РЕШЕНИЕ №
26.03.2021 г., гр. Пазарджик
Пазарджишкият районен съд, ХVІ
граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести февруари две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА
МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Иванка Панчева
разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1207 по описа на съда за 2020 година.
Производството е образувано по искова
молба, подадена от „Теленор България“ ЕАД – гр. София срещу Н.Х.П. ***, за
признаване за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че ответникът дължи на
ищеца общо 245,95 лв. – задължение по сключени между страните договор за
мобилни услуги и приложение към него от 22.06.2017 г. и договор за мобилни
услуги и договор за лизинг от 28.07.2017 г. Задълженията са начислени в общо 4
броя фактури, описани в исковата молба, и представляват сбор от абонаментни
такси и лизингови вноски за предоставено заедно с далекосъобщителните услуги
устройство – таблет. От тях общо 77,97 лв. представляват лизингови вноски, а остатъкът
– такси по договорите.
Материалноправната квалификация на иска
е по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 228 и сл. от
Закона за електронните съобщения – за предоставените услуги, както и по чл.
342, ал. 1 от ТЗ – за лизинговите вноски.
Ответникът чрез назначения му особен
представител е подал отговор, с който оспорва иска, като заявява, че е
основанието на вземането е недоказано, ответникът не е уведомен надлежно за
търсените суми съобразно чл. 10, ал. 2 от общите условия, липсват
приемо-предавателни протоколи за предаване на устройствата, ответникът не е
могъл да влияе върху съдържанието на договорите и се е подписал във вида, в
който са му предоставени, и не е настъпила предсрочна изискуемост на
лизинговите вноски.
Същите доводи се излагат от особения
представител в съдебно заседание, като за допълнително представената от ищеца в
това заседание покана за доброволно плащане той също счита, че няма данни тя да
е била връчена на ищеца и съответно не може да се приеме, че е налице
предсрочна изискуемост.
По делото са представени като
писмени доказателства фактури, два договора за мобилни услуги и договор за
лизинг. От текста на договора за лизинг се вижда, че той е сключен на
28.07.2017 г. за срок от две години, като е направена една първоначална вноска
в размер 22,50 лв., а останалите 23 вноски се дължат всеки месец заедно с
месечната сметка на абоната и всяка вноска е в размер 3,39 лв. Това означава,
че последната лизингова вноска е с падеж на 20.07.2019 г., тъй като фактурата за
задължението на абоната на всеки месец се издава на пето число на следващия
месец и е със срок за плащане до 20-то число.
В чл. 4 от договора се съдържа
изявление на страните, че устройството се предава във вид, годен за употреба,
напълно окомплектован и отговарящ на техническте характеристики – употребеното
сегашно време и съдържанието на изявлението водят до извод, че
лизингополучателят е удостоверил и самото предаване на устройството.
В договора е уговорено, че
предсрочна изискуемост се „обявява“, т.е. за целта е нужно изявление на
лизингодателя, отправено до длъжника. Обратна разписка за връчване на такова
изявление наисина липсва, както сочи особеният представител. Падежът на всички
вноски обаче е настъпил не само към настоящия момент, но и още на 20.07.2019 г.
– осем дни след подаването на завлението за издаване на заповед за изпълнение.
Към 12.07.2019 г., когато е подадено заявлението, е настъпил падежът на всички
лизингови вноски без последната. Тъй като се претендира лихва за забава
(законната лихва) само от деня на подаването на заповедта, тя се дължи от тази
дата върху всички вноски без последната, а върху последната – считано от
21.07.2019 г.
Колкото до останалата част от
претендираното задължение, то се състои предимно от месечни абонаментни такси,
които се дължат по силата на самите договори. Малка част от тях представляват
„такса за спиране на номер“ и такса за „временно възстановяване на изходящия
трафик“. За тях представените фактури са достатъчни за доказване на дължимостта
на сумите – на основание чл. 182 от ГПК вписванията в счетоводните книги на
ищеца, ако последните са редовно водени, могат да служат като доказателство и
за неговите собствени твърдения, изгодни за него. Вписаните обстоятелства
(отразеното във фактурите) не се опровергава от никакви други данни по делото.
Няма сериозна причина за съмнение, че счетоводството на търговец като “Теленор
България” ЕАД не е редовно водено, още повече, че и вещото лице не е изложило
никакви съображения в тази насока. Без значение за тази доказателствена
стойност е дали фактурите са били връчени на ответника.
От казаното следва, че искът следва да
се уважи изцяло заедно с направените от ищеца разноски, с изключение единствено
на законната лихва върху последната вноска от 3,39 лв. за периода от 12.07.2019
г. до 20.07.2019 г. Следва да се счете, че предявената обща сума от 245,95 лв.
представлява два иска, макар в подаденото заявление и издадената заповед за
изпълнение тя да фигурира само като един общ сбор. Събрана е държавна такса за един иск, затова следва да
бъде осъден ответинкът да внесе по сметката на съда още и сумата 50 лв. като
държавна такса.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че ответникът Н.Х.П.,
ЕГН **********,***, дължи на ищеца „Теленор България“ ЕАД – гр. София, ЕИК
*********, сумата общо 245,95 лв. – задължение по сключени между страните
договор за мобилни услуги и приложение към него от 22.06.2017 г. и договор за
мобилни услуги и договор за лизинг от 28.07.2017 г., от които 77,97 лв.
представляват лизингови вноски, а 167,98 лв. – абонаментни и други такси по
договорите за мобилни услуги, заедно със законната лихва върху сумите 167,98
лв. и 74,58 лв. за периода от 12.07.2019 г. до 20.07.2019 г. включително, както
и върху цялата сума от 245,95 лв., считано от 21.07.2019 г. до изплащането на
задължението, за които суми е била издадена заповед за изпълнение
№ 1632/15.07.2019 г., издадена по ч. гр. дело 2872/2019 г. на Пазарджишкия
районен съд, като отхвърля иска за законната лихва върху сумата 3,39 лв.,
представляваща последна лизингова вноска, за периода от 12.07.2019 г. до
20.07.2019 г. включително.
Осъжда Н.Х.П. да заплати на „Теленор
България“ ЕАД – гр. София, сумата 385 лв., представляваща разноски по
заповедното производство.
Осъжда Н.Х.П. да заплати на „Теленор
България“ ЕАД – гр. София сумата 535 лв., представляваща разноски по настоящото
дело – държавна такса, адвокатско възнаграждение за
пълномощника на ищеца и възнаграждение за особения представител на ответника.
Осъжда Н.Х.П. да заплати по сметката
на Пазарзжишкия районен съд сумата 50 лв., представляваща държавна такса по
предявен иск.
Решението подлежи на обжалване пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: