Определение по дело №1776/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260470
Дата: 5 ноември 2020 г.
Съдия: Анна Иванова Иванова
Дело: 20205300501776
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260470

гр.Пловдив, 05.11.2020г.

                                                                               

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански състав в закрито заседание в следния състав :

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова

                                       ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев

                                                                  Иван Анастасов                                                                                        

като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА ч.гр.д. №1776/2020 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:

Производство по чл.274, ал.1 ГПК.

Постъпила е ч.жалба вх.№22993/12.08.2020 г. от Т.И.Д. с ЕГН ********** *** чрез адв.М.Р. против  определение №400 от 1.07.2020 г. по гр.д.№357/2020 г. на РС-Карлово, 3 гр.с., с което е прекратено като недопустимо производството по гр. д. № 357/2020 год. по описа на РС –Карлово.

       Счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно и моли да се отмени обж.акт и делото да се върне на РС за продължаване на съдопроизводствените действия. Излага доводи, че дори да се приеме, че за същия спор има влязло в сила решение, то то е само за част от спорното право, тъй като устните състезания по гр.д.№1455/2019 г.  са проведени на 12.02.2020 г. , а 6-месечния срок, през който ищецът е останал без работа изтича на 19.03.2020 г., т.е. счита, че съдът е можел да отхвърли иска по чл.225, ал.1 КТ само за периода 12.08.2019-12.02.2020 г., но не и за периода 12.02.2020 -19.03.2020 г.

            Постъпил е отговор на ЧЖ от ВМЗ-ЕАД-гр.Сопот, ЕИК *********, с който счита жалбата за неоснователна. Изложени са доводите, че КРС по гр.д.№1455/2019 г. е отхвърлил иска на Т.Д. по чл.344,ал.1,т.3 във вр. с чл.225,ал.1 КТ – обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца след уволнението, поради недоказаност на иска – въпреки указанията на съда при разпределяне на доказателствената тежест, ищецът не е представил по делото нито трудовата си книжка, която е била в него към момента на подаване на ИМ, нито удостоверение от Агенцияята по заетостта за регистрирането му като безработен /от датата на регистрацита му на 24.09.2019 г./, нито е обжалвал постановеното решение, поради което то е влазло в сила; счита, че силата на присъдено него на съдебното решение води до непререшаемост на спора, която е абсолютна процесуална пречка за правото на иск. 

            ПОС като разгледа изложените доводи, намира следното:

ЧЖ е подадена на 10.07.2020 г., а акта на съда е получен на 06.07.2020 г., т.е. жалбата е подадена в законоустановения 1-седмичен срок за обжалване на определенията, поради което следва да бъде разгледана по същество.

            За да прекрати делото за делба като недопустимо КРС е приел, че искът е недопустим на основание чл.299 ГПК.

            По направените доводи ПОС намира следното:

КРС,1 гр.с. по гр.д.№1455/2019 г. е отхвърлил иска на Т.Д. по чл.344,ал.1,т.3 във вр. с чл.225,ал.1 КТ – за заплащане на сумата 6000 лв. –претендирано обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца след уволнението, поради недоказаност на иска. Решението не е обжалвано в отхвърлителната част от Д. и е влязло в сила. Претенцията обхваща периода от 19.9.2019 г./датата на уволнителната заповед/ до 19.03.2020 г. Действително, последното с.з., в което са приключили устните състезания и делото е обявено за решаване, е 12.02.2020 г. КРС е следвало да отхвърли като недоказана претенцията само за периода 19.09.2019 г.-12.02.2020 г./когато са изтекли 5-месеца от оставането на ищеца без работа/, вместо което РС е отхвърлил претенцията изцяло. Поради бездействие на ищеца, решението на КРС не е обжалвано в в отхвърлителната част и е влязло в сила. Съгласно чл.299 и чл.298,ал.1 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, а повторно заведеното дело между същите страни, за същото искане и на същото основание  -се прекратява от съда. Съгласно чл.297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища в РБ.    Горното налага извода, че като е прекратил производството, КРС е постановил законосъобразно определение, поради което ЧЖ следва да се остави без уважение като неоснователна.

             

  Водим от горното съдът

 

                                               О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ч.жалба вх.№22993/12.08.2020 г. на Т.И.Д. с ЕГН ********** ***,подадена чрез адв.М.Р. против  определение №400 от 1.07.2020 г. по гр.д.№357/2020 г. на РС-Карлово, 3 гр.с., с което е прекратено като недопустимо производството по гр. д. № 357/2020 год. по описа на РС –Карлово.

            Определението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок от съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: