РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. , 15.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на втори
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Крум Динев
при участието на секретаря Ирена Анг. Кардашева
като разгледа докладваното от Крум Динев Гражданско дело №
20231220100516 по описа за 2023 година
Производството е по реда на част втора, дял първи на ГПК (“Общ исков
процес”), като е образувано по искова молба на Ш. М. Ч., ЕГН: **********, с
адрес в общ. Г., с. Д., ул. “Т.” № *, действащ чрез адв. И. Р., САК, срещу
ответниците Е. Ч., ЕГН: **********, с адрес в гр. Г. Д., ул. “Г. Д.” № **, вх. *,
*. К., ЕГН: **********, от с. Д., ул. “Т.” № *, Ф. Ч., ЕГН: **********, от град
С., ул. “Б.” № **, Н. Ш., ЕГН: **********, с адрес в с. В., ул. “Х. А.” № **, с
искане да бъде установено по отношение на ответниците, че ищецът Ш. Ч. е
собственик на двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 63
квадратни метра и паянтова сграда със застроена площ от 44 квадратни метра,
изградени в УПИ - парцел V /пети/, от квартал 18 /осемнадесети/, по сега
действащия план на село Дебрен, община Гърмен, област Благоевград,
утвърден със Заповеди № 490/1969 г. и Заповед № 6/2001 г. на кмета на
общината, целият парцел с площ от 528 квадратни метра, при граници и
съседи за поземления имот: УПИ /парцел/ ** /.../ на А. К. и др., УПИ /парцел/
** /,,,/ на Ф. Ч. и от две страни улица, на основание чл. 5 от ЗН по наследство
по отношение на 1/5 идеална част от сградите и на основание чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 79 от ЗС изтекла придобивна давност по отношение на 4/5 идеална
част от сградите. В обстоятелствената част на исковата молба се изтъква, че
ищецът придобил една част от сградите по силата на наследствено
1
правоприемство, а другата такава въз основа на осъществено владение в
период от 20 години назад, считано от 2022 г., моментът на издаване на
констативен нотариален акт за собственост № 91 от 25.03.2022 г., рег. № 2548
по описа на нотариус В Бумбарова. Прави се искане на основание чл. 537, ал. 2
ГПК да бъде отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по силата на наследствено правоприемство и давностно владение №
**, том **, peг. № ****, дело № *** от 01.04.2022 г., с който Е. М. Ч. е признат
за едноличен собственик по отношение на двете сгради. Претендира
присъждане на съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В
срока за отговор по реда на чл. 131, ал.1 ГПК такъв е постъпил от Ф. Ч., в
който се признават изложените в исковата молба факти и обстоятелства,
поради което се претендира исковата претенция да бъде уважена изцяло. В
законоустановения за това срок отговор е постъпил и от ответника Е. Ч., в
който предявеният положителен установителен срок се оспорва относно
неговата допустимост, а именно във връзка с предявената искова претенция за
частта над 2/5 ид. ч., както и по основание, като се изтъква възражение,
основано на придобивна давност - осъществено от негова страна владение
върху имотите в периода от 1997 г. до настоящия момент. Навеждат се с
отговора твърдения, че общите наследодатели на страните му прехвърлили
двете сгради по силата на договор за издръжка и гледане, подписан пред кмета
на село Дебрен, като в условията на евентуалност се въвежда и твърдение за
осъществен оригинерен придобивен способ - посоченото давностно владение;
според този ответник останалите страни наследници напуснали имота и не
пребивавали в същия, а съответно в периода 2004 г. - 2005 г. той извършил
пребоядисване на къщата, с което демонстрирал своето намерение за своене. С
отговора също се претендират разноски. На 25.10.2023 г. е постъпил и отговор
от З. К. и Н. Ш., който обаче е представен извън установения едномесечен
срок (тези страни са получили разпореждането на съда, с който им е изпратена
исковата молба, на 20.06.2023 г., съответно 27.06.2023 г.), предвиден в нормата
на чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което съдът не взима предвид изложените в него
възражения.
В хода на последното съдебно заседание, в което е даден ход на устните
състезания, страните не се явяват и не се представляват от редовно
упълномощените им процесуални представители, като съдът е и приел, че
2
сочената от единия от тях пречка аз явяване - ползване на годишен платен
отпуск, не съставлява основание за отлагане на делото по смисъла на чл. 142,
ал. 2 ГПК, като още в Решение № 10 от 01.02.2023 г. по гр. д. № 4103 / 2022 г.
на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение е посочено, че ползването на
отпуск от процесуален представител на страна не представлява непреодолимо
препятствие за явяване в съдебно заседание, особено когато последният е бил
запознат по-рано с датата на съдебното заседание, както е и в процесния
случай, като страната е имала възможността своевременно да организира
защитата си (например чрез преупълномощаване).
Районен съд - Гоце Делчев, след целокупна преценка на приетите по делото
относими писмени и гласни доказателства, както и като съобрази
възраженията и доводите на страните, от фактическата страна на спора
приема следното:
В исковата молба се твърди, като се потвърждава и от представеното писмено
доказателство (акт № 229 от 10.09.1972 г. на Гърменски селски общински
народен съвет), че недвижимият имот, върху който са построени процесните
две сгради, съставлява държавна собственост, като в полза на М. Ч. е
учредено и право на строеж. Последният починал на 22.05.2002 г., като
оставил за наследници петима низходящи, а именно страните в настоящото
производство (удостоверение за наследници с изх. №***, стр. ** от делото). С
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и
давностно владение под № ** от 25.03.2022 г., вписан в том**, рег. №***, дело
№ *** от 2022 г. по описа на нотариус Ваня Бумбарова, ищецът Ш. М. Ч. е
признат за собственик по отношение на 2/5 идеални части от процесните
сгради. Няколко дни по-късно, на 01.04.2022 г., с нотариален акт под № **, том
*, рег. № **** по описа на нотариус Е. Ласина, в качеството на собственик, по
силата на проведена обстоятелствена проверка по реда на чл. 587, ал. 2 и ал. 3
ГПК, по отношения на целите две сгради е признат ответникът Е. М. Ч., като
придобивно основание в титула било посочено осъществено от негова страна
давностно владение. Впоследствие спорните недвижими имоти били
продадени от страна на този ответник в полза на трети лица, които не са
конституирани в процеса като страни. По делото е постъпило като
доказателство частен диспозитивен документ, озаглавен договор за гледане и
3
грижи, с изх. № 5 от 10.01.1997 г. по описа на общинска администрация на с.
Д., в който са отразени волеизявления на М. Ч. и Ф. Ч., които са в смисъл, че
отстъпват досега и занапред до тяхната смърт собствената им къща на два
етажа, която построили като мъж и жена на улица “...” в с. Д..., в замяна
грижите на Е. Ч.. С молба от 13.12.2023 г. автентичността на този документ е
оспорен от страна на ищеца, поради което в тази връзка е и открито
производство по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, като в тежест на ответника Е. Ч. е
възложено доказване неговата автентичност. С удостоверение от 23.05.2024 г.
от страна на кмета на с. Д.е посочено, че в кметството няма запазен архив и
издадените и заверени документи от 1997 г. не се съхраняват. По отношение
на доказателствената сила на този документ, оспорен в хода на процеса, съдът
отбелязва следното:
Поначало по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК може да бъде оспорвана
автентичността (авторството) на всички документи, в това число частните
свидетелстващи и диспозитивни такива, като принципът при разпределението
на доказателствената тежест при това оспорване е заложен в разпоредбата на
чл. 193, ал. 3 ГПК, според която тежестта за доказване неистинността на
документа пада върху страната, която го оспорва, но когато се оспорва
истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го
оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е
представила. Когато обаче документът на практика не е представен от
страната, която се ползва от фактите, отразени в него, в такъв случай
доказателствената тежест следва да бъде възложена на лицето, което черпи
правата си от този документ, тъй като именно това лице има интерес да
установи обстоятелствата, на които основава правата си. И след като
оригиналният документ не може да бъде представен по делото, доколкото
страната не е положила нормалната грижа да го съхрани (поради небрежност),
то същата има право с всички доказателствени средства, в това число и
свидетелски показания (по арг. от чл. 165, ал. 1 ГПК) да докаже
съществуването му, особено след като назначаванетo на съдебно-графическа
експертиза е безпредметно (така и Решение № 190 от 25.01.2021 г. по к. гр. д.
№ 4079 / 2019 г. на Върховен касационен съд), като от страна на носещия
процесуалната тежест при недоказване съществуването на този документ
(ответникът Е. Ч.) доказателствени искания в тази връзка не са релевирани,
4
поради което и съдът не цени в качеството на писмено доказателство този
документ. Отделно, същият не доказва и сключването на договор за издръжка
и гледане, тъй като липсва волеизявление на приобретателя, респ. поради
неспазване на формата за валидност.
По делото са изслушани и гласни доказателства, като след извършен анализ на
същите, съдът установява, че Ф. Ч. живяла в процесната къща до 2002 - 2003
г., като полагала грижа за своите родители, като в къщата живял и Е. Ч., който
извършвал и ремонтни дейности (св. К.), но същият често отсъствал, като за
градината и къщата грижи докъм 2014 г. полагали св. Д. К. и З. К., както и
семейството на ищеца, като посоченият свидетел К. имал преки впечатления
Ш. Ч. да посещавал често имота, но последният заедно със своето
семейството живял в друга нова къща, построена близо до процесната такава
(св. Ф. Ч.). Покривът била ремонтиран с парични средства от ответницата Ф.
Ч., а данъци във връзка с недвижимия имот били плащани със средства на св.
Ферад Ч.. Последният е категоричен също така, че към този момент къщата не
се ползва от никого. Съдебният състав кредитира изцяло така изслушаните
показания, тъй като в основни линии изложеното от свидетелите по
въпросите, интересуващи този процес, противоречия не се наблюдават, а и
съдът не открива причини да не кредитира показанията, въпреки
констатираните родствени връзки на част от свидетелите със страните.
I. По допустимостта на исковете:
В случая са предявени обективно кумулативно съединени установителни
претенции, а именно да бъде признато от страна на съда за установено по
отношение на всички ответниците, че ищецът е собственик на една част от
имотите по силата на настъпило общо наследствено правоприемство, а на
другата такава - изтекла в негова полза придобивна давност, с позоваване на
непрекъснато и явно осъществено владение в период от 20 години назад,
считано от момента на издаване на констативния нотариален акт, с който в
полза на ищеца е установено право на собственост на 2/5 идеални части от
двата обекта. Съгласно т. 2 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по т. д. № 8 от 2012 г. на
ВКС преценката на съда относно допустимостта на установителния иск
зависи не от вида на спорното право, а от степента на неговото засягане, което
5
състояние на спора предизвиква в правната сфера на ищеца, съответно когато
всички съсобствениците спорят за пространствените предели на
притежаваните от тях права върху общата вещ. Или правният интерес се
преценява винаги конкретно с оглед естеството и съдържанието на
възникналия правен спор между страните, доколкото силата на пресъдено
нещо има защитно и санкционно въздействие, като целта е да се преодолее
възникналото правонарушение, обусловило правния спор между страните по
материалното правоотношение, което е функционално свързано с
процесуалните такива, съществуващи между съда и ищеца, съответно
ответника. В случая обаче, с оглед обстоятелствената част на исковата молба и
данните по делото, може да се заключи, че такова съдебно и извънсъдебно
оспорване правата на ищеца по отношение на неговата наследствена квота от
1/5 ид. ч. не е налице от ответниците, с изключение на Е. Ч., който, с оглед
констатираното извънсъдебно поведение, изразено в сезиране на нотариус с
искане за издаване на констативен нотариален акт за собственост по силата на
упражнено давностно владение и последващата продажба на двата недвижими
имота след снабдяването му с титул за собственост, представлява тъкмо такова
оспорване, което в достатъчна степен обуславя правния интерес от искането
на съдебна защита срещу него. По отношение на останалите ответници обаче
производството в тази част му част следва да бъде прекратено като
недопустимо, след като не може да бъде прието, че същите оспорват това
право на ищеца, а това води до извод за липса на правен интерес
установителната претенция да бъде насочена и срещу тях.
Тук е и мястото да се посочи, че Е. Ч. действително е прехвърлил в полза на
трети за този процес лица двете сгради, като в т. 3Б от ТР № 4/ 2014 г. ОСГК
на ВКС е прието, че ищецът има правен интерес от предявяване на иск за
собственост срещу лицето, което се е разпоредило със спорния имот преди
завеждането на делото, като в мотивите на тълкувателното решение се сочи,
че насочвайки иска както срещу приобретателя на вещта, така и срещу
праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като
постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и
на двамата ответници, които са засегнали правото му на собственост. Няма
пречка обаче това да се случи в два отделни процеса, доколкото страните по
сделката не са необходими задължителни другари, защото не се оспорва
6
валидността на същата, а само вещно-прехвърлителния й ефект (разискваният
сега въпрос е поставен от касатор пред ВКС - Определение № 394 от
03.07.2017 г. по гр. д. № 862 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр.
отделение)
II. По основателността.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът
притежава по силата на наследствено правоприемство 1/5 ид. ч. от процесните
две къщи, като от страна на ответника Е. Ч. се оспорва, че както тази идеална
част, така и другите, притежавани от останалите страни, е придобил на
оригинерно правно основание. Ищецът успява в процеса да се легитимира
като собственик на посочената идеална част, а ответникът не доказа в
условията на пълно и главно доказване да е владял същата в изискуемия от
закона срок, като аргументи за последния извод съдът ще изложи по-надолу в
настоящите мотиви.
На следващо място, ищецът осланя претенцията си да е придобил по силата на
давностно владение правото на собственост върху останалата част от имота,
преминала в патримониума на ответниците по силата на наследствено
правоприемство. Като възражение на тази претенция е заявеното от страна на
ответника Е. Ч., че тъкмо той упражнявал владение върху процесните имоти,
по силата на което станал техен едноличен собственик. Съдът, с оглед
извършения по-горе доказателствен анализ на гласните доказателства, счита,
че нито установителният иск, предявен от ищеца, нито пък насрещното
възражение на ответника Е. Ч. са основателни. Сънаследник може да
придобие по давност останал в наследство недвижим имот, ако упражнява
фактическа власт върху него повече от десет години и ако отблъсне
фактическата власт на другите сънаследници, съгласно разпоредбата на чл.79,
ал.1 ЗС. При сънаследствени имоти се приема, че упражнявайки фактическа
власт върху целия имот, сънаследникът владее своята идеална част и държи
частите на останалите сънаследници. За да се приеме, че владее целия имот
изключително за себе си е необходимо този сънаследник да е противопоставил
на останалите своето намерение за това. Владението на невладеещия
собственик се счита отблъснато, когато с действията си владеещият
7
собственик препятства недвусмислено този собственик да упражнява правото
си на собственост. Такива действия могат да бъдат недопускане до имота,
заявяване пред невладеещия и пред трети лица, че съсобственикът владее за
себе си, както и други подобни, които изключват категорично властта върху
вещта. В случая не се установява ищецът да е извършил акт на отрицание на
правата, притежавани от ответниците. От свидетелските показания, в това
число тези на сина на ищеца, следва, че последният дори не живее постоянно
в процесния имот, като единствено посещава същия и полагал ежедневни
грижи за него (така изрично св. Джаит Капитанов, Ферад Ч.), но това
поведение в никакъв случай не може да се приеме като демонстрация на
намерение за своене, като облагородяването на имота е просто действие по
неговото ползване (в този смисъл и Решение №205 от 06.10.2014 г. на ВКС по
гр.д.№2399/2014 г., I г.о., ГК). В последно цитирания съдебен акт се приема, че
намерение за своене на общия сънаследствен имот дори не представлява
издаване на разрешение за строеж в имота и изграждането на ограда,
доколкото достъп на останалите съсобственици не е отказван, както е и в
процесния случай, в който не се установява ответниците да са се
дезаинтересовали от имота, като същите са продължили да го посещават -
ответникът Е. Ч. е живял в продължителен период от време в него, като З. К. и
Ф. Ч. се грижили за облагородяването на покрива (Ф. Ч.), респ. градината към
къщата (семействата на ищеца и З. К.). Искът не може да бъде уважен и по
отношение на идеалната част, притежавана от Ф. Ч., с оглед извършеното
признание на иска и подписаната в тази връзка нарочна декларация. Това е
така, защото посочената декларация не съставлява способ за придобиване на
вещни права, като върховната съдебна инстанция не веднъж е имала повод да
укаже, че в производство по иск за право на собственост съдът следва да
изследва дали са осъществени всички предпоставки, обуславящи
възникването на придобивното основание. В Решение № 20 от 07.04.2014 г.
по гр.д. № 1918/2013 г. на ВКС, І г.о. е прието, че по исковете за собственост
не се постановява решение при признание за иска и това разрешение се
основава на трайно възприетото в правната доктрина и в съдебната практика
разбиране, че способите за придобиване и за изгубване на вещни права са
установени от закона и не зависят от субективното убеждение на ответника,
че ищецът е собственик, поради което искът за собственост подлежи на
отхвърляне, ако ищецът не докаже по положителен начин, че е собственик на
8
вещта, независимо от това дали ответникът оспорва или признава
материалноправната му легитимация, или изобщо не изразява становище по
иска. Както се посочи, в случая не се доказа в условията на пълно и главно
доказване, че ищецът е отблъснал владението на Ф. Ч. върху собствената й
идеална част, като в тази връзка следва да се допълни, че изводите на
нотариуса по този въпрос за съда не са обвързващи. За отбелязване е фактът,
че през 2022 г. ищецът предявил пред нотариуса, издал в негова ползва
констативен нотариален акт, претенция за 2/5 идеални част, а само една
година по-късно в исковата молба вече твърди да е собственик на целия имот.
В допълнение следва да се посочи, че изложените по-горе правни аргументи
относно необходимостта от отблъскване владението на сънаследниците,
притежаващи право на собственост върху процесните имоти, следва да се
съотнесът и към възражението на Е. Ч. срещу исковете на Ш. Ч., като се
посочи, че за съда е несъмнено доказано, че Е. Ч. действително е ползвал
имота, но това не е достатъчно. В тази връзка разпитаните свидетели излагат
еднопосочни данни, но нито един от тях не твърди това ползване на сградите
да е било съпроводено едновременно с ограничаване правата на ищеца, респ.
останалите ответници, което ограничаване да е и достигнало до тяхното
знание. По делото не е доказано и Е. Ч. да е започнал да упражнява владение
на фактическо основание, което изначално да изключва владението на
останалите сънаследници.
Следователно съсобствеността между ищеца и ответниците не е прекратявана,
тъй като владението на съсобственика, който е държател на идеалните части
на другите съсобственици, не осъществява оригинерното основание на чл.79,
ал.1 ЗС. Доказването осъществяването на елементите от фактическия състав
на чл. 79, ал.1 ЗС за признаване право на собственост на основание изтекла
придобивна давност следва да е пълно и пряко, а в случая липсва
категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки.
С оглед изложеното дотук, като законна последица (а не като резултат от
разглеждане на самостоятелен иск) следва констативният нотариален акт от
01.04.2022 г., издаден в полза на Е. Ч., с който е признат за едноличен
собственик на процесните имоти по силата на оригинерен придобивен способ,
9
да бъде отменен по отношение идеалната част, притежавана от страна на
ищеца. Съгласно ТР № 3/2012 г. по т. д. № 3 по описа за 2012 г. на отмяна по
реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с
които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези,
удостоверяващи сделки, поради което нотариалният акт от 25.05.2022 г., с
който Е. Ч. се е разпоредил с признатите му права върху обектите в полза на
трети лица, не подлежи на отмяна, още повече, че последващите
приобретатели на имота не са страни по делото, същите няма да бъдат
обвързани от силата на пресъдено нещо на настоящото решение, а както се
посочи по-горе, страните по тези сделки не са задължителни другари, като
право на ищеца е как да организира защитата си в случая.
По разноските:
С уточнителна молба от 12.06.2024 т. ищецът е поискал присъждане на
съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като по делото се
съдържат доказателства за заплатена държавна такса в размер на ** лева,
общо ***** лева адвокатско възнаграждение, заплатено в брой в полза на
процесуалния представител (разписка на л. 273 и л. 275 от делото). Към тази
сума следва да се прибавят и ** лева такси, заплатени за издадени съдебни
удостоверения, за документи, необходими за издаване на скици и данъчна
оценка на имота, доколкото това са сторени разходи по необходимост /в този
см. Определение № 685/23.10.2015 г. по ч.гр.д. 4028/2015 г. по описа на IV г.о.
на ВКС/. Срокът за предявяване на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК е до
приключване на устните състезания в съответната инстанция, в който срок по
принцип се правят всички искания, свързани с разноски (Определение № 17
от 17.01.2014 г. по гр. д. № 5628/2013 г. на Върховен касационен съд), като в
случая такова възражение от ответника Е. Ч. е релевирано едва при
представяне на писмената защита по реда на чл. 149, ал. 3 ГПК, поради което
съдът не го разглежда. Разноските, но по съразмерност, следва да се възложат
за изплащане само от страна на ответника Е. Ч., доколкото само по отношение
на него е налице уважена установителна искова претенция. На основание чл.
78, ал. 3 ГПК последният също има право на разноски, с оглед
отхвърлителната част на решението, като с отговора към исковата молба
такива са поискани в размер на *** лева (представен договор за правна помощ
10
и съдействие на стр. 208), като по съразмерност следва да му се признаят ***
лева. Другите страни в процеса не претендират и не доказват извършването на
съдебно-деловодни разноски, поради което такива не се и присъждат.
Така мотивиран, Районен съд - Гоце Делчев
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустими исковете с правно
основание по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 5 ЗН на Ш. М. Ч., ЕГН: **********, с
адрес в общ. Г., с. Д., ул. “.” № *, предявени срещу З. К., ЕГН: **********, от
с. Д., ул. “.” № *, Ф. Ч., ЕГН: **********, от град С., ул. “.” № **, Н. Ш., ЕГН:
**********, с адрес в с. В., ул. “Х.” № **, с които се иска да бъде признато по
отношение на тези ответници, че ищецът е собственик на 1/5 идеална част от
следните недвижими имоти: двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 63 квадратни метра и паянтова сграда със застроена площ
от 44 квадратни метра, изградени в УПИ - парцел ** /.../, от квартал 18
/осемнадесети/, по сега действащия план на село Д., община Г., област
Благоевград, утвърден със Заповеди № 490/1969 г. и Заповед № 6/2001 г. на
кмета на общината, целият парцел с площ от 528 квадратни метра, при
граници и съседи за поземления имот: УПИ /парцел/ ** /,,,/ на А8 К. и др.,
УПИ /парцел/ ** /,,, на Ф, Ч. и от две страни улица, по силата на наследствено
правоприемство, като ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл.
5 ЗН по отношение на Е. Ч., ЕГН: **********, с адрес в гр. Г, Д,, ул. “Г,Д.” №
**, вх.*, че ищецът Ш. М. Ч., ЕГН: **********, с адрес в общ. Г., с. Д., ул. “Т.”
№ ** е собственик на 1/5 идеална част от следните недвижими имоти:
двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 63 квадратни
метра и паянтова сграда със застроена площ от 44 квадратни метра, изградени
в УПИ - парцел * /../, от квартал 18 /осемнадесети/, по сега действащия план
на село Д., община Г., област Благоевград, утвърден със Заповеди № 490/1969
г. и Заповед № 6/2001 г. на кмета на общината, целият парцел с площ от 528
квадратни метра, при граници и съседи за поземления имот: УПИ /парцел/ **
/.../ на А. К. и др., УПИ /парцел/ ** /.../ на Ф. Ч. и от две страни улица, по
11
силата на наследствено правоприемство.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт за собственост №
146/01.04.2022 г., том I, рег. № 1275 по дело № 22 от 2022 г. на нотариус
Мария Малинова, помощник - нотариус по заместване при нотариус с рег. №
137 Елена Ласина, на недвижими имоти по давностно владение, издаден по
реда на чл. 587, ал. 2 и ал. 3 на ГПК, с който Е. М. Ч., ЕГН: **********, с
постоянен адрес в град Г. Д., ул. “Г.” № **, вх.*, ет. *, ап. **, е признат за
собственик на основание давностно владение по отношение на недвижимите
имоти, представляващи: двуетажна жилищна сграда застроена площ от 63
квадратни метра и паянтова сграда със застроена площ от 44 квадратни метра,
изградени в УПИ - парцел ** /***/, от квартал 18 /осемнадесети/, по сега
действащия план на село Д..., община Гърмен, област Благоевград, утвърден
със Заповеди № 490/1969 г. и Заповед № 6/2001 г. на кмета на общината,
целият парцел с площ от 528 квадратни метра, при граници и съседи за
поземления имот: УПИ /парцел/** /../ на А. К. и др., УПИ /парцел/ ** /.../ на Ф.
Ч. и от две страни улица, в частта от 1/5 идеална част от правото на
собственост върху така индивидуализираните в нотариалния акт за
собственост имоти, което право се притежава от ищеца Ш. М. Ч., ЕГН:
**********, с адрес в общ. Г., с. Д., ул. “Т.” № *, съгласно установеното с
настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ като недоказан и неоснователен иска с правно основание по чл.
124, ал. 1 ГПК вр с. чл. 79, ал. 2 ЗС, с който ищецът Ш. М. Ч., ЕГН:
**********, с адрес в общ. Г., с. Д., ул. “Т.” № * иска да бъде признат за
собственик спрямо ответниците Е. Ч., ЕГН: **********, с адрес в гр. Г. Д., ул.
“Г.” № **, вх. *, *. К., ЕГН: **********, от с. Д., ул. “Т.” № 1, Ф. Ч., ЕГН:
**********, от град София, ул. “Б.” № 7А, Н. Ш., ЕГН: **********, с адрес в
с. В., ул. “Х.” №**на 4/5 идеални части от двуетажна масивна жилищна
сграда със застроена площ от 63 квадратни метра и паянтова сграда със
застроена площ от 44 квадратни метра, изградени в УПИ - парцел * /../, от
квартал 18 /осемнадесети/, по сега действащия план на село Д., община
Гърмен, област Благоевград, утвърден със Заповеди № 490/1969 г. и Заповед
№ 6/2001 г. на кмета на общината, целият парцел с площ от 528 квадратни
12
метра, при граници и съседи за поземления имот: УПИ /парцел/ ** /.../ на А.К.
и др., УПИ /парцел/ ** /.../ на Ф. Ч. и от две страни улица, по силата на
упражнено от негова страна давностно владение.
ОСЪЖДА Е. Ч., ЕГН: **********, с адрес в гр. Г. Д., ул. “Г.” № **, вх. * на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да ЗАПЛАТИ в полза на Ш. М. Ч., ЕГН:
**********, с адрес в общ. Г., с. Д., ул. “Т.” № *съдебно-деловодни разноски
за настоящата инстанция в размер на ***** лева (.........).
ОСЪЖДА Ш. М. Ч., ЕГН: **********, с адрес в общ. Г., с. Д., ул. “Т.” № * на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК да ЗАПЛАТИ в полза на Е. Ч., ЕГН: **********, с
адрес в гр. Г. Д., ул. “Г. Д.” № **, вх. *, съдебно-деловодни разноски за
настоящата инстанция в размер на *** (.....) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд
- Благоевград, чрез Районен съд - Гоце Делчев, считано от датата на
получаване на съобщението за неговото изготвяне (чл. 259, ал. 1 ГПК).
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
13