П Р О Т О К О Л
|
12.07.2019 година |
гр. БУРГАС |
Бургаският
районен съд ХLVІІ-ти наказателен състав
На дванадесети
юли две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Секретар: Диляна Бодурова
Прокурор: Керка Дюлгерска
Сложи за разглеждане докладваното от съдията Митев
Наказателно ОХ дело №
1209 по описа за 2019 година
На именното повикване в 13.30 часа се явиха:
За Районна прокуратура Бургас, редовно призовани,
явява се прокурорът Дюлгерска.
Подсъдимият М.П.М., редовно призован, не се явява.
Явява се адв.Х. от БАК,
назначен за служебен защитник на подсъдимия, редовно призован.
Пострадалото лице К.Д.С., редовно призован, не се явява.
ПРОКУРОРЪТ: С оглед неявяването на подсъдимия моля
да не се дава ход на делото и същият да се призове на всички известни по делото
адреси. Дори бих помолила за принудително довеждане на адреса му по
местоживеене.
АДВ.Х.: Присъединявам се към становището на прокурора.
Предвид редовното му призоваване и неявяването му считам, че следва да се извършат
необходимите действия по издирването му. Не се противопоставям и на искането за
принудително довеждане.
Съдът, предвид това, че подсъдимият е редовно
призован, присъствието му не е задължително, както и че същият не е посочил
уважителни причини за неявяването си, намира, че разпоредителното заседание
може да протече по реда на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК. Предвид това, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД на разпоредителното заседание.
Снема самоличността на подсъдимия по данни от ДП.
М.П.М. – ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***,
българин, български гражданин, неженен, осъждан.
Съдът РАЗЯСНЯВА на страните правото им на отвод
срещу състава на съда, на прокурора и на секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отвод срещу състава на
съда и на секретаря.
АДВ.Х.: Нямам искания за отводи на състава на съда,
на прокурора и на секретаря.
СЪДЪТ намира, че са налице предпоставките за произнасяне
по предвидените в чл. 248 НПК въпроси, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ ОБСЪЖДАНЕ НА ВЪПРОСИТЕ ПО ЧЛ. 248, ал.
1 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Делото е подсъдно на Районен съд Бургас.
Към настоящия момент не са налице предпоставките за прекратяване и спиране на наказателното
производство. В хода на проведеното досъдебно производство не са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемите и пострадалия. Няма да правя искания за събиране на нови доказателства.
Считам, че не са налице предпоставките за разглеждане на делото по реда на особените
правила.
Имам искане за вземане на мярка за процесуална
принуда, а именно „Подписка“.
АДВ. Х.: Делото е подсъдно на Районен съд Бургас. Към
настоящия момент не са налице предпоставките за прекратяване и спиране на наказателното
производство. В хода на проведеното досъдебно производство не са допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемия и пострадалия. Нямам искания за вземане на мярка за процесуална
принуда. Няма да правя искания за събиране на нови доказателства.
В ДП подзащиният ми е
признал всички факти и обстоятелства по повдигнатото му обвинение. Аз съм
присъствал на разпита от ДП, говорил съм с него по този въпрос и зная, че той
признава всички факти от ОА, поради което и правя искане за разглеждане на делото
по реда на глава 27 от НПК.
След изслушване на становищата на прокурора и лицата
по чл. 247б, ал. 1 и 2 НПК, съдът се оттегля на тайно съвещание за постановяване
на своя съдебен акт по чл. 248, ал. 5 НПК, като съобщава на страните, че определението
ще бъде обявено в 13:45 часа.
Съдебното заседание продължава в 13:45 часа, в присъствието
на същите страни, на които съдът обяви своето определение по чл. 248, ал. 5 от НПК
в следния смисъл:
Делото е
подсъдно на съда. Не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство. Не са налице предпоставки за разглеждане на делото
при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател,
назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник
и извършването на съдебни следствени действия по делегация.
Съдът обаче
намира, че на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия. По-конкретно, допуснато е нарушение по
смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК, като е възпрепятствана възможността на
обвиняемия да разбере за какво престъпление е привлечен в това качество, тъй
като е налице непълнота в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и
непълнота в посочването на състава на извършеното престъпление.
В обвинителния
акт следва да бъдат посочени всички факти, които принадлежат към състава на престъплението,
за което е привлечен обвиняемия. Това означава да е описан предметът на
престъплението, датата и мястото на деянието, както и самото деяние и в какво
се изразява то- действие (като се опишат конкретните актове) или бездействие
(като се посочи какво е следвало да се направи). Важно е да се отбележи, че в
обвинителния акт прокурорът излага фактическата обстановка такава, каквото той
самият извлича от наличните по делото доказателствени материали. Иначе казано,
след запознаване с доказателствената съвкупност, прокурорът прави анализ, като
преценя кои източници да кредитира и кои не, като след това преценя какви факти
се установяват от кредитираните източници. След това, той излага тези свои
фактически изводи в обстоятелствената част на обвинителния акт, като посочва
релевантната и установена по негово мнение фактическа обстановка.
В конкретния
случай, обвиняемият е привлечен за престъпление по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1 НК. По мнение на настоящия състав обаче, за това
деяние не са описани конкретни действия или бездействия на обвиняемия, с които
да се твърди той да го е осъществил.
В началото на
обвинителния акт се описва как собственикът на жилището е заварил обвиняемия в
него, както и действията по задържане и предаване на органи на полицията. След
това обаче, липсва посочване на конкретни факти, които прокурорът счита, че са
се осъществили, като вместо това са възпроизведени гласни доказателствени
средства, като е описано какво заявява обвиняемият и то касателно
най-съществената част- механизма на деянието. Така на л. 2, ред 17 от
обвинителния акт е написано: „Той обяснил на св. Димитров и св. Желев, че е
влязъл в къщата, за да се нахрани.“. Малко по-надолу се продължава:
„Обвиняемият М. посочил щангата и разяснил, че е влязъл в къщата, след като с
нея разбил входната врата.“.
При това положение,
съставът намира, че на практика липсва описание на фактическа обстановка, и
по-конкретно по отношение на механизма на извършване на деянието, тъй като
директното възпроизвеждане на обяснения не може да замести излагането на
преценката на прокурора. Всъщност, при така съставения обвинителен се посочва
като факт това, че някой е казал нещо и ако например производството протече по
реда на съкратено съдебно следствие с признаване на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, то реално ще е налице признание, че
описаното в акта е било казано от някого, а не че действително се е
осъществило. Прокурорът е следвало да анализира тези доказателствени източници
и да изложи конкретни факти, които приема за установени на тяхна база, като
директното възпроизвеждане не дава възможност да се прецени дали се приема за
достоверно всичко. Още повече, че в конкретния случай, във възпроизведените
обяснения се говори за разбиване на входната врата, докато в заключителната
част на обвинителния акт прокурорът е посочил, че деянието е извършено, като
обвиняемият „е упражнил натиск“. По мнение на настоящия състав упражняването на
натиск и разбиването са различни по резултата си действия, като не става ясно
кое е вменено на обвиняемия от фактическа страна.
Посоченото нарушение пречи на обвиняемия да
разбере фактическите рамки на обвинението, респ. да се защитава по тях, което
безспорно е съществено нарушение на процесуалните правила. При липса на
описание на посочените факти се касае за непълно очертаване на предмета на
доказване съобразно чл. 102 НПК, в който случай и за съда, остава неясно кои
факти ще бъдат изследвани и кои ще подлежат на доказване. Същото може да бъде
отстранено чрез повторното извършване на опороченото процесуално действие, като
се посочват конкретните действия и бездействия, с които е осъществено деянието,
които приема самият прокурор.
Освен горното,
липсва и коректно очертаване на престъплението в заключителната част на
обвинителния акт, както и в постановлението за привличане. Съгласно разпоредбата
на чл.219 ал.3 т.3, пр.2 и 3 от НПК, постановлението, с което определено лице
се привлича като обвиняем следва да съдържа освен всичко останало и описание на
деянието, за което се привлича, и правната му квалификация. С обвинителния акт
максимално точно и ясно се очертава предмета на доказване по делото, поради
което за него законодателят чрез разпоредбата на чл.246 от НПК въвежда
по-големи изисквания в сравнение с постановлението за привличане. За да се
конкретизира престъпното деяние, следва да се посочат неговите съставомерни признаци, при което, както в постановлението,
така и в ОА е задължително да се посочат всички фактическите признаци на
престъпния състав и правната квалификация. На следващо място между посочените съставомерни признаци в ОА и постановлението за привличане,
следва да е налице единство. Непосочването, на който и да е от съставомерните признаци или правната квалификация, нарушава
правото на подсъдимия и неговия защитник да разберат какъв е обема и в какво се
изразява обвинението, което представлява съществено процесуално нарушение (в
този смисъл Определение № 514 от 17.05.2017 г. по н. д. № 493 / 2017 г. на I
състав на Окръжен съд – Бургас). Деянието по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1 НК е съставомерно,
когато е употребена „сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт
или специални технически средства“,
докато в обвинителния акт навсякъде се говори само за техническо средство.
Прилагателното „специални“ се отнася именно до използваните средства, което
означава, че законът предвижда някакви специфични особености относно един от
признаците от обективна страна- средството на извършване на престъплението.
Както бе посочено, с обвинителният акт се очертават самите рамки на предметът
на доказване, като дали средството, което лицето е използвало има визираните в
закона свойства, също влиза в предмета на доказване. Оттук пък се предопределят
и рамките, в които ще се осъществява правото на защита на подсъдимия. За да
може същият в пълен обем да реализира правото си на защита, той трябва да
разбере в какво точно е обвинен, което включва не само фактическата част на
едно обвинение, но и неговата правна квалификация, между които трябва да има
единство. Настоящият състав счита, че не се касае за фактическа грешка, тъй
като навсякъде в обвинителния акт се говори само за „техническо средство“. Също
така, в постановлението за привличане на л. 22 от ДП отново е посочено
използването само на „техническо средство“.
Изводът на съда
влече като последица прекратяване на съдебното производство по делото и
връщането му за отстраняване на допуснатите нарушения, тъй като неяснотите и
противоречията в предмета на обвинението, въведени с ОА и постановлението за
привличане на обвиняем, винаги са съществени процесуални нарушения, защото
неизменно водят до ограничаване правото на защита на обвиняемия/подсъдимия.
По отношение на
реда, по който следва да бъде гледано делото, направените доказателствени
искания, насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да бъдат
призовани за него, съдът няма как да вземе становище на този етап, като това би
могло да бъде сторено при връщане на делото за продължаване на производството
след евентуално обжалване на настоящото определение пред БОС. По отношение на искането
за взимане на мярка за неотклонение, съдът намира, че същото следва да бъде
оставено без уважение към настоящия момент, тъй като предвид разглеждането на
делото при условията на чл. 269 НПК към настоящия момент, не е необходимо
осигуряване на присъствието на подсъдимия.
С тези мотиви,
на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:№
1029/12.07.2019 г.
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по НОХД № 1209/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ВРЪЩА на Районна
прокуратура – Бургас досъдебно
производство № 661/2018г. по описа на Второ РУ- гр.
Бургас, Пор. № 2552/2018г. по описа на РП -
Бургас, за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на
процесуалните правила, съобразно мотивната част на
определението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за вземане на мярка за
неотклонение „Подписка“ по отношение на подсъдимия М.П.М..
Определението в
частта, в която е прието, че са допуснати съществени процесуални нарушения и
съдебното производство е прекратено, подлежи на обжалване и протестиране пред
Окръжен съд – Бургас в седмодневен срок от днес по реда на глава двадесет и
втора от НПК.
СЪДИЯ:
Протоколът
е написан в съдебно заседание, което приключи в 13.55 часа.
СЕКРЕТАР: СЪДИЯ: