Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260011 14.08.2020г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
окръжен съд, ГРАЖДАНСКО отделение, ІІ състав
На четвърти
август две хиляди и двадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар
: Катерина Маджова
Прокурор
: Маргарита Димитрова
като
разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ
въззивно
гражданско дело N 1340 по описа за 2020 година,
за да
се произнесе съобрази следното :
Производството е на основание
чл.267, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.2б, ал.1 и чл.8, ал.2
от ЗОДОВ и във вр. с чл.52 от ЗЗД.
Въззивното производството по
делото е образувано по подадена в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от ответника Върховен
административен съд/ВАС/- С. против осъдителната за него
част
на Решение № 68/14.01.2020г. по гр.д.№ 950/2019г. по описа на РС- С.З., в
която счита съдебния акт за
постановен в нарушение на чл.236, ал.2 от ГПК при липса на мотиви, като РС- С.З.,
постановявайки крайния резултат, бил нарушил изискването за обоснованост, като
крайният диспозитив не бил обоснован с
необходимите мотиви, налице била неправилност поради
нарушение на материалния закон, като Решение било в
нарушение на чл.121 от ЗЗД и на чл.2б от ЗОДОВ във вр. с
чл.6 от ЕКПЧОС. Поради което оспорва съдебния извод за наличие на висока
значимост на делото/т.е. високия индивидуален залог на жалбоподателя/, счита,
че липсвали изискуемите се елементи от фактическия състав на отговорността по
чл.2 от ЗОДОВ, като норма реципираща и директно инкорпорираща изискването
съдържащо се в чл.6, пар.1 от ЕКПЧОС. Излага
подробни фактически и правни/вътрешни и международни/ норми в подкрепа на
оплакванията си. Моли настоящия въззивен съд да отмени
осъдителната част на атакуваното първоинстанционно Решение и до отхвърли изцяло
исковата пратенция против тях, със законните последици. Претендира разноските
си пред настоящата инстанция. Не е представил нови доказателства пред тази инстанция. Не се е явивил негов процесуален представител и не е
пледирал пред въззивния съд.
В законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК е
постъпила въззивна жалба от ответника Административен
съд- С. град/АССГ/- С. против осъдителната против
него част
на същото Решение № 68/14.01.2020г. по гр.д.№ 950/2019г. по описа на РС- С.З., като се сочи, че съставът на PC- С.З.
се бил произнесъл по съществения материално
правен въпрос относно
наличието на нарушение на
изискването за разумна продължителност на производството по гр.д.№ 13923/2009г по описа на СРС за периода 06.03.2009г.
до 20.04.2018г., по смисъла на чл.2б от ЗОДОВ във вр. чл.6, т.1 от ЕКПЧОС. Твърди, че РС не бил взел предвид и не бил спазил задължителните указания на ВКС, дадени с
множество решения постановени по реда на чл.290 от ГПК относно въпроса за определяне на дължимото обезщетение по
реда на чл.52 от ЗЗД и неговия размер, не бил извършил самостоятелна преценката дали е спазено изискването за
разглеждане на делото в разумен срок и възприетия
от РС размер на
обезщетението бил определен в
противоречие с обичайния размер на обезщетенията за неимуществени вреди, който се е присъждали с
влезли в сила решения на ВКС по сходни казуси. Обосновава подробно от фактическа и правна страна
своите защитни тези. Моли настоящия въззивен ОС да постанови решение,
с което да отмени изцяло решението на РС- С.З. в частта му, с което е бил уважен иска срещу тях, а при условията на евентуалност- да го
намали по размер. Не
представя нови доказателства пред тази инстанция. Няма изразени претенции за
разноски пред въззивния съд. Не се е явивил негов процесуален представител и не
е пледирал пред въззивната инстанция.
В законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК е
постъпила въззивна жалба от ищеца М.Г.Х./***-
С.З./ против отхвърлителната за него част на същото Решение № 68/14.01.2020г. по гр.д.№ 950/2019г. по
описа на РС- С.З., като прави оплаквания, че след като РС е приел иска му
за основателен, то е следвало да го уважи в пълния претендиран размер от
10 000 лв., понеже липсвали аргументи защо го е уважил само до присъдените
му 1 000 лв. Заявява, че действително съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, но това абстрактно понятие било добило
съвсем конкретни измерения в натрупаната с години съдебна практика, включително
и на ОС- С.З.,/като първа и въззивна инстанция/ по отношение на искове за вреди
от действията или бездействията на държавни органи. Моли настоящия въззивен съд
да отмени в отхвърлителната част атакуваното Решение на РС и да му присъди
изцяло претендираното обезщетение от 10 000 лв., със законните последици.
Не представя нови доказателства пред настоящия въззивен съд и няма претенции за разноски по делото. В пледоарията на назначения му
процесуален представител- адвокат по ЗПП и в личната си пледоария поддържа
изцяло въззивната си жалба и моли настоящия въззивен съд да я уважи изцяло, със
законните последици.
В законния 2- седмичен срок по
чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна
жалба от ответника Районен съд/РС/- С. против осъдителната за него
част
на Решение № 68/14.01.2020г. по гр.д.№ 950/2019г. по описа на РС- С.З., в
която счита съдебния акт за
постановен в нарушение на чл.236, ал.2 от ГПК във вр. с чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ и чл.52 от ЗЗД при липса на мотиви, като РС- С.З.,
постановявайки крайния резултат, бил нарушил изискването за обоснованост, като
крайният диспозитив не бил обоснован с
необходимите мотиви, налице била неправилност поради нарушение на материалния
закон, като Решение било в нарушение на чл.121 от ЗЗД и на чл.2б от ЗОДОВ във
вр. с чл.6 от ЕКПЧОС. Счита, че липсвали
изискуемите се елементи от фактическия състав на отговорността по чл.2 от ЗОДОВ, като норма реципираща и директно инкорпорираща изискването съдържащо се
в чл.6, пар.1 от ЕКПЧОС. Излага подробни
фактически и правни/вътрешни и международни/ норми в подкрепа на оплакванията
си. Моли настоящия въззивен съд да отмени
осъдителната част на атакуваното първоинстанционно Решение и да отхвърли изцяло исковата пратенция против тях, със
законните последици. Претендира разноските си пред настоящата инстанция. Не е представил нови доказателства пред въззивния съд. Не се е явивил негов процесуален представител и не е пледирал пред
въззивната инстанция.
В законния 2- седмичен срок по
чл.262, ал.1 от ГПК по делото са постъпили писмен Отговор на в.жалба на РС- С.
и Насрещна въззивна жалба/и двете от ищеца Х. ***- С.З./, който заявява и в
двете, че основният спорен
въпрос между страните по делото, който следва да се прецени от въззивния съд касаел
размера на дължимото обезщетение за
реално претърпените от него неимуществени вреди за посочения период от време. И след като РС бил кредитирал изцяло
свидетелските показания за установява наличието
на описаните в исковата молба по делото понесени от него
неимуществени вреди за процесния период от време, трябвало да съобрази Решението си и с практиката на ЕСПЧ по сходни казуси, като му присъди цялата искова
сума от 10 000 лв., със законните последици. В този
смисъл е и личната му пледоария пред настоящия въззивен съд.
В законния 2- седмичен срок по
чл.262, ал.1 от ГПК по делото е постъпила Насрещна въззивна жалба от ответника СГС-
С. против в.жалба на ищеца Х., в която излага подробно своите фактически и
правни аргументи в подкрепа на отхвърлителната част от 9 000 лв. на
исковата претенция в общ размер от 10 000 лв. по чл.2 и чл.2б от ЗОДОВ във
вр. с чл.52 от ЗЗД. Счита, че не отговаря на житейската и правната логика
извода на РС за прекалена продължителност на времето за разглеждана на
въпросното дело и че за настъпилите за ищеца значителни неимуществени вреди в
какъвто и да е размер. Поради което моли въззивния съд да се отхвърли тази
ищцова в.жалба и да се потвърди в отхвърлителната му част атакуваното
първоинстанционно Решение против тях. Не са представени нови доказателства в
тази насока. Претендира разноските си пред въззивната инстанция. Не се е явил
процесуален представител и не е пледирал пред настоящия въззивен съд.
Представителят на ОП- С.З. заявява, че в.жалби и насрещните в.жалби са
изцяло неоснователни и недоказани по основание и по размер, че атакуваното
Решение на РС в различните му части е напълно правилно и законосъобразно,
поради което моли то да бъде изцяло потвърдено, със законните последици от
това.
Въззивният ОС- С.З., като се запозна с
изложените във въззивните жалби, в насрещните въззивни жалба и в подадените
писмени Отговори на в.жалби оплаквания, с атакуваното първоинстанционно
Решение, със събраните от РС писмени и гласни доказателства и с приложимите по
казуса вътрешни и международни материалноправни и процесуални норми, счита, че въззивните
жалби са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на настоящия въззивен
съд, поради което той следва да се произнесе по същество относно направените в
тях конкретни оплаквания от всяка от страните.
Настоящият въззивен съд, след като обсъди доводите на всяка от страните,
като провери мотивите и диспозитивите на атакуваното първоинстанционно съдебно
Решение, и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства от РС,
намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен следната фактическа и
правна обстановка по делото на РС- С.З. :
Принципно предметът на спора се
определя от посочените от ищеца като основание на иска обстоятелства и от
търсената от ищеца защита, като въззивният съд е длъжен да разреши
материалноправния спор между страните по същество. Съгласно
разпоредбата на чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря чрез своите
органи/в случая 4 бр. отделни съдилища в гр.С./ за техните действия и
бездействия в кръга на законовите им правомощия. Напълно мотивирано,
обосновано и правилно РС е приел съобразно приетите от него и неоспорени от
никоя от страните официални писмени доказателства, че съгласно Писмо изх.№
94-М- 397/18 от МПр- С. въз основа на
направените констатации от Инспектората към ВСС/ИВСС/, общият период на
производството по гр.д.№ 13928/2009г. по описа на ответника СРС е бил 9 г., 1
м. и 14 д., считан от 06.03.2009г./датата на подаване от ищеца Х. на ИМ на осн.
чл.71, ал.1, т.3 от Закона за защита от дискриминация/ЗЗДискр/ до 20.04.2018г./датата
на постановяване на Решение № 5194/20.04.2018г.
по адм.д.№ 11142/2016г. по описа на ВАС/, с което окончателно е приключило
производството по делото, което безспорно представлява нарушаване правото на
ищеца за разглеждане и решаване на делото му в разумен срок, в резултат на
което и на осн. чл.60е, ал.2 от ЗСВ и Заповед № ЛС-04-1010/13.06.2017г. на МПр.
му е било определено парично обезщетение в размер на общо 700 лв., който размер
е бил определен съобразно практиката на ЕСПЧ по други сходни казуси, като въз
основа е предложено на ищеца сключване на споразумение. Горното се поддържа и
от приетия по делото на РС- С.З. Констативен протокол изх.№ РС-18- 198/11.10.2018г.
от СЗ на ИВСС/определен по чл.60в, ал.3 от ЗСВ/, където са направени подробни фактически
и правни констатации за движението на всички дела, заведени от ищеца Х.,
разгледани от различните ответници/4 бр. отделни съдилища/ по настоящия спор
относно предмета на същото. При извършенато от ОС- С.З. въззивна проверка се
установи по несъмнен и категоричен начин, че е било налице допуснато нарушение
на правото на ищеца на разглеждане и решаване на делото му в разумен срок,
поради което и процесуалните действия на въззиваемите отделни съдилища не
следва да се обсъждат поотделно всяко едно от тях, а в тяхната фактическа и
правна/материална и процесуална/ съвкупност.
Видът и размерът на установените
и доказани пред РС неимуществени вреди за ищеца са чрез събраните от него безспорни
2 бр. гласни доказателства- видно от свидетелските показания на св.П.Й.С./
относно вида, поведението и състоянието на ищеца Х. в периода от м.септември
2009г. до 20.04.2018г., изразяващи се в прояви на нервност, напрегнатост,
тревожност, страх, притеснение, безпокойство и тревога, усещане за безсилие и
несигурност, за по- скорошно разглеждане на производството му от съдилищата,
нарастващо също така чувството за несправедливост, безнадеждност, разочарование
и загуба на вярва в правосъдието, обезсърчаване и огорчение, довели до до чести
състояния на депресия, психо- емоционален стрес, плач и безсъние, породени от
неразглеждането в разумен срок на гр.д.№ 13928/2009г. на въззваемия PC- С. и по-
горните съдебни инстнации, което касаело претенцията на Х. за някаква дискриминация
за 13- 14 дни през 2008г. от администрацията на Затвора- С., изразяваща се в неосигуряване
на шкафче, с което само той не разполагал в килията, а всички останали постоянно
пребиваващи там затворници разполагали с такива. В същия смисъл са и показанията
на втория св.Е.К.Е., че в периода от 03.06.2009г. до 20.04.2018г. той бил забелязъл
при пребиваването си в Затвора- С.З., че у въззивника Х. се било породили
чувство на постоянно очакване да бъде разгледано и решено неговото гр.д.№ 13928/2009г.
по описа на СРС, което прекалено дълго време се бавело и нямало окончателно
решение, и силно чувство на несигурност, че това дело ще бъде разгледано в
рамките на разумен срок от всички съдилища, тъй като то продължавало прекалено
дълго почти 9 г., макар че не било никак сложно, като било с предмет негово оплакване, че за 13 дни през
2008г., когато Х. ***- С., в килията му само той бил без шкаф за всички дрехи и
лични вещи, а всички други килии на постоянно пребиваващите там затворници били
обзаведени с такива.
При така установената и доказано
по несъмнен и безспорен начин фактическа и правна обстановка пред първата
инстанция, напълно мотивирано, законосъобразно и правилно РС- С.З. е приел, че
предвид приетата по делото правната квалификация на осъдителния паричен иск по
чл. 26 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
съгласно чл.6, § 1 от КЗПЧОС, и всяко лице при решаването на правен спор
относно негови граждански права и задължения, има право на справедливо и
публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен
съд, създаден в съответствие със закона. Безспорно при очевидно стартирала и изчерпана
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Гл.3-А от ЗСВ, представляваща
задължителна предпоставка за предявяване на иска съгласно чл.8, ал.2 от ЗОДОВ,
исковата претенцията е приета за процесуално допустима, като ищецът/въззивник/ Х.
безспорно се е явявал активно легитимиран правен субект/пълнолетен вменяем
български гражданин/, търсещ съответната законова защита на твърдените за
нарушени негови законови права. Предвид нормата на чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ преценката
относно времетраенето на разглеждане на едно дело и съобразяването му с
изискване за разумен срок е, че при процесната продължителност от 9 г., 1 м. и
14 д. значително е бил надхвърлен разумния срок за разглеждане и решаване на
делото с предмет иск по чл.71, ал.1, т.З от ЗЗДискр за заплащане на неимуществени
вреди в размер на 10 000 лв. за период от 14 календарни дни/от 30.04.2008г. до
13.05.2008г./, представляващи пряка и непосредствена последица от претърпяна
дискриминация по признак „лично положение“/временно пребиваващ затворник в
Затвора- С./ поради липса на шкаф за лични вещи в килия № 35 по време на
пребиваването на ищеца Х., какъвто шкаф имало в килиите на останалите лишени от
свобода/постоянно настанени в същия затвор/, което правилно РС е установил,
като нарушение на правото на ищеца, регламентирано и в КЗПЧОС. В тази връзка и
предвид изяснената по делото фактическа и правна обстанвока, напълно
обосновани, доказани и законосъобразни се явяват изводите на първоинстанционния
съд, че за констатираното забавено правосъдие следва да се ангажира отговорността
на всички 4 бр. ответни съдилища в гр.С./СРС, СГС, АССГ и ВАС/, тъй като въпреки
обективните и субективните причини, зависещи от тези съдилища/самостоятелни ЮЛ/
и техните длъжностни лица/съдии и служители/, е налице сложен, взаимосвързан и
единен по същността си фактически състав, който включва процесуални действия и
бездействия на всяка отделна инстанция и на всички тях в обща съвкупност. Това
е така, тъй като всеки съдебен процес/административен, граждански или
наказателен/, макар и отделен, по своята същност представлява единна
правораздавателна дейност на различните съдебни органи на един и същи публично-
правен субект- една и съща Държава/Република България/, чиито процесуални действия, бездействия и актове на отделните
съдебни инстанции са част от този единен правораздавателен процес в Държавата и
не могат да се индивидуализират поотделно и да се разглеждат изолирано едно от
друго, а следва да се обсъждат и преценяват в тяхната съвкупност. Съгласно
нормата на чл.4 от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането на ищеца/въззивник/ Х.-
в случая нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок, като паричното обезщетение правилно е определено по справедливост от РС
съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. В този смисъл е вътрешната и
международната нормативна база, тъй като според разпоредбата на чл.41 от
Конвенцията(ЕКЗПЧОС)/директно приложима във вътрешното ни право съгласно чл.5,
ал.4 от КРБ/, е достатъчно да се констатира нарушението на ЕКЗПЧОС/което вече е
налице по делото на РС/, засегнатите с образуваното производство интереси за
ищеца очевидно са били сравнително значими за него, като забавеното правосъдие от
тяхна страна представлява нарушение на чл.6, §1 от ЕКЗПЧ. Следователно РС
правилно е преценил, че е осъществен и фактическия състав по чл.26, ал.1 и ал.2
от ЗОДОВ, поради което предявените процесни искове против 4 бр. ответни
съдилища СРС, СГС, АССГ и ВАС/всички те в гр.С./ се явяват напълно обосновани и
доказани по своето фактическо и правно основание. Наред с това безспорно е било
установено от РС, че ищецът Х. от своя страна също е допринесъл за забавеното
разглеждане и приключване на делото, тъй като не винаги добросъвестно е
упражнявал свои процесуални права по надлежния законов ред и срок по отделните
преюдициални производства, свързани с основното в СРС, което правилно е довело
до редукция на евентуалното дължимо му обезщетение в атакуваното Решение на РС-
С.З.. Поради гореизложената конкретика по казуса въззивният съд приема, че РС- С.З.
изцяло мотивирано е преценил, че действително причинените неимуществени вреди на
ищеца от липсата в продължение на 9 г., 1 м. и 14 д. е в размер на присъдените 1000
лв., които към онзи момент са представлявали над 4, 5 бр. МРЗ за страната,
която МРЗ съгласно ПМС № 1/11.01.2008г., публикувано в Д.в.№ 6/18.01.2008г.,
считано от 01.01.2008г. до 31.12.2008г. е била в размер на 220 лв. месечно-
тоест за всяка една година забавяне ищецът Х. е обезщетен с по приблизително 110
лв., представляваща около ½ част от МРЗ за страната към онзи период от
време. Поради което оплакването за нисък размер на присъденото обезщетение от
страна на ищеца Х. се явява напълно неоснователно и недоказано. Безспорно, върху
така определената сума от 1000 лв. следва да се присъди и законната лихва
съгласно чл.82- 86 от ЗЗД, считано от датата на предявяване на исковата молба в
РС- С.З./15.02.2019г./ до окончателното й изплащане. Предвид горните мотиви,
имайки предвид значително тежките правни и фактически уславия за изтъпяване на
наложеното наказание „доживотен затвор без право на замяна“ при условията на
тежък по вид режим на изтърпяване от ищеца Х. в Затвора- С.З. пред процесния
период от време/30.04.2008г.- 13.05.2008г./, въззивният съд счита, че този
присъден му от РС- С.З. размер от 1000 лв. парично обезщетение не се явява
необоснован, завишен и прекомерен. Напротив- същият е съобразен с
преобладаващата част от постановените съдебни актове от различните съдилища в
страната и в региона за процесния период от време и за процесните неимуществени
вреди, както и с константната и непротиворечива практика на ЕСПЧ по аналогичнип
казуси от Република България и от други страни- членки на ЕС с подобни вътрешни
ценови стандарти. Поради което оплакванията във в.жалби и насрещната в.жалба на
ответните 4 бр. съдилища за някаква „прекомерност“ на размера на паричното
обезщетение се явяват изцяло
неоснователни и недоказани, и следва да се оставят без уважение, със законните
последици от това.
Въззивният съд напълно споделя съответната
част от мотивите на РС, че отговорността на всеки един от ответните
съдилища следва да е резултатна/а не предполагаема такава/, и след като са установени и доказани
съответните противоправни действия и бездействия на всеки отделен съд от негова
страна, са обсъдени и изследвани всички останали законови предпоставки,
обуславящи твърдените от въззивника/ищец/ фактически и правни основателности на
предявените от него обезщетителни облигационни искове по специалния ред на
ЗОДОВ против всеки един от четиримата ответници- въззиваеми. И тъй като всички
тези ответници представляват отделни правни субекти/отделни юрдически лица/, но
всички те, макар и самостоятелни правораздавателни органи от една и съща съдебна
власт, в една и съща Държава/Република България/, по смисъла на ЗОДОВ те
мотивирано, законосъобразно и правилно са осъдени да заплатят на ищеца
дължимите суми за главница и лихви солидарно- не защото между тях има някаква
уговорена или предвидена законова солидарност по смисъла на чл.121 от ЗЗД, а
защото в процесния случай е налице общо, неделимо по природата си тяхно парично
задължение/на 4 бр. отделни съдилища/ от името на Държавата България/в лицето
на всичките й органи и длъжностни лица/ по смисъла на чл.128, ал.1, пр.1 във
вр. с чл.129, ал.2 и във вр. с чл.121 от ЗЗД, към един и същи субект/лицето Х./.
Още повече, че при евентуално заплащане на едно такова парично задължение,
плащането става от общия бюджет на органите на съдебната власт/ВСС/, а не от
индивидуалните бюджети на всеки отделен задължен съд/общо 4 бр. по делото/. Предвид установената по безспорен начин пред РС и неоспорена от никоя от
страните фактическа обстановка по процесния казус, исковите претенции за
главница и лихви се явяват в уважените им размери, за доказаните интервали от
време и относно постановената солидарност на задължението изцяло основателни и доказани
по фактическо и правно основание съгласно разпоредбите на чл.2б,
ал.1 и чл.8, ал.2 от ЗОДОВ и във вр. с чл.52, чл.82- 86 и чл.121- 127, 128 и
129 от ЗЗД против всеки един от четиримата ответници/въззиваеми/.
С оглед на което въззивният съд възприема изцяло мотивите на РС в атакуваното
му Решение и препраща изцяло към съществуващите му мотиви предвид разпоредбата
на чл.272 от ГПК. Поради което обжалваното от всяка от страните
първоинстанционно Решение в неговите осъдителни и отхвърлителни части, спрямо
всеки един от четиримата ответници, следва да се потвърди напълно, ведно със
законните последици от това. В тази връзка и с оглед негативния за
всички страни резултата от въззивното обжалване, на осн. чл.273 във вр. с чл.78,
ал.1, 2 и 3 от ГПК всяка от страните по делото следва сама да понесе разноските
си по настоящото въззивно производство, със законните последици.
С оглед естеството на спора,
изхода на въззивното дело и размера на облигационния иск за главница в претендиран
общ размер от 10 000 лв./тоест над границата от 5 000 лв./, това
въззивно Решение може да се обжалва в законния 1- месечен срок от връчването му
на всяка от страните, чрез настоящия въззивен ОС- С.З. пред ВКС- С..
Ето защо мотивиран от горните съображения и на осн. чл.267,
ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.1, 2 и 3 от ГПК, във
вр. с чл.2б, ал.1 и чл.8, ал.2 от ЗОДОВ и във вр. с чл.52, чл.82- 86 и чл.121- 127, 128 и 129 от ЗЗД, въззивният ОС- С.З.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение
№ 68/14.01.2020г. по гр.д.№ 950/2019г. по описа на РС- С.З..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в законния 1-
месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- С.З. пред ВКС- С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :