Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Ищецът Агенция за следприватизационен контрол – гр. София сочи в исковата молба, че на 10.05.1999 г. между Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, в качеството му на орган по чл.3, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ (отм.) и “Мехтехсервиз - Звиница” АД – с.Звиница, общ. Кърджали, бил сключен договор за приватизационна продажба на 8 146 дружествени дяла, представляващи 80% от капитала на “Мехтехсервиз” ЕООД – с.Звиница, общ. Кърджали. Съгласно §15 от ПЗР на ЗПСК Агенцията за следприватизационен контрол поемала всички права и задължения във връзка с осъществяването на следприватизационен контрол по сключени приватизационни договори от оправомощени държавни органи по реда на отменения ЗППДОП. На основание посочения текст за АСК съществувал правен интерес от предявяване на искове за изпълнение на приватизационния договор и за заплащане на неустойка за неизпълнението му. Съгласно чл.4.3 от приватизационния договор купувачът се задължавал да запази съществуващите към датата на подписване на договора 15 работни места, като до края на 2004 г. увеличи работните места до 45 броя. На основание чл.7.2. от договора при неизпълнение на задължението за поддържане на определен брой работни места, съгласно чл.4.3 от договора, купувачът дължал неустойка в размер на 150% върху средната работна заплата за страната за всяко неосигурено работно място за съответния период. При проверка на изпълнението на задълженията на купувача с констативен протокол било констатирано частично неизпълнение на задължението по чл.4.3 от договора в размер на 28 броя неподдържани работни места за отчетната 2004 г. С протоколно решение на Изпълнителния съвет на АСП било взето решение да се коригира констативния протокол, като било констатирано частично неизпълнение на задължението по чл.4.3 от договора в размер на 29 броя неподдържани работни места за отчетната 2004 г. В съответствие с правомощията си по чл.19, ал.2, т.1 от ЗПСК, с протоколно решение № 647/30.03.2007 г., Изпълнителният съвет на АСК начислил на купувача “Мехтехсервиз – Звиница” АД неустойка за частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за отчетната 2004 г. в размер на 13 833 лв. Купувачът бил поканен да изпълни задължението си, но такова не последвало. Моли съда да осъди ответното дружество да заплати на АСК сумата в размер на 14 150.86 лв., от които: 13 833.00 лв. неустойка за частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за отчетната 2004 г. и 317.86 лв. – мораторна лихва върху неустойката, считано от датата на забавата – 17.04.2007 г. до предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху неустойката от 13 833 лв. от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира разноски. В представено писмено становище се поддържат предявените искове и се излагат съображения по същество. Ответникът “Мехтехсервиз – Звиница” АД – с.Звиница, общ. Кърджали, представляван от изпълнителния директор Кольо Колев оспорва частично предявените искове. Сочи, че не било изпълнено задължение за разкриване на едно работно място. Моли съда да отхвърли предявените искове. В представено писмено становище се сочи, че съгласно чл.4.3. от приватизационния договор задължението за разкриване на нови работни места следвало да бъде изпълнено до края на 2004 г., а именно до 31.12.2004 г., а не един или повече месеци през 2004 г. Тълкуването на “работно място” съгласно КТ имало коренно различно съдържание от смисъла, който се преследвал с клаузата на договора, а именно да бъдат привлечени по трудови правоотношения 45 работници или служители. От приложените към делото доказателства било видно, че на 29.12.2004 г. били сключени 28 броя трудови договори, а по ведомостите били начислени трудови възнаграждения за времето на съществуването на правоотношението. Несвоевременното уведомление на НОИ съгласно чл.62, ал.3 от КТ не обезсилвало сключените трудови правоотношения, а виновното длъжностно лице носело административна отговорност. Излага съображения за затрудненото финансово състояние на дружеството. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: С договор за покупко-продажба на дялове, сключен на 10.05.1999 г. между Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, в качеството му на орган по чл.3, ал.1, т.1 от ЗППДОП (отм.) и “Мехтехсервиз – Звиница” АД – с.Звиница, общ.Кърджали, била прехвърлена собствеността върху 8 146 дяла от капитала на “Мехтехсервиз” ЕООД – с.Звиница, общ.Кърджали, представляващи 80 % от капитала на дружеството. Съгласно т.4.3. от договора Купувачът – Мехтехсервиз – Звиница” АД – с.Звиница, общ.Кърджали се задължил да запази съществуващите към момента на подписване на договора 15 работни места за срок от три години от сключването на договора, като до края на 2004 г. увеличи работните места до 45 броя. Съгласно т.7.2. от договора при неизпълнение на задължението за поддържане на определен брой работни места съгласно т.4.3. купувачът дължи на продавача неустойка в размер на 150% върху средната работна заплата за страната за всяко неосигурено работно място за съответния период. Във връзка с документална проверка, извършвана от АСК, бил съставен констативен протокол № 6 с дата 15.09.2006 г., в който било констатирано частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за 28 работни места, като била определена неустойка съгласно т.7.2. от договора в размер на 13 356 лв. Съставено било и приложение № 1/03.04.2007 г. към Констативен протокол № 879/25.09.2006 г., като неустойката била определена на 13 833 лв. Въз основа на съставените констативни протоколи, Изпълнителният съвет на Агенцията за следприватизационен контрол, със свое протоколно решение № 647/30.03.2007 г. и на основание чл.7.2., във вр. с чл.4.3. от приватизационния договор коригирал и начислил на “Мехтехсервиз – Звиница” АД – с.Звиница, общ. Кърджали неустойка за частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2004 г. за 29 броя работни места в размер на 13 833 лв. За изплащане на начислената неустойка, ответникът бил поканен с писмо изх. № 26-00-630/02.04.2007 г., получено на 05.04.2007 г. с обратна разписка R № 005 от същата дата. От представените като доказателства по делото заверени копия от придружително писмо изх. № 000БС-660/06.04.2007 г. на ТД НАП – гр.Кърджали, справка за наетите лица по трудови правоотношения към 31.12.2004 г. на НОИ – гр.Кърджали с дата 06.07.2007 г. и обобщена справка за осигурител с дата 06.04.2007 г., издадена от НОИ – гр.Кърджали се установява, че към 31.12.2004 г. заетите лица с действащи трудови договори в “Мехтехсервиз” ООД – с.Звиница, общ.Кърджали са 44 броя. Представени са също справка за брой лица с действащи трудови договори към дата 07.08.2007 г. и справка за брой осигурени лица с дата 16.08.2006 г. и двете издадени от НОИ гр.Кърджали, от които се установява броя на заетите лица и осигурителния доход за 2004 г. По делото са представени като доказателства писмо на АСП – София изх. № 26-00-116-2/25.01.2005 г., с което са изискани писмени документи, писмо до Министъра на земеделието и горите № Ю-00-526/16.10.2001 г., писмо до Министъра на земеделието и горите № 70-00-1538/21.03.2000 г., справка за развитието на инвестициите по години, отчет за заетите лица, средствата за работна заплата и други разходи за труд за 2004 г., от които се установява броя на заетите лица за 2004 г. Представените като доказателства заверени копия от баланс на “Мехтехсервиз” ЕООД към 30.06.1999 г., отчет за приходите и разходите на “Мехтехсервиз” ЕООД за 1999 г., баланс на “Мехтехсервиз” ЕООД към 31.12.1999 г., обяснителна записка № 70-1191/17.04.2002 г., обяснителна записка № 70-00-1485/18.04.2001 г., справка за средните добив от пшеница и ечемик в област Кърджали за периода 1995 г. – 1999 г. и примерна калкулация за себестойността на получените един декар зърненожитни култури съдът намира за неотносими към делото, поради което не ги обсъжда. От писменото заключение на вещото лице Гергана Делчева Добруджалиева по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на същата в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че на 29.12.2004 г. са сключени 28 броя трудови договори, които са прекратени на 03.01.2005 г. Сключените трудови договори през месец декември 2004 г. са регистрирани в НАП – Кърджали на 09.03.2007 г., като същия ден са и прекратени. Във ведомостта за работни заплати за месец декември 2004 г. са начислени заплати за 2 работни дни по сключените договори от 29.12.2004 г. с 28 броя лица. Начислени са и заплатите на 16 броя лица с действащи договори през месец декември 2004 г. Към момента на проверката от вещото лице заплатите и осигурителните вноски не са платени, но са изискуеми. Установява се също, че заетите по трудово правоотношение лица през 2004 г. са 16 броя. През месец декември са заети 19 работни места, а неизпълнението на програмата за трудова заетост е за 26 броя лица. Неустойката на основание чл.7.2. от приватизационния договор е в размер на 12 402 лв., а мораторната лихва върху сумата 12 202 лв., считано от 17.04.2007 г. до 22.06.2007 г. – датата на предявяване на исковата молба е в размер на 313.60 лв. При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан до размера на 477 лв., която сума следва да бъде присъдена в полза на ищеца. Съгласно т.4.3 от приватизационния договор ответното дружество е поело задължението да запази съществуващите към момента на подписване на договора 15 работни места за срок от три години, като до края на 2004 г. увеличи работните места до 45 броя. Това задължение е било изпълнено частично като до края на 2004 г. са били разкрити 44 броя работни места и е останало неразкрито едно работно место, като ответното дружество е изпаднало в забава на 01.01.2005 г. Същевременно съгласно т.7.2 от приватизационния договор ответното дружество дължи неустойка в размер на 150% върху средната работна заплата за всяко неосигурено работно место за съответния период. Не би могло да се приеме становището, че всичките 45 броя работни места е следвало да бъдат разкрити и съответно заети през цялата 2004 г., тъй като клаузата на т.4.3 от приватизационния договор е съвсем ясна. Задължението за увеличаване на работните места до 45 броя е следвало да бъде изпълнено за периода от сключване на договора – 10.05.1999 г. до края на 2004 г., т.е. до 31.12.2004 г. След тази дата длъжникът е в забава, като до този момент – 31.12.2004 г., ответното дружество е било задължено да разкрие съответния брой работни места. Следва да се има предвид, че в договора не се говори за средносписъчен състав или друг подобен термин, а за брой работни места към точно определен момент. Ето защо ответното дружество дължи неустойка за едно неразкрито работно место, която съгласно т.7.2. от приватизационния договор се определя както следва: 1 работно место Х 318 лв. (средна работна заплата за страната) Х 150 % = 477 лв. В този случай законната лихва върху тази сума за претендирания период от 17.04.2007 г. до датата на предявяване на иска – 22.06.2007 г. е 12.06 лв., до който размер е основателен предявеният иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което “Мехтехсервиз – Звиница” АД – с.Звиница, общ.Кърджали, обл.Кърджали да бъде осъдено да заплати на Агенция за следприватизационен контрол – гр.София сумата в размер на 477 лв., представляваща неустойка съгласно т.7.2 от Договор за покупко-продажба на дялове № РД50-290/10.05.1999 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 22.06.2007 г. до окончателното й изплащане, като в останалата му част и за разликата от 477 лв. до пълния му предявен размер от 13 833 лв., искът с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен недоказан. Следва също така ответното дружество да бъде осъдено да заплати и сумата 12.06 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху неустойката от 477 лв., за периода от 17.04.2007 г. до датата на предявяване на иска – 22.06.2007 г., като в останалата му част и за разликата от 12.06 лв. до пълния му предявен размер от 317.86 лв. искът с правно основание чл.86 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. При този изход на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати д.т. върху уважената част от исковете в размер на 19.56 лв. а в полза на Агенция за следприватизационен контрол – гр.София следва да бъдат присъдени направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 21.53 лв. Ето защо и на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Мехтехсервиз – Звиница” АД – с.Звиница, общ.Кърджали, обл.Кърджали да заплати на Агенция за следприватизационен контрол – гр.София сумата в размер на 477 лв., представляваща неустойка съгласно т.7.2 от Договор за покупко-продажба на дялове № РД50-290/10.05.1999 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 22.06.2007 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД в останалата му част и за разликата от 477 лв. до пълния му предявен размер от 13 833 лв., като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА Мехтехсервиз – Звиница” АД – с.Звиница, общ.Кърджали, обл.Кърджали да заплати на Агенция за следприватизационен контрол – гр.София сумата 12.06 лв., представляваща обезщетение за забавено пращане върху неустойката от 477 лв., за периода от 17.04.2007 г. до датата на предявяване на иска – 22.06.2007 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД в останалата му част и за разликата от 12.06 лв. до пълния му предявен размер от 317.86 лв., като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА Мехтехсервиз – Звиница” АД – с.Звиница, общ.Кърджали, обл.Кърджали да заплати на Агенция за следприватизационен контрол – гр.София направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 21.53 лв., а по сметка на Кърджалийския окръжен съд д.т. върху уважените части от предявените искове в размер на 19.56 лв. Решението подлежи на обжалване от страните пред Апелативен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Председател:
|