№ 1122
гр. София, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20231110160156 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „К“ ООД срещу „У Ф С“ ЕООД, с която при
условията на обективно съединение за предявени осъдителни искове с правно основание чл.
55, ал. 1 предл. първо ЗЗД за сумите от 527,17 лв., представляваща платени без основание
консумативни разходи за потребена вода, за сумата от 5020,97 лв., представляваща платени
без основание консумативни разходи за доставена ел.енергия до наети обекти по договор за
наем №73 от 31.12.2019г. за периода от 01.01.2020г. до 30.11.2022г./съгласно изменението в
цената на предявените искове с намаляване размера им, допуснато с определение по чл. 214
ГПК в проведеното на 19.11.2024г. открито съдебно заседание по делото/, както и иск с
правно основание чл. 55, ал.1 предл. трето ЗЗД за сумата от 338,26 лв., представляваща
платен на отпаднало основание депозит по прекратения договор за наем, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че по силата на договор №073 от 31.12.2019г., прекратен с
едностранно едномесечно предизвестие от ответника, считано от 30.11.2022г., между
страните било налице наемно правоотношение с предмет две отделни помещения,
обозначени като петно 72+1+6 и петно 72+1/Ф. Съгласно чл. 4/2/ и чл. 11 от договора ищецът
в качеството му на наемател поел задължение да заплаща на ответника като наемодател
наред с дължимата се наемна цена и консумативните разходи за вода и ел. енергия по
показания на измервателните уреди съгласно издадена фактура. Излага, че плащал
регулярно начислените му режийни по фактурите, издадени от ответника, до момента, в
който установил, че последният без основание начислява суми над действително платените
1
към съответния доставчик на ел.енергия, респ. ВиК услуги. Това довело до влошаване в
отношенията между страните и прекратяване на договора за наем едностранно с
предизвестие от ответника, считано от 30.11.2022г. Ищецът признава, че продължил да
ползва наетите помещения, при което на 01.12.2022г. ответникът спрял електричеството и
влязъл във владение на единия от наетите обекти, а именно петно 72+1+6. Твърди, че след
тази дата не е имал достъп до обекта, а всичките му движими вещи били преместени в
другия обект -петно 72+1/Ф, който опразнил на 20.01.2023г. Признава, че по силата на чл. 20
от договора имал задължение към наемодателя за обезщетение за неопразването на наетите
помещения след прекратяване действието на договора за наем в двоен размер на наемната
цена за периода от 01.12.2022г. до 16.12.2022г. за петно 72+1+6 и до 20.01.2023г. за петно
72+1/Ф в общ размер на 500 лв. Върху обезщетението не се дължал ДДС. След прихващане
на това задължение с вземането му за платени депозити по договора за наем в общ размер от
836,26 лв. оставали 338,26 лв., които били платени на отпаднало основание. При така
изложените фактически твърдения отправя искане към съда за присъждане на съдебно
предявените вземания. Претендира законна лихва и разноски.
Ответникът „У Ф С“ ЕООД в срочно депозиран отговор на исковата молба оспорва
предявените искове като частично неоснователни. Признава иска за подлежащия на
възстановяване депозит по прекратения договор до сумата от 62,76 лв. Не оспорва, че между
страните е възникнало и съществувало до 30.11.2022г. облигационно правоотношение с
източник договор за наем с твърдяното от ищеца съдържание. От формулировката на чл. 4.
ал. 2 от договора, обаче, не следвало задължение на наемодателя да фактурира
консумативните разходи за имота по цени на доставчика на услугата. Излага, че цитираната
разпоредба вменявала задължение за наемателя да заплаща консумативните разходи
съобразно измереното и остойностено по цени на наемодателя, които отчитали значителните
загуби във вътрешно преносните мрежи и съораженията, монтирани за тази цел на голямата
територия на притежаваните от него терен и стокова борса, в рамките на които се отдавали
под наем значителен брой помещения. В тази връзка сочи още, че загубите следвали и от
необходимостта получавания електрически ток на средно напрежение да се преобразува в
ток с ниско напрежение, с какъвто се захранвали отделните обекти. Освен това за
осигуряване нормалната стопанска дейност и охрана на обектите било монтирано външно
осветление около отделните помещения и във вътрешните улици. Наред с това поддържа, че
публично оповестените цени за доставката на ел. енергия и питейна вода били неотносими,
защото в случая доставките се извършвали по цени за промишлени, а не за битови абонати.
Твърди, че за определяне цената на консумативните разходи била издадена Заповед №
1/20.01.2021г., като с регулярните плащания по фактурите за ел. енергия и вода ищецът
признавал дължимостта и размера на вземанията, начислени от ответника. Доколкото
наемателят не опразнил и двете наети от него помещения от вещите си до 20.01.2023г.,
неустойката по чл. 20 от договора се съизмерявала с двукратения размер на наемната цена и
за двете помещения, като ДДС следвало да се начисли само върху половината от тази сума,
тъй като еднократния размер по естеството си представлявал наемна цена, а само разликата
2
до пълния размер на вземането за неустойка имала характеристиките на обезщетение. При
така изложените съображения иска от съда да отхвърли предявения иск за консумативните
разноски изцяло, а иска за невъзстановения депозит за разликата над 62,76 лв. до пълния
предявен размер. Претендира разноски.
Съдът, съобразно чл. 235 ГПК, като съобрази приетите по делото доказателства във
връзка с наведените в исковата молба твърдения и възраженията на ответника, намира за
установено следното от фактическа страна:
Като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са
отделени обстоятелствата по възникването, съществуването и прекратяването на наемното
правоотношение с твърдяното от ищеца съдържание и източник договор №73 от
31.12.2019г., за периода от 01.01.2020г. до 30.11.2022г.; обстоятелството, че ищецът е плащал
режийните за ел. енергия и вода по фактурите, издавани от ответника, за целия исков
период, както и обстоятелствата, че платените от ищеца депозити по договора за наем са на
обща стойност 838,26 лв. и че на 20.01.2023г. наетите помещения са опразнени окончателно.
Видно от приетия по делото договор за наем №073/31.12.2019г. страните са се
съгласили считано от 01.01.2020г. „У Ф“ ЕООД като наемодател да предостави на „К“ ООД
като наемател за срок от три години закрита наемна площ от 53,71 кв.м., представляваща
петно №72+1+6, и партерно приспособено към него помещение, представляващо петно
№72+1/Ф с площ от 40,29 кв.м. срещу месечна наемна цена в общ размер от 211,50 лв. с
ДДС, от които 120,85 лв. за първия, а останалите 90,65 лв. без ДДС за втория от наетите
обекти.
В чл. 4, ал. 2 от договора страните са предвидили, че освен наем наемателят заплаща
и консумативните разходи за вода и ток по показания на измервателните уреди и общите
разходи от 20 лв. без ДДС, свързани с разход за чистене на общи части, извозване на
отпадъци и обща охрана в срок от 10 дни на всеки текущ месец след издаване на фактура
от „У Ф С“ ЕООД. Съгласно чл. 7 наемателят има право ежемесечно да получава в срок
договорения наем и консумативните разноски по чл. 4 от договора, а чл. 11 предвижда, че
наемателят е длъжен в срок да заплаща договорената наемна цена, както и разходите за
консумативите по чл. 4, ал. 2.
В чл. 16 от договора страните са предвидили, че наемателят организира за своя сметка
охраната на наетия обект.
По силата на чл. 6 от договора наемателя е поел задължение да преведе на
наемодателя депозит в размер на два месечни наема, които се считат за наем за последните
два месеца от срока на договора, могат да послужат за погасяване на засълженяи на
наемателя към наемодателя и могат да послужат за компенсиране на виновно нанесените
щети по време на действие на договора, които се установяват с двустранно подписан
протокол.
В чл. 20 от договора е предвидено, че наемателят дължи обезщетение в двоен размер
на наемната цена за времето, през което ползва имота след прекратяването на договора.
3
По делото са представени 35 бр. фактури, придружени от спецификации за
начислените разходи за вода и ел. енергия за исковия период, в които като наименование на
услугата е посочено „префактуриране“ на вода, респ. ел. енергия, или само „вода“, съотв.
„ел. енергия“. Във фактурите като отделни позиции са посочени начисления за наем и общи
разходи на стойност 20 лв. Навсякъде в описанието на консумативните разноски е посочено
количество „1“ и съответна стойност, като в спецификациите са посочени конкретни
показания на измервателните уреди водомер № ********* и електромер № ********* за
дневна и нощна тарифа съответно посочени са мерна единица, единична цена и обща
стойност.
Не е спорно между страните, че така начислените разходи за ел.енергия и вода по
издадените фактури са платени от наемателя, за което по делото са представени и 35 бр.
платежни нареждания.
Видно от представената неоспорена заповед №1/20.01.2021г. със същата управителят
на „У Ф С“ ЕООД е наредил да се коригира цената на предоставяната питейна вода на
наемателите съобразно повишаването на цената на водата от доставчиците на услугата на
3,59 лв. за 1 куб.м. без ДДС, считано от 01.01.2021г.
С платежно нареждане от 05.01.2020г. от ищеца в полза на ответника е наредена
сумата от 507,60 лв. с посочено основание депозит по договор №73/21.12.2019г.
По делото е представен подписано от управителя на „У Ф С“ ЕООД
Споразумителен протокол от 25.01.2023г., в т. 1 от който е обективирано признание за
дължимост на сумите от 507,60 лв. с ДДС за депозит за наем и сумата от 330,66 лв. за
депозит за електроенергия.
Видно от представения протокол-опис / на л. 74-75/ същият е съставен на
основание заповед във връзка с прекратения договор за наемане на помещение от „К“ ЕООД
от комисия в състав председател - законният представител на „У Ф С“ ЕООД и още трима
членове. В протокола е обективирано признанието на управителя на ответното дружество за
преместването на намерените в наетото от „К“ ООД помещение машини, кухненско
оборудване, материали и вещи по опис в партерно помещение петно №72+1/ф за временно
едномесечно съхранение.
С приемо-предавателен протокол от 20.01.2023г. „У Ф С“ ЕООД е предало на „К“
ООД описаните в 79 пункта в същия машини, кухненско оборудване, материали и други
вещи без възражения за количеството или качеството.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Х С И.а –
служител на ответника „У Ф С“ ООД на длъжност „Началник търговска складова база“,
които след дължимата се внимателна преценка и анализ съгласно чл. 172 ГПК съдът не
кредитира като противоречащи на неоспорения протокол-опис /на л. 74-75 от делото/, който
обективира признанието на законния представител на ответното дружество за неизгодния в
конкекста на повдигнатия пред съда правен спор факт на пренасянето на намерените вещи в
наетото от „К“ ЕООД помещение в другото складово помещение, а именно петно №72+1/Ф
4
за временно едномесечно съхранение. Показанията на свидетеля не следва да се кредитират
и като вътрешно противоречиви и нелогични. Лишено от логика е изложеното, че на
16.12.2022г. е преместено само част от имуществото, а друга част е останала, като
помещенията били запечатани, а едва на 20.01.2023г. останалото имущество било предадено
на нов наемател. Тази теза не кореспондира с представените по делото писмени
доказателства, поради което и не се ползва от съда като база за формиране на изводите за
приетото за установено по делото.
За установяване твърдяното от ответника за основание за начисляване и
фактуриране на наемателя на суми за ел. енергия по цени, по-високи от тези на доставчика
на услугата, по делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът
кредитира изцяло като обективно и обосновано. Според вещото лице захранването с
електричество на наетите обекти е от електроразпределителната мрежа на „Ч Р Б“ АД през
трафопост, собственост на „У Ф С“ЕООД. Вещото лице изяснява, че измерването и
отчитането на консумираната електрическа енергич е ставало със средство за търговско
измерване, собственост на „Ч Р Б“ АД, което отчитало средно напрежение – върховна
тарифа, средно напрежение – дневна тарифа, средно напрежение – нощна тарифа и
съответните мрежови услуги. Според експертизата при преобразуване на електроенергия от
средно на ниско напрежение винаги има загуби, които могат да бъдат измерени и са в
различен процент, като при нормален режим на работа загубите в трансформатора са от 3 %
до 5 %, а при работа на празен ход могат да достигнат 100 %. Вещото лице изяснява, че се
формират и допълнителни разходи от пренос на енергия в мрежата ниско напрежение, но
обикновено те са под 1 %. Разходите за общи нужди /в т.ч. за външно осветление и др./
обичайно се измервали с контролно средство за търгочско измерване. Без такова средство не
можело да се определи какъв е диапазонът на тяхното процентно изражение, защото за
различните месеци тези разходи са различни.
При изслушването му в проведеното на 02.07.2024г. открито съдебно заседание по
делото вещото лице пояснява, че актуалното търговско наименование на доставчика на ел.
енергия се различава от посоченото в заключението му. Сочи, че има загуби в мрежата, но те
са много ниски, под 1 %, поради което при сумарно отчитане на показанията на контролните
средства за търговско отчитане за всички обекти следва да се получи стойност, равна на
отчетеното общо доставено количество. Вещото лице уточнява, че в случая разминаването в
общите и индивидуалните показания се дължи на въведена от ответника система, подобна
на дяловото разпределение, при която с помощта на софтуер се определяли дължимите от
всеки наемател суми.
За обобщаване данните за конкретно потребеното количество вода и ел.енергия до
наетите от ищеца обекти и стойността им по цените на лицензирания доставчик на услугата
по делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която съдът
кредитира като обективно и обосновано. След като се е запознало със счетоводството на
спорещите страни и издадените фактури за исковия период вещото лице е достигнало до
извод, че общата сума, получена от „У Ф С“ ЕООД от „К „ ЕООД за питейна вода за периода
5
от 01.01.2020г. до 30.11.2022г. е 1929,73 лв., а за електроененрия – 19 543,97 лв. Според
експертизата за фактурираното количество ел. енергия, но остойностено по цени на „Е“
ЕАД, е 14 853,66 лв., като разликата е 5 020,97 лв. За питейна вода за исковия период „У Ф
С“ ЕООД е фактурирало на „К“ ООД 480 м3 на стойност 1929,73 лв. Същото количество
вода по цени на „С в“ е 1402,56 лв., при което разликата е 521,17 лв. Според експертизата
размерът на неустойката по чл. 20 от договора за периода от 01.10.2022г. до 16.12.2022г.
само за обект петно 72+1+6 при начисляване на ДДС само върху половината от сумата е
137,22 лв., а за обект петно 72+1/Ф е 321,90 лв., или общо 459,12 лв. за двата обекта.
Според експертизата размерът на неустойката по чл. 20 от договора за двете отдадени под
наем петна, като се начислява ДДС само върху полочината от сумата, е 750,48 лв. В
заключението е инкорпорирана методика, избрана от ответното дружество, за разпределяне
разходите за вода и ел. енергия между наемателите. При изслушването му в проведеното на
19.11.2024г. открито съдебно заседание по делото вещото лице пояснява, че тази методика за
разпределение на разходите е използвана за целия период на договора и по отношение на
всички наематели на обекти, като алгоритъмът ползвал площта на наетите обекти и загубите
по трасето.
Останалите събрани по делото доказателства не се обсъждат като неотносими.
Въз основа на така приетото за установено по делото съдът достига до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 55, ал.1 предл. първо ЗЗД:
Предмет на делото е спорното материално субективно право, т. е. претендираното
или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а
каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно
въведените от ищеца твърдения.
Според изложените твърдения от ищеца между страните по делото е
съществувало облигационно правоотношение с източник договор за наем. Не е налице спор,
че към момента на сезиране на съда това правоотношение е било прекратено едностраннно
от наемодателя с изтичане срока на предизвестието.
В процесния случай и доколкото ищецът навежда твърдения, че предметът на
кондикцинните му претенции се формира от платената стойност за режийни – вода и ел.
енергия, на цени, по-високи от цените на доставчика на съответната услуга, е било лишено
от основание, тълкувайки съдържанието на прекратения договор за наем между страните,
съдът намира, че заявените претенции намират правното си основание именно в нормата на
чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД. За да достигне до този извод съдът съобрази и постановеното
решение № 536 от 16.05.2005 г. на ВКС по т. д. № 823/2004 г., II о., в което се изяснява, че
основанията по чл. 55, ал. 1 и чл. 59 ЗЗД са различни и самостоятелни и не могат да бъдат
посочвани едновременно. В процесния случай, доколкото ищецът изрично се позовава на
сключените между него и ответника договор за наем, следва да се приеме, че исковата сума
6
се претендира като сума, с която ответникът се е обогатил без правно основание, в който
случай за ищеца е налице правен интерес да претендира сумите на основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД.
За доказване на предявените искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване факта на плащане на всяка
една от процесните суми. При установяване на плащането, в тежест на ищеца е да докаже
основанието за задържането на процесните суми, както и обстоятелствата, от които
произтичат наведените с отговора му правопогасяващи и правоизключващи възражения.
Първата материална предпоставка за уважаване на предявените искове е доказана
по делото. Страните не спорят и от събраните по делото доказателства еднопосочно се
установява, че за исковия период на основание чл. 4, ал. 2 от сключения между страните
договор за наем №73 от 31.12.2019г. ответникът е фактурирал и въз основа на издадените
фактури ищецът му е платил сумата от общо 19 543,97 лв. за ел.енергия и 1929,73 лв. за
вода.
Спорът е концентриран около въпросите дали режийните вода и ел.енергия за
наетите обекти подлежат на плащане по цени на доставчика на услугата и разполагал ли
наемодателят с правото да калкулира тези стойности по свое усмотрение, отчитайки
конкретните особености на отдаваната от наем територия, в т.ч. голямата й площ и
значителния брой наематели, технологичните разходи и загуби и разходите за общи части.
Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят, освен наемната цена, е
длъжен да плаща и разходите, свързани с ползването на вещта. Това задължение е
предвидено и в чл. 4, ал. 2 от сключения между страните договор за наем, като в тази
договорна клауза изрично е предвидено, че консумативните разходи за вода и ток се плащат
по показания на измервателните уреди, а общите разходи, свързани с почистване на общите
части, извозване на отпадъци и обща охрана са фиксирани по размер и възлизат на 20 лв. на
месец.
В договора не е уредено как се формира цената за консумираните вода и ел.
енергия за наетия имот.
За попълване на тази празнина съдът на първо място съобрази, че както
доставката на питейна вода, така и на ел. енергия с оглед на обществената значимост на тези
услуги са подложени на строга регулация, която предвижда конкретни изисквания и
лицензионен режим по отношение на дружествата-доставчици и одобрение от КЕВР на
приложимите общи условия и цени, при които се извършва доставката, като същите са
публични. Ето защо и при липсата на конкретна уговорка между страните за начина на
ценообразуване логично е измереното количество потребена вода и ел. енергия да се
фактурира по цените на обществения доставчик. Този извод намира опора и във
формулировката по преобладаващата част от издадените от ответника фактури, в които като
основание е посочено „префактуриране“. Не е налице изрично или мълчаливо съгласие, а от
тук и обвързаност на наемателя от алгоритъм на наемодателя, който да отчита
7
технологични загуби, разходи за общи части, или други приемливи само за едната от
страните по договора фактори при определяне цената за режийните. Не е ясно по какъв
начин е изведен този алгоритъм, дали стойностите, които калкулира са обективни и въобще
доведен ли е до знанието на наемателите. Освен това, ако се приеме, че ответникът е
преобразувал електроенергия и е доставя таква и ВиК услуги на наемателите си при свое
ценообразуване, калкулирайки допълнителните си разходи, следва извод, че е налице
препродажбата в нарушение на публичната регулация на тези отношения.
На следващо място не може да бъде споделена и тезата на ответника, че
плащането по фактурите следва да се тълкува като признание за правото на наемодателя
едностранно да ценообразува доставените вода и ел. енергия до наетия имот предвид
посоченото основание в преобладаващата части от същите, а именно „префактуриране“,
което както се посочи и по-горе не предполага разлика между платеното към доставчика и
фактурираното към наемателя.
Разходите за общи части, за които между страните е постигнато съгласие по
договора, че са за сметка на наемателя, са конкретно изброени и във фиксиран размер,
посочен в договора.
Нещо повече, съгласно кредитираното заключение на СТЕ дори и да са налице
загуби, същите са в незначителен размер, който вещото лице определя под 1 %, а стойността
за преобразуване на ел.енергия варира между 3 % и 100 % в зависимост от режима на
работа. Това поставя под съмнение обективността на алгоритъма, който е използван при
ценообразуването, прилагано от наемодателя. За първи път при излушването му от съда
вещото лице по ССчЕ излага, че този алгоритъм изхождал от площта на наетите обекти, но
такива твърдния не се навеждат от ответника с отговора и макар и обективен този креитерий
е без правно значение, защото не скрепен със съгласието на насрещната страна по договора.
Наред с изложеното следва да се посочи, че по арг. от чл. 230 ЗЗД осигуряването
на вода и ел.енергия до имота е елемент от задължението на наемодателя да предаде вещта в
състояние, годно за ползването, за което е наета. В случая с чл. 1 ал. 3 от договора изрично е
предвидено, че наетата площ ще се ползва за заведение за хранене. Дори и осигуряването на
ел. енергия и ВиК услуги до отдавания под наем обект да костват на наемодателя
допълнителни разходи и доколкото същите са необходими за договореното ползване на
наетите обекти тези разходи следва да се калкулират в наемната цена или изрично да се
предвидят в договора.
При съобразяване с изложеното и тълкувайки уговорката по чл. 4, ал 2 от
договора съобразно критериите, установени в чл. 20 ЗЗД с оглед действителната обща воля
на страните и принципа на добросъвестност и еквивалентност в гражданските
правоотношения, следва да се приеме, че наемателят дължи на наемодателя само
консмативните разходи за вода и ток по показанията на измервателните уреди за наетите
обекти. Ето защо ответникът не доказва основание за задържане на платените в повече
527,17 лв. за вода и 5020,97 лв. за ел.енергия, поради което предявените искове за тези суми
ще се уважат изцяло като основателни.
8
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. трето ЗЗД
В тежест на ищеца е да докаже е да докаже съществуването на твърдяното
валидно облигационно правоотношение по договора за наем и прекратяването му, както и
платеният депозит, а в тежест на ответника е да докаже наличието на основание за
задържането му.
Ответникът признава иска по основание, поради което съдът приема за
установени всички материални предпоставки, включени във фактическия състав за
възникване на съдебно предявеното вземане.
Безспорно установено е по делото, че в изпълнение на облигационното
правоотношение между страните с източник договор за наем № 73 от 31.12.2019г. ищецът в
качеството му на наемател е превел по банков път на ответника като наемодател депозит по
договора, съизмерим с два месечни наема, или сумата от 507,60 лв. с ДДС.
Ищецът твърди, че превел на ответника сумата от още 330,66 лв. като депозит за
електричество. Такъв депозит не е предвиден в текста на договора и от представеното
платежно нареждане /на л. 72 от делото/ не се установява сумата да е преведана на
твърдяното основание, тъй като банковият превод е с дата 22.12.2022г., а страните не спорят,
че наемното правоотношение е прекратено преди това – на 30.11.2022г. Функцията на
депозита е да служи като гаранция за точно изпълнение и твърдението, че след предратяване
действието на договора е платен такъв депозит е лишено от житейска и юридическа логика.
Наред с изложеното в платежното нареждане като основание за плащане е посочено „ф-ра“.
Ето защо съдът намира за доказано, че в патримониума на ответника е постъпила
единствено сумата от 507,60 лв.
Съгласно чл. 6 от договора за наем страните са уговорили, че депозитът може да
се счита за наем за последните два месеца от срока на договора, може да послужи за
погасяване на задължения на наемателя към наемодателя или за компенсране на виновно
нанесени щети по време на действието на договора.
Спорен между страните е въпросът за размера на дължимата се неустойка по чл.
20 от договора, с което вземане страните искат да се направи прихващане срещу размера на
подлежащия на възстановяване депозит.
Съгласно формулировката на чл. 20 от договора наемателят дължи обезщетение за
времето, през което полза имота след прекратяване на договора в двоен размер на наемната
цена за срока на договора.
Ищецът признава, че е изпълнил задължението си за опразване на наетите
помещения едва на 16.12.2022г. след прекратяване действието на договора за наем на
30.11.2022г. Не оспорва, че дължи неустойка по чл. 20 от договора за това неизпълнение,
като счита, че при изчисляване размера й като база следва да се ползва наемната цена за
помещението 72+1/Ф за периода от 01.12.2022г. до 20.01.2023г. и наемната цена за
9
помещението петно 72+1+6, но само за периода от 16 дни между прекратяване дейвствието
на договора на 01.12.2022г. до 16.12.2022г., когато наемодателят влязъл във владение на този
имота и преместил цялото имущество на бившия наемател в другия обект.
Тези твръдения на ищеца се установяват от представения протокол-опис от
16.12.2022г., който не е оспорен от ответника и носи подписа на законния му представител,
поради което се ползва с обвързваща доказателствена сила относно неизгодните
обстоятелствата, за които свидетелства. Ето защо съдът не е кредитирал показанията на
разпитания свидетел на ответника и приема за установено, че на 16.12.2022г. помещението
петно 72+1+6 е било отворено от представители на дружеството-наемодател и намерените в
него машини, кухненско оборудване, материали и вещи по описа, обективиран в същия
протокол, са били преместени в партерното помещение петно № 72+1/Ф. Ответникът не
следва да черпи права от самоуправното си поведение, поради което и съдът приема, че
помещението е било опразнено от вещите на наемателя на 16.12.2022г. и това е крайната
датата на периода, за който се дължи неустойката по чл. 20 от договора.
Следващият спорен въпрос между страните е дали при определяне размера на
тази неустойка следва да се начислява ДДС, или доставката е освободена.
Съгласно чл. 2, т. 1 ЗДДС, транспониращ чл. 2, § 1, б. в) от Директива 2006/112, с
ДДС се облага всяка възмездна доставка на услуга. Понятието доставка на услуга е
обективно по характер и се прилага независимо от целите и резултатите от конкретните
сделки. Доставката на услуга ще подлежи на облагане с ДДС ако между доставчика и
получателя съществува правоотношение, в рамките на което се правят взаимни престации,
като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност
на услугата, предоставена на получателя (Решение на СЕС от 20 юни 2013 г. по дело С-
653/11, Paul Newey, т. 40, т. 41). Отчитането на действителното икономическо и търговско
положение представлява основен критерий при прилагане на общата система на ДДС.
В решения на СЕС от 22 ноември 2018 г. по дело С-295/17, MEO и от 11 юни
2020 г. по дело С-43/19, Vodafone съдът приема, че член 2, параграф 1, буква в) от Директива
2006/112/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предварително определената сума,
получавана от икономически оператор при предсрочно прекратяване по искане или по вина
на негов клиент на договор за предоставяне на услуги с предвиден минимален срок на
обвързаност и съответстваща на сумата, която операторът е щял да получи през останалата
част на посочения срок, ако договорът не беше прекратен, следва да се приеме за
възнаграждение за извършена възмездно доставка на услуги, което поради това подлежи на
облагане с ДДС. За квалификацията на тази сумата е без значение фактът, че по
националното право тя се определя като неустойка.
Съгласно практиката на ВАС, обективирана в Решение № 12682 от 15.12.2023 г. на
ВАС по адм. д. № 2610/2023 г., I о., даденото от СЕС тълкуване на член 2, параграф 1, буква
в) от Директива 2006/112/ЕО не може да се отнесе до неустойките, които се дължат при
невръщане на предоставено оборудване/ връщане на неизправно такова. Тези неустойки
представляват възнаграждение за услуга. В цитираното решение се приема, че независимо от
10
това, че оборудването е предоставено на клиента, за да може той да ползва услугите за
достъп до интернет и телевизия, не се доказва по делото, че това оборудване е предоставено
възмездно и че за ползването му е договорена цена, която е включена в месечните
абонаментни такси. Правоотношението между мобилния оператор и клиентите му следва да
се квалифицира като договор за заем за послужване по смисъла на чл. 243 ЗЗД, по силата на
който заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно
ползуване, а заемателят се задължава да я върне. В съответствие с чл. 244 ЗЗД заемателят е
длъжен да се грижи за вещта като добър стопанин и да я използва съобразно договора. На
основание чл. 248 във вр. с чл. 233 ЗЗД той дължи обезщетение за причинените на
заемодателя вреди. Изложеното обосновава извод за необлагаемост с ДДС на дължимите от
клиентите на мобилния оператор обезщетения за невърнато оборудване. Заплащането на
обезщетение за вреди от неизпълнението на договорно задължение за връщане на дадената
за послужване вещ в изправно състояние не е облагаема доставка по смисъла на ЗДДС и
същото се документира с издаване на документ, който го удостоверява, съгласно чл. 84
ППЗДДС.
Като съобрази изложеното съдът намира, че възражението на ответника, че ДДС
се дължи само върху част от размера на неустойката, който съответства с наемната цена, е
основателно. В тази част доставката е възмездна, респ. подлежи на облагане, а за размера
над наемната цена има обезщетителна фунция, поради което не е облагаема доставка по
смисъла на ЗДДС.
Ето защо съдът намира за доказано съществуването на вземане на ответника за
неустойка по чл. 20 от договора до сумата от 459,12 лв. съгласно кредитираното заключение
на ССчЕ.
При това положение предявеният иск по чл. 55, ал. 1 предл. трето ЗЗД е частично
основателен и ще се уважи за разликата между платения на отпаднало основание депозит от
507,60 лв. и размера на дължимата се неустойка по чл. 20 от договора – 459,12 лв., или до
сумата от 48,48 лв. Признанието на ответника, че искът е частично основателен за сумата от
62,76 лв. не намира опора в доказателствата по делото, поради което и по арг. от чл. 175 ГПК
не се взема предвид от съда.
Като законна последица от уважаването на предявените искове в полза на ищеца
ще се присъди поисканата законна лихва от датата на исковата молба до окончателното
плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е направил разноски на обща стойност 1924,54 лв., съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК /на л. 280 от делото/, в т.ч. 371,51 лв. за държавна такса,
500 лв. за депозит за вещо лице и 1050 лв. за адвокатски хонорар. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. За да достигне до този
11
извод съдът съобрази, че ответникът е договорил и платил адвокатски хонор в размер от 2
000 лв., от където може да се направи извод, че същият намира тази сума за адекватна на
фактическата и правна сложност на делото. От така сторените разноски по съразмерност на
уважената част от исковете ще му се присъдят 1826,95 лв. за разноски.
Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК /на л. 279/ ответникът е сторил
разноски в размер на 2700 лв., в т.ч. 100 лв. за депозит на вещото лице по ССчЕ, 600 лв. за
депозит на вещото лице по СТЕ и 2 000 лв. за платен адвокатски хонорар. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено своевременно от процесуалния
представител на ищеца, съдът намира за основателно с оглед на фактическата и правна
сложност и материалния интерес на делото, при което определя същото в размера, платен от
ищцовата страна, или 1050 лв. От така направените и признати разноски в полза на
ответника ще се присъдят 86,15 лв. съобразно отвхърлената част от исковете.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА „У Ф С“ ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.
***** да заплати на „К“ ООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. *****
на основание чл. 55, ал. 1 предл. първо ЗЗД сумите от 527,17 лв., представляваща платен без
основание консумативен разход за потребена вода до наети обекти по договор за наем №73
от 31.12.2019г. за периода от 01.01.2020г. до 30.11.2022г. и сумата от 5020,97 лв.,
представляваща платен без основание консумативен разход за доставена ел.енергия до
наети обекти по договор за наем №73 от 31.12.2019г. за периода от 01.01.2020г. до
30.11.2022г./, на основание чл. 55, ал.1 предл. трето ЗЗД сумата от 48,48 лв. представляваща
непогасена част от платения на отпаднало основание депозит по договор за наем №73 от
31.12.2019г., ведно със законната лихва върху трите главници от датата на подаване на
исковата молба – 02.11.2023г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 55,
ал.1 предл. трето ЗЗД за разликата над уважения до пълния предявен размер от 338,26 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „У Ф С“ ЕООД с ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление гр. ***** да заплати на „К“ ООД с ЕИК ***** със
седалище и адрес на управление гр. ***** сумата от 1826,95 лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „К“ ООД с ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление гр. ***** да заплати на ГПК „У Ф С“ ЕООД с ЕИК *****
със седалище и адрес на управление гр. ***** сумата от 86,15 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12
13