Решение по дело №1897/2019 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 178
Дата: 4 март 2020 г. (в сила от 31 юли 2020 г.)
Съдия: Чавдар Андреев Тодоров
Дело: 20191520101897
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№..............от 04.03.2020г

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кюстендилският районен съд                       наказателна колегия,

На четвърти февруари                                    две хиляди и двадесета година,

В публично заседание                                              в следния състав:

 

Председател:Чавдар Тодоров

 

Секретар:Валентина Спирова

като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №1897 по описа на съда за 2019г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „ЛЕСКОНСУЛТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил, ул.“Босилеградска“ №8А против С.В.П., с адрес *** искове.Предявени са искове по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и подадено възражение от страна на ответника.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК,  в който са оспорени предявените иск.

По делото се установи следната фактическа обстановка:

По ч.гр.д.№1501/2019г. на КРС е издадена в полза на ищеца заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение в размер на 602.53 лв.-неизплатено задължение по договори за извършване на технически услуги в областта на горското стопанство, 299.13 лв.-лихва по чл.86 ЗЗД за периода 01.09.2014г. до 22.07.2019г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 23.07.2019г. до окончателното изплащане.В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от страна на длъжника в това произовдство, поради което на кредитора-ищеца в настоящето производство е указано да предяви искове по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането си.

Твърди се по исковата молба, че между страните са сключени два договора на 13.05.2014г. за извършване на технически услуги в областта на горското стопанство.По силата на договорите, ищецът се задължил да извърши за сметка на ответника услуги по отношение на дървесина в поземлен имот №103018, землището на с.Гюешево и в имот №208003, землището на с.Ръсово.С посочените два договора, ищецът поел задължение да изготви/възложи изготвянето на ГСП, представяне на ГСП за одобрение пред РИОСВ Перник и РДГ Кюстендил, да изготви документация за издаване позволително за сеч, да изготви договор за покупко-продажба на маркирана дървесина, да изготви договор за отбиване с КГМ и издаване на превозни билети за добита на временен склад, предстояща за транспортиране дървесина, издаване на позволително за сеч на маркирана на корен дървесина, изготвяне на констативен протокол за освидетелстване на насаждението в ПИ.В изпълнение на поетите задължения, ищецът извършил договорените услуги, като за първия имот маркирал 24.3995 кум.метра дървесина за сеч, на цена от 122 лв., а във втория имот-96.1077 куб.метра дърсина за сеч на стойност 480.54 лв.

В офиса на ищеца се провели срещи между ответника и представители на две фирми, потенциални купувачи на маркирана дървесина, като договор не се сключил, поради несъгласие на ответника с предложената й цена.

При извършените до този момент услуги, представител на ищеца-С. С. осъществил среща с ответника през м.август 2014г., на която С.П. отказала да получи документите, защото все още не можела да намери купувач на маркираната дървесина.

Съгласно сключените договори, ответникът следвало да заплати цената на извършените услуги в деня на предаване на изготвената документация, но заедно с отказа да получи документацията тя отказа и да заплати.

При гореописаното се претендира признаване на установено по отношение на ответника, че вземане в размер на 602.53 лв.-стойност на извършени от страна ищеца услуги по двата договора  и обезщетение за забава върху тази сума в размер на 299.13 лв. за периода 01.09.2014г. до 22.07.2019г. съществуват.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от страна на ответника, в който бланкетно са оспорани предявените искове, като се твърди, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договорите.

Към исковата молба са приложени и приети като доказателства по делото 2 бр. договори от 13.05.2014г., заповед №РД 05/244/30.07.2014г. на РДГ-Кюстендил, съобщение изх.№94-00-228/02.07.2014г. на РИОСВ-Перник, заповед №РД 05/242/30.07.2014г. на РДГ Кюстендил, съобщение изх.№94-00-229/02.07.2014г. на РИОСВ-Перник, изчислени сортименти от маркиран лесотечен фонд-2 бр.В качеството на свидетели са разпитани Д.М., Р.Б., В. П. и В. Г.Като доказателство по делото е приета и съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л.Г.И..

Предявения иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК и по своята същност е установителен иск, за установяване съществуването на вземане, за което вече е издадена заповед за изпълнение, в случая по чл.410 ГПК.В този смисъл доказателствената тежест е изцяло върху ищеца, който следва да докаже, че вземането му е възникнало, съществува и е изискуемо.

От описаните доказателства, по делото се установи, че на 13.05.2014г. между страните са сключени два броя договори, описани по-горе с посочените задължения.Със заповед №РД 05-244 от 30.07.2014г. е утвърдена лесоустройствена промяна за горски имот с №103018, землището на с.Ггюешево, а със заповед №РД 05-242 от 30.07.2014г. за имот с №208003, землището на с.Ръсово.Видно от представитени доказателства и приетата по делото експертиза е изработена Горскостопанска програма за имот с кадастрален номер 103018-отдел 273 б „з“, предвидените мероприятия залегнали в програмата са съгласувани от РИОСВ Перник, програмата била утвърдена, извършено било маркиране на подлежащите за сеч дървета, извършено било и сортиментиране на маркираната дървесина, което определило количеството и качеството на бъдещите добиви.Същото е било извършено и за имот с №208003-отдел 188 б. „у“ и „х“.Според заключението на вещото лице тези дейности са предпоставка за издаване на позволително за сеч, при условие че е определен ползвател.Без сключване на договор със ползвател било невъзможно да се издаде позволително за сеч и извършване на добив от гората.

