Решение по дело №157/2019 на Административен съд - Сливен

 

 

РЕШЕНИЕ № 149

 

22.07.2019 г.гр. Сливен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Сливен, в публично заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: Детелина Бозукова

 

При секретаря Радостина Желева и при участието на прокурора…….като разгледа докладваното от съдията Бозукова адм. дело № 157 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на С.Д.П. ***, чрез адв. Д.А. *** против мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за издаване на уведомително писмо за извършена оторизация и финансово подпомагане по мярка 10"Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014-2020, за кампания 2016 по заявление за подпомагане с УИН ********, като за това е подадено и изрично искане с вх. № 02-281-6500/65/ от 12.03.2019 г. в ДФ"Земеделие".

В жалбата се твърди, че до настоящия момент Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ не е издал уведомително писмо – за одобрение или за отказ за подпомагане, поради което бил формиран мълчалив отказ, който бил незаконосъобразен. Не било извършено и плащане по подаденото заявление. Моли съда да отмени мълчаливия отказ.

В съдебно заседание оспорващият не изпраща представител. В писмено становище от упълномощен представител поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски да заплатена държавна такса и адвокатски хонорар.

Ответната страна - Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие не изпраща представител. В писмено становище, подадено от пълномощник моли съда жалбата да се остави без уважение. Изтъква, че никъде в нормативна уредба административният орган не бил обвързан от срокове, относно положителните или отрицателните актове, с които следва да се произнесе по отношение на годишното финансово подпомагане. В конкретния случай от страна ДФ"Земеделие" били предприети съответните действия по администриране на заявлението. С оглед на изложеното, моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана, да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С.Д.П. *** е одобрен за участие по мярка 10"Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014-2020 в резултат на извършени административни проверки на подадено от него заявление за подпомагане за кампания 2015, за участие по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" с всички заявени парцели. За това е издадено уведомително писмо за одобрените площи с изх. № 02-200-6500/521 от 16.03.2016 г. на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие".

За кампания 2016 г. са заявени 2 парцела с код АКП1 и един парцел с код АКК1 с обща площ 59.67 ха., като кандидатът П. е подал заявление УИН ********. По това заявлениене е издадено уведомително писмо. Не е извършено плащане за одобрените площи по заявеното направление"Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност".

Със своя молба, входирана в ДФ“Земеделие“ с вх.№ 02-281-6500/65 от 12.03.2019 г. оспорващият е поискал да му бъде издадено уведомително писмо за извършена оторизация и одобрено подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ . В отговор на тази молба е издадено писмо изх. № 02-281-6500/66 от 22.04.2019г. от Зам. Изпълнителният директор на ДФЗ, с уверението, че предстои издаване на исканото уведомително писмо, което може да бъде обжалвано по предвидения в АПК ред.

Жалбата до съда е подадена на 08.04.2019 г. с искане да се отмени мълчаливия отказ за издаване на уведомително писмо за извършена оторизация и финансово подпомагане на Изпълнителния директор на ДФ"Земеделие".

Съобразно установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата като допустима за разглеждане и по същество за основателна, по следните съображения:

Съдът е сезиран с жалба срещу мълчалив отказ, която подлежи на преценка за съответствие с разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от АПК. От доказателствата по делото се установява, че с искане с вх.№ 02-281-6500/65 от 12.03.2019 г. оспорващият е поискал да му бъде издаден изричен акт за оторизиране по заявление УИН ******** по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление""Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност". Съгласно разпоредбите на чл.52 ал.1 и ал.4 отНаредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, одобрява, намалява или отказва изплащането на годишната финансова помощ след извършване на административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомагане на агроекологичните дейности и писмено информира земеделските стопани за изплатената им финансова помощ. Липсва норма, в която да е указано, в какъв срок след депозиране на изрично искане за това следва да се произнесе административния орган, поради което следва да се приложи общата хипотеза на 57, ал. 1 от АПК – 14-дневен срок. В случая, в посочения 14-дневен срок от постъпване на искането, административния орган не се е произнесъл с нарочен акт, поради което и в съответствие с чл. 58, ал. 1 от АПК е налице мълчалив отказ. Съгласно чл. 149, ал. 2 от АПК, мълчаливия отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административния орган е бил длъжен да се произнесе. В настоящия случай, административния орган е следвало да се произнесе в 14-дневен срок от депозиране на изричното искане за това /12.03.3019 г./, т. е. до 26.03.2019 г. Непроизнасянето в така посочения срок съставлява мълчалив отказ, който в съответствие с цитираната разпоредба на чл. 149, ал. 2 от АПК може да се оспори в едномесечен срок, т. е до 26.04.2019 г. Видно от приложената по делото жалба, същата е депозирана до съда на 08.04.2019 г. – в преклузивния едномесечен срок. Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.

По съществото на спора съдът счита, че в случая мълчалив отказ е недопустим. Разпоредбата на чл. 50 ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. задължава Разплащателната агенция да изпрати на земеделските стопани уведомително писмо за одобрените и неодобрените за участие площи и животни по мярка 10 "Агроекология и климат" в срок до 30 ноември на годината на подаване на заявление за подпомагане. Такова уведомително писмо по заявление УИН ******** за кампания 2016 г. не е издадено. Наредба № 7 от 24.02.2015 г. е издадена на основание чл. 9а, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители за прилагане на мярка от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Компетентността на Изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" произтича от ЗПЗП, а с наредбата се уреждат условията и редът за прилагане на насочената към опазването на околната среда и климата мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (ПРСР 2014 – 2020 г.), финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Държавният фонд "Земеделие" в качеството си на Разплащателна агенция за Република България(РА) прилага общата селскостопанска политика на ЕС, съгласно разпоредбата на чл. 11а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика. Изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на РА, организира и ръководи дейността и представлява РА, съгласно нормата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП. В този смисъл, Изпълнителният директор на ДФ"Земеделие" – РА се явява материално, териториално и функционално компетентен да издава актове от категорията на поисканите със заявлението за подпомагане с УИН ******** за кампания 2016 г. и по изричното искане с вх. .№ 02-281-6500/65 от  12.03.2019 г. на жалбоподателя.В конкретния случай, по заявление за подпомагане за кампания 2016 плащане е следвало да бъде извършено до 30.06.2017 г. От събраните приложените по делото доказателства се установява, че не само липсва извършено плащане в указания период по Мярка 10 – "Агроекология и климат", но от страна на ДФЗ-РА липсва и издадено уведомително писмо за одобрените и неодобрените за подпомагане площи по реда на чл. 50, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

С оглед горното, съда приема, че в случая административният орган е бил длъжен да се произнесе с изричен акт - за одобрение, респ. за отказ за подпомагане и да изложи писмени мотиви за това, в каквато форма е издадено уведомително писмо за одобрените площи с изх. № 02-200-6500/521 от 16.03.2016 г. по заявлението за подпомагане за кампания 2015. Това е следвало да се извърши при наличието на изрично подадено искане за това, за да се гарантира правото на защита на жалбоподателя, тъй като административните актове за одобряване(неодобряване) на площи и за одобрение(неодобрение) на суми за подпомагане са тези актове, които го засягат.

В случай обаче, че органът не се произнесе с издаването на изричен акт – уведомително писмо, това автоматично засяга неблагоприятно правната сфера на кандидата за подпомагане. Така разписаните правила не дерогират приложението на чл.58, ал. 1 от АПК, съответно- не лишават засегнатите лица от възможността да оспорят пред съда формирания от административния орган мълчалив отказ при условията на чл.149, ал. 2 от АПК. Да се приеме обратното, би означавало на подалите заявление за подпомагане земеделски производители да бъде отказана законовата възможност да осъществят защита срещу непроизнасянето на компетентния орган с изричен акт, съответно – да се толерира неограничено във времето бездействието на административния орган да изпълни свое задължение по закон да се произнесе по общите заявления за по помагане с изричен акт, каквато не е и не може да бъде целта на закона. В този смисъл са определения постановени по адм. дело № 15108/2018 г., по адм.дело № 13738/2018 г. и по адм.дело №16295/2018 г., всички по описа на ВАС.

Спорът не може да бъде решен по същество от съда вместо административният орган - Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, който е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове(по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП), естеството му налага постановяване на съдебен акт със съдържание по чл. 173, ал. 2 от АПК – за отмяна на мълчаливия отказ и изпращане на преписката за произнасяне на Изпълнителния директор на ДФ"Земеделие". При този изход на спора в полза на жалбоподателя се следва и присъждане на разноските по делото в размер на 510 лева, от които държавна такса за образуване на дело в размер на 10 лева и 500 лева адвокатски хонорар, който е съобразен с чл.8 ал.2 т.7 отНаредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които разноски следва да бъдат възложени в тежест на административния орган.

 Водим от горното, и на осн. чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за издаване на уведомително писмо за извършена оторизация и финансово подпомагане по мярка 10"Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014-2020, направление" " за кампания 2016 по заявление за подпомагане, подадено отСтефан Д.П. *** с УИН ******** и по подадено изрично искане с вх. № 02-281-6500/65/ от 12.03.2019 г. в ДФ"Земеделие".

 

ВРЪЩА преписката на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за произнасяне с изричен акт по заявление за подпомагане с УИН ******** за кампания 2016, подаено от С.Д.П. *** по Мярка 10 – "Агроекология и климат", направление " Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ и по подадено изрично искане с вх.№ 02-281-6500/65/ от 12.03.2019 г. в ДФ"Земеделие", като ОПРЕДЕЛЯ за това 14-дневен срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт.

 

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" гр. София, да заплати на С.Д.П. *** ********** разноски по делото в размер на 510 (петстотин и десет) лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: