№ 429
гр. Варна, 14.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно
гражданско дело № 20223100500008 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:34 часа се явиха:
Въззивникът П. КР. КР., редовно и своевременно призован, явява се лично и се
представлява от адв. Н.Д., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззивникът АЛБ. Р. КР., редовно и своевременно призована, не се явява,
представлява се от адв. Н.Д., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна АНГ. В. М. , редовно и своевременно призована, явява се
лично и се представлява от адв. Д.Т., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на П. КР. КР. и АЛБ.
Р. КР. чрез адвокат Н.Д. срещу решение № 262741 от 01.11.2021 г., постановено по гр.д.№
14837 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, тридесети състав, с което е прогласена на
основание член 26, алинея 1, предложение първо във връзка с член 152 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ по иска на АНГ. В. М. срещу П. КР. КР. и АЛБ. Р. КР.
нищожността на договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в
1
нотариален акт /НА/ № 59, том І, рег.№ 892, дело № 49 от 06.04.2020 г. на нотариус А.П.,
вписан в Служба по вписванията - Варна под НА № 76, том XIX, вх.рег.№ 7414 от
06.04.2020 г., по силата на който АНГ. В. М. продава на П. КР. КР. следните недвижими
имоти: жилищна сграда с площ от 118 кв.м с маза с площ от 25 кв.м, съставляваща сграда с
идентификатор № ***.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/, одобрени
със заповед РД-18-1897 от 27.11.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
имота в ***, разположена в поземлен имот с идентификатор №***, брой надземни етажи - 2;
гараж с площ от 54 кв.м, съставляващ сграда с идентификатор №***.3 по КККР, разположен
в поземлен имот с идентификатор №***, със застроена площ от 54 кв.м., брой надземни
етажи - 1, брой подземни етажи: няма данни, брой самостоятелни обекти в сградата: няма
данни, предназначение - хангар, депо, гараж, стар идентификатор - няма, номер по
предходен план - няма; селскостопанска сграда с площ от 25 кв.м - по скица и данъчна
оценка, съставляващ сграда с идентификатор № ***.4 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-1897 от 27.11.2018 г. на изпълнителния
директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, ведно с
1000/2040 идеални части от дворното място, върху което са построени сградите,
съставляващо поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със заповед РД-
18-1897 от 27.11.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 641 кв.м, при граници
и съседи: ПИ с идентификатори: № ***, идентичен с част от ПИ пл.№ 152 в кв.38 по плана
на селото от 1932 г., ведно с всички подобрения и приращения в имота; осъдени са П. КР.
КР. и АЛБ. Р. КР. да заплатят на АНГ. В. М. сумата от 355 лева разноски в исковото
производство пред ВРС, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Сочи се, че първоинстанционният съд е тълкувал събраните доказателства
превратно и едностранчиво, в резултат на което е направил грешни изводи. Не са
коментирани противоречията в свидетелските показания, както и преценката на
заинтересованите свидетели е в нарушение на член 172 от ГПК. Твърди се, че не е ясно от
изложеното от ищцата кога е постигната договорката за обратно изкупуване, което е
необходимо с цел преценка допустимостта на събраните гласни доказателства по член 165,
алинея 2 от ГПК при симулативните сделки. Също така се излага, че при наличието за
твърдение за наличието на фидуциарна сделка страната следва да докаже какво е било
съглашението на страните, което не е сторено. Не е доказано и наличието на заемно
правоотношение, за да може да се приложи нормата на член 152 от ЗЗД. Оспорва се изводът
на съда, че предадената парична сума, ако е имало такова предаване, в кантората на
нотариуса е паричен заем, а не заплащането на цената по сделката. Иска се отмяна на
решението и отхвърляне на иска.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който същата се оспорва. Излага се, че безспорно са доказани от събраните по делото
доказателства наличието на заемно правоотношение между ищцата и първия ответник,
уговорка между двамата за обезпечение на дълга чрез прехвърляне на процесните имоти,
както и за връщане на имотите в патримониума на ищцата след изплащане на сумите по
2
заема и договорените лихви. Излагат се и доводи по отношение на евентуално предявените
искове.
АДВ. Д.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам депозираната
въззивна жалба, оспорвам твърденията, изложени в отговора. Нямам доказателствени
искания. Представям списък с разноски.
АДВ. Т.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба
като неоснователна, поддържам отговора. Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на
въззивниците списък с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Д.: Изложил съм подробно становище във въззивната жалба, което моля да
имате предвид. Има два съществени факта, на които искам да обърна внимание. Във
въззивната жалба съм се спрял на правната същност на иска по чл. 152 от ЗЗД. В тази връзка
страната - ищец в първоинстанционното производство, следваше да докаже наличието на
заемно правоотношение, както и наличието на фидуциарна договорка или съглашение,
постигнати към момента на изповядване на сделката по покупко-продажба на имота. По
отношение на заемната сума в първоинстанционното решение съдът никъде в крайна сметка
не е посочил каква точно е заемната сума и какво е правоотношението между двете страни.
В тази връзка свидетелят С., разпитан в първоинстанционното производство, твърди, че
заемната сума е 8 000 лева, в исковата молба се твърди, че същата е 5 000 лева. По делото
има представена жалба до Прокуратурата, в която също се твърди, че заемната сума е 8 000
лева. Категорично не е установено каквото и да е правоотношение между страните с оглед
събраните по делото доказателства, поради тази причина и първоинстанционното решение е
необосновано и немотивирано в тази насока. По отношение съглашението, което считам, а и
практиката на съдилищата в тази насока е едностранчива и непротиворечива, че евентуално
съглашение следва да е постигнато единствено и само при подписване на договора за
покупко-продажба. Евентуални последващи съглашения са извън предмет на делото и нямат
правно значение. В тази връзка решението на първоинстанционния съд не излага каквито и
да е мотиви или обосновка. В показанията на свидетеля С. също не се твърди каквото и да е
съглашение при подписване на договора. И в исковата молба отново няма твърдения за
3
каквото и да е съглашение между страните. Едва в отговора на въззивната жалба се
споменава за някакви договорки без конкретика и сочене на каквито и да е доказателства в
тази насока. В отговора на въззивната жалба въззиваемата страна излага становище, че едва
ли не договорът е следвало да се тълкува съгласно разпоредбите на чл. 20 от ЗЗД, което
считам, че в случая е абсолютно неприложимо. По-скоро моля при постановяване на
съдебен акт да прецените събраните гласни и писмени доказателства в тяхната цялост, като
постановите един обоснован и мотивиран акт, какъвто считам, че не е първоинстанционният.
Моля за решение в този смисъл. Моля да уважите въззивната жалба, отмените
първоинстанционното решение и оставите без уважение ищцовата претенция от първата
инстанция. Моля да ни присъдите сторените разноски. Моля да ми бъде предоставен срок за
представяне на писмени бележки.
АДВ. Т.: Моля да оставите въззивната жалба без уважение. Решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Поддържам изразеното становище
в писмения отговор на въззивната жалба. Безспорно по делото се доказа сключването на
неформален договор за заем от 06.04.2020г. за сумата от 5 000 лева. В този смисъл са и
показанията на свидетеля С. и свидетеля Х. К. в съдебно заседание от 01.04.2021г. По
делото в първоинстанционния съд не са направени възражения относно прилагането на чл.
164 от ГПК, а и все пак сумата е 5 000 лева, изрично становище да не се разпитва свидетел в
тази насока нямаше изразено. В настоящия случай се установи размерът както на сумата по
заем, така и лихвата от осем процента, а и задължението да бъде върната в шестмесечен
срок. Това се доказа и от последващо събраните доказателства по делото, а именно ваденето
на нови скици и данъчни оценки от страна на П. и съпругата му, за да върнат имота обратно
в патримониума на доверителката ми при връщане на заемната сума. Същото не стана по
подробно становище във връзка с това, че тя беше изнудвана да върне голяма сума пари,
претендирана от приятели на ответната страна, които нейният съпруг дължал някога във
времето, включително искаха и колата. Не без значение е фактът, че П. е собственик и
управител на заложна къща, т.е. житейски е неоправдано да се купува къща за 9 900 лева при
условие, че има данъчна оценка 120 000 лева. По отношение на намерението, че страните са
договорили друг начин за постигане на целта, а именно заобикаляне на забрана за
предварително уговаряне за удовлетворяване на кредитора, свидетелските показания и
последващите действия на П. и съпругата му са да върнат имота обратно, тъй като
действително те са го придобили като гаранция, че доверителката ми ще върне заемната
сума. Това се установи от показанията на служителите на нотариус Ш. – Т. и Р., които са
записали сделката август месец за връщане на имота обратно в патримониума на моята
доверителка. За пълнота съдът следва да изложи, че в условията на евентуалност сме
заявили и още няколко иска, като това, че сделката е недействителна поради нарушаване на
добрите нрави и справедливата еквивалентност на престациите. От събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че процесният имот е със сума 129 000 лева в
перфектно състояние, а посочената в нотариалния акт цена от 9 900 е 13 пъти по-ниска, т.е.
съобразно всички други доказателства, събрани по делото, е ясно, че тук не гонят една
действителна сделка и няма плащане. Дори да има сделка, то съдът следва да я обяви за
4
нищожна поради нееквивалентност на престациите. Не може доверителката ми да получи
9 900 лева за нещо, което струва 129 000 лева. Оценката не е оспорена от ответната страна.
В условията на евентуалност обръщам внимание на съда за другите ни възражения относно
недействителност на нотариалната сделка, а именно, че доверителката ми е въведена в
заблуждение. Това се вижда и от твърденията на ответната страна. При изповядване на
сделката пред нотариус С. същият твърди, че се е извършила на базата на предварителен
договор, който не беше представен. Въвели сме основания за унищожаемост на сделката
поради сключване при крайна нужда, подробно сме се обосновали. Считам, че решението на
Районен съд - Варна е правилно, законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, а
въззивната жалба да бъде отхвърлена. Моля да ни присъдите сторените разноски по делото.
СЪДЪТ дава възможност на страните в едноседмичен срок, считано от датата на
съдебното заседание, да депозират по делото писмени бележки.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:46 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5