Решение по дело №156/2020 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 220
Дата: 28 юли 2020 г. (в сила от 28 юли 2020 г.)
Съдия: Красимира Керанова Иванова
Дело: 20207100700156
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 април 2020 г.

Съдържание на акта

 

                                                Р Е Ш Е Н И Е

                                  № 220

                                 28.07.2020 г., гр. Добрич

            В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд - Добрич, в публично заседание на шести юли през две хиляди и двадесета година, I състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА                                   

при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 156 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 - 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на С.С.К. ***, срещу Решение № 41/ 20.02.2020 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) с изх. № С200008-022-0005878/ 05.02.2020 г., издадено от главен публичен изпълнител в отдел „Публични вземания", Дирекция „Събиране" при ТД на НАП Варна, сектор ОСПВ Добрич в частта, в която административният орган е приел, че са налице непогасени задължения по фонд "ДОО" и "ЗО" на жалбоподателя като самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. и непогасени задължения на същия жалбоподател за данък върху доходите за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. по ЗДДФЛ, включително че същите не са погасени по давност, а оттук и че не са налице основания за отмяна на наложената обезпечителна мярка във връзка с обезпечаване на публични вземания.

Според жалбоподателя издаденото постановление и решението в потвърдителната му част са незаконосъобразни поради недължимост на вземането като основание и размер, евентуално поради погасяването на задълженията по давност, а включително и поради несеквестируемостта на запорираното вземане. Твърди, че единствените суми, които постъпват в банката, в която е наложен запор по искане на ответника, са ежемесечни суми от трудово възнаграждение, като същите са в размер под минималния, представляващ несеквестируем доход, с който жалбоподателят може да посрещне най-належащите си нужди за живот, включващи разходи за плащане на сметки за ел. енергия, вода, храна, лекарства и други. Добавя, че не е бил уведомен за образувано срещу него изпълнително дело, нито за срок за доброволно изпълнение. Твърди, че е узнал за дължимостта на сумите едва с наложения запор през 2020 г. Иска отмяна на наложените обезпечителни мерки изцяло, а при условие на евентуалност, отмяната им до размера на несеквестируемия доход.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Ю. М., който поддържа жалбата. Прави доказателствено искане единствено за събиране на информация за вида на постъпващите по сметката на жалбоподателя суми във връзка с възражението, че това са суми само от трудово възнаграждение. Въпреки че в жалбата има заявление за евентуално искане за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза относно размера на задълженията, то в съдебно заседание това искане не се поддържа и определения размер не се оспорва. В жалбата по административен ред също не се оспорва формирания размер на задължения , а неговата дължимост въобще.

Ответникът – Директор на ТД на НАП - Варна, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт А., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Поддържа Писмения отговор (л. 31 – 32), представен по делото. Моли да ѝ бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

Срещу С.С.К. е образувано изпълнително дело (ИД) № *********/ 25.11.2016 г. по описа на ТД на НАП Варна.

На основание чл. 221 от ДОПК е било изпратено Съобщение за доброволно изпълнение изх. № С160008-048-0028709/ 01.12.2016 г. (л. 86) чрез куриерска фирма М и ВМ, което се е върнало на 09.12.2016 г. като непотърсено (л. 87 – 88).

С Разпореждане за присъединяване на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна с изх. № 200008 – 105 - 0021305/ 29.01.2020 г. е допуснато присъединяване в производството по събиране на публични вземания по изпълнително дело № *********/ 2016 г. по описа на ТД на НАП Варна, офис Добрич с длъжник С.С.К. на задълженията, декларирани с Декларация образец 6 от 12.11.2018 г., по месеци за периода от 1.09.2010 г. до 31.10.2010 г. (л. 70) Присъединените с разпореждането задължения са в общ размер от 100.10 лв., в това число: главница – 47.41 лв. и лихва – 52.69 лв., изчислена към 29.01.2020 г.

На 05.02.2020 г. с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С200008-022-0005878/ 05.02.2020 г., издадено от главен публичен изпълнител в отдел „Публични вземания", Дирекция „Събиране" при ТД на НАП Варна, сектор ОСПВ Добрич, за задължения в размер 2457.87 лв., в това число: главница - 1281.86 лв. и лихва - 1176.01 лв. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, по които титуляр е С.С.К.. (л. 20)

Изпратени са запорни съобщения до ***, ***за посочените по – горе суми. В запорните съобщения изрично са указани на основание чл. 213, ал. 1, т. 3 и т. 5 и ал. 2 ДОПК ограниченията на размерите за незапориране.

За ПНОМ С.К. е уведомен на 10.02.2020 г., както саморъчно е отбелязал и удостоверил същият върху самото постановление. (л. 20)

С жалба с вх. № 2949/ 12.02.2020 г. по регистъра на ТД на НАП Варна офис Добрич е оспорено ПНОМ.(л. 14 – 15)

С Решение № 41/ 20.02.2020 г. на Директора на ТД на НАП - Варна е потвърдено процесното постановление за налагане на обезпечителни мерки, като е прието, че:

1.По отношение на задълженията като осигурител по фонд ДОО, ЗО и ГВРС за период 01.09.2010-30.09.2010 г. и по фонд ДОО, ЗО, ГВРС и ДЗПО - УПФ за период 01.10.2010-31.10.2010 г. по Декларация образец 6 с вх. № 080021809754249/ 12.11.2018 г. - същите е следвало да бъдат платени през 2010 г., поради което 5-годишният давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за събиране на тези задължения е започнал да тече от 01.01.2011 г. и е изтекъл на 31.12.2015 г., като същевременно, с оглед приложените по преписката доказателства, не се констатира наличие на основания за неговото спиране и прекъсване, настъпили до изтичането му и към момента на издаване на ПНОМ са погасени по давност.

2.По отношение за задължението за лихви за непогасени в срок публични вземания за данък върху доходите на физическите лица, начислени за периода от 01.05.2009 г. до 23.11.2010 г. по ГДД по ЗДДФЛ с вх. № **********/24.04.2009 г. - същото е следвало да бъде платено през 2010 г., поради което 5-годишният давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за събиране на това задължение е започнал да тече от 01.01.2011 г. и е изтекъл на 31.12.2015 г., като същевременно, с оглед приложените по преписката доказателства, не се констатира наличие на основания за неговото спиране и прекъсване, настъпили до изтичането му, поради което това задължение е погасено по давност.

С оглед приетото по отношение задълженията по т.1 и т.2, описани по – горе, преписката е върната на главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране" при ТД на НАП Варна, отдел „Публични вземания", сектор ОСПВ - Добрич за предприемане на действия по чл. 173, ал. 1 от ДОПК. Издадено е от последния Разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение съгласно чл. 225 ДОПК за сумата общо от 100.58 лв.(л. 63)

В останалата част Директорът на ТД на НАП Варна е счел, че задълженията не са погасени по давност, като е изложил мотиви за това. Приел е, че оспореното постановление е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител, в кръга на предоставените му от закона правомощия и в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с приложимия материален закон.

Анализирайки материалите по административната преписка, е стигнал до извода, че към датата на налагане на обезпечението, както и към момента на произнасяне, е налице обезпечителна нужда, тъй като публичните вземания, предмет на изпълнителното дело, са надлежно установени и изискуеми съобразно подадената Декларация образец 6 с вх. №080021002285113/ 02.05.2011 г. (л. 48 – 49) за задължения като самоосигуряващо се лице по фонд ДОО и ЗО за период 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. и ГДД по ЗДДФЛ с вх. № **********/ 02.05.2011 г. за данък върху доходите за период 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. (л. 35 – 47) Същите не са платени доброволно, при което е приел, че материалните предпоставки по чл. 195 от ДОПК за налагане на обезпечителни мерки са налице.

По отношение твърдението на жалбоподателя, че запорираното вземане представлява вземане за трудово възнаграждение, като същото е в размер под минимума, представляващ несеквестируем доход, административният орган е указал, че в конкретния случай е наложен запор не върху трудовото възнаграждение на лицето, дължимо от работодател, а върху постъпленията по банковата му сметка. Изрично е изтъкнал, че в изпратените до четирите търговски банки запорни съобщения са посочени ограниченията за принудително изпълнение върху имуществото на длъжника, регламентирани с чл. 213, ал. 1, т. 3 и т. 5 и ал. 2 от ДОПК, сред които е и частичната несеквестируемост на постъпващите суми от трудово възнаграждение.

Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното производство с твърдението, че не дължи вменените му задължения, предмет на изпълнителното дело, тъй като е отчуждил търговското си предприятие на 29.10.2010 г., а задълженията са възникнали впоследствие. В тази връзка се е позовал на справка от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, според която жалбоподателят, в качеството си на едноличен търговец с наименование ***" и с ЕИК ***, е прехвърлил търговското си предприятие на „***с ЕИК ***, без заличаване на вписването в търговския регистър, на 29.10.2010 г., като е обърнал внимание, че задълженията, предмет на изпълнителното дело, са възникнали преди отчуждителната сделка да стане факт, т. е. когато жалбоподателят е бил собственик на търговското предприятие, имал е качеството на самоосигуряващо се лице и качеството на работодател и осигурител, а с подадените през 2011 г. и през 2018 г. декларации, не са възникнали нови задължения, а са констатирани вече възникнали по силата на закона такива. В резултат е приел жалбата за неоснователна.

Решението е получено от С.К. на 06.03.2020 г. (л. 34)

Срещу Решението е подадена жалба с вх. № 12014/ 10.03.2020 г., по която е образувано настоящото производство.

Правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт и от надлежно легитимирана страна.

Разгледана по същество, жалбата e неоснователна по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ДОПК установява, че "Актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция" и чл. 8, ал. 1, т. 3: "Компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго, е териториалната дирекция по седалището на местните юридически лица". Законът следователно не прави разлика във връзка с компетентностите на органите по приходите от отделните офиси в рамките на една ТД. Тъй като постоянният адрес на С.К. ***, компетентна е ТД на НАП Варна, органите, които могат да издават постановления за налагане на обезпечителни мерки са публичните изпълнители към ТД на НАП Варна.

Съгласно чл. 195 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания. Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. Обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител:

1. по искане на органа, издал акта за установяване на публичното вземане; 2. когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след получаване на изпълнителното основание.

В случая, наложените обезпечителни мерки са във връзка с обезпечаване събирането на изискуеми публични вземания на длъжника по подадени от него декларации по ЗДДФЛ и декларации обр. 6, които се явяват годни изпълнителни основания по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК и които не са платени доброволно в предвидените в закона срокове.

С налагането на обезпечителни мерки се цели гарантиране събирането на изискуемите публични вземания на длъжника в размер на 2457.87 лв., в това число: главница - 1281.86 лв. и лихва - 1176.01 лв. Предвид размера на установеното задължение на длъжника и липсата на доброволно изпълнение публичният изпълнител е направил законосъобразен извод, че събирането на публичното вземане ще бъде затруднено по смисъла на чл. 195, ал. 2 ДОПК, което налага и неговото обезпечаване.

С Постановлението е наложен запор върху върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, по които титуляр е С.С.К. конкретно в четири банки. Видовете обезпечителни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 198, ал. 1 от ДОПК, като съгласно чл. 198, ал. 1, т. 3 ДОПК запорът върху сметките на длъжника е една от тях. Налагането на запора съобразно чл. 200 ДОПК се извършва от публичния изпълнител с постановление за обезпечение.

Според чл. 202, ал. 1 ДОПК запорът върху вземания на длъжника от банки се извършва чрез връчване на запорно съобщение на банките, като запорът се смята наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката. Подлежат на запор всички видове банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление от длъжника. В случая са изпратени запорни съобщения до четири банки:

От *** е изпратен отговор на 06.02.2020 г., че длъжникът има разкрита сметка в лева и запорът е наложен, като към датата на налагане на запора има минимална наличност за изпълнение. Добавено е, че лицето не ползва банков трезор. Допълнено е, че ЕТ не е клиент на банката.

От приложения по делото Трудов договор № 98/ 18.01.2019 г. (л. 95) се установява, че жалбоподателят работи като огняр в Детска градина № **“ гр. Добрич, като същевременно от справка към молба от 01.07.2020 г., представена от процесуалния представител на жалбоподателя, е видно, че за периода 05.05.2020 г. – 30.06.2020 г. трудовото му възнаграждение е постъпвало в ***. Тази банка не е сред банките, в които е наложен запор с обжалваното ПНОМ.

От ЦКБ АД е отговорено, че С.К. има открита сметка, но без авоар по нея. Запорът е наложен, като няма наем на банкови касети, на движимо и недвижимо имущество и доверително управление на суми. За ЕТ е посочено, че няма сключени договори за сметки, банкови касети, наем и доверително управление на суми.

От Интернешънъл Асет Банк също е отговорено, че нито С.К., нито ЕТ, са клиенти на банката.

На 11.02.2020 г. е изпратен отговор и от ***, че лицата не са клиенти на банката.

При така събраните доказателства, се налагат следните изводи:

Възраженията на жалбоподателя, че запорът е наложен върху трудовото му възнаграждение, са неоснователни. Запорът е наложен върху постъпващи в съответните четири банки суми и други, както са изредени в чл. 202, ал. 1 ДОПК и ПНОМ. Дали в ***, както твърди жалбоподателят, са постъпвали суми от трудовото му възнаграждение, остана недоказано, доколкото не бяха представени доказателства в тази насока. Както бе посочено по – горе, *** не е сред банките, на които са изпратени запорни съобщения. Освен това, в самите запорни съобщения надлежно са указани ограниченията по чл. 213 от ДОПК. В този смисъл това възражение е неоснователно.

На следващо място неоснователно е и възражението за това, че предприятието на търговеца било прехвърлено. По отношение тази сделка спор по делото няма. Задълженията обаче касаят период преди прехвърлянето на предприятието. Те произтичат от подадени от задълженото лице декларации по ЗДДФЛ и Декларации обр. 6 с определени от същото лице задължения, вкл. и за доход от сделката по прехвърляне на предприятието. Касае се за изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК с предмет публични държавни вземания по чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК, които се определени по основание и размер. Същите са изискуеми - с настъпил срок на изпълнение, видно от данните по преписката, относими към датата на подаване на декларациите, респ. към датата на възникване на задължението и съответно законовите срокове за плащане на вноските към ДОО, здравно осигуряване и данък върху доходите.

Обезпечителната нужда по смисъла на чл. 195, ал. 2 от ДОПК е налична към датата на издаване на ПНОМ. От доказателствата се установява, че публичните държавни вземания не са погасени в срока за доброволно изпълнение и чрез принудителното изпълнение по образуваното изпълнително дело срещу С.К., поради което публичният изпълнител е приел, че има затруднения по събирането на процесното вземане. От жалбоподателя не се твърди наличието на други секвестируеми права, върху които може да бъде наложено обзепечението. С цел предотвратяване на възможността за разпореждане с имуществото му, което разпореждане пък би затруднило или би направило невъзможно събирането на публичните вземания, правилно е наложено конкретното обезпечение. Мярката е съобразена с размера на вземането за главница и лихва, като са представени доказателства на банките за членовете на семейството му и указани ограниченията по чл. 213 ДОПК.(л. 78)

Правилно в ПНОМ се съдържа и наименованието на фирмата на ЕТ, управляван от жалбоподателя, който в качеството си на самоосигуряващо лице и собственик на същата е подал декларация за доходите по чл. 50 ЗДДФЛ, съответно и декларация образец № 6 с код 13 като самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, каквото задължение има да подаде до 30 април на годината, следваща годината, за която се отнася декларацията. Това е така, защото предприятието на търговеца е прехвърлено, но без заличаване на фирмата в ТР, а същевременно от прехвърлянето на предприятието е налице придобит доход.

По отношение възражението за изтекла погасителна давност следва да се има предвид, че Декларация обр. № 6 е подадена на 02.05.2011 г. за задълженията за 2010 г. и тези задължения, посочени в самата декларация, в размер на 693.90 лв. за ДОО и 346.95 лв. за здравно осигуряване, е следвало да бъдат платени през 2011 г. С оглед на това петгодишният давностен срок започва да тече от 01.01.2012 г. и е прекъснат на 1.12.2016 г. на основание чл. 172, ал. 2 ДОПК, тъй като за задължението е образувано изпълнително дело на 25.11.2016 г. и е изпратено съобщение за доброволно изпълнение от 01.12.2016 г., което действие прекъсва давностния срок. Съгласно текста на чл. 172, ал. 2 ДОПК давността се прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение. Оспорващият счита, че смисълът на разпоредбата е не просто предприемане на действия по принудително изпълнение, а връчването на съобщение за това на задълженото лице, като настоява, че през 2016 г. такова съобщение не е получавал, а едва през 2020 г. е научил, че има публични задължения с получаване на съобщението за налагане на обезпечението. Този довод няма как да бъде споделен, след като декларациите за образувани публични задължения, представляващи изпълнителни основания, са подадени от самия С.К.. В тази връзка следва да се има предвид и следното:

Съгласно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото. Изхождайки от това законово изискване и съобразявайки разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Указ 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, семантичното тълкуване на употребения от законодателя израз "предприемане на действия по принудително изпълнение" не оставя никакво съмнение на волята на законодателя. Става въпрос за факта на предприемане на действия по принудително изпълнение, а не за факта на връчване на задълженото лице на съобщение за доброволно изпълнение. Този подход на законодателя безспорно цели да охрани интересите на фиска - тогава, когато публичният взискател и публичният изпълнител проявяват активност да упражнят правомощията си, но по независещи от тях причини това не може да се осъществи, законодателят е предвидил възможност за прекъсване на давността. В случая съобщението за доброволно изпълнение е било върнато на 09.12.2016 г. като непотърсено. (л. 22 – 23) Правилно ответникът е приел, че от 01.12.2016 г. е започнал да тече нов срок, въпреки че по мнението на настоящия състав давността е прекъсната още с образуването на изпълнителното дело на 25.11.2016 г. Новият петгодишен срок е спрял да тече с издаването на Постановлението за налагане на обезпечителни мерки от 05.02.2020 г., като към настоящия момент не е изтекъл абсолютният давностен срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК и задълженията не са погасени по давност. Същите мотиви са относими и към задълженията по ГДД по ЗДДФЛ от 02.05.2011 г.

Следва да се отбележи, че от страна на жалбоподателя в настоящото производство не бяха доказани и предпоставките по чл. 197, ал. 3 от ДОПК, при които съдът отменя наложеното обезпечение. В рамките на делото не се представи от страна на жалбоподателя обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, които да обезпечат събирането на публичните задължения. Няма спор същевременно, че изпълнителното основание съществува, като доказателства за това са представени по делото.

Предвид изложеното, оспореното Постановление за налагане на обезпечение и потвърждаващото го решение са мотивирани и издадени от компетентни органи в съответствие с материалния и процесуалния закон.

При този изход на спора на ответника следва да се заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).

С оглед горното, Административен съд – Добрич, І състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на С.С.К.,***, срещу Решение № 41/ 20.02.2020 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С200008-022-0005878/ 05.02.2020 г., издадено от главен публичен изпълнител в отдел „Публични вземания", Дирекция „Събиране" при ТД на НАП Варна, сектор ОСПВ Добрич в частта, в която административният орган е приел, че са налице непогасени задължения по фонд "ДОО" и "ЗО" на жалбоподателя като самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. и непогасени задължения на същия жалбоподател за данък върху доходите за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. по ЗДДФЛ съответно по Декларация образец 6 с вх. №080021002285113/ 02.05.2011 г. и ГДД по ЗДДФЛ с вх. № **********/ 02.05.2011 г.

ОСЪЖДА С.С.К., ЕГН **********,*** да заплати на ТД на НАП Варна сумата от 100 лв. (сто лева) съдебно - деловодни разноски по делото във вид на юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 197, ал. 4 ДОПК е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

СЪДИЯ: