Решение по дело №196/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 260107

 

Гр.Пловдив,14.04.2021 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,търговско отделение,първи търговски състав,в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА                                                                             ЧЛЕНОВЕ:СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

                                                                                        КРАСИМИРА ВАНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Кр. Ванчева възз. т.д.№196 по описа за 2021 г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.25,ал.4,изр. 2-ро от ЗТРРЮЛНЦ.

            Образувано е по жалба с вх.№301/10.02.2021 г. на Ю.Д.Д., подадена чрез пълномощника му адв. Х.Б.,против решение №1 от 04.01.2021 г.,постановено по т.д.№76/2020 г. по описа на Окръжен съд-Смолян,с което е оставена без уважение като неоснователна и недоказана жалбата на Ю.Д.Д. срещу отказ №************** от 23.10.2020 г. на А.п.в.п. заявление с вх.№ ************** от 22.10.2020 г.,подадено по електронен път.

            В жалбата се поддържа,че обжалваното съдебно решение е неправилно,недопустимо и немотивирано.Изложен е довода,че съдът неправилно е тълкувал разпоредбите на чл.125,ал.2 и чл.141,ал.5 от ТЗ,както и цитираната в решението съдебна практика.Поддържа се и твърдение за липсата на ясна и подробна аргументация защо изпращането и получаването на предизвестието и уведомлението от едно и също лице води до колизия на интереси,както и до симулация на предизвестието.Наред с това е изложено,че в решението си съдът не е обсъдил защо е необходимо да са представени доказателства за съдбата на осводобените дялове от капитала на дружеството,включително необходимостта от поемане на дела на напускащия съдружник,респ. Намаляване на капитала.От друга страна,в жалбата са развити аргументи за наличие предпоставките за приложение на чл.125,ал.2 от ТЗ и в частност-за редовното получаване на писменото предизвестие на напускащия съдружник от законния представител на дружеството.Развити са и доводи за наличието на кумулативно дадените предпоставки за уважаване на искането с правно основание чл.141,ал.5 от ТЗ.

            Въз основа на поддържаните в процесната жалба аргументи е поискано обжалваното решение на ОС-Смолян да бъде отменено и да бъде уважена подадената жалбата срещу горния отказ на А.п.в.

            Препис от жалбата с вх.№301/10.02.2021 г. е връчен на А.п.в. която чрез упълномощения от нея юрисконсулт И. К.,е подаден писмен отговор по чл.25,ал.2,изр. второ от ЗТРРЮЛНЦ в законния едноседмичен срок.В отговора е изразено становище,че жалбата е неоснователна по конкретно изложени съображения,а обжалваното с нея решение на Окръжен съд-Смолян е правилно.Въз основа на поддържаните в отговора съображения е поискано жалбата на Ю.Д. да бъде оставена без уважение,а обжалваното с нея решение-да бъде оставено в сила.Агенцията е поискала още на основание чл.25,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ във връзка с чл.81 от ГПК да й бъдат присъдени съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение,направени в настоящото производство.

            Пловдивският апелативен съд,след като се запозна с жалбата,атакувания с нея съдебен акт,доводите на страните и доказателствата по делото,приема за установено следното:

            Жалбата е подадена в законния срок по чл.25,ал.4,изр. 2-ро от ЗТРРЮЛНЦ,редовна е и изхожда от надлежна страна с правен интерес от обжалване на съдебното решение.Наред с това,за самото решение,срещу което е насочена жалбата,е предвидено с горната разпоредба обжалване пред апелативния съд.С оглед на изложеното настоящият съд приема жалбата за допустима и следва да я разгледа по същество.

            Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

            Със заявление вх.№************** от 22.10.2020 г.,подадено от адв. Х.Б. като пълномощник на „Д. ***,с ЕИК ********* /съгласно приложеното към заявлението пълномощно/,е поискано по партидата на посоченото търговско дружество да бъде вписано заличаването на Ю.Д.Д. като съдружник в дружеството на основание чл.125,ал.2 от ТЗ и като управител на същото на основание чл.141,ал.5 от ТЗ.

            По горното заявление длъжностното лице по регистрация към А.п.в. е постановило отказ №************** от 23.10.2020 г.,който е обжалван от Ю.Д. и въз основа на тази жалба е образувано т.д.№76/2020 г. по описа на Окръжен съд-Смолян.С решение №1 от 04.01.2021 г.,постановено по посоченото дело,жалбата срещу горния отказ на АВ,е оставена без уважение като неоснователна и недоказана и именно това решение е предмет на обжалване пред настоящата инстанция и по настоящото дело.

            Отказът на АВ от 23.10.2020 г. е основан на следните,изложени в него мотиви,а именно:

            Прието е,че с оглед защитата на дружествения капитал /защитата на дружествените кредитори/,за да бъде вписано прекратяване участието на съдружника на основание чл.125,ал.2 от ТЗ,не е достатъчно да е отправено писмено предизвестие от съдружника до дружеството и да е изтекъл предвидения в закона 3 месечен срок,а трябва да да представени и доказателства за съдбата на освободените дялове от капитала на дружеството,включително и за поемане дела на напускащия съдружник от останалите съдружници,респективно за намаляване на капитала.И тъй като в случая със заявлението не са били представени такива доказателства,то това е прието от АВ като причина да се откаже вписване заличаването на Ю.Д. като съдружник.

            А отказът да бъде вписано заличаването на Д. и като управител на дружеството е мотивиран с аргумента,че представените със заявлението документи не удостоверяват „Д. и Б.“ООД да е получило писмено уведомление по чл.141,ал.5 от Ю. Д. и липсват доказателства,удостоверяващи получаването на такова уведомление на адреса на дружеството от представляващите го лица,съответно дружеството да е уведомено за искането на управителя Д.  да бъде заличен като такъв от търговския регистър.

            Постановеният с решение №1 от 04.01.2021 г. по т.д.№76/2020 г. по описа на ОС-Смолян краен резултат-оставянето без уважение на подадената срещу горния отказ жалба,е основан на мотивите,че писменото предизвестие по чл.125,ал.2 от ТЗ,изходящо от съдружника Ю.Д.,е получено на 07.07.2020 г. лично срещу подпис от автора му Д.,макар и вече в качеството му на управител на „Д. и Б.“ООД,и по преписката липсват писмени данни предизвестието да е връчено на другия съдружник В. Н. Б.,респективно той да е узнал за него.В допълнение на това е изложено в мотивите на решението,че в случая съдружниците са двама и след като единият съдружник желае да напусне дружеството,то това поражда необходимост неговото изявление да достигне до знанието на другия съдружник,а в случая не са представени писмени доказателства в тази насока.Посочено е още,че в случая едно и също лице упражнява правата си по чл.125,ал.2 от ТЗ и приема волеизявления от името и за сметка на юридическото лице,което според окръжния съд води до колизия на интереси.

            Настоящата инстанция не споделя изложените в отказа мотиви за необходимостта от представяне на доказателства за съдбата на освободените от напускащия съдружник дялове от капитала на дружеството,за да бъде вписано заличаването на съдружника на основание чл.125,ал.2 от ТЗ.В хипотезата на посочената законова разпоредба,прекратяване на членството на съдружника настъпва автоматично,ако е изпълнена предвидената в същата разпоредба процедура и в тази връзка заличаването на съдружника от търговския регистър е предпоставено единствено от наличието за доказателства за осъществяването на тази процедура,т.е. на доказателства за отправено от доброволно напускащия съдружник писмено предизвестие до дружеството по смисъла на чл.125,ал.2 от ТЗ и за надлежното уведомяване на дружеството за това предизвестие.Наред с това следва,към момента  на подаване на заявлението до АВ да е изтекъл и предвидения в нормата 3-месечен срок или предвидения в дружествения договор срок,ако той е по-голям от законния.Доказателства за уреждане съдбата на освободените от напускащия съдружник дружествени дялове не е необходимо да бъдат представяни като условие за вписване заличаването на съдружника на основание чл.125,ал.2 от ТЗ,защото отношенията относно освободените от съдружника дялове са с последващ характер,без те да влияят на автоматично настъпилото прекратяване на членственото правоотношение.

            При всички положения обаче,за да се заличи от ТР един съдружник на основание чл.125,ал.2 от ТЗ,следва да са налице доказателства за редовното уведомяване на дружеството за отправеното от напускащия съдружник предизвестие.В тази връзка настоящата инстанция споделя изложения в обжалваното решение на ОС-Смолян извод за липсата на такива доказателства.Както е удостоверено върху самото предизвестие за прекратяване участието на Д. като съдружник в „Д. и Б.“ООД,същото е получено на 07.07.2020 г. от самия му автор Ю.Д.,но в качеството му на управител на дружеството-адресат на предизвестието.Или,както е очевидно,едно и също е физическото лице,изразило писмено волеизявление по чл.125,л.2 от ТЗ и получило същото волеизявление от името и за сметка на дружеството,до което то е адресирано.При такава ситуация,както е прието и в обжалваното решение,несъмнено е налице колизия между интересите на напускащия съдружник,като лице упражняващо правата си по чл.125,ал.2 от ТЗ и като лице,приемащо волеизявления от името и за сметка на търговското дружество в качеството му на органен представител на дружеството.При наличието на такава колизия уведомяването на дружеството за отправеното от съдружника предизвестие по чл.125,л.2 от ТЗ,не може да се счита за редовно.Не и посредством самия автор на предизвестието,макар и той да до е получил от името на дружеството в качеството му на негов управител.Както е прието в решение №14 от 27.01.2017 г. по т.д.№1453/2014 г. на ВКС,II-ро т.о.,на органния представител на дружеството,т.е. на управителя,действително е признато правото волята му,като физическо лице,да бъде зачетена за воля на юридическото лице,което представлява,но само във външните отношения спрямо третите лица,не и в отношенията със самия него.Ето защо,в ситуация,в която отправящия предизвестието за напускане съдружник е и управител на дружеството-адресат на предизвестието,за да се счита същото предизвестие за редовно достигнало до знанието на дружеството,трябва то или да е получено чрез друг управител на дружеството,или ако такъв управител липсва /както е в конкретния случай/,следва предизвестието да е получено от останалите съдружници в дружеството,за да се счита последното за надлежно уведомено за същото предизвестие.В случая търговското дружество е с двама съдружници-отправилият преизвестието съдружник Ю.Д. и съдружникът В. Н. Б. и с оглед на преждеизложеното,за да се счита дружеството за редовно уведомено за предизвестието,следва то са е получено от съдружника Б..По преписката,образувана пред АВ въз основа на горното заявление,а и по настоящото дело,липсват доказателства посоченият съдружник да е получил или узнал по какъвто и да е начин за отправеното от Д. предизвестие по чл.125,ал.2 от ТЗ.Оттук следва и извода,че е неустановено редовното уведомяване на самото дружество за същото предизвестие.А щом е така,то не може да се приеме,че предвиденият в закона 3-месечен срок по посочената разпоредба е започнал да тече,съответно-че този срок е бил изтекъл към момента на подаване на процесното заявление пред АВ.По тези съображения се налага и крайният извод,че не е установено възникването на всички произтичащи от закона предпоставки за вписване на заличаването на Ю.Д. като съдружник в „Д. и Б.“ООД на основание чл.125,ал.2 от ТЗ и затова правилно е отказано от АВ да бъде вписано в регистъра заличаването на същия съдружник.

            На следващо място,настоящата инстанция счита,че правилно е отказано заличаването на Д. и като управител на дружеството на основание чл.141,ал.5 от ТЗ.Съответно на това е правилно обжалваното решение и в частта,с която е потвърден отказа /оставена е без уважение жалбата срещу отказа/ и в тази му част.В самото решение няма изложени мотиви за обосноваване на резултата,изразяващ се в потвърждаване на отказа относно заявеното заличаване на Д. като управител на „Д. и Б.“ООД,но този факт сам по себе си не съставлява причина за отмяна на съдебното решение в посочената му част.А по същество апелативната инстанция намира,че отправеното до АВ искане за заличаване на управителя на основание посочената разпоредба,не подлежи на уважаване в конкретния случай,тъй като не е установено надлежното получаване от дружеството на изходящото от управителя Д. уведомление по чл.141,л.5 от ТЗ.Такова уведомление е представено с процесното заявление,подписано е от управителя Д. и е адресирано до дружеството,но аналогично на предизвестието по чл.125,ал.2 от ТЗ,е получено /на датата 07.09.2020 г./ от самия управител Д..Това получаване на уведомлението не доказва,че същото е стигнало надлежно до знанието на дружеството-негов адресат.Поначало и както е в процесния случай,ако уведомлението е получено от напускащия управител,без никакви данни за фактическото му входиране и приобщаване към документацията на дружеството,следвада бъдат представени доказателства,че същия управител е предприел действия по уведомяване на другия управител /ако такъв има/ или пък на съдружниците в дружеството,респективно-на останалите съдружници,ако напускащия управител има качеството и на съдружник в дружеството.И тъй като в случая няма друг управител,освен Ю.Д.,а той е и един от двамата съдружници в „Д. и Б.“ООД,то за да се счете уведомлението по чл.141,ал.5 от ТЗ за надлежно получено от самото дружество,трябва да са представени доказателства,че е връчено на другия съдружник,т.е. на съдружника Б..Такива доказателства липсват и затова не може да се приеме,че уведомлението е връчено надлежно на адресата и оттам-че е породило правни последици.Ето защо и не може да се счете,че предвиденият в закона едномесечен срок по чл.141ал.5 от ТЗ е бил изтекъл към момента на подаване на заявлението пред АВ и с оглед на това заявеното искане за заличаване на управителя Д. от търговския регистър е неоснователно и правилно е било отказано от АВ.       

            Като краен резултат,предвид горните съображения,жалбата срещу решение№1 от 04.01.2021 г. на ОС-Смолян е изцяло неоснователна и като такава не следва да се уважава,а самото решение,с което горният отказ е потвърден /респ. оставена е без уважение подадената от Д. жалба срещу отказа/,е правилно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло от настоящата инстанция.

            Ответната по частната жалба страна-А.п.в. направила искане в подадения от нея писмен отговор да й бъдат присъдени съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.Съгласно новата ал.6-та на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ /ДВ,бр.105 от 2020 г./,в производствата по обжалване на отказ на АВ съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК.В случая,с оглед неоснователността на разгледаната жалба срещу решение №1 от 04.01.2021 г. и като краен резултат-потвърждаването на постановения от АВ отказ,на агенцията се дължат разноски за настоящото производство на основание чл.25,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл.81 и чл.78,ал.3 от ГПК.А предвид обстоятелството,че агенцията е подала отговора на жалбата чрез упълномощен от нея юрисконсулт,то й се дължи юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК.Същото следва да бъде определено като размер съобразно чл.25а,ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ и възлиза на сумата от 100 лв.Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция,заплащането на тази сума следва да бъде възложено в тежест на жалбоподателя Ю.Д..

            Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение №1 от 04.01.2021 г.,постановено по т.д.№76/2020 г. по описа на Окръжен съд-Смолян,с което е оставена без уважение като неоснователна и недоказана жалбата на Ю.Д.Д.,ЕГН **********,подадена чрез пълномощника му адв. Х.Б.,срещу отказ №************** от 23.10.2020 г. на А.п.в.п. заявление с вх.№ ************** от 22.10.2020 г.,подадено по електронен път.

            ОСЪЖДА  Ю.Д.Д.,ЕГН ********** със съдебен адрес-***-чрез адв.Х.Б.,да заплати на А.п.в. адрес ***,сумата от 100 лв. /сто лева/,представляваща юрисконсултско възнаграждение,дължимо на основание чл.25,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл.78,ал.8 от ГПК.

            Решението е окончателно.

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ:1/

 

 

 

 

                                                                                                              2/