№ 682
гр. Разград, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шести ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20233330100649 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.92
от Закона за задълженията и договорите.
Депозирана е искова молба от Йеттел България ЕАД, с която са предявени
обективно съединени искове срещу Р. С. И. за установяване, че ответникът
дължи на ищеца сума в размер на в размер на 336,96 лв. , формирана както
следва: сумата от 83.43 лева дължими абонаментни такси и потребление за
периода 05/04/2020 - 04/06/2020 година за мобилен номер +******, сумата от
107,68 лева, неустойка за едностранно прекратяване на договора за мобилен
номер +******, сумата от 145,85 лева представляваща разликата между
цената на устройството и заплатената преференциална цена, ведно със
законова лихва върху сумата, считано от 25.08.2022 година до окончателното
му изплащане, както и дължима законова лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, за която сума
е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 20223330101562 по описа
на РС – Разград, която е връчена на ответника при условията на чл.47 от ГПК.
Сочи, че между Р. С. И. и “Теленор България ЕАД са сключени договор за
мобилни услуги от 27.1.2020 година и допълнително споразумение към него
от 7.4.2020 година с предпочетен номер ******, като е закупил устройството
NOKIA 2.2 Dual Black на преференциална цена; че длъжникът не е изпълнил
задълженията си по споразуменията, вследствие на което те са прекратени
едностранно от Йеттел България ЕАД на 30.7.2020 година. Твърди, че към
05.08.2020 година длъжникът е имал задължения за преходни периоди в
размер на 83.43 лева, че като последица от посоченото неизпълнение са
начислени договорени неустойки в общ размер на 253.53 лева, формирана
както следва: 107,68 лв., представляваща три стандартни месечни такси и
145,85 лв. за устройството NOKIA 2.2 Dual Black. Пояснява, че правото на
кредитора на неустойка, е обективирано в : т. 11 от договора за мобилни и
раздел IV от допълнителните споразумения към договорите за мобилни
1
услуги, сключен с длъжника. Претендира и за заплащане на направените по
делото разноски, вкл. и тези по ч. гр. дело № 20223330101562 по описа на РС
– Разград.
Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника по реда
на чл.47 от ГПК. Назначеният особен представител оспорва исковете. Сочи,
че не са представени доказателства за предаване на устройството, както и за
размера на редовната и на преференциалната цена и за това каква част от
сумата е платена.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:
Между ищеца и ответника е сключен договор за мобилни услуги/приложен
към ч.гр.д.№1562/2022 г. – л./ на 27.01.2020 г. за предпочетен №+****** с
абонаментен план „Тотал + с неограничени нац.минути и изх. роуминг в зона
ЕС“ при стандартен месечен абонамент от 31,99 лв. и първоначален срок на
договора 24 месеца. С допълнително споразумение от 07.04.2020 г. е
договорен стандартен месечен план от 39,99 лв., респ. промоционален
месечен абонамент 35,99 лв. за същият тел. номер.
В договорите е посочено, че при прекратяване на договора през
първоначалния срок по вина или по инициатива на потребителя или при
нарушение на задълженията му по договора същият дължи за всяка СИм
карта, по отношение на която е налице прекратяване същият дължи неустойка
в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяване до
изтичане на уговорения срок, като максималния размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти /най-
високият според условията на плана/. В същия договор е записано, че ако е
предоставено устройство за ползване на услуги за срока на договора,
потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството
съгласно действащата към момента на предоставяне ценова листа на
оператора и заплатената от него при предоставянето му от оператора, каквато
съответства на оставащия срок на договора.
Ведно с договорите ответникът е подписал и декларация, че е получил от
ищеца екземпляр от общите условия, както и че е съгласен с тях, а като
приложение към договора е подписал и ценова листа за абонаментни планове
за частни лица от 27.01.2020 г. и от 07.04.2020 г.
На същата дата – 10.06.2022 г. ищецът е склйючил и застраховка за
устройство „Смартфон протект“ с дължима месечна застрахователна премия
от 9,49 лв.
Във фактура от 05.05.2020 г. ищецът е отбелязал за плащане 59,39 лв., в
която е включена сумата за месечна такса и разговори, със срок за плащане
20.05.2020 г. С нова фактура от 05.06.2020 г. са фактурирани отново тези
задължения от 59,39 лв. за предходен период и 33,32 лв. за такси и ДДС. С
фактурата от 05.08.2020 г. са фактурирани задължения на ответника за
заплащане на 253,53 лв. неустойки за предсрочно прекратяване на договора
за услуги, както и задълженията от предходния период в размер на 83,43 лв.
Срокът за заплащане на тези задължения, посочен във фактурата е 20.08.2020
г. Тези три фактури са издадени за кл.№*********. Към всяка от фактурите е
приложена и справка за потребление за мобилния телефон.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
Предвид обстоятелството, че исковете за установяване на задължението за
2
заплащане на сумата 107,68 лв.дължима неустойка, както и за установяване
на задължението за заплащане на сумата 145,85 лв. разлика между
стандартната цена на мобилното устройство и заплатената от длъжника се
отнасят за задължения, които възникват при предсрочно прекратяване на
договора по вина или причина на ответника съдът следва първоначално да
разгледа въпроса дали сключения договор за мобилни услуги е прекратен.
В тази връзка спорен е въпросът дали е налице надлежно упражняване на
правото на ищеца едностранно да прекрати договорите с ответника.За
уважаване на иска по чл. 92 от ЗЗД е необходимо ищецът да докаже, че в
договора съществува валидна уговорка за неустойка при прекратяването му
по вина на потребителя преди изтичане на срока и че прекратяването е
извършено по предвидения в договора и в закона ред. В представените по
делото договори е предвидено задължение за заплащане на неустойка от
страна на потребителя в случай на прекратяване на договора преди изтичане
на срока по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по договора. В конкретния случай обаче не е доказано, че е
извършено едностранно прекратяване на договорите по инициатива на
доставчика ищец. Единствено уговарянето на това потестативно право в
полза на мобилния оператор не е достатъчно да се счете, че същото е
възникнало, а е необходимо да са налице материалните предпоставки, при
които страните са се договорили, че то ще се породи, като освен това
правоимащият трябва да уведоми другата страна по сделката, че упражнява
това си право. Не може да се приеме твърдението на ищеца, че е прекратил
едностранно договора, поР. виновно неизпълнение от страна на ответника –
абонат на мобилни услуги, още повече, че видно от съдържанието на
представения договор, в същия липсват клаузи относно начина за
уведомяване на страните при изменение, и в частност при предсрочно
прекратяване чрез разваляне на договора. Доколкото обаче се касае за писмен
договор и при липсата на други уговорки, то изявлението за прекратяването
му също следва да бъде извършено в писмена форма и да е достигнало до
другата страна – в съответствие с разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД,
респективно - чл. 293, ал. 2 от ТЗ. Това е така поР. принципа, че формата на
разваляне на договора е в зависимост от формата на сключения договор и с
оглед писмения характер на процесния договор, то и едностранното
волеизявление на ищеца следва да бъде в писмена форма. По делото обаче не
са ангажирани доказателства в такава насока, липсва писмено изявление от
дружеството- мобилен оператор , достигнало до ответника, с което той да е
уведомен, че ако в определен срок не погаси задълженията си, договорът ще
бъде развален.
Предвид това, че по делото не е установено сключения с ответника договор да
е бил прекратен по уговорения начин преди изтичане на срока, за който е
сключен, то за ищеца не е възникнало правото да начислява неустойка на това
основание, съответно и да претендира разликата в цената на мобилното
устройство в съответния размер. Ето защо предявените искове по реда на чл.
422 ГПК във връзка с чл. 92 от ЗЗД за установяване на задължението за
заплащане на сумата 107,68 лв. и на сумата 145,85 са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
Искът за установяване на задължението за заплащане на сумата 83,43 лв. ,
представляващи незаплатени задължения за ползвани мобилни услуги е
основателен и доказан. Между ищеца и ответника е сключен договор за
предоставяне на мобилни услуги. С този договор ищецът се е задължил да
3
доставя на ответника мобилни услуги срещу такса, която същият ще
заплаща. Предоставените услуги и дължимата цена са индивидуализирани в
договора, сключен между двете страни чрез посочване на вида на ползваната
услуга. За претендираната от ищеца сума в размер на 83,43 лв. са издадени
фактури, в които е описано общото потребление за съответния период и
същите не са платени.
Ищецът има право на направените в настоящото производство разноски
съразмерно на уважената част от исковете в съответствие с разпоредбата на
чл.78 ал.1 от ГПК. В настоящото производство ищецът е представил
доказателства за направени разноски в размер на 425 лв. / 125,00 лв. д.т., 300
лв. за особен представител / и 480 лв., платени като адвокатско
възнаграждение. Така за същото ответникът следва да му заплати сумата
105,23 лв. за направените разноски и 118,85 лв. платени като адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете. Съответно от
направените по ч.гр.д.№1562/2022 г. разноски в размер на 25 лв. и 360 лв.
адвокатско възнаграждение ответникът следва да заплати съответно сумите
6,19 лв. и 89,13 лв.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. С. И. с ЕГН: ********** с
постоянен адрес адрес: с. Б., общ. Г., обл. С. че същият дължи на ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ
56А, ет.3, ап.3, общ. Столична, обл. София (столица) законен представител
Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик пълномощник адв.С. М. сумата
166.07лв./сто шестдесет и шест лева и седем стотинки/ неплатени задължения
за минал период, включващи неплатени месечни абонаментни такси,
лизингови вноски и застраховки и сумата 83.43 лв./осемдесет и три лева и
четиридесет и три стотинки/ дължими аб.такси и потребление за периода
05.04.2020г.-04.06.2020г. за мобилен номер +******, ведно със законната
лихва върху сумите, считано от 25.08.2022г., до окончателното им изплащане
които вземания са част от посоченото в заповед за изпълнение
№790/26.08.2022 г. по ч.гр.д.№1562/2022 г. на Районен съд – Разград и
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за установяване на задължения за заплащане на
сумата 107,68лв./сто и седем лева и шестдесет и осем стотинки/ неустойка за
едностранно прекратяване на договора за мобилен номер +****** и сумата
145.85лв./сто четиридесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки/
представляваща разлика между цената на устройството и заплатената
преференциална цена.
ОСЪЖДА Р. С. И. с ЕГН: ********** с постоянен адрес адрес: с. Б., общ. Г.,
обл. С. ДА ЗАПЛАТИ на ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и
адрес: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 56А, ет.3, ап.3, общ. Столична, обл. София
(столица) законен представител Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик
сумата 105,23 лв. /сто и пет лева и двадесет и три стотинки / разноски по
настоящото дело и 118,85 лв. /сто и осемнадесет лева и осемдесет и пет
стотинки/ адвокатско възнаграждение, както и сумата 6,19 лв. /шест лева и
деветнадесет стотинки/ разноски и сумата 89,13 лв. /осемдесет и девет лева и
тринадесет стотинки/ адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№ 1562/2022 г. на
4
Районен съд – Разград.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Окръжен съд - Разград.
След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-
докладчик по ч.гр.д.№ 1562/2022 г. на Районен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5