МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО
НОХД № 405 ПО ОПИСА ЗА 2019 ГОДИНА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ
На 10.04.2019 год. във Варненският окръжен съд е
внесен обвинителен акт № 21 на Варненска окръжна прокуратура против подсъдимият
В.К.А., по който е образувано производство пред първа инстанция, за извършени
от него престъпления от общ характер, както следва:
1. Престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 във
вр.чл.115 от НК за това, че за времето от 13.02.2018 год.
до 14.02.2018 год. в гр.Варна умишлено умъртвил Я.Сп.Й., ЕГН **********, като
убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена
жестокост.
2. Престъпление по чл.157, ал.1 НК за това, че на
13.02.2018 гд. в гр.Варна извършил действия на полово
удовлетворение с лице от същия пол- Я.Сп.Й., като употребил за това сила.
Представителят на прокуратурата поддържа
обвинението, моли подсъдимия да бъде признат за виновен и да му се наложат
наказания към максималния размер за престъплението по чл.157 НК и доживотен
затвор за престъплението по чл.116 НК.
По делото срещу подсъдимия е предявен граждански
иск от Г.Ц. за сумата от 500 000 лева, претърпени от нея неимуществени
вреди в резултат на деянието по чл.116 НК. Ц. е конституирана и като частен
обвинител по делото. След конституирането й като страна в наказателното
производство по време на разпоредителното заседание, Ц. не се е явила в нито
едно от следващите съдебни заседания и не е изразила никакво становище по
делото.
Защитникът на подс.А.
пледира за оправдателна присъда. Счита, че от събраните по делото доказателства
не се доказва подсъдимият да е извършил вменените му престъпления.
На предварителното следствие и пред съда подсъдимият
не се признава за виновен, моли за оправдателна присъда.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
В.А. ***. От дълги години се познавал с пострадалия Я.С.,
който също живеел в посочения квартал заедно с майка си, но след нейната смърт
жилището им било продадено и последните 7 години пострадалият бил бездомен, но
преживявал преимуществено в квартала, в който израснал.
Повечето хора от квартала познавали С.
и му помагали според възможностите си като му давали храна, дрехи и цигари. Той
имал психични проблеми и това било известно на всички от квартала. Реално
пострадалият трудно осъществявал някаква комуникация и то само с познати хора.
Към никого и никога не е проявявал агресия, бил тих и срамежлив.
В края на м.декември 2017 год.
времето се застудило значително. А. видял, че С. е премръзнал и решил да го приюти
в жилището си, находящо се в бл.404, вх.7, ет.5 ап.37. В същото жилище живеела П.С.,
която от дълги години имала интимна връзка с подсъдимия. С. притежавала
апартамент в същия жилищен вход, но на 9-тия етаж, ап.48, където живеели двете
й дъщери. В нейното жилище по това време била отседнала, заедно със сина си,
св.С.Г.. Двете домакинства се издържали основно от подсъдимият, който имал
автосервиз. През деня А. бил основно в автосервиза, като често бил придружаван
от С.. Вечер двамата се прибирали в апартамента на подсъдимия, пострадалият не
е ходил в апартамента на С., той бил оставен да обитава една от стаите на А..
Комуникацията основно се водила между двамата, като подсъдимият му казвал какво
да прави, къде да отиде, какво да яде, кога да се къпе и т.н. С. приготвяла
храната за всички, простирала прането, но реално с пострадалия не се
занимавала.
На 13.02.2018 год. между А. и С.
възникнал скандал по повод техни финансови проблеми и присъствието на Я.в дома
на обвиняемия, което св. С. не одобрявала. След като А. и С. отишли в
автосервиза, С. изпратила CMC на мобилния му телефон, че прекратява връзката си
с него, защото не иска да му създава проблеми. Започнала да събира багажа си от
жилището и да го пренася в собствения си апартамент. Това продължило до късните
следобедни часове, като през това време С. била посетена от св.Я.Х., с която
пили кафе и на която обяснила какво се е случило между нея и подсъдимия. Х.
живеела в същия вход, на третия етаж и била близка приятелка на подсъдимия.
Докато двете били заедно, към 15.00 часа към тях се присъединила и св.Г., която
тъкмо била станала от сън и в този момент разбрала какво се случва.
Около 16.00 часа трите се разделили,
като Г. се качила до деветия етаж за да облече сина си и след това със С.
отишли до близкия магазин „ЦБА", където напазарували продукти за вечеря,
цигари и лакомства за децата.
След като се върнали, слезли в
жилището на А., което св. С. отключила с намиращ се в нея ключ за да приключат
със събирането на багажа. Последната споделила със св. Г., която също се
познавала от години с подсъдимия, че той е станал безразличен към нея и че я
обвинявал за финансовите им проблеми, както и че присъствието на Я.в
апартамента на А. я дразнело. Считала, че подсъдимият й изневерява и на това се
дължи отношението му към нея.
В 18.53 часа Г. се обадила по
телефона на подсъдимия, като същевременно видяла, че той е паркирал автомобила
си на паркинга до блока. Няколко минути по-късно влязъл в апартамента си заедно
със С.. Там все още били С. и Г., които се намирали в помещение служещо като
спалня и хол, тъй като апартамента бил в ремонт.
С. и А. отново започнали да обсъждат
проблемите между тях и присъствието на С. в жилището, както и обстоятелството,
че връзката им е приключила. Ядосан от чутото А. ударил няколко шамара по
лицето на Я., като го питал защо ядосва приятелката му. Пострадалият не
отговорил нищо. Подсъдимият казал на Г. да отиде до магазина за да купи
продукти, при което С. предложила да отиде тя, а св. Г. да изпържи шницели за
вечеря.
Г. отишла на терасата и започнала да
пържи на газов котлон шницелите. През отворената врата видяла как А. започнал
да нанася многобройни удари с ритници и юмруци по цялото тяло на пострадалия.
Същият бил седнал на ниско столче в близост до вратата на стаята, като в
резултат на силните удари паднал на земята. С. не викал за помощ, а само
издавал скимтящи звуци. А. го поставил да седне на столчето и държейки го с
едната си ръка за блузата продължил да му нанася удари с юмруци по главата и
тялото. След това взел от стаята дървена пръчка с дължина около метър, с която
започнал да нанася силни удари по гърдите и гърба на пострадалия, който отново
бил паднал на земята. Свидетелката видяла, че пострадалият се опитал да се
предпази, като поставил ръцете си пред лицето, но подсъдимият продължил да го
удря с пръчката по цялото тяло, както и да го рита с крака, след известно време
преустановил побоя. Няколко пъти пострадалият падал и няколко пъти подсъдимият
го вдигал, като продължавал да му нанася удари. Това според възприятията на Г.
продължила около 1 час, като подсъдимият спирал временно да нанася побой на
пострадалия и после отново започвал.
Св.С. се върнала в жилището, като
след връщането й А. отново започнал да нанася отново удари с юмруци и ритници
по главата, гърдите и корема на пострадалия.
Г. се уплашила силно от случилото
се, поради което се качила в апартамента на С.. По-късно слязла в жилището на
подсъдимия и попитала къде е Я., като двамата й отговорили, че са го изгонили
от апартамента, след което Г. и С. се качили в апартамента на деветия етаж.
Около 20.30 часа при тях дошъл брата
на С. - св. М., който бил в изключително лоши отношения с А.. Свидетелят бил
закаран до жилището й от св.С., който управлявал автомобила му, тъй като М.
нямал книжка. Няколко месеца преди инкриминираната дата М. също живеел в
апартамента на С., но тъй като не допринасял с нищо за издръжката на
семейството, а само консумирал от закупената храна, между него и А. имало
сериозно скандали, което принудило свидетелят да се изнесе и да живее на друго
място.
А. видял паркиран пред блока
автомобила на св. М. и се обадил на Г., на която афектирано казал да предаде на
М., че го чака пред блока за да се разберат. Тъй като последният отказал да се
разправя с него, А. се качил до апартамента на С., където избухнал скандал
между двамата, като А. крещял силно и го обиждал. Поведението му било много
агресивно и нападателно. Тази ситуация продължила около 5-10 минути, след което
подсъдимият се върнал отново в жилището си.
В 21.45 часа подсъдимият се обадил
на св.С., с която се познавали от известно време и я помолил да я посети. По
време на разговора А. бил силно разстроен и плачел постоянно. Предвид
състоянието му С. го поканила на гости, въпреки късния час.
През това време св.М. напуснал
жилището на сестра си, но по пътя към дома си установил, че е забравил телефона
си. Той звъннал от телефона на св.С., за да предупреди, че се връща и към 22.00
часа двамата отново били пред блока на св.С..
Пред входа на блока, забелязали
седнал на площадката млад мъж, който охкал и пъшкал и бил с видими следи от
побой по лицето. При влизането им в жилището Г. ги попитала дали не са видели Я.пред
входа. Те й отговорили, че пред входа има млад мъж, който бил седнал на
площадката пред външната врата на блока. Г. споделила, че Я.е бил пребит от А.,
който бил афектиран от раздялата си със С..
Г. помолила двамата мъже да
преместят автомобила на паркинга зад блока, за до не го види подсъдимият и да
не последва нов скандал. Св.И.С. отишъл да премести автомобила, а малко
по-късно св.Г. слязла до входа за да го посрещне, тъй като домофона на
апартамента не работил. Там се срещнали със св.Н. и св.Я.Х., които по същото
време се прибирали от гости с автомобила на Н.. Двамата са близки приятели на А.,
реално израснали заедно. Те знаели, че той е прибрал С. в дома си и тъй като го
видели пред блока, а навън било студено, Х. се обадила на подсъдимият за да го
запитат дали знае, че С. е излязал. Той й отговорил,
че знае, че Я.е навън, както и че той ще се прибере сам. А. споделил с Х. за
настъпилия разрив в отношенията със св. С..
Н. и Х. отишли в апартамента на
последната, като тя започнала да приготвя децата си за сън, а Н. се качил в
дома на С. за да разбере какво точна се е случило, тъй като смятал, че св.Г.
има активно участие за разрива в отношенията на приятелите му и искал да й
потърси сметка. След като останал 10-15 минути в жилището, Н. се върнал в дома
на Х..
Около 22.50 часа А. се обадил на Г.
да я пита къде е паркирана колата му, тъй като не можел да я намери. Тя излязла
на терасата на жилището и видяла, че стои до автомобила си, макар да й бил
казал, че не може да го намери. От поведението и говора му свидетелката решила,
че той е алкохолно повлиян. По време на разговора подсъдимият й казал, че отива
да се самоубие и подарявал живота си на С..
Г. се притеснила от проведения
разговор и споделила за съдържанието му на С. и Х.. С. се обадили на св.Д., по
прякор „Полковника", за когото знаела, че е в много близки отношения с А.
и че последният изпитва силен респект към него. Д. се обадил веднага по
телефона на подсъдимия и му казал да не прави глупости. Н. и Х. също се опитали
да го намерят, като пробвали да осъществят и телефонна връзка, но намеренията
им останали неуспешни.
През това време А. пристигнал с
автомобила си пред блока на св.С. и тя излязла да му отвори входната врата,
след което се качили в апартамента. Там били св.С. - приятел на С. и св.Ст. -
нейна приятелка. Те видели, че обвиняемият е много разстроен, плачел, обяснил
им, че приятелката му го е напуснала и никой не го оценявал. По време на
престоя си обвиняемия се успокоил, като около 02.40 ч напуснал жилището на св. С.,
изпратен от Ст., с която се разменили телефонните номера и по-късно същата
вечер, той й изпратил съобщение, на което тя не отговорила, а на следващата
сутрин изтрила телефона му.
Около 03.00 часа на 14.02.2018 год. А.
се прибрал в апартамента си и се обадил на Г.. Тя слязла при него и го попитала
къде е пострадалият и защо обвиняемия си го „изкарал" на него. Подсъдимият
повдигнал рамене и й казал: „Господ ще ме накаже за това". А. бил много
пиян и почти заспивал на масата. Г. се качила при С. и двете си приказвали през
остатъка от нощта.
Около 06.00 часа на 14.02.2018 год. С.
изпратила съобщение по „Вайбър" на А., като му
заявила, че трябва да промени поведението си за да бъдат заедно. Той й
отговорил, че е съгласен с нея.
Към 10.00 часа на 14.02.2018год. св.В.
тръгнал към кварталния магазин. На паркинга на бл.404 в ж. к. „Владислав Варненчик" забелязал легнал мъж в тревната площ.
Когато се приближил св.В. разпознал, че това е Я.С., който бил виждал в
квартала и знаел, че е бездомен. Свидетелят звъннал на телефон 112 и съобщил за
мъж в безпомощно състояние. Около 11.00 часа на място пристигнал екип на ЦСМП –
Варна. В.Г.-лекар в Спешна помощ, установила, че състоянието на пострадалия е
изключително тежко и по лицето му имало множество синини. При докосване
пострадалия мъж свивал ръцете си пред лицето, като да се предпази от нещо и
издавал нечленоразделни звуци. При пристигането на екипа пред блока бил св. М.,
като пристигнал и А., който заявил, че пострадалия е живеел при него и не се е
прибирал от предната вечер, като настоявал да го преоблече.
Я.Сп.починал по пътя към болницата.
Около 12.00 часа по телефона на А.
се обадил полицейския служител от Трето РУ на ОД на МВР-Варна- П. П., който му
съобщил, че Я.е починал по пътя към болницата и двамата провели продължителен
разговор.В същото полицейско управление като ръководен кадър работел и брата на
подсъдимия - Ивайло А.. За случилото се подсъдимият уведомил св.Д., с който
поддържал телефонна връзка и същата сутрин от 07.00 до 09.00 часа, когато
провели множество разговори.
След проведения разговор с районния
инспектор, А. се обадил на С. и Г., като тримата се събрали в апартамента му.
Той им предложил пред органите на полицията да поддържат версията, че С. е
излязъл от дома на А. около 20.00 часа и не се връщал, а по същото време А. е
бил на гости в негова роднина.
На 14.02.2018 год. А. бил задържан
за 24 часа в Трето РУ на ОД на МВР-Варна,след което бил освободен предвид
дадените от С., Г., Х. и Н. показания създаващи му алиби.
На 15.02.2018 год. била извършено
аутопсия на трупа на С., при която са констатирани увреждания, сочещи
насилствена смърт на пострадалия.
От назначената по делото СМЕ се
установява, че по трупа на Я.Сп.са разграничени следните увреждания : счупване
на 3,4,5,6 леви ребра по предна мишнична линия с
разместване на фрагментите, разкъсване на пристенната
плевра, навлизане на въздух в лявата плеврална
кухина, в дясната плеврална кухина, колапс на двата
бели дроба, белодробна ателектаза, счупване на
4,5,6,7,8,9,10 леви ребра по задна мишнична линия,
счупване на 2,3,4,5,6,7,8 десни ребра по предна мишнична
линия с разместване на фрагментите и разкъсване на пристенната
плевра и счупване на 3,4,5,6,8,9,10 десни ребра по задна мишнична
линия, разкъсно контузии рани в областта на двата
бели дроба, контузия на белите дробове, кръв в двете плеврални
кухини по около 200мл., кръвонасядания по меките
тъкани на гръдния кош, меките черепни обвивки, меките тъкани на лицето, горни и
долни крайници, пояса, разкъсно контузии рани по
върха на езика, ожулвания в областта на лицето, горните крайници, остра кръвоизливна анемия, изстискана слезка,
бледост на вътрешните органи, кръвоизливи под ендокарда на лявата камера, оток на белите дробове и
мозъка, микрокръвоизливи в мозъка, оток на интерстициума в миокарда, микрокръвоизливи
в миокарда, огнищна вълнистост
на миоцитите, компенасторен
огнищен емфизем; повърхностна
разкъсно контузна рана /рагада/ в областта на ануса, кръвонасядане
в областта на меките тъкани на правото черво по задностраничната
лява повърхност в горна трета.
Причината за смъртта на Я.Сп.Й. е
комбинирана гръдна травма с множествени счупвания на ребра двустранно,
навлизане на въздух в плевралните кухини, колапс на
двата бели дроба, излив на кръв в двете плеврални кухини, които в своята съвкупност са обусловили
дихателна недостатъчност. За настъпването на смъртния изход от благоприятстващо
значение е имала острата кръвоизливна анемия, дължаща
се на излива на кръв в двете плеврални кухини,
множеството кръвонасядания в описаните области. Между
установените травматични увреждания и смъртния изход е налице пряка причинно
следствена връзка.
Смъртта е настъпила сравнително
бавно, в порядък на часове, в съответствие с развитието на двустранен пневмоторакс, нарушенията в механиката на дишането,
развитието на остра кръвоизливна анемия. При такива
тежки, множествени, комбинирани увреждания на жизненоважни органи обикновено
настъпва смърт.
Описаните дъговидни ожулвания в
дясната лицева половина са резултат на действието на предмети с подчертан ръб
каквито могат да бъдат човешките нокти; всички останали травматични увреждания
са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети. Такива биха могли да
бъдат получени при множество удари с юмруци, ритници и други.
Описаните травматични увреждания в
областта на гръдния кош са резултат на действието на твърди, тъпи предмети,
реализирано със значителна сила.
Травматичните увреждания в областта
на двете предмишници и лявата длан могат да се
приемат за т.нар. „защитни наранявания".
Установените травматични увреждания
в областта на заднопроходното отвърстие са резултат
на действието на твърди, тъпи предмети биха могли да бъдат получени при
извършване на анален полов акт, вкарване на предмети в областта на ануса и
правото дебело черво.
Всички описани травматични
увреждания са получени приживе. Преценени в своята съвкупност същите отговарят
да са получени в къс отрязък от време, в порядък като максимум часове.
Състоянието на трупа съответства на
смърт от първо денонощие. Всички установени увреждания са получени, основно
чрез нанесени силни удари,като с най-голяма кинетична енергия са нанесените
удари по гърба и гръдния кош. Всяко едно от нараняванията по тялото на
пострадалия е било съпроводено с усещане за различна по интензитет болка и
страдание. Особено изразен болеви синдром, придружен
с чувство на задух и безпомощност е изпитвал пострадалия при контузията на
белите дробове и навлизането на въздух и кръв в тях, при което смъртта е
настъпила мъчително за пострадалия и в рамките на няколко часа.
На 14.02.2018 год. е извършено
освидетелстване на В.К.А. и изготвена съдебно-медицинска експериза,
при която са установени следните увреждания: повърхностни ожулвания по лява
буза и палеца на лява ръка кръвонасядане по предна
повърхност на ляво бедро. Ожулванията са получени по механизма на тангенциално
действие на твърд тъп и ръбест предмет с неголяма сила. Кръвонасядането
е резултат на удар с или върху твърд тъп предмет с не особено голяма сила. Видът
на уврежданията отговарят да са получени в деня на освидетелстването.
С протокол за доброволно предаване
от 15.02.2018г. от обвиняемия са били предадени общо 10 бр. атрибути за секс
включващи вибратори, помпи и др. подробно описани в протокола. По отношение на
тях е била извършена експертиза относно възможността уврежданията в областта на
ануса на пострадалия да са причинени с някой от посочените предмети.
Установените увреждания реално могат
да бъдат получени при действието на ВД 1,2, 3, 4, 5 и 10, респективно при
вкарване в областта на заднепроходното отвърстие,
натиск, при което са се реализирали гореописаните увреждания. По отношение на
тези вещи посочени в СМЕ е било извършено ДНК профилиране. Съгласно
заключението на назначената ДНК експертиза при изследването на обекти с № 1, 2,
3, 4 и 6 (вибратори и черен пластмасов предмет) се доказа наличието на смес от
клетъчен материал от повече от две лица - от женски и мъжки пол в различно
съотношение като по повечето от тях е установена ДНК на подсъдимия и С.,
останалите ДНК следи са от неустановени лица от женски и мъжки пол. По нито
един от предметите не е установена ДНК на пострадалия.
По делото е назначена СПЕ на
подсъдимият, от заключението на която се установява, че към момента на деянието
А. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Вещите лица не са констатирали данни за психични и поведенчески
разстройства, не е страдал от умствено недоразвитие.
Същото се отнася за момента непосредствено след деянието и към момента на
проведеното освидетелстване.
В заключението на вещото лице, извършило
психологическото изследване, е отразено, че прави впечатление потребността на
подсъдимия да говори обстоятелствено за случилото се, като се стреми да го
омаловажи и да се оневини, поради което умишлено удължава финала и не желае да
стигне до него / защитна реакция /. Предварителната оценъчна скала за социална желателност / скала на лъжата / е наднормено повишена,
което прави резултатите от основните скали недостатъчно валидни и достоверни. Потребността
му от благоприятно възприемане и одобрение в социума, с цел укрепване на
неговия Аз образ, на самочувствие и самооценка, акумулират вътрешно напрежение
и агресивна готовност поради дългото потискане на неудоволствени
емоции.
Физическото и психичното състояние
му позволява да възприема фактите, които имат значение по делото и може да дава
достоверни обяснения за тях ,поради което може да участва пълноценно в
наказателния процес.
По делото е изготвена СПЕ и по
отношение на св.С.Г., от заключението на която се установява, че не страда от
психично заболяване в тесния смисъл на думата-психоза. Налице са данни за
вредна употреба на канабиноиди /марихуана/ и метамфетамини. Физическото и психичното състояние на
освидетелстваната й позволява правилно да възприема фактите, които имат
значение за делото и да дава достоверни показания, поради което може да участва
пълноценно в наказателното производство.
Изложените обстоятелства
съдът счита за установени въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията
на свидетелите по делото, заключенията на вещите лица, както и всички писмени
доказателства по делото, събрани на досъдебното производство и по време на
съдебното следствие, които са взаимно допълващи се.
След като прецени всички
доказателства, релевантни за делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
постанови присъдата си като взе предвид следните правни съображения:
Подсъдимият В.А. е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 във вр.чл.115
от НК за това, че за времето от 13.02.2018 год. до 14.02.2018 год. в гр.Варна
умишлено умъртвил Я.Сп.Й., ЕГН **********, като убийството е извършено по
особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост.
Този свой извод съдът
направи поради следните обстоятелства:
Обект на това престъпление
са обществените отношения свързани с неприкосновеността на човешкия живот и
тяло.
От обективна страна
изпълнителното деяние е осъществено: от данните по делото безспорно се
установи, че подсъдимият е нанесъл множество удари с ръце, крака и пръчка на
пострадалия, които са причинили извънредно тежки травми по тялото му, които са
били несъвместими с живота.
Съдът не споделя
твърденията на подсъдимият, че пострадалият сам е излязал
от дома му вечерта след като се върнали от работа и не го е виждал до
следващата сутрин, когато го открили в безпомощно състояние. А. твърди също
така, че не е нанасял никакви удари на С. и в тази насока изобщо не следва да
бъде давана вяра на показанията на Г..
Вярно е, че обвинението
почива основно на показанията на С.Г., която е станала пряк очевидец на
случилото се. Настоящият състав на съда изцяло кредитира нейните показания. На
първо място те са последователни, безпротиворечиви,
незаинтересовани. Тази свидетелка е била в изключително близки отношения с
подсъдимия и със св.С.. Тя многократно е живяла в дома на последната за
времето, когато се е връщала от Норвегия в България. Отношенията им са били
много близки, като Г. е наблюдавала начина на живот на двамата, а и на повечето
от останалите разпитани по делото свидетели, доколкото всички те са живели в
един блок, макар и на различни етажи или в различни входове. Познавали са се
дълги години преди инкриминираната дата, а и явно са продължили да поддържат
отношения помежду си във времето.
Съдът не кредитира твърденията
на подсъдимия и на св.С., Н. и Х., че по отношение на Г. е бил упражнен
физически и психически натиск при депозиране на показанията й от страна на
полицията, тъй като освен показания пред разследващ полицай тази свидетелка е
депозирала показания и пред съдия по време на ДП, а във фазата на съдебното
следствие същата е разпитана пред решаващият съдебен състав и при този разпит
се забелязва, че тя депозира същите показания, изрично заявява, че поддържа и
показанията си от ДП, с изключение на първия си разпит, за който обяснява, че е
даден след като с подсъдимия и С. са се сговорили какво да обясняват именно с
цел да оневинят А..
Изрично свидетелката беше
разпитана относно начина на депозиране на показания от нейна страна в ДП и тя е
категорична, че по отношение на нея не е било упражняван натиск от полицията
относно това какво да разказва във връзка с видяното от нея. Отделно от това по
делото се съдържат данни за упражнен натиск към тази свидетелка от страна на
приятелите на подсъдимия и в най-голяма степен от св.Р.Д., което в такава
степен я е изплашило, че да се наложи същата за бъде охранявана от Бюрото за
защита на свидетелите и тази свидетелка да бъде разпитвана по такъв начин от
съдебния състав, че да бъде осигурена личната й сигурност. При разпита й пред
съда свидетелката е изрично предупредена, за отговорността, която носи за
неверни показания или за затаяване на истината, през цялото време на разпита си
свидетелката беше спокойна и последователна, вдъхваща доверие при разказаното
от нея. Всички страни по делото имаха възможност да зададат въпросите си към
нея, от което те се възползваха в пълен обем, и свидетелката отговори на всички
въпроси подробно и без притеснение.
От показанията на Г. се
установява, че когато се е събудила на 13.02.2017 год., което е било в ранния
след обед, е отишла в апартамента на подсъдимия и там е видяла С. и Х. да пият
кафе. Седнала при тях е разбрала, че С. се е скарала с подсъдимия и събира
багажа си и го изнася в собствения си апартамент на 9-тия етаж. По-голямата
част вече бил изнесен. Като изпили кафето си, Г. се качила на 9тия етаж за да
облече сина си и двете със С. отишли до магазина за да напазаруват продукти за
пилешка супа, цигари и лакомства за децата. Продуктите оставили на 9-тия етаж,
а двете се върнали в апартамента на подсъдимия за да досъберат багажа на С..
Двете останали там до завръщането на А., което станало около 19.00 часа. Часа
на завръщането се установява от приложените по делото трафични
данни на телефона на Г., от които се установява, че в 18.53 часа тя е провела
разговор с него и точно в този момент видяла, че слиза от автомобила си.
След завръщането му в
апартамента, А. и С. отново започнали да изясняват отношенията си, обсъждали
паричните си проблеми, както е несъгласието на свидетелката С. да продължава да
живее в апартамента, предвид липсата на хигиенни навици у него.
В един момент А. предложил
на Г. да отиде до магазина и да напазарува някакви неща, при което С., която
пържила на терасата шницели предложила тя да отиде до магазина. Г. продължила
да пържи шницелите на терасата, а А. излязал от
стаята и се върнал там заедно със С.. В този момент Г. видяла пострадалия за
първи път тази вечер, като тя не знае дали той е бил в друга стая на
апартамента или е дошъл някъде отвън.
Подсъдимият бил ядосан от
раздялата си със С., като считал, че частично вина за това има и пострадалият и
започнал да му нанася удари с ръце и крака по цялото му тяло. Ударите били
толкова силни, че С. паднал от столчето, на което седял. Подсъдимият го хващал
за дрехите, поставял го отново на столчето и продължавал да му нанася нови
удари. Това се случила няколко пъти, като А. спирал да го бие и после започвал
отново. От някъде взел пръчка дълга около 1 метър, с дебелина на човешки палец
и счупена в единия край, и с нея нанесъл няколко удара по гърба и гърдите на
пострадалия. Г. имала чувството, че този бой продължил около час, като в един
момент в апартамента се върнала и С., която също станала свидетел на случващото
се, но не се намесила по никакъв начин. През цялото време пострадалият не викал
за помощ, а само издавал скимтящи звуци, а подсъдимият му се карал. Реално
селен шум в апартамента не бил вдиган, поради което и съседите не разбрали и не
чули какво се случва.
Към 20.00 часа двете ж. се
тръгнали, като оставили подсъдимият и С. в апартамента на първия.
Към 20.30 часа в дома на С.
пристигнал нейния брат –св.М., за да им донесе наркотик, и останал в дома й
около 30 минути до час. Неговото посещение било забелязано от подсъдимият,
който се обадил по телефона на Г. и поискал М. да слезе зад блока за да се разберат.
Тъй като последният отказал, А. се качил в апартамента на С. и там се скарали
със свидетеля по повод на техни предходни неразбирателства. Малко след това
подсъдимият напуснал това жилище, а в 21.45 часа се обадил на Г. за да я уведоми,
че ще посегне на живота си, след което отишъл на гости на св.С., където останал
до 02.40 часа през нощта, а в апартамента си отново се върнал към 03.00 часа,
когато провел разговор с Г., която дори отишла при него и разговаряли за случилото
се, като при въпроса й защо е постъпил така с Я., подсъдимият бил разстроен и
казал, че ще бъде наказан от Господ за стореното от него.
Показанията на Г. до
известна степен се потвърждават и от показанията на М. и С., които се върнали в
дома на С. около 22.00 часа. Това се наложило тъй като М. забравил телефона си.
При връщането си двамата се качили в апартамента на С., като на стълбите пред
входа видели пострадалият, който имал следи от побой и издавал тихи звуци. При
влизането си в апартамента, разбрали от Г., че Я.е набит от подсъдимия. Повече
дума за това не станало, но св.С. бил помолен да премести автомобила на друг
паркинг, за да не бъде забелязан от подсъдимият и той отново да вдигне скандал.
При повторното си влизане във входа, С. се засякъл със свидетелите Н. и Х.,
които също преди това забелязали пострадалият навън и междувременно позвънили
на подсъдимия за да го уведомят за това, като той им казал, че е наясно и
съобщил на Х. за поредната си раздяла със С..
Тези подробности са
пресъздадени много точно в показанията на Г., без изобщо тя да знае, че
достоверността им ще бъде проверена чрез допустимите от закона процесуални
способи и часовете ще бъдат потвърдени от приложените по делото доказателства
за проведените разговори между свидетелите по делото помежду им и с подсъдимия,
както и от трафичните данни, от които се установява
обслужването по клетки на някои от телефоните, притежавани от подсъдимия и
свидетелите М., С., Г., С. и др.
На следващо място от
значение за да бъдат приети за достоверни показанията на Г., е обстоятелството,
че даденото описание на начина на нанасяне на побоя от подсъдимия върху
пострадалия съвпадат с установените наранявания при аутопсията на С.. От
заключението на СМЕ се установява, че на последния се причинени счупване на 3,4,5,6 леви ребра по
предна мишнична линия с разместване на фрагментите,
разкъсване на пристенната плевра, навлизане на въздух
в лявата плеврална кухина, в дясната плеврална кухина, колапс на двата бели дроба, белодробна ателектаза, счупване на 4,5,6,7,8,9,10 леви ребра по задна мишнична линия, счупване на 2,3,4,5,6,7,8 десни ребра по
предна мишнична линия с разместване на фрагментите и
разкъсване на пристенната плевра и счупване на
3,4,5,6,8,9,10 десни ребра по задна мишнична линия, разкъсно контузии рани в областта на двата бели дроба,
контузия на белите дробове, кръв в двете плеврални
кухини по около 200мл., кръвонасядания по меките
тъкани на гръдния кош, меките черепни обвивки, меките тъкани на лицето, горни и
долни крайници, пояса, разкъсно контузии рани по
върха на езика, ожулвания в областта на лицето, горните крайници, остра кръвоизливна анемия, изстискана слезка,
бледост на вътрешните органи, кръвоизливи под ендокарда на лявата камера, оток на белите дробове и
мозъка, микрокръвоизливи в мозъка, оток на интерстициума в миокарда, микрокръвоизливи
в миокарда, огнищна вълнистост
на миоцитите, компенасторен
огнищен емфизем.
Описаните дъговидни ожулвания в
дясната лицева половина са резултат на действието на предмети с подчертан ръб
каквито могат да бъдат човешките нокти; всички останали травматични увреждания
са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети. Такива биха могли да
бъдат получени при множество удари с юмруци, ритници и други.
Описаните травматични увреждания в
областта на гръдния кош са резултат на действието на твърди, тъпи предмети,
реализирано със значителна сила. В съдебно заседание вещите лица обясняват, че
множеството счупвания на ребрата отговарят да се причинени по описания от св.Г.
начин. Тези кости могат да бъдат счупени именно с ритници или много силни удари
с юмрук.
Травматичните увреждания в областта
на двете предмишници и лявата длан могат да се
приемат за т.нар. „защитни наранявания", като в показанията с Г. обяснява,
че С. не е отговарял на нанесените му удари по някакъв начин, а само е издавал
скимтящи звуци и понякога е вдигал ръце за да се предпази.
На следващо място съдът
намира, че следва да даде вяра на показанията на Г. и поради обстоятелството, че
в тях се съдържат и нелицеприятни за нея факти, като например обстоятелството,
че същата периодично е употребявала различни наркотични вещества, включително и
същата вечер е приела кристал, който й е донесен от св.М.. Също така от
показанията й се установява, че тя има две деца, като по-голямото от тях се
намира в приемно семейство и поради явно дефицита на родителски грижи от нейна
страна, са правени постъпки именно подсъдимият и С. да станат приемни родители
на децата й.
В тази насока още едно обстоятелство
в показанията на Г. съдът намира за достоверно и потвърдено от останалия събран
доказателствен материал, което мотивира съда изцяло да приеме за достоверни
показанията й. Това са показанията й, в които свидетелката говори за
т.нар.”ремонт” на пострадалия. От тази част на показанията на Г. се установява
случай, преди инкриминираната дата, при който подсъдимият отново е нанесъл
побой на С., за който св.С. й казала, че е извършен „ремонт”. Тогава Г. не е
видяла конкретни удари, но когато е отишла в апартамента на подсъдимия е
намерила салфетки с кръв, а след това е видяла и синини по лицето на С., за
които казва, че към инкриминираната дата вече са били започнали да избледняват.
Такива избледняващи синини са били установени при СМЕ, а те са били забелязани
и от други свидетели по делото, макар те да не могат да кажат как са получени. Г.
не може да посочи датата, на която се е случило това, но го свързва с
обстоятелството, че същата вечер А. е трябвало да закара дъщеря й до приемното
семейството, в което е била настанена и това се е случило в последния ден на
ваканцията, но не може да каже дали става дума за грипна ваканция или някаква
друга. Св.С. също потвърждава, че дъщерята на Г. е била при тях и подсъдимият я
е откарал до дома, в който е настанена в последния ден на междусрочната
ваканция, макар категорично да отрича да е ставала лично тя свидетел на нанесен
побой над Я.този ден или някой друг. Но при съпоставката на показанията на
двете се установяват факти, които обосновават истинността на показанията на Г.,
тъй като тя първа депозира показанията си в
съдебното заседание и нямаше как да знае, че С. също ще разкаже за
пребиването на дъщеря й през този период, макар и да отрича т.нар. „ремонт”.
Всичко изложено до момента
мотивира съда да приеме за достоверни показанията на Г. в тяхната цялост и да
прецени, че именно тя е станала свидетел на нанесения от подсъдимия побой върху
С. и нещата са се случили именно както са пресъздадени от свидетелката.
С оглед депозираните от
нея показания, че същата вечер е употребила наркотично вещество, на Г. е била
извършена съдебно психиатрична и психологична експертиза, заключението на която
е, че свидетелката притежава свидетелска годност и е в състояние да депозира
достоверни показания.
За достоверността на
казаното от Г. говори и поведението на свидетелите Х., Н., С. и Д. след
случилите се събития въпросната вечер. Съдът намира, че и четиримата са били
наясно какво се е случило със С. и са предполагали неблагоприятния изход за
пострадалия. Съдът намира, че първите трима са видели следите върху пострадалия
от нанесения побой и са възприели тежкото му състояние, а последния от тях е
бил уведомен за случилото се и участието на близкия му приятел В. в него.
Именно поради това, че са
видели състоянието на С., когато са се прибирали в дома на Х., Н. и Х. са се
обадили на А. за да разберат от него какво се е случило и дали знае, че С. е
навън. Самото обстоятелство, че са го видели навън не е било толкова
необичайно, тъй като пострадалият реално е преживял бездомен последните 7
години от живота си и често е виждан пред блока както през деня, така и през
нощта. През тази въпросна вечер дори времето не е било толкова студено /имайки
предвид сезона/, че посочените двама свидетели да са се притеснили, а и няма
данни през останалите прекарани от Я.зими без подслон това да ги е притеснявало
по някакъв начин. Двамата са били притеснени именно от състоянието на Я.и
обстоятелството, че знаят, че през последните два месеца той е бил в дома на
подсъдимия и е контактувал единствено с него, а не че са го видели навън през
нощта. Заради притеснението на свидетелите от случилото се започва активна
комуникация помежду им и с подсъдимия. Първото обаждане от Х. е в 22.26 часа,
когато осъществява разговор с подсъдимия и след това обажданията продължават до
полунощ, като междувременно св.Н. се качва до дома на С., където престоява
известно време, а след това С. слиза до апартамента на Х. и тримата заедно
отиват в жилището на подсъдимия за да проверят на таблета му, на който С. е
следила движението на мобилния му телефон, къде се намира. Това не може да се
приеме единствено като загриженост за подсъдимия, който бил разстроен от
раздялата си със С., защото това на първо място не е първата раздяла между тях,
а и реално двамата също са поддържали телефонна комуникация през цялата вечер,
което донякъде изключва сериозността на настъпилия между тях разрив.
Крайно разстроеното
състояние на подсъдимия не се е дължало единствено на разрива с отношенията му
със С., а и на стореното от него по отношение на беззащитния Я., за който се е
грижил през последните 2 месеца и осъзнаване на обстоятелството, че упражненото
по отношение на него насилие е неправилно и фатално.
Именно съзнаването на
последствията на стореното от подсъдимия е предизвикало С. да се обади за
съдействие на св.Д., което е станало в 23.15 часа. Той провел продължителен
разговор с подсъдимия още същата вечер, а на следващия ден за времето от 07.00
до 09.00 часа между тях се водила активна комуникация. Ранният час на тези
разговори, тяхната продължителност и многобройност говори за необичайността на
случая, който ги налага, а такъв необичаен случай е именно упражненото насилие
на С. и неблагоприятните последици от него.
Разговорите между
посочените по-горе свидетели и подсъдимия продължили почти до завръщането му в
дома му в 03.00 часа на през нощта, когато св.Г. слязла при него и установила,
че той е силно повлиян от алкохол, а на въпроса й защо е постъпил така с Я.,
той отговор, че Господ ще го накаже за стореното от него.
Факт е, че на следващата
сутрин подсъдимият не отишъл на работа. Той бил в дома си и водил телефонна
комуникация първо със С. в 06.00 часа, а след това с Д. от 07.00-09.00 часа,
като в 10.00 часа, когато Я.бил намерен навън от св.В., подсъдимият доста бързо
се озовал на мястото и изразил загриженост за състоянието на пострадалия. Няма
логично обяснение защо А. не е отишъл на работа, ако нищо необичайно не се беше
случило предходната вечер.
Към 12.00 часа той получил
обаждане от районния инспектор на квартала, от когото научил, че С. е починал.
Причината за смъртта на Я.Сп.Й. е
комбинирана гръдна травма с множествени счупвания на ребра двустранно,
навлизане на въздух в плевралните кухини, колапс на
двата бели дроба, излив на кръв в двете плеврални кухини, които в своята съвкупност са обусловили
дихателна недостатъчност. За настъпването на смъртния изход от благоприятстващо
значение е имала острата кръвоизливна анемия, дължаща
се на излива на кръв в двете плеврални кухини, множеството
кръвонасядания в описаните области. Между
установените травматични увреждания и смъртния изход е налице пряка причинно
следствена връзка.
Смъртта е настъпила сравнително
бавно, в порядък на часове, в съответствие с развитието на двустранен пневмоторакс, нарушенията в механиката на дишането,
развитието на остра кръвоизливна анемия. При такива
тежки, множествени, комбинирани увреждания на жизненоважни органи обикновено
настъпва смърт.
От субективна страна деянието е
извършено с евентуален умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, т.е. предвиждал е настъпването на обществено опасните
последици – причиняването на смърт на С.,
резултат, с който се е съгласил. Нанасянето на множество удари, които дори не
могат да бъдат преброени от вещите лица, предвид припокриването им
приблизително в една и съща част на тялото, на лице с крехка физика,
причинявайки различни по вид и характер травматични увреждания, в един не малък
период от време, води до единствения извод, че подсъдимият ясно е съзнавал
възможността да причини смърт.
Субект на престъплението е
пълнолетно, вменяемо, реабилитирано физическо лице.
На А. е повдигнато
обвинение за квалифициран състав на убийство, който съдът намира, че се доказва
от събраните по делото доказателства.
От СМЕ се установява по
категоричен начин, че по тялото на пострадалия е установено счупване на 3,4,5,6 леви ребра по
предна мишнична линия с разместване на фрагментите,
разкъсване на пристенната плевра, навлизане на въздух
в лявата плеврална кухина, в дясната плеврална кухина, колапс на двата бели дроба, белодробна ателектаза, счупване на 4,5,6,7,8,9,10 леви ребра по задна мишнична линия, счупване на 2,3,4,5,6,7,8 десни ребра по
предна мишнична линия с разместване на фрагментите и
разкъсване на пристенната плевра и счупване на
3,4,5,6,8,9,10 десни ребра по задна мишнична линия, разкъсно контузии рани в областта на двата бели дроба,
контузия на белите дробове, кръв в двете плеврални
кухини по около 200мл., кръвонасядания по меките
тъкани на гръдния кош, меките черепни обвивки, меките тъкани на лицето, горни и
долни крайници, пояса, разкъсно контузии рани по
върха на езика, ожулвания в областта на лицето, горните крайници, остра кръвоизливна анемия, изстискана слезка,
бледост на вътрешните органи, кръвоизливи под ендокарда на лявата камера, оток на белите дробове и
мозъка, микрокръвоизливи в мозъка, оток на интерстициума в миокарда, микрокръвоизливи
в миокарда, огнищна вълнистост
на миоцитите, компенасторен
огнищен емфизем.
Тези множество наранявания
са причинени от нанесените от подсъдимия удари с ръце и крака върху тялото на
пострадалия, които са били със значителна сила, според вещите лица, за да
причинят счупване на всички ребра по предната и задна повърхност. Тези действия
на подсъдимият и множеството на нанесените удари обуславят квалифициращите
деянието съставомерни признаци, а именно особената
жестокост и особено мъчителния за жертвата начин на умъртвяване. Установените
травматични увреждания без съмнение причинили на С. изключителни страдания.
Като такива се приемат в доктрината и практиката умъртвяването да е извършено
чрез множество удари. В разглеждания случай, нанесените от подсъдимия удари в
областта на тялото и главата на жертвата, несъмнено обективират
лишаването от живот по особено мъчителен за него начин. В тази връзка, съдът
отчете и местата, на които са нанесени ударите– жизнено важните органи на
човека – главата, гръдния кош и корема на пострадалия С.. В подкрепа на този
правен извод на съда, се явяват и заключенията на вещите лица по назначените в
хода на разследването съдебномедицински експертизи на труп, от която е видно,
че установените травматични увреждания са причинили на С. болки и страдания,
които са със значителен интензитет, поради множеството на нараняванията. Като
най-тежки, следователно и причиняващи най-изразени страдания, следва да се
посочат травматичните увреждания на гръдния кош, изразяващи се с множество
фрактури на ребра двустранно, разкъсване на десния бял дроб, контузии на белите
дробове, десностранен хемопневмоторакс,
левостранен хемоторакс.
Доколкото С. е бил в съзнание по време и след нанесените му удари, е чувствал
болките от нанесените му травми, както и постепенното развитие на дихателна
недостатъчност, манифестираща се със задълбочаващо се чувство на задух -тази
дихателна недостатъчност се е развила постепенно след получената травма, със
задълбочаващо се чувство на задух, ускорен пулс, учестено дишане, в крайните
етапи-със спадане на артериалното кръвно налягане, изпадане в кома и смърт.
Съдебната практика е
приела, че за да е налице квалифициращият елемент „мъчителен начин” трябва да
се съобрази начина, по който жертвата е лишена от живот, като в случая това са
изключително големият брой удари чрез които са причинени тези тежки
наранявания, установени са фрактури на множество ребра двустранно, които са
довели и до разкъсване на белия дроб, което пък е довело до постепенно
задушаване. Всички това е продължило не малък период от време и преживените
страдания от пострадалия носят белезите на изключителност, необичайност по
своето качество и обем, както и че параметрите на физически и душевни страдания
са неприсъщи за обикновеното настъпване на смъртта.
По отношение на
квалифициращия признак „жестокост” по делото са установени доказателства, които
го обуславят. На първо място по делото съдът съобрази показанията на св.Г., от
които се установява, че подсъдимият е размятал пострадалия като парцалена
кукла, нанасял му е удари, от които той е падал от столчето, на което е седял,
хващал го е за дрехите, поставял го е отново на столчето и е продължавал да го
бие и това е продължило много пъти и дълъг период от време. Безспорно съдът
намира, че може да се направи извод, че подсъдимия е проявил изключителна
ярост, ожесточение, садизъм, коравосърдечие,
безчовечност. Жестокостта се приема в практиката и като качество на дееца и
като качество на деянието.
Съдът намира, че този
квалифициращ признак също е налице, тъй като по интензитет изпълнителната
дейност явно е надхвърлила необходимото за причиняване на смъртта и сочи на
допълнително субективно отношение към жертвата, съдържащо изключителна ярост,
ожесточение, отмъстителност и садизъм.
От свидетелските описания
и данните от експертизите се установяват недвусмислени данни за поведение с
немотивирана системна агресия и садизъм. В подкрепа на това са следните факти:
- Беззащитност и
безпомощност на жертвата, която страда от физически недъг и от психично
разстройство и която е нападната от млад, здрав мъж;
-възползване от ролята на властимащ
за налагане на разпоредби и издевателство над жертвата;
-липса на дори минимални
нива на емпатия (разбиране на чувствата на другите) и дори елементарно
съчувствие;
-екстремно доминиране на
негативния емоционален регистър, при пълно отсъствие на позитивни емоции;
-нарцистична
разстроеност с неразбиране на човек в беда;
-причиняване на унижение,
болка и страдание.
От заключението на
психиатричната и психологична експертиза се установява потребността на подсъдимия да говори
обстоятелствено за случилото се, като се стреми да го омаловажи и да се
оневини, поради което умишлено удължава финала и не желае да стигне до него /
защитна реакция /. Предварителната оценъчна скала за социална желателност / скала на лъжата / е наднормено повишена,
което прави резултатите от основните скали недостатъчно валидни и достоверни. Потребността
му от благоприятно възприемане и одобрение в социума, с цел укрепване на
неговия Аз образ, на самочувствие и самооценка, акумулират вътрешно напрежение
и агресивна готовност поради дългото потискане на неудоволствени
емоции.
В пледоарията на прокурора
се изтъкват користни цели на подсъдимия да приеме в дома си пострадалия.
Настоящият състав на съда намира, че такива данни по делото липсват. Вярно е,
че св.Г. заявява, че през месец февруари А. е установил, че С. получава някаква
пенсия и е заявил, че след като получи парите си за съответния месец, ще ги
вземе и ще ги изгони, но реално това се е случило в един много по-късен момент
от приютяването на пострадалия, а и реално по делото липсват доказателства, от
които да се установи, че С. е получавал някакви пари или че такива са били
останали след продажбата на семейния му апартамент, както твърди майката на св.Н..
От страна на защитата на
подсъдимия е направено възражение, че не следва да се кредитират показанията на
Г., тъй като двете със С. изобщо не са били в апартамента на А., когато той се
е върнал от работа, тъй като не било логично да са там след като С. го е
уведомила със СМС за раздялата им, още по малко да приготвя храна за него след
тази раздяла.
Освен изложеното по-горе в
мотивите защо съдът кредитира показанията на Г., то сега е момента да се даде
отговор и на това възражение. Факт е, че С. е изнесла багажа си от апартамента
на подсъдимия и го е уведомила, че се разделят, но в същото време не следва да
се игнорира обстоятелството, че това не е била първата раздяла между тях. С. е
продължила да води комуникация с подсъдимия цялата вечер, през нощта и на
следващата сутрин, къде лично, къде чрез някой от приятелите си, но през цялото
време е била наясно къде е той и какво се случва. Тя е проявила загриженост,
като е потърсила помощ както от Х. и Н., така и по-късно от Д.. През цялото
време поведението на С. не е на човек, който е прекъснал отношения с близък
човек, а напротив –на силно загрижен човек. При тези обстоятелства и
съобразявайки личността на С., съдът намира, че няма нищо озадачаващо в това,
тя да е решила да приготви храна в дома на подсъдимия преди да си тръгне. Не на
последно място следва да се има предвид обстоятелството, че Г. свидетелства за
сторена уговорка между Н., С. и Д., при която те са обсъждали възможността да
влязат по някакъв начин в дома на подсъдимия, докато той е бил задържан в
полицията и домът му запечатан, и да изнесат от там вещи, които биха го уличили
в извършване на престъплението. Дали са сторили това или не -по делото липсват
доказателства, но това би могло да обясни липсата на част от вещите, които биха
имали значение по делото. Липсата им би могла да се дължи и на обстоятелството,
че подсъдимият не е бил задържан веднага след деянието, а това е станало
по-късно и той е имал свободен достъп до жилището си.
Съдът намира, че не следва
да дава вяра на показанията на С. на първо място поради обстоятелството, че тя
е в интимна връзка с подсъдимия и целта на показанията й е да го оневини. На
следващо място в нейните показания се съдържат вътрешни противоречия, които се
опровергават от събраните по делото доказателства. Тя категорично отрича да е
ходила до магазина в 16.00 часа, като обяснява, че е нямала пари и е чакала
брат си да й донесе такива. Тези нейни твърдения се опровергават от записите на
камерите от магазина, който са посетили и от които се установява, че те са били там в посоченото време с Г. и нейния
син и са закупили продукти за пилешка супа, както твърди Г.. Също така се
установява, че св.М. е посетил дома й за първи път към 20.30-21.00 часа, а след
това към 22.00 часа, не по-рано както твърди С..
Не може да се възприеме
възражението на защитата, че по чисто човешки подбуди подсъдимия е приел в дома
си пострадалия и поради това няма защо да му е нанасял побой. Безспорно
личността на подсъдимия е противоречива, безспорно е, че е приел в дома си С. и
около 2 месеца е полагал грижи за него, но също е ясно, че не за първи път му е
нанасял побой и че липсата на парични средства, които са станали и причина за
разрива му със С., скарването с нея, обстоятелството, че само той работи, а
издържа много хора, са повлияли на А. и той е изкарал насъбраната се злоба,
отчаяние, яд върху пострадалия.
На следващо място защитата
изразява становище, че подсъдимият не е нанесъл побой на пострадалия, тъй като
при СМЕ не са установени характерни следи от побой с пръчка, както твърди св.Г..
Вярно е, че в експертизата не са установени характерни ивецисти
наранявания, които да отговарят на удари с описаната от свидетелката пръчка, но
в с.з. вещите лица обясняват, че такива следи е възможно да не останат, тъй
като са установени наслагващи се удари, а с оглед силата на ударите и дрехите,
с които е облечено лицето е възможно следи да не останат. Отделно от това
свидетелката Г. обяснява, че повечето удари са били с ръце и крака, а с
пръчката са нанесени няколко удара, без да може да посочи колко са те.
На следващо място защитата
коментира показанията на св.Ж.Н., която заявява, че на 14.02.2018год. около
09.00 часа е видяла С. да бута количка, но съдът намира, че нейните показания
не отговарят на действителността /или поне не се отнасят за този ден/, тъй като
на първо място състоянието на
пострадалият с оглед установените наранявания, не му е позволявало да извършва
такава физическа дейност и на второ място при условие, че от два месеца не е
бил бездомен, и нямало откъде да вземе тази количка. В съдебно заседание тази
свидетелка заяви, че не е сигурна, че е видяла именно пострадалия, а не някое
трето лице.
По отношение на твърдението
на защитата, че подсъдимият не е извършил деянието, тъй като по него няма ДНК
от пострадалия, то съдът намира същото за неоснователно. От СМЕ се установява,
че основно травмите, установени по С. са вътрешни, поради което съвсем възможно
е по ръцете и дрехите на подсъдимия да няма ДНК от пострадалия. Не бива да се
изключва и обстоятелството, че събитията се случват през зимата, когато времето
е студено и това предполага носенето на по-дебели дрехи от страна на хората и в
частност от подсъдимият.
Съдът намира, че следва да
даде вяра и на показанията на свидетелите М. и И., дадени по ДП пред съдия, в
частта им в която обясняват, че при второто си връщане в дома на С. са видели
пред блока пострадалия, по когото е имало следи от побой и от Г. са разбрали,
че му го е причинил подсъдимия. Тези свои показания двамата свидетели
потвърждават и пред настоящият състав на съда. Не може да се приеме, че по
отношение на тях е упражнен натиск за да дадат тези показания, тъй като в ДП
разпита им е бил пред съдия и те са можели да заявят това, което лично са
възприели. В разпита им в с.з. изцяло потвърждават този свои показания и това
са сторили след като са уведомени за правата и задълженията си и отговорността,
която носят за неверни показания.
Като съобрази изложените
до момента обстоятелства, настоящият състав на съда намира, че по категоричен
начин се доказва обвинението на подсъдимия за извършено престъпление по чл.116,
ал.1, т.6 НК , поради което и го призна за виновен по него.
Съдът намира, че не стоят
по същият начин нещата по отношение на възведеното обвинение на подсъдимия по
чл.157, ал.1 НК.
В обвинителния акт и в
пледоарията си прокурорът излага становище, че след като се е качил до
апартамента на св.С., подсъдимият се е върнал в дома си, където все още е бил С.
и е осъществил с него блудствени действия. Тези
твърдения не се приемат от съда.
Безспорно установено по
делото е, че при извършване на аутопсията на трупа на С., експертизата е
установила повърхностна разкъсно контузна рана /рагада/ в областта на ануса, кръвонасядане
в областта на меките тъкани на правото черво по задностраничната
лява повърхност в горна трета.
Това говори, че с
пострадалия е осъществен някакъв акт на полово удовлетворение. От установените
наранявания се дава заключение от вещите лица, че това е станало в последните
24 часа от живота му. В същото време обаче от доказателствата по делото не се
установява по категоричен начин, кой е човекът, извършил тези действия с
пострадалия.
В 20.00 часа, когато св.Г.
е напуснала дома на А., Я.Сп.е бил все още там. Когато малко по-късно отново е
отишла на същото място, подсъдимия и С. са й казали, че са изгонили пострадалия
от жилището. Дали това отговаря на истината не става ясно, тъй като Г. не може
да каже дали Я.и бил в жилището или не. Безспорно е обаче, че към 22.00 часа
той е бил пред блока, където са го видели Х., Н., М. и С.. След това не е ясно
къде е бил пострадалия. Твърденията на прокуратурата, че действията на полово
удовлетворение са извършени от подсъдимия за времето от 20.00 до 22.00 часа
реално не се подкрепят от никакви доказателства. Липсват доказателства и А. да
е прибрал обратно в дома си С. за времето от 22.00 часа до 07.30 часа на
следващата сутрин, когато според прокурора е бил отново изнесен от дома му и
оставен на мястото, където по-късно е намерен от случайно преминаващ гражданин.
Това са само предположения, а по предположения не може да се постанови осъдително
присъда. Такава може да бъде постановена по косвени доказателства, от анализа
на които обаче може да бъде направен само един единствен извод, водещ до вината
на обвиняемото лице. В настоящият казус липсват дори и косвени доказателства.
Единственото такова посочено от прокуратурата е предпочитанието на подсъдимия
да извършва анални сношения със св.С., за което има записи в иззетите от него компютърни
устройства. Това обаче по никакъв начин, че може да доведе до извода, че такъв
акт е извършен от него с пострадалия.
При аутопсията на
пострадалия е установено, че същият няколко часа преди смъртта си е приел
храна, отговаряща на пилешка супа, каквато е била приготвена в апартамента на С.,
но по делото липсва каквото и да било доказателство това да е именно
приготвената от С. и Г. супа. Самата Г. не свидетелства С. да е напускала
жилището си въпросната вече или в дома й да е ходил подсъдимия /извън
скарването му с М./ и същият да е вземал храна от там.
Няма как да се приеме, че
за времето от 22.00 до 07.30 часа С. е бил в дома на подсъдимия. Вярно е, че
когато сутринта е намерен в безпомощно състояние, не е установено преохлаждане на тялото му, но къде точно е бил за това
време няма абсолютно никакви доказателства.
По делото са иззети
притежаваните от подсъдимия вибратори, помпи и други помощни вещи, като всички
те са били изследвани. От заключението на назначената експертиза по категоричен
начин се установява, че по тези ВД е установена ДНК от подсъдимия, от С. и от
други неустановени по делото лица от мъжки и женски пол, но по нито една от
тези вещи няма ДНК от пострадалия С..
Реално по делото липсва
каквото и да било доказателство, което да свързва подсъдимия с осъщественото по
отношение на С. посегателство по чл.157 НК.
Като прецени, че това вменено на подсъдимия деяние е несъставомерно
от субективна и обективна страна, съдът счете, че следва да постанови
оправдателна присъда, тъй като чл.303 НПК визира, че никой не може да бъде
осъден на базата на предположение и обвинението следва да бъде доказано по
несъмнен начин.
В изпълнение на задължението си по НПК да събере служебно и други
доказателства относно фактическите положения, релевантни за установяване на
фактите, включени в предмета на доказване, съдът изчерпа всички процесуални
способи за събиране на доказателства за установяване на обективна истина по
делото.
Съдът като изпълни задължението си да изясни, обективно, всестранно и
пълно всички обстоятелства по делото, намира че в настоящият процес не са
събрани доказателства, които да докажат обвинението по несъмнен начин, поради
което и на осн.чл.304 НПК оправда подсъдимия В.А. по
възведеното му обвинение по чл.157, ал.1 НК.
За да определи наказанието
на подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл.116 НК, съдът прецени
степента на обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на
извършителя, подбудите за извършване на деянието и като взе предвид
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от значение за
отговорността на подс.А., констатира следното:
- смекчаващи- чисто
съдебно минало, добри характеристични данни;
- отегчаващи – такива не
са установени по делото.
За престъпление по чл.116 НК законодателят е предвидил наказание „доживотен затвор”, „доживотен затвор
без замяна” и „лишаване от свобода”. От страна на прокуратурата е направено
искане на А. да бъде наложено наказание „Доживотен затвор”. Настоящият състав
на съда намира, че тази поискана алтернатива се явява необосновано тежко за
извършеното от подсъдимият. Безспорно е, че стореното от него е морално укоримо и води до ангажиране на наказателната му
отговорност, но при преценката, коя алтернатива да избере съдът е длъжен да
прецени както личността на подсъдимия, така и стореното от него. Нито едното,
нито другото са с извънредна обществена опасност, която да е над обичайната при
тази квалификация, поради което и съдът прие, че двете най-тежки алтернативи на
наказанието биха били прекомерни за конкретното престъпление.
Изложените съображения
мотивираха съда да наложи наказанието при наличие единствено на смекчаващите
отговорността обстоятелства. В разпоредбата на закона е предвидено наказание
„лишаване от свобода” за срок от 15 до 20 години. При установените единствено
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът е длъжен да определи размера на
наказанието на подс.А. в минимален размер, като в
случая прецени, че справедливото наказание следва да е ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от 15 години. Посочените от прокуратурата множество удари и начин на
извършване на престъплението са част от квалификацията на деянието и не могат
да бъдат квалифицирани и като отегчаващи отговорността обстоятелства, като в
тази насока практиката на съдилищата е постоянна и непротиворечива. Наказанието
следва да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален строг режим.
Съдът намира, че наложено
в този размер наказанието би осъществило целите преди всичко на генералната, а
и на специалната превенция.
В съдебно заседание е предявен граждански иск от Г.Ц.
срещу подсъдимия В.А. в размер на 500 000 лв. Посочената сума представлява
причинените й в резултат на деянието неимуществени вреди.
От доказателствата по делото се установява, че Ц.
е еднокръвна сестра на пострадалия.
С оглед крайния изход на делото и обстоятелството,
че подсъдимият е признат за виновен в извършването на вмененото му престъпление
и събраните доказателства, съдът намира, че предявения граждански иск е доказан
по основание.
В същото време обаче съдът намира, че предявения
иск не е доказан по размер. От събраните по делото доказателства по безспорен
начин се установява, че в нито един момент Ц. не е проявила загриженост за
съдбата на С.. Тя е знаела, че има брат, но не е поддържала абсолютно никакви
връзки с него. Нито един от съседите на С. не е знаел, че той има живи роднини
и то не просто роднини, а баща и родни сестри, като нито един от тримата дори
не го е виждал през живота му. Нито един от тях не е проявил загриженост за
съдбата му, особено след смъртта на майка му, когато той е останал бездомен и 7
години преди смъртта си се е скитал по улиците.
При тези обстоятелства съдът намира, че следва да
присъди на Ц. сумата от 100 лв. и то единствено поради обстоятелството, че с
пострадалия са кръвни брат и сестра, но други претърпени от нея болки и
страдания съдът не намира за установени и доказани по делото, поради което
счете, че следва да отхвърли предявения граждански иск за сумата над 100 лв. до
500000 лева като недоказан.
На основание чл.189, ал.2
от НПК съдът възложи на подсъдимия деловодните разноски и държавната такса
върху уважения граждански иск.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪДИЯ ПРИ ВОС: