Р Е Ш Е Н И Е
№ 1504 13.11.2018 г.
Град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НО, ХLІV-ти
състав
На двадесет и девети октомври
две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
Районен съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при
участието на секретаря Мариана Колева, като разгледа докладваното от съдия НЕНКОВА НАХ дело № 3330 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 193, ал.1 ЗДДС
вр. чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „В” ЕООД, ЕИК, със седалище
на управление:гр.Бургас, ж.к. „Зорница“, бл., вх. ет. aп. , представлявано от Й П Д, ЕГН: **********, със съдебен
адрес: ***, адв. И И- БАК, против Наказателно постановление № 1101/26.04.2018 г., издадено от Директор ТД НАП
Бургас,
с което за нарушение на чл. 118, ал.4 от ЗДДС, вр. Чл.7 ал.1
и чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на основание чл. 185, ал.2,
изр. Последно вр. Чл.185, ал.1 от ЗДДС, на Дружеството е наложена "имуществена санкция" в размер на 3000 /три хиляди/лева. Оспорва се извършването на нарушението и
се моли за отмяна на НП.
В жалбата се излагат подробни
съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт и се моли за неговата отмяна.
Жалбоподателят, редовно
уведомени, изпраща представител –адв. И И надлежно упълномощена по делото, който
поддържа жалбата. Излага съображения в с.з. Моли
за отмяна на атакуваното НП.
Наказващият орган, чрез процесуалния си представител, намира
жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди
обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно, като
излага доводи в тази насока.
Съдът намира жалбата за
процесуално допустима - подадена от легитимирано да обжалва лице в преклузивния
срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, а разгледана по същество – и за основателна.
След поотделна и съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На „В” ЕООД,
е бил съставен АУАН № F374186 от
23.02.2018 г. за това че, при извършена проверка на 15.02.2018г. и съставен
протокол № 0272411/ 15.02.2018г. и допълнителна документална проверка на
20.02.2018г. се установило, че за обект каса за билети в гр. Бургас, пл.
Тройката, Културен Дом на Нефтохимика, стопанисван от В, с ЕИК:, нямало въведен
в експлоатация и регистриран в НАП електронен касов апарат с фискална памет.
При извършената проверка на 15.02.2018г. се констатирало, че се продават билети
за постановката „Чамкория“ на Театър -
„В С“, като плащанията се приемали в брой. Разпитан в качеството на свидетел по
делото, актосъставителят в разпита си посочва, че при процесната проверка на 20.02.2018г.
на касите на НХК, където се продавали билети за театрални постановки,
проверяващите закупили билет на стойност 15 лева за постановката „Чамкория”, като
сумата била заплатена в брой лично от актосъставителя, за която покупка не му бил издаден фискален бон.
В самото помещение посочва, че имало 3 служителки, като две от тях разполагали с касови апарати,
но от тази, от която каса бил закупен билет от него нямало касов апарат.
Помещението представлявало обособена кабинка на приземния етаж на дома на НХК,
Билетен център. След извършване на допълнителна документална проверка, бил
представен договор и според данни на актосъставителя от представените документи
станало ясно, че „В” разпространявало билетите за тази театрална постановка.
След това бил съставен самият акт на управителя на дружеството, който бил поканен
в сградата на НАП за уточняване на обстоятелства по проверката. Било установено също, че към момента на
проверката били продадени 62 броя билети за тази постановка. Бил предоставен и опис
на паричните средства от служителката, която продавала билетите, за сумата от
1012 лева, като за тази сума нямало никакъв документ от фискален апарат. Описът
на паричните средства собственоръчно го написала и подписала служителката Е П К.
На посочената в протокола от проверката дата се явил Г П, който бил упълномощено
от дружеството лице и бил представени договори с „Театър ” и „В”, че билетите
се продават от „В, поради което и свидетелят както заявява в с.з. бил съставил
акт за нарушение по „чл.25 и ал.1 от
Наредбата за неиздаване на касов бон“, като видно от НП, възпроизвеждащо
цитирания по –горе АУАН в същия е вписана като нарушена друга разпоредба, а
именно на чл. 118, ал.4 от ЗДДС, вр.
