РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Златоград, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на деветнадесети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20255420100078 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.
Постъпила е Искова молба от Т. В. Е., ЕГН ********** с адрес: гр. Н.,
ул. „М. Г.“ № ***, общ. Н., обл. С., чрез адв. Е. М. В., от АК - С., със служебен
адрес: гр. Н., ул. ,,А. С.‘‘ №** срещу ОБЩИНА Н., ЕИК *********, с адрес:
гр. Н., обл. С., представлявана от Б. Р. К..
Ищецът, чрез адв. Е. В. сочи, че е собственик на имот с идентификатор
51319.25.231, м. ,,Е. к.‘‘, вид територия – земеделска, категория 9, НТП нива, с
площ 4485кв.м, стар номер 000675, съгласно Заповед за одобрение на КККР
РД-18-75/19.11.2021г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при
граници и съседи на имоти с идентификатори 51319.25.215; 51319.25.216;
51319.25.218; 51319.25.230; 51319.25.232; 51319.25.301.
Доверителят на адв. В. има горния имот от неговия баща, като ищеца
владее имота от 1986г. явно и необезпокояван от никого. Ежегодно, а преди
това и неговите праводатели, са обработвали процесния имот като свой. През
годините имотът е засаждан и в момента се засажда с различни
селскостопански култури – тютюн, картофи, пшеница. В имота Т. Е. има
1
изградена масивна селскостопанска сграда, построена през 1987-1989г.,
служеща за отглеждане на животни и плевня. Към момента имотът в едната си
част е ливада, която се коси ежегодно от ищеца, а в другата си част
продължава да е нива, която също се обработва от ищеца.
При направена справка ищецът по делото установил, че процесния
имот е записан като стопанисван от община Н. и попадащ в категорията земи
по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Този имот с идентификатор 51319.25.231, намиращ се в м.
,,Е. к.‘‘, вид територия – земеделска, категория 9, НТП нива, с площ 4485кв.м,
стар номер 000675, никога не е бил с неустановен собственик или
безстопанствен, а още по-малко община Н. някога го е управлявала и
стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл. 19 ЗСПЗЗ.
Адв. В. сочи, че този имот никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС,
АПК или други земеделски организации.
Представителят на ищеца, адв. В. посочва съдебна практика в защита
на направените от него твърдения и развива подробни съображения в защита
интереса на доверителя си.
Ищецът, чрез адв. В. моли съда, да признае за установено по
отношение на ответника Община Н., ЕИК *********, с адрес гр. Н., обл. С.,
представлявана от кмета Б. Р. К., че той - Т. В. Е., ЕГН ********** с адрес: гр.
Н., ул. „М. Г.“ № ***, общ. Н., обл. С. е собственик, на основание давностно
владение с начало 1986г. на поземлен имот с идентификатор 51319.25.231, м.
,,Е. к.‘‘, вид територия – земеделска, категория 9, НТП нива, с площ 4485кв.м,
стар номер 000675, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-
75/19.11.2021г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и
съседи на имоти с идентификатори 51319.25.215; 51319.25.216; 51319.25.218;
51319.25.230; 51319.25.232; 51319.25.301.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът Община Н. признава изцяло предявения иск, като основателен и
доказан и моли същият да бъде уважен. Сочи се, че общината не е дала повод
за завеждане на делото, тъй като не е упражнявала фактическа власт върху
процесния имот, поради което моли разноските по делото да не бъдат
възлагани в нейна тежест.
В проведеното по делото открито съдебно заседание не се явява
представител за ответника Община Н.. Изпратена е молба от юрк. И. Д., с
която сочи, че поддържат изцяло отговора на исковата молба.
2
В съдебно заседание, пълномощникът на ищеца адв. Е. В. поддържа
предявения иск и моли да бъде уважен при условията на чл. 237, ал. 1 ГПК.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът
намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание
на иска.
От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице
отрицателните предпоставки по чл.237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на
ищеца за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.
Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г.,
първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато
предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това
решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава
възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно
изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и
евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно
съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за
основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът
възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните
биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за
приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като
например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така
да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението
на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като
например чл. 324, чл. 318, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.
Законодателят е предвидил не случайно в това производство, когато
съдът констатира, че са налице условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът да
прекрати съдебното дирене. Тоест, предполага се, че съдебното дирене е
започнало, но законодателят е дал възможност то да бъде прекратено, защото
е безсмислено да се събират още доказателства. В настоящия случай, съдът е
започнал съдебното дирене, като е приел и приложил по делото допуснатите с
определението по чл. 140 от ГПК писмени доказателства.
Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като имотът е
записан на общината въз основа на протоколно решение на комисията по чл.
19, ал.2 ЗСПЗЗ. Съгласно изр. 2-ро на ал. 1 на чл.19, след влизане в сила на
плана за земеразделяне и одобрената КВС, тези земи стават общинска
собственост. Тоест, това са действия, които дават достатъчен повод на ищеца
да предяви собственически права в настоящия процес.
Ищецът не претендира съдебно-деловодни разноски, поради което
такива не следва да бъдат присъдени на ответника.
Представената скица с исковата молба на АГКК гр. С. № 15-
325288/25.02.2025г., приложена на лист 6 и 7 по делото, приподписана от
3
съдия-докладчика, да се счита неразделна част от настоящото решение.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 77
ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на ОБЩИНА – Н., БУЛСТАТ *********,
представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, че
Т. В. Е., ЕГН ********** с адрес: гр. Н., ул. „М. Г.“ № ***, общ. Н., обл. С. е
собственик, на основание давностно владение с начало 1986г. на поземлен
имот с идентификатор 51319.25.231, м. ,,Е. к.‘‘, вид територия – земеделска,
категория 9, НТП нива, с площ 4485кв.м, стар номер 000675, съгласно Заповед
за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021г., издадена от Изпълнителен
директор на АГКК при граници и съседи на имоти с идентификатори
51319.25.215; 51319.25.216; 51319.25.218; 51319.25.230; 51319.25.232;
51319.25.301.
Скицата на АГКК гр. С. №15-325288/25.02.2025г., приложена на лист 6
и 7 по делото, приподписана от съдия-докладчика, да се счита неразделна част
от настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
4