РЕШЕНИЕ
№ 1362
гр. Велико Търново, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20244110101711 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Б. И. П., с която са предявени обективно
съединени искове по чл. 232, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Излагат
се твърдения, че на 31.07.2020г. между страните е сключен договор за наем, съгласно който
ищецът предоставил на ответника ползването на помещение *, а последният се задължил да
плаща месечна наемна цена от 290 лв. Навеждат се твърдения, че ответникът е ползвал
помещението до края на месец септември 2022г. като не е платил дължимите наемни вноски
за периода от месец октомври 2021г. до месец септември 2022г. в общ размер на 3480 лв.
Изтъква се, че на 27.10.2022г. наемателят е превел по банкова сметка на наемодателя сумата
от 1000 лв., с която са погасени изцяло задълженията за наем за месеците октомври и
ноември 2021г. и частично задължението за наем за месец декември 2021г., като е останала
дължима сума от 2480 лв. Ищецът твърди, че ответникът е изпаднал в забава като дължи
обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.11.2022г. до
27.05.2024г. от 470 лв. Поради изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с
което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните суми по договора за
наем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2024г. до окончателното
изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба
В хода на делото ищецът е направил искане до съда за произнасяне по реда на чл. 239 от
ГПК, а ответникът му е платил сумата от 2000 лв. като поради оттегляне на иска по чл. 232,
ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за тази част производството е прекратено.
1
Съдът, като взе предвид искането за постановяване на неприсъствено решение, намира че са
налице предпоставките по чл. 238 и 239 от ГПК, поради което предявените искове следва да
бъдат уважени.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
размер на 731 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда *, да заплати на Б. И. П. с ЕГН: ********** *, сумите от 480 лв. /четиристотин и
осемдесет лева/ - главница, представляваща наемна цена по Договор за наем от 31.07.2020г.,
470 лв. /четиристотин и седемдесет лева/, обезщетение за забава за периода от 01.11.2022г.
до 27.05.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2024г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 731 лв. /седемстотин тридесет
и един лева/, представляваща направени по делото разноски.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК решението не подлежи на обжалване. На ответника да
бъде указана възможността по чл. 240 от ГПК при връчване на препис от решението.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
2