РЕШЕНИЕ
№ 19993
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря Р. М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110102071 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу А. И. Ч. и А. И. Л., както следва:
- искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за сумата 703.83 лева за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2017г. – 31.01.2019г., както и на сумата 16.73 лева за осъществено дялово
разпределение за периода 01.07.2018г. – 31.01.2019г., за топлоснабден имот – апартамент №
79, находящ се в гр.София, ж.к. „К. с.“, бл...., вх.Г, ет...., абонатен номер ..., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК-27.08.2021г., до
окончателното плащане;
- искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата 184.06 лева – лихва за забава върху главницата
за доставена топлоенергия за периода 15.09.2018г. – 19.08.2021г. и 4.61 лева– лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2018г.- 19.08.2021г.
Вземанията се претендират от ответниците при равни квоти от по 1/2 част.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците А. И.
Ч. и А. И. Л., като собственици на процесния имот при равни квоти, въз основа на договор
за продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи
1
условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден
имот- апартамент № ..., находящ се в гр.София, ж.к. „К. с.“, бл...., вх.Г, ет...., абонатен номер
..., като ответниците имали задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база
на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово
разпределение, което не са сторили. Обосновава правния си интерес от предявяване на
установителните искове с проведено заповедно производство и издадена на „Топлофикация
София“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 49995/2021 г. на СРС, 55 състав, и дадени
указания от заповедния съд по чл.415 ГПК по отношение на ответниците. Представят се
писмени доказателства. Правят се доказателствени искания, както и искане за привличане на
трето лице-помагач. Претендират се разноски.
Ответникът А. И. Ч., чрез назначения особен представител - адв. Г., е депозирал отговор
на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че между
страните не е налице облигационно правоотношение за процесния период, както и не е
подписвал заявление – декларация за откриване на партида по отношение на имота, а такава
е представена за трето за спора лице. Релевира евентуално възражение за изтекла
погасителна давност.
Ответникът А. И. Л. оспорва претенцията с твърдение, че няма договорни отношения с
ищеца и не е потребител на топлинна енергия, както и че не е налице валиден договор,
сключен с фирмата за дялово разпределение. Оспорва през процесния период от ответника
да е ползвана топлинна енергия на претендираната от ищеца стойност, да е предоставяна
услугата „дялово разпределение“ и същата да е дължима на ищеца, доколкото се твърди
последният да претендира права на фирмата за дялово разпределение. Оспорва „Техем
сървсис“ ЕООД да е имало валиден лиценз за упражняване на дейността „топлинно
счетоводство“. Заявява евентуално възражение за погасяване на вземанията по давност.
Претендира разноски.
Конституираното трето лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище
по делото.
Представени са писмени бележки от адв. И., в които се обосновава възражението за
давност, за неоснователност на претенцията за лихва, както и за неприсъждане на суми за
главница, позовавайки се на експертното заключение.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Представен е Протокол от 12.09.2001г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на
01.10.2001г. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на
ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл.
правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от
2
услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово
разпределение.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея. В чл. 36, ал. 1 от ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и
начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от съответната ФДР и
се обявява по подходящ начин на потребителя. По силата на договорните взаимоотношения
между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач цената на услугата се заплаща
от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по
силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на
топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в
сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото
разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона
възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет
се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за
заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово
разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество. С договора, сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ
между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се
определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ
между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът
на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на
правоотношенията във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо
законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното
дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях,
като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително,
впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово
разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното
дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие
(основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
Дължима е и сумата за дялово разпределение.
В разглеждания случай доказва се по делото, че за процесния имот е осъществявана
съгласно нормативната уредба услугата за дялово разпределение. Поради това претенцията
на ищцовото дружество за заплащане на сумата за дялово разпределение не представлява
недопустимо предявяване на чужди права. В този смисъл са и постановките на цитираното
3
по-горе тълкувателно решение, в мотивите на което е разгледан въпроса за възникване на
облигационното правоотношение по двете услуги, като е посочено, че потребител на
услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти може
да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти,
но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в
сградата.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
4
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Видно от представените по делото доказателства, топлоснабдения имот – апартамент №
79, находящ се в гр.София, ж.к. „К. с.“, бл..., вх.Г, ет..., е бил придобит от И. С. Ч. по силата
на нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55г от ЗПИНМ /л.20/. Установява се,
че И. С. Ч. е починал 27.07.2004г. и е оставил за свои наследници Ю. В. Ч. – преживяла
съпруга, и деца - А. И. Ч. и А. И. Л. /л.17/. Установява се още, че ответниците А. И. Ч. и А.
И. Л. на 24.01.2019г. са се разпоредили с правото на собственост върху целия имот чрез
нотариален акт за продажба на недвижим имот № ..., том I, рег. № 957, дело № 46/1019г.,
продавайки го на трето за спора лице.
Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че ответниците в
рамките на исковия период са съсобственици на процесния имот по силата на
придобиването му по реда на наследственото правоприемство. Като собственици на имота
те се явяват страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни
Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за
енергетиката/. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на
закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл.
и относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответниците. Няма данни
наследникът Юлиана Ч.а да е починала, но този извод се извежда от последващото
разпореждане с имота от останалите двама наследници, като след нейната смърт
ответниците се явяват нейни наследници и за задълженията, формирани като собственик на
имота. В настоящото производство придобиването от ответниците при равни квоти – по ½
ид.ч. за всеки от топлоснабдения имот в рамките на периода от 01.05.2017г. до 31.01.2019г.
/уточнен с молба от 07.03.2022г., противно на оплакванията на страните/, се доказва анализа
на приложените по делото документи за собственост, и изводите на съда за наличието на
облигационно правоотношение между страните, възникващо при общи условия в качеството
на ответниците на собственици на имота се доказва. Направеният извод не се разколебава от
представеното заявление-декларация за промяна на титуляря на партидата, защото това
5
заявление е подадено от трето за спора лице, придобило топлоснабдения имот от
ответниците и касае период, който следва периода на вземането, предмет на настоящото
производство. Същевременно, други доказателства, които да оборват констатираната
облигационна връзка, не са налични по делото, поради което релевираното възражение
остава несподелено.
По делото не се възразява срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за
процесния период, а само досежно размера на търсените вземания, предвид възражението за
изтекла погасителна давност.
За изясняване на така възникналия спор е била допусната съдебно-техническа
експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в
която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период.
Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че
същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС,
начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Техем Сървисиз“ ЕООД. За имота е била потребявана
топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване.
Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58 от Наредба №16-334 одобрена от
МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г. Изчисленията са направени съгласно методика
и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.6.1.1. приложени в Наредба№ 16-334. През
процесния период има представени отчети на уреди, подписани от потребителя. За един
отчетен период има служебно начислена енергия. През процесния период ТЕ за отопление,
отдадена от сградната инсталация е изчислена по формула, приложена в Наредба №16-334
06.04.2007г. За процесния период фигурира водомер за топла вода. Отговорено е, че
размерът на дължимите суми е 1805.80 лева – главница за потребена топлоенергия.
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е
използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещото лице работило както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база
на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
6
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
Дължима е и сумата за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и действалата през исковия период Наредба № 16-334
от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.). По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца
от 2016 г. дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача
по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях
търговец. В чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г.
за топлоснабдяването (отм.) е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето,
вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по
чл.151, ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата
дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на
клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от
Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Техем сървисис“ ЕООД.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото
лице е дало заключение относно потребената от ответника топлинна енергия през процесния
период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния
период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода
7
нормативна уредба. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на „Топлофикация София”
ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по
основание.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Видно е, че
се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2017г., а заявлението по чл.410
ГПК, което прекъсва давността в случай на положително решение по иск по чл.422 ГПК, е
депозирано на 27.08.2021г. Вземанията, възникнали преди 27.08.2018г. се явяват погасени
по давност и възлизат в размер на 898.02 лева главница за топлинна енергия и 266.60 лева
лихва върху нея.
Общият размер на вземанията след 27.08.2018г. и до 31.01.2019г. възлиза на 590.80 лева
– главница за топлинна енергия. Размерът се определи като се взе предвид таблица на стр. 5
от заключението, без да бъдат включвани сумите за м.2, м.3 и м.4 на 2019г., защото към този
момент ответниците вече са се разпоредили с правото на собственост върху топлоснабдения
имот, поради което не се явяват негови собственици. Мораторната лихва върху тази
главница възлиза на 153.86 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК посредством
лихвен калкулатор за периода 15.09.2018г.-19.08.2021г., съобразявайки падежа на всяка
фактура до крайната дата.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение /срок в чл. 36, ал. 2 от ОУ няма/, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на началния
момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в
размер на законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До приключване на
производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало
доказателства за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата
за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и не дължи на
8
„Топлофикация София” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от 4.61 лева– лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2018г.- 19.08.2021г.
При липсата на покана, не се явява погасена главницата за дялово разпределение и
доколкото услугата е предоставена, вземането се дължи в цялост с оглед заключението, че
услугата е предоставяна съобразно нормативните изисквания.
При съобразяване на горните изводи относно размера на непогасените по давност
вземания и припадащата се част на всеки от ответниците, дължимите суми от всеки един
ответник възлизат на:
за А. И. Ч.: 295.00 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2017г.-
31.01.2019г., 76.96 лева лихва върху нея за периода 15.09.2018г.–19.08.2021г., както и
главница за дялово разпределение от 8.37 лева за периода 01.05.2017г.– 31.01.2019г.;
за А. И. Л.: 295.00 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2017г.-
31.01.2019г., 76.96 лева лихва върху нея за периода 15.09.2018г.–19.08.2021г., както и
главница за дялово разпределение от 8.37 лева за периода 01.05.2017г.– 31.01.2019г.
За разликата над уважените суми за главница за доставена топлинна енергия и лихва
върху нея, предявените искове подлежат на отхвърляне като погасени по давност. На
отхвърляне подлежи и претенцията за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
С оглед отхвърляне на иска за главница за топлинна енергия, лихва върху нея, лихва
върху главницата за дялово разпределение право на разноски имат ответниците. Ответника
А. И. Л. своевременно е претендирала разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400.00 лева за оказано процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА,
определено от съда съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ. От тях, съобразно размера на
охвърлената част от иска спрямо този ответник /74.29/ и при материален интерес спрямо
този ответник от 454.62 лева, в тежест на ищеца се възлагат разноски в размер на 65.36 лева.
Разноските следва да се присъдят на адвоката и при съобразяване на общата цена на иска, а
не поотделно, в който смисъл е съдебната практика Определение № 50107 от 10.05.2023 г.
на ВКС по т. д. № 965/2022 г., I т. о., ТК. За заповедното производство разноски не са
претендирани, няма данни и да са направени – възражението е подадено лично от длъжника.
Няма данни ответникът А. И. Ч. да е направил разноски, защото в производството се е
представлявал от особен представител, поради което такива не следва да се присъждат.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 800 лева, от които 75.00 лева по ч.гр.д.
№ 49995/2021г. на СРС, 55 състав, и 725.00 лева – разноски в настоящото производство:
175.00 лева държавна такса, 450.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско
9
възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по
Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, дължими от ответниците съобразно
уважената част от иска /760.65 лева/ са разноски в общ размер на 669.26 лева, от които 62.74
лева по ч.гр.д. № 49995/2021г. по описа на СРС, 55 състав, и 606.52 лева в настоящото
производство, всички за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозит за вещо
лице. Разноските се разпределят между двамата ответници по равно. В допълнение, на
ответника А. И. Ч. следва да се възложат допълнително разноски в размер на 250.97 лева –
разноски за особен представител съобразно уважената част от иска срещу него. Разноските,
дължими от А. И. Ч. са в общ размер на 585.73 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. И. Ч., ЕГН ..*, с постоянен адрес гр. София,
ж.к. „К. с.“, блок.., вх. А, ап...., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ., следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 49995/20...21г. на СРС, 55
състав, а именно:
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – сумата 295.00 лева –
главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017г. – 31.01.2019г., както и
на сумата 16.73 лева за осъществено дялово разпределение за периода 01.07.2018г. –
31.01.2019г., за топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в гр.София, ж.к. „К.
с.“, бл..,.. вх.Г, ет.. ..абонатен номер ..., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК-27.08.2021г., до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за горницата над присъдената сума
до пълния искан размер от 351.92 лева като погасен по давност;
на основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за сумата 76.93 лева – лихва за забава върху главницата за доставена
топлоенергия за периода 15.09.2018г. – 19.08.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва
върху главница за топлинна енергия за горницата над присъдената сума до пълния
искан размер от 92.03 лева като погасен по давност, както и ОТХВЪРЛЯ иска за
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2018г.-
19.08.2021г. в размер на 4.61 лева като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. И. Л., ЕГН ..., с адрес: гр.София, ул. „Л.“ № ...,
вх.. ап. .., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 49995/2021г. на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – сумата 295.00 лева –
главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017г. – 31.01.2019г., както и
на сумата 16.73 лева за осъществено дялово разпределение за периода 01.07.2018г. –
31.01.2019г., за топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в гр.София, ж.к. „К.
10
с.“, бл.., абонатен н.омер ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК-27.08.2021г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за топлинна енергия за горницата над присъдената сума до пълния
искан размер от 351.92 лева като погасен по давност;
на основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за сумата 76.93 лева – лихва за забава върху главницата за доставена
топлоенергия за периода 15.09.2018г. – 19.08.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва
върху главница за топлинна енергия за горницата над присъдената сума до пълния
искан размер от 92.03 лева като погасен по давност, както и ОТХВЪРЛЯ иска за
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2018г.-
19.08.2021г. в размер на 4.61 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. И. Ч., ЕГН ..., да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 585.73 лева – разноски съобразно уважената
част от иска, от които 31.37 лева по ч.гр.д. № 49995/2021г. по описа на СРС, 55 състав, и
554.23 лева в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. И. Л., ЕГН...., да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК...., сумата 334.62 лева – разноски съобразно уважената
част от иска, от които 31.37 лева по ч.гр.д. № 49995/2021г. по описа на СРС, 55 състав, и
303.26 лева в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК...., да
заплати на адв. Н. И. И., ЕГН ..., с адрес гр. София, ул. „Г.“ № ..., ет.1, сумата 65.36 лева–
разноски в настоящото производство съобразно отхвърлената част от иска за оказано
процесуално представителство на ответника А. И. Л. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК ...., като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11