Р Е Ш Е Н И Е
№ 172
гр. Пазарджик, 23.06 .2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина
Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ:Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при участието на секретаря Галина Младенова ,
като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. № 104 по описа за 2020 г. , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд В. ,
постановено по гр.д.№ 657 по описа на
съда за 2019 година е допуснато извършването на съдебна делба
между Г.К.С., ЕГН ********** и И.К.С.,
ЕГН**********- двамата съпрузи с адрес *** - от една страна и К.М.С., ЕГН-**********
и Й.А.С., ЕГН-**********- двамата съпрузи с адрес: гр.К., ул“К.“ № 8 -от друга
страна, на съсобствени имоти, а именно :
- Дворното място с площ от 1053 кв.м.,
представляващо УПИ IV-556 в кв.47 по плана на гр.К. с идентификатор
38844.503.556 , при граници и съседи: имот с идентификатор: 38844.503.568; имот
с идентификатор: 38844.503.565.; имот с идентификатор: 38844.503.564; имот с
идентификатор: 38844.503.557; имот с идентификатор: 38844.503.1896; имот с
идентификатор: 38844.503.555, както и построените в него сгради: Жилищна сграда-еднофамилна на 120 кв.м. с
идентиф. 38844.503.556.1; 2 етажна Складова сграда на 57 кв.м. с идентиф.
38844.503.556.2; 1 етажна Складова сграда на 23 кв.м. с идентиф.
38844.503.556.3 и 1 етажна складова сграда на 28 кв.м. с идентиф.
38844.503.556.6, както и на находящият се в приземното етажно ниво бивш магазин
с площ от 25 м2, който е самостоятелен обект на собственост.
Делбата
е допусната при права – ½ идеални части общо за съпрузите Г.К.С. и И.К.С. и ½ идеални части общо за
съпрузите К.М.С. и Й.А.С..
Отхвърлен
е иска за делба на Г.С. и И.С. против К.С.
и Й.С. за делба на построените в
недвижимия имот УПИ IV-556 в кв.47 по плана на гр.К. други сгради, а именно:
едноетажна сграда с идентификатор: 38844.503.556.4 с площ от 51 м2 и едноетажна
сграда с идентификатор: 38844.503.556.5 с площ от 55 м2, като неоснователен.
В срок така
постановеното решение е обжалвано от Г.С. и И.С. в частта, с която е отхвърлен
иска за делба на две сгради, с
оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и постановено в противоречие, както с материалния закон,
така и с доказателствата по делото.
Молят да бъде отменено и постановено друго ,с
което описаните две сгради да се допуснат до делба при равни права.
Представената
с отговора на исковата молба декларация, с която А. К. К. и Г.К.С. са дали
съгласие М. К.С. да построи лятна кухня в недвижимия имот, не била вписана в
служба по вписванията към PC В.. Само ако адресираното до съответния
административен орган заявление е вписано, то би могло да породи предвиденото в
закона правно действие по надлежно учредяване на право на строеж.
Поради
невписване на декларацията правото на строеж не било надлежно учредено и
следвало да намери приложение принципа на чл. 92 от ЗС, тоест сградата по приращение
е собственост на собствениците на
недвижимия имот .Този принцип бил приложим и към другата сграда – дърводелска
работилница.
Договора за
доброволна делба , представен от ответниците също не можел да породи правни
последици, тъй като се основавал на декларация по чл.56, ал.2 от ЗТСУ.
Законът - чл.31 от ЗС уреждал отношенията между
съсобствениците, като указва, че всеки съсобственик може да си служи с общата
вещ съобразно нейното предназначение и по начин, който да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им.По делото не било установено
категорично, включително и със свидетелски показания, че ползващите
съсобственици /ответниците/ са отрекли правата на останалите съсобственици
/жалбоподателите/ върху процесните сгради и ги държат само за себе си. Фактът
на едноличното ползване на имотите, грижите за тях, както и декларирането им и
плащането на данъци, не били достатъчни за доказване на изключителната
собственост на основание придобивна давност.
Направено е
искане за събиране на гласни доказателства от въззивната инстанция във връзка с
възражението за придобивна давност,което не е уважено , поради настъпили
преклузии.
Постъпил е
и писмен отговор от ответниците.
Намират въззивната жалба за неоснователна и молят
решението в обжалваната част да бъде потвърдено.
Още в писмения
отговор ответниците направили възражение ,че сграда с идентификатор
38844.503.556.4 , представляващ друг вид сграда за обитаване – лятна кухня и сграда с идентификатор 38844.503.556.5 са
тяхна индивидуална собственост .
В писмения отговор е въведено твърдение, че лятната
кухня е построена от бащата на ответника по жалбата около 1979-1980 год. , а дърводелската
работилница е построена от ответника преди 2002 год.,сградите са владяни от тях
и придобити по давност.
Законосъобразен и обоснован бил изводът на първоинстанционния
съд, че лятната кухня е построена от М. С. в периода 1979-1980 год., че е
владяна от него и неговите наследници много повече от десет години. Строителството
било извършено със съгласието на неговия брат Г.С. .Съдът правилно приел,че е
оборена презумпцията на чл.92 ЗС и че този самостоятелен обект не е съсобствен и не следва да бъде допускан
до делба.
Сградата , представляваща дърводелска работилница
била построена от ответниците преди 2002
год., те я владели като собствена , повече от десет години .
В постъпилите писмени бележки са развити и от двете
страни напълно идентични доводи с тези в жалбата и отговора на въззивната
жалба.
Съдът ,
като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение ,за да се произнесе
по съществото на спора ,взе предвид следното:
Производството
е за делба – по чл.341 и следващите от ГПК във фазата по допускане на делбата.
В исковата си молба против К.С. и Й.С. ищците Г.С. и И.С. твърдят ,че като съпрузи са съсобственици на
имот 556-ти в кв.503 по действащата кадастрална карта на гр.К., одобрена със
Заповед РД-18-1637 от 20.09.2018г. на ИД на АГКК, който е попълнен с
идентификатор: 38844.503.556, целият с площ от 1053 м2, при граници и съседи:
имот с идентификатор: 38844.503.568; имот с идентификатор: 38844.503.565.; имот
с идентификатор: 38844.503.564; имот с идентификатор: 38844.503.557; имот с
идентификатор: 38844.503.1896; имот с идентификатор: 38844.503.555, както и с
построените в имота: двуетажна двуфамилна жилищна сграда с идентификатор:
38844.503.556.1 на застроена площ от 120 м2, стопанска двуетажна сграда с
идентификатор: 38844.503.556.2. на застроена площ от 57 м2; едноетажна сграда с
идентификатор: 38844.503.556.3 на застроена площ от 23 м2 ; едноетажна сграда с
идентификатор: 38844.503.556.4 с площ от 51 м2; едноетажна сграда с
идентификатор: 38844.503.556.5 с площ от 55 м2; едноетажна сграда с
идентификатор: 38844.503.556.6 с площ от 28 м2.
Легитимирали се като собственици с нот.акт №140 от 1995 година.
Изложени
са доводи относно вида и характера на жилищната сграда , които съдът няма да
обсъжда , тъй като в тази част решението не е предмет на въззивна проверка.
Въпреки,че
сградите на допълващото застрояване не били посочени в нотариалния акт , те
също били съсобствени помежду им при равни права..
Молят да
бъде допуснат до делба при равни права имота – дворното място с жилищната
сграда и постройките на допълващото застрояване ,посочени с идентификатори.
В срок е
постъпил писмен отговор.
Наличието
на съсобственост и правата в нея, по отношение на жилищната сграда и част от
постройките не се оспорват.Изложени са доводи относно вида и характера на
жилищната сграда и допустимостта на иска за делба по отношение на нея, които няма основание да бъдат обсъждани
във въззивното производство.
По
отношение на сграда с идентификатор
38844.503.556.4, представляваща друг вид сграда за обитаване – лятна кухня,иска
е оспорен по основание като се сочи,че сградата е индивидуална собственост на ответника К.М.С. .С
нот.акт за доброволна делба №1881том 1, рег.№2581 от 2019 година след смъртта на общия наследодател М. К.С.,
наследниците М. К.С., К.М.С. и П. М. Ч. - извършили доброволна делба на
останалия в наследство имот с идентификатор 38844.503.556.4 , като имота бил
възложен на ответника.
С
Декларация по чл.56,ал. 2 ЗТСУ /отм./ на 11.05.1979 год. А. К. К. и Г.К.С. дали
съгласието си М. К.С. да построи лятна кухня на свое име в парцел II - 556,в
кв.47 по плана на с. К.. Лятната кухня от момента на построяването й,
осъществено чрез надлежно учредено право на строеж била владяна от М. К.С., а
след неговата смърт от неговите наследници/които уредили отношенията помежду си
с цитираната доброволна делба/ много повече от десет години и била придобита по
давност
Сградата с идентификатор 38844.503.556.5 също била индивидуална собственост на
ответниците - К.М.С. и Й.А.С. . Тази сграда била построена в периода 1996-1997
год. от тях, като от самото построяване предназначението на строежа било
„Дърводелска работилница". Тази сграда била владяна само от тях в
продължение на повече от двадесет години, без някой друг да е предявявал
претенции, нито пък е оспорвал собствеността им.
По повод
отговора на исковата молба ищците са
изложили писмено твърдения ,че и двете сгради,за които се подържа ,че са
собственост на ответниците са съсобствени ,тъй като са построени в общ имот и
по принципа на приращението следват собствеността на имота.
Представената
декларация ,поради липсата на вписване не била породила никакви последици,а и
деклараторите към онзи момент не били собственици на имота.Съответно и
извършената делба не била породила никакви правни последици.
По
отношение на другата сграда – дърводелска работилница не са изложени доводи.
Съдът ,като прецени събраните по делото доказателства
и доводите на страните ,прие за установено следното:
Не е
спорно по делото , видно е и от представения нотариален акт за собственост №
140/05.05.1995г.,съставен на основание чл.433 от ГПК /отм./ ,че за собственици въз основа на придобивна
давност, наследство и делба са признати Г.К.С.
и К.М.С. при равни права на дворно
място, съставляващо п. IV-556 в кв.47 по плана на с.К., целия застроен и
незастроен с площ от 1110 кв.м., ведно с построената в него през 1945г. жилищна
сграда със застроена площ от 120 кв. м.
В този
нотариален акт не са описани постройките на допълващото застрояване.
По
делото е прието заключение на експерт , който освен въпросите ,касаещи
жилищната сграда е изследвал и допълнителното застрояване и е установил следното:
В имота има четири сгради на допълващото застрояване,
за които не са представени от страните строителни строителни книжа и документи.
В близост до жилищната сграда, южно от нея, е
построена едноетажна масивна сграда, отразена в КК с идентификатор
38844.503.556.4. със ЗП 51 м2 - друг вид сграда за обитаване, представляваща
лятна кухня със санитарен възел - баня с тоалетна,която реално се ползва от ответниците.Относима към тази сграда
е представената декларация,с която А. К. К. и Г.К.С., собственици на парцел като
собственици на дворното място дават съгласието си на М. С. да построи лятна
кухня.Декларацията е изведена с №487/28.05.1979 г и е заверена от секретаря на
кметството.Безспорно тази декларация не вписана.Г.С. е изразил съмнения за
подписа си под нея,но производство по оспорване не се е развило.
Непосредствено до лятната кухня, от юг, се намира
едноетажна масивна сграда - работилница, отразена в КК с идентификатор
38844.503.556.5, със ЗП 55 м2 - друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда,която също се ползва се от ответниците.По делото е представено наказателно постановление
№187/11.10.2002 г, издадено от началника на РДНСК-гр.Пазарджик, с което К.М.С.
е глобен за това, че същият е въвел в експлоатация строеж: „Дърводелска
работилница", без да е приет по законоустановения ред.
По делото са събрани и гласни
доказателства.Показанията на св.П. са относими само към разрешаване на
въпросите ,касаещи фактическото състояние и ползване на жилищната сграда ,като
по отношение на нея ,решението е влязло в сила.
Останалите двама свидетели Б. и Л. депозират показания
, относими и към двете сгради , предмет на въззивното производство.И двамата
имат непосредствени впечатления за начина и времето на строителството на
сградите и упражняване на фактическата власт върху тях.
Първия свидетел установява ,че лятната кухня е строена
от бащата на К. преди около 40 години и е ползвана от него и неговите
наследници ,без да има спорове за това с ищеца Г. ,който не е имал никакви
претенции.
Дърводелската работилница била построена от ответника
през 2003-2004 година и била ползвана изключително от него-К..В този смисъл и
показанията на св.Л..
Видно е от представените писмени доказателства,че след
смъртта на М. С. с нотариален акт №188
том І дело № 186/2019 година е извършена доброволна делба между наследниците му
само относно сграда , представляваща лятна кухня и тази сграда е възложена на
ответника К.С..Тя е и декларирана от него.
Между Г.С. и К.С. е сключен и писмен договор за реално
ползване на имота през 2019 година.При тяхната уговорка ползването на Г.С.
включва освен определена част от дворното място и къщата и сграда на 23 кв.м. с идентиф. 38844.503.556.3, на ответника К.С. е
предоставено ползването на сгради с идентификатор 38844.503.556.4 и 38844.503.556.6.Сградата ,
представляваща работилница въобще не е включена в споразумението им.
При така установената фактическа обстановка
,съдът намира ,че предявения иск за делба на двете сгради от допълващото
застрояване – лятна кухня и дърводелска работилница е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен ,тъй като те не са съсобствени между страните.Построени са в
съсобствения имот ,но са придобити в собственост от ответниците по силата на
придобивна давност.
По отношение на лятната кухня е представена
декларация от 1979 година ,в която е отразено съгласието на ищеца Г.С. неговия
брат М. С. да построи лятна кухня.Установено е от събраните доказателства по
делото ,че строежа е реализиран и сградата се ползвала единствено от М. С. , респективно неговите наследници,а след
разбирателството помежду им от ответника К.С..
Действително декларацията не е вписана ,поради
което сама по себе си не е годна да установи възникнало в полза на М. С. право
на строеж.Ответниците обаче не основават
правата си на възникнало право на строеж , а на придобивна давност.Декларацията
представлява индиция за намерението на наследодателя на ответника да построи
сградата за себе си от една страна и от друга знанието и съгласието на ищеца Г.С..
По отношение на дърводелската работилница –
безспорно е установено ,че е построена от К.С. ,като всички дейности свързани с
нея ,включително и при налагане на санкции са свързани именно с него.Сградата е
построена от К.С. и владяна само от него повече от 10 години.
Според
чл. 92 ЗС, разпоредбата,
на която се позовават ищците, собственикът на земята е собственик и на
постройките върху нея, т. е. когато теренът е съсобственост и построената върху
него сграда е съсобствена. По определение на закона обаче законното
предположение е оборимо и ако бъде установено нещо различно, съсобствеността
върху постройката може и да не принадлежи на собственика на земята или на
съсобствениците и. В случая презумпцията правилно е счетена за оборена.
Двете
сгради на допълващото застрояване са построени от ответниците ,респективно от
праводателя им ,със зананието и дори със съгласието на ищеца за едната от тях ,
върху тях е упражнявано владение от ответниците ,като с действията си те са
демонстриали намерението си да своят
сградите само за себе си и тези действия са били достояние на другите
съсобственици.Това владение е продължило и за двете сгради повече от 10 години.
По
изложените съображения иска за делба на тези сгради е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Като
е постановил решение в този смисъл ,първоинстанционният съд е постановил едно
правилно решение ,което следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора на ответниците по жалбата се дължат сторените пред тази
инстанция разноски.представени са доказателства и списък по чл.80 от ГПК за
сторени разноски в размер на 1000 лева адвокатско възнаграждение.Жалбоподателят
е направил възражение за прекомерност.Съдът намира това възражение за
неоснователно , тъй като се касае за производство с правна сложност и съобрази
минималните размери на адвокатските възнаграждение за този вид дела.
Мотивиран
от изложеното ,Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд В.
, постановено по гр.д.№ 657 по описа на съда
за 2019 година ,в частта,с която е отхвърлен е иска за делба
на Г.С. и И.С. против К.С. и Й.С. за
делба на построените в недвижимия имот
УПИ IV-556 в кв.47 по плана на гр.К. други сгради, а именно: едноетажна сграда
с идентификатор: 38844.503.556.4 с площ от 51 м2 и едноетажна сграда с
идентификатор: 38844.503.556.5 с площ от 55 м2, като неоснователен.
Осъжда Г.К.С.,
ЕГН ********** и И.К.С., ЕГН********** с адрес *** да заплатят
на К.М.С., ЕГН-********** и Й.А.С., ЕГН-**********
с адрес: *** 1000 /хиляда/ лева разноски ,сторени пред въззивната инстанция.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.