От показанията на свидетелите Д.М. и Р.Б., по делото се установи, че след изпълнение на задълженията си, на ответника са били предоставени телефини на фирми и лица, занимаващи се с дърводобив.Проведени били такива срещи, но не постигнали съгласие за цената, поради което не били сключени договори.Ответникът отказал да заплати цената на извършените от страна на ищеца услуги, тъй като предложената цена за дървесината не й харесала.

При гореописаната фактическа обстанвока, съдът намира, че предявения иск по чл.422 ГПК за неизплатено възнаграждение по договор за изработка/услуга/ в размер на 602.53 лв. по два договора е основателен и следва да се уважи като съображенията на съда в тази насока са следните:

Отношенията между страните са облигационни и черпят правно основание от разпоредбите на чл.258 и сл ЗЗД.Ищецът е изпълнил възложената му работа до моманта на „изготвяне на договор за покупко-продажба на маркирана дървесина“.За изпълнение на останалите му задължения е следвало съдействие от страна на ответника, която да постигне съгласие с лице, което добива дървесина и с което желае да сключи договор.В този смисъл съдът намира, че в тази хипотеза е налице неоказване на необходимо съдействие от страна на възложителя, което е направило невъзможно изпълнението на възложената работа и поставя кредитора в забава по смисъла на чл.95 ЗЗД. При това ищецът е предложил извършената до моманта работа за приемане, при което ответникът е отказала да я приеме и да заплати договорената цена. Задължението за заплащане на уговореното възнаграждение на изпълнителя става изискуемо с приемане на изработеното, а неоправданото неприемане от страна на кредитора на предложената от изпълнителя престация на готовия резултат, поставя първия в забава, когато липсва направено възражение за неправилно изпълнение.В този смисъл и при направените правни изводи, съдът счита, че за ответника е възникнало задължението да заплати договорената цена.

Видно от договорите, цената на услугите е договорена в размер на 5 лв.за всеки маркиран плътен кубически метър лежаща дървесина.Видно от представените сортиментни ведомости в първия имот са маркирани 24.3995 куб. метра дървесина за сеч, а във втория 96.1077 куб.метра.При цена от 5 лв. на куб.метър съответства на исковата претенция, поради което този иск, съдът намира че е изцяло основателен и следва да се уважи, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

Искът с правно основание чл.422 ГПК вр. Чл.86 ЗЗД, съдът намира, че също е основателен.Задължението на ответника да заплати дължимото възнаграждение е възникнало при отказа й да приеме работата, описано в предходния абзац.От този момент е изпаднала и в забава за плащането му и по правилото на чл.86 ЗЗД дължи обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва.Видно от показанията на св.М. и показанията на св.П. това е станало лятото на 2014г./според св.П. м.юни/, като в този смисъл претенцията с начален момент 01.09.2014г. и краен –датата на подаване на заявлението е основателна.Размера на обезщетението, изчислен от съда с „Апис Финанси“ съответства на исковата претенция, поради което и този иск е основателен и следва да се уважи.

В хода на устните прения, ответникът повдигна възражение за погасяване на вземанията с изтекла давност.Следва да се посочи, че това възражение, в качеството му на правопогасяващо материално-правно възражение следва да се направи с отговора на исковата молба.Такова липсва в отговора в срока по чл.131 ГПК, поради което е налице преклузия за разглеждането му и съдът не следва да го обсъжда.

При горните изводи и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 700 лв., от които 225 лв. по ч.гр.д.№1501/2019г. и 475 лв. по настоящето гр.д.№1897/19г. и двете по описа на КРС.

Водим от гореизложеното, съдът

 

 

 

                                                 РЕШИ:

 

Признава за установено по отношение на С.В.П., с адрес ***, че вземането на „ЛЕСКОНСУЛТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Кюстендил, ул.“Босилеградска“ №8А в размер на 602.53 лв.-неизплатено задължение по договори за извършване на технически услуги в областта на горското стопанство, 299.13 лв.-лихва по чл.86 ЗЗД за периода 01.09.2014г. до 22.07.2019г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 23.07.2019г. до окончателното изплащане, за което по ч.гр.д.№1501/2019г. на КРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съществува.

Осъжда С.В.П. да заплати на „ЛЕСКОНСУЛТ“ ЕООД деловодни разноски в размер на 700 лв., от които 225 лв. по ч.гр.д.№1501/2019г. и 475 лв. по настоящето гр.д.№1897/19г. и двете по описа на КРС.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС гр.Кюстендил в 2 седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                             Райнен съдия: