Разпореждане по дело №444/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 35 от 12.04.2010 г., постановено по гр.д.№ 4/2010 г., Кърджалийският районен съд е осъдил О. У. „. Г. да заплати на М. Д. Н. от Г. сумата от 1 776.32 лева, представляваща обезщетение за времето през което е останала без работа вследствие незаконното й уволнение, извършено със заповед № 221/05.11.2007 г. на директора на ОУ „., за периода от месец януари 2008 г. до месец април 2008 г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.01.2010 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 500 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът – О. У. „. Г., който чрез своя представител по пълномощие, го обжалва в срок. Счита, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. В жалбата се поддържа, че районния съд е направил неправилна преценка на доказателствата по делото, както и че не е налице причинена вреда на ищцата от страна на въззивника, доколкото липсва причинна връзка между незаконното уволнение и оставянето й без работа, тъй като веднатÓ след уволнението й ищцата заработила по трудово правоотношение с „М.-И.Д.”. Моли съда да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд и да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.

Въззиваемата М. Д. Н., чрез своя процесуален представител, в представен по делото отговор, в съдебно заседание и в представена писмена защита оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението на съда. Счита, че не са налице релевираните от въззивника оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение, а същото е правилно, като излага съображения за това.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първата инстанция е бил предявен иск от М. Д. Н. против О. У. „. Г., с правно основание чл.225, ал.1 от КТ, за присъждане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението, в размер на 1 776.32 лева /след допуснато изменение на иска в съдебно заседание на 10.03.2010 г./, за времето от месец януари 2008 г. до месец април 2008 г. включително.

Установено е по делото, че на 05.11.2007 г. ищцата /въззиваема пред тази инстанция/ е сключила с ответника О. У. „. Г. /въззивник/, на основание чл.67, ал.1, чл.345, ал.1 от КТ и решение № 907/02.10.2007 г. на Върховния касационен съд на Република България, трудов договор № 220/05.11. 2007 г., по силата на който заема длъжността „възпитател” за неопределено време. Със заповед № 221/05.11.2007 г. на директора на ОУ „. Г. трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване на щата, считано от 05.11.2007 г. Установява се също така, че с решение № 41 от 24.04.2008 г. по гр.д.№ 4/2008 г. на Кърджалийския районен съд, потвърдено с решение № 183 от 07.11.2008 г. по в.гр.д.№ 173/2008 г. на Кърджалийския окръжен съд, уволнението на М. Д. Н., извършено със заповед № 221/05.11.2007 г. е признато за незаконно, като заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение е отменена и същата е възстановена на предишната й работа. Решението е влязло в законна сила на 12.12.2008 г.

Съгласно чл.225, ал.1 от КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. А разпоредбата на алинея втора на посочения член предвижда, че когато през времето по предходната алинея работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. В тази връзка, предвид обстоятелството, че уволнението на ищцата е признато за незаконно с влязло в сила съдебно решение, спорен по делото е въпроса работила ли е ищцата през процесния период – от м.януари 2008 г. до м. април 2008 г., по друго трудово правоотношение, респективно – дължи ли й се обезщетение за времето през което е останала без работа поради уволнението и ако да – в какъв размер.

Във връзка с горното, по делото е приета като доказателство декларация от 06.12.2007 г., с която ищцата М. Д. Н. декларира, че за времето от 05.11.2007 г. до 05.12.2007 г. не е била в трудово правоотношение. Приети са също така като доказателства и трудов договор № 1/26.09.2006 г. и допълнително споразумение от 01.01.2007 г. към цитирания трудов договор, сключени между ищцата М. Д. Н. и „М.-И.Д.”, съгласно които считано от 01.01.2007 г. последната работи по трудов договор на длъжност „продавач- консултант” в магазин за облекло при „М.-И.Д.” с О. месечно възнаграждение в размер на 105 лева, като трудовия договор е за неопределено време.

Видно от приетата като доказателство „ведомост за заплати” на „М.-И.Д.” Кърджали, за месеците ноември и декември 2007 г. на ищцата М. Д. Н. й е било начислено трудово възнаграждение в размер на 105 лева месечно.

От представените по делото – удостоверение за актуално състояние от 05.07.2007 г. на Кърджалийския окръжен съд и удостоверение от 18.12.2007 г. на Кърджалийския окръжен съд, се установяÔа, че с решение № 2 от 07.01.2004 г. по фирмено дело № 2/2004 г. е регистриран като едноличен търговец И.Д.Н. с фирма „М.-И.Д.”, а с решение № 1136 от 13.12.2007 г. по фирмено дело № 685/2007 г. е регистриран като едноличен търговец М. Д. Н. с фирма „М. – М. Н.”.

При тези доказателства, въззивният съд прие следното:

Тежестта на доказване на иска за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение, в това число и неговия размер, се носи от ищцата. В тази връзка, цитираната по – горе декларация от 06.12.2007 г. не установява обстоятелството, че ищцата Н. не е била в трудово правоотношение през процесния период – от м.януари 2008 г. до м.април 2008 г. включително, доколкото със същата последната е декларирала единствено обстоятелството, че не е била в трудово правоотношение за времето от 05.11.2007 г. до 05.12.2007 г. Впрочем, така декларираното от Н. обстоятелство – че не е била в трудово правоотношение за времето от 05.11.2007 г. до 05.12.2007 г., се опровергава от ведомостта за заплати на „М.-И.Д.” Кърджали, видно от която за месеците ноември и декември 2007 г. на ищцата М. Д. Н. й е било начислено трудово възнаграждение в размер на 105 лева месечно. В подкрепа на това е и изложеното от самата ищца в исковата молба, а именно – че след 05.11.2007 г. и до края на месец декември 2007 г. е работила на по – ниско платена работа на длъжността „продавач – консултант” при „М.-И.Д.”.

При това положение и с оглед установеното обстоятелство, че след 05.11.2007 г. ищцата работи по трудов договор на длъжност „продавач – консултант” в магазин за облекло при „М.-И.Д.” с О. месечно възнаграждение в размер на 105 лева, като трудовия договор е за неопределено време, както и предвид липсата на доказателства, установяващи прекратяването на този трудов договор, следва да се приеме, че за процесния период ищцата е работила по трудово правоотношение с месечно възнаграждение в размер на 105 лева. Съдът счита, че това обстоятелство не се опровергава и от представеното по делото копие от трудовата книжка на ищцата, в която липсва такова отразяване, доколкото от гореизложеното се установява, че след 05.11.2007 г. ищцата е работила по трудово правоотношение при „М.-И.Д.”, което обстоятелство също не е вписано в трудовата книжка.

Не установява прекратяване на трудовия договор с „М.-И.Д.” и факта, че на 13.12.2007 г. ищцата се е регистрирала като едноличен търговец с фирма „М. – М. Н.”. Касае се до две различни фирми – видно от цитираните по – горе удостоверения на Кърджалийския окръжен съд, като регистрирането на ищцата като едноличен търговец не обуславя само по себе си невъзможност да полага труд по трудово правоотношение при друг търговец.

При това положение, доколкото от гореизложеното се установява, че за процесния период ищцата е работила по трудово правоотношение на по – ниско платена работа, същата има право на разликата между брутното й трудово възнаграждение по трудовия й договор № 220/05.11.2007 г. и получаваното от нея трудово възнаграждение в размер на 105 лева месечно. Тук следва да се посочи, че регистрирането на ищцата като едноличен търговец не е пречка за заплащането на претендираното обезщетение, за размера на което от значение са единствено трудовите доходи на работника или служителя. В тази връзка, от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищцата по трудов договор № 220/05.11.2007 г. е в размер на 444.08 лева месечно. Ето защо, за всеки от месеците по исковия период ищцата има право на обезщетение в размер на 339.08 лева, получено като разлика между брутното трудово възнаграждение в размер на 444.08 лева по трудов договор № 220/ 05.11.2007 г. и получаваното трудово възнаграждение от „М.-И.Д.” в размер на 105 лева месечно. Или, за периода от м.януари 2008 г. до м. април 2008 г. включително, ищцата има право на обезщетение в размер на 1 356.32 лева, за която сума искът е основателен.

С оглед изложеното, следва да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетение за времето през което е останала без работа вследствие незаконното й уволнение, извършено със заповед № 221/05.11.2007 г. на директора на ОУ „., за периода от месец януари 2008 г. до месец април 2008 г. включително, за разликата от 1 356.32 лева до 1 776.32 лева, като искът в тази му част и за разликата от 1 356.32 лева до 1 776.32 лева следва да се отхвърли като неоснователен. Предвид основателността на предявения иск за сумата от 1 356.32 лева, за първата инстанция на ищцата се следват разноски в размер на 381.79 лева, а на ответника – разноски в размер на 70.93 лева, поради което и по компенсация ищцата има право на разноски в размер на 310.86 лева. Ето защо следва да се отмени решението на районния съд и в частта за присъдените разноски, за разликата от 310.86 лева до 500 лева, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати по сметка на районния съд държавна такса върху уважения размер на иска, за разликата от 54.25 лева до 71.05 лева.

В останалата му част решението на първоинстанционния съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед частичната основателност на въззивната жалба – за сумата от 420 лева, за тази инстанция на въззивника се следват разноски в размер на 44.69 лева, а на въззиваемата – разноски в размер на 190.89 лева, поради което и по компенсация последната има право на разноски в размер на 146.20 лева, която сума следва да бъде осъден въззивникът да заплати на въззиваемата.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.2 от ГПК , съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 35 от 12.04.2010 г., постановено по гр.д.№ 4/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА, с която: 1. О. У. „. Г. е осъдено да заплати на М. Д. Н. от гр. Кърджали обезщетение за времето през което е останала без работа вследствие незаконното й уволнение, извършено със заповед № 221/05.11.2007 г. на директора на ОУ „., за периода от месец януари 2008 г. до месец април 2008 г. включително, ЗА РАЗЛИКАТА от 1 356.32 лева до 1 776.32 лева; 2. О. У. „. Г. е осъдено да заплати на М. Д. Н. от гр. Кърджали направените по делото разноски, ЗА РАЗЛИКАТА от 310.86 лева до 500 лева и 3. О. У. „. Г. е осъдено да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд държавна такса върху уважения размер на иска, ЗА РАЗЛИКАТА от 54.25 лева до 71.05 лева, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. Н. от гр. Кърджали, ул. ”В.” № **, с ЕГН * против О. У. „. Г., ул. ”И.В. № **, иск за заплащане на обезщетение за времето през което е останала без работа вследствие незаконното й уволнение, извършено със заповед № 221/05.11.2007 г. на директора на ОУ „., за периода от месец януари 2008 г. до месец април 2008 г. включително, ЗА РАЗЛИКАТА от 1 356.32 лева до 1 776.32 лева, като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА О. У. „. Г., ул. ”И.В. № ** да заплати на М. Д. Н. от гр. Кърджали, ул. ”В.” № **, с ЕГН * разноски за тази инстанция в размер на 146.20 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател: Членове: 1. 2.