Решение по дело №1784/2019 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 август 2020 г. (в сила от 24 септември 2020 г.)
Съдия: Мария Николаева Петрова
Дело: 20193420101784
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 № 425

гр. С., 11 август 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на  двадесет и втори юли 2020 г., в състав:

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

При секретаря И.И. като разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. №  1784 по описа на съда за 2019 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Ищецът “Теленор България” ЕАД твърди, че страните били обвързани в договорни отношения, възникнали на основание договор за мобилни услуги и за лизинг, а именно:

-допълнително споразумение от 10.02.2015 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ............, по което ответникът не изпълнил задължението за заплащане стойността на доставените му мобилни услуги за отчетния период от 18.02.2017 г. до 17.05.2017 г. в общ размер от 46,71 лв.;

-договор за мобилни услуги от 27.04.2015 г.  с предпочетен номер ........., по който ответникът не изпълнил задължението за заплащане стойността на доставените му мобилни услуги за отчетния период от 18.02.2017 г. до 17.05.2017 г. в общ размер от 141,40 лв.;

-договор за мобилни услуги от 29.08.2015 г.  с предпочетен номер ............, по който ответникът не изпълнил задължението за заплащане стойността на доставените му мобилни услуги за отчетния период от 18.02.2017 г. до 17.05.2017 г. в общ размер от 40,04 лв.;

-договор за лизинг от 29.08.2015 г. по отношение на устройство марка TABLET ALKATEL PIXI3 7 Black, по който ответникът не изпълнил задължението за заплащане на лизинговите вноски за периода от 18.02.2017 г. до 17.07.2017 г. в общ размер от 27,95 лв.;

-договор за мобилни услуги от 29.08.2015 г.  с предпочетен номер ..................., по който ответникът не изпълнил задължението за заплащане стойността на доставените му мобилни услуги за отчетния период от 18.02.2017 г. до 17.05.2017 г. в общ размер от 19,62 лв.

Тъй като се снабдил със заповед за изпълнение за горните суми, издадена по ч.гр.д. № 1213 по описа на СРС за 2019 г., ищецът моли съда да признае съществуването на обективираните в нея вземания, както и на вземането на законна лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 23.08.2019 г., до окончателното им плащане.

Ответникът К.Х.Г. чрез назначения си по делото особен представител изразява становище за недоказаност на иска за установяване вземането на ищеца за мобилни услуги поради обстоятелството, че представените по делото фактури не са подписани от  клиента и  поради това отразяват единствено изгодни за издателя си твърдения. Заявява също така, че допълнителното споразумение към договор за мобилни услуги за предпочетен номер ............ е със срок на действие до 10.02.2017 г., а начислените суми са за период след изтичането на този срок. По същия начин твърди, че договор за мобилни услуги за предпочетен номер ......................... е със срок на действие до 27.04.2017 г., а начислената сума за плащане – до 17.05.2017 г., макар да не са представени доказателства за продължаване действието и на двата договора.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените  искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 345 ТЗ, чл. 309а, ал. 1 ТЗ  и чл. 422, ал. 1 ГПК.

Въз основа на постъпило на 23.08.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение РС – гр. Силистра е издал такава заповед на 27.08.2019 г. по ч.гр.д. № 1213 по описа за 2019 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумите, чиято дължимост следва да се признае в настоящото производство, по начина, по който тези суми са посочени в исковата молба. Нейното влизане в сила е препятствано от невъзможността за реалното ѝ връчване на длъжника, в резултат на което в срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково производство.

От представено по делото допълнително споразумение от 10.02.2015 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ......................, е видно, че на тази дата страните внесли изменения в договорните си отношения с предмет предоставяне на мобилни услуги за предпочетен номер ......................, като се съгласили, че ползването на телефонния номер ще се подчинява на условията на абонаментен план „Резерв 13,99 Промо“ с месечна абонаментна такса от 13,99 лв. и срок на действие  24 месеца. По делото са представени 3 бр. фактури, касаещи процесния период на ползване на далекосъобщителни услуги от 18.02.2017 г. до 17.05.2017 г., които обективират задължения за предоставените мобилни услуги през периода на посочената в исковата молба стойност от 46,71 лв., формирани на база месечните абонаменти по споразумението с прибавянето за един от отчетните периоди на стойността на услугата „глобул гарант“ и приспадането на месечна отстъпка.

Чрез договор от 29.08.2015 г. страните встъпили в договорни отношения с предмет доставка на мобилни услуги по отношение на предпочетен номер ..................... при условията на абонаментен план „Интернет 3500“ с месечна абонаментна такса в размер на 14,99 лв. и първоначален срок на договора 24 месеца. От фактурите, касаещи процесния период на ползване на далекосъобщителни услуги (от 18.02.2017 г. до 17.05.2017 г.), се установява, че задълженията на ответника за периода възлизат на  сумата от 40,04 лв., която съответства почти изцяло със стойността на месечните абонаменти за периода (разликата се дължи на направени съгласно фактурите отстъпки). Чрез още един договор, сключен между страните на  29.08.2015 г., ищецът се  съгласил да доставя на абоната си мобилни услуги по отношение на предпочетен номер ....................... при действието на абонаментен план „Интернет 650“ с месечна абонаментна такса от 6,99 лв. и първоначален срок на договора от 24 месеца. Претенцията на стойността на услугите по този договор (19,62 лв.) също съответства почти напълно на сбора от месечните абонаменти, по който начин задължението е отразено и във фактурите, отразяващи потреблението за процесния период (разликата отново се дължи на направени съгласно фактурите отстъпки). Поради тези причини съдът намира, че в тежест на ответника е възникнало задължение за заплащане на  така остойностените мобилни услуги по  горните три договора за процесния отчетен период, тъй като претендираната сума съответства на сбора на месечните абонаментни такси за периода (след приспадане на отстъпка от 15 % от таксите, съобразно сертификат за пакетни услуги Combo+ от 29.08.2015 г.), поради което е неоснователно и  възражението, че тя била обективирана в неподписан от длъжника счетоводен документ (т.е. в месечните фактури), който не бил годен да установи нейната дължимост.

Съгласно договор от 27.04.2015 г. за доставяне на мобилни услуги с предпочетен номер ...................... доставчикът поел задължението да доставя такива услуги при условията на абонаментен план „резерв 24.99“, предвиждащ месечна абонаментна такса от 24,99 лв. при първоначален срок на договора от 24 месеца. От представените 3 бр. фактури, касаещи процесния период на ползване на далекосъобщителни услуги от 18.02.2017 г. до 17.05.2017 г. се установява, че за периода са акумулирани задължения на посочената в исковата молба стойност от 141,40 лв., формирани от месечните абонаментни такса, както и суми от ползвани услуги с добавена стойност и изпратени SMS. Тъй като фактурите остойностяват трафика на данни съобразно отчетната система на мобилния оператор, съдът приема, че обективираната в тях информация съответства на действително ползваните от абоната мобилни услуги, доколкото същият не е заявил конкретни възражения, че услугите, надхвърлящи месечните абонаментни такси, не са му били реално доставени. Поради участието на ответника в процеса чрез особен представител и липсата на комуникация между него и представителя, последният не е в състояние да формулира възражения относно реалното потребление на услуги по процесния договор, поради което съдът намира, че при липсата на такива възлагането на нарочна експертиза за установяване на потреблението би било икономически неоправдано. С оглед на казаното следва да се приеме, че в тежест на абоната е възникнало задължение на посочената в исковата молба стойност, произтичащо от договора за мобилни услуги от 27.04.2015 г., в който смисъл искът за установяването му се явява основателен по основание и размер. Неоснователно се явява и възражението на ответника, че през исковия период договорът, касаещ предпочетен номер ................., не е действал поради изтичане на срока му, а договорът за  предпочетен номер ................... е преустановил действието си поради същата причина в течение на именно този период. Първоначално уговореният срок на посочените два договора действително е изтекъл съответно на 10.02.2017 г. и на 27.04.2015 г., но от клаузите и на двата договора става ясно, че след крайния срок те продължават действието си като безсрочни договори. Отделно от това от представен по делото сертификат за пакетни услуги Combo+ от 29.08.2015 г. се установява, че отношенията на страните по договорите, свързани с предпочетени номера ................., ..................... и ................... са обединени в пакет за ползване на отстъпка от 15 % от месечния абонамент, при което и срокът на действие на трите договора при първоначалните им условия е бил удължен във времето до 29.08.2017 г. Исковият период попада в рамките на този нов срок, а уговорената в него отстъпка от месечните абонаменти е съобразена при определяне задълженията на абоната за периода, т.е. същата е отразена в издадените за тях счетоводни документи.

Чрез представен по делото договора за лизинг от 29.08.2015 г.  ищцовото дружество се е задължило да предостави на клиента си временно и възмездно ползване устройство марка TABLET ALKATEL PIXI3 7 Black срещу задължението на последния да му заплати 23 бр. месечни лизингови вноски, считано от датата на подписване на договора, с уговорена опция за придобиване на вещта след изтичане срока на ползването. Тъй като срокът на лизинговия договор е изтекъл преди завеждането на исковата молба в съда, лизинговите вноски се явяват при всички случаи изискуеми, поради което искът за установяване вземането на ищеца за вноските за лизинг за периода от  18.02.2017 г. до 17.07.2017 г. в размер на 27,95 лв. следва да се уважи изцяло, като на основание чл. 309а, ал. 1 ТЗ се признае и вземането за законна лихва върху горната сума и задълженията по договорите за мобилни услуги от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 23.08.2019 г., до окончателното им плащане.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 25 лв. за държавна такса, 100 лв. за адвокатски хонорар и 300 лв. за депозит за особен представител на ответника, както и разноски за заповедното производство в размер на 25 лв. за държавна такса и 360 лв. за адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Х.Г. с ЕГН ********** ***  дължи на  “Теленор България” ЕАД с ЕИК .............. и адрес на управление: гр. С., ж.к. М., Б.п.С., сграда ., представлявано от Я. Х., М. С. и Д. К. К.,

-сумата от 46,71 лв. (четиридесет и шест лв. и 71 ст.), представляваща стойността на мобилни услуги (с включен ДДС), доставени по допълнително споразумение от 10.02.2015 г. към договор за мобилни услуги с предпочетен номер .............. за отчетния период от 18.02.2017 г. до 17.05.2017 г.;

-сумата от 141,40 лв. (сто четиридесет и един лв. и 40 ст.), представляваща стойността на мобилни услуги (с включен ДДС), доставени по договор за мобилни услуги от 27.04.2015 г.  с предпочетен номер ................. за отчетния период от 18.02.2017 г. до 17.05.2017 г.;

-сумата от 40,04 лв. (четиридесет лв. и 4 ст.), представляваща стойността на мобилни услуги (с включен ДДС), доставени по договор за мобилни услуги от 29.08.2015 г.  с предпочетен номер ................ за отчетния период от 18.02.2017 г. до 17.05.2017 г.;

-сумата от 19,62 лв. (деветнадесет лв. и 62 ст.), представляваща стойността на мобилни услуги (с включен ДДС), доставени по договор за мобилни услуги от 29.08.2015 г.  с предпочетен номер ................... за отчетния период от 18.02.2017 г. до 17.05.2017 г.;

-сумата от 27,95 лв. (двадесет и седем лв. и 95 ст.), представляваща лизингови вноски (с включен ДДС) по договор за лизинг от 29.08.2015 г. по отношение на устройство марка TABLET ALKATEL PIXI3 7 Black за периода от 18.02.2017 г. до 17.05.2017 г.;

-и законна лихва върху горните суми от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 23.08.2019 г., до окончателното им плащане.

            За посочените по – горе вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1213 по описа на СРС за 2019 г.          

ОСЪЖДА К.Х.Г. с ЕГН ********** ***  да заплати на  “Теленор България” ЕАД с ЕИК .............. и адрес на управление: гр. С., ж.к. М., Б.п.С., сграда ., представлявано от Я. Х., М. С. и Д. К. К, направените по делото разноски в размер на 25 лв.      (двадесет и пет лв.) за държавна такса, 100 лв. (сто лв.) за адвокатски хонорар и 300 лв. (триста лв.) за депозит за особен представител на ответника, както и разноски за заповедното производство в размер на 25 лв. (двадесет и пет лв.) за държавна такса и 360 лв. (триста и шестдесет лв.) за адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...

                                                                                                          /М. Петрова/