№ 1287
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110214989 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. В. П., с ЕГН **********, срещу наказателно
постановление /НП/ №22-4332-020675/13.10.2022г. издадено от Г.Б., - началник група към
СДВР ОПП, с което на Б. В. П., с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 3 000 лева
и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание
чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Отправя се
искане за отмяната му като незаконосъобразно
В жалбата се съдържат доводи, че нарушението в АУАН не е описано достатъчно
ясно, като се посочва, че нито в АУАН, нито в НП са посочени другите две пътуващи в
автомобила лица, а при завой било напълно възможно да се пресекат лентите на платната за
движение. Моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. Ж. поддържа жалбата, пледира за
отмяна на атакуваното НП по мотивите, посочени в нея.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не взима становище по жалбата.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 26.09.2022 г. около 03:30 часа, в гр.София на бул.Царица Йоана от ул.Асен Н. към
ул.Луи Пастьор жалбоподателят П. управлявал лек автомобил БМВ 318Д с рег.№СВ****ТЕ,
регистриран на В.Н. П. ЕГН:**********. С него на предната дясна седалка се возил и
свидетелят Д. М.. Жалбоподателят П. се престроил за маневра „завой наляво“, изчакал
преминаващите насрещно автомобили, включил на първа предавка, но при подаване на газ
натиснал неволно педала по-рязко, а отпуснал съединителя не достатъчно плавно, при което
1
автомобилът ускорил по-бързо, гумите му приплъзнали по студения асфалт и задницата на
автомобила леко поднесла насрани. Жалбоподателят незабавно престанал да подава газ и си
върнал контрола върху автомобила. На същото място и по същото време за времето от 20:00
до 08:00 часа били назначени като АП 173 свидетелите Х.Х. и С.Т.. Служителите на МВР
възприели лекия автомобил при извършване на маневрата ляв завой и че автомобилът бил
нестабилен, както и еднократното занасяне на задницата на автомобила. Същите не
забелязали никакъв неестествен шум от автомобила и неговия двигател, а единствено
еднократно приплъзване на гумите на автомобила, който последователно преминал лентите
между платната за движение. Служителите на ОСПС към СДВР се движели с патрулен
автомобил и подали светлинен и звуков сигнал до водача да спре, на което той се подчинил.
При извършената проверка от органите на реда в автомобила били установени единствено
жалбоподателят като водач и неговия пътник на предната дясна седалка – свидетелят М.,
които били вписани в Приложение №7 – „Доклад за проверени лица и превозни средства.
Бил повикат екип на ОПП СДВР за съдействие, тъй като свидетелите Т. и Х. имали
съмнение, че действията на водача са умишлени и представляват „дрифт“. Т. изготвил
докладна записка по случая. На сигнала се отзовал патрул, в който участвал и свидетелят В..
По данни от докладната и съобщеното от Т. и Х., В. съставил акт за установяване на
административно нарушение № АД189934, от 26.09.2022 г., който бил връчен на Б. П. и той
го подписал без възражения, но такива постъпили в предвидения за това срок. В АУАН
било посочено, че „умишлено водачът изважда извън контрол автомобила,като
последователно преминава от лента в лента и използва пътя не по предназначение“.
При пълна идентичност на посоченото в АУАН било издадено и атакуваното
наказателно постановление /НП/ №22-4332-020675/13.10.2022г. издадено от Г.Б., - началник
група към СДВР ОПП, с което на Б. В. П., с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на
3 000 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на
основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства: АУАН, НП; докладна записка от 26.09.2022г., справка картон на
водача, заповед от 23.10.2019г., заповед от 02.12.2021г., възражение срещу АУАН,
Приложение №7 – „Доклад за проверени лица и превозни средства“, гласните
доказателствени средства, събрани чрез разпита на Т., А., Т., Х., В. и М., както и писмените
доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира показанията на свидетеля В., които са логични и добросъвестно
депозирани, но същите не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото,
доколкото свидетелят няма спомен за инцидента, включително и след предявяване на
АУАН. Същият не е очевидец на извършената спорна маневра и единственото, което се
установява от показанията на свидетеля е, че именно той е съставил АУАН.
Показанията на доведените от жалбоподателя свидетели – Г. А. и А. Т. съдът
категорично намери за напълно недостоверни, умишлено целящи единствено изграждане на
защитна версия на жалбоподателя и облекчаване на процесуалното му положение.
Установена е близка приятелка връзка между свидетеля А. и жалбоподателя, както и
интимната връзка между Т. и Б. П.. Очевидно тези близки отношения са мотивирали
свидетелите да депозират неверни показания, които са изцяло опровергани от другите
доказателства и доказателствени средства, явяват се изолирани и не почиват на обективно
2
възприети от тях факти. Безспорно по делото се установи, че тези двама свидетели не са се
намирали на мястото на инцидента по време на твърдяното нарушение, не са били в
автомобила на жалбоподателя и не са възприели неговите действия по управление на МПС.
Това е така, доколкото свидетелите Х. и Т. са категорични за броя лица, които са установили
в автомобила, а именно водачът и още едно момче и са категорични, че момиче не е имало.
Полицейските служители са извършили проверка на двете лица в автомобила и са ги
вписали надлежно в Приложение №7, изискано от съда и приложено по делото. Безспорно
се установява, че там са вписани именно жалбоподателят като водач на процесното МПС,
което също е посочено надлежно, както и часът на проверката, както и пътникът, който не е
нито А., нито Т., а свидетелят Д. М.. Подкрепа на този извод съдът намира и в съобщеното
от свидетеля М., който също съобщава неколкократно, че в автомобила е бил само той и
жалбоподателят П., а А. Т. е дошла много по-късно и не се е возила в автомобила. В този
смисъл твърдението на двамата свидетели – Т. и А., че са свидетели очевидци е голословно,
манипулативно, непочиващо на обективните факти по делото, и в крайна сметка неистина.
Още повече, че свидетелят Т. заявява, че не му е известно в околността да има денонощен
магазин, както твърдят свидетелите Т. и А.. При положение, че Т. и Х., като полицаите,
извършили проверката непосредствено след спирането на автомобила, са установили само
две лица от мъжки пол в автомобила, снели са им данните по предоставените документи за
самоличност, никой не е напускал местопроизшествието, а присъстващите лица са вписани в
нарочната таблица приложение №7, то категорично се оборват голословните и неистински
твърдения на доведените от жалбоподателя свидетели, че те са присъствали по време на
спорната маневра и са я възприели. Ето защо показанията им бяха изцяло дискредитирани
като неистински и съдът не им дава вяра в цялост.
Показанията на свидетелите Т. и Х. са логични, последователни, логически издържани
и вътрешно непротиворечиви. Въпреки естеството на служебните им задължения,
свидетелите възстановиха ясен спомен за инцидента, а показанията им се отличават с
изключителна детайлност. Същите се подкрепят от останалия кредитиран доказателствен
материал и съдът им дава вяра. От техните показания се установява кога и къде са
извършили проверката, кои лица са установили в автомобила, какво са възприели обективно
от движението и поведение на МПС при извършения ляв завой. Видно от показанията на
двамата, те са видели управляваното МПС от жалбоподателя да е нестабилно по време на
маневрата, като гумите му еднократно приплъзнали, както и поднасянето на задницата на
автомобила. По данни на свидетеля Т. автомобилът не е издавал неестествен шум. Същите
установили лично и че автомобилът преминал няколко пъти от една лента за движение в
друга.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля М., които също са подкрепени от
останалия доказателствен материал, съдът ги намира за достоверни, като се установи, че
свидетелят, за разлика от Т. и А., няма мотив да депозира неверни показания, доколкото
самият свидетел признава, че е във влошени отношения с жалбоподателя и това мотивира
съда да приеме, че показанията му не са повлияни от особена близка връзка с Б. П.. Същите
3
намират опора в останалите кредитирани доказателствени материали, отличават се с
житейска логичност и изчерпателност. Като единствен пътник в автомобила, свидетелят М.
пресъздаде ясен спомен за точните действия на жалбоподателя по извършване на маневрата,
респективно целено ли е умишлено извеждане от контрол на МПС. В случая показанията на
свидетеля навеждат на извод, че става въпрос за неумишлена грешка при управлението на
МПС, довела до кратка и момента загуба на контрол над същото, а не за умишлени действия
по целено, желано и неправомерно извеждане на автомобила от нормалния му режим на
работа, загуба на сцепление или продължително форсиране на двигателя. Видно от
съобщеното от М., става въпрос за еднократно и кратковременно неволно подаване на газ и
бързо отпускане на съединителя, което е довело до бързо, но нежелано от водача ускорение
на автомобила. Красноречиви за липсата на умисъл в действията на П. са възприетите и
съобщени на съда последващи действия на П., който веднага след поднасянето е отпуснал
педала на газта, което изключва целенасочено да е и извеждал автомобила от контрол.
Очевидно по данни на този свидетел може категорично да се приеме, че става въпрос за
неопитност и неволно погрешно боравене с педалите на съединителя и газта, като
жалбоподателят след осъзнаване на грешката си е предприел действия по овладяване на
автомобила. В подкрепа на това заключение са и показанията на полицейските служители,
които на са възприели по техни категорични данни странен и продължителен шум от МПС, а
именно продължителното му форсиране, характерно за т. нар. „дрифт“. Свидетелят Т.
съобщава именно, че не е имало неестествен шум, което категорично изключва умишлени
действия по подаване на газ с цел загуба на сцепление. Възприетата от служителите на
ОПСПС нестабилност на автомобила, видно от данните по делото, се дължи на грешка на
водача, което е напълно възможно с оглед неговата неопитност. Видно е, че същият е
получил свидетелството си за управление на МПС по-малко от месец преди твърдяното
нарушение, а именно на 08.09.2022г. и подобни неволни грешки, каквито описва М., са
непълно възможни. При положение, че М. е възприел действията на П., а именно
преустановяването на силно подаване на газ непосредствено след загубата на контрол, то
съдът изключва умисъл в самите му действия.
Следва да се има предвид, че показанията на свидетелите Т. и Х. също не подкрепят
извода на АНО за умишлени действия, доколкото те не са възприели нехарактерен шум от
форсиране на двигателя на автомобила, самият свидетел Т. съобщава за нестабилност на
автомобила, като същият не заявява да е наблюдавал завъртане на автомобила около оста
му, а единствено краткотрайно поднасяне на задницата и то леко.
От приложената справка картон за водача се установяват данни за придобиването на
СУМПС от жалбоподателя.
От Приложение №7- „Доклад за проверени лица и превозни средства“ се установява
кога и кой автомобил е проверен, кой е бил неговия водач и кой е бил пътникът в
автомобила, като се доказва по категоричен начин, че свидетелите А. и Т. не са били в
автомобила по време на инцидента.
Поради тези съображения съдът прие така описаната фактическа обстановка.
4
Останалите доказателства по делото са непротиворечиви и не се нуждаят от допълнителен
анализ.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана
е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана
по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
При разглеждане на дела срещу наказателни постановления, районният съд е винаги
инстанция по същество - чл.63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП /нов ДВ бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г. /,
законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че жалбоподателят е
санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване не по
предназначение. Умишленото и съзнателно опасно шофиране, посредством занасяне на
автомобила, неговото завъртане, форсиране на двигателя, в никакъв случай не представлява
използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за
превоз на хора и товари. Подобно умишлено поведение в градовете и техните околности
застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на
случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на
обществена опасност. Точно такава е била и целта на законодателя въвеждайки нормата на
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП в началото на 2017 година /откогато съществува този текст/,
обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата страна. Деянието е
възможно да бъде извършено единствено при пряк умисъл, като жалбоподателят следва да е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, да е предвиждал е неговите
общественоопасни последици – че не използва пътищата по предназначение и е целял
настъпването на тези последици.
Доколкото думата дрифт е „чуждица“, навлязла за масово ползване в българския език, в
точен превод означава плъзгане, пързаляне и представлява техника на шофиране, при която
водачът преднамерено извежда дадено превозно средство (най-често автомобил) извън
контрол чрез „презавиване“ и форсиране, така довеждайки до загуба сцеплението на част от
колелата, като по време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя,
осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Думата е използвана от
свидетелите в хода на техните разпити и съответно от съда, който дава и пояснение на
вложения в нея смисъл в решението.
На първо място съдът констатира допуснато съществено процесуално нарушение,
доколкото нито в АУАН, нито в НП са описани действията на водача, с които
актосъставителят и АНО считат, че автомобилът е изведен извън контрол. В случая това е
от изключителна важност, за да разбере нарушителят в какво е обвинен, както и какъв е
механизмът на извършване на нарушението. С лисната на ясно и точно описание на
нарушението са пренебрегнати изискванията на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, респективно чл.57,
5
ал.1, т.5 от ЗАНН. Както актосъставителят, така и АНО са се задоволили да посочат
единствено, че П. „умишлено изважда извън контрол автомобила, като последователно
преминава от лента в лента и използва пътя не по предназначение“. Това описание на
нарушението не покрива в никакъв случай стандартите на ЗАНН за описание на
нарушението. Липсва въобще посочване с какви действия на водача автомобилът е изведен
извън контрол и то умишлено, дали това е трайно подаване на газ и форсиране на двигателя,
използване на ръчната спирачка, рязка маневра с кормилната уредба или друго. Не става
ясно от АУАН и НЯ какво е обективното външно проявление на това твърдяно умишлено
извеждане на автомобила от контрол – дали е завъртането му, приплъзване на гуми,
форсиране или други. Следва да се посочи, че последователното преминаване от лента в
лента всъщност е напълно правомерно и разрешено от ЗДвП действие – чл. 25, ал.1 и ал.2 от
ЗДвП и други. В случая така описаното освен, че не е достатъчно, не представлява и
нарушение. Липсва въобще в АУАН и НП посочване на установеното поведение на
автомобила, управляван от жалбоподателя, че същият е поднесъл, задната му част се е
отклонила, че гумите му са приплъзнали. В този смисъл даденото описание на нарушението
не отговаря на изискванията на закона, непълно е и влече отмяна на НП на самостоятелно
основание.
