№ 3968
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512311 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Обжалва се решение на първоинстанционния съд от 29.07.2021г., с което са
отхвърлени искове с правно основание чл. 266, вр. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за осъждане на
ответника да плати сумата от 4891.14 лв. с ДДС възнаграждение по фактура №
**********/13.02.2019г. за СМР по Протокол № 2 от 13.2.2019 г. по договор за строителство
от 12.11.2018 г., и сумата от 489.11 лв. неустойка. Оспорва се решението като неправилно,
противоречие със събраните в хода на съдебното дирене доказателства и процесуални
нарушения поради необоснованост и се иска отмяната му като такова и постановяване на
ново, с което да се уважат изцяло предявените от „П.-Г.“ АД искове срещу „Н.с.****“
ЕООД. Моли да бъдат присъдени разноски пред двете съдебни инстанции.
Депозиран е отговор в срока по чл. 263 ал. 1 ГПК на 01.10.2021г., в който се излага,
че посочените във въззивната жалба правни доводи са в пълно противоречие с установените
по делото фактически обстоятелства, както и с действащите законови разпоредби, твърди се,
че обжалваното решение е напълно правилно, стройно обосновано, постановено при пълно
съответствие с действащото законодателство и с целта на закона. Моли да бъде отхвърлена
въззивната жалба като неоснователна и да се постанови решение, с което да се потвърди
обжалвания съдебен акт на СРС като правилен и законосъобразен, както и да бъдат
присъдени направените разноски във въззивното производство.
Постановено е разпореждане на съда по чл. 267 ГПК от 13.10.2021г. по насрочване на
делото в открито съдебно заседание, с което е констатирано, че не са заявени
доказателствени от страните искания.
С искова молба „П.-Г.“ АД е предявил против „Н.с.****“ ЕООД искове с правно
основание чл. 266, вр. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за изпълнение на договорно задължение на
ответника да заплати възнаграждение за извършени от ищеца СМР и на неустойка за забава.
Събраните по делото писмени доказателства удостоверяват приетата за установена
фактическа обстановка от районния съдия, поради което се препраща към мотивите на
1
решението му с оглед правната възможност по чл. 272 ГПК.
Няма спор между страните, че са че между страните е възникнало облигационно
правоотношение въз основа на Договор за строителство от 12.11.2018 г., с който ответникът
възложил на ищеца изпълнение на следните дейности на обект „Модернизация, внедряване
на енергоспестяващи мерки и изграждане на достъпна среда в сградата на ОУ „Св.Св.
Кирил и Методий“ гр. Габрово вкл. благоустрояване на дворни площи“, които да изпълни
със свои материали и техника: фрезоване на изпъкналости на съществуваща асф. настилка с
деб. 4 см. – 2.00 лв./кв.м.; преасфалтиране на подготвен участък за мултифункционално
игрище с нова асфалтова настилка /плътна асфалтова смес/ - 145 лв./кв.м. и основа,
дренажни слоеве, уплътняване и валиране – 42.20 лв./кв.м. В договора е предвидено
отчитането на изпълнените работи да бъде извършено чрез измерване на място посредством
нива, ширини и дължини. Разплащането е уговорено в 10-дневен срок от издаване на
фактура. Срокът на изпълнение е до 31.12.2018 г. При забава плащането на
възнаграждението е уговорена неустойка в размер на 10% върху дължимата сума.
Не се спори и че на 30.11.2018 г. е подписан между страните протокол № 1 относно
приемане изпълнението на следните видове работи: доставка и полагане на плътна
асфалтова смес, 369 тона, на стойност 53505 лв., фрезоване стара асфалтова настилка –
1053.00 кв. м. на стойност 2106 лв. и услуга с четка на стойност 260 лв., общо 67045.20 лв. с
ДДС, за които ищецът издал фактура от 20.12.2018 г., която не се спори, че ответникът
платил.
Представен е от ищеца протокол № 2/13.2.2019 г. относно извършена доставка и
полагане на плътна асфалтова смес - 28.11 тона, на стойност 4891.14 лв. с ДДС., за която
ответникът издал фактура № **********/13.2.2019г.
В следствие на откритото производство по оспорване на истинността на протокола в
частта относно подписа за възложител се установява от заключението на приетата по делото
почеркова експертиза, която съдът напълно кредитира, че подписът не е положен от С.Ч. –
управител на ищцовото дружество, или от О.А..
От заключението на изготвента по делото съдебно-счетоводната експертиза, което е
приета, като обективно и компетентно изготвена, се установява, че процесната фактура от
13.2.2019 г. е осчетоводена от ищеца и по нея се води непогасено задължение на ответника.
В счетоводството на ответника фактурата не е осчетоводена, не е ползван данъчен кредит.
Първоинстанционният съд правилно е приел заключението на съдебно-техническа
експертиза, според която, при огледа на място вещото лице е установило, че в южната част
на училищния двор е реализирано мултифункционално игрище, а от западната страна е
извършено преасфалтиране на площадката пред западния вход. Описаните дейности в
протокол № 1 и № 2 съответстват на извършените СМР, констатирани на място. В съдебно
заседание вещото лице е уточнило, че фрезованата площ е посочена на място от
представител на изпълнителя, тъй като иначе няма как да се установи и няма изпълнение на
фуга.
Пред първоинстанционният съд са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите А., И. и П., от които е станало ясно, че фрезованата площ е по-малка от
описаната в протокол № 1, както и че не е било изпълнено от ищеца уплътняването на
фугата между стар и нов асфалт. С оглед запазване на добрите партньорски отношения,
протокол № 1 бил подписан без забележки, като следвало в последствие да се коригира
площта и да се запълни фугата. Такъв окончателен протокол от ответника не бил подписван,
нито били извършвани други дейности.
Софийски районен съд правилно е възприел, че сключеният между страните договор
разкрива белезите на договор за изработка, като доколкото учреденото с него
правоотношение е възникнало между търговци, следва да се прилагат нормативните
правила, уредени в ТЗ - арг. от чл. 286, ал. 1 ТЗ . По това материално правоотношение
основните задължения за ищеца като изпълнител са да извърши точно в качествено,
количествено и времево отношение описаните в договора СМР и да предаде изработеното
2
на възложителя, а за възложителя са да приеме изработената работа и да заплати
уговореното възнаграждение - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288
ТЗ. Задължението на ответника като възложител да заплати цената на извършените работи е
предпоставено от следните факти: изпълнителят да е извършил работата, предмет на
договора; изпълнената работа да отговаря на уговореното в договора количество и качество
и да е приета от възложителя.
Въззивният съдебен състав, в съгласие с районния съдия, намира, че законът
задължава поръчващия да приеме изработеното – чл. 264, ал. 1 ЗЗД, т.е. то не е само негово
право, но и негово задължение. Приемането като правно действие представлява фактическо
получаване на изработеното и признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно,
приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от
изричното или мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата за
извършена съобразно договора. Затова законът предписва на поръчващия да прегледа
работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл. 264, ал. 2
ЗЗД. И ако не направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена,
съгласно предвидената в
Исковете са неоснователни и като такива не следва да бъдат уважени. Решението е
постановено с издържани мотиви, обосновано е, в съответствие с приложимия материален
закон и при липса на нарушения на процесуални правила. Правилно е приложена
задължителна съдебна практика.
В правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. Това е регламентът на чл. 269 ГПК. При прилагане на
същия, настоящият съдебен състав намира решението валидно, допустимо и правилно. След
обсъждане на доводите на страните и преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира, че решението е валидно, като постановено от надлежен орган, функциониращ в
надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена
форма и е подписано, същото се явява и допустимо, като постановено по предявен от ищеца
допустим иск, при наличието на положителните процесуални предпоставки и отсъствието на
процесуалните пречки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск.
Съдът се е произнесъл по отправеното искане за защита и в рамките на представената
му от закона власт да разреши правния спор.
При това положение, решението на районния съдия следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
При този изход на делото на въззивника и при претендиране разноски не се следват и
не се присъждат - жалбата не се уважава, защото е неоснователна, откъдето и акцесорните й
последици са без уважение.
На ответника следват се разноски в размер на 720 лева, като размерът не е възразен
от насрещната страна да е прекомерен.
По изложените мотиви, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на първоинстанционния съд от 29.07.2021г., постановено
по гр. д. № 40470/2020г. на СРС II ГО 72 състав.
ОСЪЖДА „П.-Г.“ АД ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „****, да
заплати на „Н.с.****“ ЕООД ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Овча купел“, ул. „****, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 720.00 лв. разноски
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4