мотиви към присъда № 82 / 23.04.2019г. по н.о.х.д.№ 5885/ 2017г. по описа на Бургаския
районен съд
Производството
по делото е образувано по повод обвинителния акт на Бургаска районна
прокуратура, с който е повдигнато обвинение спрямо подсъдимия Н.А.Д. с ЕГН **********
за престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, за това, че на
22.02.2017г., около 20.00 часа в с.******, пред магазин за хранителни стоки „***********”,
чрез нанасяне на удар с бокс в областта на лицето, причинил на С.Г.Й., ЕГН **********
средна телесна повреда, изразяваща се в травматична луксация
на горни четири резеца, трите от тях - 11, 12 и 21 от втора степен, а 22 - от
първа степен, травма на нервно съдовия сноп на луксираните
зъби, като травмата на зъбите се квалифицира като водеща до трайно затруднение
на дъвченето във фазата на отхапване.
Пострадалото лице С.Г.Й. ЕГН **********
е конституиран като частен обвинител.
В съдебно заседание прокурорът поддържа внесеното обвинение. Счита, че
фактическата обстановка по внесения обвинителен акт е безспорно установена. По
същество пледира за съставомерност на деянието от
обективна и субективна страна, като при индивидуализиране на наказанието се
вземе предвид обществена опасност на деянието и личността на подсъдимия. Счита,
че целите на чл.36 от НК биха били постигнати с наказание лишаване от свобода
за срок от 6 месеца, което следва да се търпи от подсъдимия при първоначален
общ режим, предвид съдебното му минало.
Защитниикът счита, че обвинението не е доказано по
безспорен и несъмнен начин. Моли съда да оправдае подсъдимия по повдигнатото
обвинение, като релевира доводи в подкрепа на
защитната си теза.
Подсъдимият не се признава за виновен. Дава подробни обяснения в хода на
съдебното следствие. Моли съда да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното :
Подсъдимият Н.Д. и свидетелят С.Й., известен с прозвището „***“ се
познавали, тъй като живеели в с.******. Между двамата съществувало напрежение,
като свидетелят А.А. сочи за случай през есента на
2017г., при който свидетелят С.Й. и неговия брат нанесли побой на подсъдимия Н.Д..
На 22.02.2017г., около 19:30-20:00 часа свидетелят С.Й.
***. Свидетелят си купил бира от магазина и седнал на каменната ограда, която
се намирала срещу магазина. По същото
време на това място били и десетина младежи от селото, в т.ч. свидетелите Е.Й.,
Й.И., Г.Х., Х.Х., Д.А., М.К.Б..
Свидетелят А.А. се намирал на около 7-8 метра от
описаното място, тъй като по същото време имал среща с приятелка.
Докато свидетелят С.Й. си седял така и
разговарял със свидетеля Х.Х., до магазина спрял лек
автомобил марка „*“, модел „*“, с peг.№ ******,
управляван от подсъдимия Н.Д.. В автомобила бил
свидетеля Д.Ф. и още две неустановени по делото лица. След като спрял
автомобила, подсъдимият слязъл от него и се насочил към свидетеля С.Й.. Казал му нещо и двамата започнали да се карат, след
което се сбили, като взаимно си нанасяли удари. Подсъдимият Д. ударил два
шамара на свидетеля С.Й., а с предната част на ходилото на левия си крак му
нанесъл удар в корема. С.Й. залитнал, но след като се изправил на крака, се
опитал да удари подсъдимия, който от своя страна вдигнал двете си ръце за да
отблъсне удара.
Свидетелят Д.Ф., който стоял до този момент
в паркирания автомобил чул подсъдимият да вика за помощ. Видял, че същият е
наведен, а свидетелят С.Й. му нанася удар в рамото и в главата. Тогава Ф. и
двете неустановени лица слезли от автомобила и започнали да бият на свидетеля С.Й.,
като му нанасяли удари на различни места по тялото и главата с ритници, бухалки
и боксове.
Преки свидетели - очевидци на случилото се
станали свидетелите Е.Й., Г.Х., Д.А., Х.Х. и А.А..
