Р Е Ш Е Н
И Е
№ 1000
15.01.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито заседание на
двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при
секретаря Ангелина Латунова, като разгледа докладваното от съдия Бодикян адм.
дело №846 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.46, ал.5 от Закона за
общинската собственост /ЗОС/ и чл.17, ал.2 от Наредбата за реда и условията за
управление и разпореждане с общинските жилища на територията на община Хасково.
Образувано е по жалба от Е.Х.Ю. ***, против Заповед №
Н-172 от 02.07.2019г. на кмета на Община Хасково, с която на основание чл.44,
ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/,
чл.17, ал.2, във връзка с чл.17, ал.1, т.7 от Наредбата за реда и условията за
управление и разпореждане с общинските жилища на територията на община Хасково,
във връзка с чл.10, т.9 от Договор за наем на общински жилищен имот и Протокол
№9/25.09.2019г. на Комисията по жилищно настаняване при Община Хасково, е
прекратено наемното правоотношение на оспорващата.
Жалбоподателката счита заповедта за издадена при
съществени нарушения на процесуалните правила. В нея не било посочено какъв
имот била прехвърлила. Не била уведомена за започналото административно
производство, нито било посочено пълното наименование на нормативния акт, който
нарушила. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се разноски по делото. В
съдебно заседание, чрез процесуален представител, се излага и твърдение за
издаване на административния акт в противоречие с материалноправните
разпоредби. Сочи се, че не жалбоподателката, а лице, с което последната
съжителствала, било прехвърлило идеална част от свой наследствен имот, доста
назад във времето. Предвид последното, не било ясно как било възможно през 2018г.,
когато било учредено наемното правоотношение, оспорващата да отговаряла за
условията за настаняване в общинско жилище, а в един по-късен момент да било
установено, че не отговаря на условията за заемане на общинско жилище. Твърди
се, че в чл.17 от „Наредбата“, чието пълно наименование не било посочено, били
предвидени 15 самостоятелни основания за прекратяване на наемните
правоотношения, които в конкретния случай липсвали. Има прехвърляне на идеална
част от имот, но това не било извършено от жалбоподателката, а от друго лице, с
което последната съжителствала, но нямали сключен брак, били само във
фактическо съжителство. В случая не била налице нито една от предпоставките,
посочени в разпоредбата на чл.17 от Наредбата.
Ответникът - Кмет на община Хасково, се представлява
от процесуален представител, който счита
издадената заповед за правилна и законосъобразна. Посочва, че както чл.5, така
и чл.17 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските
жилища на територията на община Хасково са кумулативно относими към всички
членове на домакинството, което се настанява в едно жилище. Всеки член от
домакинството следвало да отговаря на зададените критерии и да няма
разпоредителни сделки.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № Н-165 от 18.05.2018г. на заместник-кметът
на община Хасково, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.15, ал.1
от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските
жилища на територията на община Хасково и Протокол № 9/03.05.2018г. на
Комисията по жилищно настаняване при Община Хасково, жалбоподателката Е.Х.Ю., заедно
със сина си Ю. С.Ю., са настанени в общинско жилище от фонд “Продажби“,
находящо се в гр.Х., състоящо се от една стая, кухня и сервизни помещения, с
жилищна площ от 36.74 км.в., с прилежащо избено помещение №8. В заповедта е
посочено, че настаняването е за срок от 1 година, считано от 01.06.2018г.
Заповедта е връчена на Е.Х.Ю. на 14.06.2018г.
На 14.06.2018г., на основание чл.15, ал.5 от Наредбата
за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на
територията на община Хасково (Наредбата) и Заповед № Н-165 от 18.05.2018г. на
зам.кмета на Община Хасково, между Община Хасково, в качеството ѝ на
наемодател, и Е.Х.Ю., в качеството й на наемател, бил сключен Договор за наем
на посочения в Заповед № Н-165 от 18.05.2018г. общински жилищен имот, заведен в
Община Хасково с №ОС 185/14.06.2018г., със срок на договора – една година,
считано от 01.06.2018г. В договора са подробно изброени случите, в които същият
се прекратява.
С формуляр с рег. индекс 94 Е-1703-1 от 17.04.2019г.
/л.8/ Е.Х.Ю. *** документи във връзка с изтичане срока на договора за наем.
На 25.06.2019г. е проведено заседание на комисията по
чл.9, ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с
общинските жилища на територията на Община Хасково, резултатите от което са
обективирани в Протокол № 9 от същата
дата. В т. VII от протокола е посочено, че е
разгледано заявлението на Е.Х.Ю., във връзка с изтичане на договора ѝ за
наем на общинско жилище, находящо се гр.Х.. Взето е решение, което гласи, че се
прекратяват наемните отношения с лицето Е.Х.Ю., поради извършване на сделка
за прехвърляне на имот на съпруга ѝ.
На 25.06.2019г. кметът на община Хасково издава
оспорената в настоящото производство Заповед № Н - 172, с която на основание
чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.17, ал.2, във връзка с чл.17, ал.1, т.7 от Наредбата
за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на
територията на Община Хасково, във връзка с чл.10, т.9 от Договора за наем на
общински жилищен имот и Протокол №9/25.06.2019г.на Комисията по жилищно
настаняване при Община Хасково, прекратил наемното правоотношение с Е.Х.Ю. за
недвижим имот, находящ се в гр.Х.и постановил жилището да се освободи в срок до
тридесет дни от датата на получаване на заповедта. Видно от направеното върху
заповедта отбелязване, настоящата жалбоподателка е получила административния
акт, след като се запознала с него, респ. се е запознала със съдържанието му.
Видно от Декларация от Е.Х.Ю., нотариално заверена на
05.04.2019г. от нотариус И. Б. с район на действие Районен съд – Хасково,
рег.№125, регистрирана под №935, същата е декларирала, че с лицето С.Ю. ***
живеят на семейни начала, без сключен брак и обитават едно жилище в гр.Х..
Съгласно Удостоверение, издадено от Служба по
вписванията към Агенция по вписванията с изх.№736/2019 от 11.04.2019г., през
периода 01.01.2014г. до 11.04.2019г., лицето С.Ю. С.е участвало в прехвърлителна сделка (покупко-продажба), в
качеството на един от общо петима продавачи, на 05.06.2015г., отразена в книга
„Прехвърляния“, вх.№4311/05.06.2015, том 14, №46/2015г., нотариално дело №1630/05.06.2015г.,
на имот: Самостоятелен обект в сграда, с площ по документи 60.90 кв.м.,
жилище/апартамент, находящ се в гр.Х., . ведно с мазе 3.16 кв.м.
При така установеното от фактическа страна, от правна
съдът намира следното:
Жалбоподателката е била запозната с оспорената заповед
на 03.07.2019г. Жалбата против административния акт е подадена на 05.07.2019г.,
чрез административния орган до Административен съд – Хасково.
Предвид горното съдът приема, че оспорването е
направено в регламентирания от закона срок и от лице, което има правен интерес
от това производство, поради което същото е допустимо. Разгледано по същество
се явява неоснователна.
Оспорената Заповед №Н-172/02.07.2019 г. е обективирана
в писмена форма и е подписана от издателя си – Кмет на Община Хасково, чиято
компетентност не се оспорва.
С тази заповед се прекратява наемно правоотношение за
недвижим имот – апартамент, общинска собственост, който безспорно представлява
общинско жилище.
Общата правна регламентация, касаеща общинските
жилища, е по Глава пета от ЗОС, и според нея лица с установени жилищни нужди се
настаняват под наем в определени категории общински жилища.
В чл.45а, ал.1 от ЗОС е предвидено, че условията и
редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по
чл.43 и 45 се определят с наредба на общинския съвет.
Съгласно чл.46, ал.1 от ЗОС, наемните правоотношения
се прекратяват поради: 1. неплащане на наемната цена или на консумативните
разноски за повече от три месеца; 2. извършване на ново строителство,
надстрояване или пристрояване, основен ремонт или реконструкция, когато се
засягат обитавани помещения; 3. нарушаване на добрите нрави; 4. неполагане
грижата на добър стопанин при ползване на жилището; 5. прекратяване на
трудовите или служебните правоотношения на настанените във ведомствено жилище
лица, освен ако в наредбата по чл.45а, ал.1 е предвидено друго; 6. изтичане на
срока за настаняване; 7. отпадане на условията за настаняване на наемателя в
общинско жилище; 8. използване на жилището не по предназначение; 9. други
основания, определени с наредбата по чл.45а, ал.1.
В ал.2 на чл.46 от ЗОС е предвидено, че наемното
правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната
заповед, в която се посочват основанието за прекратяване на наемното
правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде
по-дълъг от един месец.
Според ал.4 на чл.46 от ЗОС, при изтичане на срока на
настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят
отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище.
На основание чл.45а от ЗОС, Общински съвет – Хасково е
приел Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общинските
жилища на територията на Община Хасково (видно от §4 от ПЗР на Наредбата),
приета с Решение №213 от 22.07.2016 г., текста на която е представен по делото
в приложимата му редакция, последно изм. и доп. с Решение №834 от 22.02.2019 г.
на Общински съвет – Хасково.
В Глава втора от Наредбата са уредени условията и реда
за настаняване под наем в общински жилища, като в чл.5, ал.1 са изброени
условията, на които следва да отговарят едновременно гражданите и техните
семейства, за да имат право да кандидатстват за настаняване под наем в общински
жилища по чл.2, ал.1, т.1 (социални жилища), а в чл.8, ал.1 от Наредбата са
изброени документите, с които съгласно чл.5, ал.2 от Наредбата, се установяват
тези обстоятелства.
В чл.15, ал.1 от Наредбата е предвидено, че
настаняването в общинските жилища се извършва със заповед на кмета, в която се
индивидуализира предоставеното жилище, трите имена и ЕГН на настаненото лице и
членовете на семейството му (домакинството), срока на настаняване и размера и
условията за плащане на наемната цена. Според чл.15, ал.3 от Наредбата, въз
основа на настанителната заповед, издадена от кмета на общината, се сключва
писмен договор за наем със съответното лице.
В чл.17, ал.1 от Наредбата, в 15 точки се посочват
предпоставките, поради които се прекратяват наемните правоотношения.
Според чл.17, ал.2 от Наредбата, наемното
правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната
заповед. В заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното
правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг
от един месец.
Съгласно чл.17, ал.5 от Наредбата, при изтичане на
срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако
наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище.
В обжалваната заповед издателят ѝ – Кмет на
Община Хасково, се е позовал на разпоредбата на чл.44, ал.2 от ЗМСМА, съгласно
която в изпълнение на своите правомощия кметът на общината издава заповеди.
Настоящият съдебен състав приема, че Кметът на
общината е компетентният орган, който единствен разполага с правомощия да
издаде заповед от вида на процесната – за прекратяване на наемно правоотношение
с наемател на общинско жилище, поради което обжалваният акт е валидно
постановен от материално и териториално компетентен орган. Кметът на общината
ръководи цялата изпълнителна дейност на общината, а приложимата по силата на
препращането на чл.45а, ал.1 от ЗОС Наредба предвижда изрично, че настаняването
в общинските жилища се извършва със заповед на кмета. Ето защо именно кметът е
органа, който прекратява със заповед наемното правоотношение по смисъла на разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗОС,
възпроизведена като съдържание и в чл.17, ал.2 от Наредбата, независимо че
настанителната заповед в случая е издадена от името на Зам.-кмет на Община
Хасково.
Дори и да се приеме, че при издаване на настанителната
заповед, издадена от Зам.Кмета на Община Хасково, е издадена при делегирани
правомощия от Кмета на община със Заповед №810/22.06.2017г., то органът в чийто
правомощия законът е възложил възникването и прекратяването на наемните
правоотношения е Кметът на Община.
Съгласно разпоредбата на чл.
44, ал.2 от ЗМСМА (вписана като правно основание и в процесната заповед), в
изпълнение на своите правомощия кметът на общината издава заповеди. В чл.
39, ал.4 от ЗМСМА е предвидено, че кметът на общината и кметът на района
могат да оправомощават заместник-кметове да изпълняват техни правомощия в
случаите, когато това е предвидено в закон.
Правните характеристики на
оправомощаването са ясно очертани в мотивите на Тълкувателно решение № 4 от
22.04.2004 г. на ВАС по дело №ТР-4/2002 г., ОС на съдиите. В него се сочи, че
компетентността на всеки административен орган е нормативно определена, а
делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно – за
определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и
преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от
правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава
административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в
чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Той не запазва
за постоянно делегираното правомощие. В същото
тълкувателно решение изрично е посочено, че делегирайки
част от правомощията си на свой подчинен орган, делегиращият
не се е лишил от тях въобще. Той е в правото си и сам да постанови акт, за
издаването на който вече е делегирал
другиму правомощия.
Отделно от изложеното, следва да се има
предвид, че страните по делото не спорят
относно възникналото между тях по силата на настанителната заповед наемно
правоотношение, а валидността на последното не е предмет на преюдициално
разглеждане в настоящото производство, образувано по оспорване на заповедта за
прекратяване на наемното правоотношение.
В чл.5, ал.1 от Наредбата на Общ.съвет Хасково са посочени кръга на лицата, които имат право да кандидатстват за настаняване под наем в жилищата по чл.2, ал.1,т.1 от Наредбата –граждани и техните семейства, както и условията, на които следва да отговарят едновременно тези лица. Следователно жалбоподателят е от категорията на лицата с право по чл.5, ал.1 от Наредбата. Това обстоятелство не е спорно. Не се спори и относно обстоятелството, че Е.Ю. живее във фактическо съжителство със С.Сали, който е баща на детето на жалбоподателката и представляват домакинство, видно от декларацията подадена пред административния орган /л.21 от делото/. В декларацията, в нарушение на чл.5, ал.1, т.5 от Наредбата жалбоподателят не е декларирала, че домакинството притежава недвижим имот. Още повече, че обстоятелствата по чл.5, ал.1, се установяват с декларация на кандидата. Видно от приложеното Удостоверение издадено от агенция по вписванията, представено при проверката на комисията по чл.9 от Наредбата, във връзка с подадено заявление за удължаване срока на наемното правоотношение, установено е прехвърляне на недвижим имот-апартамент, извършено от С.С.в периода от 01.01.2014г.- 11.04.2019г. това обстоятелство не е отразено в настанителната преписка. Към момента на разглеждане на документи за настаняване, поради изтичане срока на наемния договор, тези обстоятелства са установени, поради което административният орган приема, че жалбоподателката не отговаря на чл.5, ал.1,т.5 от Наредбата. Заповедта е и мотивирана. Същата препраща към протокол №9/25.06.2019 година на Комисията по чл.9, ал.1 от Наредбата, който е много подробен и съдържа констатации за всяка една от разглежданите преписки, включително и тази на жалбоподателката. Ето защо, твърдението в жалбата, че заповедта е немотивирана е неоснователно.
Безспорно е, че с договор за покупко продажба С.С.е
продал свой недвижим имот през 2015г., макар и притежаван в съсобственост.
Предвид изложеното, съдът намира, че Заповед № Н-172
от 02.07.2019г. на кмета на Община Хасково е законосъобразна, издадена от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване
на материалноправните и процесуалноправните предпоставки и е съобразена с целта
на закона, поради което жалбата на Е.Ю. ***, като неоснователна следва да се
отхвърли.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК , съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Е.Х.Ю. ***, против Заповед № Н-172 от 02.07.2019г. на кмета на
Община Хасково, с която на основание чл.44, ал.2 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл.17, ал.2, във връзка с
чл.17, ал.1, т.7 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане
с общинските жилища на територията на община Хасково, във връзка с чл.10, т.9
от Договор за наем на общински жилищен имот и Протокол №9/25.06.2019г. на
Комисията по жилищно настаняване при Община Хасково, е прекратено наемното
правоотношение.
На основание чл.
46, ал. 5 от ЗОС, настоящото решение е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: