№ 235
гр. Благоевград , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20211200500303 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от В. М. Г.,
ЕГН **********, срещу Решение № 908660/ 06.11.2020 г., постановено по гр.
д. № 2686/ 2019 г. по описа на РС - Благоевград, с искане за отмяната му
изцяло.
Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се
квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в
противоречие с материалния закон, противоречие с процесуалния закон
поради липса на мотиви, както и за необоснованост. Оспорва се извода на
първоинстанционния съд, че обратното писмо подписано между П.Л. и
съпруга й М. Г. има правно действие и срещу въззивника Г., въпреки че още с
исковата молба е заявила ясно и категорично, че нито е знаела за неговото
съставяне, нито е знаела за неговото подписване, както и че не се е
задължавала или подписвала каквито и да е документи в полза на П.Л. и не е
упълномощавала по никакъв начин съпругът си М. Г. да подписва такива от
мое нейно име и за нейна сметка. Прави се довод, че няма как неподписан от
Г. документ да произвежда действие спрямо нея, да я обвързва с последици и
да води до отнемане и погасяване на нейни имуществени права. Твърдението
по този повод на районния съд в обжалваното решение е изцяло
незаконосъобразно и дори несериозно. Сочи се, че Районен съд Благоевград е
1
достигнал до погрешен извод, като не е взел предвид, че по договора за
покупко-продажба неучаствалият в сделката съпруг не е трето лице, тъй като
сам придобива права по силата на закона, независимо, че не е посочен като
купувач в договора той придобива собствеността. Не е отчел и че
подписаният по-късно обратен документ от страна само на участвалия в
сделката съпруг не обвързва изобщо неучаствалия в договора, но придобиващ
права по силата на това си качество съпруг. Въобще не се е справил с това да
разбере значението на документа и да приложи правилно закона. Поддържа
се, че обратният документ по естеството си е сделка /договор/ и затова
неподписалата страна не е обвързана от неговите последици, тъй като не е
направила изобщо волеизявление в такава насока. За да гарантира правата си
по прикритата сделка, продавачът е следвало да се снабди с обратен документ
и от Г., като неучаствал в договора съпруг, тъй като в противен случай
подписаното между тях двамата обратно писмо то е абсолютно
непротивопоставимо. Изявлението от единия съпруг за наличието на
относителна симулация също не обвързва Г., като субект, неучастващ в
договора, но придобиващ права по силата на това си качество, като сочи че в
тази насока е и практиката на ВКС - Определение № 364 от 07.03.2012 г. по
гр. д. № 1235/ 2011 г. на Върховен касационен съд, както и цитираното в него
Решение № 464 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1069/2009 г., I г.о..
Навежда се, че районният съд неправилно е възприел, че обратният
документ има значение за начало на писмено доказателство ползващо Г. за
опровергаване на съществуването на обратното писмо, а не за ищеца по
отношение доказването на неговото съществуване и обвързващата му сила
спрямо Г.. Такова процесуално значение този документ има само за ищеца, но
съдът не го е отчел, както и че същият не е ангажирал изобщо твърдения или
доказателства срещу Г.. В случая съдът в нарушение на процесуалните
правила е възложил на Г. в тежест на доказване установяването на
отрицателни факти /незнание, неподписване и т.н.1, което е абсолютно
недопустимо и за което е възразено два пъти. Поддържа се, че въпреки, че
подписаното от съпруга на Г. обратно писмо, съгласно теорията и съдебната
практика има значението за начало на писмено доказателство по отношение
на Г., ищцовата страна не ангажира пълно и главно каквито и да било
писмени или гласни доказателства, установяващи, че съм е знаела Г. за
подписването и изобщо съществуването на такова обратно писмо. Нещо
повече, дори такива твърдения липсват в исковата молба, като не са
направени и в хода на цялото производство по делото.
Поддържа се, че първоинстанционният съд не дава отговор и на
въпроса, какво се е случило със собствеността на Г. върху процесното МПС
от датата на придобиването му, до датата на съставянето на обратното писмо,
тъй като свидетелят Д. твърди, че обратното писмо е било съставено на дата
26.04.2017 г., а пък съдът приема за достоверна дата 17.05.2017 г. поставя се
въпроса - означава ли горното, че от датата на подписването на договора за
2
покупко- продажба, с който със съпруга на Г. е закупил автомобила, до датата
на съставянето на обратното писмо, Г. не е била според съда собственик на
процесното МПС, въпреки че към онзи момент все още не е било съставено
обратното писмо и няма твърдения или доказателства, че е знаела за каквито
и да било други отношения между съпруга й и неговия вуйчо, като
същевременно цената по сделката е била изцяло заплатена, което се
потвърждава от всички писмени и гласни доказателства? Прави се довод, че
няма как да си станал собственик на една вещ за няколко седмици и след това
автоматично да престанеш да бъдеш собственик занапред.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на Решение № 908660/
06.11.2020 г., постановено по гр. д. № 2686/ 2019 г. по описа на РС -
Благоевград, като съдът отхвърли иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна. Навежда се в отговора, че
първоинстанционният съд се е произнесъл в синхрон със закона и относимата
съдебна практика. Поддържа се, че в случая симулацията е пълна/абсолютна,
което е видно от обратното писмо, подписано от Л. и Г. с неговата
конкретност и категоричност. Сочи се, че в същото е подробно
индивидуализирано процесното МПС (посочени са марка, модел,
регистрационният му номер, номер на рама и двигател, цвят и т.н. -
съвпадащи с посочените такива в представеното от нас свидетелство за
регистрация Част I), индивидуализиран е подробно и формалния договор, за
който се отнася. Навежда се, че категорично и ясно е изложено, че страните
не желаят настъпването на правните последици на горепосочения договор за
покупко-продажба на процесното МПС, собствеността и владението му не е
променяна и не е заплащана продажна цена от купувача на продавача. В тази
връзка се оспорват като неоснователни доводите на въззивника Тошева, че
процесната сделка, сключена между П.Л. и съпругът й М.Г. не е нищожна
спрямо нея, тъй като не е подписала обратното писмо, разкриващо
симулацията. Според тази логика би се достигнало до правен абсурд и
неоснователно обогатяване, ако се възприеме, че горепосоченият договор е
нищожен само по отношение на съпруга й М.Г., но не и по отношение на нея.
Или до недопустимото положение, определени лица да черпят права от
нищожни правни сделки.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Постъпила е въззивна жалба и от ПЛ. М. Л., ЕГН **********, чрез адв.
В.М., срещу Решение № 908660/ 06.11.2020 г., постановено по гр. д. № 2686/
2019 г. по описа на РС - Благоевград, с искане за отмяната му изцяло.
Поддържа се във въззивната жалба, че атакувания съдебен акт е
3
постановен в противоречие с материалния закон, противоречие с
процесуалния закон поради липса на мотиви, както и за необоснованост.
Оспорва се извода, че Л. не е ангажирал каквито и да било доказателства,
установяващи твърдяната нищожност, като поддържа, че не е била
разпределена от доказателствена тежест за това. Навежда се, че от
доказателствата по делото се доказа, че порцесният лек автомобил е бил
собственост на ответника М. Г., който го е бил закупил през 2011 г. от Д., още
докато не е бил женен за ответницата В.Г.. Твърди се, че месец Декември
2016-та година, П.Л. е дал паричен заем на племенника си - М. Г.. Преди
предаване на сумата с него предварително са се уговорили за обезпечение и
гаранция на заема да му прехвърли собствеността върху същия този лек
автомобил като обезпечение. Така собствеността на автомобила формално е
прехвърлена на Л. в нарушение на забраната на чл. 152 от ЗЗД.. Поддържа се,
че този договор за покупко-продажба от Декември 2016-та година е нищожен
като противоречащ на закона и по- точно на забраната на чл. 152 от ЗЗД. При
изложеното се прави довод, че това води до абсолютна недействителност на
всички последващи го по-късно по време през 2017-та година придобивни
сделки по отношение на тази движима вещ, тъй като същата е придобита от
лице-несобственик, какъвто е П.Л..
Оспорва се извода на първостепенния съд, че не било ясно защо, ако
покупко- продажбата от 2016 г., с която другият ответник - Г. е продал
процесното МПС на Л. е нищожна, е било необходимо сключването на
договора от 17.04.2017 г., с който Г. е придобил обратно процесното МПС.
Навежда се, че районният съд не е обсъдил и съпоставил в пълнота
всички писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, като
необосновано е кредитирал свидетелските показания само на един от
разпитаните свидетели, а на другите четирима - не, като същевременно
единствено показанията на св. Д. са вътрешно противоречиви и е ясно, че
същият е заинтересован от изхода на делото тъй като е в близки приятелски и
работни отношения с ищеца.
Поддържа се, че районният съд незнайно как е достигнал до погрешния
си извод, че от представената и приета в нарушение на процесуалния закон
обяснителната записка, може да се достигне до извода, че действието на
обратното писмо не е било едностранно прекратено от Л. към датата на
съставяне на обяснителната записка.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на Решение № 908660/
06.11.2020 г., постановено по гр. д. № 2686/ 2019 г. по описа на РС -
Благоевград, като съдът отхвърли иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна. Навежда се в отговора, че
първоинстанционният съд се е произнесъл в синхрон със закона и относимата
4
съдебна практика. Поддържа се, че в случая симулацията е пълна/абсолютна,
което е видно от обратното писмо, подписано от Л. и Г. с неговата
конкретност и категоричност. Сочи се, че в същото е подробно
индивидуализирано процесното МПС (посочени са марка, модел,
регистрационният му номер, номер на рама и двигател, цвят и т.н. -
съвпадащи с посочените такива в представеното от нас свидетелство за
регистрация Част I), индивидуализиран е подробно и формалния договор, за
който се отнася. Навежда се, че категорично и ясно е изложено, че страните
не желаят настъпването на правните последици на горепосочения договор за
покупко-продажба на процесното МПС, собствеността и владението му не е
променяна и не е заплащана продажна цена от купувача на продавача. В тази
връзка се оспорват като неоснователни доводите на въззивника Тошева, че
процесната сделка, сключена между П.Л. и съпругът й М.Г. не е нищожна
спрямо нея, тъй като не е подписала обратното писмо, разкриващо
симулацията. Според тази логика би се достигнало до правен абсурд и
неоснователно обогатяване, ако се възприеме, че горепосоченият договор е
нищожен само по отношение на съпруга й М.Г., но не и по отношение на нея.
Или до недопустимото положение, определени лица да черпят права от
нищожни правни сделки.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Постъпила е и въззивна жалба от М. Н. Г., ЕГН **********, срещу
Решение № 908660/ 06.11.2020 г., постановено по гр. д. № 2686/ 2019 г. по
описа на РС - Благоевград, с искане за отмяната му изцяло.
Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се
квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в
противоречие с материалния закон, противоречие с процесуалния закон
поради липса на мотиви, както и за необоснованост. Оспорва се извода на
първоинстанционния съд, че обратното писмо подписано между П.Л. и
съпруга й М. Г. има правно действие и срещу въззивника Г., въпреки че още с
исковата молба е заявила ясно и категорично, че нито е знаела за неговото
съставяне, нито е знаела за неговото подписване, както и че не се е
задължавала или подписвала каквито и да е документи в полза на П.Л. и не е
упълномощавала по никакъв начин съпругът си М. Г. да подписва такива от
мое нейно име и за нейна сметка. Прави се довод, че няма как неподписан от
Г. документ да произвежда действие спрямо нея, да я обвързва с последици и
да води до отнемане и погасяване на нейни имуществени права. Твърдението
по този повод на районния съд в обжалваното решение е изцяло
незаконосъобразно и дори несериозно. Сочи се, че Районен съд Благоевград е
достигнал до погрешен извод, като не е взел предвид, че по договора за
покупко-продажба неучаствалият в сделката съпруг не е трето лице, тъй като
5
сам придобива права по силата на закона, независимо, че не е посочен като
купувач в договора той придобива собствеността. Не е отчел и че
подписаният по-късно обратен документ от страна само на участвалия в
сделката съпруг не обвързва изобщо неучаствалия в договора, но придобиващ
права по силата на това си качество съпруг. Въобще не се е справил с това да
разбере значението на документа и да приложи правилно закона. Поддържа
се, че обратният документ по естеството си е сделка /договор/ и затова
неподписалата страна не е обвързана от неговите последици, тъй като не е
направила изобщо волеизявление в такава насока. За да гарантира правата си
по прикритата сделка, продавачът е следвало да се снабди с обратен документ
и от Г., като неучаствал в договора съпруг, тъй като в противен случай
подписаното между тях двамата обратно писмо то е абсолютно
непротивопоставимо. Изявлението от единия съпруг за наличието на
относителна симулация също не обвързва Г., като субект, неучастващ в
договора, но придобиващ права по силата на това си качество, като сочи че в
тази насока е и практиката на ВКС - Определение № 364 от 07.03.2012 г. по
гр. д. № 1235/ 2011 г. на Върховен касационен съд, както и цитираното в него
Решение № 464 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1069/2009 г., I г.о..
Навежда се, че районният съд неправилно е възприел, че обратният
документ има значение за начало на писмено доказателство ползващо Г. за
опровергаване на съществуването на обратното писмо, а не за ищеца по
отношение доказването на неговото съществуване и обвързващата му сила
спрямо Г.. Такова процесуално значение този документ има само за ищеца, но
съдът не го е отчел, както и че същият не е ангажирал изобщо твърдения или
доказателства срещу Г.. В случая съдът в нарушение на процесуалните
правила е възложил на Г. в тежест на доказване установяването на
отрицателни факти /незнание, неподписване и т.н.1, което е абсолютно
недопустимо и за което е възразено два пъти. Поддържа се, че въпреки, че
подписаното от съпруга на Г. обратно писмо, съгласно теорията и съдебната
практика има значението за начало на писмено доказателство по отношение
на Г., ищцовата страна не ангажира пълно и главно каквито и да било
писмени или гласни доказателства, установяващи, че съм е знаела Г. за
подписването и изобщо съществуването на такова обратно писмо. Нещо
повече, дори такива твърдения липсват в исковата молба, като не са
направени и в хода на цялото производство по делото.
Поддържа се, че първоинстанционният съд не дава отговор и на
въпроса, какво се е случило със собствеността на Г. върху процесното МПС
от датата на придобиването му, до датата на съставянето на обратното писмо,
тъй като свидетелят Д. твърди, че обратното писмо е било съставено на дата
26.04.2017 г., а пък съдът приема за достоверна дата 17.05.2017 г. поставя се
въпроса - означава ли горното, че от датата на подписването на договора за
покупко- продажба, с който със съпруга на Г. е закупил автомобила, до датата
на съставянето на обратното писмо, Г. не е била според съда собственик на
6
процесното МПС, въпреки че към онзи момент все още не е било съставено
обратното писмо и няма твърдения или доказателства, че е знаела за каквито
и да било други отношения между съпруга й и неговия вуйчо, като
същевременно цената по сделката е била изцяло заплатена, което се
потвърждава от всички писмени и гласни доказателства? Прави се довод, че
няма как да си станал собственик на една вещ за няколко седмици и след това
автоматично да престанеш да бъдеш собственик занапред.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на Решение № 908660/
06.11.2020 г., постановено по гр. д. № 2686/ 2019 г. по описа на РС -
Благоевград, като съдът отхвърли иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна. Навежда се в отговора, че
първоинстанционният съд се е произнесъл в синхрон със закона и относимата
съдебна практика. Поддържа се, че в случая симулацията е пълна/абсолютна,
което е видно от обратното писмо, подписано от Л. и Г. с неговата
конкретност и категоричност. Сочи се, че в същото е подробно
индивидуализирано процесното МПС (посочени са марка, модел,
регистрационният му номер, номер на рама и двигател, цвят и т.н. -
съвпадащи с посочените такива в представеното от нас свидетелство за
регистрация Част I), индивидуализиран е подробно и формалния договор, за
който се отнася. Навежда се, че категорично и ясно е изложено, че страните
не желаят настъпването на правните последици на горепосочения договор за
покупко-продажба на процесното МПС, собствеността и владението му не е
променяна и не е заплащана продажна цена от купувача на продавача. В тази
връзка се оспорват като неоснователни доводите на въззивника Тошева, че
процесната сделка, сключена между П.Л. и съпругът й М.Г. не е нищожна
спрямо нея, тъй като не е подписала обратното писмо, разкриващо
симулацията. Според тази логика би се достигнало до правен абсурд и
неоснователно обогатяване, ако се възприеме, че горепосоченият договор е
нищожен само по отношение на съпруга й М.Г., но не и по отношение на нея.
Или до недопустимото положение, определени лица да черпят права от
нищожни правни сделки.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен,
счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството по делото е образувано по иск, предявен от И.И.И..
7
против ответниците П.М. Л., М. Н. Г. и В. М. Г..
В исковата си молба ищецът сочи, че е собственик на МПС - „БМВ 318
И“, с рег. № Е 4428 КВ, с рама № WBAAL31030JJ20474, двигател №
194Е106878995 на основание сключен с ответника ПЛ. М. Л. на 26.04.2017г.
договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите. При
сключване на договора получил единствено големия талон на автомобила,
като било уговорено, че впоследствие ще бъде предадено и владението върху
автомобила, както и останалите документи, но това не се случило.
Отделно от това се сочи, че ответникът П.Л. сключил на 17.04.2017г. с
ответника М. Н. Г. привиден договор за покупко-продажба с нотариална
заверка на подписите на процесния автомобил. Към датата на изповядване на
сделката ответникът Г. е в законен брак с ответницата В.Г.. Заявява, че за
сключената на 17.04.2017г. сделка ПЛ. М. Л. и М. Н. Г. съставили обратно
писмо, с което признавали симулативността на сключената между двамата
сделка. Поддържа, че към настоящия момент МПС е във владение на
ответника М.Г. и на неговата съпруга ответницата В.Г..
Предвид на това се прави искане да бъде обявена за нищожна, като
привидна, сделката, сключена между ответниците Л. и Г.. Претендира също
така да бъде установено по отношение на ответниците М. и В. Г.и, че ищецът
е собственик на процесния лек автомобил, като ответниците М. и В. Г.и бъдат
осъдени да му предаде владението върху същия.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от страна на
ответника М.Г., който сочи че предявените искове са неоснователни. В тази
връзка сочи, че бил недействителен договорът от 26.04.2017г. за покупко-
продажба с нотариална заверка на подписите, сключен между ищеца И.И. и
ответника ПЛ. М. Л.. Заявява, че продажната цена по гореописания договор не
била заплатена, като същата ищецът бил предоставил в заем на ответника
П.Л., поради което договорът бил нищожен на основание чл. 152 ЗЗД. На
следващо място сочи, че притежаваният от него документ за собственост за
процесния лек автомобил /17.04.2017г./ предхождал по време представения от
ищеца документ /26.04.2017г./. Твърди, че действително между него и
ответника Л. е било подписано обратно писмо, което обаче било прекратило
своето правно действие на 25.04.2017г., за което върху неговия екземпляра
ответникът Л. собственоръчно извършил отбелязване. Сочи, че
прекратяването на действието на обратното писмо била причината да
извърши регистрацията на процесното МПС в МВР, сектор „Пътна полиция“
едва на 05.05.2017г. Признава, че е упражнявал фактическа власт върху лекия
автомобил от деня на подписването на договора за покупко-продажба до
настоящия момент.
На следващо място сочи, че ако се приеме симулация, то същата е
относителна, а не абсолютна, за която иск не е предявен.
8
Заявява, че направил и разходи по процесното МПС, които били
необходими за запазване на същото, като заплатил сума в размер на общо
296,18 лв. С оглед изложените съображения се прави искане предявените
искове да бъдат отхвърлени. При условията на евентуалност, при уважаване
на исковете, прави възражение по чл. 72, ал. 3 ЗС за задържане на лекия
автомобил до заплащане на разноските, които е направил за нейното
запазване. Алтернативно се заявява искане за заплащане на сторените от него
разноски за запазване на вещата в размер на 296,18 лв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В. М.
Г., с който предявените искове се оспорват изцяло. Твърди, че с ответника Г.
са сключили граждански брак през 2015г., като на 19.04.2017г. придобили
чрез покупко-продажба процесният автомобил от ответника Л.. За
последващата продажба съпрузите не били наясно. За наличието на
подписаното обратно писмо ответницата узнала след като е разбрала за
воденото срещу съпруга предходно граждански дело. Твърди, че същото не
я обвързва по никакъв начин и е издадено по повод на други неуредени
финансови взаимоотношения между съпруга и неговия вуйчо – ответника
Л.. Във връзка с извършени ремонтни дейности на автомобила прави искане
за заплащане на същите в размер на 296,18 лв.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника П.Л.,
с който предявените искове се оспорват изцяло. Сочи се, че ищецът е бил
наясно към момента на продажбата, че автомобилът е собственост на
ответника Г. и на неговата съпруга. За процесната покупко-продажба Л.
получил от ищеца сумата от 100 лв. Твърди се, че автомобилът бил отдавна
собственост на ответника Г., който го закупил от авто-къща в гр. Д.. През
2016г. автомобилът бил продаден на Л. като обезпечение и гаранция по
отпуснат в полза на Г. заем. Предвид на това сделката се явява нищожна, като
противоречаща на закона - чл. 152 ЗЗД. Последващите купувачи – двамата
ответници и ищеца не са придобили вещта, тъй като е закупена от
несобственик. На следващо място се сочи, че подписаното обратно писмо има
характер на извънсъдебно признание, което следва да се цени с оглед на
всички останали доказателства. Във връзка с това обратно писмо единствено
ответникът Л. може да предяви иск за разкриване на симулация, но не и трети
лица, какъвто се явява ищецът. Сочи се, че това обратно писмо е прекратило
действието си, с отбелязване извършено от самия Л.. Прави се искане за
отхвърляне на предявените искове.
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
страна на спора:
По делото е представен договор с нотариална заверка на подписите,
видно от който П.Л. е прехвърлил на М.Г. на 17.04.2017г гореописаното МПС
за сумата от 400 лева. Установява се и че на 26.04.2017 г. П.Л. е прехвърлил
9
собствеността върху лек автомобил БМВ 318 И на И.И. за сумата от 400 лева,
като договорът за покупко-продажба е с нотариална заверка на подписите.
По делото не се спори, че върху процесното МПС фактическата власт се
упражнява от ответника по делото М.Г..
По делото е представено обратно писмо, подписано от П.Л. и М.Г.,
видно от което подписалите го лица не желаят настъпването на правните
последици от сключения между тях договор за покупко-продажба на МПС.
От ответника по иска е представен и друг екземпляр от същото обратно писмо
с допълнението, че същото е прекратило действието си на 25-ти април
2017г.,като същото изявление е подписано от П.Л..
По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на
свидетелите М.Л. и М.Б. се установява, че П.Л. и М.Г. са съществували
заемни отношения, като последният дължал на П.Л. сумата от 200 лева,
заради която било съставено и обратното шисмо, а след издължаването и Л.
написал, че това задължение е било издължено.
По делото са приети като писмени доказателства копие от фактура и
касова бележка за закупуване на автомобилни части на обща стойност от 150
лева. За доказване на разноските, направени по процесния автомобил са
събрани и гласни доказателства- показанията на свидетелите Й.Б. и А.Г.,
според които са извършили ремонтни дейности на лекия автомобил , за който
М.Г. е заплатил 100 лева за частите и 200 лева за труда.
По делото е представена нотариално заверена обяснителна записка от
12.05.2017 г., която настоящият състав счита, че същата е приета в
първоинстанционното производство в нарушение на процесуалните правила,
тъй като с изготвяне на доклада по чл. 146 ГПК, с който съдът дава указания
за релевантните за спора факти и разпределението на доказателствената
тежест по отношение на тях, за страните настъпва преклузията и след този
момент те не могат да твърдят нови факти и обстоятелства и да сочат нови
доказателства (освен ако не са налице условията на чл. 147 ГПК, които в
настоящия случай не са налице).
При така установените факти при извършената въззивна проверка
решаващият състав приема, че атакуваното решение е валидно и допустимо,
като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му дейност, в съответната форма, по редовно предявен
иск.
Съдът приема, че релевираните за неправилността на решението
оплаквания във въззивната жалба са основателни, по следните съображения:
Доколкото съдът е длъжен да изследва намерението, действителната
обща воля на страните за сключването на договора, уредената в чл. 26, ал. 2,
10
предл. пето ЗЗД санкция, законодателят е установил само за тези страни и за
тези договори, при които е налице съзнателно постигане на съгласие да се
сключи договор, който въобще да не породи за тях своите правни последици.
В трайната си практика ВКС приема, че искът за установяване на
нищожността на привиден договор по чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД и искът за
разкриване на прикритата сделка по чл. 17, ал. 1 ЗЗД при относителната
симулация са различни и тази разлика произтича от обстоятелствата, на които
същите се основават, като първият иск има за предмет нищожността на явната
сделка, а вторият - обвързващата сила на прикритото съглашение. При иск за
абсолютна симулация, когато няма предявен насрещен иск или възражение за
относителна симулация, но наличие на друго прикрито съглашение се
установява от изложените в исковата молба обстоятелства и от събраните
доказателства, съдът в рамките на спорния предмет (очертан от искането на
ищеца и възраженията на ответника) трябва да установи характера на
прикритата сделка и ако тя е действителна, да приложи правилата й - чл. 17,
ал. 1 ЗЗД. Това налага ищецът да посочи каква привидност претендира, тъй
като чл. 17, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД изисква
съдебното решение да е съобразено с възникналите от действителната сделка
последици, съобразени спрямо основанието на иска. Това означава, че съдът
не може да прогласи нищожността на една сделка само поради
симулативността й, а следва да установи дали се касае за абсолютна или
относителна симулация, като във втория случай следва да установи и
характера на прикритата сделка.
При твърдение за абсолютна симулация, наведено в исковата молба,
решението следва да е положително или отхвърлително само относно тази
установеност, която произтича от основанието на иска. Фактите, въведени от
ответника чрез възражение не са обстоятелства, на които искът се основава,
но при иск, предявен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за разкриване на
абсолютна симулация на договор при защитно възражение, че симулацията е
относителна, т.е. че страните са се съгласили да бъдат обвързани от прикрита,
действителна сделка и при положение, че съдът приеме същата за установена
по това възражение, без то да е предмет на иск, прилагането на правилата
относно прикритото съглашение по смисъла на чл. 17, ал. 1 ЗЗД налага
отхвърляне на иска на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, а не до обявяване на
привидност.
11
В настоящия случай при постановяване на решението си
първоинстанционният съд е формирал извод за нищожност на договора за
покупко-продажба на МПС от 17.04.2017 г., основавайки решението си само
на представеното по делото обратно писмо и неговото съдържание.
Доколкото обаче ищецът има качеството на трето лице по договора, чиято
нищожност претендира, той има положението на трето лице и спрямо
обратното писмо и може да използва всички доказателства за доказването,
респ. за оспорването на симулацията. Съдът е разгледал изолирано обратното
писмо, без същото да бъде съпоставено и анализирано във връзка с другите
събрани по делото доказателства, индициращи за наличието на прикрита
сделка между страните /заемно правоотношение/, още повече че в
доказателствената тежест на ищеца бе да докаже фактите, от които произтича
твърдяната от него нищожност в условията на главно и пълно доказване. По
този начин първоинстанционният съд не е изследвал съдържанието за
действителните отношения, за които се съдържат данни в събраните по
делото гласни доказателства на разпитаните в свидетели и не е изяснил и
действителната воля на страните и намерението им при сключването на
договорите.
В допълнение настоящият състав намира въведеното във въззивната
жалба на В.Г. твърдение относно необвързаността и от приложеното по
делото обратно писмо за основателно. При избран режим на съпружеска
имуществена общност и придобиване на имущество по време на брака на
името на единия съпруг, другият съпруг придобива право на собственост по
силата на закона, но не става страна по договора. В тази връзка и обратният
документ, изхождащ от съпруга купувач, свидетелстващ за привидността на
договора, не обвързва неучастващия съпруг. Твърдяното подчинено
материалноправно и процесуалноправно положение на неучастващия съпруг
спрямо участващия не означава, че във всички случаи, при които има издаден
обратен документ, той обвързва с действието си и неучастващия съпруг.
Симулацията предполага съгласуваност на волеизявленията на договарящите
страни. В тази връзка и както е в настоящия случай, при положение че
единият съпруг не е договарящ и не е подписал документа, разкриващ
привидността на сделката, този документ няма обвързваща сила за него и
служи за начало на писмено доказвателстово, т.е. прави допустими
12
свидетелските показания.
При установените по делото факти, постановявайки диспозитив за
прогласяване на нищожност на договора за покупко-продажба на МПС като
абсолютно симулативен, първоинстанционният съд е постановил неправилно
решение, несъответно на предмета на спора, което следва да бъде отменено.
Действително иск за разкриване на действителните отношения по чл. 17, ал. 1
от ЗЗД не е предявен, но това не означава, че установеното по спора във
връзка с тези отношения е без значение за крайния резултат по делото.
С оглед на изложеното, атакуваната сделка не може да бъде обявена за
нищожна като абсолютно симулативна, каквото е основанието на претенциите
и искането на ищеца в исковата молба. Недоказаното основание на иска за
абсолютна привидност при установените и обсъдени по-горе обстоятелства
обуславя постановяването на друго решение по съществото на спора, с което
да се отхвърли исковата претенция.
Доколкото от събраните по делото доказателства не може да се извлече
извод, че е нищожен договорът за покупко-продажба на МПС от 17.04.2017 г.,
същият е породил вещно-транслативния си ефект, т.е. правото на собственост
е било придобито от ответника въз основа на валидно деривативно основание
и като собственик се легитимира М.Г..
За да се уважи иск за защита на собствеността с правно основание чл.
108 ЗС, е необходимо да се докаже, че ищецът е собственик на вещта -
предмет на иска, че вещта се намира във владение или държане в ответника и
че ответникът владее или държи вещта без основание. Не е ли налице една от
тези предпоставки, искът не може да бъде уважен. Доколкото не се установи в
процесния случай, че ищецът е собственик на вещта, а от наличието на
събраните в хода на процеса доказателства се установи, че ответникът я
владее, при това на годно правно основание, предявеният по чл. 108 ЗС иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно предявения евентуален иск - с оглед изхода на спора съдът не
се произнася по него, тъй като не се е сбъднало условието, от което зависи
разглеждането му, а именно неуважаването на главния иск.
Изложеното предпоставя отмяна на първоинстанционното решение, с
13
което е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба и
ответникът е осъден да предаде владението върху процесния лек автомобил
на ищеца.
По разноските във въззивното производство и разноските, направени в
първата инстанция.
Предвид основателността на въззивната жалба на основание чл. 78, ал. 1
ГПК въззивниците имат право на разноски за двете инстанции –
възнаграждение за адвокат.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 908660/ 06.11.2020 г., постановено по гр. д. №
2686/ 2019 г. по описа на РС – Благоевград, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете на И.И.И.. против ответниците М. М. Л., М. Н.
Г. и В. М. Г., да бъде обявена за нищожна, като привидна, сделката за
продажба на МПС, , както и да бъде установено по отношение на ответниците
М. и В. Г.и, че ищецът е собственик на процесния лек автомобил, като
ответниците М. и В. Г.и бъдат осъдени да му предаде владението върху
същия, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА И.И.И.., ЕГН **********, да заплати на В. М. Г., ЕГН
**********, сумата в размер на 800.00 лв. (осемстотин лева), представляваща
разноски за адвокат в производството пред ВКС и производството пред РС -
Благоевград.
ОСЪЖДА И.И.И.., ЕГН **********, да заплати на М. Н. Г., ЕГН
**********, сумата в размер на 2000.00 лв. (две хиляди лева), представляваща
разноски за адвокат в производствата пред съда.
ОСЪЖДА И.И.И.., ЕГН **********, да заплати на М. Н. Г., ЕГН
**********, сумата в размер на 25.00 лв. (двадесет и пет лева),
представляваща разноски за държавна такса пред настоящата инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14