Решение по дело №462/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 317 вр. чл. 310 и сл. от ГПК.

С Решение № 51/20.08.2010 г., постановено по Г. д. № 142/2009 г., РС – К. е отхвърлил като неоснователен иска, предявен от Д. Г. Р. от Г. К., за признаване за незаконно уволнението й (прекратяване на трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „директор с група” в ЦДГ "П", с.П, общ. К.), извършено на основание Заповед № 02/22.05.2009 г. на кмета на О. К. и отмяната му.

В законоустановения срок срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби от ищеца Р.. В жалбите се твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен, тъй като съдът не се е съобразил с това, че Д. Р. е била синдикален член, а уволнението било извършено без да се иска необходимото по закон съгласие. Сочи се, че материално-санитарното състояние в детската градина, където е полагала труд Р., е било много лошо, че същата детска градина е закрита с цел именно да бъде отстранен директора Д. Р., след което да бъде открита наново, с персонал от близки до кмета хора. Твърди се още, че първата инстанция не се е произнесла по всички искания на ищеца. Иска се решението на районния съд да бъде отменено, като предявената искова претенция бъде уважена. Претендират се и разноски. От въззивния съд се иска още „да вземе отношение” по заповедта, с която споменатата детска градина е закрита, като се твърди, че същата е „неоснователна”.

В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата страна – О. К.. Излага се становище, че обжалваното решение е правилно. Сочи се, че процесният случай не попада в обхвата на предварителната закрила при уволнение по чл. 333 от КТ. Твърди се, че са налице всички законови основания за прекратяване на трудовото правоотношение. Посочва се още, че визираното правоотношение е прекратено след влязла в сила заповед за закриване на детската градина, възпроизвеждаща решение на Общинския съвет на О. К. в този смисъл. Излага се становище за неотносимост към предмета на делото на част от твърденията на жалбоподателя. Сочи се, че обжалваното решение е правилно. От въззивния съд се иска обжалваният първоинстанционен съдебен акт да бъде потвърден. Прави се и искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят поддържа жалбите. Счита, че обжалваното решение е постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 344, ал. 3 от КТ.

Въззиваемата страна поддържа становището в смисъл, че не са налице основанията за предварителна закрила при уволнение съгласно КТ.

При извършената по реда на чл. 269 от ГПК въззивна проверка, настоящият съд установи и съобрази следното:

Ищецът Р. твърди, че работела като директор (на длъжност „директор с група”) на ЦДГ "П", с.П, общ. К.. Със Заповед № 02/22.05.2009 г. на кмета на О. К. трудовото й правоотношение било прекратено, без да е било искано или дадено предварително разрешение от Инспекцията по труда или от синдикален орган, въпреки, че тя била материално-отговорно лице и член на синдикална организация – СДСОРБ, общинска секция – К. и въпреки разпоредбите на колективния трудов договор за системата на народната просвета от 30.08.2008 г., сключен между МОН, Съюза на работодателите в системата на народната просвета и Сдружението на директорите в средното образование в Република България (последните две организации са наречени „работодатели” във визирания колективен трудов договор) и синдикални организации – Синдиката на българските учители към КНСБ, Синдиката „Образование” към КТ „Подкрепа” и Независимия учителски синдикат към КНСБ и по-конкретно – на чл. 9 и чл. 10 от същия договор, изискванията на които разпоредби не са били изпълнени от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение.

Във връзка с горните твърдения ответникът О. К. сочи, че със Заповед № КО-02/22.05.2009 г. на кмета на общината, издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ и във връзка с Решение № 223 от Протокол № 18/28.01.2009 г. на Общински съвет – К. и Заповед № КО-69/24.02.2009 г., влязла в сила на 25.03.2009 г., на кмета на същата О., считано от 25.05.2009 г., законосъобразно е прекратено трудовото правоотношение на Р., по силата на което тя е работела на длъжност „директор с група” в общинска ЦДГ "П", с.П, общ. К., поради закриване на предприятието. Визираната детска градина била закрита в изпълнение на споменатото решение на общинския съвет с посочената Заповед № КО-69/24.02.2009 г., поради ниската посещаемост в продължение на два и повече последователни месеца.

Относно фактите:

Не се спори между страните и не се нуждае от доказване това, че е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „директор с група” в общинска ЦДГ "П", с.П, общ. К., което правоотношение е прекратено със Заповед № КО-02/22.05.2009 г. на кмета на О. К., връчена на ищеца на 25.05.2009 г., с посочена в заповедта причина за прекратяването – „поради закриване на предприятието”, с посочено правно основание за прекратяване на правоотношението „чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ и във връзка с Решение № 223 от Протокол № 18/28.01.2009 г. на ОбС К., Заповед № КО-69/24.02.2009 г. на кмета на О. К., публикувана в ДВ бр. 18/10.03.2009 г.”, като е посочено още, че правоотношението се прекратява, считано от 25.05.2009 г.

С Определение № 7831/11.06.2010 г., постановено по адм.д. № 10113/2009 г. на ВАС, V отделение, което е окончателно, е оставено в сила Определение № 97/22.06.2009 г., постановено по адм.д. № 109/2009 г. на Административен съд – Кърджали, с което определение е оставена без разглеждане жалбата на ищеца в настоящото производство Д. Г. Р. от Г. К. против горепосочената Заповед № КО-69/24.02.2009 г. на кмета на О. К. за закриване на общинска ЦДГ "П", с.П, общ. К.. Посочените в настоящия абзац обстоятелства са служебно известни на съда и също не се нуждаят от доказване, относно което на страните е съобщено на основание чл. 155 от ГПК.

Въззивният жалбоподател, към момента на процесното уволнение, е бил член на СДСОРБ (СДСОРБ), видно от представената по делото служебна бележка от дата 05.02.2009 г., изходяща от същото сдружение.

Към датата на уволнението е действал споменатия по-горе (във връзка с твърденията на ищеца) „Колективен трудов договор за системата на народната просвета”, сключен на 30.06.2008 г., видно от представения по делото заверен препис от него. В чл. 9 и чл. 10 от договора се съдържат правила за процедиране от страна на Министерството на образованието и науката (МОН) и от страна на работодателите при структурни промени в системата на народната просвета и при прекратяване на трудовите правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. По-конкретно, в чл. 9 е посочено, че при структурни промени МОН предоставя на работодателите и синдикатите разчети за броя на оставащите без работа учители и възможностите за допълнителна квалификация с оглед пренасочването им в системата на народната просвета.

По делото са приложени под формата на заверени преписи споменатите по-горе Решение № 223 от Протокол № 18/28.01.2009 г. на ОбС К. и Заповед № КО-69/24.02.2009 г. на кмета на О. К.. В решението на общинския съвет е посочено, че същото се постановява на основание чл. 17, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА, чл. 10, ал. 6 от ЗНП, чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от ППЗНП вр. чл. 2, ал. 5 и ал. 7 от Наредба № 7/29.12.2000 г. на МОН, като е посочено и това, че ЦДГ "П", с.П, О. К., се закрива, считано от 01.03.2009 г., поради констатирана намалена средна месечна посещаемост на децата за месеците октомври и ноември 2008 г. Налице е подпис на председателя на съвета. Що се отнася до заповедта на кмета на общината от 24.02.2009 г., то в нея е посочено, че същата се издава на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 10, ал. 6 от ЗНП, чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от ППЗНП вр. чл. 2, ал. 5 и ал. 7 от Наредба № 7/29.12.2000 г. на МОН и на основание горното решение на ОбС К., като е наредено визираната детска градина да бъде закрита, считано от 01.03.2009 г., поради констатираната намалена посещаемост. Заповедта е подписана от кмета на Общината.

Обсъжданите тук служебна бележка, колективен трудов договор, решение на общинския съвет и заповед на кмета на Общината от 24.02.2009 г. представляват официални документи притежаващи формална, съответно – материална доказателствена сила и не са оспорени от страните, поради което съдът следва да ги кредитира изцяло, като приема за установени удостовереното в тях и изразената воля от съответните лица, от които изхождат документите.

Необходимо е да бъде уточнено, че приложените по делото книжа, извън посочените и обсъдените по-горе документи, които не се отнасят до твърдяните от страните обстоятелства съгласно писмения доклад по делото, изготвен от въззивната инстанция и обективиран в Разпореждане № 866/01.11.2010 г., не следва да бъдат обсъждани в настоящото изложение, доколкото се явяват неотносими към предмета на делото. В тази връзка е необходимо да бъде уточнено още, че съдът е сезиран и следва да се произнесе единствено по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, както е и посочено в споменатия доклад по делото, срещу когото не е възразено от страните. Поради неяснота на искането в първоначално постъпилата искова молба до РС – К., същият първоинстанционен съд е дал указания на ищеца да конкретизира какво точно иска от съда. В изпълнение на тези указания ищецът е направил конкретно изявление, че това, което иска от съда, е уволнението му да бъде признато за незаконно и да бъде отменено (т. е. – налице е иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ), сочейки в тази връзка липсата на съответното разрешение и – специално – разпоредбата на чл. 344, ал. 3 от КТ. По този начин предметът на спора е очертан, като съдът единствено следва да вземе отношение приключилото по-късно съдебно производство по реда на АПК във връзка с обжалването от страна на ищеца на заповедта на кмета на О. К. за закриване на детската градина.

От правна страна, въззивният намира следното:

Обжалваното решение се явява валидно и допустимо. Освен това, същото е и правилно. Процесната въззивна жалба е неоснователна.

Налице е решение на Общинския съвет на О. К. за закриване на предприятието, където е работела Д. Р., което е издадено от компетентен орган и не страда от такива съществени пороци, които да водят до невалидност на административния акт. По делото изобщо липсва искане за упражняване на косвен съдебен контрол върху този административен акт (съвсем отделен е въпросът дали упражняването на такъв контрол би било допустиýо при наличие на такова искане), както липсват и каквито и да било данни същият акт да е обжалван. В изпълнение на решението на общинския съвет, кметът на Общината е издал заповед за закриване на детската градина, която също е издадена от компетентен орган, без да са налице такива съществени пороци, които да водят до извод за невалидност на този властнически акт. Инициираното съдебно производство по реда на АПК по обжалване от страна на ищеца на последната посочена заповед е приключило с влязъл в сила съдебен акт за прекратяване на производството и оставяне без разглеждане на жалбата срещу визирания административен акт. Въпреки последното, за пълнота е необходимо да се добави и това, че кметът на Общината е бил длъжен да изпълни решението на общинския съвет, като издаде съответната заповед за закриване на детската градина. Всичко това означава, че настоящият съд е длъжен да се съобрази както с решението на общинския съвет, така и със заповедта на кмета от 24.02.2009 г. От горното следва, че в процесния случай е налице именно закриване – считано от 01.03.2010 г. - на предприятието (където ищецът е полагал труд), по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ. Това е така, доколкото понятието „предприятие” има легална дефиниция в § 1, т. 2 от ДР към КТ, съгласно която разпоредба по смисъла на КТ „предприятие е всяко място - предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд”, в която категория очевидно попада и закритата детска градина, където е полагала наемен труд Р.. Поради тази причина преценката дали прекратяването на трудовото правоотношение е извършено законосъобразно следва да се извърши, като се държи сметка за спазване на изискванията, установени за този вид прекратяване на трудовото правоотношение. В тази връзка, предварителната закрила при уволнение, включваща необходимост от предварително разрешение от дадени органи (Инспекцията по труда или синдикални органи), изобщо не е приложима към случаите на закриване на предприятието (чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ) и това съвсем ясно е посочено в текста на чл. 333 от КТ; закрилата по тази разпоредба е относима към други хипотези, например при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата (чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ), намаляване на обема на работата (чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ), липса на качества у работника или служителя за ефективно изпълнение на работата (чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ) и др. Особените изисквания на представения по делото колективен трудов договор също или не се отнасят до хипотезата на уволнение поради закриване на предприятието (чл. 10 от договора), или се отнасят до МОН във връзка с вмененото му задължение за предоставяне на работодателите и синдикатите на определени разчети с оглед възможността за пренасочване на оставащите без работа учители при наличие на структурни промени. Нито една от разпоредбите на този колективен трудов договор не е относима към законосъобразността на процесното уволнение.

При издаване на заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, са спазени изискванията за форма и съдържание (включително за мотивирането й), като същата е издадена от компетентен орган. В този аспект настоящият съдебен състав изцяло споделя изложеното в мотивите на първоинстанционния съд, поради което и препраща, на основание чл. 272 от ГПК, към тези мотиви в посочената им част. Между другото, от страна на ищеца не са релевирани каквито и да било твърдения за незаконосъобразност на уволнителната заповед във връзка с нейното съдържание и форма, относно компетентността на органа, който я е издал, а също и по отношение на срока на предизвестието.

Първоинстанционния съд се е произнесъл изцяло по искането, с което е бил сезиран. Предвид посоченото по-горе относно предмета на делото, съдът не е дължал произнасяне по други въпроси, включително такива, свързани с правото на ищеца за ползване на платен отпуск.

Ирелевантни за предмета на делото се явяват и въпросите относно материално-санитарното състояние на ЦДГ "П", с.П, О. К., както и относно това дали е налице неправомерно поведение от страна на дадени длъжностни лица, довело до твърдяното от ищеца лошо материално-санитарно състояние, което – отново според твърденията на ищеца – е довело в крайна сметка до закриване на детската градина. Следва да се посочи отново, че в това отношение е постановен валиден административен акт – обсъденото по-горе решение на ОбС К., относно чиято законосъобразност по смисъла на чл. 17, ал. 2, изр. 2 от ГПК настоящият съд не следва да се произнася. Поради същата причина въззивният съд намира за неотносимо към предмета на делото евентуалното създаване на нова детска градина в с.П, О. К.. Последното, дори да отговаря на истината, по никакъв начин не променя изложения извод за валидност на решението на общинския съвет и на заповедта на кмета на Общината за закриване на детската градина. В тази връзка, в случай, че действително е имало неправомерно поведение от страна на дадени длъжностни лица, каквото твърди ищецът, включително ако е налице злоупотреба с власт с цел постигане на определени резултати, несъвместими с целта на закона, то за това следва да бъдат сезирани съответните органи, компетентни да възбудят дисциплинарно, административно-наказателно или наказателно преследване, ако са налице основанията за това.

Предвид направеното от въззиваемата страна искане за присъждане на разноски, настоящият съдебен състав намира, че такива - във връзка с въззивното производство - следва да бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК. Размерът на това възнаграждение следва да бъде определен в минималният допустим размер на адвокатското възнаграждение, доколкото разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК приравнява случаите на процесуално представителство на юридически лица от юрисконсулт на тези, при които това представителство се осъществява от адвокат. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1, изр. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения този размер е 240 лева.

Ето защо въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 51/20.08.2010 г., постановено по Г. д. № 142/2009 г. по описа на РС – К..

ОСЪЖДА Д. Г. Р., ЕГН *, с адрес Г. К., ул. „С. № *, В. „*”, . *, ап. **, да заплати на О. К., със съдебен адрес Г. К., обл. К., пл. „Б.” № *, сумата от 240 лева – разноски по въззивното производство.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България чрез Окръжен съд - Кърджали в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: