Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 09.05.2018 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско отделение
На 13.12.
2017 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: ДИАНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА
т.дело
№ 353 по описа за 2015 година,
за да
се произнесе, съобрази:
Предявен е
иск с правно основание основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 44а,ал.2 от ЗОЗ - за получаване на реално
изпълнение на парично задължение в качеството му на заложен кредитор, в полза
на който е учреден особен залог.
Ищецът „П." АД твърди, че с Договор за залог
на вземане от 01.03.2012г. „Р." ЕАД е учредило в полза на Банката
особен залог върху своите вземания от „М." ЕАД, произтичащи от Договор №
МТ-073/2012 от 29.02.2012г., Договор № МТ-74/2012г. от 29.02.2012г., Договор №
МТ-78/2012г. от 29.02.2012г. и Договор № МТ-79/2012г. от 29.02.2012г., с обща
стойност 4 610 000 лева без ДДС. Особеният залог е учреден като обезпечение по
Договор за овъдрафт по разплащателна сметка № 013OD-L-000003/01.03.2012 г. и
анекси към него и е вписан в Централния регистър на особените залози към М.стерство
на правосъдието /„ЦРОЗ"/ с вписване с рег. №2012031300934.
Със Съобщение с изх. №
231-346/13.03.2012г. по реда на чл.17 ал.1 от ЗОЗ, „М." ЕАД в качеството на длъжник по
заложеното вземане, са уведомени за извършеното вписване.
С писмо с изходящ № ФС-17-355
от 15.03.2012г. „М." ЕАД потвърдило, че е уведомено за залога и че от тази
дата залогът има действие спрямо дружеството.
Поради неизпълнение на
задълженията на кредитополучателя, на 16.12.2013г. банката вписала пристъпване
към изпълнение по отношение на заложените вземания на кредитополучателя от М.те
с рег.№2013121602282, за търсената сума 833 295.03 лева, представляваща част от
цялото вземане към тази дата. С допълнително заявление за вписване на
пристъпване към изпълнение, рег. № 2014010300250 е поискано изпълнение за друга
част от дълга в размер на сумата от 2 353 848.88 лева, от които главница в
размер на 2 307 385.03 лева и просрочена лихва от 46 463.85 лева. Твърди се, че
за вписаното пристъпване към изпълнение „Р." ЕАД е уведомено чрез писмо с
изходящ №10-18972/21.12.2013 г., получено лично от управителя на дружеството - С.С.
на 21.12.2013г., а длъжникът „М."
ЕАД , с писмо вх. 29908/27.12.2013 г. С това писмо ответникът бил уведомен, че
по реда на чл.32 ал.4 от ЗОЗ с вписване на пристъпване към изпълнение
заложеното имущество преминава в разпореждане на заложния кредитор, като
изрично е указано, че по силата на
чл.44а, ал.2 и ал.3 ЗОЗ - с вписване на пристъпване към изпълнение заложените
парични вземания на кредитополучателя от „М." ЕАД се считат за възложени
за събиране на заложния кредитор и постъпленията от тези вземания може да се
събират само от вписания в ЦРОЗ депозитар. Банката предупредила ответника и
относно противопоставимите права на заложния кредитор, по отношение на всички
останали кредитори, включително и преди публичноправните кредитори (аргумент от
чл.194 ал.1 и 3 от ДОПК). На ответника е напомнено, че след 06.08.2012г. -
датата, на която е съобщено на ответника за запора, всички плащания,
включително и по наложени запори, извършени от М.те, на трети лица различни от
заложния кредитор, са недействителни и банката ще има право да иска повторно
плащане на всички суми, които са били платени в нарушение на заложното право на
Банката.
С писмо с изх. №
10-404/13.01.2014г., връчено на залогодателя чрез управителя С.С., Банката го е
уведомила, че е вписала допълнително пристъпване към изпълнение и за останалата
част от кредита за сумата от общо 2 353 848.88 лева, от които 2 307 385.03 лева
главница и 46 463.85 лева лихва.
С Договор за залог на
вземане от 25.07.2012г. „Р.” ЕАД
учредило в полза на Банката особен залог върху всички свои настоящи и бъдещи
вземания от „М." ЕАД, като особеният залог е ново обезпечение по Договор
за овъдрафт по разплащателна сметка № 013OD-L-000003/01.03.2012 г. и анекси към
него и е вписан в ЦРОЗ към М.стерство на правосъдието с вписване с рег.
№2012080300606, за което съгласно чл.17
ал.1 от ЗОЗ, длъжникът по заложеното вземане - „М." ЕАД е уведомен със
Съобщение с изх. №231-856/03.08.2012 г. С писмо с изходящ №
ПО-02-400/08.08.2012г. М.те потвърдили, че са уведомени за залога и че същият
има действие спрямо дружеството.
С уведомление изх.
№231-51/10.01.2013г., получено с вх. № 455 от 21.01.2013г., Банката напомнила
на „М." ЕАД за отговорността и задължението на длъжника по заложеното
вземане за превод на всички дължими суми, само и единствено на заложния кредитор
по сметка в банката. С уведомление с изх.№231-1816 от 20.11.2013г., получено с
вх. № 8827 от 21.11.2013г., Банката отново напомнила за отговорността и
задължението на длъжника по заложеното вземане за превод на всички дължими
суми, само и единствено по сметка в банката.
Поради неизпълнение на
задълженията на залогодателя, заложният кредитор вписал пристъпване към
изпълнение по отношение на заложените вземания от „М." ЕАД, вписани в ЦРОЗ
на 17.12.2013 г. с рег. №2013121700496, за сума в размер 833 295.03 лева,
представляваща част от цялото вземане към тази дата. С допълнително вписване за
пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ с рег. № 2014010300228 е потърсено изпълнение
на друга част от дълга, от които главница в размер на 2 307 385.03 лева и
просрочена лихва от 46 463.85 лева. За вписаното пристъпване към изпълнение „Р.”
ЕАД бил уведомен чрез писмо с изходящ № 10-18973 от 21.12.2013 г. получено
лично от управителя на дружеството - С.С. на 21.02.2013 г., а „М." ЕАД е
уведомено с писмо, получено с вх.9907 от 27.12.2013 г. С това писмо банката
напомнила на ответника, че след 06.08.2012г., на която дата на ответника е
съобщено за запора, всички плащания, включително и по наложени запори,
извършени от М.те, на трети лица различни от заложния кредитор, са
недействителни и Банката ще има право да иска повторно плащане на всички суми,
които са били платени в нарушение на заложното право на Банката.
С писмо с
изх.№10-400/13.01.2014г. връчено на „Р.” ЕАД чрез управителя С.С., банката го
уведомила, че е вписала допълнително пристъпване към изпълнение и за останалата
част от кредита за сумата от общо 2 353 848.88 лева, от които 2 307 385.03 лева
главница и 46 463.85 лева лихва. Чрез уведомления, получени от М.те с вх.
№397/17.01.2014г. и с вх.№ 398/17.01.2014г., банката информирала „М.” ЕАД, че е
вписала допълнително пристъпване към изпълнение и за останалата част от кредита
2 353 848.88 лева.
С писма от 17.01.2014 г. и
04.03.2014 г. заложният кредитор поискал от „М." ЕАД детайлни сведения
относно неизпълнените задължения към „Р." ЕАД. С писмо с изх. №
ПО-02-172/27.03.2014г., длъжникът потвърдил, че задълженията му към „Р."
ЕАД към дата 23.03.2014г. са в общ размер на 667 727.57 лева, информирал
Банката, че ще ги преведе след като
депозитарят изготви разпределение на събраните суми.
Твърди се, че посредством
писмо с изх.№ ПО-02-275/21.05-2014г. длъжникът повторно уведомил Банката, че ще
изплати заложените и дължими вземания към залогодателя, едва след получаване на
разпореждане от депозитаря за разпределение на същите тези суми. С вх. №5809 от
19.06.2015г. „М." ЕАД получило, изпратена от банката покана за плащане на
сумата от 667 727.57 лв., представляваща размера на признатото от ответника
негово задължение с писмо изх. № ПО-02-172/27.03.2014г.
С последващо писмо от
06.07.2015г., „М." ЕАД отговорило, че „сумата от 667 727.57 лева
представлява общо задължение към „Р." ЕАД, включващо и задължения по
фактури, които не са заложени в полза на Банката".
„М." ЕАД представило на
ПИБ подписан Протокол за прихващане на взаимни задължения от 30.05.2014г.
между „М." ЕАД и „Р." ЕАД, по силата на който насрещни
задължения се прихващат до сумата от
217 674.83 лева. С това писмо длъжникът уведомил банката, че: „Според този
протокол двете страни прихващат
взаимни задължения, подробно описани по номера на фактури и суми, които не са
включвани в Договор за цесия и банката не може да претендира да й бъдат
платени. Видно от приложенията е, че задълженията, прихванати в Протокола са
част от сумата от 667 727.57 лева, която настоявате да Ви бъде платена, като
заложена в полза на Банката. ".
В исковата молба се посочва
още, че вземанията на Банката, предмет на посочения по - горе договор за
кредит, са със статут на приети вземания в производството по несъстоятелност на
„Р." ЕАД /в несъстоятелност. С писмо с изх.№ ПД-11-474 от 18.11.2015г., „М."
ЕАД признало предявените от банката вземания срещу залогодателя, както и
заложните права на Банката по отношение на двата учредени особени залога на
вземания от М.те, като уведомили ПИБ, че задълженията на дружеството към втория
ответник са редуцирани до размера от 16 851.33 лева и ще бъдат платени когато М.те
имат финансов ресурс.
Моли съда, в качеството на
процесуален субституент на „Р." ЕАД/н/ да осъди ответника „М."
ЕАД, с ЕИК: ***, с адрес на управление: гр. Р., ул. ***, да заплати на третото
лице носител на материалното право на процесното вземане – “Р." ЕАД с ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. ***, представлявано от Г.Н.,
което изпълнение да се извърши по особената сметка на вписания в Централния
регистър на особените залози към М.стерство на правосъдието депозитар С.Б.Ц.,
с ЕГН: **********, с IBAN:
***, ВIС: FINVBGSF открита в „П." АД,
сумата от общо 667 727.57 лева (шестстотин шестдесет и седем хиляди
седемстотин двадесет и седем лева и петдесет и седем стотинки), ведно със законната
лихва от датата на предявяване на първоначалната искова молба - 15.12.2015г. до
пълното изплащане на задължението, която сума представлява неизпълнени
задължения по следните договори и фактури, описани детайлно, както в писмата на
ответника до ищеца, така и в долната таблица, а именно:
|
№ и дата на договора
между М. |
№ на фактура |
Дата на фактурата |
Размер на непла-тените суми |
|
|
М..ЕАД и |
|
|
|
|
|
Р. Р. ЕАД |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
********** |
17.10.2013 |
87.60 |
|
|
|
********** |
15.105013 |
84.00 |
|
|
|
********** |
21.10.2013 |
86,40 |
|
|
|
|
|
258,50 |
|
|
МТ 91/07.04.2011г. |
********** |
28.10.2013 |
7 876.76 |
|
|
|
|
|
7 876,76 |
|
|
МТ 116/26.03.2013 |
********** |
10.9.2013 |
15 742,08 |
|
|
|
********** |
16.9.2013 |
10494,72 |
|
|
|
********** |
17.9.2013 |
5 247,36 |
|
|
|
********** |
16.10.2013 |
10494,72 |
|
|
|
********** |
18.10.2013 |
10494,72 |
|
|
|
********** |
22.10.2013 |
15 742,08 |
|
|
|
|
|
68215,68 |
|
|
МГ 117/28.03.2013 |
********** |
02.9.2013 |
8 586,00 |
|
|
|
********** |
26.9.2013 |
25 200,00 |
|
|
|
********** |
27.9.2013 |
2 448,00 |
|
|
|
********** |
27.9.2013 |
31 888,80 |
|
|
|
********** |
09.10.2013 |
20 160,00 |
|
|
|
|
|
88 282,80 |
|
|
МТ 183/18.07.2013 |
********** |
10.9.2013 |
1 526.40 |
|
|
|
********** |
12.9.2013 |
16 032.00 |
|
|
|
********** |
12.9.2013 |
40 176.00 |
|
|
|
|
|
57 734,40 |
|
|
МТ 209/17.05.2012 |
********** |
14.8.2013 |
202.55 |
|
|
|
1000(110733 |
16.8.2013 |
1 568.10 |
|
|
|
********** |
26.8.2013 |
3 791,96 |
|
|
|
********** |
30.8.2013 |
3 791,96 |
|
|
|
*********-1 |
04.9.2013 |
3 791,96 |
|
|
|
********** |
20.9.2013 |
14 400,93 |
|
|
|
********** |
20.9.2013 |
40 001,82 |
|
|
|
********** |
30.9.2013 |
639,06 |
|
|
|
********** |
02.10.2013 |
11 729,15 |
|
|
|
********** |
10.10.2013 |
11 910,10 |
|
|
|
********** |
03.10.2013 |
8 094,24 |
|
|
|
|
|
99 921.85 |
|
|
МТ 239/11.09.2013 |
********** |
17.9.2013 |
16 464,00 |
|
|
|
********** |
27.9.2013 |
4 116,00 |
|
|
|
|
|
20 580,00 |
|
|
МТ387/21.09.2012г. |
********** |
27.8.2013 |
96,00 |
|
|
|
********** |
13.8.2013 |
1 399.20 |
|
|
|
********** |
29,8.2013 |
3 888,00 |
|
|
|
********** |
30.8.2013 |
508,80 |
|
|
|
********** |
04.9.2013 |
10 233,60 |
|
|
|
********** |
05.9.2013 |
1 324,80 |
|
|
|
********** |
20.9.2013 |
2 688.00 |
|
|
|
|
|
20 138.4(1 |
|
|
МТ 410/30.10.2012 |
********** |
29.8.2013 |
15 840.00 |
|
|
|
********** |
28.8.2013 |
3 360,00 |
|
|
|
********** |
02.9.2013 |
3 120,00 |
|
|
|
********** |
17.9.2013 |
15 840,00 |
|
|
|
********** |
23.9.2013 |
5 520,00 |
|
|
|
********** |
25.9.2013 |
14 520,00 |
|
|
|
********** |
12.9.2013 |
4 800,00 |
|
|
|
********** |
27.9.2013 |
9000.00 |
|
|
|
********** |
30.9.2013 |
4 800,00 |
|
|
|
********** |
03.10.2013 |
3 600,00 |
|
|
|
********** |
22.10.2013 |
9840,00 |
|
|
|
|
|
90 240,80 |
|
|
МТ 412/31.10.2012 |
********** |
28.8.2013 |
26 814,24 |
|
|
|
********** |
02.9.2013 |
17 520,00 |
|
|
|
********** |
18.9.2013 |
1 800,00 |
|
|
|
********** |
30.9.2013 |
7 440,00 |
|
|
|
********** |
30.9.2013 |
4 800,00 |
|
|
|
********** |
23.9.2013 |
31 200,00 |
|
|
|
********** |
13.9.2013 |
11 400,00 |
|
|
|
*********') |
03.10.2013 |
11 400,00 |
|
|
|
********** |
14.10.2013 |
28 800,00 |
|
|
|
********** |
16.10.2013 |
11 760,00 |
|
|
|
********** |
29.10.2013 |
22 320,00 |
|
|
|
********** |
25.10.2013 |
4 800,00 |
|
|
|
|
|
180 054,24 |
|
|
МТ 412/31.10.2012 |
********** |
12.9.2013 |
13 200,00 |
|
|
|
|
|
13 200,00 |
|
|
МТ 488/07.12.2012 |
********** |
25.9.2013 |
11 400,00 |
|
|
|
********** |
10.10.2013 |
1 368,00 |
|
|
|
|
|
12 768,00 |
|
|
МТ 517/28.12.2012 |
********** |
12.8.2013 |
270,00 |
|
|
|
********** |
14.8.2013 |
1 860,00 |
|
|
|
********** |
16.8.2013 |
2 325,00 |
|
|
|
********** |
22.8.2013 |
4 002,24 |
|
|
|
|
|
8 457,24 |
|
|
ОБЩО |
|
|
667 727.57 |
|
Претендира
разноските в производството, представляващи държавна такса 26 709.10 лева
(двадесет и шест хиляди седемстотин и девет лева и десет стотинки) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 61 600.00 лева (шестдесет и една
хиляди и шестстотин лева).
Ответникът „М." ЕАД оспорва предявения иск. Излага
съображения за недоказаност на исковата претенция като основана единствено на
кореспонденцията, водена между ПИБ и „М." ЕАД. Сочи, че с писмо изх. №
ФС-17-428 от 06.07.2015г. и представен към него протокол за прихващане на
взаимни задължения от 30.05.2014г. между „М." ЕАД и „Р." ЕАД е
уведомил ищеца, че сумата в размер на 667 727,57 лв. /предмет и на
настоящия иск/ представлява не заложени в полза на Банката вземания на „Р."
ЕАД, а общо задължение на „М." ЕАД към „Р." ЕАД, която сума включва
и задължения по фактури, които не са заложени в полза на ПИБ, поради което
нито тогава, нито към настоящия момент съществува основание за претендирането
им от банката.
Твърди, че с подписания на
30.05.2014 г. протокол за прихващане на взаимни задължения между „М."
ЕАД и „П." АД двете страни са прихванали взаимни задължения на стойност
217 674,83 лв., подробно описани по номера на фактури и суми, които не са
включвани в договор за цесия и Банката не може да претендира да й бъдат
платени.
На следващо място посочва,
че с Вх. № 231-356/01.04.2014г. „М." ЕАД е уведомило „П." АД, че с
оглед изпълнение разпоредбите на чл. 44а, ал.2 от ЗОЗ във връзка с чл. 40 и чл.
41 от ЗОЗ, е изпратило запитване до депозитаря С.Б.Ц. и искане да му бъде
указана поредността и пропорциите, в които следва да бъдат извършвани плащания
по наложените към момента запор и при евентуално бъдещи такива запори на
вземанията на длъжника „Р." ЕАД, както и че към настоящия момент няма
получен отговор от депозитаря и не е представено разпределение. С това писмо на
банката е предоставена и Справка за задължението на „М." ЕАД по
фактури с настъпил падеж към „Р." ЕАД и Опис на наложените запори на
вземания на „Р." ЕАД към дата 17.03.2014г. Уточнява, че в посочената
справка е предоставена единствено информация относно суми, по които „Р."
ЕАД е издавало фактури на „М." ЕАД
и по които е следвало към онзи момент да се извършат плащания, като
измежду тези фактури е имало такива, по които е следвало да се извършват
плащания към „П." АД в качеството му на цесионер вследствие на множеството
договори за цесия, сключени между банката и „Р." ЕАД и за които ответното
дружество е получавало уведомителни
писма на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД /ведно с придружителни писма, съдържащи
подробен опис на фактурите, по конто следва да се извършат плащания в полза на
ПИБ като цесионер/. Съобразно наложените запори, ответникът изпратил
уведомления до ЧСИ, че паричните суми ще бъдат превеждани по посочените техни
банкови сметки само след получаването на разпореждане от депозитаря по вписания
особен залог, т.е. че не са извършвани плащания по посочените от частните
съдебни изпълнители банкови сметки, както и че такива ще бъдат извършени
единствено и само след получаването на разпореждане от Депозитаря по вписания
особен залог, каквото не е получено впоследствие.
Конкретно относно претенцията
за вземания по договор за залог на вземане от 01.03.2012 г., заявява, че
съгласно раздел ІІІ, т. 5 от този договор, превеждането на всички получени суми
от М." ЕАД по посочената банкова сметка *** /преди пристъпването към
изпълнение от страна на заложния кредитор/ е задължение на залогодателя,
независимо от това по коя банкова сметка *** „Р." ЕАД са извършени
плащанията от страна на „М." ЕАД. В тази връзка отбелязва, че в раздел
раздел III, т. 6 от договора за залог на вземания от 01.03.2012г. е отбелязано,
че залогодателят няма право да се разпорежда с всички суми, отнесени по
посочената в договора банкова сметка *** всички задължения на Кредитополучателя
по Договор № 013OD-L-000003/01.03.2012г. за овърдрафт по разплащателна сметка и
освобождаването на залога. Сочи, че видно от представените доказателства с
отговора на исковата молба, „М." ЕАД е изпълнявало задълженията си като е
заплащало по сметка на „Р." ЕАД дължимите суми, като не следва да отговаря
за неизпълнение на задълженията, описани в посочения договор за залог от страна
на „Р." ЕАД.
Посочва, че от представената
към отговора справка за платените фактури по Договори с „Р." ЕАД МТ
073/2012 г., МТ 074/2012 г., МТ 078/2012г. и МТ 079/2012г., издадена от
счетоводството на „М." ЕАД се вижда, че към дата 13.03.2012г. /датата, на
която е получено уведомление за вписването на особен залог върху вземанията на Р."
ЕАД от „М." ЕАД по Договор № МТ- 073/2012 от 29.02.2012г., Договор №
МТ-74/2012г. от 29.02.2012г., Договор № МТ - 78/2012г. от 29.02.2012г. и
Договор № МТ-79/2012г. от 29.02.2012г./ няма издадени фактури по гореописаните
четири броя договори. Освен това видно от същата справка плащанията по
фактурите са извършени в интервала от 14.06.2012г. до 29.12.2012г. като към
27.12.2013г. / датата на която „М." ЕАД е получило уведомление за вписано
пристъпване към изпълнение/ дължимите суми по договорите са изплатени по
банкова сметка *** „Р." ЕАД с изключение на тези, където е отбелязано, че
една част от фактурата е преведена на „Р." ЕАД, а друга на НАП както и на
трети лица в качеството им на частни съдебни изпълнители. Посочва, че от
представената справка е видно, че суми по две фактури - фактура № ********** за
сумата от 23 472,00 лв. и фактура № ********** за сумата от 50 073,60 лв., са
предмет на Протокол за прихващане на вземания и задължения от 28.12.2012г„
според който „М." ЕАД и „Р." ЕАД се споразумяват за извършване на
взаимно прихващане на задължения в размер на 177 268,34 лв. Сочи, че в така
посочения протокол за прихващане от 28.12.2012г. са посочени още и следните
фактури с № **********, **********, **********, **********, **********, по
които се дължат суми от „М." ЕАД в полза на „Р. Р." ЕАД. Ответникът
твърди, че прихващането е направено със съгласието на ПИБ, като под подписите
на изпълнителния директор на „М." ЕАД - Теодор Дребов и Директора на „Р."
ЕАД - Стефан Чорчопов стои подписа на Управителя на „П." АД Емил Георгиев,
т.е прихващането е направено съгласно клаузите на ЗЗД и в съответствие с
правните нормите, залегнали в ЗОЗ.
Ответникът представя и протокол
за прихващане на вземания и задължения от 29.12.2012г„ според който „М."
ЕАД и „Р." ЕАД се споразумяват за извършване на взаимно прихващане на
задължения в размер на 9 101,77 лв., като фактурите, по които „М." ЕАД
дължи на „Р." ЕАД са следните фактури № **********, ********** и
**********, като видно от самия протокол прихващането е направено със
съгласието на ПИБ, като под подписите на изпълнителния директор на „М."
ЕАД Теодор Дребов и Директора на „Р." ЕАД Стефан Чорчопов стои подписа на
Управителя на „П." АД Емил Георгиев, т.е прихващането е направено съгласно
ЗЗД и в съответствие с правните нормите, залегнали в 303. /аргумент, произтичащ
от чл. 8, ал. 1, т.2 ЗОЗ/.
Счита, че всичко изложено
обосновава извода, че „М." ЕАД е изпълнявало точно задълженията си в
качеството му на заложен длъжник, като всички суми, които е следвало да бъдат
заплатени от „М." ЕАД във връзка с вписването на особен залог на
вземанията на „Р." ЕАД от „М." ЕАД, произтичащи от Договор № МТ-
073/2012 от 29.02.2012г., Договор № МТ-74/2012г. от 29.02.2012г., Договор № МТ
-78/2012г. от 29.02.2012г. и Договор № МТ-79/2012г. от 29.02.2012г. са
извършени към „Р." ЕАД след 13.03.2012г. /датата, на която „М."
ЕАД е получило уведомление за вписването на особен залог върху вземанията на Р."
ЕАД от „М." ЕАД по Договор № МТ- 073/2012 от 29.02.2012г., Договор №
МТ-74/2012г. от 29.02.2012г., Договор № МТ -78/2012г. от 29.02.2012г. и Договор
№ МТ- 79/2012г. от 29.02.2012г./ и преди 27.12.2013г. /датата, на която
„М." ЕАД е получило уведомление за пристъпване към изпълнение по особения
залог върху тези вземания/.
Относно претенцията за
вземания по договор за особен залог от 25.07.2012 г. заявява, че
съгласно разпоредбата на т. 5 от раздел ІІІ от този договор, превеждането на всички получени суми от „М."
ЕАД по посочената банкова сметка *** /преди
пристъпването към изпълнение от страна на заложния кредитор/ е
задължение на залогодателя, независимо от това по коя банкова сметка *** „Р."
ЕАД са извършени плащанията от страна на „М." ЕАД. В тази връзка сочи, че
в раздел III, т. 6 от Договора за залог на вземания от 25.07.202г. е
отбелязано, че залогодателят няма право да се разпорежда с всички суми,
отнесени по посочената в договора банкова сметка *** всички задължения на
Кредитополучателя по Договор №013ОD-L-000003/01.03.2012г. за овърдрафт по
разплащателна сметка и освобождаването на залога.
Сочи, че в представените с
отговора Справка за издадени фактури от „Р." ЕАД към „М." ЕАД за
периода от 13.02.2012г. до 31.07.2012г., както и Справка за издадени фактури от
„Р." ЕАД към „М. Марина - изток" ЕАД за периода от 01.08.2012г. до
08.08.2012г., издадени от счетоводството на “М. М." ЕАД, се посочват
всички фактури, издадени от „Р." ЕАД относно дължими плащания от „М."
ЕАД към „Р." ЕАД за горепосочения период от 13.02.2012г. до 08.08.2012г.
От първата посочена справка е видно, че между извършените плащания има и
извършени плащания към ПИБ, като плащанията са извършени по цесии, които са
сключени между „М." ЕАД и „Р." ЕАД. Освен това в същата справка има
направена забележка, че отбелязването „платено ПИБ" е съобразно
предоставената информация за сключени договори за цесии между ПИБ и „Р."
ЕАД. Посочва също така, че съгласно Справка за издадените фактури от „Р."
ЕАД към „М." ЕАД за периода от 09.08.2012г. до 30.11.2013г., издадена от
счетоводството на „М." ЕАД отново представена като
приложение към отговора, са посочени всички фактури, издадени от „Р." ЕАД
относно дължими плащания от „М." ЕАД към „Р." ЕАД
за горепосочения период от 09.08.2012г. до 30.11.2013г. Посочва, че и под тази
справка е направена забележка, че отбелязването „платено ПИБ" и „неплатени
фактури по цесия" е съобразно предоставената на дружеството информация за
сключени Договори за цесии между ПИБ и „Р." ЕАД. Освен това в посочената
справка изрично било упоменато, че за периода от 01.12.2013г. до 27.12.2013г.
няма постъпили фактури от „Р." ЕАД във „Финансово- счетоводния отдел"
на „М." ЕАД.
Представя и справка за
издадените фактури от „Р.-Р." ЕАД към „М." ЕАД за периода от
13.02.2012г. до 31.12.2015г., изготвена от счетоводството на „М." ЕАД, от
която е видно, че последната издадена фактура от „Р." ЕАД във връзка със
сключените договори между същото и „М." ЕАД е от дата 29.10.2013г.
Счита, че всичко изложено
обосновава извода, че „М." ЕАД е изпълнявало точно задълженията си на
заложен длъжник, като всички суми след 08.08.2012 г. (датата, на която е
получено уведомление за вписването на особен залог върху всички бъдещи и
настоящи вземания на Р." ЕАД от „М." ЕАД), които са били дължими от
страна на М.те към Р. във връзка с учредяването на особен залог на всички
настоящи и бъдещи вземанията на „Р." ЕАД от М.те, са били извършвани към „Р."
ЕАД с изключение на тези, по които ПИБ се явява цесионер във връзка с
множеството сключени Договори за цесия между „Р." ЕАД и ПИБ.
Освен това се твърди въз
основа на представените от М.те доказателства, че след 27.12.2013г.
/датата, на която „М." ЕАД е получило уведомление за пристъпване към
изпълнение по особения залог върху всички настоящи и бъдещи вземания/ няма
извършени плащания по фактури, издадени от „Р." ЕАД към „Р." ЕАД или
към други лица - НАП, частни съдебни изпълнители и др. във връзка с учредения
залог върху всички настоящи и бъдещи вземания на „Р." ЕАД от „М." ЕАД,
съгласно Договор за залог от 25.07.2012г.
Ответникът посочва, че между
„Р." ЕАД н ПИБ има множество сключени договори за покупко -продажба на
вземания / договори за цесия/, за което е уведомяван въз основа на чл. 99.
ал. 3 от ЗЗД с уведомителни писма, изпратени от „Р." ЕАД /стария кредитор,
наричан още цедент/, с които му е съобщавано, че следва да извърши плащанията
на задълженията на „М." ЕАД по фактури /подробно описани в приложения към
уведомителните писма/ по банкова сметка ***. Същите тези приложения съставляват
писма, изготвени от „Р." ЕАД, в които посочват фактури, по които
плащанията следва да се извършват по посочена банкова сметка ***е Договори за цесия.
В отговор на получените
уведомителните писма за цесия, „М." ЕАД е изпращало писма до „Р."
ЕАД, с които потвърждава, че приема цесията и няма възражения срещу цедираните
вземания на „Р." ЕАД. За така твърдените факти представя всички
уведомителни писма за цесиите, ведно с приложенията към тях, изпращани от „Р."
ЕАД, както и отговорите на същите от страна на „М." ЕАД до „Р." ЕАД.
Твърди, че въз основа на получените уведомителни писма за извършените цесии и
описаните в тях фактури, „М." ЕАД е извършвало плащания по сметка на ПИБ в
качеството му на цесионер.
За така твърдяните факти
относно плащания по фактури, издадени ни от „Р." ЕАД, но извършвани по
банкова сметка ***ионер въз основа на гореспоменатите сключени договори за
цесии, представя и опис на цедираните фактури от „Р." ЕАД към ПИБ след
13.03.2012г.
Посочва, че във връзка със
сключените Договори за цесии между „Р." ЕАД и ПИБ, Банката е придобила
качеството на цесионер въз основа на гореспоменатите договори за цесии. Въз
основа на същите договори „М." ЕАД в качеството си на длъжник на цесионера
ПИБ е следвало да направи плащания в полза на ПИБ именно в това му качество на
цесионер по фактури, които са издадени от „Р." ЕАД. В същото време по
същите фактури, които са издадени от „Р." ЕАД и по които е следвало да се
извършват плащания към ПИБ въз основа на вписването на пристъпване към
изпълнение върху цялото заложено имущество на „Р." ЕАД от страна на ПИБ, Банката
се е явявала заложен кредитор по отношение на ответното дружество.
Считат, че фигурите на заложен
кредитор и цесионер в лицето на ПИБ се препокриват, като
никой не може да претендира да му се заплатят едни и същи суми по фактури два
пъти въз основа на различно правно основание, което би означавало, че ще се
обогати неоснователно на едното правно основание въз основа, на което
претендира сумите по въпросните фактури.
Твърди, че сам ищецът
изпратил до „М." ЕАД писмо с Вх. № 4031/15.05.2014г., с което го приканил
да направи плащания по неиздължени суми по изискуеми цедирани вземания, като
подробно са изброени редица фактури по сключени договори за цесии. Освен това
Банката изпратила и писмо с Вх. № 4862/09.06.2014г., в което се имат предвид
вземания на „Р." ЕАД, които са цедирани на Банката, а не които са заложени
в нейна полза, и че „П." АД иска плащане на неиздължените суми в
качеството на цесионер и кредитор на „М." ЕАД по цедираните вземания, а не
като заложен кредитор на „Р." ЕАД." Банката освен това направила и
следните уточнения: „Правомощията на депозитаря също се отнасят само до
заложените в полза на „П." АД вземания на „Р." ЕАД, но не и до
вземанията, конто са цедирани на банката."
Прави възражение за
нищожност на основание чл. 646 от Търговския закон. Сочи, че по своята
същност договора за особен залог представлява договор между кредитора на едно
вземане и длъжника или трето лице, по силата на което кредиторът може сам да се
удовлетвори от заложеното имущество с предпочитание пред другите кредитори, ако
вземането не бъде изпълнено доброволно и точно. В настоящия случай обаче чрез
сключването на процесните договори се целяло банката да изпревари останалите
кредитори на своя обявен в несъстоятелност длъжник - „Р." ЕАД, в това
число и „М." ЕАД. При това положение ответното дружество, макар и в
невъзможност самото то да събере вземанията си от „Р." ЕАД, е задължено да
заплаща свои насрещни задължения към посоченото дружество. По така изложения
начин се достигало до невъзможност на „М." ЕАД да реализира вземанията си
и можело да се достигне при евентуално уважаване на исковете до неоснователното
му обедняване за сметка на ПИБ и „Р." ЕАД. Поради
изложеното, счита, че така посочените договори за особен залог се явяват
нищожни поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона и като
такива не произвеждат действие по отношение на страните.
Предвид изложените
съображения счита, че предявеният иск за присъждане на сумата от 667 727, 57
лв., ведно със законовата лихва от датата на предявяване на исковата молба до
пълното изплащане на задължението, е изцяло неоснователен и недоказан на
посочените и твърдени в исковата молба обстоятелства, поради което следва да
бъде отхвърлен.
В случай, че съдът уважи
изцяло или частично предявения от ищеца „П." иск, прави възражение за
прихващане за сумата в размер на 665 457,78 лв. /шестстотин шестдесет и пет
хиляди четиристотин петдесет и седем лева и 78 ст./, от които 566 279,54 лв.
главница както следва:
- 566 216, 18 лв. - главница
за незаплатена ел. енергия за периода от
01.03.2013г. до 31.12.2015г. по фактури както следва:
**********/31.05.2013г; **********/30.04.2013г.; **********/30.06.2013г.;
**********/16.09.2013г.; **********/30.11.2013г.; *********/28.02.2014г.;
**********/30.04.2014г.; **********/01.08.2014г.; **********/31.10.2014г.;
**********/31.05.2013г.; **********/31.07.2013г.; **********/30.09.2013г.;
**********/31.12.2013г.; **********/31.03.2014г.; **********/31.05.2014г.;
**********/31.08.2014г.; **********/30.11.2014г.; **********/31.03.2013г.;
**********/31.05.2013г.; **********/31.08.2013г. **********/01.11.2013г.
**********/31.01.2014г.; **********/30.04.2014г **********/30.06.2014г.
**********/30.09.2014г. **********/31.12.2014г.
- 63, 39 лв. - главница за
неплатени маневрени такси за м.05 и 06.2013г. по фактури
**********/31.05.2013г. и **********/31.07.2013г.; и 99 178, 24 лв. законна
лихва, възникнала до датата на откриване производство по несъстоятелност;
Сочи, че изброените вземания
са възникнали до датата на съдебното решение за откриване на
производство по несъстоятелност - 06.07.2015г.
Претендира и възникнали лихви
след датата на съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелност - 06.07.2015г. до пълното изплащане на сумите.
Сочи, че искането се
подкрепя от обстоятелството, че между „М." ЕАД и „Р." ЕАД има
установени дългогодишни търговски взаимоотношения, изразяващи се в поддръжка на
жп транспорта в рудниците, маневрени такси във връзка с преминали маневри и
вагони от и за гара „Р.", пренос и трансформация на ел. енергия и др.
видове услуги. В резултат на създадените търговски отношения възникнали задължения
от страна на „Р." ЕАД към „М." ЕАД по гореописаните фактури.
Ищецът “Р.” ЕАД /в несъстоятелност/, представлявано от синдика Ц.М., не взема
становище по същество.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Страните не спорят, че на 01.03.2012г. между „П." АД и „Р."
ЕАД е сключен договор за кредит по силата на който банката предоставила на „Р."
ЕАД кредит до размера на сумата 2 000 000 лв., като кредитът е
обезпечен с особен залог на вземания на кредитополучателя от „М."
ЕАД, произтичащи от Договор № МТ-073/2012 от 29.02.2012г., Договор №
МТ-74/2012г. от 29.02.2012г., Договор № МТ-78/2012г. от 29.02.2012г. и Договор
№ МТ-79/2012г. от 29.02.2012г. – договор за залог на вземане от 01.03.2012 г.,
с обща стойност 4 610 000 лв. За вписания залог длъжникът по
заложеното вземане – „М." ЕАД е уведомен
по реда на чл. 17, ал. 1 от ЗОЗ.
На 16.12.2013 г., “П." АД е вписала пристъпване към
изпълнение по отношение на заложените вземания на кредитополучателя от „М."
ЕАД по договор за особен залог от 01.03.2012 г. – вписване рег. № 2013121602282
, като търсената сума е 833 295 лв., представляваща част от цялото вземане
към тази дата. За вписаното пристъпване към изпълнение залогодателят е уведомен
на 21.12.2013 г., а „М." ЕАД – на 27.12.2013 г.
С рег. № 2014010300250, е вписано допълнително за
пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ, за друга част от дълга в размер на сумата
2 353 848 лв., включваща главница и лихви. Залогодателят е уведомен
на 13.01.2014 г., а „М." ЕАД – на 17.01.2014 г.
С анекс № 1/25.07.2012г. страните увеличили размера на кредита до 4 000 000
лева и договорили допълнително обезпечение - особен залог върху всички настоящи
и бъдещи вземания на кредитополучателя от „М." ЕАД – договор за залог на
вземане от 25.07.2012 г. За извършеното вписване на особен залог, „М." ЕАД
е уведомено на 08.08.2012 г.
На 17.12.2013 г. с рег. № 2013121700496 е вписано
пристъпване към изпълнени в ЦРОЗ за сумата 833 295,03 лв., а впоследствие
с допълнително вписване рег. № 2014010300228 е вписано пристъпване към
изпълнение за друга част от дълга, от които главница в размер на
2 307 385,03 лв. и просрочена лихва – 46 463,85 лв.
За вписванията залогодателят е уведомен, съответно на
21.12.2013 г. и 13.01.2014 г., а „М." ЕАД – съответно на 27.12.2013 г. и
на 27.12.2013 г. и на 17.01.2014 г.
По отношение на залогодателя „Р." ЕАД е открито
производство по несъстоятелност по т.д. № 212/2014 г. по описа на СтОС –
решение № 258/06.07.2015г., като с решение № 354/21.11.2016 г. дружеството е
обявено в несъстоятелност.
Вземането на “П." АД по договори за банков кредит
№ 0130D-L-000003/01.03.2012г.
и№ 0130D-L-00010/01.08.2013г., е прието в производството по несъстоятелност
на „Р. Р.” ЕАД /в несъстоятелност/, подробно описани в Списък на приети
вземания под номер 12 .
От
заключението на съдебно – оценителната експертиза се установява следното:
По
счетоводни данни на „М." ЕАД, гр. Р., дружеството няма задължения към „Р."
ЕАД по Договори №№ МТ-073/2012 г. от 29.02.2012 г.; МТ-74/2012 г. от 29.02.2012
г.; МТ-78/2012 г. от 29.02.2012 г. и МТ-79/2012г. от 29.02.2012 г., към
13.03.2012 г. и към 21.12.2013 г.
По
счетоводни данни на „М." ЕАД, всички задължения на дружеството към „Р."
ЕАД, (без задълженията по Договор № МТ-073/2012 г. от 29.02.2012 г.,
Договор № МТ-74/2012 г. от 29.02.2012 г., Договор № МТ-78/2012 г. от 29.02.2012
г. и Договор № МТ-79/2012 г. от 29.02.2012 г.), към дата 08.08.2012 г.
са в общ размер 2 570 156.05 лв.
По
счетоводни данни на „М." ЕАД, всички задължения на дружеството към „Р."
ЕАД, (без задълженията по Договор № МТ-073/2012 г. от 29.02.2012 г.,
Договор № МТ-74/2012 г. от 29.02.2012 г., Договор № МТ-78/2012 г. от 29.02.2012
г. и Договор № МТ-79/2012 г. от 29.02.2012 г.), към дата 27.12.2013 г.,
са в общ размер 668 204,72 лв.
По
счетоводни данни на „М. М." ЕАД, гр. Р., извършените цесии между „Р."
ЕАД и „М." ЕАД по договори и фактури са подробно описани на стр. 11 – 18 от експертизата.
По
счетоводни данни на „М." ЕАД, гр. Р., дружеството няма задължения
към „Р." ЕАД по Договори №№ МТ-073/2012 от 29.02.2012 г.; МТ-74/2012 г. от
29.02.2012 г.; МТ-78/2012 г. от 29.02.2012 г. и МТ-79/2012г. от 29.02.2012 г.,
към 13.03.2012 г. и към 21.12.2013 г.
Платените
задължения от „М." ЕАД към „Р.” ЕАД, след дата 27.12.2013 г.
са в общ размер 431 487,53 лв.Плащането е извършено по банков път на 10.05.2016
г.
Сумата
от 431 487,53 лв. е платена от „М. М." ЕАД в полза на „П.".
След
13.03.2012 г. от „М." ЕАД са извършени плащания към „П." АД по
цедирани от „Р." ЕАД фактури, в общ размер 2 198 759,20 лв.
В
счетоводството на „М. М." ЕАД, гр. Р. към момента на изготвяне на
експертизата няма осчетоводени задължения към „РЕМОТКЕС - Р." ЕАД, гр. Р..
Към
настоящия момент в счетоводството на „М. М." ЕАД е отразено вземане от „Р."
ЕАД, гр. Р., в общ размер 566 279,54 лв.
От допълнителното заключение на съдебно – оценителната експертиза се
установява следното:
След 21.12.2013 г. няма сключени договори за цесия между „П." АД и „Р." ЕАД. Последният сключен договор за цесия е от 11.10.2013 г.
Вещото лице е посочило, че не му е възможно да предостави преписи от договори за цесии, сключени между „П."АД и „Р." ЕАД след дата 21.12.2013 г., включително с всички съпътстващи ги документи и писма към тях.
„М." ЕАД с отговор вх.№ ФС
- 17 - 450/20.11.2017 г. декларират, че нямат уведомителни писма за
цесии, сключени
между „П." АД и „Р." ЕАД /в несъстоятелност/, след 21.12.2013 г.
От отговорите на „П." АД и „М." ЕАД става ясно, че договори за цесия между „Р." ЕАД /в
несъстоятелност/ и „П." АД след 21.12.2013 г., не са сключвани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Разпоредбата
на чл. 17, ал. 1 ЗОЗ
предвижда залогът на вземане да има действие спрямо длъжника по заложеното
вземане след съобщаването му на последния. Съгласно чл. 44а, ал. 2 ЗОЗ,
с вписването на пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ заложеното парично вземане се
счита възложено за събиране на заложния кредитор. При възлагането за събиране, заложният
кредитор действа като субституент на залогодателя, тъй като реализира неговото
материално право на вземане. В този случай, законът предвижда постъпленията при
събиране на вземането да се получават от депозитаря, който има задълженията по чл. 39 ЗОЗ,
включително дължи да изготви списък на лицата, имащи права върху заложеното
имущество (постъпилите суми при събиране на заложеното вземане), въз основа на
данните от ЦРОЗ, като посочи размера и привилегията на всяко вземане и едва
след като окончателният списък на лицата с права върху заложеното вземане бъде
изготвен, депозитарят извършва разпределение, след влизането на което в сила,
сумите се предават на кредиторите - чл. 41, ал.3 ЗОЗ.
Посочената процедура сочи, че заложният
кредитор „П.” АД не може нито пряко да се удовлетвори от събрано по реда на чл. 44а, ал.2 ЗОЗ
вземане, като заобиколи предвидената в ЗОЗ процедура, нито да иска присъждане
на вземането в полза на залогодателя. Възлагането на вземането за събиране
поражда правото на заложния кредитор да претендира плащане от страна на третото
задължено лице, но по сметка на депозитаря.
О т н о с н о д о п у с т и м о с т н а
и с к а.
Искът е предявен
от „П." АД С. против „М."
ЕАД гр. Р. и „Р." ЕАД, гр. Р. /н/ в кумулативно, обективно съединение за
сумата 667 727.57 лв. Съдът, с оглед
редовността на исковата молба,
служебно е конституирал като
съищец “Р.” гр. Р..
Предмет на претенцията
е неизплатен договор
за кредит – овърдрафт № 0130D-L- 000003/ 01.03.2012
г., сключен за 2 000 000 лв.
предоставени от кредитодателя „П." АД
на кредитополучателя „Р."
ЕАД, гр.Р. /н/. „Р." ЕАД е обезпечил
получения кредит с особен залог
по реда на Закона за особените залози
върху вземанията си от
ответника „М." ЕАД гр.Р. от
сключените между тях Договор
№ МТ-073/2012 г. от
29.02.2012 г., Договор № МТ-74/2012 г. от 29.02.2012 г., Договор № МТ-78/2012
г. от 29.02.2012 г. и Договор № МТ-79/2012 г., всички от 29.02. 2012 г.
С
Анекс № 1 / 25.07. 2012 г. към същия Договор за кредит - овърдрафт № 0130D-L- 000003/ 01.03.2012
г. страните – “П.” ЕАД
и „Р." ЕАД са увеличили
кредита на 4 000 000 и са договорили особен
залог върху всички настоящи и
бъдещи вземания на „Р."
ЕАД от „М." ЕАД , като
допълнително обезпечение.
Законът
за особените залози е специален
закон по отношение на правилата
за реалния залог по ЗЗД и ТЗ. Особения залог по ЗОЗ
не е реален, а консенсуален, формален /чл.2 от
ЗОЗ/ и едностранен, защото поражда
задължения само за една от страните – за залогодателят и
заложното право се упражнява извънсъдебно. При неизплащане на кредита заложният кредитор П." АД
е активно легитимиран да предяви иск за заложеното вземане. П." АД е процесуален субституент, който
упражнява материалното право
на залогодателя - „Р." ЕАД да получи
изпълнение на вземанията си от заложния длъжник „М." ЕАД. Залогодателят „Р." ЕАД се конституира служебно от съда в процеса, тъй
като между него и заложния кредитор – П."
АД е
налице необходимо другарство. Това е така, защото решението на съда ще бъде едно и също,
независимо от това кой предявява
иска за
неплащането на банковия кредит
- „П." АД или „Р."
ЕАД. Неразделността между другарите /„П."
АД и „Р." ЕАД / е условие за
допустимостта на иска. Нарушението на изискването за съвместно предявяване на
иска от „П." АД и „Р." ЕАД е
нередовност на исковата молба, за
която съдът следи служебно, както и за
правилното конституиране на страните в процеса/чл.7 от ГПК/ Носителят на
материалното право следва да участвува в процеса, тъй като и ответникът – „М."
ЕАД и ищецът – „П." АД, изграждат
защитата си върху материалните си правоотношения с „Р."
ЕАД - носителят на спорното право. Тук
процесуалната субституция настъпва по волята на закона / ЗОЗ/, а не –
по служебен почин на съда. / В този см. ГПП
Ж.С., Облигационно право
Анг.К.,
Ал.К., с актуализация от П.П./.
Предвид
изложеното съдът не споделя възражението на ответника „М." ЕАД, че е
недопустимо съдът служебно да конституира като съищец „Р." ЕАД/н/,
който според ответника не е необходим другар.
Относно
възможността ответника “М.” Р. да организира защитата си срещу иска с
оглед връчване на поправена искова
молба, осигуряване на време за становище и доказателства по проектодоклада и
нарушен ли е принципа за равенство между страните.
С молба вх. № 1425/01. 02.2016 г. ответникът „М." ЕАД
сочи, че е получил препис от исковата
молба, заедно с описаните приложения в нея и
подава в законният срок своят
отговор, съдържащ
правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Ответникът възразява срещу редовността на исковата молба,
поради неизяснени факти, оспорва и
основателността на иска, като подробно мотивира възраженията си, позовава се на нищожност на договора за
особен залог, поради заобикаляне на закона и
прави възражение за прихващане
между исковата сума 667 727.57
лв. и
сумата 665 457,78 лв., заплатена от ответника за „Р." ЕАД/н/, от
която главница 566 279.54 лв., представляваща незаплатена ел. енергия за периода от 01.03.2013 г. до 31.12.2015 г.
по посочени фактури, заедно със
сумите 63,39 лв. главница за неплатени
маневрени такси по посочени фактури и сумата от 99 178,24 лв., представляваща
законна лихва от датата на съдебното решение до откриване производството по
несъстоятелност, до размера на
по-малката от тях.
Ответникът поставя задачи
за проверка от експертиза на
наличните вземания, извършените плащания и останали дължими суми, документирани
в счетоводството на страните. Прилага
Списък и копие на сключените
договори с „Р." ЕАД, копие на
всички фактури, издадени от „Р." ЕАД на
ответника за времето от 13.02.2012 г. до 31.12.2015 г., уведомителни
писма за цесии-от 15.03.2012 г. до 08.10. 2013 г., Протоколи за прихващане от 30.05.2014 г., от
28.12. 2012 г. и от 29.12.2012
г. между ответника и „Р." ЕАД ,
Справки – 8 бр. за издадени и платени ф-ри между „Р." ЕАД и ответника
и др. / т.ІІ от делото –
стр.160-465.
С Разпореждане от 25.03.2017 г. съдът е оставил
без движение исковата молба с
указания за поправка.
С вх. № 5101/15.04.2016 е постъпила поправена исковата молба, която с
Разпореждане от 21.04.2016 г. отново е оставена без движение с указания за нова поправена искова молба с копие до
ответника, с конкретизиране на фактическото основание, петитума и правния
интерес.
С вх. №
6391/17.05.2016 г. е постъпила поправена исковата молба и Отговор
към нея от ответника „М." ЕАД, който не е направил нови
доказателствени искания.
С Разпореждане № 1702.08.09. 2016 г. съдът отново е оставил без движение исковата молба.
Ищецът, в отговор на
Разпореждането на съда да поправи исковата
молба, с вх. № 1157/28.09.2016 г. представя
поправена искова молба, която съдът
отново не приема за редовна и
конституира „Р." ЕАД като съищец, като го задължава да
представи към исковата молба своите фактури и съставените документи - цесии, договори, като ги разграничи към кой
договор за залог и към кой кредит се отнасят, тъй като ищецът
заявява, че в неговото счетоводство тези
документи не се записват и не се водят на отчет, а исковата претенция не е по счетоводни
данни, а по изявления и признания на ответника по данни от неговото счетоводство.
Поправените искови молби на „П." АД и
техните копия за ответника – „М."
ЕАД са в т.ХХІІ –лист 6638 – 6651 от
делото.
Синдикът на съищеца „Р." ЕАД/н/”, адв. Цв.М. информира съда, че не може да изпълни указанията и не може да представи посочените документи към исковата молба, тъй като няма достъп до
архива.
„П."
АД и Синдикът на „Р." ЕАД/н/” не са
могли да изпълнят разпорежданията на
съда за поправка на исковата молба поради
липса на указаните доказателства
в техните счетоводства.
Съдът,
за изясняване на делото от фактическа страна, е назначил съдебно-счетоводна експертиза,
която да отговори на въпросите на страните и съда.
„М."
ЕАД не е поискал нови доказателства след
получаване на Определението на съда № 946/08.08.2017 г., както и след
получаване по негово искане
с вх. № 2776/06-03-2017 г. на поправена искова молба с вх.
№11577/29.09.2016 г., не е поискал и
допълнителен срок за
становище по проектодоклада .
Съдът приема, че с процесуалните си
действия за поправка на исковата
молба и изискването си за представяне на писмени доказателства, съобразно доказателствената
тежест на страните, е осигурил възможността им да
получат правна защита.
По основателността на
иска
Безспорно е, че първият ищец
„П." АД е предоставил банков кредит за сумата от 2 000 000лв. на
вторият ищец „Р." ЕАД/н/ с Договор
за овърдрафт № 0130D-L- 000003/ 01.03.2012
г. Вторият ищец „Р." ЕАД/н/ е
заложил в полза на „П." АД вземанията си от ответника
„М." ЕАД по сключените между тях
договори № № МТ
-073/2012г., МТ-74/2012 г., МТ-78//2012 г., МТ-79/2012 г., всички
от 29.02. 2012 г., като особен залог по реда на Закона за особените залози /ЗОЗ/.
Заложените парични вземания от ответника – „М." ЕАД са възложени за
събиране от заложния кредитор – ищец „П."
АД. Вземанията се събират извънсъдебно - чрез превеждането им от ответника на Депозитаря, избран от ищеца- заложен кредитор
и вписан в ЦРОЗ – чл.44 а, ал.ІІ
и ал.ІІІ от ЗОЗ.
На
основание чл.17 ал.1 от ЗОЗ, на 13.03.2012 г. заложният кредитор – ищецът „П." АД е съобщил
на ответника „М." ЕАД – заложен длъжник по
сключените между тях договори № № МТ
-073/2012г., МТ-74/2012 г., МТ-78//2012 г., МТ-79/2012 г., всички
от 29.02. 2012 г., че вземанията по тях са заложени като обезпечение по
реда на ЗОЗ от залогодателят „Р." ЕАД/н/ на Договора
за овърдграфт 0130D-L- 000003/ 01.03.2012 г.
Залогът
е действителен след съобщаването му /
чл.17 ал.2 ЗОЗ/ и е противопоставим на третите лица след вписването му в РОЗ за
достоверна дата. На 15.03. 2012 г.
„М." ЕАД са потвърдили получаването
на съобщение за учредения залог и той има действие за това дружество /чл.17,ал.1 ЗОЗ/ от тази дата.
С
Анекс № 1 / 25.07.2012 г. към
Договора за кредит -
овърдрафт № 0130D-L- 000003/ 01.03.2012
г. страните – „П." АД и „Р."
ЕАД/н/ са увеличили кредита на
4 000 000лв., заедно с дължимите лихви и са договорили като допълнително обезпечение
и особен залог върху всички настоящи и бъдещи вземания
на “Р.” от “М. “.
На 08.08.2012 г. ответникът- заложен длъжник „М."
ЕАД е получил уведомление за
вписването на особен залог върху
всички настоящи и бъдещи вземания на „Р."
ЕАД/н/, дължими от „М." ЕАД
На 17.12.2013 г. ищецът
е вписал пристъпване към
изпълнение по Договор за особен залог
от 01.03.2012 г. за сумата 833 295
лв., като част от цялото вземане. Залогодателят „Р." ЕАД/н/ е уведомен на 21.12.2013 г., а ответникът – „М." ЕАД /заложен длъжник - на 27.12.2013 г.
Ищецът е вписал пристъпване към изпълнение за сумата
2 307 385,03 лв. главница и за 46 463,85 лв. просрочена лихва,
о б щ о – 2 353 848,88 лв., за което е уведомил ответникът „М."
ЕАД на 27.12.2013 г. и
залогодателят „Р." ЕАД/н/ – на 21.12.2013 г.
Съдът приема, че Договорът и
Анексите № 1 и № 2 за банков
кредит-овърдрафт, сключени между
заложния кредитор „П." АД и
кредитополучателя „Р."
ЕАД/н/ и договорите за
особен залог, сключени за
обезпечение на банковия кредит между
заложния кредитор „П." АД ищец
и залогодателя „Р." ЕАД/н/, са
валидни. Не е налице нищожност на договорите за особен залог,
поради заобикаляне на закона.
Страните по тези договори могат свободно да изберат правните способи за обезпечение
на предоставения банков
кредит по общия ред – по ЗЗД и ГПК
или по специалния ЗОЗ, съобразно преценката им за кредитния рейтинг на
залогодателя и достатъчност и реалност
на кредитното обезпечение, като средство за гарантиране изпълнението на
дълга.
Особеният залог следва обезпеченото вземане. Залогодателят „Р."
ЕАД/н/ е длъжен да събира заложеното вземане и неговите граждански
плодове- лихви до получаване на
съобщение за пристъпване към изпълнение
от заложния кредитор – „П." АД /чл.9 ал.1 от ЗОЗ/. Залогодателят – „Р." ЕАД/н/ има
право да извършва сделки на разпореждане след вписване на залога в ЦРОЗ, но
преди уведомлението за пристъпване към
изпълнение от заложния кредитор /чл.8,ал.1,т.2, вр.чл.9/4/ от ЗОЗ. Сделките на разпореждане със заложеното
вземане следва да бъдат в предмета на дейността на залогодателя, а извън този предмет – сделките следва да бъдат извършени с писменото съгласие на заложния кредитор, за да бъдат валидни и
противопоставими на заложния кредитор и
третите лица.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, прието от съда, като компетентно и добросъвестно и неоспорено от
страните, се установяват следните
факти :
Ответникът
– заложен длъжник – „М." ЕАД няма
неизплатени суми към ищеца –залогодател „Р." ЕАД/н/ по
сключените между тях договори № № МТ -073/2012г., МТ-74/2012 г., МТ-78//2012 г., МТ-79/2012 г., всички
от 29.02. 2012 г., към 13.03.2012 г./ уведомление за учредения залог/ и към 21.12.2013 г. / уведомление за
пристъпване към изпълнение/, които обезпечават
Договор за овърдрафт № 0130D-L-
000003/ 01.03.2012 г. за
2 000 000 лв., сключен между ищеца –заложен кредитор „П." АД и залогодателя.
Ответникът не дължи
плащания на ищеца „Р." ЕАД /н/”
до размера на договорените услуги
по посочените договори .
Към 08.08.2012 г., на която дата ответникът „М." ЕАД е получил
уведомление от „П." АД за вписването на особен залог върху всички
настоящи и бъдещи вземания на „Р." ЕАД от сключените договори с „М."
ЕАД, неизплатените задължения на „М."
ЕАД са
в размер на 2 570 156,05 лв. /без вземанията по договорите № № МТ -073/2012г., МТ-74/2012 г., МТ-78//2012 г., МТ-79/2012 г., всички
от 29.02. 2012 г./
Когато
„П." АД е пристъпила към изпълнение на сумата 2 307 385,03 лв., вписала е това
обстоятелство в ОРЗОЗ и е уведомила заложния длъжник – ответникът на 27.12.2013 г. и залогодателят – ищец „Р." ЕАД/н/ на 21.12.2013 г. за започване на
изпълнението, задълженията на
заложният длъжник – „М." ЕАД
са били в размер на 668 204.72 лв. От това следва, че за времето от
08.08.2012г. до 27.12.2013 г., след 1 год. и 4 м. ответникът „М." ЕАД се е
издължил със сумата
1 639 180,31 лв. Според
твърденията на ищеца „П." АД до завеждане на делото са останали
неиздължени 667 727.57 лв. ,
като неизплатени от „М." ЕАД
и поради това ищецът „Р."
ЕАД/н/, носител на активната материално-правна легитимация и ищецът - „П." АД процесуален
субституент, с право да предяви
иска от свое име и за „Р." ЕАД/н/,
предявяват искане пред съда
за осъждане на заложния длъжник – „М." ЕАД да я изплати.
В хода на процеса ответното дружество „М."
ЕАД е превело на „П." АД сумата
431 487,53 лв. В първото по делото съдебно заседание на
18.10.2017г. ищецът „П." АД оттегля частично иска за
сумата от 431 487,53
лв. , което е прието от съда и делото е прекратено до размера на сумата от
431 487,53 лв. Плащането е извършено по банков път на
10.05.2016г. /сп.съдебно счетоводна експертиза л.7289/, а исковата молба за
сумата от 667 727,57 лв. е постъпила в съда на 15.12.2015г. /Вх. № 16126/.
От горното следва, че плащането е извършено след завеждане на делото, поради
което не може да се приложи разпоредбата
на чл.78, ал.2 и ал.4 ГПК и на ответника да се присъждат разноски в размер на 517 лв. във
връзка с оттеглената част на иска за сумата от 431 487, 53 лв.,
съобразно представения списък за разноски / л. 7343/, които са в общ размер 800
лв.
Спорът се свежда до размера на сумата от 236 240.04 лв.
Между
заложния кредитор – ищецът „П."
АД и
ищецът –залогодателя /„Р." ЕАД /н/ са сключени 50 договори за
цесия, представени по искане на съда, от „П."
АД с писмо вх.№ 11219/12.09.2017 г., които обхващат периода
06.01.2012г.-11.10.2013г. Цедентът „Р." ЕАД/н/” е
прехвърлил /продал/ на „П."
АД вземания си, по сключените договори за услуги с „М."
ЕАД, посочени по ф-ри и размер, заедно
със заложното право, общо за 6 673 155,58 лв. С тази сума залогодателя „Р." ЕАД/н/ е обезпечил
получения от „П." АД кредит - овърдрафт с Договор № 0130D-L-000003/01.03.2012г, Анексите към него № 1/25.07.2012 г. за увеличение на кредита и № 2 за заплащане на лихви и разноски за ползвания
кредит като е договорил с кредитодателя „П."
АД особен залог върху вземанията си по всички свои настоящи и бъдещи вземания
от „М." ЕАД. Със
сключените договори за цесия материалното
право на „Р." ЕАД/н/ да получи от „М." ЕАД плащане
на вземанията си по сключените между тях договори е
прехвърлено на кредитора „П." АД. С цесиите главното вземане на „П."
АД, заедно със залога /чл.2 от
договорите за цесия/ по сключения
договор и анексите към него за кредит,
е погасено към „Р." ЕАД/н/ и
е преминало към „П." АД,
чрез сливане правата на
залогодателя „Р." ЕАД/н/ и
заложния кредитор „П." АД. Залогът
следва вземането. Обезпеченото
вземане не се погасява и
остава дължимо от заложния
длъжник – „М." ЕАД към заложния кредитор „П." АД.
С Протокол от 30.05.2014 г. за прихващане на вземания и задължения, страните се
споразумяват да прихванат взаимните си
задължения в размер на 217 674,83
лв. по фактури за следните
периоди от време :
За „М." ЕАД гр.Р. от 14. 08.2013 г. до 29. 10. 2013 г.,общо за 217 674,83 лв.
За Р." ЕАД/н/ от 12.06.2012 г.до
31.03.2013 г., общо за 217
674,83 лв .
С Протокол от 28.12.2012 г
за прихващане на вземания и задължения страните
се споразумяват да прихванат взаимните
си задължения в размер на 177 268.34 лв. по фактури за следните
периоди от време :
За „М." ЕАД от 19.12.2012г. до
28.12.2012г., общо за 177 268.34 лв.
За „Р." ЕАД/н/ от 31.08.2012г. до 31.10.2012г. общо за 177 268.34 лв.
С Протокол от 29.08.2012 г. за прихващане на вземания и задължения страните
се споразумяват да прихванат взаимните
си задължения в размер на 9 101.77
лв. по фактури за следните периоди
от време:
За „М." ЕАД от
18.07.12г. до 02.08.2012г., общо за 9 101.77 лв.
За „Р." ЕАД/н/ от 30.06.2012г., общо за 9 101.77 лв.
С вземанията
на „Р." ЕАД/н/ към “„М." ЕАД , настоящи и бъдещи, е обезпечен с особен залог
получения от „П." АД кредит-
овърдрафт Договор № 0130D-L-000003/01.03.2012г. от 25.07.2012 г. от 4 000 000 лв., получен от „Р."
ЕАД/н/. Заложният кредитор – „П." АД, поради неплащане на кредита, е пристъпил към изпълнение по реда на ЗОЗ, за
което е уведомила надлежно страните: „М."
ЕАД на 27.12.2013 г. с писмо, получено с вх.№ 29908 и „Р."
ЕАД/н/ на 21.12.2013
г. с писмо изх. № 10-18972, получено лично от управителя С.С..
.
Съгласно
чл.104 ал.2 от ЗЗД “Двете
насрещни вземания се погасяват до
размера на по-малкото от тях от деня, в
който компенсацията е могла да се извърши.” В този смисъл тя има обратно действие.
Насрещните вземания се смятат
погасени от деня, в който
прихващането е могло да се извърши,
независимо от времето на компенсационното изявление.
Но ако вземанията са съществували или са станали изискуеми след
уведомлението за пристъпване към изпълнение - те не могат да се прихванат. В тази връзка
вземанията на „М." ЕАД по описаните
фактури са възникнали от 14.08.2013 г. до 29.10.2013 г./ Протокол
от 30.05.2014 г./, а уведомлението на заложният кредитор за пристъпване към
изпълнение е получено
от „М." ЕАД на 27.12.2013
г., т.е преди уведомлението.
Вземанията на „Р." ЕАД/н/ са възникнали от 12.06.2012 г. до
31.03.2013 г. /Протокол от 30.05.2014 г./, а уведомлението е на 21.12.2013
г., също преди уведомлението за пристъпване към
изпълнение. Вземанията на „М." ЕАД по описаните фактури
са възникнали от 19.12.2012г. до
28.12.2012г. /Протокол от 28.12.2012./, а уведомлението на заложният
кредитор за пристъпване към изпълнение
е получено от „М." ЕАД на 27.12.2013г., т.е преди уведомлението.
Вземанията на „Р." ЕАД/н/ са възникнали от 31.08.2012г. до 31.10.2012г. / Протокол
от 28.12.2012 г./, а уведомлението е
на 21.12.2013 г.,
също преди уведомлението за пристъпване към
изпълнение. Вземанията на „М." ЕАД по описаните фактури
са възникнали от 18.07.12г. до
02.08.2012г. / Протокол от
29.08.2012 г. /, а уведомлението на заложният кредитор за пристъпване към
изпълнение е получено
от „М." ЕАД на 27.12.2013
г.,т.е преди уведомлението.
Вземанията на „Р." ЕАД/н/ са възникнали на 30.06.2012г/ Протокол от
29.08.2012 г../, а уведомлението е
на 21.12.2013 г., също преди
уведомлението за пристъпване към изпълнение.
Прихващането е действително и е противопоставимо на „П." АД, тъй като
вписването на Договора за кредит в ЦРОЗ, на
заложените вземания, на заложния длъжник – „М." ЕАД и на
залогодателя „Р." ЕАД/н/ и уведомлението
им за особения залог от заложния
кредитор- „П." АД не ограничава
разпореждането им със заложените вземания /чл.8 ал.2,т.2 от ЗОЗ/ до
получаване на съобщението за пристъпване към изпълнение по чл.33 от ЗОЗ. След като е осъществен
фактическият състав на пристъпването към изпълнение, очертан в чл. 44а ЗОЗ, с
вписването на пристъпване към изпълнение, вземането се счита възложено на „П." АД, за събиране. Ако към момента на
съобщаването по чл. 17, ал. 1 ЗОЗ, вземането на „М." ЕАД и на „Р."
ЕАД е било изискуемо и ликвидно
прихващането е валидно, ако е станало известно на „П." АД и тя не
се е противопоставила. В случая, Протокол от 30.05.2014 г. за прихващане на вземания и задължения е подписан
от Изпълнителния директор на „М." ЕАД
и Директора на Р." ЕАД и
главния счетоводител на „П." АД. Протокол за прихващане на
вземания и задължения от 28.12.2012 г.
и Протокол за прихващане на вземания и задължения от
29.08.2012 г. е подписан от управителя на „П." АД. В хода на
производството не се събраха доказателства за изрично противопоставянето на „П."
АД на „М." ЕАД и на „Р." ЕАД по извършените прихващащия по реда на чл.104 ал.2 от ЗЗД.
Предвид
гореизложеното, съдът приема, че предявения от П.", в качеството на процесуален субституент на „Р." ЕАД /н/ против „М."
ЕАД, иск за заплащане на третото лице
носител на материалното право на процесното вземане – “Р." /в н/ иск за сумата от 236 240.04 лв., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 15.12.2015г. до
пълното изплащане на задължението следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника
следва да се присъдят направените съдебни разноски, съобразно отхвърлената част от иска, които са в размер на 283 лева,
съгласно представения списък за разноски.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от П." АД, ЕИК ***, с адрес на управление гр. С., бул. ***, представлявано
от Д. К. К.-
изпълнителен директор и от И. Р. И. -
член на УС, чрез пълномощника Т. Ч., в
качеството на процесуален субституент на „Р." ЕАД
/н/ против „М." ЕАД, с ЕИК: ***, с адрес на
управление: гр. Р., ул. ***, иск за заплащане на третото лице носител на
материалното право на вземането – “Р." ЕАД с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Р., ул. ***/в н/ на сумата от общо 236 240,04
лева, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба - 15.12.2015г. до пълното изплащане на
задължението, като неоснователен.
ОСЪЖДА П." АД, ЕИК ***, с
адрес на управление гр. С., бул. ***, представлявано от Д. К. К.-
изпълнителен директор и от И. Р. И.-
член на УС, чрез пълномощника Т. Ч., в качеството на процесуален
субституент на „Р." ЕАД /н/ и “Р." ЕАД, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. ***/в н/ да заплатят на М." ЕАД, с ЕИК: ***, с
адрес на управление: гр. Р., ул. *** направените по делото разноски в размер на
283 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :