СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Б въззивен състав, в публичното заседание на шести февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
15259 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 184965 от 06.08.2019 г., постановено по гр. д. № 17949/2018 г.
по описа на СРС, II ГО, 57 състав, са отхвърлени предявените от А.Н.Ф.,
ЕГН **********, срещу П.на Р.Б. искове, както следва: 1/ иск, с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване на извършеното със Заповед №
РД-08-102/17.01.2018 г. на главния прокурор, представляващ П.на Р.Б.
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2,
пред. 2 КТ за незаконно; 2/ иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за
възстановяване ищцата на длъжността, която е заемала преди прекратяване на
трудовото ѝ правоотношение, а именно „младши експерт“ в отдел
„Институционални и международни отношения“ в дирекция „Публична комуникация“;
3/ иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 9 083,64 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение
за периода 18.01.2018 г. - 18.07.2018 г.
С решението А.Н.Ф., ЕГН **********, е осъдена да заплати в полза на П.на Р.Б.,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 150 лв., представляващи разноски в
производството пред СРС.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от А.Н.Ф., чрез редовно
упълномощен процесуален представител - адв. Д.С., в която се излагат
съображения за неправилност на атакувания акт. Поддържа се, че главният
прокурор, в качеството си на ръководител на Администрацията, няма съответните
правомощия да съкращава щата еднолично, като променя длъжностното разписание на
администрацията в органите на съдебната власт. В тази връзка се сочи, че това е
изключителен прерогатив на Висшия съдебен съвет. Излагат се твърдения, че
оспорваната от ищцата в настоящото производство заповед за прекратяване на
трудовото ѝ правоотношение е незаконосъобразна и противоречи с чл. 342,
ал. 2 ЗСВ и чл. 90, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за администрацията на
Прокуратура на Р.Б. /ПАПРБ/. Поддържа се, че в конкретния случай съкращаването
на щата е фиктивно, тъй като още в деня, следващ прекратяването на трудовото
правоотношение на ищцата, са назначени трима нови служители, изпълняващи
функциите, които ищцата е изпълнявала на съответната длъжност, при това без
проведен конкурс, в противоречие с разпоредбата на чл. 93 ПАПРБ. Сочи, че при
съкращаването на щата, в нарушение на чл. 329, ал. 1 КТ, не е извършен подбор
между заемащите еднородни длъжности. Излагат се твърдения, че заповедта на
Главния прокурор не е мотивирана, не е ясно кое налага съкращаването на щата и
дали е налице реално премахване на функционалните характеристики на длъжността
от щатното разписание. Моли се за отмяна на обжалваното решение и за уважаване
на предявените искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от П.на Р.Б. е депозиран
отговор на въззивната жалба, в който се излагат съображения за неоснователност
на същата и се моли за оставането ѝ без уважение. В отговора се поддържа,
че правилно първонстанционният съд е приел, че при систематичното тълкуване на
чл. 138, т. 4 ЗСВ, чл. 342, ал. 2 ЗСВ и чл. 90, ал. 1 ПАПРБ се налага извод, че
главният прокурор притежава работодателска власт и извършва промени в щатното
разписание на служителите в рамките на длъжностите по класификатор, утвърден от
ВСС и в рамките на броя служители, също утвърден от ВСС. Посочва се, че
неоснователно е твърдението във въззивната жалба, че съкращаването на щата е
фиктивно, доколкото има назначени други служители. Поддържа се, че
неоснователно е твърдението за неизвършен подбор. В тази връзка се сочи, че при
съкращаване на щата, работодателят може да уволни съответния работник или
служител, заемащ тази длъжност, или да направи подбор между него и друг, заемащ
близка или сходна длъжност, поради което и доколкото в длъжностното разписание
е предвидена единствена щатна длъжност, работодателят няма задължение за
извършване на подбор по чл. 329 КТ. В допълнение на горното се сочи, че в длъжностното
разписание на служителите в АГП, утвърдено със Заповед № РД-08-17/10.01.2018 г.
на главния прокурор, за заеманата от ищцата длъжност е предвидена една щатна
бройка. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение на първоинстанционният съд потвърдено. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
релевираните в жалбата оплаквания,
същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите
му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:
СРС, Гражданско отделение, 57 състав е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
По
иска с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ:
В
тежест на ищцата е да докаже съществувало между страните
безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено, които факти не се оспорват от ответника.
В
тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на
което е извършено, а именно, че заеманата от ищцата преди уволнението длъжност,
е съкратена с щатно разписание, утвърдено от компетентния орган и влязло в сила
към датата на уволнението, съответно че съкращението е реално - оставащите
длъжности в щата са различни и не включват в цялост функциите на длъжността,
която се твърди да е съкратена, че е извършен подбор,
съответно, че не е било необходимо извършването му.
Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява,
че между А.Н.Ф. и П.на Р.Б. е било налице валидно трудово
правоотношение по безсрочен трудов договор № 258 от 31.01.2011 г., като ищцата
е заемала длъжността "младши експерт" в дирекция „Административно обслужване“, отдел „Международни връзки и
протокол“, сектор „Протокол“, както и че с изменение на трудовия договор от
01.04.2014 г. е била преназначена в отдел „Институционални и международни
отношения“, дирекция „Публична комуникация“.
Безспорно по делото е и обстоятелството, че със заповед № РД-08-102 от 17.01.2018
г. трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1,
т. 2 КТ, поради съкращаване на щата. В конкретния
случай заповедта е проявила прекратително действие
спрямо трудовото правоотношение с връчване на
заповедта -
18.01.2018
г., поради неспазен срок на предизвестие.
Преди уволнението на ищцата е било в сила длъжностно разписание на
служителите от администрацията на главния прокурор, утвърдено със заповед № РД-08-17
от 10.01.2018 г., в сила от 10.01.2018 г., според което в дирекция „Публична
комуникация“, отдел „Институционални и международни отношения“ е била включена
една щатна бройка за длъжността „младши експерт“.
Със заповед № РД-08-90 от 15.01.2018 г. е било утвърдено длъжностно
разписание на служителите от администрацията на главния прокурор, в сила от
15.01.2018 г., от което се установява, че в дирекция „Публична комуникация“ е
премахнат отдел „Институционални и международни отношения“, включително
съществуващата щатна бройка за длъжността „младши експерт“.
Приложеното от работодателя основание за прекратяване
на трудовото правоотношение с ищцата по чл. 328, ал. 1, т. 2, изр. 2 КТ - "съкращаване на щата", изисква
премахване, считано от един определен момент за в бъдеще на отделни бройки от
утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието или
учреждението, поради преустановяване на съответстващите им трудови функции.
Законосъобразността на уволнението на посоченото основание изисква
съкращаването на щата да се основава на такива промени в щатното разписание,
които са извършени от компетентния орган по установения за съответния
работодател ред. То може да бъде извършено само след утвърждаване на промените
в щатното разписание. Освен това е необходимо същото да е реално, а не
фиктивно, т. е. съответната трудова функция да се премахва, а не да се променя
само наименованието на съответстващата й длъжност при запазване характера на
извършваната работа. За установяване законността на уволнението в случая би
следвало да се установи, че преди неговото извършване е било налице утвърдено
ново /следващо възникването на трудовото правоотношение между страните/ щатно
разписание на длъжностите на заетите по трудово правоотношение при ответника и
че съгласно това ново щатно разписание вече не е съществувала длъжността
заемана от ищцата.
По отношение на довода на въззивника, че главният
прокурор, в качеството си на ръководител на Администрацията, няма съответните
правомощия да съкращава щата еднолично, като променя длъжностното разписание на
администрацията в органите на съдебната власт, съдът намира следното:
По този въпрос трябва да се има предвид, че правомощията
на органите на съдебната власт са уредени в ЗСВ, като в чл. 30, ал. 5, т. 8 от
същия е посочено, че съдийската и прокурорската колегии на ВСС определят броя
на съдебните служители, съответно степента на натовареност - по предложение на или след съгласуване с административните ръководители на
органите на съдебната власт, а за органите, включени в структурата на П.на Р.Б. и с главния прокурор, като могат да разкриват нови и да съкращават
длъжности. Подобно правило е въведено и с разпоредбата на чл. 341, ал. 2 ЗСВ,
където е посочено, че броят на съдебните служители в органите на съдебната
власт се определя от колегиите по предложение на съответния административен
ръководител съобразно степента на натовареност на органа на съдебната власт и
след съгласуване с комисията „Бюджет и финанси”. Същевременно обаче, след като
тези разпоредби са вече действащи, е налице изменение в ЗСВ, обнародвано в ДВ
бр. 62/09.08.2016 г., което е в сила от 09.08.2016 г., с което изрично се дават правомощия на ръководителите
на органите на съдебната власт да утвърждават щатното разписание на
администрацията на съответния орган, като в определени случаи това става след
съгласуване с общото събрание на съдиите (чл. 80, т. 11; чл. 86, т. 14, чл. 93,
ал. 1, т. 11; чл. 106, ал. 1, т. 12; чл. 114, ал. 1, т. 12; чл. 122, ал. 1, т.
12). Такова право не е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 138 ЗСВ,
уреждаща правомощията на главния прокурор, но за него следва да важи същият принцип, доколкото
той ръководи и представлява П.и организира дейността на ВКП, ВАП, НСлС и на
административните ръководители на прокуратурата. Именно с оглед на тези
правомощия в чл. 6 ПАПРБ е предвидено, че главният прокурор определя
структурата на администрацията на П.на Р.Б., вида на съответните звена, броя и
вида на длъжностите в тях. Същевременно в чл. 90 ПАПРБ е предвидено, че
съдебните служители се назначават на длъжности съгласно длъжностни разписания
на администрацията на П.на Р.Б., утвърдени от главния прокурор. С оглед на тези
разпоредби е дадена възможност на главния прокурор да определя щатното
разписание на администрацията на П.на РБ, при това не само на ВКП, но и на
всички останали прокуратури, доколкото същите не са самостоятелни юридически
лица, а такова е П.на Р.Б..
С оглед на така посочената правна уредба следва да бъде
прието, че изготвянето и утвърждаването на ново щатно разписание за длъжностите
на съдебните служители в съответния орган на съдебната власт представлява
сложен фактически състав. Самото утвърждаване на щатното разписание, съответно изменение на същото обаче е от компетенциите на
съответния административен ръководител на органа на съдебната власт.
Разпоредбите на чл. 30, ал. 5, т. 8 и чл. 341, ал. 2 ЗСВ съществуват в закона
още преди приемането на измененията от август 2016 година, предвиждащи изрично
правото на административните ръководители на органите на съдебната власт да
утвърждават щатното разписание на администрацията на съответния орган. Целта на
тези изменения обаче е не да обезсмислят правомощията на ВСС по чл. 30, ал. 5,
т. 8 и чл. 341, ал. 2 от ЗСВ. Първоначалната редакция на първата от посочените
разпоредби е предвиждала, че ВСС има правомощия да определя броя на съдебните служители,
както и да съкращава незаети бройки, като впоследствие текстът е придобил
действащата си редакция, съгласно, която могат да бъдат съкращавани не само
незаети бройки, но и заети такива. Тези правомощия на ВСС са предвидени с оглед
на това, че същият представлява разпоредител с бюджета на съдебната власт,
поради което и определя бюджета на всеки един от органите в нея. Доколкото в
този бюджет се включват и разходите за работна заплата, то именно поради тази
причина е дадено правото на ВСС да определя броя на съдебните служители в
съответния орган на съдебната власт, като може да увеличава или намалява този
брой. Това обаче не означава, че съответната колегия на ВСС изготвя щатното
разписание на съответния съдебен орган като определя структурата на същата и
разпределението на служителите като длъжности и брой в съответните структури на
органа, тъй като обратното би довело до това административния ръководител на
съответния орган да утвърждава решението на съответната колегия от ВСС. Щатното
разписание на органа на съдебната власт се изготвя и утвърждава от
административния ръководител на съответния орган, като при това той следва да
съобрази решенията на ВСС по чл. 30, ал. 5, т. 8 и чл. 341, ал. 2 ЗСВ. Тези
решения имат за адресат съответния административен ръководител, като могат да
бъдат вземани и по негово предложение. Поради това при изготвяне на щатното
разписание, административният ръководител не може да предвиди повече бройки за
съдебни служители извън тези, определени по чл. 30, ал. 5, т. 8 и чл. 341, ал.
2 ЗСВ. Самото разпределение на бройките в структурите на органите на съдебната
власт обаче е от правомощията на административния ръководител. За това той може
да извършва самостоятелна преценка за това дали дадена длъжност следва да
съществува или дали предвидените за тази длъжност бройки са достатъчни или не.
В случай, че прецени, че дадена длъжност не е необходима или че определените за
заемането й бройки следва да бъдат намалени, съответният административен
ръководител може да направи предложение до ВСС за вземане на решение за
съкращаването на тази длъжност или на съответните бройки от нея, като наред с
това извърши изменение на щатното разписание, които да отразяват това
съкращение. Доколкото в закона не е предвидена изрична поредност на тези действия,
то няма пречка щатното разписание да бъде изменено и без да има решение на
съответната колегия по чл. 30, ал. 5, т. 8 и чл. 341, ал. 2 ЗСВ в случаите,
когато не се увеличава общия брой на служителите, поради което съответния орган
се вмества в предвидения бюджет (Така решение № 177 от 10.09.2019 г.
по гр. д. № 3088/2018 г. на ВКС, IV ГО).
С оглед на всичко гореизложено компетентен да
одобрява щатното разписание на П.на Р.Б., съответно да намалява или премахва
бройки от него, е главният прокурор на Р.Б..
Неоснователен е и доводът на въззивника, че заповедта
за уволнение не е мотивирана. По принцип освен в
предвидените от закона случаи /напр. чл. 195, ал. 1 КТ/ не е необходимо в уволнителната заповед работодателят
да излага мотиви. Независимо от това съдебната практика изисква при прилагането
на определени уволнителни основания в заповедта да се съдържа мотиви, в смисъл
конкретизация на това в какво се изразява приложеното уволнително основание
спрямо конкретния работник или служител. Такава конкретизация е необходима там
където самото прекратително основание е формулирано в закона по твърде общ
начин, каквото напр. е това по чл. 328, ал. 1,
т. 5 КТ. Това не е необходимо при
приложеното основание по чл. 328, ал. 1,
т. 2 КТ - „съкращаване на щата“, тъй като то е пределно ясно и конкретно. В заповедта се съдържа
позоваване именно на това прекратително основание, което е напълно достатъчно. Отделно от това заповедта и предизвестието са връчени едновременно, като
предизвестието сочи достатъчно подробно уволнителното основание и следва да се
приеме, че е мотивирано.
По отношение на обстоятелството налице ли е реално
съкращаване в щата:
Налага
се извод при събраните доказателства, че в ответното учреждение действително е
било извършено съкращаване на щата, което е обосновало издаването на процесната
уволнителна заповед. Уволнението на ищцата е извършено след настъпила на 15.01.2018 г. промяна в длъжностното разписание на служителите от администрацията на главния прокурор,
извършена от компетентния орган по установения за същото ред - въз основа на
издадена от главния прокурор на 17.01.2018 г. заповед, като съкращаването на щата е било
реално, а не фиктивно. Не се установява от доказателствата по делото фиктивно
съкращаване на заеманата от ищцата длъжност "младши експерт" в длъжностното разписание на служителите от администрацията на главния прокурор, тъй
като няма данни и доказателства след уволнението й да
е бил назначен нов служител на такава длъжност или такъв, изпълняващ същите
трудови функции, но с друго наименование на длъжността. Не е нужно
трудовите функции да са отпаднали изобщо от дейността на работодателя временно
или трайно. Ще е налице реално съкращаване на щата дори тогава, когато
трудовите функции са разпределени за изпълнение на няколко други длъжности. Ще
е налице реално съкращаване на щата и тогава, когато всички трудови функции на
съкращаваната длъжност са възложени на друга длъжност, но последната има и
други основни функции, различни от тази на съкращаваната такава. ( В този
смисъл Решение № 242/02.12.2014 г. по гр. д.№ 782/2014 г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.,
Решение 184/02.06.2011 г. по гр. д.№ 803/201 г. на ВКС, ІV-то Г.О., постановени
по реда на чл. 290 ГПК).
Съдът не възприема и изложеното във въззивната жалба, че в деня, следващ
прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата, са назначени трима нови
служители, изпълняващи същите функции. От представените от ответника длъжностни
разписания в сила от 01.02.2018 г. и 01.04.2018 г. е видно, че не съществува
отдел „Институционални и международни отношения“, както и щатна бройка за
длъжносттта „младши експерт“. Същевременно, както правилно е посочил
първоинстанционният съд, от приетите по делото длъжностни характеристики за
длъжността „младши експерт“ и длъжността „главен експерт - връзки с
обществеността“ е видно, че липсва идентичност на трудовите функции, както и че
длъжността „главен експерт-връзки с обществеността“ има други основни функции,
различни от съкратената, макар и в нея да са включени част от функциите на
съкратената длъжност.
На
следващо място съдът намира за неоснователни и доводите на въззивника за незаконосъобразност на уволнението предвид
неизвършването от работодателя на подбор по чл. 329 КТ. В
процесната хипотеза с оглед съвкупната преценка на събраните доказателства
съдът приема, че за работодателя не съществува
задължение да извършва подбор по чл. 329, ал. 1 КТ
преди да издаде оспорения акт за прекратяване на трудовото правоотношение.
Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС се приема, че
работодателят няма задължение за подбор когато премахва единствена щатна бройка
или всички щатни бройки за една длъжност и не се е възползвал от правото си на
подбор по чл. 329, ал. 1 КТ.
След като главният, обуславящ иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване на уволнението за незаконосъобразно и
неговата отмяна е неоснователен,
следва да бъдат отхвърлени и обусловените от него искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т.2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която претендира
заплащането на юрисконсултско възнаграждение, за което съдът определя по реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 100 лв.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 184965 от
06.08.2019 г., постановено по гр. д. № 17949/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 57 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА А.Н.Ф., ЕГН **********, да заплати в полза на П.на Р.Б.,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв. - разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, при
наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.