Свидетелката Е.Й. видяла как от автомобил „*“
слезли трима мъже. Единият от тях държал бокс в ръката си. Мъжете отишли при
свидетеля С.Й., който бил паднал на земята и заедно с подсъдимия започнали да
го ритат и удрят с бокса. Свидетелката се изплашила и заедно с Г.Х. избягали оттам.
Свидетелят Д.А. също тръгнал да бяга. Отдалечавайки
се от мястото на събитието видял как четиримата мъже, сред които подсъдимият Н.Д.,
свидетелят Д.Ф. и още двама мъже, започнали да удрят с бухалки и боксове
свидетеля С.Й.. С бухалки го биели мъж, известен с прозвището „*******“ и
единият от другите мъже, който свидетелят не познавал. Свидетелят не можал да
види кой нанася ударите с металния бокс на пострадалия.
Свидетелят
Х.Х. от своя страна също не успял да види точно какво
се случва, след като тръгнал да бяга. Видял как от автомобила, управляван от
подсъдимия, излиза едър, набит мъж, но предположил, че от него са излезли и
други лица, тъй като задните врати се отворили. Докато тичал изплашен с
останалите свидетели, чул как свидетелят С.Й. вика за помощ.
От
показанията на свидетеля С.Й. става ясно, че след като от автомобила слезли общо
трима мъже, които го нападнали и започнали да го бият. Ритали го по тялото и
главата, удряли го с бухалки, при което той паднал на земята. Успял да се
изправи и тръгнал да бяга. Бил догонен от подсъдимия и един по-едър мъж и
съборен на земята. Двамата го ритали известно време в главата, в краката и по тялото.
Свидетелят успял да се изправи и тръгнал да бяга, но до стълбата на кметството
отново бил съборен от нападателите си и отново бил ритан в тялото и главата,
около десетина пъти, след което изведнъж нападателите му тръгнали да бягат. След
около десет минути свидетелят С.Й. станал и тръгнал към центъра.
По време на гореописаните събития свидетелят
И.Й. – брат на пострадалия бил в дома си на ул.“*“ в с.**********, когато около 20:00 часа на вратата на дома му се почукало. Отворил и видял свидетелите
Й.И., Г.Х. и лице на име И.В., които му казали, че някакво лице Н. и негови
приятели бият брат му на центъра на селото. Свидетелят Й. веднага тръгнал към
центъра. Когато стигнал там видял брат си да лежи на земята и да пъшка, с
подуто лице и устни и да плюе кръв. Когато го попитал какво се е случило, той
му отговорил, че е бил бит от някакво лице Н. и други мъже, които са го
нападнали с боксове и бухалки. Свидетелят И.Й. се обадил на тел.112. След
известно време пристигнала линейка с екип на „Спешна помощ“, който откарал
свидетеля С.Й. ***.
След подадения сигнал на тел.112, на място в
селото пристигнали свидетелите А.Б. и Д.П. и двамата полицаи „OOP“ при РУ- гр.*.
След тях пристигнали и свидетелите Ж.Д. - началник група ОП при РУ- гр.*, Н.М.
- мл. автоконтрольор при РУ- гр.*, И.Д. - мл.полицейски
инспектор при РУ- гр.* и И.К. П. - инспектор КП при РУ-гр.*. Свидетелите
предприели заградителни мероприятия, като Д. и М.
заели КПП в близост до горското стопанство на ул.„*****“, в центъра на селото,
а останалите заели КПП в близост до кметството.
Около 22.15 часа, по ул.„******ай“, в посока
от входа на селото горепосочените свидетели видели да се движат един след друг
три леки автомобила - лек автомобил марка „*“, модел „*“, с peг.№
*, лек автомобил марка „*“, модел „*“, с peг. № * и
лек автомобил марка „*“, модел „*“, с peг.№ ******,
които рязко спрели на улицата. От лекия автомобил марка „*“, модел „*“, с peг. № ******* слезли свидетелите С.Г., Н.Г. и Д.В.Ф., като
водач на автомобила бил подсъдимият Н.А.Д.. От лекия автомобил марка „*“, модел
„*“, с peг. № ******* слезли свидетелите И.П., Д.Н. и
Я.Р., а от лекия автомобил „*“, модел „*“, с peг.№ * *******,
с водач свидетеля К.Х., слязъл свидетеля К.С.. След като слезли от автомобилите
свидетелите тръгнали да бягат нагоре по ул.„********“, с изключение на свидетеля
К.Х., който останал до автомобила. В момента, в който тръгнали да бягат нагоре
по улицата, служителите на РУ- гр.* ги последвали. От горната част на улицата
се чули викове и шум от чупене на стъкла и малко след това лицата тръгнали да
бягат в обратна посока, към служителите на РУ- гр. *, при което били задържани.
От показанията на свидетелите К.С., Я.Р., Д.Н.,
Н.Г., С.Г., Н.Н., Д.Ф., И.П.
и К.Х. се установява, че същата вечер на 22.02.2017г. се отзовали на молбата на
подсъдимия Н.Д., да го придружат до дома му в с.*, обл.*,
тъй като същият се притеснявал, че ще го чакат цигани и ще бъде бит от тях.
Техните показания са относими към предмета на
обвинението, доколкото свидетелстват, че описаните от тях събития са били
предшествани от сбиване между подсъдимия Н.Д., подпомаган от други лица и
свидетеля С.Й. и по мнение на съда не допринасят за разкриване на релевантните
за обвинението обстоятелства.
При извършения оглед на местопроизшествие на
22.02.2017г. са били иззети, като веществени доказателства два броя метални
бухалки, черни на цвят с надпис „ВАТ“, под него с надпис „GAVANGXIN“, два броя
метални боксове, черни на цвят, 1 брой сгъваем нож черен на цвят и един брой
сгъваем нож сив на цвят, а с протоколи за доброволно предаване от 23.02.2017г.
са били предадени два броя брадви, един брой метален чук, един брой дървена
бухалка, приобщени като веществени доказателства по делото.
По досъдебното производство е била изготвена
съдебномедицинска експертиза, от заключението на която е видно, че вследствие на
нанесения побой на свидетеля С.Й. са били причинени: травматична луксация на горни четири резеца, като трите от тях -11, 12,
и 21 от втора степен, а 22 от първа степен, като травмата на зъбите се
квалифицира, като водеща до трайно затруднение на дъвченето във фазата на
отхапването. Според вещите лица уврежданията са
в резултат от удари с тъп предмет. От разпита на вещите лица д-р П.П. и д-р В.Й.
подобна локсация, водела до трайно затруднение на дъвченето във
фазата на отхапването за срок
повече от 30 дни, поради което така констатираното
увреждане, съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
При
така установената фактическа обстановка съдът намери, че не са налице
достатъчно убедителни доказателства за да се приеме, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което e обвинен. Обвинението е недоказано при изчерпване на всички
следствени действия и доказателствени средства.
Действително на посочената дата пострадалото лице – свидетелят С.Й. е
получил е множество телесни увреждания, които с изключение на инкриминираното
биват ирелевантни към обвинението, поради което не
следва да бъдат обсъждани. Не се спори, че С.Й. е получил травматична луксация на горни четири резеца, трите от тях - 11, 12 и 21
от втора степен, а 22 - от първа степен, травма на нервно съдовия сноп на луксираните зъби, като травмата на зъбите се квалифицира
като водеща до трайно затруднение на дъвченето във фазата на отхапване. След
анализа на доказателствата, предвид наличните факти по делото за съда няма
съмнение, че тъжителят е получил нараняванията по друг начин, а не в резултат
на виновно поведение от страна на подсъдимия. Вероятна причина за това е
намесата и на други лица в боя, за което по делото са налице категорични доказателства.
На пострадалия са били нанесли множество удари от тези лица на различни места,
включително и в областта на главата с тъпи предмети, каквито се явяват
металните боксове, бухалки, юмруци и ритници.
Една част от свидетелите очевидци на случилото се в т. ч. А.А., М. Б. и Д.Ф. при разпита в съдебно заседание заявяват
категорично, че подсъдимият не е нанесъл удари на пострадалия. При разпита в
съдебно заседание свидетелят А.А. твърди, че е видял
подсъдимият Н.Д. да замахва към свидетеля С.Й., но не е видял да го удря. Категоричен
е, че в ръцете си подсъдимият не е държал бокс, някакви помощни средства или
предмети. Свидетелят видял как подсъдимият пада на земята и как от автомобила
на подсъдимия излезли момчета, да ги разтърват и започнали да бият пострадалия С.Й.
в лицето с голи ръце. Казаното от свидетеля
А. кореспондира с показанията на
свидетелката М. Б., която твърди, че подсъдимият не е държал бокс, бухалка или
палка. Същата не е видяла подсъдимия да удря свидетеля С.Й., тъй като двамата
само се дърпали.
Свидетелят Д.Ф. е категоричен в
показанията си, че подсъдимият не е удрял свидетеля С.Й., а всъщност последният
биел подсъдимия, заради което той излязъл от автомобила за да му помогне и
разтърве.
От показанията на Г.Х. и Е.Й. става ясно, че двете свидетелки са видели подсъдимият
да нанася удари в лицето на пострадалия С.Й., като Х. е категорична, че му е
ударил само два шамара, а Й. не е сигурна дали ударите са били шамари или
юмруци.
От показанията на свидетелите Х.Х. и Д.А.
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на
чл.281, ал.4 вр. чл.281, ал.1, т.1, т.2 и т.5 от НПК
се установява, че между подсъдимия и пострадалия действително е имало сбиване, но
двамата свидетели са категорични, че подсъдимият го е ударил в областта на корема
отдясно, с предната част на ходилото на левия крак, без да държи някакви
предмети в ръцете си. Свидетелят А. категорично сочи, че докато се отдалечавал
от пострадалия видял как четиримата мъже – подсъдимия, лице с прозвището „***“
и други двама да удрят с бухалки и боксове пострадалия. Показанията на този
свидетел кореспондират с тези на свидетеля Х..
Съдът, изцяло кредитира показанията на свидетелите
А.А., М. Б.,
Г.Х., Е.Й., Х.Х. и Д.А. и Д.Ф., като приема същите за обективни и
непротиворечиви по отношение на възприетите от тях обстоятелства. Всеки един от
горепосочените свидетели е възприел различни обстоятелства, които в
хронологичната си последователност кореспондират, както помежду си, така и с останалия
доказателствен материал.
Показанията на И.Й. и Л.Й. за деянието и тяхната доказателствената им
стойност бе ценена от съда, доколкото същите представляват косвен източник на
сведения и кореспондират с показанията на останалите свидетели. Според
свидетеля И.Й., лицата Й.И. и И. му съобщили, че Н. и негови приятели бият брат
му С.Й.. Когато слязъл в центъра на селото лично възприел състоянието на
пострадалия след нанесения побой. Последният му обяснил, че лицата които са го
нападнали имали боксове и бухалки без да уточнява къде е бил удрян от
подсъдимия Н.Д.. Показанията на свидетелката Л.Й. потвърждават
казаното от свидетеля И.Й. относно обективното състояние на пострадалия и
настъпилите увреждания, след нанесения му побой, както и обстоятелството, че по
данни от последния е бил бит от подсъдимия и негови приятели.
Показанията на свидетелите Н.М., И. Д., Ж.Д., Д.П.
и А.Б. са относими, доколкото от тях става ясно, че
на посочените в обвинението дата и място в с.*********** между подсъдимия и
пострадалия е имало конфликт, прераснал в сбиване като пострадалото лице е
откарано за оказвано на медицинска помощ в гр.Бургас. Посочените свидетели са
полицейски служители отзовали се на сигнал подаден на тел.112. Предприетите от
тях действия, чрез заградителни
мероприятия, на различни места в селото са част от последвалите събития, но по
същество са неотносими към обвинението.
Показанията на свидетеля С.Й. бяха ценени от
съда, изключая
заявеното при разпита, че точно подсъдимият Н.Д. го е ударил в устата с
бокс, от който удар е причинено съставомерното
увреждане на свидетеля. Тези показания на пострадалия са изолирани и не
кореспондират с нито едно от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства.
Никой от разпитаните свидетели не е видял подсъдимият да нанася удар или удари
в устата на свидетеля С.Й., още по-малко с метален бокс, както същия твърди.
Действително според свидетелката Г.Х. подсъдимият е ударил два шамара на
пострадалия, но заключението на съдебните експерти сочи, че получените съставомерни увреждания са в резултат от удари с тъп
предмет. По тази причина ударите от
шамари не биха могли да причинят такова увреждане като травматична луксация на горни четири резеца, като трите от тях -11, 12,
и 21 от втора степен, а 22 от първа степен. От друга страна описаното събитие се
е развило изключително бързо и динамично, в тъмната част на денонощието, при
намалена видимост, поради което показанията на пострадалия, че е видял
подсъдимия да му нанася удар с бокс в устата, не могат да бъдат приети съда за
обективни, тъй като противоречат на фактическата и житейска логика.
Обясненията
на подсъдимия освен средство за защита, представляват и гласно доказателствено средство. Същите в по-голямата си част
кореспондират с доказателствената съвкупност, поради
което бяха ценени от съда. В хода на съдебното следствие подсъдимият е заявил,
че е възможно да е ударил пострадалия Й. в тялото, но не и в лицето. Според
него двамата предимно се дърпали, от което якетата им били скъсани. Твърди, че
не е имал в себе си метален бокс по време на инцидента.
При така установената
фактическа обстановка съдът намери, че не са налице достатъчно доказателства за
да се приеме, че подсъдимият Н.Д. е извършил престъплението, в което е обвинен,
от които доказателства може да се направи аргументиран, несъмнен и категоричен
извод относно авторството на извършеното деяние. Не
се установи по безспорен начин, че получените увреждания са в резултат на
виновно, противоправно поведение на подсъдимия. Разпоредбата
на чл.303, ал.1 от НПК предвижда, че присъдата не може да почива на
предположения и индиции. Деянието и вината на
подсъдимия следва да бъде доказана по несъмнен начин с категорични и убедителни
доказателства, каквито по делото не са налице. При това положение съдът призна
подсъдимия Н.Д. за невинен в това, че на 22.02.2017г., около 20.00 часа в с.***********, пред магазин
за хранителни стоки „Приз”, чрез нанасяне на удар с бокс в областта на лицето,
причинил на С.Г.Й., ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща се в
травматична луксация на горни четири резеца, трите от
тях - 11, 12 и 21 от втора степен, а 22 - от първа степен, травма на нервно
съдовия сноп на луксираните зъби, като травмата на
зъбите се квалифицира като водеща до трайно затруднение на дъвченето във фазата
на отхапване - престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1
от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК, го оправда по повдигнатото
обвинение.
По отношение на веществените доказателства съдът постанови 1 брой метален бокс да се върне на К.Г.С.
ЕГН **********, 2 броя брадви да се върнат на Д.В.Н. ЕГН **********, 1 брой
бокс да се върне на Н.В.Н., ЕГН **********, 1 брой метален чук да се върне на Я.Н.Р.
ЕГН ********** и 1 брой дървена бухалка да се върне на подсъдимия Н.А.Д. ЕГН **********, тъй като съобрази, че не са налице
предвидените основания за отнемането им предвидени в чл.53, ал.1 и ал.2 от НК
За веществените доказателства 1 брой сгъваем сив нож, 1 брой сгъваем черен
нож, 2 броя черни метални бухалки и 1 брой бокс, съдът постанови отнемане в
полза на държавата, в случай че не са потърсени в едногодишния срок от
завършване на наказателното производство, а по отношение на 1 брой плик,
съдържащ 1 брой полиетиленов плик, тип джемпър и 1
брой полиетиленов плик, тип джемпър със стикер, да се
отнемат в полза на държавата, като вещи без стойност и да бъдат унищожени по
реда на ПАС.
Мотивиран от горното съдът постанови
присъдата.
Председател:/П/
Вярно с оригинала:З.К.