Чл.7 ал.1 и чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
На 26.04.2018 г. въз основа на съставения акт било издадено
атакуваното сега наказателно постановление (л.10), при пълна идентичност във фактическото описание и правната
квалификация на нарушението.
Съдът, с оглед установената
фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и
като съобрази задължението си в качеството си на въззивна инстанция да
проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН
вр. с чл. 314, ал.1 НПК, намира жалбата за основателна, като съображенията за
това са следните:
Съдът при проверката на процедурата по
констатирането на нарушението и съставянето на АУАН, както и при издаването на
НП, откри съществени процесуални
нарушения, които довеждат до опорочаване
на административно-наказателното производство срещу нарушителя и нарушаване на
правото му на защита.
По същество обаче съдът намира следното: Посочената от наказващия орган
за нарушена разпоредба на чл. 7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ
задължава лицата по чл. 3 от същата да монтират и въведат в експлоатация и
използват регистрирани в НАП фискални устройства от датата на започване на
дейността на обекта. Лица по чл. 3, ал.1 от Наредбата са всички лица, които
извършват продажби на стоки и услуги във или от търговски обект, без значение
дали са регистрирани като търговци, дали са физически лица, или са регистрирани
като юридически лица с нестопанска цел, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Видно от
доказателствата по делото, нито от текста на АУАН, нито от текста на НП и по-точно от обстоятелствената част, в
която следва да са описани фактите, на база на които органът е сметнал, че е нарушена
посочената разпоредба, не става ясно при така оскъдно посочената фактология не
само какво точно нарушение е извършил жалбоподателят, но и как точно е определен субектът, които е
следвало да бъде санкциониран. В този смисъл основателни съдът намира
възраженията в жалбата в тази насока. Така, съгласно т. 41 от Закона, ДП- то-"Търговски
обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други
подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на
стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи
същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е
част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други
подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се
извършват продажби. В случая е посочено, че се касае за „обект каса за билети в
гр. БУРГАС,, пл. Тройката, Културен дом на Нефтохимика“, стопанисван от
жалбоподателя. Въобще при това описание не става ясно как именно процесната
каса, ако и да се приеме, че попада в обхвата на посочената дефиниция, е
установено, че се стопанисва именно от Дружеството жалбоподател. Такива факти
не са описани, нито в АУАН, нито в НП. Нещо повече, видно от представен по
делото, Договор №13 от 01.02.2018 г. /стр.19 от делото/, сключен между Т „ВС“, гр. София от една страна и от друга
страна- В ЕООД, с ЕИК: гр. Бургас, то съгл. Чл.1 от Договора страните са се
споразумяли за представление в гр. Бургас, на сцената на Културен дом на
Нефтохимика- гр. Бургас, на постановка на Театър - „Чамкория“ от М Р.
Същевременно в раздел две от договора, т. 5, е посочено, че разпространението
на билети следва да се извърши от Т, който следва да извърши и техническото
обслужване на представлението. Видно пък от т.8, на раздел три, от Договора,
където са упоменати задълженията на Театъра е описано, че на В с ЕИК: се
предоставят следните материали: „афиши, плакати, листовки и рекламен
видеоклип“. Тоест, никъде не е описана
на Дружеството да са били представени билети за продажба на постановката, и то
от негови служители, като нещо повече, самата вносна бележка, представена по
делото /стр.21 от делото/, за упомената сума в разпита на актосъставителя за
продажба на билети е видно от бележката в полза на Театъра, а не на Студиото. В
тази бележка е вписано и името на лицето –Е П К, посочена като касиер, за която
пък в с.з. актосъставителят посочва, че е била на процесната каса, за която се
твърди, че не е имало монтирано фискално устройство. Не става ясно, като това
не е вписано и в протокола за проверката, макар и в края на същия при описание
на представени документи, да е описано „трудов/ граждански договор“ на тази
служителка, то как АНО е я „свързал“ със санкционираното Дружеството, при все
че върху АНО тежи доказателствената тежест за доказване на целия фактически
състав от нарушението. В този смисъл във
връзка с всички така изложени обстоятелства, то остава напълно неясно как АНО е
определил, че именно жалбоподателят е Дружеството, което следва да бъде
санкционирано, и как е приел, че именно то стопанисва процесната каса, как
същата отговаря на легалната дефиниция за търговски обект, цитирана по-горе и
защо именно спрямо процесното Дружество тежи задължението за монтиране на ФУ,
като нито факти, нито доказателства в тази насока са ангажирани по делото.
Напротив, обратно на твърдяното от актосъставителя, който в с.з. дори „се обърква“
и по кой член и за какво нарушение е санкционирал Дружеството, че е установил,
че същото следва да понесе отговорност при съобразяване на договора, то видно
от цитираните клаузи на договора, представен по делото, и описани по-горе,
такъв извод не само не се налага, но и се налага точно обратен извод. Нещо
повече, видно от съдържанието на процесния договор е уговорено между
контрагентите единствено и само как да се разпределят приходите от печалбата от
билетите /т.9 от договора/, но не и реализирането на същите. Това
обостоятелство, остава недоказано и неизяснено и пред съда, като същото не е
било и описано надлежно в атакуваните актове. В този смисъл, съдът намира за
основателно възражението, че фактическата обстановка по твърдяното на нарушение
не е описано ясно, и е възпрепятствано правото на защита на жалбоподателя,
което от своя страна е абсолютно основание за отмяна на атакуваното НП без да
се навлиза по същество по обсъждане на конкретни възражения в тази насока и във
връзка с определяне и налагане и на приложената санкционна разпоредба, където
само в допълнение би могло да се посочи, че също са налице неточности.
Основателно е и възражението, че не е изяснено
и още едно обстоятелства, при все че се твърди за деяние на територията
на Културен дом на нефтохимика, то не е ли същото общинска собственост като
сграда и как и по какъв начин се стопанисва, в частност как касите в обекта, от
които се продават билети за постановки са съотнесени към конкретни Търговски
дружества и на какво облигационно основание Налице е разминаване между фактите,
описани в акта и в НП, в още една насока, по второто изречение в акта и НП, а
именно, че при извършената проверка се констатирало, че се продават билети за
постановка „Чамкория“ на Театър- „В С“, като плащанията се приемат в брой. Как това изречение се съотнася към предходните
две и в каква връзка, при все че са „насипно“ описани в акта и НП няколко
субекта, а именно гореописаните, като не са изяснени връзките между тях, за да
се даде отговор на един от основаните въпроси в производството, а именно как
АНО достигна до извод кое лице следва да ангажира като
адиминистративнонаказателно отговорно такова и да опише ясно целия фактически
състав на твърдяното нарушение, като спази изискването на чл.57, т.5 от ЗАНН, което съдът намира, че не е сторено/ виж
Решение по КНАХД № 290 по описа за 2018
годинана БАС/. По изложените доводи съдът намира и, че се налага извод, че е било ограничено гарантираното от закона
право на лицето, сочено като нарушител, да му бъде предявено законосъобразно обвинение
и да се защитава срещу същото. Допуснатите нарушения са от категорията на
съществените процесуални нарушения и представляват самостоятелно основание за
отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.Освен
изложеното, то и при така ангажираната доказателствена съвкупност, само в
допълнение би могло да се посочи, че твърдяното нарушение остава и недоказано
по същество. В допълнение би могло да се посочи, че няма данни дори и по
преписката, в частност и от например представено актуално състояние на
Дружеството, за да се види дали въобще в обхвата му на дейност да влиза
осъществяването на такъв тип услуги. Следователно НП не отговаря на законовите
изисквания, чието кумулативно наличие се изисква по чл. 57 от ЗАНН и поради
всички дотук изложени съображения НП следва да бъде отменено.
С оглед гореизложеното обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 63, ал.1, предл трето от ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 1101/26.04.2018 г., издадено от Директор ТД НАП Бургас, с което
за нарушение на чл. 118, ал.4 от ЗДДС,
вр. Чл.7 ал.1 и чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на
основание чл. 185, ал.2, изр. Последно вр. Чл.185, ал.1 от ЗДДС, на „В”
ЕООД, ЕИК, със седалище на управление:гр.Бургас, ж.к. „Зорница“, бл., вх. ет.
aп. , представлявано от Й П Д, ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, адв. И
И- БАК е наложена
"имуществена санкция" в размер на 3000 /три хиляди/лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд-гр.Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А.