№ 283
гр. Ямбол, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Ц.Х.Г.
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело №
20232300500247 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. К. И. действаща в качеството си на майка и
законен представител на малолетното дете Н. Г. Г. и от непълнолетната И. Г. Г., действаща
със съгласието на своята майка и законен представител В. К. И., подадена чрез
пълномощник адв. С.Е., против Решение №106 от 10.03.2023г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д. № 2923/2022г. по описа на този съд, в частта, с която предявените
искове с правно основание чл.150 от СК против Г. И. Г. с са отхвърлени за разликата от
230.00 лева до предявения размер от 300.00 лева за детето Н. Г. Г. и за разликата от 250.00
лева до предявения размер от 300.00 лева за детето И. Г. Г., както и в частта за разноските.
Оплакването на въззивниците е за необоснованост, неправилност и
незаконосъобразност на решението в обжалваната му част. Излага се, че съдът неправилно е
установил релевантните факти по делото, неправилно е интерпретирал събраните
доказателства и като е извел неправилни правни изводи е постановил незаконосъобразен,
неправилен и необоснован съдебен акт. Сочи се, че присъдения размер на издръжката на
двете ненавършили пълнолетие деца е несправедлив, тъй като не отговаря на нуждите на
децата и не е съобразен с възможностите на ответника да заплаща издръжка. Изтъква се, че
съдът е определил размера на издръжката за всяко едно от децата под прага на бедност за
страната, предвид данните за 2023г. от НСИ, не е взел предвид това, че няколко месеца след
постановяване на решението МРЗ ще бъде в размер на около 940.00 лева, при което
1
издръжката на детето Н. ще е под минимума, предвиден в закона, а на детето И. ще бъде на
границата на този минимум. Като неправилен е оспорен извода на съда относно доходите на
ответника, като е възприето, че същият получава възнаграждение в размер на 710.00 лева,
като не е отчетено, че декларираният от него доход е под МРЗ за страната, както и това, че
извършва дейност като треньор на футболен отбор, но по негови твърдения не получава
доходи, регистриран е като земеделски производител. Сочи се, че при определяне на
издръжката на двете деца съдът не е взел предвид възможностите на ответника и неговата
квалификация, при които при наличие на воля за това е способен да реализира доходи, с
които да осигурява адекватна издръжка на децата, приоритетно спрямо своите възможности,
независимо от това дали е работоспособен, дали може да се издържа от имуществото си и
дали това ще му представлява особено затруднение.
Въззивниците сочат, че при постановяване на решението съдът не е отчел рязкото
намаляване на доходите на майката, считано от 10.01.2023г., от която дата е безработна и
неправилно е приел, че считано от тази дата нейният доход ще се счита 780.00 лева.
При наличните по делото факти, според въззивниците законосъобразно и
справедливо е да се приеме, че за всяко от децата доказания и обоснован размер на
месечната издръжка е поне 500.00 лева, като 300.00 от тях следва да се осигурят от бащата, а
разликата от 200.00 лева да бъде поета от майката.
Във връзка с оспорения размер на присъдената издръжка, се оспорва и размера на
присъдените съдебни разноски.
По тези съображения се моли за отмяна на решението на ЯРС в обжалваната му
част и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което предявените искове да
бъдат уважени изцяло, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ГПК въззИ.емият Г. И. Г. не е депозирал писмен отговор на
въззивната жалба.
В допълнителна молба от 08.06.2023г. въззивниците, чрез пълномощникът си, са
оспорили съдебното решение и в частта относно постановения от съда начин на заплащане
на присъдената издръжка на непълнолетното дете И. Г.- лично на непълнолетното дете, с
твърдение, че такава претенция от ищците не е заявявана и не давано съгласие за заплащане
на издръжката по този начин, като така съдът се е произнесъл по непредявено искане.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в тази му част и постановяване на
ново такова, с което въззивният съд да постанови заплащането на издръжката на двете деца
да бъде извършвано чрез тяхната майка и законен представител.
В с.з. въззивниците И. Г. Г.- непълнолетна, действаща със съгласието на своята
майка В. К. И. и Н. Г. Г.- малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител В.
К. И., редовно призовани, не се явяват. Представляват се от процесуален представител- адв.
С.Е., който поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в нея, както и
подадената допълнителна молба. Прави се възражение за прекомерност на претендираното
като разноски от ответника адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
2
В с.з. въззИ.емият Г. И. Г., редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител- адв. П.С., която оспорва въззивната жалба и допълнителната
молба на ищците, като поддържа заявеното в писмения отговор становище, заявява
претенция за присъждане на разноски за въззивното производство, като се представя списък
на разноските. В представени по делото писмени бележки развИ. подробни съображения за
неоснователност на въззивната жалба.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимарани
страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства,
взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:
С подадената на 04.11.2022г. до ЯРС искова молба малолетната Н. Г. Г. от
гр.****, представлявана от своята майка и законен представител В. К. И. и непълнолетната
И. Г. Г., действаща лично и със съгласието на своята майка В. К. И., са предявили против
ответника Г. И. Г.- техен баща, искове с правно основание чл.150 от СК. Претенциите си за
увеличение на даваната от бащата месечна издръжка- от 140.00 лв. на 250.00 лв. месечно за
детето И. Г. и от 120.00 лв. на 250.00 лв. месечно за детето Н. Г., ищците са обосновали с
изминалия дълъг период от време от определянето на издръжката- почти седем години, през
който период нуждите им спрямо тези, при които през 2015г. е определен размера на
издръжката, са нараснали. Твърденията са за преминаването на децата в друга възрастова
група, предполагаща и по- висок размер на средствата за тяхната издръжка, увеличение на
минималната работна заплата за страната, довело до повишаване доходите на ответника,
като към настоящия момент заплащаната от бащата издръжка е под установения в
разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК минимален размер. Нуждите на децата от достъп до
технологии, компютър, интернет във връзка с учебния процес, желанието им да участват в
различни извънкласни форми, спорт, изучаване на чужди езици, се твърди, че не могат да
бъдат задоволени с досега заплащания размер на издръжката от ответника.
В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд е направено и
прието увеличение на размера на предявените искове на сумата от 300.00 лева за всяко от
двете деца.
В депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът
чрез процесуалния си представител адв. С., е оспорил предявените искове първо като
недопустими, а на второ място и като неоснователни.
Във връзка с твърдяната недопустимост на исковете, ответникът се е позовал на
постигнатата между родителите на децата съдебна спогодба по гр.д. 1414/2015г. по описа на
ЯРС относно размера на дължимата издръжка, имаща значението на влязло в сила решение
и ползваща се със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила, в какъвто смисъл е било и
постановеното от състав на ЯРС Определение № 1478/2022г. по гр.д. №1364/2022г.
По отношение на възражението за неоснователност на предявените искове,
доводите на ответника са в насока, че от 2015 г. и до момента на подаване на исковата молба
3
същият е полагал повече грижи за двете деца спрямо тези полагани от майката, като е
непрекъснато е осигурявал допълнителни средства за издръжката на децата, включително и
такИ. за тяхното обучение и извънкласни занимания, които е предоставял на майката.
Твърди, че е закупил за своя сметка лаптоп за всяко от децата, записал е децата на
волейболна школа и е поел таксите за това, води и взема децата от тренировка, осигурява им
облекло, както и средства за летните им занимания- летен лагер и курс по плуване. Сочи, че
през лятото на 2021г. децата са живели при него, като през този период им е осигурил
почивка на море. Поемал е разходи, свързани с рождените дни на децата, за подаръци на
техни приятели, закупуване на лекарства при необходимост. Ответникът сочи, че не са
настъпили промени във възможностите му да заплаща издръжка в по- висок размер, а
заплащаната такава към момента съответства на неговите възможности и потребностите на
децата. Счита, че определения в разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК минимален размер на
издръжката на ненавършило пълнолетие дете, е дължима и следва да се осигурява и от
двамата родители.
Претендира се отхвърляне на исковете като неоснователни, евентуално
уважаването им в минимален размер, съобразен с възможностите на ответника.
От фактическа страна по делото е установено, че непълнолетната И. Г. Г. и
малолетната Н. Г. Г. са родени от брака на В. К. Г. /сега с фамилия И./ и Г. И. Г., който брак
е прекратен през 2013г. с решение на ЯРС по гр.д.№680/2013г., като с бракоразводното
решение родителските права по отношение на двете деца са предоставени на майката.
Със сключена на 18.08.2015г. съдебна спогодба по гр.д.№1414/2015г. по описа на
ЯРС, бащата Г. И. Г. се е задължил да заплаща чрез майката В. К. И., увеличена месечна
издръжка за двете си деца- от 120.00 лв. на 140.00 лв. за И. Г. и от 100.00 лв. на 120.00 лв. за
Н. Г.. Към момента на определяне на този размер на издръжките за детето И. Г. е била на 7
години, а детето Н. Г. е била на 4 години.
С Определение №1478 от 18.07.2022г. по гр.д. № 1364/2022г. по описа на ЯРС,
образувано по предявени искове с правно основание чл.150 от СК за увеличение на размера
на издръжката, която бащата заплаща на децата И. Г. и Н. Г., производството по делото е
било прекратено на основание чл.229 от ГПК поради недопустимост на исковете, като е
прието, че постигнатата по гр.д. №1414/2015г. по описа на ЯРС спогодба има значение на
влязло в сила решение и се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила и
последица от това е непререшимостта на разрешения вече спор.
Понастоящем детето И. Г. е на 15 навършени години, непълнолетна, ученичка в 8
клас, а детето Н. Г. е на 12 навършени години, ученичка в 4 клас.
По делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на двама свидетели.
Разпитаната по делото свидетелка Н.К.- баба на ищците, е дала показания, че
двете деца живеят заедно с майки си в гр. Ямбол, посещават училище, не боледуват. И.
посещава училище „Европа“, за което майката заплаща месечна такса в размер на 120.00
лева. Свидетелката сочи, че децата нямат компютри, като уточнява, че закупените такИ. от
4
бащата са били „втора употреба“ и се повредили за кратко време. Свидетелката оказвала
помощ на дъщеря си и децата най- вече с храна. Децата ползвали компютъра на своята
майка, но тя също имала нужда от него. Свидетелката Колева сочи, че децата контактуват
редовно с баща си, като през седмица ходят при него.
Свидетелката М.Г.- съжителстваща на семейни начала с ответника, в показанията
си поддържа, че между бащата и двете деца се поддържат много добри отношения, като
бащата осъществява непрекъснати контакти с децата. Сочи се, че бащата води и взема
децата от училище, тренировки и други извънкласни занимания, а когато е ангажиран, това
прави свидетелката, предоставя на децата джобни пари- по 5 до 10 лева на ден, заплаща
изцяло или частично разходите за лагери, екскурзии, тренировки, разходи, свързани с
отпразнуване на рождени дни на децата, разходи за тяхното лечение, обувки, дрехи и др.
За ответника, бащата Г. Г. е установено, че работи в „Дичони" ЕООД гр.Ямбол,
считано от 07.03.2022г. и за периода м.март 2022г. до м.октомври 2022г. е получил БТВ в
размер на 5501.82 лева, или 687.73 лева средномесечно.
Установено е, че ответникът е регистриран като земеделски производител, но
няма данни същият да е получавал субсидии и техния размер за предходните две стопански
години.
Майката В. И. е работила по ТПО за времето от 29.10.2021г. до 16.06.2022г. във
„Вакум ел систем“ ООД гр. Ямбол, за времето от 22.06.2022г. до 23.07.2022г. във „Виена
стил“ ООД и за времето от 31.08.2022г. до 09.01.2023г. в „Аяли груп“ ЕООД, като от
последния работодател е получавала основно месечно трудово възнаграждение в размер на
1500.00 лева. Считано от 09.01.2023г. ТПО е прекратено, като майката е регистрирана в
Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ямбол, считано от 10.01.2023г. като безработна. След тази
дата- през м. февруари 2023г. на В. И. е изплатена добавка за минало обезщетение в размер
на 499.12 лева.
От представеното извлечение от ТРРЮЛНЦ, се установява, че В. И. е управител и
едноличен собственик на капитала на „Балая“ ЕООД, което търговско дружество е
регистрирано през 2018г. От доказателствата по делото не се установява И. да е декларирала
осигурителен доход пред НАП като едноличен собственик на капитала на търговското
дружество.
По делото са представени доказателства- финансов план и разпечатка от онлайн
банкиране, от които се установява, че във връзка с езиковото обучение на детето И. Г. се
заплаща месечна такса в размер на 120.00 лева за учебната 2022/2023г. година.
По делото няма твърдения и данни родителите на двете непълнолетни деца да
имат задължения за издръжка към други ненавършили пълнолетие низходящи.
При тези фактически данни, с обжалваното решение ЯРС е уважил частично
предявените искове за издръжка по чл.150 СК, увеличавайки дължимата от ответника
издръжка за ищцата И. Г. от 140.00 лева на 250.00 лева месечно, а за ищцата Н. Г. от 120.00
лева на 230.00 лева месечно, като за разликата над размера от 250.00 лева до 300.00 лева за
5
И. и за разликата над 230.00 лева до 300.00 лева за Н. е отхвърлил исковете. За да постанови
този резултат, районният съд е приел, че са се увеличили нуждите на децата във връзка с
възрастта им и изминалия период от време от последното определяне на издръжките им през
2015 година, изменили са се и социално- икономическите условия в страната с оглед на
инфлационните процеси, налице е и изменение в размера на минималната работна заплата за
страната, като към момента определената издръжка се явява такава под минималния размер,
определен в разпоредбата на чл.142, ал.2 от ГПК от 195.00 лева. При определяне
възможностите на родителите да заплащат издръжка, съдът е приел, че доходите на бащата
са 710.00 лева месечно, а за база на доходите на майката, която е безработна, но е в
трудоспособна възраст, е приел, че същите са в размер на МРЗ за страната, а именно 780.00
лева. Като е отчел ниските доходи на двамата родители, възрастта на децата, съдът е приел,
че общия размер на издръжката, която двамата родители следва да отделят за детето И. е
450.00 лева, а за детето Н. 430.00 лева, като от този размер на издръжката бащата следва да
заплаща месечна издръжка на детето И. в размер на 250.00 лева, а на детето Н. в размер на
230.00 лева, а разликата следва да се поеме от майката, която полага преките грижи по
отглеждането и възпитанието на двете деца
В частта на уважените размери на исковете по чл.150 СК- до размера на сумата
250.00 лева месечна издръжка за детето И. и до размера на сумата 230.00 лева месечна
издръжка за детето Н., решението на ЯРС не е обжалвано и е влязло в сила.
В частта, с която исковете по чл.150 СК са отхвърлени за разликата над 250.00
лева до размера на сумата 300.00 лева месечна издръжка за детето И., и за разликата над
сумата 230.00 лева до размера на сумата 300.00 лева месечна издръжка за детето Н., които са
в предмета на въззивното обжалване, решението на ЯРС е валидно, допустимо и правилно.
Съображенията за този извод са следните:
Предявените искове за изменение на издръжките за двете ищци И. Г. и Н. Г. са с
правна квалификация по чл.150 СК. Същите са допустими. Съгласно тази норма и
разпоредбата на чл.142, ал.1 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка
може да бъде изменена, като нейният размер се определя съобразно нуждите на детето и
възможностите на родителя, който дължи издръжката. Установеното от чл.143, ал.2 СК
правило е, че задължението на родителя за издръжка на ненавършило пълнолетие дете е
безусловно, като законът (чл.142, ал.2 СК) установява минимален размер на издръжката-
той е равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Същата към
момента е 780.00 лева, или минималният законов размер на издръжката за едно
ненавършило пълнолетие дете възлиза в размер на 195.00 лева месечно. За да бъде уважен
иск по чл.150 СК, необходимо е трайно съществено изменение на нуждите на имащия право
на издръжка или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Според задължителната съдебна практика на ВКС- Постановление №5/1970г. на Пленума,
нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените
условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които
6
дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.
С издръжката следва да се осигуряват условия на живот, каквито децата биха имали, ако
родителите живеят заедно, съгласно ППВС №5/1981г. Предвид тези разяснения на закона,
съдебната практика и доказаните по делото факти,
в разглеждания случай е безспорно установено, че е налице трайно изменение в нуждите
на двете деца- ищците по делото, които имат право на издръжка от своите родители.
От последното определяне на размерите на издръжките за двете деца през 2015 година
е изминал период от почти осем години, през който период трайно и съществено са се
променили потребностите на децата. И двете деца са преминали в други възрастови групи
и съответно са нараснали обичайно присъщите им нужди от храна и облекло, възникнали са
и нови нужди, свързани със закупуване на учебни помагала и пособия, както и такИ.,
свързани с проявените интереси на двете деца към различни извънкласни образователни и
спортни дейности. Ищцата И. Г. е навършила 15 години, ученика е в гимназиалните класове.
Нуждите й безспорно са нараснали през изминалия осем годишен период, като и качествено
са се изменили- появили са се нужди, свързани с обучението в гимназия, за закупуване на
учебници и помагала, за дрехи, храна, появили са се и нужди, свързани със задоволяване на
културни интереси. Тези изброени нужди доближават ищцата И. до нуждите на
пълнолетните и ще запазят траен характер. Детето Н. е на 12 години, ученичка е във втори
клас, като и по отношение на нея е налице безспорно нарастване на нуждите през изминалия
период от време, свързани с обучението, за закупуване на учебници и помагала, за дрехи,
храна, по отношение на нея също са се появили и нужди, свързани със задоволяване на
културни интереси.
По отношение на майката на двете деца следва да се приеме, че макар същата да е
безработна към момента, след като е в трудоспособна възраст, не е възпрепятствана поради
заболяване или друга обективна причина да полага труд, същата може да реализира доходи
поне в размер на минималната за страната работна заплата, или 780.00 лева. Бащата-
ответник реализира средно- месечен доход от брутно трудово възнаграждение в размер на
687.73 лева, няма задължения за заплащане на издръжка на други неневършили пълнолетие
деца, няма заболявания или други причини да не полага труд, поради което ЯОС намира, че
и по отношение на него следва да се приеме, че може да реализира доходи поне в размер на
минималната работна заплата за страната към момента.
При тези размери на доходите и имуществото на задължените за издръжка
родители, окръжният съд намира, че ако същите живееха заедно, биха могли да отделят
общо за месечната издръжка на детето си И. сумата 450.00 лева, а за детето си Н. сумата от
430.00 лева, до какъвто извод е достигнал и районният съд.
От тези общи суми правилно е преценено от районния съд, че във възможностите
на ответника е да заплаща 250.00 лева за издръжката на непълнолетната И. и 230.00 лева за
издръжката на малолетната Н., а разликата от по 200.00 лева за всяко дете, заедно с грижите
по отглеждането и възпитанието на децата, да се престират от майката. Тези размери
напълно отговарят на порасналите нужди на ищците и на материалните възможности на
7
ответника, чиито доходи следва да бъдат приети в размер на МРЗ за страната, при отчитане
и на обстоятелството, че същият няма задължения за издръжка към други ненавършили
пълнолетие деца.
Предвид изложеното, решението на ЯРС в частта, с която са отхвърлени исковете
за изменение на издръжката на ищеца И. Г. над размера на сумата 250.00 лева месечно
до предявения размер от 300.00 лева месечно, както и иска за изменение на издръжката за
ищцата Н. Г. над размера на сумата 230.00 лева месечно до размера на сумата 300.00 лева
месечно, ще следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Правилно и законосъобразно издръжката е присъдена от районния съд считано от
датата на подаване на исковата молба- 04.11.2022г.
Правилно съобразно изхода на делото, е определен размера на дължимата се от
ответника в първоинстанционното производство държавна такса, както и правилно са
разпределени между страните разноските по делото.
За недоказани се приемат от въззивния съд твърденията на ищците /сега
въззивници/, поддържани както в първоинстанционното, така и във въззивното
производство, че ответникът реализира месечни доходи, надвишаващи тези, за които по
делото са представени писмени доказателства. Не е установено по делото ответникът да
извършва дейност като треньор във футболен клуб, за което да получава възнаграждение,
както и не е установено да реализира доходи в резултат на това, че е регистриран като
земеделски производител.
Не се споделят от въззивния съд доводите за неправилност на решението на
първоинстанционния съд, поддържани пред въззивния съд, във връзка с предстоящо
изменение на размера на минималната работна заплата за страната, при което издръжката на
малолетното дете Н. ще е под минимума предвиден в закона, а издръжката на
непълнолетното дете И. ще е на границата на минимума. Към момента не е налице
нормативен акт, с който да е приет нов размер на МРЗ, а действащия такъв е ПМС № 497 от
29.12.2022г., с който считано от 01.01.2023г. е определен размера на МРЗ да страната -
780.00 лева, с който именно размер е длъжен да се съобрази съда. При промяна в размера на
МРЗ, както и при всяка друга промяна на обстоятелствата, при които е присъдена
издръжката, ищците разполагат с правото на иск по чл.150 от СК, чрез който могат да
реализират правото си на увеличение на размера на присъдената издръжка.
За неоснователно се преценя искането за изменение на обжалваното решение на
ЯРС в частта относно постановения начин на плащане на издръжката от бащата- ответник:
на ищцата И. Г. като непълнолетна- лично и със съгласието на неговата майка и законен
представител В. И., а на ищцата Н. Г. като малолетна чрез нейната майка и законен
представител В. И.. Постановеното решение от ЯРС в тази му част е в съответствие с
разпоредбите на чл. 3 и чл.4 от ЗЛС, съгласно които лицата, които не са навършили 14-
годишна възраст, са малолетни и вместо тях и от тяхно име правни действия извършват
техните законни представители- родители или настойници, а лицата от 14 до навършване на
8
18-годишна възраст са непълнолетни и извършват правни действия лично, със съгласието на
техните родители и попечители.
По горните съображения ЯОС счита, че решението в обжалваните му части, като
правилно и законосъобразно, следва на основание чл.271, ал.1 ГПК да се потвърди изцяло,
включително и в частта на присъдените на страните разноски, както и в частта, с която на
основание чл.78, ал.6 ГПК на въззивника е възложено заплащането на ДТ в полза на ЯРС.
При този изход на делото въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
насрещната въззИ.ема страна направените пред въззивната инстанция разноски.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
въззИ.емата страна пред въззивната инстанция, тъй като договореният и заплатен размер от
1000.00 лева е в минималния размер, установен с действащата норма на чл.7, ал.1, т.6 от
Наредба № 1/9.07.2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения- по 500.00 лева за всеки от предявените искове за издръжка.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №106 от 10.03.2023г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д. № 2923/2022г. по описа на този съд, В ЧАСТТА, с която предявеният
от В. К. И. с ЕГН ********** действаща в качеството си на майка и законен представител
на малолетното дете Н. Г. Г. с ЕГН **********, против Г. И. Г. с ЕГН ********** иск с
правно основание чл.150 от СК е отхвърлен за разликата от 230.00 лева до предявения
размер от 300.00 лева; В ЧАСТТА, с която предявеният от И. Г. Г. с ЕГН **********, като
непълнолетна действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител В.
К. И. с ЕГН **********, против Г. И. Г. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.150 от
СК е отхвърлен за разликата от 250.00 лева до предявения размер от 300.00 лева; както и в
частта за разноските.
В останалата му част, с която исковете за издръжка по чл.150 СК са уважени до
размера на 230.00 лева месечна издръжка за детето Н. Г. Г. и до размера на 250.00 лева
месечна издръжка за детето И. Г. Г., решението на ЯРС като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА В. К. И. с ЕГН ********** действаща в качеството си на майка и
законен представител на малолетното дете Н. Г. Г. с ЕГН ********** и И. Г. Г. с ЕГН
**********, като непълнолетна действаща лично и със съгласието на своята майка и
законен представител В. К. И. с ЕГН**********, да заплатят на Г. И. Г. с ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски пред въззивната инстанция в размер
на сумата от общо 1000.00 лева
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.2, изр.1 ГПК.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10