№ 2380
гр. Варна, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110116759 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. Св. Неделя № 7 срещу В. ХР.
К., ЕГН ********** с постоянен адрес **** искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника, в качеството му на
солидарен длъжник за сумите, както следва: 2633,93лева, представляваща предсрочно
изискуема главница по договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 198/28.03.2019г.;
166,10лева, представляваща възнаградителна лихва върху редовна главница по чл.3.1 вр.
чл.8.1 за периода 16.07.2020г. до 21.10.2020г.; 292,76лева, представляваща лихва за
просрочена главница по чл. 8.1.3 ОУ за периода 21.10.2020г. до 24.06.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението- 25.06.2021г. до
окончателното погасяване на задължението, за които задължения е издадена заповед за
незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 2968 от дата 28.06.2021г.
по ч.гр.д. № 9383/2021г. по описа на ВРС солидарно срещу ответника и длъжника „Стил
ВГ“ ЕООД, спрямо който заповедта за изпълнение е влязла в законна сила.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Между „Стил ВГ“ ООД като кредитополучател, ответника като солидарен длъжник и
ищеца, на 28.03.2019г. е сключен Договор за кредитна карта за бизнес клиенти. Солидарната
отговорност в дълга на „Стил ВГ“ ООД и ответника е уговорена изрично в чл.14.4. По
силата на договора, банката е открила на името на клиента картова сметка и по негово
искане от 16.01.2019г. е издала кредитна карта Visa Bussines на името на ответника с
кредитен лимит от 4хил.лева. Оправомощеният държател на издадената основна кредитна
карта е ответникът. Кредитният лимит е усвояван в рамките на периода за клиентски
плащания, а клиентът е следвало да възстановява ползваните суми по кредитния лимит или
поне минимална погасителна вноска, която в случая е уговорена с чл.4.2.1 в размер на 3% от
кредитния лимит или 120лева. Сумата е предоставена по картовата сметка на 28.03.2019г. и
1
усвояването е започнало от 01.04.2019г. Погасяването на задълженията е следвало да се
извършва по картовата сметка или от разплащателната сметка с директен дебит. Периодът
на издължаване е уговорен от 1-во до 15-о число на всеки текущ месец следващ периода на
клиентските плащания. Срокът за ползване на разрешения кредитен лимит е бил до
28.03.2021г. /чл.4.1/. Съобразно уговореното в чл.3.1 от договора вр.чл.8.1 ОУ,
кредитополучателят се задължава да плаща ежемесечно месечен лихвен процент от 1,35% за
всеки отделен месец през срока на действие на договора /16,2%годишно/. Въпросната лихва
се начислявала ежедневно считано от датата на всяка трансакция в рамките на отчетния
период на база 360дни. В случай, че до и/или на датата на издължаване не е погасена в
пълен размер ползваната част от кредитния лимит за предходен период, се дължи лихва за
просрочие в размер посочен в чл.3.1 вр.чл.8.1 формиран от теглените пари в брой и
безкасовите плащания /чл.8.1.2.1 и чл. 8.1.2.2/. На основание чл. 3.2 от договора вр. чл. 8.1.3
ОУ и т. 9 от Тарифата за таксите и комисионните, кредитополучателят плаща на банката и
такса за администриране на неплатени в срок задължения. Съгласно чл.3.4 за първата година
било уговорено, че не се дължи такса за годишно обслужване на основната карта, а през
останалия срок се дължи годишна такса от 50лева, платима при условията на чл. 8.4.
Кредитополучателят не е изпълнявал задължението си по договора да плаща месечните
погасителни вноски и считано от 16.07.2020г. е изпаднал в забава. На 15.06.2020г. е
извършено последното плащане в размер на 120,68лева. Броят на вноските за главница,
които не са били платени на падежа за периода 16.07-15.10.2020г. бил 343,71лева, а тези за
възнаградителна лихва 166,10лева. Предвид неизпълнението, банката е ползвала правото си
да обяви цялата непогасена част от кредита изцяло предсрочно изискуема на 21.10.2020г. на
основание чл.15.1.1 вр. чл. 15.2.4. На 12.11.2020г. изявлението на банката е било връчено на
кредитополучателя чрез управителя В.Х., а на 18.03.2021г. и на солидарния длъжник.
Предвид липсата на плащане на задължението, за събиране на вземането си ищецът се
снабдил със заповед по чл. 417 ГПК, връчена на солидарния длъжник при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК. Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е ангажирал писмен отговор чрез особен
представител адв. П. назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Исковете се оспорват като
неоснователни. Не оспорва сключването на сочения договор между страните. Твърди обаче,
че договорът не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, доколкото не е спазен
изискуемият шрифт 12. Твърди нарушение и на чл.11, ал.2 ЗПК, всяка от страниците му да е
подписана. Позовава се на недействителност на договора поради нарушения на
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК, поради
което на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита. Искането е за отхвърляне на исковата претенция.
В съдебно заседание чрез процесуални представители исковата молба и отговора се
поддържат.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището
на страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК.
Претенция са за суми, представляващи непогасени от ответника задължения по
2
договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 198/28.03.2019г.
Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно
производство по ч.гр.д. № 9383/2021г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 9382/2021г. по описа на ВРС, от
които се установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите, предмет на
настоящата искова претенция солидарно със „Стил ВГ“ ООД, спрямо което заповедта по чл.
417 ГПК е стабилизирана, доколкото не е подадено възражение в срок.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на
следните твърдяни от него като възникнали факти: валидна облигационна връзка по договор
за кредитна карта за бизнес клиенти № 198/28.03.2019г.; усвояване отпуснатата сума по него
от кредитополучателя; дължимост на сумите за главница и договорни лихви- върху редовна
главница и върху просрочена главница и то в посочените от ищеца размери.
От представените по делото писмени доказателства се установява следното:
На 16.01.2019г. В.К. е отправил искане до банката за издаване на бизнес кредитна
карта Visa Business с кредитен лимит от 4хил.лева.
На 28.03.2019г. между ищеца и „Стил ВГ“ ООД, представлявано от управителя В.К.
като кредитополучател и ответника, като солидарен длъжник е сключен договор № 198 за
кредитна карта за бизнес клиенти. На същата дата, с подписа си ответникът е удостоверил
получаването на кредитната карта и ПИН код.
Въз основа на договора, банката е открила на името на клиента картова сметка и е
издала кредитна карта с оправомощен държател В.К.. Отпуснатият кредитен лимит е
4хил.лева. В чл.3.1 е уговорена месечна лихва от 1,35%. Минималната погасителна вноска е
3% от кредитния лимит или 120лева. Срокът на ползване на разрешения кредитен лимит е до
28.03.2021г. /т.4.1.1/, което съвпада и със срока на действие на договора /чл.4.4/.
Дългът по договора се формира като сбор от всички плащания и тегления с картата и
дължимите лихви, такси, комисионни и разноски събрани за сметка на клиента и/или за
сметка на неразрешен кредитен лимит съгласно условията на договора.
Периодът на клиентските плащания е всеки месец, с изключение на първия период,
който започва да тече от сключване на договора и последния период, който изтича на датата,
на която изтича срока на кредитния лимит.
Съгласно чл.8.1 ОУ, клиентът заплаща лихва за усвоената сума, начислявана върху
сумата на дълга ежедневно от датата на всяко усвояване в рамките на един период на
клиентско плащане. Ако няма дълг от период на клиентско плащане предхождащ отчетния
период, лихвата се дължи само върху усвоена сума от теглене на пари в брой през отчетния
период. Дължимата лихва се начислява на последния ден на периода на клиентските
плащания, следващ отчетния.
Издължаването следва да се извършва до 15-о число на месеца следващ периода на
клиентско плащане. Най- късно на датата на издължаване следва да се плати сумата на
минималната погасителна вноска/сума или дълга.
Ответникът не е оспорил сключването на процесния договор.
Поетото от банката задължение по договора за предоставяне на заемателя на парична
сума и съответно усвояването на сумата, следва да се счита за изпълнено, предвид
установените тегления и плащания отразени от в.лице в табличен вид.
Въз основа на сключения договор и на основание чл. 101 ЗЗД, солидарният длъжник
се е задължил спрямо кредитора на кредитополучателя да отговаря за изпълнение на
неговото задължение. Договорът валидно обвързва страните и е в съответствие с
3
разпоредбата на чл. 101 ЗЗД, според която трето лице може да встъпи като съдлъжник в
определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. С подписването му с
кредитора ответникът се е съгласил да отговаря пред кредитора солидарно с
кредитополучателя за изпълнението на задължението съобразно предвидените в договора
условия, и размери на кредитните задължения. Изрично в чл. 16.8 от договора е посочено, че
неразделна част от него са и ОУ на банката. С подписа си върху тях, кредитополучателят и
солидарният длъжник са удостоверили, че са запознати с тях и получили екземпляр от тях.
Ответникът се позовава на недействителност на договора на основание чл.10, ал.1
ЗПК, доколкото не е спазен изискуемият шрифт 12; нарушение на чл.11, ал.2 ЗПК, тъй като
всяка от страниците му не е подписана; нарушения на изискванията на чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора и позволява на търговеца или доставчика да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.
Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЗП неравноправната клауза в договор с потребител се преценява,
като се вземат предвид вида на стоката или услугата- предмет на договора, всички
обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички
останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. Неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално /чл. 146, ал. 1 ЗЗП/.
Основания за приложимостта на закрилата на ЗЗП спрямо ответника обаче няма.
Договорът е сключен от „Стил ВГ” ООД като кредиполучател, представлявано от законния
му представител ответникът В.К., който е станал и оправомощен картодържател.
Последният като физическо лице е встъпил в договора като съдлъжник при условията на чл.
101 ЗЗД. Договорът е целеви- за издаване на кредитна карта за бизнес клиенти, а не
потребителски кредит. Изготвената справка в ТР по партидата на търговеца показва, че
ответникът К. считано от 2014г. има качеството на съдружник и управител на дружеството
кредитополучател.
Във връзка с преюдициални запитвания по приложението чл. 2, б. "б" от Директива
93/13 е формирана практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Разпоредбата дефинира
понятието "потребител" като всяко физическо лице, което в качеството си на страна по
договорите, предмет на директивата, участва поради интереси, които са извън рамките на
неговата търговска или професионална дейност. При транспониране на директивата в
националното ни законодателство е даденото сходно определение на същото понятие пар.
13 ДР на ЗЗП, според което „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки и
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. Установената съдебна практика
задължава съда да извършва конкретна преценка съобразно обстоятелствата и
доказателствата по делото, с оглед установяване на качеството „потребител", най- общо
казано основана на обстоятелството дали договорът има връзка с търговската или
професионална дейност на заемополучателя, респ. ако има връзка каква е тя, доколкото ако
е слаба е възможно обосноваване на извод за преследване основно лични цели на
кредитополучателя /така и решение № 38/23.06.2017г. по т.д. № 2754/2015г. на ВКС, а и
мн.др/.
Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато
последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от
всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални
4
/функционални/ връзки с посоченото дружество, като например неговото управление или
мажоритарно участие в същото." Предвид на така даденото тълкуване относно
приложението на закона и съобразявайки безспорно установените обстоятелства, че
ответникът към датата на възникване на кредитното правоотношение е имал качество на
съдружник и управител на дружеството кредитополучател, същият като съдлъжник по
договора за кредит следва да се приеме, че е функционално свързан с кредитополучателя и
встъпвайки като страна по договора е действал за цели в рамките на извършваната търговска
и професионална дейност. Затова и той няма качество на потребител по смисъла на пар.13
ЗЗП, а оттам не би могъл да се ползва от закрилата на ЗЗП, респ. неприложими са и нормите
на ЗПК.
За установяване размера на претенцията по делото е изслушано и прието
заключението на в.л. С. по изготвена съдебно- счетоводна експертиза. Същото като даващо
отговор на всички поставени му задачи, неоспорено от страните, изготвено компетентно, въз
основа на събраните по делото доказателства и допълнителни проверки в счетоводството на
ищеца, бива възприето в цялост от съда.
От заключението на в.лице и разясненията дадени при изслушването се установява
следното: Усвояването на сумите по кредита е осъществявано чрез извършвани тегления и
плащания. Непогасената усвоена главница е в размер на 2633,93лева, чието усвояване в.л. е
отразило в приложение № 1 към заключението. За периода 31.05.2020г. до 21.10.2020г.
договорната лихва върху редовната главница е 166,10лева, а за периода 16.07.2020г. до
21.10.2020г. 146,95лева, с уговорката, че 16.07 е падежната дата на клиентското плащане
съобразно уговореното в договора. Договорната лихва върху просрочената главница за
периода 21.10.2020г. до 24.06.2021г. е 292,76лева, а за периода 21.10.2020г. до 18.03.2021г. е
175,42лева. Погасяванията по договора за правени от кредитополучателя и от солидарния
длъжник, последното от които на дата 15.06.2020г., след която плащания по договора няма.
Ищецът основава претенцията си на твърдения за настъпила предсрочна изискуемост
на вземанията, което право той сочи да е упражнил предхождащо подаване на заявлението.
Този факт не е бил оспорван от ответника като настъпил. А неговото осъществяване
се установява от ангажираните по делото писмени доказателства.
В т.18 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК е разяснено, че ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се
обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ в хипотеза на иск по чл. 422
ГПК/, като кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита.
От заключението на в.л. по изслушаната съдебно- счетоводна експертиза стана ясно,
че по договора плащанията са преустановени след 15.06.2020г. Към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК- 25.06.2021г. са били настъпили предпоставките на чл.15 и сл.
от ОУ към договора и в полза на банката е възникнало правото да обяви цялото си вземане
за предсрочно изискуемо. Правото е упражнено преди подаване на заявлението. Изявената
воля на банката в този смисъл е достигнала до ответника, чрез надлежно връчено му
уведомление по постоянен адрес чрез лице по чл. 46 ГПК-Стоянка Цветкова Дойчева на
18.03.2021г., от който момент и правото на банката е надлежно упражнено. В заключение
исковата претенция е доказана в своето основание.
Съобразно заключението на в.л. неиздълженият размер на главницата по договора е
2633,93лева. В.лице не е установило платени парични суми от кредитополучателя, респ.
солидарния длъжник в периода след датата на подаване на исковата молба и изготвяне на
заключението. Следователно, искането за присъждане на главницата е доказано в целия
заявения размер.
5
Предмет на претенцията за редовна договорна лихва произтича от уговорката в чл.3.1
от договора вр. чл.8.1 ОУ. Заявена е в размер от 166,10лева за периода 16.07.2020г. до
21.10.2020г. Тя се дължи, тъй като кредиторът е предоставил определена сума на заемателя,
който от своя страна се е задължил да заплати възнаграждение под формата на лихва за
времето, през което заемодателят се е лишил от ползване на паричните средства и на
основание чл. 8.1 ОУ предвиждащ, че усвоената част от кредита се олихвява с уговорения в
чл. 4.1 от договора месечен лихвен процент от 1,35% ежедневно от датата на всяко
усвояване в рамките на един период на клиентско плащане, който е един месец. В този
размер е и начислявана от банката съобразно заключението на в.л. Съобразно заключението
на в.л. за заявения период тази лихва възлиза на сумата от 146,95лева, с уточнението, че
16.07 всъщност е падежна дата, а начислението е извършвано за предходен период.
Посочената от в.л. стойност на лихвата от 166,10лева, касае нейното начисляване за период
с падежна дата 31.05, което е извън предмета на претенцията. Т.е претенцията е основателна
до размера на сумата от 146,95лева и следва да се отхвърли за разликата до 166,10лева.
Следващата претенция е за лихва върху просрочена главница начислявана за срока на
просрочието по чл. 8.1.3. Претендирана се в размер на 292,76лева за периода от 21.10.2020г.
до 24.06.2021г. В този размер е посочената лихва и в заключението на в.л. Съгласно чл. 8.1.3
ОУ, когато е налице дълг по период на клиентско плащане предхождащ отчетния, върху
този дълг се начислява лихва за усвоената сума считано от възникването на дълга до
окончателното му изплащане, при уговорения лихвен процент от 1,35% месечно или 16,2%
годишно. Към дата 21.10.2020г. по договора вече е имало натрупан и непогасен дълг от
предходен отчетен период, предвид че плащанията са преустановени към 15.06.2020г., към
който момент и дългът е бил в размер на 2633,93лева.
След като обаче ищецът се позовава на предсрочна изискуемост, то при надлежното
му упражняване, става изискуемо задължението за непогасена главница, както и
начислените, но неизплатени към момента на обявяване на предсрочната изискуемост
договорни лихви, такси и т.н.
Съгласно ТР 3/27.03.2019г. по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, след момента на
обявяване предсрочната изискуемост на кредита, размерът на вземането по договор за
кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума /главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна
изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен
план, съответно според клаузите на договора преди изменението му. Следователно, тази
лихва ще се дължи само за периода 21.10.2020г. до 17.03.2021г.вкл., чийто размер съгласно
заключението на в.л. е 175,42лева. Това обосновава доказаност на претенцията до този
размер. За разликата до пълния заявен размер от 292,76лева и за периода 18.03- 24.06.2021г.
претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.
Плащане на така установените по размер задължения от ответницата, респ.
кредитополучателят не са установени.
Исковата претенция следва да се уважи в посочените горе размери, като сумата за
главница следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението- 25.06.2021г., така както е било поискано.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са 143,50лева доплатена дължима държавна такса, 500лева депозит за ССчЕ и
500лева депозит за особен представител, както и 535,80лева адв. възнаграждение с ДДС
платено по договор за правна защита и съдействие. Общо размерът на разноските става
1679,30лева. Съобразно уважената част от исковата претенция в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски в размер на 1605,19лв.
6
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство, макар изрично искане за
това в ИМ да няма /така определение по ч.т.д. № 618/2016г. на ВКС, II ТО/. Със заповедта са
присъдени 121,86лева, от която 61,86лева платена държавна такса и 60лева
адв.възнаграждение. От тях и съобразно изхода на спора, за заповедното производство
следва да се присъдят разноски в размер на общо 116,48лева.
Ответникът е представляван от особен представител, поради което съдът не
присъжда разноски на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, пл. Св. Неделя № 7 съществува вземане срещу ответника В. ХР. К., ЕГН **********
с постоянен адрес **** в качеството му на солидарен длъжник за сумите, както следва:
2633,93лева, представляваща предсрочно изискуема главница по договор за кредитна карта
за бизнес клиенти № 198/28.03.2019г.; 146,95лева, представляваща лихва върху редовна
главница по чл.3.1 вр. чл.8.1 ОУ за периода 16.07.2020г. до 21.10.2020г.; 175,42лева,
представляваща лихва за просрочена главница по чл. 8.1.3 ОУ за периода 21.10.2020г. до
24.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на
заявлението- 25.06.2021г. до окончателното погасяване на задължението, за които
задължения е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417
ГПК № 2968 от дата 28.06.2021г. по ч.гр.д. № 9383/2021г. по описа на ВРС солидарно срещу
ответника и длъжника „Стил ВГ“ ЕООД, спрямо който заповедта за изпълнение е влязла в
законна сила, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва върху редовната главница за разликата над
146,95лева до пълния заявен размер от 166,10лева и иска за лихва за просрочена главница за
разликата над 175,42лева до пълния заявен размер от 292,76лева и за периода 18.03-
24.06.2021г., на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА В. ХР. К. , ЕГН ********** да заплати на „Уникредит Булбанк” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. Св. Неделя № 7 сумата
от 1605,19лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата
инстанция съразмерно уважената част на исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА В. ХР. К., ЕГН ********** да заплати на „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. Св. Неделя № 7 сумата от
116,48лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 9383/2021г. по описа
на ВРС, съдебно- деловодни разноски съразмерно уважената част на исковата претенция, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7