Р Е
Ш Е Н
И Е № 476
гр. Бургас, 9 май 2023г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в
съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАСКА АТАНАСОВА
ТОДОР
ИКОНОМОВ
При секретар С. А. и с участието на прокурора
Д. Х.изслуша докладваното от съдия Г. Р. КАХД №429/2023г.
Производството е по
реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от зам.директор
на ТД на НАП гр.Бургас, чрез процесуален представител гл.юрисконсулт К. С. Т. против
Решение № 84/08.02.2023г., постановено по НАХД № 4345/2022г. по опис на Районен
съд гр. Бургас.
С
решението е отменено наказателно постановление № 292-F627858/28.02.2022г.,
издадено от заместник директор на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл.355,
ал.1 от КСО на „Макронекс“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.2, ал.2 и
чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13 от 2019г. на МФ И на основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН съдът е предупредил „Макронекс“
ЕООД, ЕИК *********, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в
сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
Касаторът
иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното
постановление. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е преценил, че
деянието представлява маловажен случай. Според него наказателното постановление
е издадено при правилно приложение на закона, като не са налице доказателства,
въз основа на които да се приеме, че е следвало да бъде приложена друга
материалноправна норма. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание, касаторът
не се явява и не изпраща представител. С представено по делото, на
26.04.2023г., становище процесуалният му представител заявява, че поддържа
касационната жалба и направените с нея, искания.
Ответникът „Макронекс“ ЕООД, чрез процесуалния си
представител адв. К., намира касационната жалба за неоснователна. Иска
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас
намира, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по
чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.
С наказателното
постановление „Макронекс“
ЕООД е бил санкциониран за това, че като осигурител е нарушил разпоредбата на
чл.5, ал.4 от КСО като не е подал в срок данни с декларация образец 6 в ТД на
НАП гр.Бургас за м. май 2021г.
В
наказателното постановление е посочено, че мястото за подаване на декларация образец
6 за всяко регистрирано в ТД на НАП Бургас лице било в сградата на ТД на НАП Бургас,
град Бургас, ул. „Александровска“ № 26, ет.1. Декларация образец 6 с данни за общия
размер на дължимите осигурителни вноски, вноските за фонд „Гарантирани вземания
на работниците и служителите“, следвало да се подаде в срока за подаване на
декларация Образец № 1, както следва - А) до 25-то число на месеца, следващ
месеца, за който се отнасят данните; Б) при начислено или изплатено
възнаграждение за същия месец след този срок (25-то число) - до края на месеца,
в който е начислено или изплатено възнаграждението - чл.4, ал.1, т.1, бук А в
Наредба № Н-13/17.12.2019г. на МФ. Датата, посочена в декларацията на
начисляване/изплащане на заплатите била 30.06.2021г. Декларацията следвало да
бъде подадена до 30.06.2021г. Декларацията била подадена по ИНТЕРНЕТ с КЕП на
19.07.2021г. и приета с вх. № 020022106352668.
Приложена е санкционната норма на
чл. 355, ал.1 от КСО във вр. с чл.5, ал.4, т.2 от КСО във вр. с чл.2, ал.2 и
чл.4, ал.3,т.1 от Наредба №Н-13/2019г. на МФ.
В хода на съдебното
производство съдът е установил, че наказаното лице е подало декларация обр.6 за
месец май 2021г. в установения за това срок – 13.06.2021г., 14.06.2021г.,
18.06.2021г., но е била отхвърлена.
Първоинстанционният
съд след като е направил анализ на относимите в случая законови разпоредби е
преценил, че материалният закон е приложен неправилно. Посочил е, че в случая не
се касае за неподаване на декларация обр. 6, а за това, че не е подадена
коректно декларация или че не е подадена нова декларация, след като е отказано
приемането на вече подадената, в срока установен в наредбата. Разпоредбата на чл.
11, ал. 3 от НАРЕДБА № Н-13 от 17.12.2019 г. предвижда, че задълженото лице по
тази наредба в 7-дневен срок от датата, на която е отказано приемане на
декларации след попълването на необходимите данни, ги изпраща отново в
компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. В
АУАН и НП неправилно е квалифицирано нарушението като предвид това, че декларация
е била подадена, но е отказано нейното приемане, следвало е да се подаде нова,
евентуално би могло да се касае за нарушение на чл. 11, ал. 3 от Наредбата , с
което е нарушено правото на защита на санкционираното лице и е нарушен чл. 57,
ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН.
Отделно от това съдът е изложил
съображения, че извършеното нарушение представлява маловажен случай, поради
което е приложил разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗАНН.
Настоящият състав на
съда изцяло споделя съображенията, изложени в обжалваното решение, касаещи
неправилната квалификация на нарушението.
Възражението на
касатора, че дружеството след като само неколкократно е подавало некоректни
данни в декларации обр.6 и 1 не следва
да черпи права от противоправното си поведение, е неоснователно.
Разпоредбата на
чл.11, ал.3 от НАРЕДБА № Н-13 от 17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица не разграничава случаите на
отхвърляне на декларация според причините за това. Тя предоставя допълнителен 7
дневен срок за подаване на декларация във всички случаи след отказано приемане
на подадена декларация.
В случая не е спорно,
че декларация обр.6 е била подавана трикратно и връщана. При това положение
следва да се приеме, че е налице нарушение по чл. 11, ал. 3 от Наредбата, а не по чл.4,
ал.3, т.1 както е посочил административнонаказващият орган.
Неправилната
квалификация на нарушението представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, което препятства възможността за
ефективно упражняване на правото на защита, а и предпоставя извод за неправилно
приложение на материалния закон и съответно е основание за отмяна на
наказателното постановление.
Поради това решението
в тази му част е постановено при правилно приложение на закона.
Съдът намира, че в
противоречие със закона първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на
чл.63, ал.4 от ЗАНН.
Това е така, защото
преценката за маловажност на случая може да се направи само когато по несъмнен
начин се установи, че деянието осъществява признаците на конкретното нарушение,
за което е издадено наказателното постановление.
След като в случая е
установено, че конкретното деяние е несъставомерно по чл. 355, ал.1 от КСО във вр. с чл.5,
ал.4, т.2 от КСО във вр. с чл.2, ал.2 и чл.4, ал.3,т.1 от Наредба №Н-13/2019г.,
то не може да се извършва преценка налице ли е или не маловажен случай.
Поради
това обжалваното решение в тази му част следва да бъде отменено.
С оглед изложеното и
на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН,
Административен съд гр. Бургас,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 84/08.02.2023г.,
постановено по НАХД № 4345/2022г. по опис на Районен съд гр. Бургас в частта, в
която на основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН „Макронекс“ ЕООД, ЕИК ********* е
предупредено, че при извършване на друго административно нарушение от същия
вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 84/08.02.2023г.,
постановено по НАХД № 4345/2022г. по опис на Районен съд гр. Бургас в
останалата му част.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: