Р Е Ш Е Н И
Е
№ 3119/14.7.2020 г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично
заседание на 25.06.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 17651 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е с
правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявени от
ищеца
„Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника Ж.К.Ж. ЕГН **********
, с адрес: *** съединени в условията
на първоначално обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ
ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА
в качеството си на потребител на
електроенергия за обект на потребление, находящ се в гр. В, ул. „С” №**, ап. *, енергия с клиентски
номер ********* и абонатен номер **********, следните суми, а именно:
- сумата от 197,57 лв., представляваща главница
за консумирана и незаплатена ел. енергия за
обект на потребление , находящ се в гр. В, ул. „С” №**, ап. *, с клиентски номер ********* и абонатен
номер **********, за която са издадени 2
броя фактури ,
- сумата от 32,37 лв.- представляваща сбор от мораторната лихва върху
главницата,
изчислена за периода от датата след падежа на вземането по всяка фактура до 23.08.2019 г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда- 03.09.2019 г. до окончателното й
изплащане , за които суми е издадена Заповед № 6891/05.09.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
14149/2019г. по описа на Районен съд-гр.Варна - 7 състав.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния
иск, навеждайки следните фактически твърдения в обстоятелствената част на
исковата молба:
Излага се,че ответницата Ж.К.Ж., е клиент на "Енерго - Про
Продажби" АД, с клиентски номер кл.№:*************, във връзка с продажба
на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер Аб. № **********
, гр/с. В , ул.С. **, ап.*.
Сочи се, че облигационните отношения между страните се регламентират от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.ОН България
Продажби АД и Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Е.П." АД, които са приети на основание чл. 98а от Закона за
енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране(КЕВР към момента).
Твърди
се, че съгласно
чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на Е.ОН България Продажби АД /ОУДПЕЕ/, приложими към
настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в
имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи
условия". Сроковете са регламентирани в чл.
26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия
член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че
дължи плащане на използваната ел. енергия в
посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление
за размера на задължението. При това положение потребителя
изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е
необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.
Сочи
се, че съгласно
чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението
си за плащане в срок на дължими към "Енерго - Про Продажби" АД суми,
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден".
Предвид горното и на основание чл. 410 от ГПК, във
връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката на
03.09.2019 г. в Районен Съд - Варна – 7 състав е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу Ж.К.Ж., в резултат на което е образувано ч.г.д. №14149/2019г. и е издадена заповед по чл.410 от ГПК.
Сочи се, че ответницата
дължи следните вземания, обективирани в табличен вид, а именно:
|
ДОКУМЕНТ НОМЕР |
ДАТА НА ДОКУМЕНТА |
ПАДЕЖ |
ЗА
ПЕРИОД от... |
ЗА ПЕРИОД ДО... |
СУМА НА ДОКУМЕНТА |
НЕПЛАТЕН ОСТАТЪК ПО
ДОКУМЕНТА |
ЛИХВА към 23.08.2019 |
ОБЩО |
|
|
ФП |
********** |
20.12.2017 |
10.01.2018 |
04.11.2017 |
04.12.2017 |
197.34 |
197.34 |
32.34 |
229.68 |
|
ФП |
********** |
19.01.2018 |
12.02.2018 |
05.12.2017 |
04.01.2018 |
0.23 |
0.23 |
0.03 |
0.26 |
|
ОБЩО: |
|
|
197.57 |
197.57 |
32.37 |
229.94 |
|||
Излага се,че след настъпване на изискуемостта на задължението по
издадените фактури до настоящия момент , дължимите суми не са заплатени от
ответницатаа.
Предвид гореизложеното, се
сезира съда с искане да постанови съдебно решение , с
което да установите със силата на присъдено нещо, че ответницата дължи
заплащане на процесните суми. Моли се за присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски.
Ответницата Ж.К.Ж. ЕГН **********, с
адрес: ***, в срока по чл. 131 от ГПК, не е депозирала отговор на исковата молба.
По допустимостта на установителния иск с правно основание чл.422 от ГПК:
От изисканото в настоящото производство .гр.д. № 14149/2019г. на Районен съд-гр.Варна - 7 състав, се
установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото
производство в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото
производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 03.09.2019
г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 6891/05.09.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е
разпоредено длъжникът Ж.К.Ж., ЕГН ********** *** да заплати на кредитора „Енерго- про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** сумите, както следва:
197,57лева, представляваща незаплатена цена за консумирана ел. енергия с клиентски номер ********* и абонатен номер
********** за обект находящ се в гр. В, ул. „С” №**, ап. *, за което вземане са издадени 2 броя
фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда- 03.09.2019г. до
окончателното погасяване на задължението; 32,37лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от датата след падежа на вземането по всяка
фактура до 23.08.2019г., както и сумата от 75лева, представляваща сторени в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 25лева и
50лева юк. възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Посочено е , че
вземането произтича от следните обстоятелства: незаплатена цена за
консумирана ел. енергия с клиентски номер ********* и
абонатен номер ********** за обект находящ се в гр. В, ул.
„С” №**, ап. *, за което вземане са издадени 2 броя
фактури.
Заповедта е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, като заявителят и ищец
в настоящото производство е уведомен е предявил настоящия иск преди изтичане на
едномесечния срок от уведомяването му за предявяване на искова молба, на
основание чл.415 от ГПК и е представил доказателства за заведената искова молба
по заповедното производство.
Вследствие на изложеното , съдът намира,че предявеният иск е предявен в срока по чл.415 от ГПК и предвид наличието на
идентитет на вземанията, които са предмет на заповедното и на исковото
производство , намира, че производството по делото е допустимо и валидно
учредено. С оглед на гореизложеното, съдът формира извод , че е
налице правен интерес от предявената искова претенция , поради което съдът
дължи произнасяне по същество.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Приобщени по делото
са заверени за вярност преписи от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на Е.ОН България Продажби АД, Общите условия за продажба
на електрическа енергия на Е.П. АД, Решения на ДКЕВР и Публикации на Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.ОН България Продажби
АД, Решения на ДКЕВР и Публикации на Общите условия за продажба на електрическа
енергия на Е.П. АД.
По делото са
представени от ищцовото дружество следните фактури , а именно : фактура № **********/20.12.2017
г. на стойност 197,34 лв. и фактура № **********/19.01.2018г. на стойност 0,23
лв., всички издадени от ищцовото дружество и с получател ответницата Ж.К.Ж., за
обект на потребление, находящ се в гр. В, ул. „С” №**, ап. *, енергия с клиентски номер ********* и
абонатен номер **********.
Представено е
извлечение от сметката към 23.08.2019 г. и справка за потреблението през
последните 12/24/36 м. към 26.09.2019 г. на ответницата Ж.К.Ж., за обект на
потребление, находящ се в гр. В, ул. „С” №**, ап. *, енергия с клиентски номер ********* и
абонатен номер **********.
Видно от извлечение
за фактури и плащания към 26.09.2019 г. сумите по процесните фактури не са
заплатени от ищеца.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
За успешното
провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В
разглеждания случай ищцовата страна е длъжна да установи при условията на пълно
и главно доказване наличието на учредено
по нейна инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена
в нейна полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока
по чл.414 ал.2 от ГПК и депозиране на настоящата искова молба в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в нейна полза по
основание, размер и длъжник в т.ч. валидно възникнало между страните
облигационно правоотношение по продажба на електроенергия и съществуването му в
рамките на исковия период ,по силата на които му е предоставил твърдяното
количество ел.енергия през процесния период; стойността на доставената и
потребена от ответника ел.енергия; настъпилата изискуемост както на главното
вземане, така и на вземането за мораторна лихва. От своя страна в тежест на ответника
по делото е да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици, да установи точното във времево и количествено отношение
изпълнение на задължението си за плащане стойността на потребената ел.енергия.
Видно от
изготвената справка от НБД Население постоянният и настоящ адрес на ответницата
Ж.К.Ж. *** , считано от 2001г., където се намира адресът на процесния обект на
потребление.
В настоящия случай,
видно от приобщените към доказателствения материал по делото фактури, извлечение от сметка и справка за
потреблението през последните 12/24/36 м. на ответницата Ж.К.Ж., за обект на
потребление, находящ се в гр. В, ул. „С” №**, ап. *, енергия с клиентски номер ********* и
абонатен номер **********, които не са оспорени от ответницата се установява наличието на непогасени от
ответника задължения за заплащане на доставена и неплатена електроенергия за
обект на потребление , находящ се в гр. В, ул. „С” №**, ап. *, енергия с клиентски номер ********* и
абонатен номер **********. От същите се установява размера на задължението към
датата на подаване на заявлението за заповед за изпълнение, както и за размера
на претендираната лихва към същата дата.
От своя
страна ответницата не е оспорила представените от ищцовото дружество писмени доказателства
, не е представила доказателства, от
които да се установи наличието на точното във времево и количествено отношение
изпълнение на задължението си за плащане стойността на потребената ел.енергия.
Предвид
изложеното , съдът намира,че ищцовото дружество е провело успешно доказване
за дължимост на сумите за главници, начислени по процесните фактура №
**********/20.12.2017 г. на стойност 197,34 лв. и фактура №
**********/19.01.2018г. на стойност 0,23 лв., поради което искът за главница
следва да бъде уважен изцяло.
Втората претенция е за установяване
съществуването на вземане на ищеца за лихва за забава върху горните задължения.
Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
В
случая, съгласно чл. 16, ал.1,т. 2 от Общите условия за продажба на
електрическа енергия на „Е.П." АД „потребителят се задължава да заплаща
стойността на фактурираната електрическа енергия в сроковете и по начина, определени
в тези Общи условия". Сроковете са регламентирани в чл. 27 от ОУПЕЕ, като
в ал. 2 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно
уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове,
независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на
задължението. Вследствие на изложеното, потребителят изпада в забава след
настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на
изрична покана за заплащане на дължимите суми. Разпоредбата на чл. 32 от ОУПЕЕ
регламентира, че при забавено
плащане клиентът дължи обезщетение в
размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава ,считано от
първия ден на забавата до пълното погасяване на задължението, като съгласно чл.
38 от ОУДПЕЕ потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на
дължими към „Е.П." АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден. Следователно, ответницата е изпаднала в
забава за заплащане на цената на доставената електроенергия по издадените
фактури, считано от деня, следващ падежа на съответната фактура. Видно от
заключението на вещото лице, общият размер на дължимата мораторна лихва,
формирана като сбор от мораторните лихви върху всяка отделна главница по процесните
фактури за периода от падежа на всяка фактура до 23.08.2019 г. , е в общ размер
от 32,37 лв.
Предвид
изложеното , съдът намира,че ищцовото дружество е провело успешно доказване за
дължимост на сумите за лихвите за забава.
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените в настоящото и в заповедното производство разноски, съгласно
представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК , приложен по делото и
доказателствата за реализирани разходи. С оглед на това съдът намира,че на
ищцовата страна следва да бъдат присъдени направените в настоящото исково
производство разноски , в общ размер от 175,00 лв., от които от които държавна
такса в размер на 75,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лв. , на основание чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Съгласно т.12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г.
на ОСГТК следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в
заповедното производство в общ размер от 75,00 лв. , от които 25,00 лв.- за
заплатена държавна такса и 50,00 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, от една страна
и ответника Ж.К.Ж. ЕГН ********** , с адрес: ***, от друга страна , че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на
потребител на електроенергия за обект на потребление, находящ се в гр. В, ул. „С” №**, ап. *, енергия с клиентски
номер ********* и абонатен номер **********, следните суми, а именно:
- сумата от 197,57 лв., представляваща главница за консумирана и
незаплатена ел. енергия за обект на потребление ,
находящ се в гр. В, ул. „С” №**, ап.
*, с клиентски номер ********* и
абонатен номер **********, за която са издадени
фактура № ***********г. и фактура №************.,
- сумата от 32,37 лв.- представляваща сбор от мораторната лихва върху
главницата,
изчислена за периода от датата след падежа на вземането по всяка фактура до 23.08.2019 г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 03.09.2019 г. до окончателното й
изплащане , за които суми е издадена Заповед № 6891/05.09.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
14149/2019г. по описа на Районен съд-гр.Варна - 7 състав , на основание чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА Ж.К.Ж. ЕГН ********** , с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, сумата в размер на 75,00
лв. , представляваща направени съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 14149/2019г. по
описа на Районен съд-гр.Варна - 7 състав, както и сумата от 175,00 лв., представляваща
сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото решение
на страните по делото, ведно със съобщението за постановяването му, на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: