№ 690
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20241100900188 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от кредитора „Първа
инвестиционна банка” АД, с ЕИК ********* за откриване на производство по
несъстоятелност на основание неплатежоспособност срещу „МТ РИЪЛ ПРОПЪРТИС“ АД,
с ЕИК *********, а евентуално – поради свръхзадълженост.
Молителят твърди да има от ответника изискуеми и непогасени парични вземания.
Счита, че ответникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, евентуално -
свръхзадълженост.
Молителят носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства: съществуването
на вземанията си към ответника по основание и размер, така както са посочени в молбата по
чл.625 от ТЗ, вкл., че те са парични, изискуеми и произтичат от търговска сделка по см. на
чл. 286 от ТЗ, от търговската му дейност; че е налице състояние на
неплатежоспособност/евентуално - свръхзадълженост на ответника, вкл. невъзможност на
последния да изпълни очертаните в чл. 608 ал. 1 от ТЗ вземания, начална дата на
неплатежоспособността на дружеството; че ответникът има достатъчно имущество, с което
да могат да се покрият началните разноски по см. на чл.629б ал.2 от ТЗ в производството по
несъстоятелност, с оглед избягването на хипотезата на чл.632 ал.1 от ТЗ.
Ответникът носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства: 1/ че
затрудненията му са временни или 2/ че има имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, тоест, че е в състояние да
изпълнява задълженията си, възникнали от търговската му дейност.
На първо място, следва да се посочи, че ответникът като търговец по смисъла на чл.
1, ал. 2 ТЗ е сред лицата, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност.
Същият е осъществявал търговия на дребно в неспециализирани магазини, основно с
хранителни стоки и тютюневи изделия, а по данни от вписаните в Търговския регистър
обстоятелства, в предмета на дейност на търговеца се включва дистрибуция с тютюневи
1
изделия, търговия, логистика, транспорт, реклама, маркетинг, проектиране, строителство,
търговско представителство, консултантска, информационна, складова, комисионна и
всякаква друга дейност, незабранена от законите.
На второ място, съдът намира за доказано и обстоятелството, че ищецът е кредитор,
притежаващ изискуемо парично вземане по см. на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ - породено от или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
й по следните съображения. Този факт се установява от представените по делото
доказателства и заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Видно от същите по
Договор N 000LD-L-000600 от 30.10.2024 година и анекси към него, за банков кредит между
Първа Инвестиционна Банка АД и ответника /с предишно наименование „Табак Маркет"
АД/, като кредитополучател банката е предоставила кредит в размер на 34 400 000 лева,
предназначен за плащане цена по договор за прехвърляне на вземане и споразумение към
него от 30.10.2014 г, при уговорена възнаградителна лихва и краен срок за погасяване на
20.03.2020 година. При извършената от вещото лице счетоводна проверка е констатирало
наличието на непогасени и изискуеми задължения на ответника – кредитополучател по
договора, които към 02.02.2025 г. са в размер на 22 959 745.39 лева, както следва: 15 017
087,79 лева - непогасена главница; 7 939 922,59 лева – законна лихва за периода от
09.07.2020г. до 02.02.2025г. и 2 735,00 лева - съдебни разноски. Следователно, доказа се в
процеса, че задълженията на ответника произтичат от търговска сделка по смисъла на чл.
430 ТЗ, тъй като договорите представляват абсолютни търговски сделки по чл. 1, ал. 1, т. 7
ТЗ и съответно - задълженията на ответника по тези сделки, възникнали във връзка с
неизпълнението за погасяване на предоставените от банката суми, съобразно уговорените
условия и погасителен план, са от вида на тези, предвидени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, които
могат да легитимират кредитора по него да иска откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на длъжника. Както беше посочено по-горе, същите са и
изискуеми и ответникът е изпаднал в забава по отношение на част от погасителните вноски
по договора.
По делото от ответника не се твърди, а и не се представят доказателства да е
изпълнил възникналите в негова тежест задължения в цялост, поради което е установено, че
молителят притежава срещу ответника изискуеми парични вземания, породени от търговска
сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ и съответно - притежава активна
материалноправна легитимация на кредитор да иска откриване на производство по
несъстоятелност спрямо ответника.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни основания за откриване на производство по
несъстоятелност са следните имуществени състояния на длъжника: неплатежоспособност -
общо основание, приложимо спрямо всички видове длъжници и свръхзадълженост -
специално основание, приложимо спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на
чл. 64, ал. 3 ТЗ. В конкретния случай молителят, като предпочитано, се е позовал на
наличието на предвидено в закона основание за откриване на производство по
несъстоятелност – неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му
дейност или задължение по частно държавно вземане. Едновременно с това, за наличието на
неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че
затрудненията на длъжника не са временни или че той не разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите и
именно това са причините за неизпълнението. След измененията с ДВ, бр. 105/2016 година,
законът установява три презумпции за неплатежоспособност – по чл. 608, ал. 2, ал. 3 и ал. 4
2
ТЗ. В конкретния е приложима втората презумпция – предполага се, че е неплатежоспособен
онзи търговец, който е спрял плащанията, без значение дали по всички или само на част от
изискуемите си задължения стига те да са от вида по изчерпателно изброените в чл. 608, ал.
1 ТЗ. Длъжникът е спрял плащанията, както на изискуеми парични задължения по търговски
сделки /вкл. към молителя – като последното, отразено от вещото лице плащане по
предсрочно изискуемия кредит към банката – ищец е от 24.08.2022 година/. Презумпцията
не е оборена в процеса.
Доколкото по делото не се установи кога е настъпила изискуемостта на вяко от
посочените от вещото лице задължения на ответника към свързани лица и по договор за
цесия, съдът приема за доказано, че най-старите непогасени и изискуеми задължения са
именно към ищеца и считано от датата на съобщаване обявяването на кредита за изцяло
предсрочно изискуем – 21.02.2020 година, съгласно чл. 32, т. 1 от договора за кредит.
Следователно, и тази предпоставка за уважаване на молбата по чл. 625 ТЗ се установи
в процеса.
Неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на
длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл.
608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и други реално
ликвидни активи, то е и извън волята на задълженото лице. Тоест, длъжникът следва да
установи, че разполага с налични парични средства или непарични активи, които могат в
кратък срок да се преобразуват в парични средства /при това на цена, близка до пазарната/,
посредством които да покрие своите задължения и което да не доведе до преустановяване на
търговската му дейност и засягане интересите на кредитори с още неизискуеми вземания.
Изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник,
посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност се налага
за отговор на въпроса дали същото е неплатежоспособно.
Най-голяма тежест в преценката за платежоспособността на длъжника са
краткотрайните /текущи/ активи, които се категоризират на материални запаси /суровини и
материали, незавършено производство, стоки и готова продукция, предоставени аванси/,
краткосрочни вземания /с падеж до 1 година/, краткосрочни инвестиции /акции, облигации,
дялове и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е., за препродажба/ и парични
средства /в брой или по банкови сметки/. Краткотрайните активи на предприятието, за
разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1
година/, участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък
период от време да се преобразуват в парични средства, при което за длъжника да са налице
текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване на
краткосрочните, съответно текущите, задължения при едно действащо предприятие.
Същевременно, формалното счетоводно класифициране на даден актив като краткотраен не
е достатъчно за годността му да служи за обосноваване на платежоспособността на
длъжника /самото осчетоводяване не всякога отразява реалността и счетоводните регистри
са частни документи на самия длъжник, който има интерес да включва в тях само изгодни за
себе си обстоятелства/. Ето защо, независимо от счетоводното класифициране на даден
актив като краткотраен, същият е от значение за платежоспособността на длъжника
единствено ако реално съществува и ако е реално ликвиден /събираем/ в кратък срок.
Съответно - длъжникът е неплатежоспособен, ако не притежава подобни краткотрайни и
реално ликвидни активи, достатъчни да покрият всичките му изискуеми парични
задължения от вида на чл. 608, ал. 1 ТЗ. За да бъде открито производство по несъстоятелност
е необходимо, също така, състоянието на неплатежоспособност /съответно –
свръхзадълженост/ да е налице към момента на устните състезания по делото. Това означава
към този момент да се установи, че длъжникът не разполага с реално ликвидни активи,
достатъчни да покрият всичките му установени изискуеми парични задължения и
3
затрудненията му да не са временни по смисъла на чл. 631 ТЗ /влошеното финансово
състояние на длъжника следва да има траен характер, който се извлича от цялостен
финансово-икономически анализ на дейността и в период назад във времето/.
Неизпълнението на изискуемите вземания трябва, също така, да е в пряка причинна връзка с
влошеното икономическо състояние, както беше посочено.
Както беше посочено, съдебната практика е определила като водещ коефициентът на
обща ликвидност, но само при действителна ликвидност на всички елементи на
краткотрайните активи, участващи в неговото формиране (материални запаси, краткосрочни
вземания и финансови активи, налични парични средства). Липсва ликвидност на активите,
когато на пазара няма търсене на конкретните материални запаси или краткосрочни
инвестиции, както и когато е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните
вземания. В тази хипотеза водещ ще е този от другите показатели за ликвидност (бърза,
незабавна, абсолютна), при изчисляването на който включените активи могат реално да
бъдат трансформирани в парични средства, и състоянието на неплатежоспособност следва
да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне
краткосрочните/текущите си задължения. Коефициентите на ликвидност зависят и от
вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е., от това колко са материалните запаси,
краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като
процент от общия размер на самите краткотрайни активи, което пък от своя страна е
функция от конкретната основна дейност на предприятието. Ниският коефициент на бърза,
незабавна или абсолютна ликвидност (под базовия за отрасъла за съответния вид показател
на ликвидност) може да се дължи на малкото тегло на краткотрайните финансови активи,
съответно краткосрочни вземания и паричните средства от общия размер на краткотрайните
активи и да сочи на по-голям дял в тях на материалните запаси /материали, стоки, готова
продукция/. Когато коефициентите на обща, съответно бърза ликвидност са в норма, но
останалите два коефициента на незабавна и абсолютна ликвидност са под базовите за
отрасъла стойности, е необходимо да се докаже причината за това, за да може да се направи
еднозначен извод за липса на ликвидност на материалните запаси, съответно на
краткотрайните финансови активи, а от там и за неприложимостта на първите два
коефициента като икономически показатели. В решение №164 от 30.11.2016 г. по т.д.
№284/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, се приема, че в случай на несъбираемост на краткосрочни
вземания, например поради погасяването им по давност, от значение са коефициентите на
незабавна и абсолютна ликвидност, тъй като при тяхното изчисляване се изключват
материалните запаси и краткосрочните вземания. Коефициентите за финансова автономност
и задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не
сочат на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са единствено индиция за
евентуалното настъпване на това състояние в бъдеще. В решение № 32/17.06.2013 г. по т. д.
№ 685/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., е прието, че за отразяване на действителното финансово -
икономическо състояние на търговеца е недостатъчно простото съотношение на актива и
пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност. За целта съдът дължи
комплексна преценка на структурата на актива, на реализуемостта и ликвидността на
включените в съдържанието му компоненти. При направено от молителя възражение или
при наличие на данни за документална необоснованост на водените от търговеца счетоводни
записвания и/или за включени в балансите несъбираеми, спорни или несъществуващи
вземания, е необходимо да се извърши корекционно преизчисляване на коефициентите за
ликвидност, съобразено с действителната ликвидност на всички активи.
С оглед на горното и за да установят релевантните факти, свързани с финансовото
състояние на ответното дружество, съдът взима предвид заключението на вещото лице по
приетата съдебно-счетоводна експертиза относно финансовите показатели на дружеството,
изготвено при съобразяване на доказателствата по делото и счетоводните документи и
данни, представени от страните и изискани от съда. Както беше посочено, основен
4
показател при анализа са показателите за ликвидност и основно - този за обща ликвидност.
Видно от заключението на вещото лице, което съдът кредитира като мотивирано,
обективно и изготвено в обхвата на специални знания на вещото лице последното при
изготвяне на експертизата е работило върху годишния финансов отчет на дружеството,
съставен за отчетната 2019-2022 година и оборотните ведомости за периода 2019 – 2024
година. Вещото лице сочи, а и от счетоводните записвания е видно, че в края на периода
01.01.2019 г. - до 31.12.2019 година, съгласно балансовите стойности дружеството е
притежавало краткотрайни активи към 31.12.2019 година от 41 852 хил. лв., като в тях се
включват материални запаси, вземания от свързани лица, краткосрочни вземания от клиенти
и доставчици, както и парични средства в размер на 9452 хил. лв. По делото не се твърди и
няма представени доказателства, от които да е видно, че към тази дата този търговец е
притежавал и други краткотрайни активи, които не са надлежно осчетоводени или че част от
притежаваните от него краткотрайни активи не са реално реализуеми, т.е., че краткосрочните
вземания не могат да бъдат преобразувани в парични средства чрез събиране на вземанията
от длъжниците. Същевременно се установяват текущи задължения от 24 238 хиляди лева, в
т.ч. към свързани лица, финансови предприятия /като текущи в съответния период са
отразени единствено падежиралите и непогасени част от задълженията по двата договора
към банката/, търговски и други задължения, към свързани предприятия, към персонала и
осигурителни задължения, както и текуща част на финансови задължения. В производството
не са събрани и доказателства, от които да може да се заключи, че в тежест на дружеството
са възникнали и други краткосрочни задължения, които да не са осчетоводени. Затова и при
изследване на финансовото състояние на молителя към посочената дата съдът взима
предвид балансовата стойността на всички краткотрайни активи, които той притежава, както
и стойността на възникналите в негова тежест краткосрочни задължения, съгласно
записванията във финансовия му отчет, без да се извършва корекция на тези стойности.
Видно е, че съпоставката на стойностите на активите и задълженията налага извод, че към
31.12.2019 година първите превишават вторите, поради което и не може да се направи
категоричен извод, относно влошено финансово състояние на ответника, въпреки, че
коефициентът за обща ликвидност е в минимума на препоръчителните норми. Няма
основание за коригиране на заключението с оглед констатираните вземания към/задължения
от свързани лица, тъй като по делото не се установи същите да се отнасят до недействителни
сделки или да са били реално нереализуеми активи.
По отношение на последващите отчетни периоди, който са попаднали и в обхвата на
експертната проверка, следва да се има предвид следното. Относно преценка наличието или
не на влошено финансово състояние на длъжника за всеки от следващите периоди 2020
година, 2021 година, 2022 година, 2023 година и 2024 година, следва да се вземат предвид
годишните финансови отчети за съответния период или съответно - оборотните ведомости.
За всеки от тях вещото лице е констатирало сходна структура на активите, като текущите се
състоят от материални запаси, вземания от свързани лица, търговски и други вземания и
парични средства, като след 2021 година не се констатират краткотрайни активи под
формата на материални запаси. Видно от графиката на л. 9 от заключението на вещото лице,
е налице трайна тенденция за намаляване на активите на дружеството, като едновременно с
това се увеличава значително дела на дълготрайните активи за сметка на краткосрочните
такива. От друга страна, в структурата на пасива в посочените периоди се констатира, че
краткосрочните задължения са формирани от задължения към финансови предприятия,
текущи задължения по лизингови договори, към свързани предприятия, търговски и други
текущи задължения и задължения към персонала. Така, за посочения период /2020 – 2024
година/ съдът приема, че притежаваните от ответника краткотрайни активи са, както са
отразени в таблицата на стр. 9 от заключението, а именно: в размер на 10 910 хил. лева, 11
315 хил.лева, 9280 хил.лева, 8627 хил.лева и 8780 хил.лева, като съответните краткосрочни
задължения за съответните периода са установени от доказателствата по делото и са
5
обобщени в таблицата на стр. 12 от заключението, както следва: в размер на 18851 хил.лева,
23968 хил.лева, 24949 хил.лева, 26251 хил.лева и 26185 хил. лв. От друга страна,
краткосрочните пасиви в края на общия период са 100% от общата стойност на пасива.
Следователно, към края на всяка една финансова година в периода 2020 г. – 2024 г.
стойността на краткосрочните задължения превишава значително стойността на
краткотрайни активи, като същевременно по делото е доказано, че през всяка от тези
отчетни години задълженията на дружеството са се увеличавали. Или, през целия този
период търговецът не е притежавал достатъчно бързо ликвидни активи, с които да може да
заплати своите текущи задължения, което вече безспорно показва влошеното финансово-
икономическо състояние на дружеството.
При горните стойности вещото лице е определило и показателя за обща ликвидност.
Според изчисленията на вещото лице, към края на отчетните 2020 година – до 2024 година
коефициентите на общата ликвидност са под референтните стойности, като общата
тенденция е за прогресивно понижение. Същите изводи следват и по отношение на
останалите коефициенти за ликвидност.
С оглед на тези факти, съдът приема, че към 31.12.2020 година и до датата, на която е
даден ход на устните състезания, ответното дружество не притежава достатъчно
краткотрайни активи, с които да може да заплати своите краткосрочни (текущи) задължения.
Това означава, че същото е в трайно влошено финансовото - икономическо състояние още от
2020 година. Видно е, че към 2024 година ответникът не притежава достатъчно
краткотрайни активи, с които да погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни
задължения /вкл. тези към ищеца/, както и е изпаднало в състояние на зависимост от външни
източници на финансиране и от основния си кредитор – ищеца. В тази насока и с оглед
заключението на вещото лице следва да се вземе предвид и вида на дълготрайните активи-
машини и оборудване, отсрочени данъци, репутация, инвестиции, които не подлежат на
бърза реализация за покриване на текущите задължения на дружеството. Дружеството
отчита и загуби в периода 2020 година – 2024 година. На следващо място, влошеното
финансово състояние на длъжника се дължи и на резкия спад на оборота след 2020 и 2021
година, отделно се наблюдава и намаляване до пълна липса на материални запаси.
Установява се, че към 26.02.2024 година заетите по трудов договор лица от 1272 са спаднали
до 1 брой заето лице по действащ към посочената дата трудов договор.
Ето защо, състоянието на установената невъзможност на ответника да изпълнява
своите изискуеми задължения съдът преценява като обективно, а от друга страна – и трайно.
За наличието на това обективно състояние следва да се вземат предвид и следните
установени в производството по делото факти, които освен това имат значение и за
определяне състоянието на неплатежоспособност като необратимо и трайно. От 2024 година
и понастоящем дружеството не осъществява търговска дейност в достатъчен обем да
обслужва текущите си задължения, за което сочи липсата на персонал. Същевременно,
стойността на притежаваните дълготрайни материални активи като машини и съоръжения
също намалява, поради тяхната амортизация, както и останалите пера от нетекущите
активи, като в края на периода дружеството не притежава нематериални активи и такива в
графа „репутация“ и не се установява останалите дълготрайни активи да могат бързо да
могат да бъдат реализирани като парични средства.
С оглед на всичко изложено, установените посредством заключенията на вещото лице
и представените по делото доказателства факти, се налага заключението, че състоянието на
неплатежоспособност на ответното дружество е обективно и трайно, без доказателства за
това тенденцията на влошаване на финансово- икономическото състояние да е обратима,
независимо, че с реализираните до 2024 година приходи, ответникът е обслужвал своите
публични задължения и тези към персонала и някои от доставчиците и кредиторите си.
В обобщение, по делото се доказа осъществяването на всички предпоставки, от които
6
да се направи извод, че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и
чл. 631 ТЗ, поради което и по отношение на него следва да се открие производство по
несъстоятелност на посоченото основание.
На следващо място следва да се определи и началната дата на настъпилата
неплатежосопособност. Според трайно установената практика на ВКС, постановена по реда
на чл. 290 ГПК, е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната
обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към
кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с
оглед на неговото цялостно икономическо състояние, като за определяне на началната дата
на неплатежоспособността от значение е моментът, в който се установява, че длъжникът е
преустановил изпълнението на свои изискуеми парични задължения не към един конкретен,
а към всички кредитори (в този Решение № 220/ 07.02.2018 г., постановено по т. д. №
758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. №
1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. №
1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о.).
В случая, от значение е рязкото настъпване на трайното влошаване на
икономическото състояние на търговеца, с падежиране на значима част от дългосрочните до
тогава задължения на длъжника, а именно – с настъпване на предсрочната изискуемост на
вземането на банката по договора за кредит на 21.02.2020 година, когато същото се е
трансформирало в краткосрочно. Тове е причината, довела до обективна невъзможност
предприятието да поеме своите краткосрочни задължения с наличните краткотрайни активи,
което е видно от извършения по делото финансово – икономически анализ (в този смисъл
Решение № 80/08.10.2015 г. по т.д. № 1565/2014 г. на I т.о.). Ето защо, въпреки, че ответникът
е спрял плащанията единствено към този кредитор, горният анализ установи обективната
невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори с изискуеми и
ликвидни вземания, поради липсата на краткотрайни активи за покриване на краткосрочните
задължения.
В конкретния случай е установено, че към 20.02.2020 година ответникът вече е спрял
плащанията на своите изискуеми задължения към банката, като едновременно с това в края
на 2020 година е налице и доказано влошено икономическо състояние на ответника и
обективната невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните задължения с
наличните краткотрайни активи, което е обусловено от обявяване на кредита за предсрочно
изискуем на 21.02.2020 година, а от края на периода вече влошаването на коефициентите за
ликвидност е трайно и необратимо. Поради това и съдът намира, че обусловеността на тези
две обстоятелства едно от друго /спиране на плащанията в резултат на обективната
невъзможност на длъжника да стори това/ е настъпила към 31.12.2020 г., който следва да се
приеме за най-ранния момент, към който по делото се установява със сигурност, че
ответникът има, както изискуеми задължения към кредитори в значителен размер, така и не
притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни
задължения, т.е., е трайно във влошено финансово състояние.
На следващо място, според чл. 629б, ал. 4 ТЗ на този етап от производството
„налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства,
а не други активи, подлежащи на осребряване, доколкото възможността за предварително
осребряване е ограничена с предварителното съгласие на събранието на кредиторите.
Отделно, предвид нормите на чл. 193 ДОПК и чл. 43 ЗОЗ налично не може да е и това
имущество, което е запорирано по реда на ДОПК или е заложено по реда на ЗОЗ /тъй като
изпълнението срещу него не се спира с откриване на производството по несъстоятелност/.
Вещото лице не е констатирало конкретна налична парична сума в брой или на каса, а
наличността по множеството банкови сметки на дружеството сочи, че се променя
ежедневно. Следователно, в случая е налице хипотезата на чл. 629б ТЗ, с оглед на което и с
7
определение, съдът е определил сумата, която е необходима за покриване на началните
разноски в производство по несъстоятелност и която в предоставения на кредиторите срок е
внесена по сметка на съда.
Ето защо следва да се приеме, че в случая не са налице предпоставките на чл. 632, ал.
1 ТЗ и съдът следва да постанови решение със съдържанието, определено в чл. 630, ал. 1 ТЗ.
По разноските:
Молителят е направил искане за присъждане на направените разноски, поради което
същите следва да му бъдат присъдени, съобразно представен списък и доказателства, че са
сторени по отношение на сторените разноски за държавна такса, юрисконсулт и
възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран и на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на МТ РИЪЛ ПРОПЪРТИС АД, ЕИК: ********* и
ОПРЕДЕЛЯ началната й дата - 31.12.2020 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника МТ РИЪЛ ПРОПЪРТИС
АД, ЕИК: *********.
НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на МТ РИЪЛ ПРОПЪРТИС АД,
ЕИК: *********.
НАЗНАЧАВА К.Г.Б., адрес: гр.София, п.к.1000, ул. *********, телефон: *********,
като определя месечно възнаграждение в размер на 1500 лева, считано от датата на
встъпване на синдика.
ОПРЕДЕЛЯ дата за встъпване на синдика в длъжност - в тридневен срок от
получаване на съобщението, в който срок синдикът следва да представи и писмена
декларация с нотариална заверка на подписа по чл. 656, ал. 2 вр. чл. 655 ТЗ и писмено
съгласие съгласно чл. 666 ТЗ.
УКАЗВА, че съгласно чл. 685, ал. 1 от ТЗ кредиторите могат да предявят писмено
своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в
търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 621 ТЗ, МТ РИЪЛ ПРОПЪРТИС
АД, ЕИК: ********* да заплати на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК:
********* сума в размер на 1700 лв., представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в седмодневен
срок от вписването му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в Търговския регистър, на основание чл. 622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл.
14 от ЗТР.
8
Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС, ТО.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9