№ 1349
гр. Плевен, 28.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430103309 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 414 от ГПК.
Постъпила е искова молба от ***, ***, срещу ***, с ЕГН **********, за
признаване на установено, че ответника дължи на ищеца главница *** –
главница за доставена, отведена и пречистена вода за периода от *** – *** по
партида *** за недвижим имот в ***, с титуляр Д.Х., ведно със законна лихва
върху главницата от *** до изплащане на задължението, които суми са били
част от присъдени по *** суми по Заповед за изпълнение *** Ищецът твърди,
че за периода *** -*** по партида *** с титуляр Д.Х., има неизплатено
задължение от *** -главница, *** - лихва за забава, за периода от *** и
законна лихва върху главницата, считано от *** до изплащане на вземането,
като за тези суми е издадена заповедта в заповедното производство на ПлРС.
Сочи, че вземането произтича от *** между него и ответницата, съгл. ОУ на
ищеца. Твърди, че освен неплащане на сумите за консумирана вода в
30дневен срок, ответницата не е спазила задълженията си по споразумителен
протокол за разсрочено плащане ***, който бил сключен между страните на
*** и с който се признавало задължението за предшестващия го период.
1
Твърди, че поради възражение срещу издадената в заповедното производство
заповед, съдът е указал на ищеца да предяви настоящия иск, а междувременно
длъжникът е изплатил частично задължението си по Заповедта за изпълнение,
като е погасил задължението за лихва изцяло, задължението по фактура от
*** в размер на *** главница, и частично – по фактура от *** в размер на
25.24лв. главница, както и ДТ от 25.98лв. Сочи, че периодът на
претендираното вземане, за който е доставена питейна вода е *** -***, за
който са издадени 66бр. фактури от *** до *** Претендира разноски.
Ответникът оспорва претенциите изцяло. Отрича да е подписвала ***,
да е упълномощавала някой за това или да е потвърждавала този договор, да е
подавала молба от *** и споразумение за разсрочено плащане от ***
Поддържа възражението за изтекла погасителна давност на осн. чл. 111 б. „в“
от ЗЗД, направено във възражението в заповедното производство, като за
погасени по давност счита вземанията за периода *** до *** вкл. както за
главница, така и за лихва. По отношение на твърденията за частично плащане
след издаване на заповедта заявява, че тази сума е заплатена от нейния ***
***, който е заявил, че погасява най-късните задължения, а ищецът е погасил
задължения в нарушение на разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД. Твърди, че е
неясна датата *** като начална дата на законната лихва. Заявява, че няма
качество на абонат и претенцията следва да бъде насочена против
фактическия ползвател на *** услугите. Оспорва по реда на чл. 193 от ГПК
съдържанието на ***, молба с ***/*** и подписа на Споразумителен протокол
от *** Моли съда да отхвърли предявените искове, претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намери за установено
следното: На *** ***, ***, в качеството на заявител, е подал заявление до
ТРС, по което е образувано ***, впоследствие изпратено по подсъдност на
ПлРС, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на
осн. чл. 410 от ГПК *** С тази заповед ответникът ***, е била осъдена да
заплати на кредитора ***, ***, сумата ***, представляваща главница, сумата
от ***, представляваща лихва за забава, за периода от *** ведно със
законната лихва върху главницата, считано от *** до изплащане на вземането,
както и сумата 25.98 лв. разноски по делото, представляващи внесена
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Тази заповед е била
връчена на длъжника и възразена в срок от него по реда на чл. 414 от ГПК –
2
на *** като във възражението е направено и възражение за изтекла давност по
отношение на част от вземането. Това е било основание съдът да укаже на
заявителя да предяви установителен иск за вземането си, съгл. чл. 415 от
ГПК, което той е направил в законоустановения срок, подавайки искова
молба на 26.05.2021г.
Не се спори по делото, че ответницата е собственик на ид.ч. от
недвижимия имот, на адрес ***, доколкото независимо от липсата на
представени писмени доказателства за тази собственост, във възражението си
в заповедното производство, ответницата е заявила, че имота е наследствен и
има и друг наследник – нейният ***. От извлечението по партида и
приложените фактури към ***, е видно, че за фактурите, издадени за
потребление на *** услуги за отчетен период – *** – *** са начислени
главница в размер на *** и лихва за забава - ***, за периода от ***
Представеното от ищеца на л. 79 от делото извлечение на плащания на абонат
***, сочи погасяване на задължения в различен от признатия в исковата
молба размер преди предявяване на иска. В исковата молба е посочено
погасяване на сумата от ***, с която ищецът е погасил посочени от него
компоненти от дълга, а извлечението от плащанията е неясно /с посочвания
тотал, тотал такси, тотал фактури/ и от него не е ясно кога и каква сума общо
е била заплатена. Поради горното, съдът приема признанието в исковата
молба за заплащане на сумата от размер на ***, както и че плащането на тази
сума е настъпило след подаване на заявлението и преди подаване на исковата
молба. За да обоснове претенцията си против ответницата, ищецът е
представил ***, за който твърди, че е подписан от ***, в качеството й на ***
на ответницата, молба с ***/*** за разсрочване на задължения, подписан от
***, като пълномощник на ответницата и Споразумителен протокол от ***, от
който заявява при направеното оспорване, че желае да се ползва. По
отношение на лицата *** и ***, които в документите са сочени като
представители на ответницата, ищецът не представя пълномощни, изискани
по делото. Във връзка с откритото производство по реда на чл. 193 от ГПК
относно автентичността на подписа за абонат в Споразумителен протокол от
***, в който се признават и разсрочват задължения за *** услуги от абонат
***, дължими за отчетен период ***, и платими до ***, по делото е изготвена
съдебно-почеркова експертиза. Нейното заключение сочи, че подписът в
графа Абонат в Споразумителен протокол от *** не е положен от ***. При
3
това положение, съдът следва да приеме, че истинността – автентичността на
този документ не е е доказана по делото и на осн. чл. 194 ал. 2 от ГПК го
изключва от доказателствата по делото.
Признанието на ищеца за плащане на част от претенциите, представлява
признание за неблагоприятен за него факт и следва да бъде съобразено от
съда, независимо от липсата на изявление за същото обстоятелство от страна
на ответника и липсата на представени доказателства за плащането от него.
При така събраните доказателства, съдът прави следните изводи:
Отношенията между страните – ищецът - като *** оператор, и ответницата –
като собственик на водоснабден недвижим имот /за което е налице признание
във възражението в заповедното производство/, се уреждат от разпоредбите
на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
/ЗРВКУ/, Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, и ОУ на ищеца, приложени към настоящето дело. Ответницата не
оспорва, че имотът е присъединен към мрежата на ищеца - имотът е с партида
№ 728/232 при ищеца, видно от приложените фактури, и като собственик,
съгласно §.1 т. 2 буква „а“ от Допълнителната разпоредба на ЗРВКУ,
ответницата се явява потребител на *** услуги. При това положение, и
независимо от обстоятелството, че *** за предоставяне на *** услуги, не е
подписан от ответницата или неин представител, съдът намира, че
ответницата, като потребител, дължи на ищеца съгласно законовите
изисквания, суми за услуги, предоставени за нейният имот в гр. ***. Без
значение е дали имотът има и друг собственик – този факт има правно
значение само във вътрешните отношения между съсобствениците при
уреждане на сметките между тях във връзка с ползването на имота – чл.30,
ал.3 от ЗС, съобразно квотите им в съсобствеността, които не са установени в
настоящото производство.
Спорен по делото е въпросът – налице ли е погасителна давност за
вземанията по издадената заповед за изпълнение, за какъв период и за какви
суми, както и какви суми са погасени при направените плащания преди
подаване на исковата молба. Своевременно направеното от ответника
възражение за изтекъл давностен срок, се явява основателно за част от сумите
за главница и лихва, на осн. чл. 111 б. „в” от ЗЗД, т.к. за вземанията за
4
главница /като периодично плащане/ и лихва приложима е тригодишната
давност. Тази давност следва да бъде съобразена към станалите изискуеми
вземания /чл. 114 ал. 1 от ЗЗД/ три години преди датата на подаване на
заявлението – ***, т.к. съгл. чл. 10.2 от ОУ, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми в 30-дневен срок от датата на издаване на
платежния документ, не на датата на издаване на фактурата. При тези
условия, съдът намира, че по предявените претенции, дължими и непогасени
по давност са вземанията по фактурите, издадени от *** /последната не е била
изискуема към датата на подаване на заявлението, но срокът за нейното
плащане е изтекъл в хода на делото и това обстоятелство се взема предвид на
осн. чл. 235 ал. 3 от ГПК/. Размерът на главницата по тези фактури е ***.,
законната лихва за забава, изчислена за всяка от фактурите от датата на
изискуемостта на всяка фактура до датата, посочена в заявлението - ***, е в
размер на *** Всички останали задължения по фактури, издадени от *** до
*** са били погасени по давност към датата на подаване на заявлението – ***
Доколкото по делото е изключен като доказателство Споразумителен
протокол от ***, в който се признават и разсрочват задължения за *** услуги,
то неоснователно се явява твърдението на ищеца, че сумите, посочени в този
протокол, са с прекъсната на осн. чл. 116 ал. 1 от ЗЗД давност, поради
признание на вземането от длъжника.
В случая ищецът признава плащания към датата на подаване на
исковата молба в размер на ***, и съдът намира, че тези плащания
неправилно са били отнесени от ищеца за недължими суми главници и лихви,
погасени по давност, и за разноски по делото, които обаче до влизане в сила
на решението все още не са изискуеми. Съдът изчислява, че с внесените ***,
на първо място са погасени изискуемите след възражението за давност лихви
- ***, и с остатъка от *** е погасена част от дължимата главница от ***., като
незаплатена главница към датата на устните прения е оставала само сума от
*** – главница. Поради горното, съдът намира, че предявените искове следва
да бъдат уважени само по отношение на главницата, в размер на *** За
остатъка - претенциите за главница над ***. до претенцията от ***, следва
отхвърлени като погасени по давност, а претенцията за главница над *** до
***. – като погасена чрез плащане преди подаване на иска, следва да се
отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото, и на основание чл. 78 от ГПК, съдът намира,
5
че следва да присъди разноските в исковото производство в тежест на ищеца.
Дължими на ищеца, съобразно основателността на иска към датата на
подаване на исковата молба /при наличие към тази дата на възражение за
изтекла давност и плащане/, са разноски в размер на 21.41лв., а на ответника,
съобразно отхвърлителната част – разноски в размер на 413.11лв. По
компенсация, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски
в размер на 391.70лв.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да присъди разноските направени от ищеца в заповедното
производство. Доколкото в заповедното производство разноски са направени
само от заявителя, и към датата на подаване на заявлението, от страна на
длъжника не е било направено нито възражение за давност, нито е било
налице плащане, то на ищеца-заявител следва да се присъди пълният размер
на разноски от 75.98лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК,
че ***, с ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, ЕИК ***, чрез пълномощник ***, главница в размер на
*** по фактури, издадени от ***, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК – *** до окончателното изплащане, предмет на ЗИ *** по
***, като претенциите за главница за разликата над ***. до претенцията от
*** ОТХВЪРЛЯ КАТО ПОГАСЕНА ПО ДАВНОСТ, а претенцията за
главница над *** до ***. – КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, ЕИК ***,
чрез пълномощник ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, с ЕГН **********, от ***,
разноски по компенсация по настоящето дело в размер на 391.70лв.
ОСЪЖДА ***, с ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, ЕИК ***, чрез пълномощник ***,
разноски по заповедното производство по *** в размер на 75.98лв.
6
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7