Освен това както наказателното, така и административнонаказателното обвинение не
могат да почиват само на предположения, а същото трябва да бъде доказано по несъмнен
начин. Показанията на свидетелите не покриват изискването обвинението да е доказано по
несъмнен начин, след като самите свидетели очевидци са възприели нестабилност на МПС
при извършване на маневрата и еднократно приплъзване на гумите. В крайна сметка
свидетелите от ОСПС не са възприели други съставомерни обстоятелства, заради което е
била ангажирана отговорността на жалбоподателя. Заключението на АНО, че става въпрос
за умишлен „дрифт“ се базират изцяло на предположения, които се оборват от действията на
водача, точно пресъздадени от свидетеля М.. Тук е моментът съдът да посочи, че е
недопустимо несъмненото доказване на субективната съставомерност на деянието да почива
на предположения и необосновани с доказани факти изводи. Очевидно от съобщеното от М.
става въпрос за грешка на водача, която не е умишлена, а П. е предприел действия по
преустановяване на подаването на газ след като автомобилът е поднесъл, което е
нехарактерно за т нар. „дрифт“, което обстоятелство според настоящия състав изключва
умисъл в действията му. Обстоятелството, че водачът не се е съобразил с индивидуалните
особености на автомобила при отпускането на съединителя и количеството газ, което да
подаде, ненавежда на извод, че не е целял умишлено да намали сцеплението на автомобила,
за да поднесе той целенасочено. Точно обратното, по данни на М., след осъзнаване на
грешката си, П. е направил необходимото да овладее автомобила, преустановявайки
натискането на педала на газта. Действията му очевидно не целят пътят да бъде ползван не
по предназначение. Видът, марката и моделът на автомобила не могат еднозначно да се
тълкуват в посока, че водачът е извършвал „дрифт“. Субективната и обективната страна
страна следва да бъдат установени с всички допустими доказателства и доказателствени
средства, но в случая доказателства за умишлени действия на водача не бяха събрани по
несъмнен начин. Обективната страна също не беше установена, даже напротив, тезата на
АНО се опроверга по категоричен начин.
Потвърждаването на факта за съставяне на АУАН, полагане на подпис като
актосъставител или изготвил докладна записка за нарушението, не може да замести
необходимостта от приобщаване на такива доказателства, от които да се извлекат данни за
всички елементи от състава на твърдените нарушения (от обективна и субективна страна).
Самият АНО, в чиято тежест е доказването на административното обвинение, също не
6
положи никакви усилия - негов представител не се яви в съдебно заседание и не ангажира
допълнителни доказателства за установяване на административните нарушения, освен
представения по делото АУАН. Същият обаче не може да се ползва с доказателствена сила,
тъй като служи за повдигане на административното обвинение спрямо нарушителя и
изложените в него нарушения подлежат на доказване, чрез способите, доказателствата и
доказателствените средства, предвидени в НПК, към който препраща ЗАНН. Съставеният
АУАН доказва единствено, че на процесната дата актосъставителят е съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение, но дали деянието е
умишлено не бе доказано по стандартите на НПК, понеже тези обстоятелства не могат да се
извличат само и единствено от съставения АУАН и докладна записка или от
предположения. Още повече, че актосъставителят не е очевидец на нарушението, а описание
в АУАН констатации бяха оборени от показанията на свидетелите, които съдът кредитира.
Съдът намира, че в процесния случай не се събраха каквито и да било доказателства, че
жалбоподателят е извършил действия при боравене е с уредите за управление на МПС,
умишлено целейки настъпването на общественоопасните последици на нарушението – да
ползва пътищата не по предназначение или въобще да е ползвал пътя не по предназначение.
Допуснати нарушения по непредпазливост на водача подлежат на самостоятелна санкция,
но такива не са констатирани от компетентните органи.
Ето защо съдът намира, че по делото не се събраха достатъчно доказателства,
обосноваващи тезата на административнонаказващия орган, обективирана в издаденото
наказателно постановление, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 104б, т.2, от
ЗДвП, даже напротив, установената от съда фактическа обстановка навежда на извод за
допусната грешка при неопитност и недобра преценка на пътната обстановка и
характеристиките на автомобила, поради което вмененото на жалбоподателя нарушение не
се доказа от обективна и субективна страна.
Право на разноски има жалбоподателят, който претендира такива, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 850 лева, чието плащане е доказано. При
липса на възражение за прекомерност, сумата следва да бъде присъдена в тежест на СДВР.
Мотивиран от горното и, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №22-4332-020675/13.10.2022г., издадено
от Г.Б., - началник група към СДВР ОПП, с което на Б. В. П., с ЕГН ********** е наложена
глоба в размер на 3 000 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
12 месеца на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.104б, т.2
от ЗДвП
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Б. В. П., с ЕГН
********** сумата от 850 лева –разноски по делото пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7