Решение по дело №2035/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1505
Дата: 19 септември 2018 г. (в сила от 19 октомври 2018 г.)
Съдия: Валентин Тодоров Пушевски
Дело: 20183110202035
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

   

  Р Е Ш Е Н И Е

 

        1505 /19.09.2018 г., гр. Варна

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

               

               РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ                         

   с участието на секретаря Мария Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2035 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Образувано е по жалба на А.Д.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 40, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Д.Г. *** срещу Наказателно постановление № 78 от 03.04.2018 г., издадено от Зам. Кмета на община Варна, с което на жалбоподателя Г., на основание разпоредбата на чл. 3, т. 14 от Наредбата за обществения ред на община Варна, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева (петстотин лева) за това, че на 10.03.2018 г. около 12:15 часа в гр. Варна, ул. „Атанас Георгиев“ № 5 извършва незаконно изсичане на дърво от вид „Орех“, без да има разрешение от Кмета на община Варна – нарушение на разпоредбата на чл. 3, т. 14 от Наредбата за обществения ред на община Варна.

            Жалбоподателят А.Д.Г. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своето становище. На първо място акцентира, че процесното дърво, което е било отсечено не е от вида „орех“, а е обикновен „айлант (Ailanthus altissima), като допълва, че въпросното дърво не е било засадено, а е бързорастящо и е пораснало непосредствено до оградата със съседния имот в нарушение на нормативните изисквания за отстояния от сгради, огради и съоръжения, като създава непосредствена опасност от срутване на оградата и причиняване на значителни вреди. Поставя се фокус върху обстоятелството, че процесното дърво не е картотекирано и нанесено/вписано в кадастъра и регистрите на община Варна. Навеждат се аргументи в защита на позицията, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН. Поради гореизложените съображения, жалбоподателят моли за отмяна на наказателното постановление.

            В проведеното на 04.07.2018 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2035 по описа за 2018 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят А.Д.Г. не се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител адв. Д.Г. ***, която поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, акцентирайки в своята пледоария, че липсват доказателства, че отсеченото от жалбоподателя дърво е вид „Орех“.

            В проведеното на 04.07.2018 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2035 по описа за 2018 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна община Варна се представлява от своя процесуален представител юрисконсулт Петя Карагеоргиева, която моли за потвърждаване на наказателното постановление, подчертавайки в своята пледоария, че са налице достатъчно доказателства, че макар и да се намира в имот, частна собственост, дървото е „Орех“ и жалбоподател не е разполагал с разрешение от Кмета на община Варна за отсичането му.

                                                                                                                

            От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

            На 10.03.2018 г. две неустановени по делото лица започнали да секат по нареждане на А.Д.Г. дърво от вида див орех в двора на недвижим имот, разположен на ул. „Атанас Георгиев“ № 5 в гр. Варна.

            Около 12:15 часа на същата тази дата 10.03.2018 г. св. Д.И.Д., изпълняващ длъжността ст. полицай към Група „Общинска полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна получил сигнал за това, че се извършва сеч в цитирания недвижим имот, като извършил проверка на място.

            Св. Д. разговарял с А.Д.Г., като по време на разговора последният признал, че няма разрешение от Кмета на община Варна за изсичането на дървото.

            Св. Д. разговарял със своите началници от Група „Общинска полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, които му разпоредили да състави акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя Г., като впише в АУАН, че дървото е от вида „Орех“, защото „друг вид няма описан в Наредбата за обществения ред на община Варна“.

            На 10.03.2018 г. св. Д. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателя Г. за нарушение на разпоредбата на чл. 3, т. 14 от Наредбата за обществения ред на община Варна.

            В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено за несъстоятелно, на 03.04.2018 г. Зам. Кметът на община Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 3, т. 14 от Наредбата за обществения ред на община Варна, наложил на А.Д.Г. административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 3, т. 14 от Наредбата за обществения ред на община Варна.

 

            По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира следното:

            Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и писмени доказателства: показанията на св. Д.И.Д.; снимков материал от двора, находящ се на административен адрес: гр. Варна, ул. „Атанас Георгиев“ № 5; Заповед № 4795 от 25.11.2015 г. на кмета на община Варна и на Директора на дирекция „ПНО“ в община Варна; експертно становище, изготвено от ланд. арх. М.Д. от Лесотехнически университет гр. София.

            На първо място съдът намира за необходимо да отбележи, че изцяло кредитира показанията на св. Д. (актосъставител) и именно поради това, че изцяло дава вяра на тези показания, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено.

            Самият актосъставител призна, че дървото е било „Див орех“, но тъй като в Наредбата за обществения ред на община Варна подобен дървесен вид липсва, неговите началници му разпоредили по телефона да състави акт за установяване на административно нарушение, като впише, че дървото е вид „Орех“ – „Видяхме, че е див орех. Обадих се на началниците ми, които ми разпоредиха да съставя акт за установяване на административно нарушение на нарушителя за дърво вид „орех“, защото друг вид няма описан в Наредбата за обществения ред на община Варна.“

            Подобен подход на работа, съдът намира за меко казано неуместен. По принцип съдът прие като доказателство експертно становище № 01 от 04.11.2017 г. на ланд. арх. М.Д., но в случая не може да го кредитира, защото е от дата 04.11.2017 г., т.е. няколко месеца преди датата на извършване на проверката от страна на св. Д.. Но самият св. Д. на първо място беше категоричен, че дървото е от вида „див орех“, но по изричното разпореждане на своите началници е съставил акт за установяване на административно нарушение.

            Съдът не може да си затвори очите за това изказване на актосъставителя, което представлява само по себе си основание за отмяна на наказателното постановление, доколкото на първо място свидетелства, че същият не е имал воля за съставяне на АУАН и му е било разпоредено по телефона от по – горестоящо служебно лице (което дори не е било на мястото на проверката) да състави АУАН. Още повече, че според актосъставителя дървото е от вида „Див орех“ и е съвсем целенасочено е вписано като вид „Орех“, за да попадне в хипотеза, очертана от разпоредбата на чл. 3, т. 14 от Наредбата за обществения ред на община Варна, което също не е особено законосъобразен подход.

            Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 78 от 03.04.2018 г., издадено от Зам. Кмета на община Варна, следва да бъде отменено, тъй като самото нарушение е недоказано.

            За пълнота на мотивите следва да се отбележи (макар и да не му е работа на съда), че разпоредбата на чл. 3, т. 14 от Наредбата за обществения ред на община Варна се намира в остро противоречие със Закона за собствеността, тъй като всяко едно лице има право да се разпорежда със своята вещ, а в случая дървото е в частен двор, което се потвърждава и от писмото на Директора „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ към община Варна (л. 19 от НАХД № 2035 по описа на Варненския районен съд за 2018 г.), поради което и съдът не вижда какви правомощия има община Варна в това отношение, конкретно да санкционира собствениците за упражняване правото си на собственост.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 78 от 03.04.2018 г., издадено от Зам. Кмета на община Варна, с което на А.Д.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 40, на основание разпоредбата на чл. 3, т. 14 от Наредбата за обществения ред на община Варна, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева (петстотин лева) за това, че на 10.03.2018 г. около 12:15 часа в гр. Варна, ул. „Атанас Георгиев“ № 5 извършва незаконно изсичане на дърво от вид „Орех“, без да има разрешение от Кмета на община Варна – нарушение на разпоредбата на чл. 3, т. 14 от Наредбата за обществения ред на община Варна.

              Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: