Р Е Ш Е Н И Е
№ 2029 22.12.2021г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и девети
ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно
дело № 2449 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Административното дело е образувано по
жалба от М.К., ЛНЧ ********** с постоянен адрес:***,
против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0304-000358/08.09.2021г., издадена от А.Г.А., на
длъжност полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, РУ Несебър, упълномощен със заповед
№ 251з-3805/26.08.2021г., с която на М.К., ЛНЧ ********** с постоянен адрес:***, на основание чл.171, т.2а, бук. “б“ от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка – Прекратяване на регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 8 МЕСЕЦА,
СЧИТАНО ОТ 01.08.2021г.
Иска се отмяната на оспорената заповед като
явно несправедлива, тъй като противоречи на материалния закон и е издадена в
нарушение на процесуалните правила. Претендира и присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят
М.К., редовно и своевременно призована, не се явява
и не се представлява.
Ответната страна - А.Г.А., на
длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, редовно и
своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
На 01.08.2021г.
около 07.10 часа в к.к. Слънчев бряг, по главната алея в близост до
бензиностанция „Петрол“, жалбоподателката М.К. била
спряна за проверка, докато управлявала по посока на движение гр. Свети Влас –
гр. Несебър собствения си л.а. автомобил “Ауди” с рег.№ А 999ТТ35, след като е
употребила алкохол. За установяване на този факт от водача К. била взета кръвна
проба и извършена химическа експертиза, като установеното количество алкохол в
кръвта било 0.69 промила, съгласно издаденият протокол
за химическа експертиза № 299/02.08.2021г. по описа на БНТЛ – Бургас.
За
извършеното административно нарушение на М.К. бил съставен АУАН серия АВ № 096109/10.09.2021г.
от Захари Любомиров Даменлиев, на длъжност мл. автоконтрольор към ОД МВР Бургас, РУ Несебър. АУАН бил връчен на К. на
27.09.2021г., която го подписала без възражения. При връчването му били иззети
регистрационните табели на управлявания от нея автомобил, свидетелство за
управление на МПС № ********** и свидетелство за регистрация на МПС №
**********.
На основание
извършеното нарушение и в съответствие със заповед №
251з-3805/26.08.2021г. на
директора на ОД на МВР гр. Бургас А.Г.А., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР
- Бургас, РУ Несебър, издал
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0304-000358/08.09.2021г., с която на М.К., ЛНЧ ********** с постоянен адрес:***,
на основание чл.171, т.2а, бук. “б“ от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка – Прекратяване на регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 8
МЕСЕЦА, СЧИТАНО ОТ 01.08.2021г.
Заповедта
била връчена лично срещу подпис на К. на 27.09.2021г., която я оспорила пред
Административен съд – Бургас, чрез РУ Несебър при ОДМВР – Бургас, с жалба вх.№ 304000-15629/11.10.2021г., изпратена по
пощата на 07.10.2021г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява частично основателна поради следните
съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква
„а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Със заповед
№ 251з-3805/26.08.2021г. на директора на ОД на МВР гр. Бургас, издадена на
основание заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи,
са определени длъжностните лица, в т.ч. и заемащите длъжност полицейски инспектор в сектор „Охранителна полиция“
в РУ при ОДМВР - Бургас, които могат да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки. В този смисъл процесната
заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговата правомощия.
С оглед съдържанието на акта
съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл.172, ал.1 от ЗДвП и
чл.59, ал.2 от АПК. Административният орган е изложил подробно и изчерпателно
фактическите и правните основания за издаване на заповедта. В производството по
издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, които да са довели до нарушаване
правото на защита на санкционираното лице. Обжалваният акт е съобразен и с
целта на закона, която най-общо е да се гарантира безопасността на движението
по пътищата.
При преценка на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл.171,
т.2а, бук. ”б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е
употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година.
Нарушението на водача не е
задължително да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от
компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай за
извършеното от жалбоподателката К. нарушение е съставен АУАН, но след издаване
на оспорения в настоящото производство акт за налагане на ПАМ, поради което констатациите
в АУАН не могат да служат като основание, респ. да бъдат мотиви издаването на
оспорената заповед.
Принудителната
административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети
възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно
наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от
административния акт, с който се установява нарушение и се налага
административно наказание. Поначало административният акт, с който се прилага
превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно наказание
с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция /НП/. Всеки от
тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици, ПАМ са
форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от
закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания
са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено
административно нарушение.
С
налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма
и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност.
Релевантният
за приложението на чл.171, т.2а от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато
административно нарушение, което следва да е установено и подведено под
приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната
отговорност на жалбоподателя.
В
конкретния случай органът е посочил правните основания и фактическите
обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта
и е цитирал относимата правна уредба.
По делото не е спорно, че управляваният от К.
автомобил е неин. Установено е по безспорен начин, че същата го е управлявала,
след употреба на алкохол 0.69 промила, съгласно издаденият протокол за
химическа експертиза № 299/02.08.2021г. по описа на БНТЛ – Бургас.
В
конкретния случай с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално
противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на
правоотношението е приложена съответната ПАМ по чл.171, т.2а, бук. “б“ от ЗДвП.
Тя се определя в посочени от законодателя срокове – за срок от 6 месеца до една
година и за разлика от мерките по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, не се прилага под
прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача. Дори
когато въпросът за отговорността се реши в полза на водача, това не води до
незаконосъобразност на наложената ПАМ, нито до отпадането й. В тези случаи
наложената мярка по
чл.171, т.2а, б. “б“ от ЗДвП не загубва своето правно действие, защото съгласно
тази норма административният орган действа при условията на обвързана
компетентност. Това означава, че при установяване на фактическите основания,
визирани в хипотезата на правната норма, същият няма право на избор или на
свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а
в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с
указаното от закона съдържание.
Същевременно
съдът счита, че при издаването на оспорената заповед административният орган не
е изпълнил задължението си, в рамките на неговата оперативна самостоятелност,
да посочи съображенията си за определения от него период на действие на
наложената ПАМ, а именно осем месеца, т. е. да изложи мотиви за времето на действие на
принудителната мярка. Поради това настоящият съдебен състав намира, че в тази й
част оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административно
производствените правила. Съдът счита, че за постигане целта на приложената
спрямо жалбоподателя ПАМ и спазвайки принципа за
съразмерност, регламентиран в чл.6, ал.2 от АПК, е достатъчно същата да бъде
приложена в минимално предвидения от закона 6 - месечен срок. Същевременно
съдебният състав приема, че са били налице основанията за издаване на
обжалваната заповед, поради което налагането на ПАМ „ПРЕКРАТЯВАНЕ НА
РЕГИСТРАЦИЯТА НА ППС ЗА СРОК“ е било законосъобразно, с оглед установеното от
фактическа страна.
Съобразно
изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган, в рамките на правомощията му, в съответствие с материалните разпоредби и
целта на закона, но при допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила при определяне срока на действие на
наложената ПАМ, поради което жалбата против него се явява частично основателна.
Водим от
горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд,
двадесети състав
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0304-000358/08.09.2021г., издадена от А.Г.А., на
длъжност полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, РУ Несебър, упълномощен със
заповед № 251з-3805/26.08.2021г., с която на М.К., ЛНЧ ********** с постоянен адрес:***, на основание чл.171, т.2а, бук. “б“ от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка – Прекратяване на регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 8
МЕСЕЦА, СЧИТАНО ОТ 01.08.2021г., КАТО ОПРЕДЕЛЯ СРОК НА НАЛОЖЕНАТА ПАМ ШЕСТ МЕСЕЦА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.172,
ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: