан, наложеното наказание лишаване от свобода е в размер
под три години, както и съдът намери, че за постигане целите, предвидени в чл. 36 от
НК, не е наложително подсъдимият да изтърпи наказанието.
Деянията са осъществени в условията на чл. 23, ал. 1 от НК, доколкото са
извършени от подсъдимия преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от
тях, което налага на подсъдимият да се определи едно общо най-тежко наказание,
измежду наложените му по-горе, а именно лишаване от свобода за срок от 1 година.
Настоящият състав счита, че не следва да намери приложение разпоредбата на
чл. 24 от НК по отношение на общото наказание лишаване от свобода. Съгласно
Решение № 192/08.06.2009 г. по н.д. № 85/09 г., II н.о. на ВКС, приложението на
разпоредбата на чл. 24 от НК поначало е предвидено като изключение и само за
случаите, когато с оглед определените наказания за отделните извършени от един
подсъдим престъпления - не могат да се постигнат целите по чл. 36 от НК и
съответствие на наказанието с извършеното. В конкретния случай, настоящият състав
счита, че така определеното по реда на чл. 23 от НК общо най-тежко наказание от 1
година лишаване от свобода може да изпълни целите си и без да бъде увеличавано по
реда на чл. 24 от НК, поради което и не приложи тази разпоредба.
Настоящият състав счита, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправянето на подсъдимия не е необход... наложеното наказание да се изтърпи
ефективно. Налице са и останалите предпоставки по чл. 66, ал. 1 от НК, доколкото към
момента на извършване на деянието подсъдимият не е бил осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ х..актер, а срокът на наложеното наказание е до три
години лишаване от свобода, поради което и съдът счита, че изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода, следва да бъде отложено за срок от 3
години, считано от влизане в сила на настоящата присъда. Определеният изпитателен
срок ще даде възможност на подсъдимия да осмисли извършеното и да се въздържа от
подобни прояви.
Така определеното наказание съответства както на обществената опасност на
извършените от самия подсъдим действия (на естеството и интензитета на
престъпното посегателство), така и на личността на същия, и според преценката на
съда би постигнало в пълнота целите по чл. 36, ал. 1 от НК, като едновременно ще
способства за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и н..ед с това ще му
13

въздейства предупредително и възпиращо. Освен всичко горепосочено, с така
определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната превенция, като
се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на
обществото.
По разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, когато съдът намери
подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В
настоящия случай в досъдебната фаза са сторени разноски в размер на 117 лв., поради
което и подсъдимият беше осъден да ги заплати по сметка на ОДМВР - Бургас. В
съдебната фаза са направени разноски в размер на 50 лв., за възнаграждение на вещо
лице, и подсъдимият бе осъден да ги заплати по сметка на РС - Бургас, както и 5 лева
за служебно издаване на изпълнителен лист. На същото основание подсъдимият беше
осъден да заплати и направените от частните обвинители разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв.
По веществените доказателства.
По делото няма приложени веществени доказателства, които да изискват
произнасяне от съда.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
14

Съобщи за изтекли лични данни